Мария Донева's Blog, page 255

Млад и зелен

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

Когато порасне, сам ще реши какво е!

 

Коледно съкровище от Роси

За Коледа в залата за културтерапия ще има тържество, на което ще дойдат пациенти и лекари от психиатрията.

Роси е намислила да направи подаръчета за всички, които ще дойдат.

Истинско златно и сребърно съкровище!

Съжалявам, че снимките ми не са достатъчно добри, но все пак се добива някаква представа.

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

Ако ти беше елха,

щеше ли да искаш да те украсят с такива играчки?

Питам се, и нямам отговор.

Сливен

И какво стана сега?

Преди исках, ако не живея в Стара Загора, да отида в Русе или в Бургас, хайде, може и в Ямбол.

Сега искам и в Сливен!

Как може да е толкова хубав този град?

Сигурно защото бях там за по-малко от денонощие… Не знам.

Знам със сигурност, че не ми се искаше да си тръгвам.

От сърце благодаря на Христо Батинков, който направи това възможно, като ме покани, и беше толкова грижовен домакин.

И не е вярно, че нямам познати в Сливен. Дойде Ани и ми донесе медец, а аз дори бях забравила, че тя живее там (според мен тя живее в детството). Видях на живо Веселина Седларска, това е един от най-умните хора, които знам, тя пише толкова проницателно и вълнуващо. Там беше също и Калин Петров, с когото си пишем. И поетът Деньо Денев.

Не, няма смисъл да се опитвам да изреждам, а и не мога да спомена всички, а съм толкова развълнувана и трогната от присъствието им.

Такава хубава вечер.

Блазе му на “Перцето”, с такива мили посрещачи.

Добавям една снимка, която ми изпрати Валерия.



Да, щях да забравя да кажа. Клубът на културните дейци в Сливен е много хубаво място. Това е една голяма възрожденска къща, част от цял комплекс (който не можах да разгледам, защото валеше проливно и беше тъмно). Това е от онези чисти и просторни къщи с дървени мебели и дърворезби, в които някак и въздухът е чист и лек, а аз не бях там туристка, а Участвах, Правех нещо… за което съм безкрайно благодарна.

Много ви благодаря. Много искам да ви видя отново.

A Wisp of Smoke

Maria Doneva /translated by Diana Stefanova/

Come closer – and our shoes will touch like this,

and sniffing, rub wet noses in caress.

Come! Let’s explore the flavor of a kiss.

And maybe on your shoulder I could rest

my head? Just listen as the season lingers

down rooftops – and the world is melting south,

and with it, I, frost biting at my fingers,

dissolve into the sweetness of your mouth.

Come close. Our silhouettes will look the same

as sparrows in the winter shades of clear.

Will it be love? Let’s find a different name -

a title less imposing and severe.

Our habitation of the moment’s weather

snow crashing from a roof will interrupt;

away will fly emotion, silent feather -

a wisp of smoke above the mint tea cup.

 

Бяло зайче

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

Аз съм Старозагорче в София

Лъчезарна

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

Декември

 

Не е добър за раждане

такъв един сезон.

Настръхналите граждани,

с усмивки от лимон.

Сезон за оцеляване,

замръкнал насред път.

И във легла оправени -

деца, които спят.

Врабци, които хълцат.

Съсирена вода,

на ситен сняг накълцана,

и пепел по леда.

Дърветата разголени.

Пейзажът настървен.

Декември чака Коледа

от първия си ден.

 

Детството

Детството няма да свърши скоро.

Даже със цялата тъмна умора.

Даже със черните дрехи през зимата.

Даже със тежките сенки край името.

Детството – семчица, стръкченце хилаво,

всъщност е меко, но силно и жилаво.

Стряска го болката, дебне го мракът,

умни тревоги го блъскат със лакът…

То оцелява си невъзмутимо.

Свива гнезденца във всичко любимо.

Идва със новото бебе във къщата.

Тръгва си. Връща се. Връща се.

Връща се.