Детството

Детството няма да свърши скоро.

Даже със цялата тъмна умора.

Даже със черните дрехи през зимата.

Даже със тежките сенки край името.

Детството – семчица, стръкченце хилаво,

всъщност е меко, но силно и жилаво.

Стряска го болката, дебне го мракът,

умни тревоги го блъскат със лакът…

То оцелява си невъзмутимо.

Свива гнезденца във всичко любимо.

Идва със новото бебе във къщата.

Тръгва си. Връща се. Връща се.

Връща се.