Мария Донева's Blog, page 252

Ура за книжарниците!

 

Около месец след излизането на “Перце от дим”,

дойде време да се допечатат още книги.

 

 

 

 

 

 

Радостно ми е и ви благодаря!

Искам

 

Във хаоса да има красота.

И в ритъма хармония да има.

И слабите, объркани места

на някого да станат най-любими.

И белезите да не ни грозят,

а само да са повод за целувки.

И виното с изящния си цвят,

с високите си стъклени обувки

да обикаля заедно с кръвта

на тялото пулсиращите зали.

И още – дълъг сън. До пролетта,

която болките ни ще погали.

 

Портокал

[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

Неделя

 

Неделя – спокойна, дебела, мъглива.

Тя знае, че някой сега я проспива.

Тя знае, че принципно му е любима,

но планове други за днес той си има.

Тя буди се рано след сънища лоши,

усмивката й – със прането във коша.

Кафето е рядко, закуската – сива.

Неделята знае, че не е красива.

Макар че той, все пак, не може без нея.

Но, все пак, тя иска той да се гордее

с това, че е негова.

Не по съседство,

а радостно, както в далечното детство,

а трепетно, хубаво, нежно, без дрехи.

Неделята готви уханни утехи.

Неделята хапва по малко от всичко,

сама гледа филм, и заспива самичка.

 

Ще пътувам цял ден.

Ето нещо за гледане, да не би да липсвам на някого

Пропуснах предаването, “Аз чета с Настя”, но снощи изгледах клипа и се веселих от сърце. Говоря на моите си теми. Финалът направо е залепнал!

Благодаря, Настя!

“Перце от дим” на Мария Донева

 

Пчела

стихче за Ели

 

За да отглежда думите така,

навярно само с пчелен мед ги храни,

и те текат по-гладко от река,

и са уханни, и лекуват рани.

И думите, отхранени със мед,

дори да са солени и горчиви,

във звучния си и разумен ред

отекват благородно и красиво.

Сглобени, прилепени само с дъх,

една да промениш – ще ги разкъсаш.

Направени от влажен горски мъх

и от тичинки, свързани на късо.

Звънливи думи с тънички крила,

които тя с търпение отглежда

като умела есенна пчела

във кошер, тананикащ от надежди.

петък, 4 (лято)

Вчера беше топло като пролет. Всички бяха изнесли навън кафезите с канарчета. Слънцето пече, канарчетата пеят, та се унисат.

Аз пък си прерових старите папки със снимките от престоя ми тук през лятото и подбрах няколко.

Не съм мрачна, но в ума ми се върти едно изречение: Няма нищо в човека, няма нищо в човека. Звучи като начало на стихотворение, в което се говори за това, как трайните неща са нетрайни и на нищо не можем да се уповаваме… а после с лек финт се стига до това как ни остава да се уповаваме на нетрайното, и разбира се, за финал – всичко има в човека. Но е толкова предвидимо, че се чувствам уморена, като си го мисля. И пак го мисля.

Заради глупавата кашлица ми пропадна алкохолният туризъм, който си бях планирала… Първо ми беше лошолошо, а сега докторът ми изписа антибиотик. Тука здравната система е толкова омотана, че не  е за разправяне. Най-дребен пример: за да си запазиш час за лекар, се обаждаш на един телефон и ти дават час примерно за след месец. Този телефон е общонационален и обаждането струва 1 евро. Ако искаш да вземеш час за себе си и за още някой друг, трябва да направиш две обаждания и да се надяваш, че ще ви дадат часовете в един и същ ден. Има пет частни фирми, които държат тези телефони, и те взимат от твоите парички всеки път, когато ти трябва преглед или рецепта. Нещо като банката, която взима за себе си пари от всяка такса или глоба, която плащаш в съда – което няма нищо общо с правосъдието, камо ли със справедливостта.

Ох, не мога да държа в ума си такива работи…

Най-добре е да си здрав. Освен ако си пенсионер и се чувстваш толкова ненужен, че само болестите ти придават някаква значимост в собствените ти очи.

Да. Млъквам. Снимки от красивото лято:


[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]

радостта

 

Радостта си е тук,

но сега си почива.

Диша кротко, без звук.

Закопчана накриво,

без чорапи, без лак,

без парфюм, без надежда.

Свита в топлия мрак,

тишината подрежда.

Няма друг алкохол -

само мекия спомен.

Във сърцето й голо

след възторга огромен,

след труда, след страха,

след звънтящите страсти -

една остра троха

изостанало щастие…

Радостта се е свила

на кълбо, на юмрук.

Няма никаква сила.

Но все още е тук.

 

сряда, 2 (социални мрежи, коса, динозавър, ЧНГ)

1.

Редовно получавам съобщения в пощата си, че „ххх  is now following your musical activity” в  Deezer, че друг ме е добавил в някакви кръгове и че съвсем пети човек ми е приятел в Goodreads. Имам също натрапчиви покани за Linkedin. За Нетлог и Twoo да не говорим.

Някои от тези имена/места ми звучат по-добре (Goodreads) от други (Twoo), но като цяло единственото ми желание е да не ме закачат.

В Deezer не съм се регистрирала, дано тези човечета, които ме следват, да не са трагично подведени от някой мой адаш, почитател на гнусна музика. От друга страна, щом съобщенията идват до моя мейл, сигурно съм аз и ги заливам с ангелски звуци.

Регистрирах се в Нетлог, за да чета стиховете на доктор Толев, но така и не можах да се оправя там. За сметка на това гадният сайт, без да ме пита и разпитва, изпрати покани на всичко живо и неживо от пощата ми. Съжалявам и се срамувам. Истински.

Профилът ми в Goodreads е истински, но аз не влизам в него, а сигурно имам куп приятели от автоматично разпратени и после радостно приети покани, за които аз не знам.

Аз мисля, че ако тия мрежи бяха чак толкова хубави, забавни и полезни, нямаше да имат нужда от такава досадна реклама, напомняния и злоупотреби. Както и ако детската градина за четиригодишните деца беше нещо добро, нямаше да има нужда да я правят задължителна, всеки щеше доброволно да си води детенцето там.

Това исках да кажа – някакви сайтове говорят от мое име, сприятеляват се, създават сенки на хората. Ако е по осъзнат избор – супер, хубаво-лошо, мое си е. Но там, където нямам пръст, нито дори най-малък крив маймунски пръст, изпитвам уморено безсилие и вяло възмущение, и…

2.

Когато умен човек прави глупави неща, сигурно има причина. Това си казвах, докато боядисвах половината коса на Иво червена. Впрочем, изглежда добре. Но той по принцип ми е доста симпатичен.

3.

Купихме един чуден динозавър. Този поглед, този поглед…


[image error]
[image error]
[image error]

4.

Честита Нова година!


[image error]
[image error]
[image error]

вторник, 1 (и аз искам…)