Във хаоса да има красота.
И в ритъма хармония да има.
И слабите, объркани места
на някого да станат най-любими.
И белезите да не ни грозят,
а само да са повод за целувки.
И виното с изящния си цвят,
с високите си стъклени обувки
да обикаля заедно с кръвта
на тялото пулсиращите зали.
И още – дълъг сън. До пролетта,
която болките ни ще погали.
Published on January 07, 2013 15:28