Мария Донева's Blog, page 249
January 31, 2013
Разчистване
*
Ако чакам слънце да стопи снега,
дълго ще си ходя до ушите в преспи.
Искам да е чисто още днес. Сега -
ако ме потърсиш, да ме видиш лесно.
Сънища и грешки, счупени тъги,
думи с бримки, тайни, чувства захабени.
Няма да ги ползвам. По-добре да ги
махна, за да има въздух и за мене.
Просека. Пътека. Хубав път. Следа.
Светнало. Без преспи. Чисто. Без капани.
Всичко ще приготвя, за да можеш да
дойдеш тук. И, знам ли… Може да останеш.
☼
има един железен признак дали дадено стихотворение ми се е получило добре – запомням ли го наизуст от самото начало. ако паметта ми го отхвърля, значи не го бива. това е такова, но днес исках да споделя мисълта в него, макар и зле облечена в думи.
January 30, 2013
Музика за ляв крак и прахосмукачка (+ инструкции)
Добре де, заглавието е подвеждащо.
И с десен крак става. Проверила съм.
Защото на поетите им е лесно! Работят с думи. Всеки човек знае да говори още от една-две-тригодишен. Дори и без думи става – кой ти пречи да си съчиняваш мълчаливо и наум. Не е задължително да умееш да пишеш. А ако ще пишеш, можеш с молив, машина или компютър. Ако си момченце, направо на снега може да напишеш някое… хайку.
Вдъхновение? Винаги ще се намери кой да ти разбие сърцето. Няма такъв? Пекне слънце – щрак! – стихотворение. Текне дъжд – епическа поема!
А за музикантите е далеч по-сложно. Трябва инструмент, който да бъде посредник между тях и публиката. Че да го избереш, че да го купиш, че да го разнасяш насам-натам… Ако е тромпет или гребен – как да е. Ама органистите?
Имаш инструмент, обаче трябва и да се научиш да свириш на него.
Абе не е за разправяне!
Обсъждам тия работи със себе си, докато свиквам с мисълта, че ок, добре, днес ще мина с прахосмукачката… И се сещам, че преди време много хубаво бях открила как се свири с пръсти.
С пръстите на ръцете знае всеки хъшлак. Аз мога с пръстите на краката!
И с прахосмукачка.
Вадя я, сглобявам я, включвам, опитвам… Да! Не съм загубила тази своя дарба! Благодаря ти, Създателю, Велики Архитекте! Благодаря!
Прави се така (просто е):
Допираш тръбата на включената прахосмукачка до пръстите на краката си, въздухът минава между тях и при промъкването си издава нежен звук. И вече с шаване на пръстчета, респективно с различно плътни чорапи или без такива, може да се променя звукът. Можеш да имитираш животни, насекоми, автомобилно състезание… и това още при първия опит! Какви хоризонти, какъв простор, какъв полет на духа!
И цялото това спиритуално занимание е съпроводено с приятен и проветряващ масаж.
NB! Трябва да се прави в добре затоплено помещение, защото въздухът се усеща хладен. За да се постигне виртуозност, сигурно са необходими часове упорити занимания и има опасност човек да настине.
Щото от краката най-много се настива.
После установявам, че от 30 минути се трепя с тази прахосмукачка (седнала удобно до кашона в стаята) и решавам да приключа с чистенето за днес. Изключвам, разглобявам, прибирам.
После поливам цветята и си правя малка дъждовна гора в банята. Красиво е.
Населвам я със същества.
Снимам ги, после връщам и трите саксии по местата им.
Наливам си чаша вино.
Женската работа край няма.
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
Благодаря за вниманието.
January 29, 2013
January 28, 2013
Ангел (2)
По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
“Стой тук. Рано ти е още.”
От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен
във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”
И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.
И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.
****
С новия финал ангелът вече не е така хитричък, но е по-голям и по-добър. А стихотворението не е синдикално.
January 27, 2013
Влак
Този въздух е в обращение
от безброй години.
Натоварен със съобщения.
Стоплен. Пак изстинал.
Прашен, стар. Наследен от живите.
Ресто от умрелите.
Този въздух е от архивите.
Как ще го заселите?
Той е дъвкан. Въздишан. Спирал е,
стиснат в тесни дробове.
Той е мляскал салам и сирене.
Той е бъркал в джобове.
Той е тук още от началото.
Той е включен в пътните.
Този въздух скрепява цялото.
Как ще го преглътнете?
January 26, 2013
Географско стихотворение
Между Изток и Запад,
между Север и Юг,
има пета посока
с кратко именце – Тук.
Тя си няма стрелчица,
тя си няма адрес.
Тя е точка. Чертица!
(Тук е хлъзгаво днес)
Тя на топло отива.
Не обича тя мраз.
Тя е тази красива
точка Тук, където съм аз.
Постоянно пътува
и се мести. Но знам,
че заспи ли, сънува
своя полюс – ей Там.
А пък нейният полюс
е, където си ти.
Тя рисува със молив
и пунктирни черти
разни сложни маршрути
между Север и Юг,
как, поне за минута,
Там ще дойде до Тук.
На една обща плочка
(скромен сив тротоар)
те ще стъпят нарочно
като точки на зар.
А когато се срещнат
Там и Тук, Тук и Там,
едно влюбено нещо
вече ясно ще знам.
И, щастлив, щом ме грабнеш
малко да ме поносиш,
ще възникнат куп странни
географски въпроси.
Тук и Там ще се слеят
в мелодичен тих звук.
Кой ще каже къде е
Тук и Там, Там и Тук.
Historia de un Amor (джаз на 14 февруари)
Най-после ще имаме концерт!
Ще бъде в ранната вечер на 14 февруари, 18,30, в Студио 5. Официалната покана ще излезе до дни.
И там Марина вероятно ще изпее тази песен.
Може би с тези думи.
*
Колко бързо свърши нашата любов,
като сянка се стопи във вечерта,
беше тук и си замина,
беше топла, но изстина,
не остави и следа.
За какво са ми звезди или луна?
Непотребната им тиха светлина
ме открива нощем будна,
и усмивката им чудна
е студена без любов.
Без целувки и без радост,
без ласки, без смях.
Как сърце, което страда,
живее без тях?
Красотата на живота
като птица отлетя.
Всичко свърши. И остана
само мрак без любовта.
*
Тъй става някой път.
January 24, 2013
Ангел
По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
“Стой тук. Рано ти е още.”
От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен
във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”
И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.
Ангелът си тръгнал снощи,
ни лук ял, ни лук мирисал,
а пък аз дописвам още,
той каквото е написал.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
