Мария Донева's Blog, page 242
March 30, 2013
Кончета
Кончетата нежно стъпват по тревата.
Малките копита тупкат меко-меко.
Всичко е притихнало. Не подухва вятър,
нито слънце грее. Някъде далеко
старите врабчета нещо коментират.
После замълчават. Кончетата спират.
Ето ги – застават прави. Силуети
тънички и живи. Гледат.
Всичко свети.
Всичко е красиво.
March 28, 2013
Кажи „Ела” и ще оставя всичко…
Това е поредната книга, която си купих, защото Ваня Хинкова от Хеликон – Русе е препоръчала.
И поредната книга, която, надлежно закупена, остана на рафта и аз не знам колко време, преди случайно да я пъхна в раницата си, за да я чета във влака за София, и то просто защото ми се видя лекичка.
Виж как съдбата ни приближава, приближава, и после изведнъж ни тресва, а ние се правим на изненадани.
Заглавието ми хареса много. Видя ми се драматично и тъжно, и изпълнено с надежда. То самото заглавие е цял роман: „Кажи „Ела” и ще оставя всичко… но само ми кажи „Ела”. Авторът е Алберт Еспиноса, преводът от испански – на Весела Ангелова.
И ето, като й дойде времето, някъде между Пазарджик и Стамболийски, аз разгърнах книгата и силно се притесних. В началото е съдържанието, и то е написано така, че се уплаших да не би да съм си взела от онези книги за приложна психология и самопомощ. Сещате се, дето премъдрият автор ти набива в главата колко си жалък, но той ще те спаси и ще ти помогне да спреш да си толкова окаян… и те потупва по темето, както потупваха онзи симпатичен дядко от „Бени Хил”.
Оказа се, че е така, но не съвсем.
Това е любовен роман, а също и криминален, но най-вече е пътуване в спомените и история за израстването. Честно казано, криминалният момент е направо претупан, отделиха му се три страници и нещо към края. Но книгата прелива от любов.
Май не съм чела друга такава. Прилича на конспект. Няма нищо излишно в нея, дори е накъсана, и това накъсване на текста е директно заявено, то си е част от стратегията на разказване. Да, ще ви разкажа за нея. Да, не съм забравил, че обещах да се върна към това. Да, ще ви разкажа и тази история, но самолетът ми вече кацна и трябва да се замисля за случая, по който работя.
Така книгата разговаря с читателя, и героят на книгата, докато обяснява кои са били важните хора в живота му, срещнати случайно и променили целия му път…
Ами той е човек в криза. Човек в беда. Човек с много тежки проблеми в миналото и в настоящето.
Но книгата е написана така, и той говори лично с читателя, и аз разбрах, че той е
Този измислен литературен герой
би могъл да се превърне за някой от своите безбройни анонимни читатели в такава решаваща фигура. В енергия, в перла, в диамант.
Сега си давам сметка, че четейки, съм се борила със скептицизма си, даже и в моментите, когато най-открито си подсмърчах и си поплаках, защото книгата ми въздейства силно емоционално. Казвах си – е как пък срещна тия невероятни хора, с такива невъзможни съдби… 90-годишен старец-комарджия с четвърт бял дроб, влюбен в манекен от витрина… и еднокрак боксьор-фотограф, живеещ в подземие… Но нали точно странните хора се запомнят. Точно те са значими.
Тази книга показва как всичко има смисъл, и най-голямото страдание, загуба и безсилие. Как човек расте. Как може да ти се сбъдне и най-невъзможната мечта. А може и да не се сбъдне.
Това е роман с необикновени герои, написана по необикновен начин, хубав.
Много ми харесва! Не толкова, че да я подарявам (това е висша степен на харесване), но толкова, че настойчиво да ви я препоръчам и при възможност да я давам назаем.
March 27, 2013
Подари билет на непознат
Драматичен театър „Гео Милев” се включва в инициативата „Висящо кафе”, като дава възможност на всеки желаещ да подари билет на непознат.
Като начало, самият театър ще осигурява по два „висящи билета” за всяко представление до края на настоящия сезон.
Ние мислим, че идеята е красива и благородна. Тя е изцяло в духа на театъра от самото му създаване. В Древна Гърция входният билет за театралните агони е бил един символ – глинена или медна плочка, която давала възможност на зрителя да присъства на всички представления. Общината заплащала символите на бедните граждани, които не можели да си купят сами. Театърът бил място за общуване, за среща с изкуството, с артистите и с боговете, и всеки трябвало да може да присъства.
Ние вярваме, че всеки има нужда от красота.
Един „висящ билет” няма да реши проблемите, но ще направи живота по-поносим и дори по-красив.
Подарете един символ на непознат. Това може да стане на касата на театъра (в бившите Хали). Купувате един символ на цена 6 лева, който ще се отбелязва със стъклено камъче, поставено в определен съд. При поискване вашият символ ще бъде превърнат в билет за желаното представление от репертоара на ДТ „Гео Милев”.
March 26, 2013
March 25, 2013
Моята библиотека
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
Това са моите 52 лебеда.
Правих ги във всяка свободна минута, защото искам да ги подаря, и ето, днес на празника са готови.
March 24, 2013
Пролетна умора
Стопи се последният сняг,
съвсем неусетно изчезна -
спестявания на бедняк,
трогателни и безполезни.
Задават се дни – на тълпи,
със тропане, с ропот и с трепет.
И как ще ги изтърпи
душата ти с празни шепи…
March 23, 2013
Гледки
Изгледаха ми се очите от гледане,
но щъркел не видях.
Полетата се зеленееха,
а между боровете смело
заравяше ръце небето
и ги приглаждаше на път.
Огромни щъркови гнезда
като изсъхнали сладкиши се ронеха,
а край реката
по-ярко слънцето блестеше.
И аз се носех по водите
на придошлата ранна пролет,
макар че щъркелите бяха
на среща с някой друг, не с мен.
March 22, 2013
ЗАЕКЪТ ИДВА!!!
Това е корицата на новата ми книга, която ще излезе след броени дни на бял свят.
Оформлението е на Мила Попнеделева – Генова.
“Заекът и неговата мечта” е поема за живота – за любовта и радостта. И за морето.
И за зайците.
Но най-вече за любовта и радостта.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
