Мария Донева's Blog, page 244
March 13, 2013
Търся най-меки думи
Търся най-меки думи –
да кажа, че не издържам.
Мракът тежи върху ми.
Има ли как да свържа
облите, чисти звуци
с грозните, болни мисли?
Криви дървета куцат,
охкат и се разлистват.
Сенките тропат. Пукат
техните стари стави.
Влачат ми страх и скука,
мачкат ме и ме давят.
Толкова съм нещастна,
колкото всички хора.
Търся една прехласната
дума – да проговоря.
Гладно. Студено. Шумно.
Сам-сама. Не заспивам.
Търся си сладки думи.
Даже да са горчиви.
Една нелоша гривна от хартия
Видях как се правят мъниста от листчета хартия още преди години в блога на Ралица. После се запознахме на живо и се оказа, че аз я познавам задочно точно от нейните хартиени бижута. Ех, че хубаво!
Направих си герданче, но никога не съм го носила.
И ето че днес видях една снимка на страхотно бижу, направено от такива мъниста. Разбира се, изработено с непостижима за мен прецизност.
Все пак реших да опитам как се прави и дали и на мен ще ми се получи, просто ей така, да се науча да правя нещо ново. Реших да направя гривна, защото е по-вероятно да я нося, и защото ще стане по-бързо. Използвах ластична корда, за да не измислям закопчалка. След само една неуспешна проба установих, че за една гривна за нормална женска ръка трябва метър и половина корда. Имах си и хартиените мъниста, и дребни стъклени.
Хартиените мъниста съм направила от страничка от списание с морски пейзаж. Понеже нямам тази дарба да съчетавам безупречно и красиво цветовете, стигнах до извода, че в един пейзаж не е възможно цветовете да не са хармонично съчетани – природата има доказано добър вкус и не би ни подвела, това просто не й е в природата.
Мисля, че ще е хубаво също, ако гривната е черно-бяла, с букви, за страстни читателки.
Такава гривна се прави лесно, макар и не чак толкова бързо, без пари, и може да се персонализира за този, за когото е предназначена. Трайна е, особено ако й се удари един лак отгоре (може и за нокти). И никой друг няма да си има такава. Освен това със сигурност човек се усъвършенства с практиката и всяка следваща ще е все по-изпипана и красива.
Ето какво се получи при мен:
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
Мечо се събуди
Отвори очи и пак ги затвори. Сънищата му още продължаваха, но вече бяха разпокъсани. Парчетата сън му заприличаха на детски дрешки, простряни да съхнат, и силен вятър ги подмяташе, усукваше ги около въжето, мънички сини ританки ритаха с крачоли и елечетата…
Мечо отвори очи и пак се събуди.
Помисли си, че ако седне в леглото, ще му се завие свят. Беше гладен. Премести се до самия край на леглото, после още малко и тупна по дупе на пода, като повлече всички завивки със себе си. Дори не се чу туп! Даже беше удобно, и малко по-хладно. Свежест.
Мечо се търкулна по корем и се надигна – предна лява, предна дясна, ляво коляно, вирваме дупе, десен крак, оп! Стана и седна на леглото.
Поколеба се дали да не си легне пак за малко, защото беше задъхан, но реши на не отстъпва завоюваното до тук и стана.
Краката му малко се огъваха. Завъртя крана на чешмата в кухнята и водата потече кална. Природата идва в моя дом по тръбите, за да ми каже здравей – помисли си той. Остави водата да тече и се запъти към банята.
Пусна ламата и огледалото проблясна остро право в очите му.
Мечо примижа и така, със стиснати клепачи, се приближи към огледалото. После предпазливо ги отвори и погледна право напред.
Мечо! Същичкият!
- Здравей, Мечо! – каза Мечо на себе си. – Добро утро! Добре ли си поспа?
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
March 12, 2013
Сантиментално
Чаровен слънчев предиобед.
За мъничко поне, до двора,
излизат вън, за да походят
забравените стари хора.
Висок и тежък е бастунът.
От всичко им сълзят очите.
По устните ще ги целунат
сега на слънцето лъчите.
И котките ще ги погалят.
И светлинката ще ги зърне.
Земята те наобикалят,
а скоро тя ще ги прегърне.
Със криви пръсти пипат нежно
листата, храстите наболи
и тези стръкчета надежда,
които се броят напролет.
March 10, 2013
Тревата иска
Тревата иска да расте
по свои вътрешни причини.
По песъчинките чете,
че скоро зимата ще мине,
и ето я, подава нос
и въздуха студен опитва,
и с тънък крак, зелен и бос,
изгнилите листа разритва.
и си расте, и си мълчи,
и под зелен мустак се смее,
и отдалече си личи,
че е заета да живее.
March 9, 2013
“Черният заек”, Филипа Ледърс
Да знаете каква чудесна книга ми подариха вчера!
Една от най-хубавите заешки истории, които съм чела.
Приказката е написана и илюстрирана от Филипа Ледърс и това е нейната първа книга. Преведена е от Стоян Атанасов.
Очарована съм от деликатността и фините цветове на рисунките. Толкова са леки, вдъхновяващи и нежни, че будят в мен желание и аз да рисувам. Цветовете са сочни, но не крещят, както на повечето книжки на пазара в момента, които явно имат за първа цел да прогорят нечия ретина с яркост и тюрлюгювеч от всячески цветове едновременно.
Картинките преливат от движение и от живот. Състоянията на зайчето са изразени ясно и хубаво и всяка картинка може да се превърне в повод за разговор с твоето дете за преживяванията и чувствата му.
Историята е простичка и е разказана със съчувствие и внимание, без да бъде милозлива или лигава.
Цялата книга приласкава и окуражава.
Ех, че хубава книга е “Черният заек” на Филипа Ледърс!
March 8, 2013
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
