Сантиментално

 

Чаровен слънчев предиобед.

За мъничко поне, до двора,

излизат вън, за да походят

забравените стари хора.

Висок и тежък е бастунът.

От всичко им сълзят очите.

По устните ще ги целунат

сега на слънцето лъчите.

И котките ще ги погалят.

И светлинката ще ги зърне.

Земята те наобикалят,

а скоро тя ще ги прегърне.

Със криви пръсти пипат нежно

листата, храстите наболи

и тези стръкчета надежда,

които се броят напролет.