Кончета

Кончетата нежно стъпват по тревата.

Малките копита тупкат меко-меко.

Всичко е притихнало. Не подухва вятър,

нито слънце грее. Някъде далеко

старите врабчета нещо коментират.

После замълчават. Кончетата спират.

Ето ги – застават прави. Силуети

тънички и живи. Гледат.

Всичко свети.

Всичко е красиво.