Мария Донева's Blog, page 238
May 3, 2013
Църква
Пътят крачи и накрая стига
в селото. Нататък е небето.
Като от картинка в детска книга,
църквицата, пребледняла, свети.
Седнала е между два кипариса
на тревата, за да си почине.
Покрай нея всички хора стари са,
кретат и почти ще се споминат.
Църквицата е като момиче,
дадено на село при роднини.
Утрото във слънце я облича
и я гушва, за да не настине.
А отвътре, в тъмните си стаи,
тя въздиша, бременна с икони.
На тамяна свежата омая.
Свещите, които сълзи ронят.
Църквицата е като момиче,
бременно, и плаче, и се смее.
Учи се да пази. Да обича.
И смъртта. И другото след нея.
Да е малка и да остарява.
Като звън в небето да се блъсне.
Да прощава и да се прощава.
Да благовести и да възкръсне.
May 2, 2013
Как се прави зайче!
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
April 30, 2013
Захарен памук
Жена от захарен памук -
ефирна, ароматна, сладка.
За празника е само тук.
Но празниците траят кратко.
Тя цялата е панаир
с гледачки, песни и животни.
И топъл, всепоглъщащ мир -
когато млъкне и се кротне.
Целувки, смях, искри… И мрак.
Тя плаче, като се сбогува,
а няма да се върне пак.
Но ти си знаеш, че си струва.
April 29, 2013
аз живея на края
Аз живея на края на своите сили.
И защото съм силна, аз живея далече.
Прибери ме при теб, по-наблизичко, мили.
Изтощена съм вече.
April 27, 2013
Пловдив – Ямбол – Сливен
Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
В Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….
[image error]
[image error]
[image error]
А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там. Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.
Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.
April 23, 2013
Премиерата в Стара Загора
Беше уютно, навън в това дворче. Топло и закътано беше, а когато вече си тръгвахме, заваля лекичък дантелен дъжд и се появи дъга над градската градина.
Мислех, че няма да има много хора, но, както винаги, хората бяха точно. Точно.
Благодаря!
Ето ги първите снимки.
Утре поемам на път и ще се върна чак в събота, след Пловдив, Ямбол и Сливен.
Стискайте палци всичко да бъде добре.
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
[image error]
April 22, 2013
Всяка буква
Всяка буква в думата “копнеж”,
вкопчена на точното си място.
Имаш ли любов да ми дадеш?
Сам-сама в сърцето ми е тясно.
Сам-сама небето ми тежи.
Въздухът сама не ми достига.
Усмихни се и се приближи,
даже да е само два-три мига.
Уморих се да съм в самота
и готова за самозащита.
Отчупи парче от вечерта
и ми дай троха да я опитам.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 120 followers
