Ангел Грънчаров's Blog, page 898

Дали четящите книга в автобуса заслужават за награда да пътуват напълно безплатно в европейската столица на културата Пловдив?

Получих две писма от г-н омбудсмана, едното от които е твърде интересно, воаля, четете...

ДОБАВКА:
На едното писмо се налага да отговоря веднага, ето моя отговор:

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
ОТГОВОР ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Ив. Грънчаров, философ, остракиран от образователната система и официално обявен за еретик и дисидент учител по философия и гражданско образование - и също така небезразличен гражданин на Пловдив
Уважаеми г-н омбудсман,
Благодаря Ви много за отговора! Той също така повдига куп въпроси, примерно тези:
1.) Защо Вие сте се захванал да отговаряте от името на г-н Кмета или от името на подведомствената му тъй многолюдна администрация?
2.) Нима сте написал своето писмо с благородното намерение да отмените тъй усърдно работещата и изнемогваща от усилен труд тъй многолюдна кметска администрация, която в това усилно и горещо лято, предполагам, се е изтощила от невероятно велики трудови подвизи и успехи?!
3.) Задавате ми на мен всичките тия въпроси, а защо не ги зададохте на тъй многолюдната и изнемогваща от непосилен труд в това жарко лято кметска администрация?
4.) Г-н омбудсман, не е ли несправедливо според Вас аз да мисля и да отговарям на всичките тия въпроси, които по начало са от прерогативите и отговорностите на тъй усилно работещата и не знаещата миг отдих многолюдна кметска администрация на тъй културния иначе град Пловдив, т.е. аз да се трудя вместо тях, и то напълно безвъзмездно или безплатно, а пък те, чиновниците, да си почиват, но редовно да получават иначе доста добрите си заплати?!
5.) Най-лесното е всяка добра идея да бъде убита в зародиш с такива, простете, чисто разсъдъчни бюрократични аргументи, които са така подбрани, че да ни убедят, че най-добре е абсолютно нищичко да не правим, щото иначе ще си развалим рахатя на чиновническото блаженството от толкова сладкото нищонеправене, но нали все пак този наш живот се осмисля от направеното, от създаденото, а не от онова, което сме могли да направим, ама ни е домързяло да го осъществим?!
6.) Разбира се, че при добро желание подхвърлената от мен идея МОЖЕ да бъде реализирана, как именно ще стане това са призвани да отговорят тъй добре заплатените кметски чиновници, претендиращи да са експерти, които, казахме, вече са изтощени от непосилен труд, добре де, но хем сме уж европейска столица на културата, хем, оказва се, ни мързи даже да помислим по-внимателно върху това как да се осъществи една толкова лесна за осъществяване идея, имаща огромно културно значение; дали пък не излиза, че ний само претендираме за някаква мнима, лъжлива културност, а всъщност (на дело, реално, в действителност) не само че сме доста некултурни (нечетящи), но и твърдо сме решени завинаги да си останем такива?!
7.) Защо лишавате г-н Кмета от възможността да ми отговори сам, защо не дадохте възможност на г-н Кмета под Ваше въздействие да покаже своята извънредна загриженост за културното ниво на гражданите в нашия хилядолетен град, защо го лишихте от шанса да демонстрира поне своята така голяма отдаденост на културата, просветата, човечността, духовността?!
8.) Г-н Омбудсман, давате ли си сметка, че Вашето писмо показва, че Вие се самосъзнавате като защитник на интереса на кметската администрация да си гледа рахатя, докато по идея, доколкото това е установимо от пръв поглед, Вие би следвало да сте защитник на коренния интерес на гражданите, главна част от който е непрекъснатото повишаване на тяхното личностно, културно и цивилизационно ниво?
Още куп други такива въпроси възникват и могат да бъдат зададени, но спирам дотук. Опитвате се да стопирате една добра идея, не мога да разбера обаче това: какъв е Вашият личен мотив да правите това? Нима искате да ми покажете на практика, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ културата (и четенето именно на КНИГИ - хартиени!) е нещо, което поголовно не се цени, напротив, всяка идея за промяна в това отношение се възприема дори от представителите на властта като напълно екстравагантно и ненужно, съвсем безполезно нещо?! Давате ли си сметка за какво говори това? Ами явно БЕЗДУХОВНОСТТА и БЕЗКУЛТУРИЕТО у нас (включително и в Пловдив) са така напреднали, че дори и длъжностни лица като Вас смятат, че е въпрос на чест да иронизират ония донкихотовци като мен, които дори и в тия ужасни условия се опитваме да правим нещо в полето на културата, възпитанието, образованието, духовното и личностното въздигане на младите и на народа прочие.
Бъдете жив и здрав! Ще се радвам да опитате да преосмислите позицията си. Какво Ви пречи просто да препоръчате на г-н Кмета да даде своя отговор на толкова неправилната и дори смешна (както разбирам) според Вас идея, която си позволих да препоръчам за реализация в европейската столица на културата поне до края на 2019 г., т.е. само още няколко месеца?
2 юли 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Има ли истински мъже? И какви са съвременните млади жени?

Разсъждение (във видео-формат) на едно младо момиче на темата "Защо няма истински мъже?" - и какви са съвременните момичета и жени? , интересно е.

Pavel Ivanov сподели видеоклип: Видео го гледах снощи но поста беше изтрит по необясними за мен причини... Затова го публикувам отново. Тази млада жена се опитва да обясни защо няма истински мъже! Може би визира мъжете до 35. Също се разбира че става дума за млади жени до към 30 годишна възраст. Макар и пречупено през нейната призма, ясно обрисува състоянието на болшинството от днешните млади жени! Готови на всичко за минутка слава, чаша скъпо питие, а защо и да не припечелят някой лев(това е мое мнение). Вече виждам как някои от жените в групата скачат и я сочат с пръст, казвайки какво знае тя за живота, защо коментира! Аз мога да кажа само, че тя спокойно може да влезе в една неофициална ФБ средностатистическа извадка за мисленето, начин на живот, "мечтите" и прочие на младите хора! Целта на тоя пост не е конфронтация. Моето лично мнение е че до този морален упадък се е стигнало благодарение социалното неравенство, културното обуначване, както и липсата на каквито и да е духовни ценности на младежта! За съжаление и по-старите са прихванали от този вирус на съвремието ни... Не искам да бъда разбран погрешно, аз не съдя никого, най-малкото пък жените! Всички ние сме виновни за кризата в отношенията между мъжът и жената.

Интересно ми е какво мислите по темата. Така че коментирайте смело, но не вулгарно! Уважавайте мнението на другите, както искате те да уважват вашето.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ново отворено писмо, явяващо се свидетелство за напълно ирационалната и потресаваща действителност в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ

Тази сутрин ми се наложи да напиша следното писъмце до частния съдебен изпълнител Росен Раев, заел едновременно позата на приел обет за вечно мълчание будистки монах и също така на ощипана, но за сметка на това напълно непорочна девица (мома) и до г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която пък традиционно от години вече безметежно си стои в същите тия две оригинални, многозначителни, но за сметка на това крайно екстравагантни пози (нищо че са съвсем недопустими за длъжностно лице, намиращо се на публична държавна служба):
До г-н Росен Раев, частен съдебен изпълнител от ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в ПловдивДо г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдиетоДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Бойко Борисов,
Председател на Министерския съвет на Република БългарияДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЗАПИТВАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, остракиран от системата на държавното образование учител по философия и гражданско образование и жертва на безпределната жажда за мъст на г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" от Пловдив
Уважаеми господин частен съдебен изпълнител,
От известно време (откакто попаднах във Вашите мрежи, да не кажа "лапи" или "пипала"!) настойчиво Ви задавам някои въпроси, които, предполагам, се оказаха толкова неприятни за Вас, че Ви се наложи да заемете едновременно позата на приел обет за вечно мълчание будистки монах и също така на възмутена напълно непорочна девица (по нашенски мома), която е била ощипана да не уточняваме къде точно. Заявихте ми крайно неубедително, че няма да отговаряте на въпросите ми защото не били поставени в "единствено-правилната бюрократична форма", което е твърде смехотворен опит за бягство от тях. По тази причина ми се налага да Ви ги задам отново и то именно в тъй неприятната Ви небюрократична, а именно свободна, т.е. демократична и човечна форма на задаване (за Ваше сведение съм длъжен да уточня, че свободата за човека и в човешкия свят е най-великата и благодатна ценност - и като такава е извор на невероятен личностен и общностен просперитет!):
1.) Какви средства до този момент успяхте да си вземете от запорираната моя банкова сметка? (Държите в непонятна тайна това обстоятелство, което за мен лично говори за неадекватно поведение: ако наистина желаете да Ви се издължа, най-простото е периодично да ми давате точно сведение за това докъде сме стигнали в този процес.)
2.) Докога ще опитвате повторно да вземете от мен сумата от 500 лева, за която знаете много добре, че съм я внесъл в касата на Вашата довереница още преди да ме известите, че тя е имала добрината да ме опраска финансово по такъв грозен начин (тя се обърна към частен съдебен изпълнител след като много добре знаеше, че с нея не само се намираме в процес на преговори за напълно доброволното ми издължаване, но се намираме и в процес на напълно действителното, реално и доброволно, издължаване!)?
3.) Ако признаете, че претенцията Ви за тези 500 лв. е неоснователна, тогава ще имате ли добрината да ми обясните основанието, въз основа на което ме опраскахте не с 10 или с 20, а с точно 777 лева (в това число и с немалки особено за моите възможности хонорари за Вас и за адвоката на довереницата Ви, т.е. на взискателката)?!
4.) За Вас лично човешкият морал има ли някакво значение, т.е. не Ви ли е неудобно да се мъчите да забогатявате именно от един несправедливо опраскан и репресиран български учител, който вече пета година води поредица от тежки съдебни битки за да си защити и да си върне правата и достойнството - и по тази причина в последните 5 години цели 4 е бил безработен и без източници на средства за съществуване?
5.) Та значи имате ли намерение да ми съобщите някога какъв остатък пари все пак Ви дължа в момента (моля да ми съобщите реалната и точна сума!) и как, по Ваше мнение, би следвало да Ви се издължа по-нататък?
На г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" просто изпращам този документ само за сведение. Защото не храня никакви илюзии относно това, че тя би могла някога да постигне точния, верния смисъл на това, което си позволи да направи - и това, което дръзва все още да прави и сега).
Уважаеми г-н Министър на правосъдието,
Мисля, че изтече срока, в който по закон сте длъжни да ми дадете отговор на моята жалба до Вас, в която Ви разказах за действията на частен съдебен изпълнител Раев, поел ролята да е изпълнител на капризите на довереницата и взискателката си. Или искате да ме убедите, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ законите изобщо не са задължителни дори и за министъра на правосъдието?
Уважаеми г-н Министър на науката и образованието,
В последните години не получих НИТО ЕДИН отговор от Ваша страна на многобройните си жалби, отворени писма, сигнали за безобразия в системата, доклади, предложения и прочие. Това значи ли, че Вие специално напълно сте надживял догмата и илюзията, че живеем в държава, в която законите и законността значат нещо дори и за висшестоящите техни служители?! Нима изцяло сте изпуснал от какъвто и да било контрол подведомствената Ви властваща образователна администрация? Нима, да речем, пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е станала вече нещо като феодално владение на г-жа директорката й, над което юрисдикцията на МОН напълно и изцяло не важи? Да не би тя да е успяла да приватизира по някакъв подмолен начин това учебно заведение - и то вече да е нейна частна собственост?!
Уважаеми г-н Премиер,
Изпращам Ви за сведение този документ. Бих си позволил само да Ви запитам: давате ли си сметка за това каква тежка, да не кажа фатална отговорност сте поел след като Вашето управление допусна свидното ни отечество България все по-основателно да бъде наричано напоследък не иначе, а именно МУТРОЛАНДИЯ - за което моите отворени писма до институциите и до Вас лично са една твърде красноречива илюстрация - и най-вече потресаващ по достоверността си конкретен пример?
Поне тия необходими въпроси се чувствам длъжен да Ви задам. Ще се радвам да ми отговорите, което е и във Ваш интерес. Аз винаги съм бил привърженик на диалога, не мога да разбера защо мълчаливостта е станала тъй високо почитана добродетел тъкмо за властващите длъжностни лица на отговорна държавна служба (и за обслужващия ги персонал), което на мен като данъкоплатец (и следователно като техен действителен работодател) изобщо не ми харесва.
2 юли 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Наближава Роженският събор

Наближава това събитие... за интересуващите се го припомням.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Ето защо ме опраскаха така безпощадно нагло!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Ето как Джонсън отговори на Путин

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Получих отговор от Представителството на Европейската комисия в България

Днес получих горното писмо от Представителството на Европейската комисия в България.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Хилтито на моя съсед е по-вечно от изкуството...

Съседът ми има Хилти, а аз цигулка. У тях ремонтът все ще свърши, изкуството обаче е вечно...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нима кучето е по-интелигентно и разбиращо същество - в сравнение с властващия образователен бюрократ?

Кучката Брита - моя добра приятелка, с нея дежурим нощно време и се подпомагаме в пазенето на обекта (нощен пазач съм, принуден съм да работя като такъв след остракирането ми от тъй бляскавото държавно образование на свидното ни отечество, където работих повече от 30 години).
И знаете ли какво установих в отношенията си с Брита, с която се знаем вече малко повече от месец? Установих следното: с едно куче като Брита, макар и зло, е много лесно да се разбереш - но с властващ бюрократ в системата на тъй бляскавото ни социалистическо по модела си държавно образование в свидното ни отечество е напълно невъзможно да се разбереш! Нима кучето е значително по-интелигентно от властващия бюрократ - примерно директор на училище?!

Вероятно да, знам ли - а вие как мислите? Но аз от своя опит знам ето това: с кучката Брита се разбрах за няколко дни по всички пунктове, с нея дори се сближихме и станахме добри приятели, но с други... (за малко да кажа "кучки", но няма да го кажа, щото съм възпитан човек!), с други, при това, тъй де се рече, човешки същества се оказа, че е напълно невъзможно да се разбера и то по нито един пункт, въпреки че дори години наред се мъча да поведа с тях някакъв диалог, не и не, инатят се и не щат да разговаряме даже! (А иначе аз и с човеците се разбирам чудесно, стига да са човеци де, но властващият образователен бюрократ нима не е човек?!)

Спирам дотук. Бъдете здрави! Приятна вечер!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Дали да не вземем да зарием и да си консервираме за вечни времена паметника на лъжата и на окупацията - сакън да не се разделим с него?!

Архитект предлага паметнисът на съветската армия да се затрупа с пръст
Въпрос: А Альошката в Пловдив ще можем ли също така да зарием с пръст - или него с камъни е по-добре да зарием?

ДОБАВКА:


Да го преведа ли? Или го разбирате и без превод? Хайде, ще го преведа за всеки случай, ето:  В историята няма нито един пример след "братската" помощ на Москва поне една страна в света да е започнала да живее по-добре.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)