Ангел Грънчаров's Blog, page 899

Какво представлява поколението на свободата?

ДОБАВКА:

Поколението на съвременните млади хора се отличава:

- с извънредна информираност, с голямо любопитство, с необичаен интерес към живота;
- те са значително по-доброжелателни, по-лесно се опознават един друг, по-лесно и свободно контактуват;
- имат по-малко комплекси, по-малко завист, имат също и по-голяма душевна широта;
- с по-малко потисната злоба;
- с жажда за съзидание;
- с липса на предразсъдъци, особено идиологически;
- с доброта и търпимост;
- не се вълнуват от опозицията "ляво-дясно", а от опозицията "просто-сложно", "умен-глупав", "системно-ентропийно";
- нямат опита на приспособленчеството, на конформизма...

Важат ли тези характеристики според вас за нашите млади хора, за българските младежи? (Според Д.Биков те са характерни за младите в цял свят, от САЩ до Русия.)



Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Скоро ще можете да гледате интервю с младия кандидат-политик от гражданската квота - агроном Николай Димов

Единственият български агроном-блогър Ники Димов си "ашладиса", присади си блога на ново място, в нова форма: блогът му се намира вече ето тук . По този начин той загуби близо 30 000 посещения, но за сметка на това си върна свободата, на която му бяха посегнали някакви подли доносници. Желая му успех в неговата нелека борба - той вече заяви своята готовност да се включи в политиката, воден от най-благородни и чисти нравствени подбуди. (Ники е един от най-активните протестъри по време на битката за свалянето на другото правителство на мафията, на правителството на другата мафия - имам предвид правителството на Орешарски, иначе казано - на Доган.)
Между другото вчера разговарях пред камера с Ники, взех от него едно импровизирано интервю, с което зрителите на Пловдивската обществена телевизия този четвъртък ще могат да се запознаят с младия кандидат-политик. Получи се сравнително добро интервю, а разговаряхме на нашето общо ранчо - където отвреме-навреме ходим да работим, да наглеждаме нашата градина (по която имаме още много работа, поради заетост не можем още да я направим във вида, в който би ни се искало). Ще можете да гледате интервюто с Ники в четвъртък, в 13.30 часа най-вероятно.
Желая ви хубав ден! И успешна седмица! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

С бързи крачки вървим към пълното безправие - към тиранията!

Из: Адв. Николай Хаджигенов: Тумор мори правосъдието ни , Таня Анастасова
... Аз отказвам да се съглася и въобще да възприема идеята, че президентът трябва да дава каквото и да било. Първо, президентът е точно толкова компетентен, колкото е и един Бойко Борисов да бъде премиер. Камо ли пък да поставя диагноза. Аз малко съм изненадан от Христо Иванов, защото той самият би могъл да постави диагноза. Всеки един практикуващ юрист може да постави диагноза, а и всеки един гражданин, който е имал това съмнително „удоволствие“ да се сблъска с българската правосъдна система. И тя е само една: имаме правосъдие, разядено от тумор. Той трябва да бъде отстранен и правосъдната система да се изгради отново. Иначе няма как да стане. Каквато и фигура да сложат за главен прокурор, при положение, че се избира от компроментирани хора и органи, той ще е точно толкова компроментиран. И, ако Цацаров беше твърде силен и еманципиран, следващият няма да бъде толкова силен, но той ще бъде същият. Аз от години твърдя, че трябва наново да изградим правосъдието по нов начин и с нови правила, за да има правосъдие. Защото това, което имаме, не е правосъдие. Единствените хора, които говорим и се опитваме да крепим правосъдието все още живо, сме малцина адвокати и малцина съдии. Това е. Всички прокурори, следователи, цялото МВР, целият репресивен апарат работи срещу правосъдието. ...
... Меко казано, това на мен не ми харесва. С този тип действия минаха тридесет години - това са три поколения. И е повече от половината ми живот. Чакаме да дойдат тези, онези, за да се промени нещо. Ние, хората, гражданите, трябва да променим това сега! Твърдях, че с бързи крачки вървим към Северна Корея, сега сме вече почти Северна Корея. Ако имаме още един Цацаров, ние ще сме Северна Корея. И тогава следващият главен прокурор няма как да е добър такъв. Тогава влизаме в хипотезата на пет века робство, защото сме безидеен, наведен и слаб народ. Търпяли сме пет века и сега продължаваме да го правим. Ако чакаме по-следващия мандат и аз, и Николай Марков, може да не сме живи, защото и той и аз сме горе-долу на едни години. ... ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Защо пък и в европейската столица на културата Пловдив четящите книга в автобуса да не пътуват гратис?!

Публикацията под заглавие А пък в Румъния, моля ви се, уважават четящите книги хора, а ние уважаваме нечетящите, непипналите книга мутри! предизвика мигновено първия скептически коментар, на който се наложи да огвоторя веднага, а във връзка с това се роди в съзнанието ми една добра идея, която почти мигновено реализирах в постъпка, на дело, ето, прочее, как стана това:
Анонимен каза: Ако и тук направят така, българите също ще започнат да симулират четене, докато се возят.
Ангел Грънчаров каза: "Симулирането" на четене, ако почне да се прави редовно по причина на това да се возиш "на аванта" или "гратис" в автобуса дали пък няма да доведе дотам, че волю-неволю някои хора да почнат без да искат да се заразяват с истинско четене? Като всеки ден човек по 20-тина минути, да речем, по неволя "се упражнява в четене", дали пък това няма да доведе в някои случаи дотам, че някои хора да започнат истински да четат? Е, тогава за контрольори в автобусите ще трябва да се слагат хора, които внимателно наблюдават дали четящите наистина четат или само се преструват; който не чете, дали не трябва да бъде мигновено санкциониран като бъде поканен да слезе от автобуса?
При тия условия дали няма хората да се видят принудени да почнат да четат не наужким, а истински? Прочее, в разговора ни в този момент ми хрумва идеята: дали не е добре да опитаме у нас с експериментална цел да приложим румънския опит и по тази причина да предложим на кмета на европейската столица на културата Пловдив да се въведе такова нещо и в Пловдив поне до края на годината, докато сме европейска столица на културата?
Да, идеята е хубава, на мен много ми е интересно да разбера реакцията на г-н кмета на такава една крайно екстравагантна (по моя преценка) в неговите очи инициатива или акция - щото обикновено г-н Кметът не е реагирал никак на нито една моя инициатива, на нито едно мое писмо не е отговорил, нищо че дори законът го задължава да отговаря той пак не отговаря, старайки се явно да покаже и докаже на дело, че нашата (мутренска) власт се ръководи от правилото да спазва законите само когато си иска, тоест когато й скимне да ги спазва.
Та значи за да проверя реакцията на кмета решавам ето сега да му напиша кратко писъмце, в което да му подхвърля тази идея, да видим как и дали изобщо той ще реагира някак, речено-сторено, ето, започвам да пиша това свое ново отворено писъмце:
До г-н Иван Тотев, Кмет на гр. Пловдивдо г-н Борислав Стаматов, омбудсман на ПловдивДо г-жа Иванка Киркова, Началник ан РУО-ПловдивДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ под формата на отворено писмо
от Ангел Иванов Грънчаров, безработен, репресиран, опраскан и остракиран от държавното образование учител-дисидент по философия и гражданско образование - и небезразличен гражданин на Пловдив
Уважаеми г-н Кмете,Уважаеми г-н омбудсман,Уважаема г-жо Началник,
Пиша Ви това свое поредно писъмце с надеждата този път да реагирате значително по-позитивно. Ето за какво става дума.
Тази неделна сутрин узнах нещо почти невероятно, което се било случило в съседната на нас страна Румъния, за която ние обикновено, кой знае защо, си мислим, че едва ли не във всяко, но особено в културно отношение, е по-назад от нас; да, ама не, оказва се, че тя вече е значително по-напред от нас във всяко едно, дори и в културно отношение, изпревари ни напоследък, дето се казва, по всички линии. Та значи в румънския град Клуж Напока един не по-малко смахнат от мен гражданин предложил на кмета следната шантава, да не кажа прекалено тъпа идея: всички, които пътуват с обществен транспорт, ако носят със себе си и четат книга, да не си плащат билета, представяте ли си?! Да, ама кметът на този румънски град, моля ви се, откликнал позитивно, приел го веднага и го подкрепил публично във Фейсбук! Аз публикувах тази заран новината под ето това провокиращо заглавие А пък в Румъния, моля ви се, уважават четящите книги хора, а ние уважаваме нечетящите, непипналите книга мутри! , а пък после, в разговор с първия коментиращ, ми хрумна следната съвсем щура идея: да предложа на Вас, г-н Кмете, същата тази идея, т.е. да се присъедим първи към челния опит, така да се рече, на братята и сестри румънци от някакъв си там град Клуж Напока, което е съвсем разумно предвид, първо, че в момента сме европейска столица на културата, а най-вече защото и в нашия тъй културен град човек много рядко, да не кажа никога, може да види в автобуса човек, държащ и четящ, моля ви се, книга, нали така?!

Е, значи явно имаме голяма нужда от такава една стимулираща, насърчаваща гражданите към четене и напълно народополезна инициатива. Воден от такава една възвишена цел си позволявам да Ви подхвърля и предложа същата тази идея, не крия, че намерението ми е да проверя най-вече как Вие ще реагирате, дали като кмета на град Клуж Напока нема да се изложите, или, в нашия роден типечен управленски стил чисто и просто ще си замълчите, както, ако сме честни, ще признаем, че досега винаги сте правил, не отговаряйки на нито едно мое писмо или жалба (правите го независимо от това, че дори и законът ви задължава в срок да отговаряте на молбите и предложенията на гражданите!).

Ето, аз Ви предлагам: напишете писмо на транспортните фирми, печелещи от обслужването на транспортните нужди на града и им препоръчайте, че е добре (поне във времето до края на годината, в която Пловдив е европейска столица на културата) всеки пътник, носещ и четящ книга в автобуса, да не бъде таксуван, да не плаща нищо за превоза си! Вярвам, че транспортните фирми ще поемат временно този огромен риск да загубят част от немалките си печалби, но ще го направят с ясно осъзната благородна и културна цел, а именно да покажем, че ний, пловдивчани, сме не по-малко културни европейци от румънците. В писъмцето си до фирмите, с оглед да ги подкупите, може под линия да добавите, че не е зле превантивно да се въведе правилото: щом броят на четящите книга в автобуса стане застрашително голям, примерно, четащите станат повече от половината пътуващи, тогава безплатното пътуване отпада, щот явно се злоупотребява с промоцията, така да се рече. Вие сам ще решите как да си напишете писмо, да не Ви давам съвети, достатъчно културен и интелигентен човек сте! Благодаря Ви за вниманието и отзивчивостта този път! 
Г-н омбудсман, моля с авторитета си да подпомогнете тъй културната и народополезна инициатива като въздействате на управляващите да не премълчат за моето писмо и този път, както са правили винаги досега.

Понеже се обръщам към Вас, да се възползвам от случая и да Ви кажа нещо странично, ала не по-малко важно, свързано е с казуса на баба Марийка: научих тия дни, че баба Марийка, така да се каже, е била подведена, е била "подхлъзната" от управителя на приюта за бездомни единствена да подпише уведомлението си за напускане на приюта, поради което гонят сега само нея, докато към други обитаващи приюта не е било постъпено така, кой знае защо, може би те са "от наште", не знам, но е факт, че от приюта в момента гонят само 87-годишната баба Марийка, а в същото време в него остават значително по-млади и способни да се оправят в живота хора, което аз лично оценявам като крайно несправедливо. По тази причина Ви моля, уважаеми г-н омбудсман, да звъннете където прецените за нужно, да предадете каквото научавате сега, да попитате примерно зам.-кмета Титюков (или направо кмета) защо властите имат такъв дискриминиращ, обиден и несправедлив двоен аршин спрямо живеещите в приюта, и други необходими въпроси можете да им зададете, разбира се; вярвам във Вашата интелигентност и съм убеден, че безобразието с изгонването на най-възрастната обитателка на приюта за бездомни, благодарение на Вашата решителна намеса, ще бъде най-после спряно!
Госпожо Началник на РУО-Пловдив, пращам това писмо и на Вас за да Ви помоля да ми отговорите най-после на предишното ми писмо до Вас, в което Ви предложих среща с оглед обсъждане на някои насъщни проблеми около моя граждански протест, Вие обаче не благоворихте, предполагам, даже и да прочетете писмото ми, а там има доста важни въпроси. Много Ви моля да откликнете по достоен и човешки начин на предложението ми, защото наистина е грозно спрямо възрастен, болен и несправедливо уволнен от образователната сфера човек и учител като мен РУО-Пловдив да продължава постъпва по толкова безчовечен начин, принуждавайки ме да продължа да протестирам в летния пек и в нетърпимата горещина през цялото лято!
Ще се радвам това отворено писмо най-сетне да има известен благотворен ефект върху Вашия управленски манталитет, което ще се отрази благотворно и върху управлението на нашия град - и ще вдъхне живот и нашето образование и култура, разбира се!
30 юни 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел ГрънчаровПриятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и писател, който в момента е в тежко положение: загуби съдебното дело срещу уволнението си от работа и съдът го осъди да плаща съдебни разноски в размер на голяма сума пари, а пък тя се увеличи още повече защото го дадоха на частен съдебен изпълнител. Става дума за г-н Ангел Грънчаров. Нека да проявим своята човешка и гражданска съпричастност по следния начин - като си купим по една негова книга (хартиено издание). Заглавията на книгите му можете да намерите в неговия  блог . А книгите му можете да видите  тук . Благодаря ви за отзивчивостта и човечността!
 Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

ДОБАВКА:

Протест на Ангел ГрънчаровЗдравейте читатели на блога. Пиша Ви тази статия с молба да помогнем на учителя по философия Ангел Грънчаров, който почва протест на площад "Джумая Джамия". Нека който е свободен да помогнем на човека в неговия протест. Пояснявам, че протеста ще бъде мирен и няма да се крещи ;) А ето неговото клипче. Приятно гледане :)


Уважаеми читатели, който от вас е доволен от тази статия, която съм ви представил и някой има доброто желание да подпомогне блога или неговия автор, моля последвайте връзката.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Скандално: И в новите учебници по история комунистически "историци" лъжат младите, че комунизмът бил донесъл благоденствие в България!

Из: Подводният риф в учебниците по история са не фактите, а обобщенията!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Аз и приятелите ми

Автоматично генерирано и нередактирано от мен, държа да подчертая това...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Как да си направим пейка?

ВИДЕО УРОК: НАПРАВИ СИ САМ – ПЕЙКА

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Блогърът и кандидат-политик Ники Димов поведе хорото и на събора в Ягодово

Вчера, на Петровден, моя милост, съпругата ми и нашият приятел Ники Димов ходихме на събора в близкото село Ягодово. По едно време Ники, който е много добър танцьор, не се сдържа и излезе сам на стадиона да танцува, тоест поведе хорото. Докато извадя камерата до него се хвана един друг човек, затова на клипчето, което Ники публикува, са именно двамата (Виж: Блогърът-агроном Ники Димов рипа хоро на събора на с. Ягодово ).
Виждате как хубаво играят двама българи от две различни генерации, за жалост никой друг не се хвана на хорото до тух (все още беше рано и нямаше достатъчно хора на стадиона). А аз пък ги заснех - за да видите колко талантлив в играенето или рипането на хоро е моя колега и приятел. Та този Петровден ще остане в съзнанието ми с този епизод. 
Между другото преди време Ники Димов изяви желание да се включи в политиката, ето как в случая имаме едно прекрасно съчетание: млад човек от поколението на свободата (което не е живяло в условия на комунизъм и затова не знае от опит що е това комунизъм, но за сметка на това органически, от душа се отвращава от него!), което е привързано към народната музика, танци и традиции, т.е. също така Ники е народен човек в истинския смисъл на думата, е решил да се захване с поправянето на недъзите в управлението на град Пловдив като начало, при това е изключително деен и енергичен, също така има ред други ценни качества, примерно е твърде скромен, честен е, има доста добродетели. Аз лично смятам, че това съчетание е добра предпоставка за успех в неговото начинание и намерение, което му го и пожелавам от цялото си сърце!
Толкова от мен. Приятно гледане на клипчето ви желая! И хубав ден също така ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ще постъпим ли разумно - или ще се опозорим завинаги, показвайки че сме недостойни за свободата?

Из: Мартин Димитров: Имаме нужда от F-16, но не и от АЕЦ "Белене"
"България, като член на ЕС и НАТО, може да си позволи да гледа винаги на първо място българския интерес и, разбира се, европейския. В този смисъл, сделката за изтребителите е част от нашите ангажименти да поддържаме боеспособна авиация, като част от НАТО. И това е една добра сделка, ако в крайна сметка бъде успешно приключена". Това коментира в предаването "Видимо и невидимо" Мартин Димитров, известен като "министър в сянка" на Демократична България.
Поводът са две събития – рестартът на проекта АЕЦ "Белене" и купуването на американските изтребители F-16. Президентът Румен Радев заяви, че Русия има място в изграждането на АЕЦ"Белене", независимо от това, кой ще спечели търга за стратегически инвеститор през август“.
Според Мартин Димитров, разликата между АЕЦ "Белене" и самолетите F-16 е, че ние очевидно имаме нужда от подобни самолети и очевидно нямаме нужда от нова ядрена централа. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Животът и историята ни поставят в една превъзходна ситуация, в която имаме шанс да покажем разумността си - или да се изложим и опозорим безвъзвратно: или ще купим американските истребители, които са ни необходими и ще докажат причастността ни към западния свят на свободата, или ще предпочетем да строим руската атомна централа на българска територия, която хем не ни е необходима, хем е опасна, хем ще се изложим, че нямаме решимостта да се откъснем от руския диктат, от руско-кагебистката хегемония и намеса в българските работи (в последните 20 години кагебистите и ченгетата водят същинска война срещу европейския избор на България)?! Намираме се в съдбовен исторически момент, но съзнаваме ли това? Мнозинството от нас явно не съзнава никаква съдбовност по причина на това, че не мисли - и по причина на това, че медиите не му помагат да разбере истината, реалността. Ето че въпреки отчайващото положение истината трябва някак да бъде възвестявана, за което може да допринася всеки един от нас. Политиците от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ правят нужното да се чуе гласът на разума и истината да възтържествува...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.