Ангел Грънчаров's Blog, page 894

И какво: мъжете ли са по-умни - или жените? Умът мъжко качество ли е - и кое е съответстващото му женско качество?

В кой от двата пола глупаците са повече? - дали така не е коректно да поставим въпроса? Или те са прекалено много и в двата пола?



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Чели ли сте "Майстора и Маргарита" - един от най-великите романи в световната литература?

Из: Михаил Булгаков – Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват
Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20 век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).
Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романа до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Подбрани откъси от "Майстора и Маргарита", които публикувах на страницата си във Фейсбук:
















Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Какво още чакате та не сте си купили поредния брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ?

Купихте ли си вече поредния брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ? Какво чакате още? Тиражът на вестника на свободата, на гражданите, които сме небезразлични към просперитета на страната ни, е на път да се изчерпи...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Може ли наште властници да скрият своята тъй сърдечна, скрита дълбоко в душите им евразийско-путинска недемократична същина?

Колегата-блогър Ники Димов вчера е получил скорострелен (кой знае защо властта е реагирала така нетипично!) отговор от РУО-Пловдив, можете да го прочетете в неговия блог под заглавието Писмото, което получих от РУО гр. Пловдив . И това писмо е сюблимно и дори епично по многозначителността си, групата на небезразличните граждани е почнала консултации да отговори и на него. Изобщо дългоотлаганият дебат между гружданите и властващите тук, в Пловдив, тече с все по-засилващ се темп, засега само в епистоларна форма, но скоро и на живо, лице в лице - да се надяваме.
Щото, както е известно, властта продължава титанично да се инати и да не желае да седне на една маса за преговори с възмутените, с небезразличните граждани, но ний сме решени да я принудим да престане с тъй глупавото си, назадничаво, недемократично и неевропейско по естеството си евразийско-путинско инатене! Това е изключително важно: изглежда наште управници се напъват да се представят уж за европейци, мъчат се да ни лъжат, че са пишман-европейци, ала тяхната сърдечна, вътрешна и така задушевна путинско-комунистическо-евразийска, сиреч средноазиатско-деспотична същина си прозира от всяка тяхна дума: евразийщината е нещо, което властниците ни могат да се скрият толкова, колкото нищият, просякът може да скрие въшката, изпълзяла на челото му! (Или по-добре петолъчката, която идиотът-комуноид си е татуирал баш на челото или на носа!)
Толкова засега. Аз лично като прочетох туй толкова нагло писмо направо онемях. А вие каква емоция изпитахте - ако смея да попитам? Никаква ли? Блазе ви! Де да имах и аз твърдо сърце като вашите...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Възмущавате ли се от това, за което ний, блогърите, като последни мохикани на агонизиращата българска демокрация, ви съобщаваме всеки Божий ден?!

Колегата-блогър Ники Димов, който е упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията й с институциите, е получил интересно, направо многозначително писмо от омбудсмана на Пловдив, което публикува под заглавието Отговор от Омбудсмана на гр. Пловдив . Можете да идете в блога му да го прочетете и сами да се убедите как омбудсманът се опитва да избяга от отговорност за безпрецедентния социален проблем, който се получи в резултат на безумните действия-бездействия на самозабравили се пловдивски образователни началства. Групата на небезразличните граждани вече е започнала консултации за да напише достоен отговор на писмото на омбудсмана, което между другото е прекрасна илюстрация за безчовечвния подход, който е обхванал и тази институция, която по презумпция има такъв огромен и човешки, и граждански смисъл.
Но то кое ли в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е както трябва да бъде, коя ли институция в МУТРОЛАНДИЯ си върши работата безукорно, та това да прави тъкмо омбудсманът, напратив, всички у нас институции сякаш са си обявили безпощадно социалистическо съревнование с огромен приз за това коя ще успее да направи няй-големия гаф, коя от тях ще успее да произведе най-тъпата идиотщина, борбата и битката, както се убеждаваме, е жестока, всички до една институции са се овълчили да спечелят наградата!
Иначе казано положение в МУТРОЛАНДИЯ е следното: която и институция да фанеш и да удариш, да й зашлевиш шамар, все няма да е напразно и необосновано, всяка заслужава, тъй че тук ний, гражданите, май сме принудени да се ръководим от принципа "Хвани едния, зашлеви другия!" (става дума за някакъв началник).
Толкова засега. Желая ви хубав ден и ползотворни размисли и по този казус.
(Не мога да се удържа да не вметна и това: блазе на немислещите, само явно те могат да продължават да стоят невъзмутими; а вие поне малко от малко възмущавате ли се на това, за което ний, блогърите, като последни мохикани на агонизиращата млада българска демокрация, ви съобщаваме всеки Божий ден?! Не, разбира се, така ли? Сега вече сфанахте ли какво значи това, дарагие маладци?!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Тема за дебат на тема: Може ли коте, възпитавано от философ, да не е интелигентно?

Колегата-блогър и приятел Ники Димов коментира в блога си тази сутрин ето какво, темата на коментара му си личи от заглавието, което е избрал: Едно интелигентно коте, което си търси тоялетната и не може да я открие, а иска да ходи до тоалетна , там е вградил и клипчето, което направих вчера. По повод на квалификацията му, че нашето коте било "интелигентно" (при положение, чеи наоколо е пълно с човеци, на които качеството интелигентност липсва!), ми се наложи да дам своето обяснение на това обстоятелство в коментар към неговия блог, ето и тук моя коментар:
Така е, нашето котенце е изключително интелигентно. Но кажете, моля, отговорете ми: може ли коте, възпитавано от философ, да не е интелигентно? А аз възпитах това коте още когато то беше доста малко, вярно, и породата му е такава, то принадлежи на една порода интелигентни и мили котки, нарича се "Турски Ван", но не може да не се е отразило на котето и обстоятелството, че стопанинът му е философ, нали така? :-)
Това написах там. А коментара на самия Ники можете да прочете в неговия блог. Приятно четене!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Не ви щем на работа като учител щото сте прекалено квалифициран!

Чуйте една съвсем реална история, показваща възхитителната премъдрост на нашата властваща образователна бюрокрация:
Тия дни подадох документи за (хоноруван) учител по философия в СУ "Христо Г.Данов", в който директорка е госпожата на снимката , казва се Гергана Аврамова (била е директорка и на други училища, явно си пада по директорстването).
Часовете са малко (около една трета част от пълния норматив), а заплащането - мизерно (7 лева на час, т.е. около 100-тина лева месечно), точно по тази причина решавам да подам документи, надявайке се, че може пък да ми дадат поне тия часове (остракиран съм от системата по причина на това, че дръзнах да се боря за правата и за достойнството си, а главният ми грях е че не съм учител-мижитурка и имам демократични убеждения и ценности). Та значи подавам аз документите, казват ми "Днес следобед ще се обадим на кандидатите, които са допуснати до интервю (събеседване)." Чакам да ми се обадят, не ми се обаждат, естествено (това става в петък следобед). Тази сутрин в понеделник решавам да се обадя и да попитам какви особени и тайни критерии има, на които не отговарям, та по тази причина не съм допуснат до заветното събеседване. Звъня на телефона на директорката, между нас се провежда следния любопитен диалог:
- Ангел Грънчаров съм, кандидатствах за учителското място по философия, интересно ми е да разбера по каква причина не бях допуснат до събеседване?
- Господине, имаме си комисия по подбора на кандидатите (ний правим всичко напълно законно и спазваме стриктно процедурите!), която е преценила, че не е нужно да Ви извикаме на интервю, само това мога да Ви кажа.
- Да де, но аз съм жив човек и ми е много интересно защо сте ме отвърлили? Примерно идва ми на акъла следната причина: понеже аз имам най-висшата за учител Първи клас-квалификация, то явно за това учителско място във Вашето училище са се явили вероятно все кандидати, които са с научната титла "Доктор по философия", и по тази съвсем логична причина аз съм отхвърлен, щото им отстъпвам по ранг. Правилно ли разсъждавам, госпожо директор, наистина ли за обявеното място за учител по философия се явиха все кандидати, коиито са доктори по философия?
Събеседницата ми от другата страна малко нещо се смути, но се овладя бързо и рече:
- Не, не бяха доктори по философия, нито един доктор по философия не се яви, разбира се. Ами... решихме, че понеже обявената позиция е непрестижна (лекторски часове), тя е значително под Вашето ниво и по тази причина решихме да не участвате в състезанието за него. Тази е истинската причина, казах Ви я щом толкова настоявате да я знаете.
- Така ли? Колко любопитно и интересно! Значи моята квалификация Ви се е видяла прекалено висока, та затова сте решили да ме елеминирате априори, та да не преча на оня кандидат, който Ви е на сърцето, правилно ли Ви разбрах, госпожо Директор?! Да не излезе, че водещият критерий за назначаването на хоноруван учител по философия във Вашето училище е кандидатите да са по-посредствени, по-неквалифицирани, по-безлични, по-неталантливи, по-сиви и прочие?
- Ох, господине, изопачавате смисъла на думите ми! Какъв сте Вие та си позволявате такива думи?! Не е вярно това, което казвате! Амче разбира се, че търсим по-способен кандидат, но да не е чак толкова способен като Вас, щото Вие, с Вашите способности, можете да си намерите значително по-добро учителско място.
- Простете, госпожо Директор, но този аргумент не ми звучи убедително. Признайте сама това. Бил съм прекалено способен, та затова според вас е по-правилно да си стоя безработен, така ли? Аз все пак съм решил, че мястото за мен е задоволително престижно щом съм си подал документите. Да не иската да кажете, че в нашите училища по-способните учители са съвсем нежелани?!
- Не е вярно и това! Пак спекулирате с думите ми! Не съм настроена към глупави схоластически спорове. Вие явно сте доста добър в тях. Аз за Ваше добро не Ви допуснах до събеседване, щото ако се бяхте явил, трябваше да дам часовете на Вас, а с Вашата квалификация това щеше да е твърде обидно. Просто ценя достойнството Ви.
- Ох, колко сте добра, трогнахте ме даже! Благодаря Ви за добрината, тук вече ме затапихте яката! Почти не знам какво да кажа. Принуден съм да замълча, сразен от Вашата логичност! Ето че се оказа че не съм чак толкова добър, щом успяхте да ме сразите така лесно. По тази логика излиза, че все пак може би е грешка, че не ме взехте на работа...
- Не, не е грешка. Зная какво правя. И мисля и за Вас, но мисля и за учениците. На тях ще е по-добре с учител, който не е толкова квалифициран като Вас. Нека да изхождаме най-вече от интереса на учениците...
- Така е, и този аргумент е бетонен. Да бе, що да се мъчат толкова учениците при мен, като може да им по-леко. Аз освен това имам обичай да ги обечавам да мислят свободно и самостоятелно, това е трудна работа, ето че сте ги спасила от тия мъки. Защо пък са ни мислещи ученици, да ни задават само неприятни въпроси ли? По-добре е да не мислят толкова, то е и за тяхно добро. По-добре ще реализират един ден в живота като са по-тъпички, с извинение за думата...
- Е, пак прекалявате, не съм казала такова нещо! Господине, ще разберете един ден, че правилно съм решила да не Ви допусна до събеседване, ще си намерите по-хубаво място някой ден и ще сте ми благодарен, че не съм Ви взела при мен.
- Госпожо, а да не би аз всъщност да не отговарям на критерия "политическа принадлежност"? Може би от управляващата партия са Ви наредили да вземете техния човек и сега по тази причина се мъчите да ме убеждавате в неща, които и двамата знаем, че са пълни глупости?!
- Не, няма такова нещо, господине. Ония от наште, за които говорите, стават направо директори, е не некакви си там учители. И тук не познахте. Достатъчно време Ви отделих, много съм затрупана с работа, моля повече да не ми досаждате. Знаем, че сте добър софист.
- Всъщност излиза, че някой Ви е позвънил да не ме вземете, така ли? Ето че най-после изплюхте камъчето...
- Не, никой не ми е звънил за нищо. Но и ний четем интернет и знаем за Вас предостатъчно. Както и да е. Желая Ви успех на някое по-престижно работно място. Жив и здрав да сте!
- Благодаря Ви за човечността! И Вие бъдете жива и здрава! Ето колко хубаво си поприказвахме, за мен е щастие да разговарям с толкова умни училищни мениджъри, цял живот ще съжалявам, че нямах шанса по-често да споря с Вас на съветите в училище.
- Да, ама ние на съветите нямаме време за празни спорове, ний работим, господине! Сбогом!
- Разбрах Ви! С Богом!
В този дух протече разговора ни. За смисъла гарантирам, разбира се, не съм машина и не твърдя, че го възпроизвеждам точно дума по дума. Н осмисълът е този. Виждате ли какво е дереджето на нашето образование? Бляскаво е, нали така? Бъдете здрави, до скоро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Каква е връзката между пиенето на бира и... идиотизма?

Пиенето на бира е вредно - води не само до появата на шкембе, но и, което е още по-лошо, до малоумие... :-( Затова пийте само вода - и ще бъдете здрави дори и умствено, да не говорим за морално!
НАЧАЛО НА ДИСКУСИЯ ПО ПОВДИГНАТИЯ ПРОБЛЕМ:
- Ама защо отслабва разсъдъкът? Механизмът какъв е?- Ти пил ли си бира? Ефектът й е такъв: човек почва да го мързи даже да мисли...- Пил съм.- Лочещите бира нима мислят?- Мен не ме кара на мързел. Щото пия малко. И то нередовно.- На втората бира разсъдъкът ти е парализиран и почваш да дърдориш простотии...- Рядко стигам до втора.- И ти се приисква секс, а после почва да ти се иска да си легнеш да похъркаш... Пиенето на бира затова според мен деморализира човечеството... И вреди на прогреса.- А виното, а тежкият алкохол?- С виното положението е по-особено. То е дар на боговете. То не е перверзия като пиенето на бира. В пиенето на вино има нещо сакрално. Пиенето на вино е цяла философия. Омар Хайам я е изразил най-бляскаво. Аз не съм противник на пиенето на вино. Но рядко и по малко. Но пиенето на бира е като чекиджийството, да ме прощавате за думата, докато пиенето на вино може да се сравни с истински здравия секс... Ракията, шльоокавицата пък води до скоротечно и непоправимо малоумие, т.е. до непоправим дебилизъм. Сега сещаш ли се защо у нас дебилите са толкова много, че даже подариха цялата власт на простаците?!- Да... Ма и в Русия е така.- Заради водката е така в Русия... там лочат водка като прасета.
- За пиенето на чай в халба какво ще кажеш?
- Бива, одобрявам! Чаят е напитка на мъдрите, разумните хора...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Знаменателен факт: представител на поколението на свободата настоява да възкръсне списанието за духовното пробуждане на младите - списание HUMANUS!

Колегата-блогър Ники Димов и мой добър приятел, с когото си сътрудничим в реализацията на всякакви добри и полезни инициативи, предложи да възобновим (с неговото финансово участие и подкрепа) издаването на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното израстване и укрепване на младия човек, което спря да излиза заради терора, гоненията и репресиите, на които ме подложи властващата в пловдивското образование бюрократична мафия, побесняла от гняв и от тъпа жажда за мъст тъкмо заради моята гореща привързаност към идеите и практиката на демократичното образование и училище. С Ники възнамеряваме да издадем нова книжка на списанието съвсем скоро, до седмица-две най-късно. Става дума да я издадем и в хартиен вариант, не само онлайн. В тази връзка искам да заявя следното.
Прекрасно е, че инициативата за връщането към живот, за оживяването на списанието дойде от такъв по моето възприятие образцов представител на поколението на свободата - какъвто е Ники Димов! Това направо е прекрасно, аз лично, признавам си, бях поразен когато чух от устата му ето тия думи:


- Давай бързо да възстановим издаването на списанието! Аз ще ти помагам за всичко, което мога да правя! Няма какво да чакаме, ще го издаваме още от тази седмица! Не може да се отпускаме в решаващия момент. А от такова списание има нужда. Давай да продължим истински важното дело! Пробуждането на душите на заспалите е най-важното за момента дело!
Ето тия прочувствени думи ми каза Ники, което наистина е поразително! Разбира се, това е много радостен за мен факт: да ме подкрепи деен представител тъкмо на поколението на свободата, чието възмъжаване, тоест излизане на житейската арена аз чаках цели три десетилетия е толкова многозначителен факт, че като чух тия негови думи, признавам си, се просълзих от вълнение!
И още нещо искам да ви кажа, то е не по-малко важно. Който желае да сътрудничи в това наше предприятие, да заповяда, може да участва по най-различни начини, примерно като участва в списването му със свои авторски текстове, в подпомагането му финансово (за издаването на един макар и скромен тираж се искат средства, които ние, двамата бъдещи издатели, ще осигуряваме от скромните си доходи, моя милост в момента се прехранва като работи за мизерно заплащане като нощен пазач!), в разпространението му (да го получавате и разпространявате в своя град, в своето училище или университет, в своята махала и пр.). Ако ние, небезразличните граждани, почнем да си сътрудничим истински, сме способни да направим направо чудеса! Можем да направи всичко, в това число и да побутнем, да изведем българското образование от мъртвата точка, в която успя да го натика тази същата реакционна, ретроградна, побесняла от разврат и жадна за власт и за привилегии бюрократична мафия, която се е разпищолила подобно на Бая ви Ганя в купето на път за Европа. Това е второто нещо, което исках да ви кажа, то е не по-малко важно, дори може би е най-важното: предлагам да си помагаме, да си обединим силите в тежката борба за същинската, реална и коренна промяна в образованието, която тепърва ни предстои.

На трето място искам да ви кажа още нещо, с което ще и завърша, и то е не по-малко фундаментално важно: без нас, гражданите, никаква промяна към добро в свидното ни отечество не може, няма как да има. Не може да има демокрация никъде ако тъкмо демосът не си е на подобаващото, на точното място. Ние, гражданите, сме този демос. Ако не се проникнем от тъй възвишеното съзнание за свобода и не започнем да действаме като свободни личности, т.е. ако не започнем да си изпълняваме най-отговорно ролята, нищо в тази наша многострадална страна няма как да помръдне, тогава и катастрофата по всички линии ни е гарантирана. Това е. Просто е. Иска се работа, искат се дела. Стига думи, дела се искат. Ако не се размърдаме, ще загинем като най-презрени малодушници.
Толкова. Казах каквото трябваше. Пак продължавайте да си стоите като потънали в атараксията будистки монаси - или като преяли с кебапчета и препили с ракия дърти пияници. Хубав ден ви желая! И приятни размисли също така ви пожелавам!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Продължавайте да гласувате за ченгесаро-мутро-милиционеро-комунистическия мастодонт ГЕРБСП, драги родни малоумници!

Vladimir Bereanu: Днес българския премиер Бойко Борисов реши проблемите с футбола в България.
Днес румънския президент Клаус Йоханис одобри новия закон за пенсиите в Румъния, предвиждащ увеличения на базовата пенсия от 600 и кусур лева (сега) на 900 и кусур лева до 01.09.2021.
Същата работа.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: През 2001 г. когато премиер беше Иван Костов България беше далеч преди Румъния във всяко едно отношение. От 2001 г. насам ви управляват правителства на комунистическо-милиционеро-ченгесарската крадлива мафия, които ви обещаваха да ви оправят (на Симеон Карточников, на Дмитрич-Доган-Симеон, на Боко Борисов). Е, оправиха ви, нема що: в тия години Румъния виждате докъде напредна и ни задмина така, че няма да я стигнем скоро, а за нас те не само че са загубени, но и се върнахме десетилетия назад. Продължавайте да гласувате за мутрите и за комунистите, драги родни малоумници!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.