Ангел Грънчаров's Blog, page 892

Пределно откровено писмо до един "мъдър" мерзавец, претендиращ, че имал мистична власт дори и над живота и бъдещето

Колегата-блогър и мой приятел Ники Димов сподели с мен, че някакъв си неизвестен нему човек (тъй да се рече) му бил написал писмо, озаглавено "Мъдър съвет!", което му се видяло интересно от гледна точка на изучаването на психологията и "нравствеността", с извинение, на типичния нашенски комуноиден мерзавец; помолих го да ми препрати това писмо, за да го прочета. След като го прочетох, реших аз да напиша писмо на въпросния негодник, нарекъл се Mihael Andreev (неговият имейл е korekt_2018@abv.bg, давам ви и имейла му - та ако някой иска да му каже, подобно на мен, нещичко, да има тази възможност), защо правя това ли? Ами ясно защо: защото за мерзавците публичността е убийствена, те виреят в анонимността, аз пък искам по ясно съзнавани нравствени подбуди да извадя на светло тяхната мерзска душа, с оглед да им повлияя поне малко за поправянето им. Те ето въпросното "мъдро" писмо на един типичен български мерзавец, а по-долу можете да почетете моя отговор до него (разбира се, не вярвам, че въпросното лице, най-вероятно с фалшиво име, ще ми отговори или ще има доблестта да влезе в диалог с мен, но да проверим все пак каква ще бъде реакцията му):
Здравей Ники,
Умно момче си, агроном си по професия, но запомни, че работа никога няма да намериш за теб по специалността ти и ще ти кажа защо: Докато не спреш да общуваш с твоя приятел Ангел Грънчаров, защото обществото него не го уважава и никъде не го искат на работа, той те използва само за да пишеш жалби от твое име, виждаш ли че той няма приятели, и никои не го подкрепя, затова вземи примерна поука отдръпни се от Грънчаров не общувай с него, защото няма да те вземат на работа никъде, той е конфликтна личност! Моля те за твое добро послушай съвета ми, защото много ще съжаляваш за в бъдеще. Умен мъж си ще ме разбереш, а и приятелка няма да си намериш, ще те подиграват всички, че общуваш с тоя изкуфял дядка изгонен и уволнен учител.
Поздрави с добри чувства Михаел.
Това пише въпросният "мъдър" мерзавец, виждате, ме "мъдростта" му наистина е покъртителна, няма що. Аз реших да му отговоря следното:
Добър вечер, драги мъдри мерзавецо "Михаел",
Пише ти Ангел Грънчаров, човека, когото ти определяш по съответния начин (мен, видите ли, никой в обществото не ме бил уважавал и прочие идиотщини си имал добрината да напишеш по мой адрес). Писмото ти до Ники ме заинтересува и реших да ти кажа нещичко. Щот съм изследовател на нравите, а ти си доста интересен обект, в смисъл на човешка патология. Ще ти задам и няколко въпроса, драги ми мерзавецо.
1.) Как разбра, че мен специално цялото общество не ме било уважавало, казваш, че никой не ме бил уважавал, ти анкета ли направи, ти лично ли попита всеки един член на обществото ни какво отношение има към моята скромна особа, каква част от обществото те упълномощи да говориш от нейно име и прочие? Или без да си се интересувал от това как мислят хората по този въпрос си решил по най-тъп начин да се опиташ да излъжеш Ники по мой адрес? Нима си толкова тъп, че си въборазяваш, че Ники ще ти се върже на злобната лъжа и клевета по мой адрес?
2.) Драги ми мерзавецо, а ти искаш ли да те призова пред съда и да ти дам възможност там да обосновеш думите си по мой адрес? Ако имаш такова желание, ще го направя с удоволствие. Там ще обясниш също така и тъй "мъдрата" си теза, че аз съм бил нямал "никакви приятели" (ето, Ники, примерно, ми е приятел, не чувстваш ли, че си противоречиш? Или Ники за теб е именно "никой", тъй "мъдри" ми тъпанарино или "умнико"?)?!
3.) На какво основание си позволяваш да заплашваш моя приятел Ники, че поради дружбата му с мен той никога нямало било да си намери работа като агроном или като учител (по земедение, цветарство и прочие, каквато му е специалността)? Ти ли специално, мерзавецо, ще се погрижиш за това да съсипеш кариерата на млад и талантлив човек като Ники? Или имаш някакви връзки, та ще ги използваш, с оглед да му навредиш? Искаш ли и този интересен проблем да обсъдим в съдебната зала? Може би си на някакъв важен пост и от неговата висота си позволяваш да се изказваш по този толкова интрегуващ начин? Аз като гражданин много се вълнувам да разбера какъв е извора на твоята тъй мощна задкулисна власт, с която парадидираш така безцеремонно...
4.) С оглед на твоето писмо аз лично държа да те видя очи в очи и искам пред мен да повториш изявленията си по мой адрес. Ще имаш ли това мъжество да направиш това, или като всяка подла анонимна мижитурка (да не мислиш, че някой вярва, че истинското ти име е "Михаел"?!) ще се скриеш подобно на плъх в дупката си? А знаеш ли, че аз бих могъл да поискам от съответните държавни органи да бъде разкрита самоличността ти с оглед на това, че ние двамата с Ники Димов имаме пълнотие основания за някакви не само морални, по и чисто правни претенции към твоята особа по повод на изявленията ти по наш адрес, а също така и предвид претенциите ти че си способен да съсипеш не само моята кариера, но и кариерата на млад човек като Ники? И какво предпочиташ, чрез полицията ли да те търсим или ти сам ще обявиш кой си и ще поискаш в очите ни да кажеш това, което по толкова тъп начин каза за нас в тъй "мъдрото" ти писмо?
5.) Как си представяш това, че Ники заради приятелското си отношение към мен нямало било дори да си намери и приятелка? Твоя милост да не би да има някакви връзки и с... тайнствените мистични сили, които определят живота на човека? Да не би да имаш лични връзки със самия... Сатана, пред него ли ще ходатайстваш (може би чрез магии?) Ники да не може да си намери приятелка, жена, съпруга? Прощавай, мен като изследовател на човешката психопатология силно ме вълнува това ти по рождение ли си дебил, или си придобил това свое тъй престижно качество в резултат на свои собствени усилия?
6.) Ти имаш ли отношение и участие в моето опраскване? Знаеш ли, че на основата на твоето писмо целият свят ще разбере, че имаш пряко отношение към моето опраскване (уволнение), което повдига още по-интересния въпрос кой си, на какъв пост си, как си употребил властта си и прочие.
И още въпроси буди твоето писмо, но засега се задоволявам само с тези. Ще се радвам да ми отговориш, да влезеш в диалог с мен, а и евентуално с Ники. (Не зная той дали ще ти пише, но ето аз реших да ти драсна някой ред.) От само себе си се подразбира, че публикувам и твоето, и моето писмо в блога си. Защо го правя е лесно да се разбере. Аз съм учител и възпитател на младежта, в този именно контекст се о питай да разбереш постъпката ми.
Приятна вечер ти желая и още по-приятни душевни спазми те пожелавам!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Любовницата на Путин: Кой днес ще убием, Володя?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Какво означава постоянно да искаш секс?

Някакъв младеж твърди, че жените непрекъснато го зарязвали по причина на това, че той постоянно искал секс. Наложи се на този нещастник да му отвърна следното:
Ако един мъж постоянно иска секс, това значи, че той съвсем не умее да прави секс - и затова не постига дължимото удоволствие. Потърсете причината в себе си... 
(Изображението е на изкуствен мъж-робот, взех го оттук: Разработиха първия умен секс-робот за жени)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Защо мъж и жена е така трудно някога да се разберат?

Както и очаквах, по обявената дискусия за най-важните за човека въпроси (виж Обявявам дискусия по най-важните, по съдбовно важните човешки въпроси: Какво е да си истински мъж - и коя жена е истинска жена? ) почти съвсем няма изказвания: за най-важното съвсем ни мързи да мислим, обичаме обаче да мислим само за неважни неща, за дреболии, за глупости. Но въпреки тази констатация има вече едно сериозно изказване, това на г-жа Мария Василева. По повод на казаното от нея реших да взема думата и аз, но само колкото да припомня нещичко, казано от моя учител, Сократ; ето двете изказвания отделно, едно след друго, надявам се, те ще спомогнат дискусията да се отпочне, дано е така, ама - надали ще е така (мързелът да мислим в нашите географски ширини е направо потресаващ!):
Мария Василева каза: Истинският мъж води семейството си. Не е нужно жената да носи този товар. Той е умен и грижлив, с високо чувство за отговорност. Разбира се, неговата непосредствена първа задача е начина, по който ще се осигури спокоен и пълноценен живот за всички в семейството. Той задължително трябва да познава потребностите на всички и да отделя достатъчно време на всеки един в семейството. Неговото решение по всеки въорос трябва да е такова, че никой да не може да го оспори, тоест, да бъде за доброто на съпругата или детето. Мисля, че една истинска жена ще постави преди парите, които той осигурява, доста други неща. Например доверие между двамата, разбиране, съчувствие, нежност, опора, чувство за хумор, споделяне, физическа и психическа сила, почтеност, искреност, всеотдайност.
Не разбирам добре защо най-важното е да може да мисли. Всеки мъж или човек мисли по някакъв начин, въпросът е дали мъжът умее да взема правилни решения като плод на своето мислене.
Лично аз бих негодувала най-много ако човекът до мен не е интелигентен, не е почтен и добре възпитан. Отвращава ме най-много грубостта.
Жената има толкова важна и решаваща роля в съвместния живот, колкото и мъжа, само че в съвсем други посоки. Може би нейните обязаности не са най- важните, но за сметка на това те са много повече. За да бъде успешна, тя трябва да е надарена в много повече неща. Ако нейната личност не предполага с всичките си качества към любов, то нямаше да има истински мъже. Оставям на някой мъж да обясни какво цени у жената.
Ангел Грънчаров каза: Подхвърлих нещичко от теорията на Сократ с оглед да провокирам дискусия. Ще добавя още нещичко от него пак с тази цел.
Двата пола съществуват неслучайно, те са си необходими, допълват се един друг, всеки от тях си има своите отговорности в живота; всеки пол е незаменим и затова другият не бива да му се меси в работите: мъж да се опътва да върши женски работи е глупаво, същото се отнася и до това жена да се насилва да върши мъжки работи. А кои работи са мъжки и кои - женски?
Да почнем с женските. Женски работи са домашните работи, а именно раждането на деца, отглеждането им, грижата за дома, именно чистене, готвене, пране и прочие. Тези работи жената ги върши най-добре щото са отредени на нея. Мъж да се захваща с тях е просто намеса в работите на жените и измяна на мъжката роля. Затова такива мъже, дето обичат да вършат женски работи, е съмнително доколко са мъже. Разумното е мъжът да е отдаден на мъжките работи, жените - на женските, сиреч, на домашните работи. (Така мисли, изрично подчертавам това, Сократ!)
Сега за мъжките работи. На мъжа е отредено да се занимава с общите човешки работи (недомашните), сиреч с философия и с политика (градските, обществените работи), затова и са създадени всъщност мъжете. Основното тук е да се мисли, именно с цел вземането на разумни решения. Мъжете би следвало като Сократ да са отдадени на най-важната си задача и мисия, именно да търсят истината. (Тя е духовна по естеството си.) Мъжът по тази причина, подобно на жената, ражда, но неговите деца са именно идеите, истините, мислите, едно безсмъртно, за разлика от женското, поколение. (Омир има две безсмъртни деца, това са "Илиадата" и "Одисеята".) Истински мъж е този, който е родил свои деца, сътворил е нещо истинско и вечно, някоя идея, някяаква мисъл и прочие. (Истинският мъж е творец, безплодният в духовно отношение мъж, т.е. кастратът, не е мъж; по тази причина в духовно отношение повечето мъже са евнуси, са като евнусите.) Разбира се, пълно е със съвсем безплодни по дух мъже, които нищо няма да родят - щото са изневерили на чисто мъжката задача, отговорност, роля и мисия. А преди да роди, мъжът следва да забременее, това става по време на диалозите, на разговорите, на споровете (тогава именно в душата на мъжа попада "семенце", от което един ден ще се роди идея, а мъжът преди това е като бременен с нея).
Когато мъж се захване да върши немъжки работи, той е нещастен и страда. Същото е и когато жена почне да се напъва да върши мъжки работи. За да не мисли, жената трябва е отдадена на своите женски работи, трябва непрекъснато да работи - и тогава тя ще е щастлива (защото няма да има време да мисли, а щом се захване зс мислене, жената става нещастна!). Просто жената не трябва да има даже минута време за мислене. Докато мъжът, наопаки, трябва само и предимно да право това.
Съответно на това чисто мъжка душевна сила е умът. Жената пък е отдадена на чувстването, чувството е чисто женска душевна сила. Истината мъжът постига чрез мислене, а жената прави това по чисто женски начин, сиреч чрез чувството, интуицията. Тя е много добра и силна в упражняването на тази чисто женска душевна сила. Чрез чувството жените постигат ония истини, които са им нужни в живота. По тази причина тъпа работа е мъж да се опитва да излъже, да заблуди някоя жена. (Жените разбират истината пряко със сърцето!) Оттук са и тези вечни мъжко-женски неразбирателства и конфликти. На жена чисто рационално да се обясни нещо и тя да съумее да вникне в него е невъзможно. (Тук като пример бих си позволи да дам моите изцяло безплодни полемики с две жени на ръководна позиция в пловдивската образователна система, постоянните читатели на блога знаят кои са тези властващи дами; между другото, Сократовите тези показват прекрасно защо на жена по принцип не бива да се дава власт!) Женските "мисли" са крайно емоционални, в тях диктува, командва парада емоцията. Жените мислят страстно и дори капризно, което по същество не е мислене. Слабо ги вълнува и истината, постигана чрез ума. Те нея явно и не могат да я разберат. На тази именно основа мъж и жена не могат да се разберат никога. Е, може привидно да демонстрират разбирателство и дори могат донякъде да се разбират - стига жената да е ппо-умна, сиреч, по-малко женствена. Или стига мъжът да е по-малко мъж, сиреч, да мисли емоционално, страстно.
Така, изрично подчертавам отново, мисли Сократ. Как аз мисля е отделна работа. Аз обаче съм ученик на Сократ и уважавам неговата теория. Смятам я за мъдра и правилна. Не мога нищичко да противопоставя на доводите му. Не е интересно как двата пола възприемат неговите изказвания, които са обидни и за повечето мъже, и за повечето жени. Но истината си е истина и трябва да се почита. Независимо от това как тя ни звучи, какви умоции поражда у нас. Истински мъдрите жени обаче, забелязал съм това, приемат със смирение "тъй обидните" за жените тези на Сократ. Защото, всъщност, ако ги погледнем в дълбочина, те съвсем не са обидни.
Защо е така ли? Ето защо.
Постигането на истина чрез сърцето, интиутивно, благодарение на тази велика душевна сила, каквато е чувството, е наистина безценна човешка способност, това е другият принципен или чист начин за постигането на истини, които другояче няма как да постигнем, които са непостижими рационално, чрез ума. Умът и чувството са алтернативни и по тази причина взаимно допълващи се душевни сили. Затова именно и съществуват двата пола. За да се допълват до цялост. Човекът не е нито мъжът сам по себе си, нито жената, а само и мъжът и жената едновремено, като цяло, като цялост, в единство. Мъжът е само пол-овинка човек, жената - също. Думата пол, както се вижда с просто око, иде от пол-овина. Езикът схваща всичко, носи в себе си истината. Ние като философстваме само разкриваме скрития в думите смисъл. Заложеният в тях смисъл.
Та изобщо не е подценяване на жените като кажем, че не умеят да мислят. Те просто мислят по съвършено друг, чисто женски начин. И така могат да постигат великата, безценната, непостижимата иначе истина. Жените по тази причина са някак си по-адекватни на живота. Те затова и са надарени с тази най-велика задача и мисия: да продължават живота, раждайки деца. Животът е от тяхното ведомство, така да се рече, затова и няма как мъжът да е щастлив без жена.
Питали младите (учениците му) Сократ какво да правят, да се женят ли или да не се женят, той им отвръщал: "Правете каквото искате, и в двата случая все ще съжалявате!" - и е напълно прав. Тук достигаме до темата за свободата, но тя е отделна и затова спирам и аз. (Иначе много съм писал и по нея, тя е основаната тема, наред с живота и човека, по която най-много съм мислил и писал.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Който твърди, че паметникът на окупатора Альоша "украсявал" Пловдив, е естестически изрод!

Без Альошката пейзажът на Пловдив е значително по-красив. Който казва, че Альоша "украсява" Пловдив, е естестически изрод или извратеняк, който не знае що е красота!


По повод на изказване на ‎Iliev Stanislav: Колко е красиво А тези малоумници искат да бутат паметника Пловдив красота
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кой е изворът на моя дух?

Ангел Грънчаров: И аз благодаря за задочния комплимент! :-) Като гледам себе си, чини ми се, че е напълно вярна тази характеристика на духа на родените в Долна баня...:-) Като че ли за мен точно е казано ! :-) Скромно казано де...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Разбирате ли какво означава да си сексуално освободен(а)?

Във връзка с мое изследване се осмелявам да ви задам няколко необичайни въпроси, свързани със секса, за което моля да ме извините:
1.) Какво означава да си освободен(а) в секса, в какво тази освободеност се изразява?
2.) Хубаво ли е да си сексуално освободен(а) или е лошо според вас?
3.) Вие лично смятате ли се за такъв (такава)?
4.) Когато се говори за "сексуална свобода" вие какво си представяте?
5.) Мина ли времето на сексуалната свобода и на т.н. "сексуална революция" или те всъщност все още не са започнали да си показват истинските прелести?
Благодаря ви много за отговорите, като ми отговорихте вие подпомогнахте написването на важна статия, която подготвям за международното издание на философското списание ИДЕИ! (Ако изпитвате неудобство да ми отговорите на въпросите тук, пред очите на всички, можете да ми изпратите отговорите си на моя имейл, който можете да откриете в раздел КОНТАКТИ на блога ми.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Обявявам дискусия по най-важните, по съдбовно важните човешки въпроси: Какво е да си истински мъж - и коя жена е истинска жена?

В групата МЪЖ ТЪРСИ ЖЕНА И ЖЕНА ТЪРСИ МЪЖ (членувам в нея с чисто изследователска цел и поради консултантската си дейност в сферата на личностното израстване) Danail Enchev е запитал, поставил е интересен въпрос, вълнуващ, предполагам, не само младите мъже, но и всички (включително и женените):
Какво искат жените от един мъж? Или, иначе е по-точна казано:
Какво иска жената от мъжа?
И на въпроса му са отговорили доста хора, включително и жени. (Повечето смятат, че жените били искали от мъжете едно най-важно нещо: пари! Някои дори казват, че били искали три неща: пари, пари и пак пари!) Една дама пък е отвърнала ето какво:
Galq Stoilova: Да бъдат истински мъже! Една жена трябва да знае, че може да разчита на мъжа до нея - без лъжи и изневери!
И така пак се опира до вечния въпрос:
Кой мъж е истински (а не менте)?
Все мъж следва да си отговори на този въпрос, а пък и дамите следва да имат приблизителна представа по него. Аз бих го преформулирал ето как:
Какво означава да си истински мъж?
Разбира се, за да могат двата пола да си взаимодесйтват по верния начин, следва да бъдат изяснени и аналогичните въпроси по отношение на жените, а именно:
Какво искат мъжете от една жена?Какво иска мъжа от жената?Коя жена е истинска (а не менте)?Какво означава една жена да е истинска?
Добре е тези въпроси да бъдат изяснени до постигане на задоволителната истина. По тази причина предлагам дискусия, обсъждане. Аз лично много съм писал по тези въпроси, отдавна съм си казал мнението. Отговорил съм задоволително на тия наистина важни въпроси. Разбира се, моите отговори не са попубярни, сиреч, не са разпространени сред човечеството. Някои доста ще се изненадат ако, примерно, разберат каква е истината за мъжката роля и отговорност в живота (която е съвсем непосилна за жените). Щото и така трябва да се погледне на проблема, ето и тия два въпроса си заслужава да бъдат изведени на преден план:
Каква е мъжката (и женската) роля и отговорност в живота?
Имат си значи предназначение или роля и мъжете, и жените - и представяте ли си какво би станало с живота им ако не са наясно с това, ако си позволяват да си объркват ролите и отговорностите? Сократ много добре е постарял и решавал тия въпроси, заслужава си тук да се припомни неговата теория, на която аз общо взето съм горещ привърженик. Примерно ето това крещящо по скандалността си фундаментално положение:
Ролята на мъжа е да МИСЛИ. Не е истински мъж оня, който не умее да мисли (или си изпълнява ролята калпаво, сиреч, мисли непълноценно). За това нещо са създадени най-вече мъжете: да мислят. Това именно е нещото, което даже безсъзнателно привлича жената у мъжа - щото двата пола се допълват един друг, необходими са си точно по тази причина (единият има онова, което няма другият): жените търсят (и ценят) у мъжа онова, което те самите нямат, а именно УМ. Не е мъж (а е карикатура на мъж) оня, който не умее да мисли. Жените са разочаровани силно от своя партньор ако той е умствено непълноценен, това е и най-голямата излагация за мъжа - в очите на жените (истинските обаче, щото и сред жените е пълно с ментета, особено в наше време!). Тъпият мъж не е не може да бъде мъж, а е пародия на мъж. (Правете си сметка какво произлиза от това в днешните времена, когато е едва ли не престижно да си тъпанар, ако народът разбере, че си такъв, нищо чудно така да те обикне, че да вземе да те тури за премиер, да речем!) Жалка картинка е немислещият, несправящитя се със задачата на мисленето мъж. (А задачата на мисленето е тази, е една-единствена: намиране на ИСТИНАТА). В мъжката душа може да се роди единствено истината, ето я съдбовната задача и мисия на истинския мъж, на мъжа, който иска да е такъв по верния начин. "Мъжката работа", респективно, е тъкмо тази: да мислим. Затова и при Сократ, във времената на Сократ момчетата, младите мъже били обучавани най-старателно на това нещо, именно мисленето, търсенето на истината. Само в истински мъжката душа може да се роди истината, как става това Сократ също го е обяснил. (Сега няма да му отделяме внимание на този въпрос.) Затова може би най-важният въпрос е този:
Как се става мъж? Или:
Как момчето (юношата) става мъж?
За да отговоря на този съдбовно важен въпрос аз напоследък написах цяла една книга, тя носи заглавието РАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА. Щото и личност да си няма как ако не си мъж (или, респективно, жена - но в истинския смисъл, а менте да бъдеш, разбира се, може, както, за жалост, обикновено става!) Та значи около нас е пълно с хора, с мъже и с жени, които само външно приличат на мъже и на жени, но вътрешно изобщо не са такива, представяте ли на тази основа какви житейски трагедии са възможни - и съвсем реално стават в живота, в това число и вашия собствен? Ето затова така важно е направо съдбовно е да постигнем истината по тях. Затова аз си позволявам да обявя душеспасителна дискусия върху тия поставени въпроси (дето са маркирани, удебелени в текста ми). Това са едни от най-важните философски въпроси, щото как да разбираме що е човекът ако не сме наясно с това какво е мъжът, какво е да си жена? А философски, разбира се, са най-човешките въпроси, по моите теории, изразени в книгите ми.
Днес моят приятел Ники Димов ми каза да подбера една моя книга, която той иска да подари да един свой близък приятел (Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ), щял да се види с него и да му я подари. А това момче, приятелят на Ники, забелязвам че има сериозни философски наклонности, което означава, че не е безразличен към истински мъжката задача, отговорност и мисия в живота. Ще му подбера нужната книга - с оглед да го подпомогна колкото мога. Защото на България са ни съдбовно нужни колкото се може повече истински мъже и жени също така. (Темата за свободата, разбира се, неизбежно се появява в един момент - когато искаме да разберем същността, така да се каже, и на мъжете, и на жените, те си партнират в тази посока по един великолепен начин - и затова са си така съдбовно необходими, имам предвид двата пола.)
Толкова. Хубав ден ви желая и приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Клипчета с най-интелигентното коте в света

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

А какво ще правим с боклуците вътре в душите си?

Аз това нещо отдавна съм го казвал в книгите си като съм писал, че душите на огромната част от съвременните хора са заприличали на БОКЛУКЧИЙСКИ КОШЧЕТА. И съм призовавал за въвеждане на ред и за изхвърляне на боклуците от тях, ама кой ли да ме чуе...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението намерих на страницата на Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ, но оттам не можеше да се сподели.)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...