Ангел Грънчаров's Blog, page 897

Защо "детето у човека" е най-прекрасното и очарователното?

Позволявам си да издигна хипотезата, че най-очарователното, най-прекрасното у човека е детското у него, т.е. онова, което не е социално, което не е продукт на социума. Детското - или ангелското! - у нас е онова, което Бог ни е дал и завещал, но което постепенно губим, изтласкваме на заден план - под влияние на тъй мощните въздействия на социума! (По тази логика дали не излиза, че социалното у човека е тъкмо... сатанинското, дяволското?!)
Та значи колкото повече един човек успее да съхрани у себе си детското, толкова повече той е човечен, а това поражда онази специфична, чисто индивидуална одухотвореност, която е в основата на това, което представлява очарованието.
Децата като деца не могат да са зли - те излъчват чиста ангелска доброта, която никога не бива да губим...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Притиснат от въпросите ми, омбудсманът на Пловдив вдигна бяло знаме и избяга от полето на дебата...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Предаването "На Агората..." от днес, тема: Кое е най-"романтичното" в социализмо-комунизма?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Двама сръчни и работливи блогъри предлагаме полезна услуга за фирми и граждани!

Моят колега-блогър и приятел Ники Димов е публикувал обява, която можете да прочетете ето тук: Косене и поддържане на зелени тревни площи . Моля ви, приятели от Пловдив, направете нещо за да разпространим тази обява - с оглед тя да стигне до ония, които имат нужда от такава една услуга. Моя милост съм пръв помощник на толкова работливия млад мъж, който не се щади - и работи изключително качествено! (Пак си позволявам да кажа: ще е изключително щастлива онази млада дама, която има късмета да стане избраница на сърцето на Ники, той освен че е много добър има и куп други ценни качества, сред които трудолюбието е сякаш най-важното!)
Аз ходя с Ники да му помагам, да почиствам с гребло окосените площи, да изхвърлям тревата в контейнера и прочие. Знаете, налага ми се да работя допълнително и каквото дойде с оглед на това, че бях принуден да затъна в много дългове - заради загубеното съдебно дело, тъй "справедливото" родно "правосъдие" в крайна сметка ме опраска да плащам тлъстите и щедри хонорари, които е плащала на адвокатите си тъй войнствено настроената (спрямо инакомислещия учител по философия!) директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която ме репресира и уволни по чисто политически причини; та затова всяко заработено от мен левче ми е от полза, то ще отиде именно за да си връщам заемите на добрите хора, които ми помогнаха, та да платя някак въпросните тъй щедри и тлъсти адвокатски хонорари. Знаете също, че след като в спешен порядък ми се наложи да изплатя цялата сума на присъдените съдебни разходи (в размер на 1450 лв.) разбрах, че отмъстителната властница малко преди това ме е дала на частен съдебен изпълнител и по този начин успя да ме опраска с още 777 лева, които да отидат в приближените й адвокат и частен съдебен изпълнител, тя очевидно е доста загрижена за това да върви добре техния тъй благороден бизнес.
Такива работи, затова аз, учителят, който цял живот е работил всеотдайно на тъй буренливата нива на българското образование, култура и духовност за "благодарност" бях поставен в унизителното положение да се прехранвам някак с работа, която е далеч под моето ниво (и е доста тежка за възрастта и за здравословното ми състояние). А пък Ники ми се притече на помощ и ми помага с каквото може, най-вече с това да му помагам когато ходи да работи - той е специалист-агроном, но въпреки това умее да върши каква ли не работа, с него цяла пролет рязахме лозя и овошки, ето сега вече косим тревни площи. За което съм му благодарен, той е един рядък човек, запазил си човечността, изключително добър (вярно, ние често спорим с него, но това е съвсем естествено - и обида един на друг не пазим и не знаем).
Толкова. Желая ви хубав ден! И бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Най-"романтичното" на комунизма дали пък не е... заколването на човеци с прави лопати?!

Комунистическият наглец Андрей Пантев, изказал потресаващата наглост, че младите трябвало да изучават комунизма "през призмата на романтиката"!
Юрий Александров: Думите на Андрей Пантев, че учениците трябвало да изучават комунизма през призмата на романтиката е само още едно потвърждение, че „строителите на комунизма“ са още тук и все още ни заливат с помия, извираща от средствата за масова информация.
Може би стотиците хиляди жертви на тогавашния комунистическия режим са се чувствали доста романтично, докато са ги трепели по улици, села и паланки и после в концлагерите? Сигурно, според Пантев, на знайните им гробове трябва да пише: „Починали от романтичните чувства на народната власт към тях“. Пфу! ( Прочети ЦЯЛОТО РАЗСЪЖДЕНИЕ )
ВЪВ ФИЛМА "НАРОДЕН ДОМ НА ТЕРОРА" МОЖЕТЕ ДА ПОЧУВСТВАТЕ ЦЯЛАТА НЕОПИСУЕМА С ДУМИ "РОМАНТИКА" НА КОМУНИЗМА:


ЗАБЕЛЕЖКА: Властващите в пловдивдското образование гербовашки милиционеро-мутро-комунисти ме уволниха дни след като всички ученици в моите часове по гражданско образование гледаха този филм, показващ ни цялата истина за комунизма - и цялата "прелест" на неговвата тъй гнусна пантевска "романтика"!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Най-отвратителното в комунизма е неговата потресаваща безчовечност

Из: Карел Чапек: Защо не съм комунист? – Защото съм порядъчен човек
... Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен. За него не съществува средна температура между буржоазния мраз и революционния пламък. На пролетария не е разрешено спокойно и с удоволствие да се отдаде на каквото и да е, отнема му се радостта от живота, не съществуват на света вкусни обяди или вечери, дори плесенясалата коричка на бедния или ненаситничеството на капиталистите. Няма любов – само господарски разврат или неуморно размножаване на пролетариите. Така пролетарият се заселва в чудовищно изкривен свят.
Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. ...
... Пуснете срещу мен най-ортодоксалния комунист. Ако той не ме пречука на място, аз се надявам лично с него да се разбера по много въпроси, които разбира се, нямат никакво отношение към комунизма. Но комунизмът по принцип не допуска съгласие с другомислещи дори във всичко онова, което не го засяга. Вие ще намерите у комунистите почти нечовешка сила на убеждението по какъвто и да е дребен повод – и това не защото доводите им са достатъчно убедителни, просто те не обръщат внимание на възраженията. ... ( Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Може ли да действаш без да си мислил?

Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ написа: Марк Хансен съветва: “Не чакай нещата да се наредят сами. Това никога няма да се случи. Винаги ще има предизвикателства, пречки и лоши моменти. И какво от това? Започни да действаш. С всяка следваща стъпка ще ставаш все по-добър и по-добър, и все по-самоуверен и сигурен в успеха.“
Ангел Грънчаров: Прав е, трябва да се действа, съгласен съм. В действието е разковничето. Но за да бъде действието смислено преди това трябва много да си мислил. Та да ти се е овладяла душата от съзнанието и дори от чувството, че си длъжен да предприемеш разумното действие. И едва на тази основа ще се задейства волята. Слепешката няма как да действаме. Иска се яко да се мисли. Проклятието и благодатта на човека е това: мисленето.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Омбудсманът на културната столица на Европа отхвърли идеята четящите книга в автобусите да пътуват безплатно и я определи като "неразумна"...

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
ВТОРИ ОТГОВОР ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Ив. Грънчаров, философ, остракиран от образователната система и официално обявен за еретик и дисидент учител по философия и гражданско образование - и също така небезразличен гражданин на Пловдив
Уважаеми г-н омбудсман,
Благодаря Ви много за отговора! Отговорът Ви отново е доста евристичен и повдига много въпроси, но ще се огранича с няколко:
1.) Къде, в кой документ е записано, че гражданите, правещи предложения пред кметската администрация, са длъжни да им правят цялостно обосноваване, в такъв случай, ако гражданите вършат тази нелека работа, с какво тогава ще се занимава тъй многолюдната и изнемогващаа от непосилен труд в тези летни жеги кметска администрация? Не е ли добре и тя все пак да свърши някаква работа след като ние, данъкоплатците, плащаме на чиновниците тъй тлъстите им заплати?
2.) Бихте ли се опитал да обосновете (в евентуално писмо до Кмета на румънския град Клуж Напока) неразумността на идеята четящите в автобуса граждани да пътуват безплатно, та по този начин да предпазите автобусните компании в този град от грозящото ги разоряване? Предполагаме, че въпросните компании нищо чудно да Ви наградят за заслужата към техния бъдещ матеариален порсперитет, така грозно застрашен от подобни "изцяло неразумни" предложения.
3.) Бихте ли могъл да ми обясните (за мен това като философ представлява несъмнен интерес) как така се получава, че едно и също предложение в румънски условия се оказва, че е разумно, а в български условия - неразумно? Да не би румънската представа за разумност да се отличава от българската по коренен начин? (Да, но ето, неразумните румънци изпревариха България във всички отношения, те, примерно, успяха да постигнат много дори и по отношение на борбата с корупцията, докато ние не само че не сме постигнали нищо, но и с право сме станали най-корумпираната страна в Европа - ако не броим Русия и някои други евро-азиатски тирании!)
4.) Не допускате ли, че Вашата субективна представа за разумност е подозрителна откъм истинност - с оглед на току-що приведения по-горе аргумент?
5.) Не смятате ли, че не е разумно една идея да бъде обявена за неразумна въз основа единствено на Вашата субективна представа за разумност, не е ли правилно тази идея все пак да бъде представена за по-широко обществено и демократично обсъждане, включително и с участието на тъй многочислената кметска администрация, която копнее за някаква умствена активност предвид непоносимата лятна скука, която цари в прохладните кабинети на неизчислимите по брой кметски чиновници?
6.) Защо не опитате да генерирате в съзнанието си една разумна идея за насърчаване на четенето на книги в европейската столица на културата и защо не я предложите на г-н Кмета, с оглед да запълните вакуума, образувал се в това отношение след като благодарение на Вашите усилия бъде, така да се каже, "заклана" (пре)предложената от мен румънска идея?
Благодяря Ви за приноса в нашата дискусия! Ще се радвам да я продължим - защото аз лично не смятам, че е толкова зле четящите книга в автобуса граждани да пътуват безплатно: щото това ще създаде един достоен за следване пример, който положително ще насърчи четенето в нашия тъй културен иначе град.
3 юли 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Искате ли да създадем Дискусионен клуб в Пловдив?

Предлагам в Пловдив да създадем Дискусионен клуб - философски и граждански. Ще бъде място за мислещи и търсещи истината личности.
Моля, заповядайте, включете се всички вие, които имате дълбока вътрешна потребност от срещи и разговори с такива мислещи и търсеки истината, т.е. духовно изявени личности.
Имате ли предложения за мястото, където да се събираме? (Имам предвид реално, физическо място, а не място в Мрежата, ще се събираме не виртуално, ще дискутираме не реално, а на живо, очи в очи, лица в лица...)
Написах в търсачката думата "клуб" и потърсих изображение (снимка), което е подходящо за да го сложа в блога си. Оказа се, че има снимки само на... чалга-клубове. Нима и думата "клуб" е завладяна от чалга-културата? Дали не трябва да върнем на тази дума истинското й значение?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Вълнува ли ви звездното небе - или изобщо забравяте да го погледнете?

Снимка на Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ.
Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Има много гледки, които радват очите ни. Откакто се помня, душата ми трепва когато погледна нагоре към звездите - единственият пейзаж, към който човешката ръка няма власт!
Виждам "Голямата и малката мечка", "Орион", "Кокошката с пиленцата" (Плеядите)... И знам, че най-злия, най-високомерния, най-лъжливия, най-нараняващия, дори тези, които се имат за най-властимащи не могат да повлияят на тази гледка... А пък и не трябва да пътуваш и да събираш пари, за да ѝ се насладиш... само трябва да излезеш навън! И ми става хубаво, че има недосегаеми и всъщност, толкова достъпни "неща" в тази Вселена!
Та... Исках само да ви пожелая лека нощ! :)
Ангел Грънчаров: „Две неща изпълват душата ми с все ново и растящо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително мисля за тях: звездното небе над мен и моралния закон у мен." Това са думи на великия немски философ Имануел Кант. Много хубаво сте го написал, което ми показва, че сте личност, разполагаща с най-ценното за човека: дух! Поздравления! Предизвикахте възхищение у мен, стария философ.
ДОБАВКА:
Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Бъдете свободни като вятъра и не се страхувайте от неизвестното... Бъдете волни като птиците в небето! Не се страхувайте, а живейте!

Написах на Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ и ето това: Позволих си да направя специална публикация по този повод и да Ви представя на читателите на моя блог: Вълнува ли ви звездното небе - или изобщо забравяте да го погледнете? Дано не възразявате, дано не Ви е неприятно! Правя го защото с личността си давате пример, достоен за следване от повече млади хора...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...