Ангел Грънчаров's Blog, page 902

Получих все пак любопитно писъмце от Председателя на Сметната палата

... което илюстрира някои от причините за тъй бляскавия корупционен рай, в който съществуват хептен разпищолилите се представители на властта - и на обслужващата я самодоволна властваща бюрокрация.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нов пример за тоталното разпищолване на хептен самозабравили се представители на безконтролната властваща директорска бюрокрация

На страницата на Aytos News намерих следната публикация, която препубликувам и тук, с оглед да стигне до колкото се може повече хора:
ДО МИНИСТЪРА НА МОН ГР. СОФИЯДО ИНЖ. В. ИЛИЕВА - НАЧАЛНИК НА РУО – БУРГАС
С И Г Н А Л
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН... , живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
относно: етиката и морала на българския образовател и посланието към учениците
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с проведените наскоро държавни зрелостни изпити по БЕЛ и оповестените резултати от тях, които биха могли да се обобщят като „ново дъно” в литературните познания и езиковата култура на зрелостниците, бих желал да насоча Вашето внимание към някои основни причини за това.
Размишлявайки по темата кой е виновникът за сегашното състояние на образователната система и в частност за слабите резултати на зрелостниците от матурите, не трябва да се подминава квалификацията на кадрите в нея, както и техните етика и морал, като основен фактор. Учителите - стожерите на книжовността на теория трябва да са достоен модел за подражание и уважение за своите възпитаници, но на практика положението изглежда другояче.
Към станалите печално известни примери, напр. снимката на торта за рождения ден на директорката на ОУ „Г.С. Раковски”, с. Оризаре, украсена с огромен полов член, замесените в публичен скандал с малтретирани и обиждани деца учителки от Детска градина „Брезичка”, гр.Бургас Милена Иванова и Светла Петрова, Директорът на ОУ „В.Друмев”, гр. София, който покани колегите си „да му ядат оная работа”, издалата „Заповед по гарнизона” Директорка на 78-мо СУ „Хр. Смирненски” никой от родителите да не прекрачва прага на школото и и т.н., трябва да се добави и скорошното писмено интернет-изявление на г-жа Гюлбеас Хасан (името е умишлено променено) – учител по география, биология и други дисциплини в ОУ ............, гр. А., отправено до конкретен ученик от същия град, че й се налага да проверява контролните работи на „тъпите мангали”, които според нея „не стават” и трябва да бъдат направени „на сапун”. След още любезности и подробности, насочени към въпросния етнос, в заключение госпожа преподавателката добавя „хубава работа, ама циганска”. Тази кореспонденция буди възхищение и преклонение пред интелекта и културата на българския учител! Прекрасен пример и представителна извадка за етикета и морала на сегашните образователи, които дори не се свенят да го демонстрират публично пред ученици!! Бидейки от друг малцинствен етнос, г-жа Хасан би трябвало да е пример за етническа толерантност и не само това... А вероятно тя не се страхува от възможността да бъде наказана или да я сполети съдбата на споменатите по-горе и уволнени или принудени да напуснат нейни колежки, например поради политическа обвързаност с ДПС? И как изобщо е назначена за учител при положение, че се е явявала на конкурс за да представи и защити своята компетентност, култура и педагогически способности?! По този начин ли ще възстановим изгубеното уважение от страна на учениците и цялото ни общество към учителя и неговата роля?! Оставям на Вас изводите...
Приложено Ви представям снимка от цитираната публикация на г-жа Г. Хасан в социалната мрежа. От етични съображения името на ученика, който ми предостави тази информация, е заличено.
За огромно съжаление обаче, г-жа Хасан не е изолиран случай. Бих могъл да посоча още безброй примери на прояви на некомпетентност и непрофесионализъм от страна на училищни директори и учители, както съм го правил и досега.
Не трябва да упрекваме учениците, че са показали негативни резултати на матурите по БЕЛ, щом продължаваме да си затваряме очите пред подобни позорни и уродливи явления в образователната ни система. Какъв пример получават те от своите преподаватели, какво научават от тях – че „мангалите” са за сапун?? На дефицит на кадри и отлив от образователната система ли се дължат назначенията на откровено неграмотни и некомпетентни директори и учители или на субективен подбор от страна на комисиите? Защо отговорните институции и органи (РУО, МОН) не смеят да търсят дисциплинарна отговорност за действията и публичните изяви на провинилите се? Нормално ли е подобно поведение на учители, респ.директори в публичното пространство и какво послание отправя то към учениците? Как да намалим броя на завинаги напускащите България млади хора от Терминал 1 и Терминал 2, които освен трудова заетост търсят и по-добро и качествено образование в чужбина? Дали в някоя друга европейска страна би било толерирано подобно поведение на преподавател, или то би предизвикало огромен публичен скандал?!
Уважаеми дами и господа, цената от незаинтересоваността какво се случва в образователната ни система плащаме всички ние и тя е очевидна - изграждане на необразовано поколение без формирани морални ценности. От лошото качество на образованието, липсата на толератност и етичност и изградения нисък морал тръгват всички по-нататъшни проблеми в живота на зрелостниците – липса на трудова заетост, лесно усвояване на вредни навици, прояви на агресия и дори престъпност, незачитане на моралните житейски норми и т.н.
А следва да потърсим къде е източникът на злото, първопричината за тези явления.
Уважаеми дами и господа, отново поставям на Вашето внимание следните въпроси и настоявам за отговори:
1. Допустимо ли е подобни преподаватели като гореспоменатите да образоват учениците? Етично ли е да използват подобен език и какъв пример дават на своите ученици?
2. Докога ще бъдат толерирани подобни неморални прояви от страна на учители, респ. директори?
3. По този начин (по примера на г-жа Хасан) ли ще възпитаваме учениците да уважават българския учител, да обичат родното училище, българщината, книжовността и родния език?
Лично аз не смятам поставените проблеми за маловажни. Напротив, от там извират всички беди у болното ни днешно общество, част от които посочих по-горе. Убеден съм, че всички ние трябва да им противодействаме всячески и че утре ще е късно!
Настоявам да получа смислени и ясни отговори от Вас - отговорните органи и институции какви мерки ще предприемете за борба с подобни пошли прояви на липсващ морал, етика и професионализъм в българското училище и у неговите стожери, както и за постигане на по-добро бъдеще на подрастващото поколение, за изграждане на морални ценности у него!
Оставам на разположение на посочения от мен по-горе адрес за контакт.
19.06.2019 г., гр. Бургас
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Защо в системите няма и не може да има живот?

ПО ПОВОД НА: Безразличието на обществото ни е признак за тежка патология , Николай Слатински
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Такова нещо като "жива система" няма, нещо ако е система, то в него няма живот. Наопаки, ако нещо е живо то съществува винаги като ОРГАНИЗЪМ; между организъм и система има огромна, има принципна разлика. Проф. Слатински не е схванал това (то е развито от грузинския философ Мамардашвили) и по тази причина се заплита в куп противоречия. Едно жизнено, живо, жизнеспособно общество винаги е организъм, винаги е организмична и органична цялост, а там, където има система, там няма и не може да има живот.
Това исках да кажа. То има принципно важно значение. У нас имаме какви ли не системи (здравна, образователна, съдебна, политическа, данъчна и прочие) и точно поради това в общността ни няма живот, а има агония, катастрофа, несвършваща криза, т.е. има нещо, което наподобява живот, ала изобщо не е живот.
А е мъртво, а е мъртвило...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Докога истината за комунизма ще бъде крита от младите, докога те ще бъдат лъгани?

Подпишете и (аз вече я подписах): Петиция за недопускане на подмяна на факти и събития от комунистическия период 1944-1989 г. и прехода към демокрация в новите учебници по история и цивилизации за 10-ти клас

Подписах защото без истина няма живот, защото лъжата ни погубва и като индивиди, и като нация...

ДОБАВКА:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Защо грузинците имат понятие за национална чест, а ние, българите, нямаме?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Истинска крепост на руско-евразийския комунизъм ли е ПУ?

Тоалетните в ПУ, както подобава за една истинска крепост на комунизма, са модернизиран вариант на традиционния руско-съветски нужник, което по възхитителен начин се синхронизира с царящия тук болшевишки ченгесаро-мутро-калудовски "академизъм" (с извинение!)...
Ето и прототипа-образец:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Отворено писмо до кмета и омбудсмана на Пловдив във връзка с изгонването на 87-годишната бездомница баба Марийка на улицата

Наложи ми се да напиша следното писмо до съответните отговорни управляващи и властващи лица:
До г-н Иван Тотев, Кмет на гр. ПловдивДо г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. ПловдивДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЗАПИТВАНЕ
от Ангел Иванов Грънчаров, небезразличен гражданин на Пловдив
Уважаеми г-н Кмете,Уважаеми г-н омбудсман,
В среща с 87-годишната бездомница баба Марийка (изхвърлена от собствения си дом със съдебно решение за три години!) с удивление разбрах, че на 26 юни, т.е. след два дни тя ще бъде изхвърлена от приюта за бездомни, в който живя през зимата и пролетта - по причина на това, че била свършила съответната "социална програма", финансираща престоя й там; до евентуалното влизане в сила на нова социална програма през есента на баба Марийка (и на останалите жители на приюта) ще им се наложи да спят отново на улицата, на плочките на тротоара. В тази връзка се чувствам длъжен да Ви запитам за следното:
1.) Не е ли редно между тези програми да няма такива многомесечни прекъсвания, щото лицата, които се нуждаят от тази грижа, по време на прекъсването биват поставени на голямото изпитание да живеят на улицата, което, предвид възрастта на баба Марийка примерно, е доста рисковано: при крехкото й здраве нощният студ дори и през лятото може направо да я убие? Защо баба Марийка беше спасяване през зимата и пролетта, а през лятото да няма право на живот в що-годе нормални и човешки условия?! (Изрично подчертавам: щом като държавната власт я е изхвърлила от собствения й дом, същата тази държавна власт би следвало да поеме цялостната грижа за оцеляването на съответното лице, особено като се вземе предвид възрастта на подложения на такава една наказателна държавна репресия!)
2.) Кка смятате, съответните служители от т.н. "социални грижи" не трябваше ли предварително да знаеха за предстоящото закриване на съответната програма и с оглед на това не беше ли редно да бяха подготвили прехвърлянето на баба Марийка в друга подходяща социална грижа или в учреждение, което е подходящо предвид възрастта й и здравето й, имам предвид прехвърлянето й в старчески дом? ("Аргументът", с който тия служители обикновено си измиват ръцете, е, че бба Марийка специално не иска да постъпи в старчески дом; но вече се видя, че тя се съгласи да постъпи в приют за бездомни, близо до ума е, че би се съгласила да постъпи и в старчески дом ако съответните служители си бяха свършили работата да я убедят в разумността на такъв един вариант, естествено, че страховете на възрастната жена от старческите домове могат да бъдат разсеяни ако, да речем, на баба Марийка й бяха показани условията на живот в един старчески дом; както закараха баба Марийка от приюта в съдебната зала, така можеха да я закарат да види и старческия дом и така да се убеди, че там също би могла да живее при що-годе човешки условия!)
3.) Какво стана с въпросното съдебно дело за поставянето на баба Марийка под запрещение (или как се нарича, не съм наясно и тя не можа да ми обясни за какво е било това дело!), инициирано от социалните служби, а именно баба Марийка да бъде лишена от правото сама да решава за живота си - и така да бъде наставена в старчески дом без нейно съгласие?
4.) Смятам, че по чисто хуманни или морални причини не е допустимо възрастен човек на 87-години да бъде изхвърлен от социална служба на улицата, т.е. да бъде принуден да спи на тротоара; как смятате, няма ли като общество да покажем пълния си нравствен фалит като отново оставим 87-годишната баба Марийка отново да прекара, да спи няколко месеца на тротоара, което, предвид възрастта и здравето й, е опасно за живота й, независимо от това, че сега е лято?
5.) Предвид заболяването на баба Марийка (т.н. "събирачество") тя не може да си намери и да живее, да спи през летните месеци в частна квартира, по тази причина не е ли редно да й бъде назначен асистент (който да се грижи за нея и да почиства от ненужните вещи, които тя ще носи всеки ден) и тя евентуално да бъде настанена в общинско жилище?
6.) Решението на подведомствените Ви социални служби баба Марийка да бъде изхвърлена на улицата застрашава живота й; правото на живот обаче е основно човешко право, как тогава да погледнем на факта, че нашата държава сама не зачита това основно право на своите граждани и дори го застрашава? Какви са държавите, в които дори и правото на живот на гражданите не се зачита от самата държава и от самите държавни служители?
Още доста други въпроси могат да бъдат поставени, но за момента се въздържам. Като личност и като гражданин, а също и като учител (по морал, право, гражданско образование, иначе казано, аз съм учител по човечност!) се почувствах длъжен да Ви обърна вниманието на някои неизбежни въпроси след като разбрах, че приятелката ми баба Марийка (с която съдбата ни срещна по време на моя граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии над учителите с творчески и демократичен манталитет, който започнах веднага след второто ми опраскване-уволнение от тъй войнствено настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) отново е изхвърлена на улицата - и то от толкова грижовните иначе (на хартия) социални служители на пловдивската община - и то в годината, в която Пловдив е европейска столица на културата! (Не виждам обаче нищо европейско или културно в такова едно безчовечно отношение към възрастните хора!)
Ще се радвам във връзка с изнесеното в това писмо да наредите подведомствените Ви социални грижи да предотвратят този безчовечен акт, а именно изхвърлянето на една 87-годишна възрастна жена на улицата!
24 юни 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

87-годишната баба Марийка отново ще спи на улицата - изхвърлят я от приюта за бездомни "щот свършила програмата"!

Бездомната баба Марийка, на 87 години, на 26 юни ще напусне приюта за бездомници, където живя през зимата и пролетта - и ще бъде изхвърлена на улицата: понеже била приключила програмата за тази "социална грижа"; тя пак ще спи на тротоара - до есента, когато, да се надяваме, ще бъде включена в нова грижовна социална програма. Голяма работа, че между две грижовни програми на нашта тъй загрижена за слабите хора социална държава човекът може да умре, важното е, че чиновниците, дето така усърдно работят по въпросните грижовни социални програми си получават най-редовно заплатите - и си спят винаги в тъй уютните постели!
Е, разбира се, до есента баба Марийка трябва някак и да оцелее де, това си се подразбира, а оцеляването й ще е трудно, все пак на тия нейни години да се спи на улицата, макар и лятно време, е доста рисковано за живота. (А може би целта на това прекъсване на социалната грижовност на държавата ни е клиентите на въпросните грижи да измрат, та да понамалеят, а за останалите живи ний пак ще се грижим, ах, как хубаво ще се грижим поне за тях!) Интересно ми е да попитам и да разбера каква ще бъде реакцията на ония социални служители на така грижовните държавни грижи и също така и на кмета на Пловдив ако им предложим те самите да опитат да поспят на улицата - та да разберат как се чувства човекът, когото те ей-така, без капка съчувствие, изпращат на улицата, на нощния студ и на произвола на съдбата.
На мен ми се струва, че отново започва изпитанието и на нас, гражданите на Пловдив, които ще трябва да реагираме някак като знаем, че на една много възрастна жена й се налага отново да спи на улицата, не по свой избор, а по решение на нашата толкова социална държава, която, без да й мигне окото, й отне дома и за три години, със съдебно решение (!!!), я прати да спи на улицата. Това, че възрастната баба Марийка вече трета година оцелява някак, живеейки предимно на улицата, се дължи според мен единствено на Божията милост; чини ми се също, че Бог пази баба Марийка с цел да продължи колкото се може по-дълго изпитанието, в което сме поставени ние, гражданите на така културния град Пловдив.
Но на нас, за жалост, въпреки цялата ни култура, общо взето съвсем не ни пука от това, че на 87-годишна бабичка й се налага да спи на улицата, пред безчувствените ни погледи; да, това е едно изпитание на нас самите и на нашата човечност, просто Бог ни дава шанс да покажем, че сме човеци, ала ние не възползваме от него. А и всички ние по този начин имаме възможността да разберем в каква държава живеем - щом като такова безобразие се случва на една възрастна жена то явно никой от нас не е застрахован, при дадени обстоятелства, да му се стовари върху главата някое още по-голямо безобразие и безчинство, ала ний изобщо не съзнаваме това и по тази причина си съществуваме тъй безметежно.
С оглед на казаното днес ще ми се наложи да напиша едно отворено писмо до отговорните лица на власт, с което ще ги запитам как те възприемат това, че една 87-годишна бабичка, за която държавата все пак се погрижи през зимата и пролетта (и по тази причина това човешко същество изобщо оцеля и оживя!), сега бива изхвърлено на улицата да се оправя и спасява някак само, под нашите безчувствени общо взето погледи, имам предвид най-вече погледите на нашите отговорни властващи лица (но и погледите на гражданите имам предвид също така, няма начин да не спомена и това!).
Толкова по този въпрос. Желая ви приятен ден и най-вече приятни размисли над поставения казус!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Най-новите ми коментари във Фейсбук

Желаем ви успех! Победата нека да бъде за вас! Пък после, вдъхновени от вас, и ний ще направим нужното да си очистим дома от завладелите го комуно-мутро-мафиоти!







... - дето стои за наш позор и резил!!! Много е жалко, че не чувствате това, драги пловдивчани, дето се умилявате пред Альошката, то говори за страшната деформация на душите, която комунизмът ви е нанесъл...











Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Изключително много съм обиден на мистър Сорос!

Въпреки че ме наричат "соросоид" държа да отбележа, че съм крайно обиден на г-н Сорос че не ме почете дори и с 1 долар и то в най-тежкия момент на живота ми - когато червените хуни не само ме изгониха репресивно от работата ми като учител по философия и гражданско образование (именно заради "соросоидността" ми!), а пък след това дори и ме опраскаха и финансово, обраха ме до шушка, и то така, както и кърджалиите някога не са обирали нещастните селяни! :-(
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)