Нима кучето е по-интелигентно и разбиращо същество - в сравнение с властващия образователен бюрократ?

Кучката Брита - моя добра приятелка, с нея дежурим нощно време и се подпомагаме в пазенето на обекта (нощен пазач съм, принуден съм да работя като такъв след остракирането ми от тъй бляскавото държавно образование на свидното ни отечество, където работих повече от 30 години).
И знаете ли какво установих в отношенията си с Брита, с която се знаем вече малко повече от месец? Установих следното: с едно куче като Брита, макар и зло, е много лесно да се разбереш - но с властващ бюрократ в системата на тъй бляскавото ни социалистическо по модела си държавно образование в свидното ни отечество е напълно невъзможно да се разбереш! Нима кучето е значително по-интелигентно от властващия бюрократ - примерно директор на училище?!

Вероятно да, знам ли - а вие как мислите? Но аз от своя опит знам ето това: с кучката Брита се разбрах за няколко дни по всички пунктове, с нея дори се сближихме и станахме добри приятели, но с други... (за малко да кажа "кучки", но няма да го кажа, щото съм възпитан човек!), с други, при това, тъй де се рече, човешки същества се оказа, че е напълно невъзможно да се разбера и то по нито един пункт, въпреки че дори години наред се мъча да поведа с тях някакъв диалог, не и не, инатят се и не щат да разговаряме даже! (А иначе аз и с човеците се разбирам чудесно, стига да са човеци де, но властващият образователен бюрократ нима не е човек?!)

Спирам дотук. Бъдете здрави! Приятна вечер!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.