Списание 360's Blog, page 74

„Alpine Connections“: Килиан Жорнет счупи рекорда на 82 х 4000

СподелиShares снимка: facebook.com/kilianjornet

Легендата в трейл бягането и алпинизма Килиан Жорнет отново ни кара да затаим дъх пред поредния му успех. Той реализира проекта „Alpine Connections“, свързвайки само с човешка сила – пеша и с колело, 82 алпийски върха, високи над 4000 м.

Цифрите зад това нечовешко постижение са смайващи: 1207 километра (пеша и с колело), 75 344 метра разлика в надморската височина, само за 19 дни. Времето за движение е било 267 ч., 45 минути и 16 секунди или той се е движел по 14 часа за денонощие. Средно дневното време за сън е било 5:17 часа.

снимка: facebook.com/kilianjornet

С това Килиан детронира италианците Франко Николини и Диего Джованини, които през 2008 г. изкачиха 82-та „4000“ за 60 дни.

19 дни след като започнах на Пиц Бернинa, мечтата ми да изкача всичките 82 4000-метрови върха на Алпите, използвайки само човешка сила, като ги свържа заедно, се сбъдна на Дом и Бар дез Екрен, най-западният от всички тях.

Това без съмнение беше най-предизвикателното нещо, което съм правил в живота си, ментално, физически и технически, но може би и най-красивото.

Трудно е да отработя всичките си емоции точно сега, но това е пътуване, което никога няма да забравя.

– сподели Килиан в социалните си профили.

снимка: facebook.com/kilianjornet

Но за каталунеца „Alpine Connections“ е преди всичко себенадминаване, както миналата година в Пиренеите. Това също е възможност за него да отдаде почит на своите ментори, и по-специално на неговия спътник в катеренето Ули Щек (известен още като „швейцарската машина“, който има време от 62 дни за 82-те „4000“).

Към всичко това трябва да добавим и научен аспект – екип от изследователи, специализирани в областта на съня, е бил част от проекта.

снимка: @joelbadiavisuals

Не е за подминаване и фактът, че Килиан стартира „Alpine Connections“ само два дни след невероятния финал в бягането на Sierre-Zinal, където постави рекорд на трасето.

Този ​​проект беше невероятен. Мисля, че това е едно от най-трудните неща, които съм правил. Да останеш в състояние на пълна концентрация в продължение на 20 дни отнема много енергия, но е необикновено.

Спомням си всички изгреви и залези и всички приятели, които ме придружаваха в планината. Много съм щастлив и горд от това, което постигнахме през последните три седмици.

Сега е време да си почина и да обработя всичко, което се случи, защото мисля, че ще ми отнеме известно време, за да го оценя напълно.

снимка: strava/Kilian Jornet Burgada

За да усетите част от емоцията и свръхадреналина на този проект, вижте едно от характерните видеа на the G.O.A.T., от които обичайно ви спира не само дъхът, но и сърцето:


Всичките 16 етапа на осъществяване на проекта може да се проследят и в профила на Килиан Жорнет в Strava.

СподелиShares

The post „Alpine Connections“: Килиан Жорнет счупи рекорда на 82 х 4000 appeared first on 360mag.

„Неверест“ през Северния ледовит океан – етап Етап 2 на гребната експедиция (обновена)

СподелиShares

„Неверест“ продължава с втория етап от Експедицията, която има за цел първото пълно прекосяване на Севeрния ледовит океан с гребна лодка.

Стефан Иванов (на заден план) и Камерън Белами (снимка: facebook/NeverestOceanRow)

На 8 август 2024 бе даден стартът от Frøya, централна Норвегия, към Северна Норвегия. За този етап към Стефан Иванов се присъедини Камерън Белами – бивш член на националния отбор до 23-годишна възраст по гребане на Южна Африка, прекосил Индийския и Южния океан на гребни лодки за 6 души. Камерън е запален е по маратонски плувания в открити води и е завършил плуванията на Ocean Seven (през Ламанша, Северния канал, протока Кук, канала Молокай, канала Каталина, протока Цугару и протока Гибралтар), както и други невероятни плувания от Барбадос до Санта Лусия (151 км) и др.

Вижте още: Новото приключение на „Неверест“ – прекосяване на Северния ледовит океан (обновена)

снимка: facebook/NeverestOceanRow

През първия ден екипажът изминава 50 морски мили при изморителни условия на променящ посоката си вятър и внимателно навигиране между назъбените скалисти острови и рифове, характерни за пейзажа около фиордите. Появилият се впоследствие буреносен вятър със скорост над 30 възела, по посока директно към сушата, ги принуждава да повикат катер от Норвежката брегова охрана, който ги изтегля безопасно до най-близката марина в Toft.

Бяхме хвърлили плаваща котва, но отместването ни по посока на брега беше около 1 възел (1 морска миля в час), а се намирахме на 15 морски мили от най-близките скали. Имаме и дънна котва, но никъде наоколо не беше подходящо да я хвърлим, тъй като нямаше плитко дъно на безопасна дистанция от скалите.

– споделя Стефан Иванов.

Вижте още: Да дръзнеш да го направиш: Стефан Иванов за гребната експедиция „Мисията на Шакълтън“ в Южния ледовит океан

снимка: facebook/NeverestOceanRow

15 август

„Продължаваме да гребем измежду безброй острови, островчета и скалички по крайбрежието на Норвегия сред неописуеми пейзажи, които дори снимките и филмчетата от нашите камери не могат да предадат достойно. Въртележките на вятъра не спират – успяваме да правим прогрес на север към океана, но от време на време трябва да хвърляме дънна котва, преди вятърът да ни е захвърлил на някоя скала. Не е тривиално, защото често дъното в твърде дълбоко.“

17 август

„Вече сме в Орнес (66 градуса и 52 минути северна ширина – северно от Полярния кръг). Както бяхме планирали с Кам от самото начало, гребем на север по крайбрежието на Норвегия, докато синът ми Макс свърши летния си стаж в Ню Йорк, за да продължим с него нататък към Свалбард. Днес Макс лети насам, а Кам се връща към Калифорния. С Кам имахме невероятното щастие да се насладим на борда на НЕВЕРЕСТ на неземно красиви пейзажи и незабравими моменти, които ще ценим завинаги.“

Вижте още: „Неверест“: да гребеш 4444 мили в океана в сезона на бурите

На 20 август Макс Иванов се присъедини към своя баща (снимка: facebook/NeverestOceanRow)

20 август

„Отново заедно, баща и син! Обладани от щастие, отново се отправяме да прекосим океан. Току що потеглихме от Орнес, Норвегия през Северния ледовит океан към Свалбард.“

23 август

„Имаме недостиг на електрическа енергия на борда. Затова временно сме изключили автопилота, десалинатора, AIS-a, радиостанцията, стерео системата и ограничили ползването на телефоните. Най-много ни липсва автопилота, защото трябва да управляване руля с въжета, които пристягаме близо до седалката, така че всеки път когато трябва да коригираме курса за малко трябва да оставим греблата.“

24 август

„От снощи сме на плаваща котва – най-вероятно за около 4 дни. Предстои да ни ударят 2 бури една след друга. Вятърът постепенно се усилва и в момента е 20 възела. Очаква се да достигне 34, с пориви от 55 възела и да вдигне вълна от около 5 метра.

Междувременно празнуваме рождените си дни – днес, 24/8 Стефан, утре, 25/8 Макс. Чухме се с Жени и Лара и отваряме писма от най-близките ни. Най-големият ни подарък е, че ще ги изкараме 100% заедно. Ще има да си говорим на дълго и широко за още толкова много неща. В забързаното ни ежедневие на сушата, никога нямаше да имаме този лукс.“

снимка: facebook.com/NeverestOceanRow

25 август

„Ихааааа, първата буря премина през нас за около 8 часа – скоростта на вятъра достигна 42 възела с пориви над 55 възела! НЕВЕРЕСТ се представи великолепно, също като по време на бурите в Атлантика. В Северния океан обаче вълните са по-стръмни, идват на по-чести интервали и удрят лодката като в поредица от катастрофи.

Сгушени в каютата, се чувстваме като в нечия боксова ръкавица, блъскаща круша. Усещаме всепоглъщащата сила на природните стихии. Благодарни сме за тези екстремни моменти, които ще има да си спомняме цял живот.
Очаква ни още една малко по-слаба но по- продължителна буря и се надяваме, че след около 2 дни отново ще можем да хванем греблата.“

снимка: facebook.com/NeverestOceanRow

28 август

„Последната буря ни затвори в каютата за ден и половина. Успяхме да гребем едва 12 часа и нова буря ни държи вътре вече два дни и половина. На Макс му прилошава от време на време, но се бори, като спи като мечка и гризва като мишка. Обградили сме се със сакове, пълни с дрехи, за да омекотят ударите ни в стените от неумолимите сблъсъци на вълните с лодката, която е закрепена за плаваща котва. „Неверест“ сякаш е в една гигантска пералня, заедно с други твърди предмети.
Вътре ни е топло и уютно, но времето минава бавно и сме нетърпеливи да се върнем към греблата.“

снимка: facebook.com/NeverestOceanRow

1 септември

„18 часа гребем с любимите ни 15-25 възела вятър. „Неверест“ лети, сякаш е част от тялото ни – лек като перо, въпреки че тежи повече от тон. Вятърът твърде често сменя посоката си и вдига вълни, които идват от всички страни, пресичайки се една през друга – връхлитат лодката с риск да я преобърнат или скачат да се повозят в нея. Тонове вода се изливат през 16-те шпигата на палубата.

В такива часове сме двойно и тройно нащрек, особено в сумрака на нощта, а адреналинът пищи в ушите ни. Изтощително е – понякога заспиваш още преди главата ти да е стигнала до възглавницата. Или пък правиш малки грешки – като да забравиш да затвориш някой цип на сухия си костюм и след първата вълна усещаш как се е напълнил отвътре със студена вода, та чак ботушите ти джапат.

Това е същността на океанското гребане – броеница от еуфорични, критични, приказно-красиви, болезнени и блажени моменти, които се редуват в непредсказуем кръговрат.“

* * *

Продължаваме да следим Експедицията им с вълнение и стискаме палци за успех!

 

СподелиShares

The post „Неверест“ през Северния ледовит океан – етап Етап 2 на гребната експедиция (обновена) appeared first on 360mag.

Бронзов медал и 6-о място за Слав Киров на световното по спортно катерене за юноши и девойки

СподелиShares

От 21 до 31 август в Гиянг, Китай се провежда ежегодното световно първенство по спортно катерене за юноши и девойки. В проявата участват близо 600 състезатели от 50 страни, разделени в трите възрастови групи – U16, U18, U20, които се състезават за призовите места в трите дисциплини на катеренето – боулдър, трудност и скорост.

Силно представяне на първенството направи Слав Киров при юношите U20, който се класира на финала и в двете дисциплини, в които участва – трудност и боулдър. В първата дисициплина в програмата – трудността Слав зае 6-о място.

На 29 август се проведоха полуфиналът и финалът във втората дисциплина при юношите U20 – боулдъра. В инфарктен финал, в който след всеки от първите 3 боулдъра класирането се променяше, Слав успя да се събере, даде най-доброто от себе си, успя да премине 3 боулдъра и 3 зони от 5/4 опита, което му отреди 3-то място в класирането.

Победител в състезанието е Ритсу Каятани от Япония, който единствен успя да изкачи и 4-те боулдъра, 2-ри е Яник Нагел – Германия, който е със същия брой топ и зони, както Слав, но с 1 опит по-малко за преодоляването им. Поздравления за Слав, за когото това е последно участие на световно първенство при юношите, за неговия баща и треньор Васил Киров.

Другите двама български състезатели на световното първенство бяха в групата U18. При девойките Валисия Мей зае 23-то място в боулдъра и 28-мо в трудността, Боян Киров при юношите е 19-ти в трудността и 28-ми в боулдъра.

В двата оставащи дни на първенството програмата включва състезанието в боулдъра в
групата U16 и скорост за U20, където България няма участници.

СподелиShares

The post Бронзов медал и 6-о място за Слав Киров на световното по спортно катерене за юноши и девойки appeared first on 360mag.

Open Vratsa festival очаква малки и големи на 31 август и 1 септември

СподелиShares

На 31 август и 1 септември Враца отново отваря сърцето си в ритъма на Open Vratsa Festival! След успешното пилотно издание на фестивала, той се завръща, за да донесе нужната глътка свежест с качествена музика и творческо вдъхновение на фона на величествения Врачански Балкан.

Улица “Търговска” и Етнографски комплекс „Софроний Врачански“ ще се превърнат в сцена, на която съвременните изкуства ще се вплетат наедно със старите занаяти и традиции, за да докажат, че изкуството и творчеството не са лукс, а необходимост за всеки един от нас. Враца ще очаква своите гости от страната и чужбина, за да сподели от съкровищницата на своя културен живот.

Сред музикалните звезди на фестивала тази година са любими и признати на българската сцена групи, сред които Paraplanner, TEDDY VELVET Band, Tickle the Sage, Viagem ao Brasil. С нетърпение очакваме и участието на Георги Арсов, Leafy и Denk, дует Обертон и много други прекрасни творци.

А ако Господ е DJ, то сътворяването на фестивала ще бъде повече от епично, защото организаторите са ни подготвили и изпълнена с ритъм, импулс и мелодия DJ-програма. Bosskar Wild, DJ JUJU, тайнствения The Boy Genius и Petska ще сътворят нови светова само и единствено за публиката на Open Vratsa Festival.

Любими в програмата са ни и хумористичните акценти тази година. Известен със своя колоритен говор, типичен хумор и философия за живота Цветан Дочев – Дедо Скръц идва в компанията на още един прочут зевзек – Пияният Бард. Двамата ще поднесат скечове и някои непубликувани шедьоври, специално подбрани за фестивала.
Продължаваме изненадите с прекрасната възможност да усвоим тайната на древните занаяти – грънчарството и тъкането на стан. Пазителите на традицията – майстор-грънчар Кузман Жеков и майстор-занаятчия Ангел Милчев ще ни въведат в магията на изработването на керамични изделия и художествената тъкачна тъкан. Двамата, заедно с още няколко врачански майстори, основават “Северозападна задруга на старите занаяти – гр. Враца”, за да съхранят огъня на древността, до който ще можем да се докоснем и ние през двата фестивални дни.

А сега ще отскочим до детския кът, където ще ни очакват ROBO KIDS Vratsa, с които креативността среща технологиите по най-забавен и интригуващ начин. За малките гости са подготвени още куп чудни преживявания, затова ви каним да се запознаете с програмата на фестивала най-подробно.

Време е и за любимата ни арт-терапия с талантливите творци от базара за изкуства на Open Vratsa festival. Най-новото от своите творби и вдъхновения идват да ни споделят много артисти, сред които: Chilla Goods, Forest Harmony, Wandala Mandala, Bogart Studio, Emi.illustrations и много други.

Второто издание на Open Vratsa festival обещава да е още по-музикално, забавно, творческо и вдъхновяващо. Врачански Балкан ни очаква и не смятаме да го разочароваме. Ще се видим във Враца!

Проектът се финансира с подкрепата на Фондация „Америка за България“ за развитие на туризма в Северозападна България.

СподелиShares

The post Open Vratsa festival очаква малки и големи на 31 август и 1 септември appeared first on 360mag.

С бодра крачка: до извора на река Арда

СподелиShares Река Арда / снимка: Надя Тодорова/Фейсбук

Със своите 272 км, от които 241,3 на българска и 30,7 на гръцка територия, Арда заема едва 9-о място от големите български реки. Стане ли въпрос, обаче за красота и живописните ѝ завои /меандри/, Арда няма конкуренти у нас. А като прибавим към това и трите ѝ язовира – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград, всеки би се съгласил, че река Арда може да предложи едно много интересно преживяване, между което ще бъде и това – там, където започва нейното начало.

Впрочем в заглавието си не съм много точен, тъй като изворите ѝ са точно 17. За да може обаче все пак да се обяви официално кой от тях трябва да се посочи като водещ, в началото на 50-те години на миналия век група специалисти – географи, топографи, геодезисти, журналисти и някои други специалисти, които имат отношение към проблема, провеждат няколкодневен семинар „на открито”. Така след детайлно изследване на всичките 17 извора и съобразявайки се най-вече с това, кой от тях е с най-голям дебит, специалистите категорично и единодушно приемат извора, който идва изпод коренете на голямо вековно буково дърво, намиращо се в горния край на обширната поляна „Ардабаши”. За да избегнем големите горещини в низините, а защо не и заради самите извори, ви предлагаме една интересна дестинация именно до извора „Ардабаши”.

Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)

Към извора на р. Арда / снимка: доц. Сандю Бешев

И така, да тръгваме. За начало приемаме като изходен пункт гр. Смолян, защото до там всеки спокойно може да се ориентира както в посоката, така и в километрите от където тръгва. Преминаваме през центъра на Смолян и, излизайки от него, там, където характерно пътно „колело” ни насочва към Пловдив или към Мадан, има и ясно очертаваща се табелка за Рудозем. Тръгваме по нея. От тук до крайния ни пункт махала Билянска, километрите са 35. Следете добре пътя, тъй като на десетина километра следва отбивка. Тръгнете ли по нея, пътят ще ви отведе до Рудозем, през с. Полковник Серафимово. Ние обаче продължаваме направо. Първата ни спирка е с. Чокмаково. Не го подминавайте, тъй като от центъра му се открива чудесна панорама далеч на юг.

До тук сте завършили стръмното изкачване с множество завои. После, след 15-ина километра следва само спускане. А след това остър завой вдясно за с. Смилян, раят на Смилянския боб /фасул/.

Вижте още: Природните феномени на България: Смолянските езера

снимка: доц. Сандю Бешев

Бързаме, защото до извора имаме още дълъг път. По същия повод подминаваме пещерата „Ухловица” и известното с много неща село Могилица. Навлизаме в красивото планинско селце Арда. Възхищаваме се на красивите родопски къщи и караме бавно тъй като, излизайки от селото, на 1,5 км или след табелката „край на селото“ трябва да отбием вляво. До махала Билянска по тесен и стръмен асфалтов път може да се достигне с всякакъв вид лек автомобил. В края на селото паркираме, тъй като напред и нагоре е само за високопроходими автомобили.

След километър следва първото и единствено разклонение. Ако сте с превозно средство, може да продължите направо още около километър и половина. В топлите летни дни пешеходната пътека е вляво и тя е маркирана много добре в синьо. Остават ни само около 3 км по добре оформена пътека срещу течението на реката  и денивелация от 360 метра.

Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Смолян

Движим се само под сенчестата закрила на вековната гора. На няколко пъти преминаваме ту отляво, ту отдясно на реката, което не представлява никакъв проблем, тъй като тук Арда е само едно малко поточе.

Говорим си тихо, защото постоянният ромон на рекичката, която прескача от камък на камък, пълни душата.

Изворът на р. Арда / снимка: Приключения по Арда (Arda Adventures), Фейсбук

След около 40 минути свиваме рязко вдясно. Пред нас е много стръмна пътека, обезопасена от дървени парапети. Не се притеснявайте, защото тя е само 30-40 метра. В горния ѝ край вече се събираме с пътя, по който бихме вървели при ползването на джип. Остават ни още по-малко от 20-25 минути. Пътеката тук е дълбоко вкопана от буйните дъждовни води и няма никакви странични отклонения. Следва малко, силно изгнило дървено мостче и … красивата поляна, осеяна с планински билки и много, много цветя. В горния ѝ край е и нашата цел – Главният извор на река Арда /1450 м/. 

Доц. Сандю Бешев на извора на р. Арда (снимка: личен архив)

Вече не бързаме за никъде. Правим традиционните снимки и задължителното ритуално пиене от Извора, който по всяко време поддържа постоянна температура от 4 градуса. А както казва народната поговорка „От извора се пие на колене”.
Мястото е красиво и облагородено, тъй като често тук жителите на околните села организират редица празненства. Наблизо е и дървената хижичка, която при нужда би приютила 20-ина души. Тук има и възможности за подготовка и на някои вкусотии.
Непосредствено от извора пътеката продължава, но вече в зелен цвят и води до Ардин връх /1730 м/. За изкачването на този връх, който е на самата граница с Гърция, са необходими поне 3 часа.

Тук, според легендата, преди много години чести срещи са си устройвали Настрадин Ходжа и Хитър Петър, за да се надлъгват и разсмиват. Легендата разказва още, че при един много смешен виц магарето на Настрадин Ходжа не издържало на продължителния смях и починало. В потвърждение на горното е и гробът му с дървен  кръст на който е изписано. „Тук почива магарето на Настрадин Ходжа”.

Гробът на магарето на Настрадин Ходжа / снимка: доц. Сандю Бешев

Обратният ни път до махала Билянска е за по-малко от час. Нататък вие решавате – пещера „Ухловица”, единственият запазен турски конак „Агушевите конаци”, най-голямата лъжица в България, заела своето място пред кметството на Могилица, или на порция боб в с. Смилян.

                                                                                                      доц. Сандю Бешев

Вижте и останалите дестинации от рубриката „С бодра крачка“, както и още Предложения за пътуване из красивата ни родина! За още интересни маршрути и вълнуващи срещи, последвайте 360° в Инстаграм и Фейсбук, и не изпускайте нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и природосъобразния начин на живот.СподелиShares

The post С бодра крачка: до извора на река Арда appeared first on 360mag.

С бодра крачка: Изворът на река Арда

СподелиShares Река Арда / снимка: Надя Тодорова/Фейсбук

Със своите 272 км, от които 241,3 на българска и 30,7 на гръцка територия, Арда заема едва 9-о място от големите български реки. Стане ли въпрос, обаче за красота и живописните ѝ завои /меандри/, Арда няма конкуренти у нас. А като прибавим към това и трите ѝ язовира – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград, всеки би се съгласил, че река Арда може да предложи едно много интересно преживяване, между което ще бъде и това – там, където започва нейното начало.

Впрочем в заглавието си не съм много точен, тъй като изворите ѝ са точно 17. За да може обаче все пак да се обяви официално кой от тях трябва да се посочи като водещ, в началото на 50-те години на миналия век група специалисти – географи, топографи, геодезисти, журналисти и някои други специалисти, които имат отношение към проблема, провеждат няколкодневен семинар „на открито”. Така след детайлно изследване на всичките 17 извора и съобразявайки се най-вече с това, кой от тях е с най-голям дебит, специалистите категорично и единодушно приемат извора, който идва изпод коренете на голямо вековно буково дърво, намиращо се в горния край на обширната поляна „Ардабаши”. За да избегнем големите горещини в низините, а защо не и заради самите извори, ви предлагаме една интересна дестинация именно до извора „Ардабаши”.

Към извора на р. Арда / снимка: доц. Сандю Бешев

И така, да тръгваме. За начало приемаме като изходен пункт гр. Смолян, защото до там всеки спокойно може да се ориентира както в посоката, така и в километрите от където тръгва. Преминаваме през центъра на Смолян и, излизайки от него, там, където характерно пътно „колело” ни насочва към Пловдив или към Мадан, има и ясно очертаваща се табелка за Рудозем. Тръгваме по нея. От тук до крайния ни пункт махала Билянска, километрите са 35. Следете добре пътя, тъй като на десетина километра следва отбивка. Тръгнете ли по нея, пътят ще ви отведе до Рудозем, през с. Полковник Серафимово. Ние обаче продължаваме направо. Първата ни спирка е с. Чокмаково. Не го подминавайте, тъй като от центъра му се открива чудесна панорама далеч на юг.

До тук сте завършили стръмното изкачване с множество завои. После, след 15-ина километра следва само спускане. А след това остър завой вдясно за с. Смилян, раят на Смилянския боб /фасул/.

снимка: доц. Сандю Бешев

Бързаме, защото до извора имаме още дълъг път. По същия повод подминаваме пещерата „Ухловица” и известното с много неща село Могилица. Навлизаме в красивото планинско селце Арда. Възхищаваме се на красивите родопски къщи и караме бавно тъй като, излизайки от селото, на 1,5 км или след табелката „край на селото“ трябва да отбием вляво. До махала Билянска по тесен и стръмен асфалтов път може да се достигне с всякакъв вид лек автомобил. В края на селото паркираме, тъй като напред и нагоре е само за високопроходими автомобили.

След километър следва първото и единствено разклонение. Ако сте с превозно средство, може да продължите направо още около километър и половина. В топлите летни дни пешеходната пътека е вляво и тя е маркирана много добре в синьо. Остават ни само около 3 км по добре оформена пътека срещу течението на реката  и денивелация от 360 метра.

Движим се само под сенчестата закрила на вековната гора. На няколко пъти преминаваме ту отляво, ту отдясно на реката, което не представлява никакъв проблем, тъй като тук Арда е само едно малко поточе.

Говорим си тихо, защото постоянният ромон на рекичката, която прескача от камък на камък, пълни душата.

Изворът на р. Арда / снимка: Приключения по Арда (Arda Adventures), Фейсбук

След около 40 минути свиваме рязко вдясно. Пред нас е много стръмна пътека, обезопасена от дървени парапети. Не се притеснявайте, защото тя е само 30-40 метра. В горния ѝ край вече се събираме с пътя, по който бихме вървели при ползването на джип. Остават ни още по-малко от 20-25 минути. Пътеката тук е дълбоко вкопана от буйните дъждовни води и няма никакви странични отклонения. Следва малко, силно изгнило дървено мостче и … красивата поляна, осеяна с планински билки и много, много цветя. В горния ѝ край е и нашата цел – Главният извор на река Арда /1450 м/. 

Вече не бързаме за никъде. Правим традиционните снимки и задължителното ритуално пиене от Извора, който по всяко време поддържа постоянна температура от 4 градуса. А както казва народната поговорка „От извора се пие на колене”.

Мястото е красиво и облагородено, тъй като често тук жителите на околните села организират редица празненства. Наблизо е и дървената хижичка, която при нужда би приютила 20-ина души. Тук има и възможности за подготовка и на някои вкусотии.
Непосредствено от извора пътеката продължава, но вече в зелен цвят и води до Ардин връх /1730 м/. За изкачването на този връх, който е на самата граница с Гърция, са необходими поне 3 часа.

Тук, според легендата, преди много години чести срещи са си устройвали Настрадин Ходжа и Хитър Петър, за да се надлъгват и разсмиват. Легендата разказва още, че при един много смешен виц магарето на Настрадин Ходжа не издържало на продължителния смях и починало. В потвърждение на горното е и гробът му с дървен  кръст на който е изписано. „Тук почива магарето на Настрадин Ходжа”.

Гробът на магарето на Настрадин Ходжа / снимка: доц. Сандю Бешев

Обратният ни път до махала Билянска е за по-малко от час. Нататък вие решавате – пещера „Ухловица”, единственият запазен турски конак „Агушевите конаци”, най-голямата лъжица в България, заела своето място пред кметството на Могилица, или на порция боб в с. Смилян.

                                                                                                      доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post С бодра крачка: Изворът на река Арда appeared first on 360mag.

Ендуро предизвикателството Elevation999 ще се проведе от 30 август до 1 септември

СподелиShares Колоездачи от цялата страна се събират в курорта Пампорово за 11-ото поредно издание на събитието.

От 30 август до 1 септември включително, родопския ни курорт ще бъде домакин на едно от най-трудните и интересни състезания по планинско колоездене в България и региона – ендуро предизвикателството “Elevation999”.

За единадесета поредна година в надпреварата по трасетата в Пампорово и пътеките над Смолян и Чепеларе ще се включат десетки колоездачи от цялата страна, а сред записаните има също представители на Гърция и Турция.
Ендуро дисциплината е една от най-комбинативните и интересни в планинското колоездене и представлява етапно спускане през няколко различни трасета и придвижване на самоход между финалите и стартовете на повечето от специалните отсечки, с общо класиране от всички спускания.

Участниците в “Elevation999”, ще карат по 5 различни етапа с високо ниво на трудност, като трасета включват множество стръмни участъци, технични завои, корени, камъни, скални падове, скокове и други естествени и изкуствено създадени препятствия с обща дължина от над 12 километра, както и още над 32 километра в трансфери на самоход.

В петък и събота участниците ще се запознават с маршрута на състезанието и ще тренират, а в неделя, 1.09, ще се проведе самата надпревара. Участниците ще стартират рано сутринта от Пампорово и ще се придвижат на ход до междинна станция на Мечи чал, където ги очакват първите 2 етапа. От там отново на ход, състезателите ще отидат до Пампорово, където с помощта на лифта, ще се качат до връх Снежанка,
откъдето стартира първия етап в посока Смолян, следва още един етап над Смолян, след което предстои най-дългия трансфер за деня – 12 км за връщане в Пампорово, където е и финалния 5-ти етап.

След края на последния етап, призьорите ще бъдат наградени на плац Студенец, а за всички победители има подготвени много награди, предоставени от партньорите на събитието от Пампорово АД, Община Смолян, Red Bull, Керхер България, Aquamatrix, Maxxis, Stanley и Furyflow.

Регистрацията за участие все още е отворена и всеки, който смята, че има необходимите умения и иска да предизвика себе си, може да се запише онлайн на www.conceptcreative.org/e999 , като тази година за втори път има отворена и категория “хоби”, която кара в ½ от състезанието.

Междувременно в Пампорово сезона продължава с пълна сила, а отворени до края на септември остават Велопарк Пампорово, лифтове от Туристически център Пампорово до Студенец и от Студенец до връх Снежанка, както и Приключенски парк Язовира.
През септември в хотелите в Пампорово има много изгодни за туристите оферти, а едно от най-добрите предложения към момента е това на хотел Перелик с бонус нощувки на схема 2=3, 3=5 и 4=7!

Повече информация за всички актуални оферти и предлагани услуги в курорта можете да откриете на www.pamporovo.me.

СподелиShares

The post Ендуро предизвикателството Elevation999 ще се проведе от 30 август до 1 септември appeared first on 360mag.

Сънят. Откровено със Стивиан Гатев

СподелиShares

Сънят е гаранция за добро физическо здраве и психическа устойчивост. Заедно с Magniflex се срещаме с активни хора, за да разберем как спят и възстановяват. Представяме ви един от тези хора, който е активен спортист и шампион на България по колоездене – Стивиан Гатев. 

Повече от 15 години той практикува най-екстремната и атрактивна дисциплина в колоезденето: DOWNHILL и за това време има сериозен актив от участия в над 130 състезания както у нас, така и по целия свят.

Стивиан е шест пъти шампион на България по планинско спускане и два пъти по Enduro. Става веднъж балкански шампион. Миналата година е отличен и с приза „Колоездач на годината“. 

Трудно ни е да си представим колко тренировки са нужни за такива постижения и колко труд е вложил Стивиан Гатев, за да достигне до тях. За тежка дисциплина каквато е DOWNHILL се изисква да си не само във върхова физическа форма, а и да запазиш максимална концентрация във всеки един момент. Ето защо ние искаме да узнаем повече за неговата подготовка: какви са навиците му за тренировки и възстановяване, и каква е ролята на съня в този цялостен процес.

Стивиан ГатевКакво означава сънят за него

По думите на шампиона в спускането, сънят е от съществено значение в неговия живот, тъй като вече повече от година тренира по два пъти на ден. Опитва се да си набави поне 8 часа сън, а в дните, в които му проработи късметът, се наслаждава на сън в продължение на 9 часа.

За да постигне добро възстановяване, Стивиан се старае да си ляга сравнително рано – около 22:30 ч. и да е буден на следващата сутрин към 7:30 – 8:00 ч.

Началото на деня

„Първо изпивам около 500 мл вода, тъй като през нощта човек се дехидратира. След това пия първото си за деня кафе, а последващите дейности зависят от тава какво е естеството на първата ми за деня тренировка.“

За ритуалите вечер, преди лягане

Една от особеностите, на които обръща внимание Стивиан, е храненето. Освен, че е спрял приема на млечни храни, които счита за трудноусвоими, той си е поставил за цел да е приключил с вечерята преди 21:00 ч.

Шампионът в колоезденето ни споделя, че едно от приятните занимания вечер е гледането на филм, заедно с неговата приятелка. Често обаче умората надделява и той се запътва във владенията на Морфей, а филмът остава да бъде гледан на 3-4 части в следващите дни.

Как протича сънят му

Стивиан признава, че обича да спи легнал настрани и обикновено спи дълбоко, но има и случаи, когато се буди и става. Въпреки, че се опитва да пие достатъчно вода през деня, признава, че основно през летните месеци се случва и да се буди от чувство на жажда – тогава изпива средно 2 чаши вода.

Опити за подобряване на съня

Едно от нещата, които колоездачът опитва, за да подобри съня си, е това да намали приема на кофеин. Споделя, че се старае да редуцира броя на кафетата за деня, които преди са били 3-4. За да подпомогне качеството на съня си също е опитвал и прием на хранителната добавка мелатонин.

Недоспиването

Когато не успявам да се наспя, веднага усещам, че не съм възстановен добре от предишния ден, освен това нямам добър фокус, усещам липса на енергия и т.н.

Това ни споделя Стивиан и добавя, че най-неприятната му черта, когато не се е наспал, е лошото настроение. Колкото до това как наваксва недоспиването, неговата формула включва добра хидратация и качествена храна.

Сънят при преумора

Когато съм преуморен, сънят ми въобще не е качествен, тъй като тялото е в шок. Но като цяло опитвам да спя колкото се може повече.

Не скрива, че приветства възможността за следобеден сън, защото той го възстановява за втората тренировка през деня.

Следене на съня

Като повечето изявени спортисти, Стивиан Гетев използва фитнес часовник, с който прави всичко: и тренировки, и сън. Така знае колко часа е спал, какво е било времето на дълбокия сън, какви са средните данни за последните 28 дни. Има събрани данни и за пулса по време на сън, който понякога достига 39 удара в минута – нещо, характерно за най-добрите спортисти.

Няколко блиц въпроса за съня ти:

Кое е най-странното място, на което някога си спал?

На палатка в гората.

На какъв матрак спиш у дома? 

Сравнително твърд.

Какво беше важно за теб, когато избираше матрака си?

За жалост не съм избирал аз матрака, на който спя в момента.

Кой е най-интересният / запомнящият се сън, който си сънувал?

Най-запомнящ се беше как падам отвисоко и тогава буквално скочих от леглото.

За кой активен човек ще ти бъде интересно да видиш отговорите на същите въпроси?

Би ми било интересно за всеки един активно спортуващ човек.

Разберете повече за съня и на други активни и целеустремени хора тук. СподелиShares

The post Сънят. Откровено със Стивиан Гатев appeared first on 360mag.

Историята на хижа „Мальовица“

СподелиShares Заслон „Мальовица“, който вече не приема посетители (снимка: доц. Сандю Бешев)

Днес, когато прекрачите прага на един от най-посещаваните алпийски домове в нашите планини, може да бъдете спокойни, че ще намерите планинарското гостоприемство. Ще ви приемат с усмивка и с готовност ще се погрижат за вашето добро настроение. Ще ви осигурят необходимите условия за отдих, за да можете на утрешния ден да продължите по набелязаните пътеки или тръгнeте по отвесните стени на най-любимите си маршрути на Мальовица, Злия зъб, Двуглав, Иглата, Ушите… Да!

Сега е така.
А замисляли ли сте се какво е било тук преди 90 години? Тогава, когато тук първопроходниците по нашия най-алпийски район не само в Рила, но и във всички наши планини, са разпъвали за първи път алпийско въже, забили са първия железен клин в гранитната снага на околните върхове. А този прощъпулник е станал още в средата на 20-те години на отминалия век.

Аз често съм се замислял за това. И тогава, когато съм разговарял с почти всеки от това поколение, и тогава, когато прекарвах дни и нощи над пожълтелите страници на вестници и списания, за да проследя зараждането и развитието на българския алпинизъм. Възхищавал съм се на тези, които през 1934 година в един суден и дъждовен ден са намерили подслон под една наклонена скала, на 2520 м н.в. И така, както са си говорили, някой поставил камък встрани. Последвали го и другите и от двете страни на камъка издигнали каменни стени без вар и хоросан. И станало чудо. В подножието на красавците Орловец, Злия зъл и Камилата изникнал първият заслон в Рила. После на „Входа” с алпийските чукчета изчукали три букви „Б А К”- /Български алпийски клуб/. Той още стои на това си място, само че целият район около това заслонче хората нарекли със същото име – „БАК”. Аз не знам по-красиво място в българските планини от това „Райско кътче”…

Вижте още: Боре Мальовишки – хижарят с главно „Х“

архив на доц. Сандю Бешев

Същата 1934 г. пернишките туристи от д-во „Голо бърдо”, вграждат първия камък на 1995 м н.в., за да започне строителството на един истински планинарски заслон. И за радост на многобройните планинари, само след 2 месеца в списание „Български турист” едно кратко съобщение привлича вниманието на туристите. А то кратко и ясно гласи:

Високопланинскиятъ заслонъ „Мальовица” въ Рила на пернишкия клонъ „Голо-бърдо” съобщава, че една отдавнашна мечта на туристите, любители на величествената Рила, е осъществена – заслонътъ подъ най-алпийския връхъ на божествената планина е готовъ! Туристите спокойно ще могатъ вече да бродятъ по непрестъпните стени на Маляьовица, Купена , Рупите, да се оглеждатъ въ бистрите води на синьото Мальовишко езеро, да се любуватъ на борбите на гордите орли постоянни жители по онези места!

Доц. Сандю Бешев и снахата на Михаил Кръшняк пред Заслон „Мальовица“ /
снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Сега, когато с построения заслон „Мальовица” се оказахме набори, искам да ви върна назад в годините, за да ви разкажа една истинска история, а не легенда. Ето как всичко си е дошло на мястото, за да имаме сега нашата любима хижа „Мальовица”.
Противно на логиката, изграждането на заслон „Мальовица” започва да се прави не от самоковските туристи, а от членовете на пернишкия клон „Голо бърдо”. А знаете ли защо те – пернишките туристи? Ами защото председател на тяхното дружество е не кой да е, а Хелмут Брокс – този, който през 1908 г. в Русе създаде първото ученическо д-во „Геолог”, което впоследствие се превърна в ЮТС /Юношески туристически съюз/. Този, който още през 1910 г. по поречието на Русенски Лом за първи път разпъна алпийско въже, за да постави началото на катерачните упражнения в България… Но, нека спрем дотук и оставим продължението за друг момент.

Неизвестно защо пернишките туристи, дори като че ли пазят това свое решение в пълна тайна, като в началото дори не търсят и чужда строителна и дори финансова помощ. Това по мнението на ръководните органи на БТС е „Ново явление. Един клон от равнината да вложи сили и средства в изграждането на заслон, който не е в неговия район, а ще служи за подслон на всички туристи във високата планина.“ Тайната обаче не е за дълго, защото в процеса на строежа се включват и туристите от Самоков, за да може започнатото дело да завърши само за два месеца.

Заслонът е малка по размери, но солидна по изпълнение постройка, градена само от камък, която може да даде подслон на 20-25 души, а при нужда тя ще може да побере дори до 40 туристи. Построена е, както вече се знае, на малка тераса, там където свършва зоната на клека и започва горното течение на река Мальовица. Изборът на място е много удачен, тъй като от там се открива прекрасна гледка в южна посока към поредицата върхове – Голяма и Малка Мальовица, веригата на Рупите /днес Еленин връх, Петлите, Орловец и Злия зъб/. Надолу, в северна посока, по долното течение на едноименната река е „Меча поляна” – бъдещото място на ЦАЛ, ЦПШ, УЦ „Мальовица”. „Българското Шамони”, както сполучливо някои го наричат.

Вижте още: Хижа „Мальовица“

Хижа „Мальовица“ (снимка: Разказите на хижаря)

Изборът на място на заслона е на по-ниска надморска височина, за да дава по-голяма възможност за нормална отмора и спокоен сън, дори и на туристи, които постоянно живеят, дори и на морското ниво. Същевременно заслонът отстои и на близко разстрояние до редица интересни алпийски обекти – двата главни върха в района Мальовица и Еленин връх – около 2 – 2.30 часа. Не по – далеч са и върховете Орловец, Злия зъб, Ловница и Камилата, които обграждат циркуса, получил много подходящото име „БАК”- 2.30 до 3 часа.

Построен само за два-три месеца заслонът е официално открит и осветен на 2 септември 1934 г. в присъствието на повече от 500 туристи, не само от градовете Самоков и Перник, но и от редица съседни селища – Говедарци и Доспей махала. Внушителна е и групата от София. Самото освещение се извършва от архимандрит д-р Кирил Марков, началник на културно-просветното отделение при Св. Синод, редовен и ревностен член на софийския съюзен клон „Алеко”. В съслужението вземат участие и свещениците от гр. Самоков и с. Говедарци, както и Йеромонах Варлаам от Рилския манастир, дошъл като специален представител на игумена на манастира. В черковната служба много активно участва и целият мъжки хор на самоковския клон, под диригенjството на поручик Марков.

След официалната служба, преминала под непрекъснатите аплодисменти на стотиците гости, прочувствено слово за туризма и неговото голямо значение за духовното издигане на човека, произнася отец Кирил – бъдещият ни Патриарх. С кратка, но много прочусlтвнена реч към многобройните гости се обръща председателят на БТС Никола Главчов, който прерязва лентата и обявява заслона за открит. Последен пред многобройните гости говори полковник Михов, началник на самоковския гарнизон и личен пратеник на Негово Величество Цар Борис III.

8-те майстори от Говедарци, по време на надстройката на заслон Мальовица (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)Но нека в поредицата думи отправим благодарност и на 8-те строители от с. Говедарци, които, според летописеца на селото Стойне Бърдаров /”Един бурен живот в Говедарци”/, са показали своето високо майсторство и са допринесли за бързото предаване на обекта.

Построен на изключително подходящо място заслонът се оказва малък и още през следващата година започва строеж на втори етаж. Впоследствие се налагат още две разширения – едното през 1941 г., а второто през 1947 г. Така заслонът се превръща в хижа, която през 1953 г. е предадена към ЦС на БПС /Българските професионални съюзи/, за нуждите на екскурзионното летуване. Пет години по-късно /1958 г./ в съседство се построява нова сграда, която също скоро се оказва тясна, за да започне през 1980-81 г. и нейното разширяване и дори постройка на няколко бунгала.

Днес х. „Мальовица” може да побере повече от 120 туристи в стаи по 2, 4 и повече легла. Хижата разполага с голяма и модерна кухня и столова с две отделения, в които едновременно могат да се хранят до 70 души.

доц. Сандю Бешев

Вижте рубриката ни: „Построяването на българските хижи“ СподелиShares

The post Историята на хижа „Мальовица“ appeared first on 360mag.

10 години Fjällräven Vándortúra: 161 планинари отбелязаха годишнината в планината Бюк

СподелиShares

През 2024 г. се навършват 10 години Fjällräven Vándortúra – уникалното туристическо събитие, което съчетава богатите традиции на Унгария в преходите сред природата, с шведската концепция Fjällräven Classic.

За да отбележат паметния момент, 161 планинари от цяла Европа се събраха в планината Бюк, повтаряйки маршрута, който за първи път проучиха по време на встъпителното събитие през 2014 г.

Освен пешеходния туризъм, участниците активно допринесоха за опазването на околната среда, събирайки 45 кг отпадъци по пътеките. Тази инициатива отразява дългогодишния ангажимент на Fjällräven да вдъхновява любов към природата, като същевременно насърчава нейното опазване.

Петдневният юбилеен преход, проведен от 19 до 23 август 2024 г., обхваща предизвикателен 100-километров маршрут през спиращите дъха пейзажи на Бюк.

Въпреки ежедневни походи от около 20 километра, участниците поддържаха добро настроение, събирайки се всяка вечер за прясно приготвена вечеря, сервирана от местните жители и специални развлекателни програми. Акцентите включват практически съвети за туризъм от посланици на Fjällräven в Унгария, сесия за предотвратяване на наранявания от специалиста по движението Дора Карпати и геоложки инсайти за природната красота на региона. Отличителен момент беше тържеството с грандиозна торта за отбелязване на повода.

Събитието завърши с празнична атмосфера, докато участниците в прехода пресичаха финалната права във Фелшортаркани и запомнящо се честване на десетилетие на приключения и изграждане на общност.

Санела Крисат, ръководител маркетинг във Fenix Outdoor Emerging Markets и организатор на Fjällräven Vándortúra, сподели мислите си за успеха на събитието.

Нашата цел с Fjällräven Vándortúra е да създадем силна, трансгранична общност от планинари, които могат да се насладят на незабравими преживявания заедно. Ето защо всяка година приоритизираме включването на ангажиращи презентации и специални програми след всеки ден от похода, като даваме възможност на участниците да презаредят за следващия ден. Вярвам, че това е най-добрата ни Fjällräven Vándortúra досега и съм развълнувана, че празнувахме 10-ата годишнина от тази невероятна инициатива цели 5 дни.

Общо 161 туристи участваха в юбилейното събитие Fjällräven Vándortúra в планината Бюк, като 140 успешно завършиха предизвикателния 100-километров преход. Групата обхваща няколко поколения, като най-възрастният участник е на 69 години, а най-младият – само на 14. Събитието привлече любители на природата от цяла Европа, включително страни като Латвия, Германия и Румъния и допълнително утвърди Fjällräven Vándortúra като наистина международно събитие.

Всяка година организаторите на Fjällräven Vándortúra поставят силен акцент върху екологичната отговорност, като призовават участниците да сведат до минимум отпечатъка си върху пътеките и къмпингите. Този ангажимент е очевиден през 2024 г., тъй като участниците колективно събират 45 кг отпадъци в планината Бюк, като най-тежкият единичен товар тежи 7,7 кг. Гледайки напред към 2025 г., Fjällräven Vándortúra отново ще покани планинарите да разгледат живописните планини около езерото Балатон.

За повече информация относно Fjällräven Vándortúra за следващата година в планините Балатон, посетете fjallraven-vandortura.hu.СподелиShares

The post 10 години Fjällräven Vándortúra: 161 планинари отбелязаха годишнината в планината Бюк appeared first on 360mag.