Списание 360's Blog, page 76

Боян Лефтеров и Маги Христова са шампиони от Световното Мастърс първенство по лека атлетика

СподелиShares Боян Лефтеров и Магдалена Христова (снимки: 5kmrun и личен архив на Маги Христова)

Двама световни шампиони има България от Световното Мастърс първенство по лека атлетика в Гьотеборг (за атлети над 35 г. възраст). Гордост за страната ни донесоха Магдалена Христова (W45) в дисциплината скок на дължина с постижение 5,63 м и Боян Лефтеров в бягането на крос 6 км с резултат 24:07 минути, при мъжете М70.

Освен това Боян е и вице световен шампион на 5000 метра. Сребро заслужи и Мария Ангелова (F40+) на 10 км спортно ходене. Световното първенство продължава до 25 август и имаме всички основания да очакваме още медали от българските състезатели.

Специално за „360“ двамата състезатели разказаха повече за своето участие в световното първенство:

Как премина подготовката ти и с какви очаквания отиде?

Маги: Винаги се подготвям на максимум и идвам с огромни очаквания. Може би това ми е грешката, не знам, защото това е много затормозяващо – да имаш огромни очаквания, но просто съм си такава.

Дойдох, освен за Световната титла, която бях почти сигурна, че ще спечеля, и за световния рекорд, който трябваше да подобря. Бях абсолютно подготвена за този рекорд, защото той е 5,71 м. На тренировка винаги скачах между 5,80 и 6,00 м. Казвам между 5,80 и 6,00, защото знаех – влияние на атмосферни условия, знаех, че в Гьотеборг ще бъде студено, не знаех в каква посока ще духа вятърът. За жалост, непредвидени обстоятелства, като загубата на багажа ми, който не стигна изобщо до мен на летището, седенето на летището до 1 ч. през нощта, това не спане, притеснението. … Наложи се да ходя да си купувам абсолютно цялата екипировка. Трябваше да си купя нови шпайкове, нови маратонки. Благодарение на Мария Анеглова имах поне състезателен екип. Иначе нямаше да участвам, нямаше дори да бъда допусната на състезанието. За жалост всичко това – притеснение, липса на сън и новите шпайкове, които ми бяха супер твърди… Хората знаят, когато си купят нова обувка, колко е твърда, представете си аз как с това нещо трябваше да бягам бързо и да правя скокове.
Така че донякъде съм доволна и удовлетворена, защото 5,63 м е само рекорд на световните шампионати, не е световен рекорд.

Боян: Още миналата година бях планувал да дойда тук, като направих необходимото: заявих участие в 4 дисциплини ( 800 м, 1500 м, 5000 м и крос кънтри), самолетни билети и резервации хотел. Зная че, за да участвам и реализирам успешни стартове, преди всичко е важно да съхраня това, което имам като даденост от Бога, защото на моята възраст, едва ли мога да стана по-добър от това, което съм, по-скоро обратното.

По възможност сутрин си правех кросчета в една горичка край Перник, и веднъж седмично бягах на писта (обикновено фартлек), събираха ми се 4-5 тренировки седмично. По принцип се старая да направя нещо качествено, но не бягам последователно с една скорост. Когато нямам възможност да бягам – включвам алтернативна тренировка – кося трева с моторна косачка или гоня някой рояк пчели, а понякога те по-бързо летят от мен – тичащия.

Предстоят ли ти още стартове на Световното? Каква е целта ти?

Маги: В петък ми предстои бягане на 80 м с препятствия. И там съм с очаквания за световната титла, разбира се. За добро или за лошо препятствията за мен са малко рискова дисциплина, тъй като като професионален състезател само на тренировка съм ги правила. За пръв път като мастър атлет участвам в тази дисциплина, защото винаги ми е било мечта да се състезавам на препятствията. Ако направя бягането, което правя на тренировка, и начина, по който съм ги учила и тренирала, трябва да стана световна шампионка. Но всяко странично действие, което е съпроводено с притеснения, с адреналин, всяка грешка в препятствията също се наказва, защото там всичко е ритъм – ритъм до първо препятствие, ритъм между препятствията – малко да излезеш от този ритъм, малко да развалиш стартовата реакция и вече отиваш на риск дали препятствията изобщо ще станат добре.

Боян: Да, на 23 август, 1500 м за влизане във финал (25.08).

Боян Лефтеров и Магдалена Христова (снимка: Атанас Димитров)Какво следва след края на Световното? Какви са ти плановете в спортен план?

Боян: Един Господ знае! Живи и здрави да сме!

Маги: След края на Световното мисля да закачвам шпайковете и да си дам една дълга почивка, защото се случват някакви странни неща от две години. Всеки път тренирам, всеки път съм готова и нещо се случва. Миналата година в Италия закъсняхме, беше супер неорганизирано, нямаше транспорт. Не успях. Преди това на дългия скок скачахме с по 3,4 м/сек насрещен вятър и не успях да подобря рекорда. Сега това се случи. По принцип се надявах да си свърша работата и да закача шпайковете, но в тази ситуация най-вероятно ще участвам на Балканските игри в Черна гора. Записала съм се неслучайно, с едно наум. Това беше една моя крачка напред, защото знам, че това е състезание и всичко може да се случи.

Много се надявам там да успея да си свърша работата. След това наистина мисля да си дам малка почивка, защото аз вече ставам на 48 г. Следващата година ще ми е последна в тази възрастова група. Отдолу навлизат млади момичета. Казвам „млади момичета“ в кавички, но едно е да си на 45, друго да си на 49 години. Така че за следващата година не съм много сигурна дали бих продължила, но при мен всичко е много емоционално. Като ми мине това нещо, просто ми хрумва, намирам някакъв мотив и продължавам. Така че за момента това са моите краткосрочни планове. За дългосрочни не бих казала точно.

Вижте емоционалния пост на Маги Христова в нейния профил във Фейсбук:

СподелиShares

The post Боян Лефтеров и Маги Христова са шампиони от Световното Мастърс първенство по лека атлетика appeared first on 360mag.

10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)

СподелиShares

Нови идеи за пътуване никога не са излишни. Днес сме избрали да ви представим още 10 облагородени пещери в България. Ще ви разкажем за техния магичен подземен свят, а вие ще решите коя искате да посетите. И защо да се ограничавате само с една?

1. Деветашка пещераДеветашка пещера (снимка: T.Y. for Utar Sigmal, Wikipedia)

Деветашката пещера е сред най-големите пещери в България. Разположена е на 16 км северно от Ловеч, близо до село Деветаки, на десния бряг на река Осъм. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м.

В пещерата са направени открития на някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. В миналото тя е била засекретен военен обект и до началото на 90-те е била използвана за съхранение на петрол.

Деветашката пещера е едно от трите най-големи местообитания на прилепни колонии в Европа. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник. По тази причина пещерата е недостъпна за посетители в определени месеци.

Карта на Деветашката пещера (снимка: speleo-bg.org)

Деветашката пещера е открита през 1921 г. и е известна още като Маарата или Окната, заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата ѝ клона. Тя е толкова красива, колкото и трудно проходима, заради теченията и реките в нея, които извират от 14 различни места.

Работно време за посетители:
Лятно работно време: от понеделник до неделя – от 8:00 ч. до 20:00 ч.
Зимно работно време: от понеделник до неделя – от 9:00 ч. до 16:00 ч.

Пропускателен режим: в светлата част – целогодишно.

Водна галерия: забранен достъп след първия бетонов зид, в периода 1 ноември – 1 април.
Суха галерия: забранен достъп след изградения насип с арка, в периода 25 май – 31 юли.

Вижте още: Историята на хижа „Дерменка“

2. Пещера Проходна 

Проходна, известна още като „Божиите очи“, е една от най-известните и леснодостъпни пещери у нас. Намира се на 2 км от с. Карлуково и на 112 км от София. Разположена е на 250 м н.в. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход, с височина около 35 м, тръгва пътека, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45 м). Дълга е 262 метра.

Долния (голям) вход на пещера Проходна / снимка: Izvora Wikipedia

Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, ориентиран от изток към запад. Образувал се е в края на кредния период преди 66 – 68 млн. години. Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата.

Проходна пещера е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана – „окна“. Именно „окната“ правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, те удивително приличат на две огромни очи, които сякаш наблюдават посетителите. Неслучайно местното население ги нарича „Очите на Господ“, а понякога и „Очите на Дявола“.

„Очите на Господ“ – пещера „Проходна“ (снимка: Даниела Манева)

Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е „Време разделно“ (1987 г.).

На арката на големия вход се провеждат бънджи скокове. Пещера Проходна е и популярен обект за катерачи. Маршрутите са спортни, разделени в няколко сектора. Категорията им варира, но като цяло са считани за едни от най-трудните в България.

Точно над нея минава пътят, който свързва Карлуково с гара Карлуково, Националния пещерен дом, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и град Луковит. Съществува изцяло ремонтиран път в посока Карлуково, започващ от село Румянцево, както и от съседните села Петревене и Беленци.

До Проходна може да се достигне и от Националния пещерен дом „Петър Трантеев“. Пътечка, започваща оттам, води до големия вход на пещерата. До Пещерния дом се стига по отбивка на пътя Луковит – Карлуково. Пещерният дом и пещера Проходна са част от 100-те национални туристически обекта.

Пещерата е достъпна за туристи през цялата година, без необходимост от водач. Желателно е през студените месеци да се минава внимателно, заради опасност от подхлъзване, а също и заради образуващите се по тавана и около окната големи ледени висулки.

Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера

3. УтробатаПещера Утробата (снимка: visitkardzhali.com)

Пещера Утробата се намира на около 20 км от град Кърджали, разположена в скалистата местност Тангардък кая, високо в планината над хижа „Боровица“. В близост до нея се простира един от най-големите комплекси от скални тракийски ниши в Източните Родопи.

Цялата структура наподобява женски полов орган, в съответствие с бележките на проф. Александър Фол за пещерите-утроби. Учените са установили любопитен факт – първоначално карстовата кухина е била дълбока само 16 метра. Следи от човешка ръка показват, че след това тя е била преобразена, като е издълбана до 22 метра, във форма на женска утроба. В дъното пък е оформен олтар, около 1,5 метра, символизиращ матката. По стените на Утробата постоянно тече вода.

През намиращата се в горната част на пещерата пукнатина, всеки ден за няколко минути в 12 часа прониква слънчев лъч. Това явление е тълкувано от някои български траколози като оплождане, свещен брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота.

Пещера Утробата (снимка: Петя Иванова, Фейсбук)

Този уникален спектакъл се случва само през определени месеци на годината, когато слънцето е ниско на север, особено през януари и февруари.

Счита се, че пещерите утроби датират още от каменно-медната епоха (IV хилядолетие пр. Хр.) Изграждането им се свързва с култа към женското плодородие, смятани за храмове на Богинята-майка.

За да се стигне до пещера Утробата, се следва пътят от гр. Кърджали в посока към село Пъдарци. След него се подминава и хижа „Боровица“. Около 2 км след нея,  дървена табела сочи пътеката към пещерата. Изкачването отнема около 1 час, като финалната част е качване по стълба.

Вижте още: Древните светилища в България (част 1)

4. УхловицаПещера Ухловица (снимка: ardaadventures)

Пещера Ухловица се намира на 3 км североизточно от село Могилица, на 37 км от Пампорово и на 47 км от Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекти. Името ѝ произлиза от „улулица“ – вид сова, за която се предполага, че е живяла в региона на пещерата. Тя е част от Стоте национални туристически обекта.

Ухловица се намира на 1040 м н.в. Дълга е около 460 м, от тях благоустроени са 330 м. Средната температура в нея е 10 – 11 °C. В края на пещерата се намира синтровият Бял водопад (известен като Ледения водопад). В пещерата се срещат коралити.

Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж се намира Залата на пропастите.  4 дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, до който се достига по стръмна метална стълба.

Разнообразие от гигантски сталактити, сталагмити и сталактони се наблюдават по протежението ѝ. Сред сумрака вътре, онези с по-богато въображение могат да видят силуетите на различни праисторически животни, жена или конник.

Пещера Ухловица завършва със 7 красиви езера, които в ранна пролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло. През различните сезони тя е обитавана от 8 вида прилепи.

Пещера Ухловица е благоустроена за туристи през 1984 година. Отворена е за посещения от сряда до неделя, във времето от 10:00 до 16:00 ч., с групи на всеки кръгъл час. През летния сезон работи без почивка.

До входа на пещерата водят стръмна пътека и 180  метални стъпала. Във вътрешността ѝ са изградени 280 стъпала, свързващи залите, разположени вертикално една под друга.

Вижте още: Пещера „Ухловица“

5. Лепеница – Дионисиевата пещераПещера Лепеница (снимка: Anna Karkovska/Facebook)

Пещерата Лепеница се намира под връх Сютка в землището на община Ракитово, област Пазарджик. Тя е мраморна пещера на три етажа, с дължина около 2 км, част от Родопския карст. От 1962 г. тя е обявена за „природна забележителност”, но от 2010 г. в нея се допускат посещения до 600 м по втория сух етаж.

Пещера Лепеница е хоризонтална. Тя е наричана още и Дионисиевата пещера, тъй като, според легендите, тук нимфите отглеждали малкия Дионис. Тя не е благоустроена, а само обезопасена, поради което в нея се влиза само с екипировка (челник, ботуши, каска) и водач. Влиза се на малки групи до 10 души. С цел безопасност не се допуска влизането на посетители с проблеми в опорно-двигателния апарат или други специфични заболявания, както и на деца под 7 години.

Пещера Лепеница (снимка: Anna Karkovska/Facebook)

В Лепеница има впечатляващо разнообразие от пещерни образувания. Впечатляващи са и гледките на подземната река, залата със звездното небе, разнообразието от „тигрова кожа“, „крокодила“, „водопадите“, „скулптурата на Богородица“, „залата с младоженците“, „наклонената кула в Пиза“, сталактонът с цепката, „камината“, „пеещите драперии“, звукът от камерната зала, „залата с гвардейците“, езерата…

Туристическият маршрут дава възможност посетителите да се порадват на много образувания, но най-красивите са пещерните бисери. Те се образуват от песъчинка, попаднала във вода, която в продължение на хиляди години се обгражда в калцит и добиват кръгла форма. Извадени и изсушени, те се превръщат в прах.

Лепеница е местообитание на 24 вида организми. Три от тях: бръмбърчето на Буреш, паячето на Дренски и стоножката „Лепеница” са уникални – не се срещат никъде другаде по света.

До пещера Лепеница  се стига от гр. Ракитово и от гр. Велинград. Пътуващите с ниска кола или автобус трябва да изберат за изходен пункт Ракитово. Изходен пункт от Велинград е езерото Клептуза, а посоката с. Сърница.

За опазване на биоразнообразието, посетителите се движат по определено трасе. Пещерата е отворена всеки ден – от 10.00 часа до 16.00 часа (в периода от 1 април до 30 ноември). За контакт може да се използват телефони: 0895755885 и 0877808770. Информация може да се открие и на www.sutkya.org.

Вижте още: Из Баташка планина

6. ВенецаПещера „Венеца“ (снимка: Надя Стоянова, Фейсбук)

Пещера „Венеца“ се намира в Северозападна България, в местността Краище, близо до село Орешец, община Димово (област Видин). Името си носи от рида Венеца до селото.

Пещерата има коридори с дължина около 200 метра и 5 зали. Разкрита е през 1970 г. при взривни дейности на кариерата край гара Орешец. През следващите години е проучена и картирана от пещерен клуб „Бел прилеп“ при ТД „Белоградчишки скали“, Белоградчик.

„Венеца“ е една от най-красивите пещери в България. Обявена е за природна забележителност, заради изключителните си цветни калцидни образувания и ледени кристали, чиято форма напомня цветя, фигури и животни. Научното обяснение за цветните образувания е липсата на кислород, при което водата кристализира, а различните цветове са резултат от разнообразния състав на глината и скалите.

Пещера „Венеца“ (снимка: Надя Стоянова, Фейсбук)

Пещерата е била разбивана неколкократно, при което е имало щети върху сталактити и сталагмит. За да бъде опазена от набезите на вандали, преди години тя е затворена.
След благоустрояването ѝ, в края на лятото през 2015 година тя е отворена официално за посетители.

Вътре в пещерата са поставени парапети и е прокарано осветление. Над пещерните образувания са изградени пешеходни пътеки, за да могат да бъдат разглеждани по-добре от туристите. Поставено е и художествено осветление, което усилва ефекта и красотата на цветните образувания.

Пещерата отстои на 300 метра югоизточно от село Орешец и на 3,3 километра източно от Белоградчик. Може да се стигне до нея по няколко направления:

от Монтана с отклонение при село Ружинци;от Видин с отклонение при село Медовница;от Белоградчик през село Гара Орешец.

Вижте още: 360 посоки: Чудният свят на Белоградчик

7. Добростански бисерПещера Добростански бисер (снимка: Vislupus, Wikipedia)

Добростански бисер е пропастна пещера. Намира се в Родопите, резерват Червената стена. Известна е още като Ахметьова дупка и Проклетата. Отстои на 5 км от село Добростан и на 20 минути пешеходно разстояние от хижа „Марциганица“.

Голяма част от пещерата е заета предимно от сталагмити и сталактони. Някои от тях са със зеленикава покривка от водорасли и мъх. В центъра на югозападната част на залата има струпване на големи гравитационни блокове.

Дълбочината на входния отвес на пещерата е 15 метра. В нея живеят и малка колония прилепи.

Пещерата е проучвана за пръв път през 1963 година, през 1990 година е отворена за туристически посещения. Впоследствие крадци отмъкват образувалите се пещерни бисери и унищожават пещерните езерца, и тя е затворена. Облагородена и отворена е отново за посетители през 2018 година, като посещенията са в петък, събота и неделя.

В близост до пещерата се намира и живописният връх Попа (1414 м н.в.), до който също има пътека.

За да стигнете до пещера Добростански бисер, трябва да се отправите към град Асеновград, село Червен, Горнослав, и след това по пътя към Орещец, Добростан, хижа „Марциганица“. Добре е да имате предвид, че пътят е асфалтов, но на места е разбит, с дупки и кръпки, двулентов, но тесен и е трудно да се разминат две коли. След хижа „Марциганица“ предстоят 20 минути пеша, като навсякъде има обозначителни табели.

Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)

8. Шаренка

Пещера „Шаренка“ е пещера-музей. Намира се в мраморен масив в дълбок пролом, на около 2,5 км югозадападно от град Мадан. Кръстена е на най-голямия квартал в Мадан – квартал „Шаренка“.

Пещера „Шаренка“ (снимка: БТС)

Археолози са установили, че в пещерата е извършван рудодобив, била е обитавана още през бронзовата епоха (16-12 век пр.Хр.).

До нея се стига по 3 км асфалтов път. Любителите на пешеходния туризъм могат да я достигнат по планинска пътека с дължина около километър. В непосредствена близост до входа им чешма и дървена беседка.

Пещерата е превърната в туристическа атракция, в нея е изложена музейна сбирка и има художествено осветление. Уникалните пещерни експозиции включват специално изработени манекени (10 восъчни фигури в естествен човешки ръст) и оръдия на труда.

Вижте още: Природните феномени на България: Побит камък (Западни Родопи)

9. Бисерна / Зандана

Това е най-красивата и най-дълга (3000 м) пещера в Шуменското плато. Намира се на 1 км от град Шумен, в местността Кьошковете, в природен парк Шуменско плато.

Пещера „Зандана“ / „Бисерна“ (снимка: Izvora, Wikipedia)

Пещерата е известна още под името „Зандана“. Всяка година тя привлича хиляди посетители. Маршрутът вътре е с дължина около 800 метра в едната посока. Изграден е информационен център, от който непосредствено се влиза в пещерата.

Естественият вход към пещерата е труднодостъпен, затова в нея се влиза през изкуствено прокопан тунел. Тя е разделена на два етажа, като долният представлява подземна река. В пещерата живеят 14 вида прилепи.

Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Шумен

Пещера „Бисерна“ (снимка: ТВ Шумен)

За „Бисерна“ има сведения още от началото на 19 век, но проучвания са започнати едва през 1968 г. През 2019 г. напълно облагородени за достъп на посетители са около 800 метра от галерията. За посещения на пещерата е изграден отделен проход, с цел отделянето на потока от хора от този на прилепите, влизащи или излизащи от пещерата.

До пещера „Бисерна“ се стига пеша, тъй като горският път не е подходящ за автомобили. Пешеходните маршрути са два – от парк „Кьошкове“ – „Урок по горската пътека“ и от разклона за Крепостта „Стария град“. Табели са поставени по всички маршрути.

Туристите могат да я посетят в дните от сряда до неделя. Влизането става само с предварително записване. Заявки се приемат в делнични дни на телефон 054/800765.

Предвидено е в делничните дни часовете на влизане да са 10:00 ч., 11:30 ч. и 13:00 ч., а в празничните и почивните дни групи ще се приемат и от 15:00 ч.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Странджа

10. Махарата

Потънала в дълбоко дере и покрита от стичащ се водопад, пещера Махарата се откроява сред зелената на Странджа. Това е пещерата с най-голям отвор в приморска Странджа.

Пещера Махарата (снимка: myfreshes.eu)

Дължината на Махарата е 244 метра, денивелацията е – 23 метра, а надморската височина е 199 метра. Намира се на 7,5 км от село Кости, в близост до границата с Турция. Обявена е за природна забележителност през 1973 г. Целта е да бъдат опазени както пещерата, която е с рядък за региона геоложки произход, така и старата дъбова гора край нея.

Пещерата е уникален природен феномен, който няма аналог на територията на Странджа. За нея се знае сравнително малко. Счита се, че е била древнотракийско светилище на Богинята Майка, представляващо система от подземни галерии. Поради срутвания, днес е достъпна само основната галерия.

Да се достъпи пещерата не е лесно и то поради факта, че тя е в непосредствена близост до границата. Пещерата се намира зад новото гранично съоръжение, което се преминава при по-специален и строг пропускателен режим.

Слизането към входа на пещера Махарата (снимка: Зелена Странджа)

Достига се от село Бродилово, откъдето има автомобилен достъп по горски път 8 км, до началната точка на пешеходния маршрут. Следват 2 км ходене до граничното и след проверка, още 2 км. Слизането към входа на пещера Махарата е стръмно и затова е важно при групово посещение да става внимателно в колона по един.

Край пещерата има панорамна площадка, от която се открива гледка към съседна Турция и красивите меандри на Резовска река.

Вижте още: 

10 от най-красивите езера в България (част 1)
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)
10 от най-живописните екопътеки в България
10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
10 каньона в България: истории за силата на водата
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция
Древните светилища в България (част 1)

Както и цялата поредица: 10 идеи за пътуванеСподелиShares

The post 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2) appeared first on 360mag.

Тридневни чествания по повод 129 години организиран туризъм в България (23-25 август 2024)

СподелиShares

Три дни ще продължат честванията по повод началото на туристическото движение в България, поставено от Алеко Константинов на 25 август 1895 г. На тази дата видният роден писател и общественик отправя покана към всички любители на планината да се съберат на Черни връх и заедно да поставят основите на организирания туризъм у нас.

На знаменитата покана е отделено специално място в новата история на България – тя е отпечатана върху банкнотата от 100 лв. – купюрата с най-високата стойност в нашата валута. С това образът на Щастливеца и неговата роля за развитието на туризма у нас носят своето дълбоко символно значение и до днес:

Всяка година в последната неделя на август хиляди туристи тръгват по стъпките на първите 300 ентусиасти, последвали призива на писателя преди 129 години в първия организиран поход на Витоша. Традиционно любителите на планината се събират на Черни връх за Националния туристически събор, за да отбележат Празника на българския туризъм.

През 2024 г. обаче, освен атрактивните дейности в рамките на традиционния туристическия събор, от Българския туристически съюз са предвидили и богата тридневна програма, в която освен на официалните чествания, посветени на Алеко Константинов, ще бъде поставен акцент и върху новата визия и дългосрочна стратегия на БТС за развитие на туризма в България. Тя включва активното участие на локалните туристически дружества в страната, наброяващи по данни на съюза 140 организации с над 20 000 членове.

Искаме да знаем, че всички редови членове на дружествата са запознати и ще могат да спомагат за реализацията на тази визия. Тя трябва да стане наша обща цел и заедно да я подобряваме и изпълняваме.

– сподели председателят на БТС Венцислав Венев.

​​За реализирането на идеята, от централата на БТС са запазили всички хижи на Витоша за представители на дружествата от цялата страна, като нощувките и изхранването са напълно безплатни за тях през целия уикенд – на 24 и 25 август. Членовете на съюза и планинарската общност ще могат да вземат участие в отворена дискусия и кръгла маса за дългосрочните приоритети, проекти и дигитални инструменти, чрез които БТС планира да превърне България във водеща световна туристическа дестинация.

Тазгодишните чествания ще стартират още на 23 август (петък) от 17:30 ч. в централната част на София, когато в присъствието на официални лица ще бъдат положени цветя на могилата на Алеко Константинов до Народния театър „Иван Вазов“. Именно оттам през 1895 г., на 27 август, по призива на Алеко тръгват природолюбителите, които изкачват Черни връх, за да дадат началото на организирания туризъм в България.

В празничните дни на 24 и 25 август всички желаещи ще могат да се включат в туристически походи по три маршрута до Черни връх и състезания по планинско бягане, а в рамките на културната програма – да се насладят на сърцатите изпълнения на туристически хорове. Очаква се в честванията да вземат участие над 2000 туристи, сред които представители на туристическите дружества, популярни личности и гости от чужбина. За всички гости и участници на тържеството на Черни връх, в неделя, 25 август, е предвиден празничен обяд.

За удобство на всички, които нямат резервирани нощувки в хижите, ще бъдат организирани палаткови лагери около хижа „Алеко”, хижите „Планинарска песен” и „Борова гора“, които ще оформят епицентъра на активностите в празничната програма.

Тридневните чествания за 129 години организиран туризъм и годишнината на БТС се организират съвместно с Министерството на младежта и спорта, фондация „София – европейска столица на спорта“, Природен парк „Витоша“ и Столична библиотека.

ПРОГРАМА по дни

23. 08. 2024 година (петък):
17:30 ч.: Полагане на цветя на могилата на Алеко Константинов до Народния театър „Иван Вазов“;
18:00 ч.: Изпълнения на туристически хорове;
19:00 ч.: Полагане на цветя на паметника на Алеко Константинов на булевард „Витоша“;
24.08.2024 година (събота):
10:00 – 20:00 ч.: Пристигане на участниците в Национален туристически събор по повод 129 години организиран туризъм в България на хижите във Витоша.
17:00 ч., поляната пред хижа „Планинарска песен” и хижа „Борова гора“: Откриване на празника с песни на туристическите хорове; Представяне на дългосрочната визия на БТС пред членовете; Голяма кръгла маса; Художествена програма;
25.08.2024 година (неделя):
Начало на походите за изкачване на Черни връх:
07:00 часа – Старт преход от Железница (стартова точка обръщалото на автобусите в Железница) Това е маршрутът, направен от Алеко Константинов и Никола Тантилов преди основаването.
08:00 – Старт преход от Златните Мостове (Обръщалото на Автобуса). Поради голямото скупчване на хижи и палатков лагер, се очаква да тръгнат доста хора.
09:00 Старт преход от х. Алеко – основен лъч, традиционно събиращ най-много хора.
09:00 ч.: Старт на състезанието „Витоша рън 2024″ – от билетния център на НДК до Черни връх;
11:45 ч.: Финиширане и награждаване на първите състезатели от „Витоша рън 2024″;
12:00 ч.: Поднасяне цветя на барелефа на Алеко Константинов на морената на Черни връх. Звучат Националният химн на БТС „Балкани, вдигайте се в небесата“ и откриване на официалното тържество;
12:05 ч. Слово на председателя на БТС Венцислав Венев;
12:10 ч.: Приветствие от официалните лица;
13:00 ч.: Награждаване на покорителите на 10-те планински първенци в България и връчване на грамоти на туристически дружества;
13:30 ч.: Концерт на туристически хорове от страната и музикална програма;
15:00 ч.: Закриване на събора;
16:00 ч.: Организирано прибиране на туристите към София.

СподелиShares

The post Тридневни чествания по повод 129 години организиран туризъм в България (23-25 август 2024) appeared first on 360mag.

„Неверест“ през Северния ледовит океан – стартира Етап 2 на гребната експедиция

СподелиShares

„Неверест“ продължава с втория етап от Експедицията, която има за цел първото пълно прекосяване на Севeрния ледовит океан с гребна лодка.

Стефан Иванов (на заден план) и Камерън Белами (снимка: facebook/NeverestOceanRow)

На 8 август бе даден стартът от Frøya, централна Норвегия, към Северна Норвегия. За този етап към Стефан Иванов се присъедини Камерън Белами – бивш член на националния отбор до 23-годишна възраст по гребане на Южна Африка, прекосил Индийския и Южния океан на гребни лодки за 6 души. Камерън е запален е по маратонски плувания в открити води и е завършил плуванията на Ocean Seven (през Ламанша, Северния канал, протока Кук, канала Молокай, канала Каталина, протока Цугару и протока Гибралтар), както и други невероятни плувания от Барбадос до Санта Лусия (151 км) и др.

Вижте още: Новото приключение на „Неверест“ – прекосяване на Северния ледовит океан (обновена)

снимка: facebook/NeverestOceanRow

През първия ден екипажът изминава 50 морски мили при изморителни условия на променящ посоката си вятър и внимателно навигиране между назъбените скалисти острови и рифове, характерни за пейзажа около фиордите. Появилият се впоследствие буреносен вятър със скорост над 30 възела, по посока директно към сушата, ги принуждава да повикат катер от Норвежката брегова охрана, който ги изтегля безопасно до най-близката марина в Toft.

Бяхме хвърлили плаваща котва, но отместването ни по посока на брега беше около 1 възел (1 морска миля в час), а се намирахме на 15 морски мили от най-близките скали. Имаме и дънна котва, но никъде наоколо не беше подходящо да я хвърлим, тъй като нямаше плитко дъно на безопасна дистанция от скалите.

– споделя Стефан Иванов.

Вижте още: Да дръзнеш да го направиш: Стефан Иванов за гребната експедиция „Мисията на Шакълтън“ в Южния ледовит океан

снимка: facebook/NeverestOceanRow

15 август

„Продължаваме да гребем измежду безброй острови, островчета и скалички по крайбрежието на Норвегия сред неописуеми пейзажи, които дори снимките и филмчетата от нашите камери не могат да предадат достойно. Въртележките на вятъра не спират – успяваме да правим прогрес на север към океана, но от време на време трябва да хвърляме дънна котва, преди вятърът да ни е захвърлил на някоя скала. Не е тривиално, защото често дъното в твърде дълбоко.“

17 август

„Вече сме в Орнес (66 градуса и 52 минути северна ширина – северно от Полярния кръг). Както бяхме планирали с Кам от самото начало, гребем на север по крайбрежието на Норвегия, докато синът ми Макс свърши летния си стаж в Ню Йорк, за да продължим с него нататък към Свалбард. Днес Макс лети насам, а Кам се връща към Калифорния. С Кам имахме невероятното щастие да се насладим на борда на НЕВЕРЕСТ на неземно красиви пейзажи и незабравими моменти, които ще ценим завинаги.“

Вижте още: „Неверест“: да гребеш 4444 мили в океана в сезона на бурите

На 20 август Макс Иванов се присъедини към своя баща (снимка: facebook/NeverestOceanRow)

20 август

„Отново заедно, баща и син! Обладани от щастие, отново се отправяме да прекосим океан. Току що потеглихме от Орнес, Норвегия през Северния ледовит океан към Свалбард.“

* * *

Продължаваме да следим Експедицията им с вълнение и стискаме палци за успех!

 

СподелиShares

The post „Неверест“ през Северния ледовит океан – стартира Етап 2 на гребната експедиция appeared first on 360mag.

Природните феномени на България: Побитите камъни

СподелиShares Феноменът „Побитите камъни“ (снимка: Diego Delso, Wikipedia)

Феноменът „Побитите камъни“, известен и като Каменната гора или Дикилиташ, се намира на около 20 км от Варна в единствената в Източна Европа естествено формирана пустиня. Простира се на огромна площ от 7 кв. км от двете страни на главния път Варна – София, между селата Страшимирово и Слънчево, и девненския квартал Повеляново.

снимка: Nina Istrevska

Каменните колони се извисяват над земята на височина до 6 м, като някои са кухи, а други – плътни цилиндри, има такива с форма на пресечени конуси, и различни други по форма и големина скални блокове. Наблюдават се и множество каменни късове, разпилени по цялата територия.

снимка: Σταβρέφ Γκόραν

Комплексът е рай за човешкото въображение. Каменните късове и колони наподобяват скулптури с впечатляващи форми на животни, хора, чудовища или митични създания. Част от тези природни ансамбли носят имената: „Каменните стражи”, „Каменната гора”, „Камилата”, „Трона”.

Вижте още: Природните феномени на България: Каменната сватба

снимка: Laryy Castles

Най-популярният и атрактивен сред тях е „Дикилиташка група”. Този комплекс е съставен от над 300 различни по големина колони, които се разпростират в ивица с дължина 850 м и ширина до 120 м. Към него принадлежи и малко петно по на юг, състоящо се от около 50 структури. Някои колони са счупени на две или повече части, други лежат на земята, като изтръгнати, а трети образуват интересни композиции.

снимка: Nina Istrevska

„Побитите камъни” за пръв път са документирани през 1828 г. Руският учен Виктор Тепляков, по време на руско-турската война, прави обход с малка военна част в околностите на Варна и Шумен. Впоследствие издава книга (1833 г.) с писмата до неговия брат „Письма из Болгарии“, в която е поместена литография на Побитите камъни. След това описанието му на природния феномен е публикувано като приложение към „Одески вестник“, но попада и на страниците на други европейски издания.

Вижте още: Природните феномени на България: Караджов камък

Литографията на Побитите камъни и корицата на книгата на Виктор Тепляков (снимки: livelib.ru)

Побитите камъни са обект на изучаване от англичанина Уилям Хамилтън, през 1854 г. През 1855 г. друг негов сънародник, геологът Сират ги изследва и прави първата гравюра. Малко по-късно геолозите Георги Златарски и Франц Тоула, както и проф. Бакалов, също правят проучвания. Сред имената, които са писали научни разработки за Побитите камъни, са и братя Шкорпил и проф. В. Радев.

Картичка от 21 май 1901 г., с поздрав от Варна – изобразен е Дикилиташ/ Подарена на Музей за история на Варна от Хр. Алексиев през 1984 г. (източник: strashimirovo.wixsite.com)

През 1937 г. държавата обявява Побитите камъни за природна забележителност. Те са всъщност първата официално обявена и защитена територия в България.

Установено е, че образуванията са на повече от 50 милиона години. Предположенията за техния произход са няколко. Най-новата теория е за формирането им около природни газови извори, на дъното на древно море, където след това от неорганичните отлагания по него, оттеглящата се вода е формирала причудливите камъни.Има мнения, че те са карстово явление, при което дейно участие е взел вятърът.Някои геолози считат, че Побитите камъни са следствие от ерозионна дейност върху скалите в района. Проф. Петър Бакалов, основоположник на палеонтологията у нас, изказва хипотезата, че дъждът и вятърът дооформят колоните, които са дело преди това на морето.Според проф. Васил Радев, каменните стълбове са коралови образувания. Грузинският геолог Лео Давиташвили и Красимира Захариева от СУ “Св. Климент Охридски” считат, че камъните са образувани около гигантски водорасли или дървета, а кухината остава след изгниването на растението.Теорията на геолозите Петър Гочев и Стефан Бончев е, че на това място преди 50 млн. години е имало море, което после се е отдръпнало и са останали камъните.

Битуват и предположения, че те са дело на човека или на извънземните.

#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66c32fcf06efb .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Побитите камъни


1 на 7















снимка: Σταβρέφ ΓκόρανПобитите камъни, Варна







снимка: Laryy Castles Побитите камъни, Варна







снимка: Σταβρέφ ΓκόρανПобитите камъни, Варна







снимка: Латинка ГърковаПобитите камъни, Варна







снимка: Nina IstrevskaПобитите камъни, Варна







снимка: Nina IstrevskaПобитите камъни, Варна







снимка: Nina IstrevskaПобитите камъни, Варна

Сред пясъците на местността “Побитите камъни” са открити кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди близо 100 000 години). От сътрудника на варненския музей, Ара Маргос, са открити и описани, в продължение на 25 години, над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа.

Вижте всички статии от рубриката Природните феномени на България!СподелиShares

The post Природните феномени на България: Побитите камъни appeared first on 360mag.

„Ком – Емине“ за 67 часа с колело! Петър Матов постави нов рекорд на трасето

СподелиShares

Петър Матов успешно реализира своя Проект КЕ70, целта на който беше да премине най-дългото туристическо трасе у нас „Ком – Емине“ с велосипед за рекордно време, а именно: да стигне от връх Ком до нос Емине за по-малко от 70 часа. Колоездачът от Троян не само, че се вмести в поставения лимит, но и финишира за 67 часа и 18 минути. С това той подобри предишния рекорд на Илко Илиев с 2 часа и 46 минути.

Внимавайте за какво мечтаете, защото мечтите се сбъдват.

– написа Петър Матов в профила си във Фейсбук.

Запис на карането му може да видите в профила му в Strava.

Петър Матов на старта, вр. Ком (снимка: Недялко Енчев)

Маршрутът „Ком – Емине“, минаващ по дължината на Стара планина, съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море. Трасето е с приблизителни дължина 560 – 580 км (650 – 700 км по други данни) и 20 500 м сумарна положителна и 21 500 м отрицателна денивелация.

Петър Матов има редица добри постижения в крос кънтри колоезденето у нас. През 2023 г. той победи в категория Соло мъже до 39 г. на 24-часовия маратон, през 2021 г. пък, в отбор с Минко Банчев, финишираха втори в състезанието Red Bull Bike The Balkan по маршрута „Ком – Емине“.

По трудните участъци Петър Матов носи колелото на гръб (снимка: Минко Банчев)Велосипедните рекорди по „Ком – Емине“

Като първи рекорд с велосипед е известен този на Слави Рашков от 1981 г., когато той изминава разстоянието за 6 дни. След това, едва през 2011 г., Райко Стефанов минава трасето, като постига време от 5 дни и 12 часа, без дори да е имал за цел рекорд. Опитът му обаче запалва мнозина да проверят и своите сили. През 2014 г. Борислав Йорданов записва 5 дни и 4 часа. В периода 2017 – 2019 година Илко Илиев и Борислав Йорданов правят няколко опита, като си разменят рекордите. Така се стига до време от 2 дни и 22 часа и 49 минути за Борислав Йорданов и 2 дни, 22 часа и 4 минути или 70 часа и 4 минути на Илко Илиев – рекордът, който Матов подобри с настоящото си преминаване.

Вижте още: Илко Илиев постави нов рекорд по Ком-Емине с колело

СподелиShares

The post „Ком – Емине“ за 67 часа с колело! Петър Матов постави нов рекорд на трасето appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“

СподелиShares снимка: Елена Карааилиева

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

В следващите редове ви разказваме за Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“, в разговор с неговите организатори  

Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“ се провежда в Приморско и района на Странджа около него. По трите трасета на състезанието „лъвските сърца“ плуват над потъналия тракийски град Ранули, колоездят във вековни гори, осеяни с параклиси и диви местности, а накрая тичат в местността около резерват „Ропотамо“, като минават през обредното светилище Бегликташ, стигат до устието на река Ропотамо и до най-панорамната точка – светилище Лъвската глава.
 
Тази година състезанието ще се проведе от 6 до 8 септември, като регистрацията и за участници, и за доброволци е отворена. 

снимка: Елена КарааилиеваРазкажете ни повече за това под каква форма желаещите могат да се включат в Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“?

Освен в категория „ултра“, което означава, че един участник се изправя срещу цялото трасе в трите му етапа – плуване, колоездене и бягане, участниците могат да формират „щафета“ – отбор от двама или трима, да участват самостоятелно като бегачи на полумаратонска дистанция (21 км) или да доброволстват. В последния вариант не се изисква никаква предварителна подготовка, само време и желание от страна на доброволците, които получават страхотни подаръци и награди, достъп до къмпинг и изхранване в рамките на събитието. Формата за записване е на страницата ни www.ultra.lionheart.bg

Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха и кои са в момента основните действащи лица? 

Идеята за „Лъвско сърце“ се роди преди близо 10 години, като много други идеи, в шеги и закачки с приятели. С малки изключения екипът ни от 10 души е почти непроменен, като почти целият ресурс на състезанието е концентриран в него – сами си изработихме бранд направленията, стратегията в комуникацията, връзките с партньори и спонсори, времеизмервателната система, автоматизацията на процесите, визията и т.н.

С времето членовете на екипа ни се специализираха в отделните ресори. Фил и Гери се занимават с цялостната организация по всички направления, Тодор и Ивена Хлебарови отговарят изцяло за визията на материалите ни във всеки един аспект, чрез студиото си „Космонавт“, Тити и Косе се грижат за автоматизацията на процесите, поддръжката на сайта и времеизмерването ни „Seos“, Тодор Балчев организира логистиката и мобилното оборудване на терен, като това включва сцена, осветление и озвучаване, Яна Далекова отговаря за постинга и социалните медии, а Васко Морфов ни е мениджър „селски въпроси“, тъй като e местен фермер и има знанията и контактите как да се справяме най-добре с предизвикателствата на това огромно, горско трасе.

Вижте още: С колела около Приморско и по странджанските пътеки

снимка: Александър ВълчевС какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?

Първоначалните ни трасета включваха 3 км плуване в залив Перла, 116 км МТБ в Странджа и 21 км горско бягане. Засега са се наложили две промени. Плуването се запази същото, там се съобразяваме само с настоящите условия в залива. Трасе колоездене претърпя пълна промяна, поради потопа с апокалиптични пропорции, който заля приморска Странджа, ден след събитието ни през 2023 г. Цели пътища липсват, по короните на дърветата има трупи на цели изтръгнати букове и дъбове, коритата на реките са разширени и изровени, доста мостове са скъсани и това налага сериозно преправяне на пътя на колоездачите. Странджа е ниска, но е планина с много дълбоки и стръмни дерета, и много, много гъста растителност, а освен горските стопанства като Граматиково и някои благи фермери – никой друг не поддържа пътищата в района.

Трасето за бягане преживя малка корекция, поради чувствителността на местната флора и фауна преди години, но макар да се наложи да заобиколим една от най-красивите местности на резерват Ропотамо, новата отсечка е по-предизвикателна и не по-малко красива.

Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“Колко издания има състезанието и колко са били участниците?

Досега сме имали 8 издания, предстои 9-ото. На първото едва имаше 40 участника, в последните години бройката нараства все повече, като засега очакваме над 700 състезатели и надяваме се, над 120 доброволци.

Какво го отличава от останалите?

Това, което ни отличава е, че Лъвско сърце има ограничен брой места, за да може да гарантира възможно най-високото качество и запомнящо се изживяване на участниците. За нас всеки детайл от състезанието е важен – от визията на Базов лагер „Лъвско сърце“, до гладката комуникация с партньори и спонсори, до кефа на всеки един участник, от момента, в който дойде, до момента, в който си тръгне.

Влагаме много време и внимание за безопасност, опитваме се да осведомяваме участниците си максимално добре, да организираме лагери и тренировки, за да се предотвратят грешки от незнание, стараем се трасетата да са маркирани и изчистени перфектно, храната на пунктовете да е отбрана и с високо качество и най-вече да сме създали такава атмосфера, че всички ние и нашите участници да се усмихваме и да се забавляваме.

Вижте още: Как се прави състезание: Олимпийски крос триатлон „Лъвско сърце“

снимка: Елена КарааилиеваКои са най-предизвикателните участъци?

Всички участъци са предизвикателни. Масовият старт на плуване е много предизвикателен, както и самото море, ако има вълни. Разстоянието и денивелацията на колоезденето са съпоставими с тези на Витоша 100, бягането идва като трети етап и изисква много воля, а самото трасе е всичко, но не и равно. Най-много се подценяват спусканията, където и често стават белите.

А най-красивите?

Трасето на Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“ е достойно за кандидат за световното културно наследство на ЮНЕСКО. По него има редица резервати, столетни и дори хилядолетна гора, над десет светилища и още десетки параклиси, мостчета, рекички и селца. Високите части дават панорама, съчетаваща море и гора, ниските части са сенчести, прохладни и много тихи. Трасето е изящно, а град Приморско разполага с един от най-скъпите активи на българското Черноморие – гори и резервати. Пожелаваме на общината да ги пази, обича и развива, както винаги е правила!

Вижте още: Приморско – приключения, история, спорт и още

[image error]снимка: Аелксандър ВълчевКои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

За авторство няма да говорим, но критериите за трасетата ни са – да са красиви, логични от гледна точка на участник, караеми, скоростни и интересни, и винаги да притежават предизвикателен характер.

Човек идва един на Лъвско сърце и си тръгва друг.

Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Да проследим, че всеки един човек и партньори си е свършил работата.

снимка: Яне ГолевРазкажете ни интересна случка „от кухнята“?

На последното ни състезание двама щафетни участника се запознаха, докато си разменяха гривната, друг състезател се изгуби по трасето, обиколи курортите до Приморско с колелото, хапна, пийна и си остави чипа на един пункт с думите: „Не съм тръгнал за финала“, трети получи топлинен удар, а една от най-впечатляващите истории е на Георги Николов, който дойде като доброволец, включи се доста силно от самото начало, мигове преди старта сподели, че е записан на ултра и се колебае дали да участва, насърчих го, участва, завърши го с доста добро време и на другия ден отново се върна към доброволстването. Тази практика я прилагат и Радо Дишев, и Иван Иванов, и трябва да призная, че това е най-впечатляващото усилие от всички. Иначе имахме и един аржентинец, който реши, че въпреки нашата забрана ще завърти трасето с гравъл байк и в крайна сметка стигна до Кости, намери си жена и вече са семейство. Или бяха отпреди това, не съм сигурен, така и не мина през финала да каже.

Вижте още: Пеша около Приморско – Лъвската глава, Бегликташ и Маслен нос

снимка: Аелксандър ВълчевИма ли нещо ново в предстоящото издание?

Да, освен ново трасе за колоездене, нещо ново като цяло за любителските състезания у нас – автоматизирано, персонализирано видео на всеки участник. Ивена и Тодор Хлебарови разработиха софтуер, тествахме го и с неприкрита радост споделям, че на Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“ 2024 всеки участник ще може да се сдобие със свое видео, в което той или тя е главният герой. Засега услугата ще е платена, защото разходите по този проект са доста големи, но това се случва за първи път у нас и сме горди, че Лъвско сърце ще пробие пъртината и за тази иновация.

Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Да, имаме. С годините се събра страхотен екип от хора, с които работата е песен и организацията става все по-приятна. Това ни вдъхновява да мислим за други и различни по тип събития. Работим много активно по няколко нови проекта, които ще споделим до края на годината.

снимка: KrisoK PhotographyКакво не ви попитахме, а искате да споделите?

Искаме да приканим всички четящи да вкарат плуването в ежедневието си, после ще ни черпят. Искаме да благодарим на партньорите ни, че вярват в нас, подкрепят ни и ни помагат да вдигаме летвата. Искаме да поканим аудиторията на единствената по рода си медия у нас, 360°, да се запишат за доброволци и/или участници и да станат част от сътворението –

обещаваме ви нещо уникално и искаме да покажем спорта в най-добрата му светлина на максимално много хора – спортувайте.

Спортувайте всеки ден, навън, със семейството си, карайте колело вместо кола, тичайте, катерете се и позволете на телата ви да ви закарат на места, на които рядко стъпва човешки крак. Запишете се за Лъвско сърце сега!

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата на Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“ и на уебсайта lionheart.bg.Вижте всички статии от рубриката „Как се прави състезание“!СподелиShares

The post Как се прави състезание: Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“ appeared first on 360mag.

Опитен алпинист беше покосен от мълния на връх Шхелда

СподелиShares Грузинският алпинист Арчил Бадриашвили (снимка: sakartvelosambebi.ge)

Грузинският алпинист Арчил Бадриашвили (Archil Badriashvili), носител на награда „Златен пикел“, е загинал на 10 август, след удар от мълния на връх Шхелда (Shkhelda Peak), 4388 м, в родината му.

Нелепият инцидент в Кавказките планини се е случил в събота след удар от мълния на върховете Шхелда, когато 34-годишният алпинист е загинал, съобщава explorersweb.com.

Връх Шхелда (снимка: Mountain.ru)

Бадриашвили е бил с трима партньори, всички опитни катерачи и членове на планински спасителен екип. Те са заявили, че времето се е влошило, докато са слизали от върха. Внезапно е паднала мълния, която е поразила Бадриашвили (или е паднала много близо до него). След това алпинистът е паднал от билото.

Вижте още: Българският траверс на Шхелда

Другите трима са извикали незабавно спешен транспорт, но поради лошото време, хеликоптерът е стигнал до мястото на инцидента едва на следващия ден.

Бадриашвили ще бъде запомнен както със своята визия за катерене в чист алпийски стил, така и с добронамерения си приятелски характер. Той винаги е бил готов да помогне на други алпинисти и се е опитвал да привлече вниманието към родните кавказки планини.

Лекар по образование, но и професионален планински водач, Бадриашвили има много изкачвания в Кавказ. При пътуванията си в чужбина, той се фокусира върху опознавателни изкачвания в алпийски стил.

За първото изкачване на изолирания връх Сарагхар (Saraghrar Northwest), 7300 м, през 2021 г., заедно със сънародниците си Багар Гелашвили и Гиорги Тепнадзе, печели отличието „Златен пикел“ (Piolet d’Or). 

снимка: azertag.az

Също така през 2020 г. Арчил осъществява първото изкачване на северозападната стена на Ушба (4710 м) за пет дни и първото изкачване на югозападната стена на Айлама (4560 м), по данни на Encyclopedia of Svaneti.

По-рано тази година Бадриашвили се присъедини към Марко Презелж (Marko Prezelj) и Ману Пелисие (Manu Pellisier), за да опита нов маршрут на Нанда Деви през източната му страна (Nanda Devi East). Поради необичайните високи температури, не успяха да достигнат целта на експедицията си.

Вижте още: Шон Вилануева отново избухна с чудовищен соло траверс на Торес дел Пайне

СподелиShares

The post Опитен алпинист беше покосен от мълния на връх Шхелда appeared first on 360mag.

Как да изберете подходящия бързомер за лов?

СподелиShares

Изборът на подходящия бързомер за лов може да бъде предизвикателство, особено когато има множество модели и опции на пазара. За да се насочите към най-доброто решение, е необходимо да се запознаете с ключовите фактори, които ще ви помогнат да направите информиран избор, съветват от екипа на Zarimex.eu. Разбирането на тези аспекти ще ви позволи да подобрите вашата точност и ефективност на терена.

Основни характеристики на бързомерите

Когато избирате, е добре да сте запознати с няколко важни характеристики, които значително ще повлияят на вашето преживяване и успех по време на ловуване.

1. Типове бързомери

Съществуват два основни типа: 

тубусни – те предлагат по-добра защита и устойчивост на неблагоприятни условия;панорамни – те осигуряват по-широко поле на видимост и бързо прихващане на целта.

2. Прицелване и точност

Качественият бързомер трябва да ви помогне да се прицелите бързо и точно на различни разстояния, споделят специалистите от Заримекс. Това е особено важно при лов на бързодвижещ се дивеч, където бързото прихващане на целта може да бъде разликата между успех и неуспех.

3. Монтаж

Лесният монтаж и стабилността са от съществено значение. Уверете се, че избраният модел може да се монтира здраво на вашето оръжие и че няма да се разхлаби по време на стрелба.

Изборът на правилния вариант е от ключово значение за успешния изход на вашето приключение. Подборът трябва да бъде внимателен и да съответства на вашите нужди и предпочитания.

Как да направите правилния избор?

Правилният бързомер може значително да повиши ефективността ви по време на лов. Следвайки тези стъпки, ще може да вземете информирано решение:

1. Определете вида на лова

Отделните видове лов изискват различни бързомери. За лов на едър дивеч на големи разстояния, изберете тубусен бързомер за по-голяма стабилност. За дребен дивеч или при динамични условия, по-удачен вариант ще бъде панорамния бързомер.

2. Тествайте различни модели

Преди да закупите, тествайте няколко модела, за да видите кой пасва най-добре на вашия стил и тип оръжие – пушка или пистолет. Пробвайте различни опции за монтиране, за да си гарантирате удобство и прецизност.

3. Инвестирайте в качество

Качественият бързомер може да струва повече, но ще ви осигури години на надеждна употреба и ще повиши вашата точност при прицелване, добавят още от екипа на Zarimex.eu.

Правилният избор на бързомер за лов не е просто въпрос на предпочитание, а стратегическа стъпка към постигане на вашите ловни цели. Вашето оръжие заслужава най-доброто оборудване, което може да ви осигури успех на терена. Инвестирайте време и усилия в изследване и тестване на различни модели, за да намерите този, който ще ви помогне да подобрите вашето прицелване и да се насладите на успешен лов.

СподелиShares

The post Как да изберете подходящия бързомер за лов? appeared first on 360mag.

Идея за активен уикенд: пещера Магурата

СподелиShares снимка: Даниела Манева

Едно любимо занимание по време на ваканция е посещението на пещери. То е особено забавно за най-малките, но и всеки възрастен излиза с усмивка след подземната разходка. А ако я направите през лятото, ще имате едно освежаващо изживяване, което да ви спаси от жегите – обичайно температурата в пещерите е около 10-12 градуса.

Пещера Магурата е достъпна, красива и впечатляваща с размерите на залите и формите, моделирани от природата в продължение на милиони години. Намира се в Северозападна България, по-конкретно на около 17 км от град Белоградчик. Стига се с автомобил по спокоен асфалтов път. Влиза се само с екскурзовод и се следва пътеката.

снимка: Даниела Манева

Древната пещера има да ви разкаже истории от различни епохи. В нея ще видите различни праисторически рисунки, които изобразяват предимно ловни сцени от времето на Късния палеолит, Неолита и Бронзовата епоха. Обитавана е от многобройни поселения на прилепи.

Магурата е образувана в резултат на карстови процеси във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.) и е сред най-големите български пещери. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 м, дълбочината ѝ достига 56 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Някои от залите са с колосални размери.

Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)

снимка: Даниела Манева

Според геоложки проучвания образуването на пещера Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити забележителни праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите от тези рисунки изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи мъже, ловци, маскирани хора, животни, звезди, растения, оръдия на труда.

Установено е, че рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, началото на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там в залата светилище, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. На него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Магурата е обявена за природна забележителност през 1960 г.

снимка: Даниела Манева

Магурата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. „Големият сталактон” впечатлява с внушителни размери – височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери – той има дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

Вижте още: Какво, къде и как в Северозападна България

снимка: Даниела Манева

Счита се, че Магурата е един от най-древните центрове за разпространение на наука и духовност. Заключението е на учени от Археологическото дружество в Белоградчик, които проучват рисунките в пещерата. Установено е, че над 90% от откритите там рисунки представляват символи, което говори за наличието на абстрактна мисъл.

Кирилицата – може нагледно да видите, че 26 от нашите 30 букви имат своите първообрази в пещера Магура.

– казва Кирил Кирилов, заместник председател на Археологическо дружество, Белоградчик, за БНР.

Рисунки в пещера Магурата (снимка: visitbelogradchik.com)

В Магурата има обособени различни зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Тронна зала, Концертна зала, Стрелбището, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата. Всички те са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала се намира малко езеро.

Вижте още: Древните светилища в България (част 1)

снимка: Даниела Манева

За жалост галерията с рисунките не може да бъде посетена. От 2019 г. тя е затворена за посетители, за да бъдат опазени тези важни находки. Рисунките може да разгледате върху пана, изнесени в една от достъпните галерии .

В пещерата е установена постоянна температура от 12 °C, но в по-нискоразположените галерии тя достига 8 и дори 6 градуса. В едно от разклоненията на Магурата се произвежда пенливо вино – предпоставка за това са идеалните условия, много близки до тези в областта Шампания във Франция.

Вижте още: Пещера „Ухловица“

снимка: Даниела Манева

Малко практични съвети

По време на разходката в пещерата е добре да се държите за парапетите, защото каменната настилка е хлъзгава. Полезното нещо в случая е гуаното по земята, което на места е покрило белите камъни по пода и ви дава сцепление, за да избегнете хлъзгане и падане. Но, спокойно – екскурзоводът ще ви предупреждава къде да бъдете особено внимателни. Ако ходите лятото, обърнете внимание, че вътре температурите са ниски и си вземете връхна дреха.

снимка: Даниела Манева

Както стана ясно, може да стигнете до Магурата по асфалтов път от Белоградчик. След като паркирате, ще имате кратко изкачване пеша до информационния център, от който да си закупите билетите и да изчакате началото на обиколката, която е на всеки кръгъл час. Разходката е дълга 1,7 км и трае около 55 минути. При изхода от пещерата се открива гледка към Рабишкото езеро, на която в хубав ден може да се насладите. Разстоянието обратно до входа е 1,5 км и за да се върнете до изходната точка, може да вземете влакчето, което е на разположение, или да ходите пеша – освежаващо е дори в топло време, защото пътят се вие сред гора, а езерото е от лявата ви страна по цялото му протежение.

Вижте още: 360 посоки: Чудният свят на Белоградчик

снимка: Даниела Манева

Изходни точки: град Белоградчик – 17 км, село Рабиша – 1,5 км
Работно време: всеки ден – от 10 до 18:00 ч., когато е последното влизане
Време, за което се обикаля: около 1 час.

За повече информация вижте тук.

СподелиShares

The post Идея за активен уикенд: пещера Магурата appeared first on 360mag.