Списание 360's Blog, page 73

Незрящият Виктор Асенов измина 770 км с колело

СподелиShares снимка: Дунав ултра

Те започнаха приключението си на 31 август от Видин и стигнаха Дуранкулак на 5 септември. Въпреки че нямаха съвместна подготовка, двамата се сработиха отлично и пътешествието им премина много добре.

„Всичко беше идеално. Имахме малък проблем с веригата в началото, но натам беше чудесно. Едно от приключенията беше с нощувката ни в Две могили – там ни прие уредникът на къщата музей на Филип Тотю и ни настаниха в пенсионерския клуб“, разказа Асенов.

Целта на Дунав ултра е хората да се запознаят с населените места в близост до Дунав. „Преходът като цяло не е сложен. На ден карахме между 103 и 140 км. От цялото разстояние ние се движихме около стотина километра по приключенския маршрут, който излиза извън основните пътища и е по-спокоен“, добави Асенов, завършил това лято дуатлона на 100-километровата обиколка на Витоша и 160-километровото разстояние на Персенк ултра.

Виктор Асенов и Елица Стаменова / снимка: Дунав ултра

Нещото, което най-силно е впечатлило Виктор, е сърдечността на хората. „Навсякъде бяхме приети много топло. В Ефрейтор Бакалово ни посрещнаха с домашна питка по местна рецепта. По селата и малките градове се вижда, че хората помагат едни на други. Много ми се иска това да отправим като послание към всички българи“.

Вижте още: Незрящият Виктор Асенов за страстта към бягането и стремежа да надскочи себе си

Кадри от страницата на Виктор Асенов във фейсбук: https://shorturl.at/Ei0Rk

Стаменова, която за четвърти път участва в Дунав ултра, потвърди впечатленията му. „Намирахме нови приятели, а в някои села ни посрещнаха като почетни гости. Хората са много топли“.

Другият призив на Асенов е шофьорите да са по-внимателни. „Да забавиш няколко секунди, няма да ти коства нищо. Като цяло хората караха съобразително“.

За шестте дни Асенов се е срещнал с няколко незрящи младежи и им предложил подкрепа от всякакво естество.

Той насочва вниманието си към следващото голямо предизвикателство – на 22 септември ще бяга 66 км на Пирин ултра, където положителната денивелация е над 4000 м.

СподелиShares

The post Незрящият Виктор Асенов измина 770 км с колело appeared first on 360mag.

„Неверест“ през Северния ледовит океан: Мисията е успешна!

СподелиShares

„Неверест“ (Neverest ) успешно приключи втория етап от Експедицията, която имаше за цел първото пълно прекосяване на Севeрния ледовит океан с гребна лодка. Стефан Иванов и неговия син Макс акостираха в Свалбард на 8 септември.

Стефан Иванов (на заден план) и Камерън Белами (снимка: facebook/NeverestOceanRow)

На 8 август 2024 бе даден стартът на втория етап от Frøya, централна Норвегия, към Северна Норвегия. За този етап към Стефан Иванов се присъедини Камерън Белами – бивш член на националния отбор до 23-годишна възраст по гребане на Южна Африка, прекосил Индийския и Южния океан на гребни лодки за 6 души. Камерън е запален е по маратонски плувания в открити води и е завършил плуванията на Ocean Seven (през Ламанша, Северния канал, протока Кук, канала Молокай, канала Каталина, протока Цугару и протока Гибралтар), както и други невероятни плувания от Барбадос до Санта Лусия (151 км) и др.

Вижте още: Новото приключение на „Неверест“ – прекосяване на Северния ледовит океан (обновена)

снимка: facebook/NeverestOceanRow

През първия ден екипажът изминава 50 морски мили при изморителни условия на променящ посоката си вятър и внимателно навигиране между назъбените скалисти острови и рифове, характерни за пейзажа около фиордите. Появилият се впоследствие буреносен вятър със скорост над 30 възела, по посока директно към сушата, ги принуждава да повикат катер от Норвежката брегова охрана, който ги изтегля безопасно до най-близката марина в Toft.

Бяхме хвърлили плаваща котва, но отместването ни по посока на брега беше около 1 възел (1 морска миля в час), а се намирахме на 15 морски мили от най-близките скали. Имаме и дънна котва, но никъде наоколо не беше подходящо да я хвърлим, тъй като нямаше плитко дъно на безопасна дистанция от скалите.

– споделя Стефан Иванов.

Вижте още: Да дръзнеш да го направиш: Стефан Иванов за гребната експедиция „Мисията на Шакълтън“ в Южния ледовит океан

снимка: facebook/NeverestOceanRow

15 август

„Продължаваме да гребем измежду безброй острови, островчета и скалички по крайбрежието на Норвегия сред неописуеми пейзажи, които дори снимките и филмчетата от нашите камери не могат да предадат достойно. Въртележките на вятъра не спират – успяваме да правим прогрес на север към океана, но от време на време трябва да хвърляме дънна котва, преди вятърът да ни е захвърлил на някоя скала. Не е тривиално, защото често дъното в твърде дълбоко.“

17 август

„Вече сме в Орнес (66 градуса и 52 минути северна ширина – северно от Полярния кръг). Както бяхме планирали с Кам от самото начало, гребем на север по крайбрежието на Норвегия, докато синът ми Макс свърши летния си стаж в Ню Йорк, за да продължим с него нататък към Свалбард. Днес Макс лети насам, а Кам се връща към Калифорния. С Кам имахме невероятното щастие да се насладим на борда на НЕВЕРЕСТ на неземно красиви пейзажи и незабравими моменти, които ще ценим завинаги.“

Вижте още: „Неверест“: да гребеш 4444 мили в океана в сезона на бурите

На 20 август Макс Иванов се присъедини към своя баща (снимка: facebook/NeverestOceanRow)

20 август

„Отново заедно, баща и син! Обладани от щастие, отново се отправяме да прекосим океан. Току що потеглихме от Орнес, Норвегия през Северния ледовит океан към Свалбард.“

23 август

„Имаме недостиг на електрическа енергия на борда. Затова временно сме изключили автопилота, десалинатора, AIS-a, радиостанцията, стерео системата и ограничили ползването на телефоните. Най-много ни липсва автопилота, защото трябва да управляване руля с въжета, които пристягаме близо до седалката, така че всеки път когато трябва да коригираме курса за малко трябва да оставим греблата.“

24 август

„От снощи сме на плаваща котва – най-вероятно за около 4 дни. Предстои да ни ударят 2 бури една след друга. Вятърът постепенно се усилва и в момента е 20 възела. Очаква се да достигне 34, с пориви от 55 възела и да вдигне вълна от около 5 метра.

Междувременно празнуваме рождените си дни – днес, 24/8 Стефан, утре, 25/8 Макс. Чухме се с Жени и Лара и отваряме писма от най-близките ни. Най-големият ни подарък е, че ще ги изкараме 100% заедно. Ще има да си говорим на дълго и широко за още толкова много неща. В забързаното ни ежедневие на сушата, никога нямаше да имаме този лукс.“

снимка: facebook.com/NeverestOceanRow

25 август

„Ихааааа, първата буря премина през нас за около 8 часа – скоростта на вятъра достигна 42 възела с пориви над 55 възела! НЕВЕРЕСТ се представи великолепно, също като по време на бурите в Атлантика. В Северния океан обаче вълните са по-стръмни, идват на по-чести интервали и удрят лодката като в поредица от катастрофи.

Сгушени в каютата, се чувстваме като в нечия боксова ръкавица, блъскаща круша. Усещаме всепоглъщащата сила на природните стихии. Благодарни сме за тези екстремни моменти, които ще има да си спомняме цял живот.
Очаква ни още една малко по-слаба но по- продължителна буря и се надяваме, че след около 2 дни отново ще можем да хванем греблата.“

снимка: facebook.com/NeverestOceanRow

28 август

„Последната буря ни затвори в каютата за ден и половина. Успяхме да гребем едва 12 часа и нова буря ни държи вътре вече два дни и половина. На Макс му прилошава от време на време, но се бори, като спи като мечка и гризва като мишка. Обградили сме се със сакове, пълни с дрехи, за да омекотят ударите ни в стените от неумолимите сблъсъци на вълните с лодката, която е закрепена за плаваща котва. „Неверест“ сякаш е в една гигантска пералня, заедно с други твърди предмети.
Вътре ни е топло и уютно, но времето минава бавно и сме нетърпеливи да се върнем към греблата.“

снимка: facebook.com/NeverestOceanRow

1 септември

„18 часа гребем с любимите ни 15-25 възела вятър. „Неверест“ лети, сякаш е част от тялото ни – лек като перо, въпреки че тежи повече от тон. Вятърът твърде често сменя посоката си и вдига вълни, които идват от всички страни, пресичайки се една през друга – връхлитат лодката с риск да я преобърнат или скачат да се повозят в нея. Тонове вода се изливат през 16-те шпигата на палубата.

В такива часове сме двойно и тройно нащрек, особено в сумрака на нощта, а адреналинът пищи в ушите ни. Изтощително е – понякога заспиваш още преди главата ти да е стигнала до възглавницата. Или пък правиш малки грешки – като да забравиш да затвориш някой цип на сухия си костюм и след първата вълна усещаш как се е напълнил отвътре със студена вода, та чак ботушите ти джапат.

Това е същността на океанското гребане – броеница от еуфорични, критични, приказно-красиви, болезнени и блажени моменти, които се редуват в непредсказуем кръговрат.“

3 септември

„Изтощени сме до незнайно какъв предел – 30 часа се борим със силни западни ветрове и разбъркани вълни, при положение че трябва да се придвижваме на север, за да не пропуснем Свалбард.
От няколко дни не сме виждали слънцето нито за миг, което много ни липсва, не толкова от романтични съображения, а поради това, че соларните панели не зареждат батериите. Прогнозата е, че най-вероятно няма да го видим още 10-ина дни. Поради това сме изключили автопилота и управляваме руля с въжета, което в променливите навигационни условия тук е не малко предизвикателство.“

4 септември

„Пресекохме 75-ия паралел и хвърлихме котва, за да си починем, докато духа западен вятър. Наближаваме Свалбард, но времето е нестабилно.
Макс непрекъснато търси големи морски обитатели – досега видя косатка и акула, а аз – два кита, но докато успеем да ги снимаме или да ги покажем един на друг, вече бяха изчезнали. Всеки от нас си мисли, че другият халюцинира.“

6 септември

„През последната седмица сме отново в поредица от беснеещи вятърни въртележки, сменящи посоката си няколко пъти на ден, чиято средна скорост често надминава 30 възела, с пориви над 40 възела. Не бяхме виждали такова чудо нито в Атлантика, нито в Южния ледовит океан. Вече не помним за кой път хвърляме парашутна котва за по няколко часа, ден или два.

Днес успяхме да напреднем едва 27 морски мили, а гребането беше като в природна анархия – всяка вълна като че ли нарочно се опитваше да се откъсне от идеята за някакъв ред. Незабравимо.

Сега отново сме на котва, поне до утре следобед, а североизточен вятър ни връща назад. Вече сме едва на 36 морски мили от най-южната точка на Свалбард, а прогнозата продължава да се мени значително по няколко пъти на ден. Продължаваме да кроим и прекрояваме стратегии и тактики А, Б, В, Г, Д за акостиране до няколко дни с нашия наземен навигатор – капитан Валери Петров, който познава Свалбард като дланта на ръката си.
Както при гребането ни в Атлантика, така и тук, неговите предупреждения и съвети относно метеорологични феномени, прогнози, течения, посоки, в които да поемем и т.н. са безценни.
Възхищаваме се на неговото желязно спокойствие и трезва преценка, които е изградил след десетилетия капитанстване и навигиране на кораби по цялата земна шир. Благодарим ти, Валери!“

Стефан Иван и Макс Иванов, щастливи при достигането на Свалбард (снимка: facebook.com/NeverestOceanRow)

8 септември

„Акостирахме в Свалбард След прекосяването на Северния ледовит океан с „НЕВЕРЕСТ“, телата са изцедени от канските усилия, но душите преливат от удовлетворение, а мозъкът от безброй незабравими спомени. Нямаме търпение да се върнем при любимите си хора, които ни липсват повече от всякога!“

* * *

Експедицията бе в подкрепа и на научни изследвания. По време на плаването екипажът събираше проби с планктон от 50 метра дълбочина.

„Правим го с огромно старание, когато е възможно – дори когато ни се спи или ни е студено. Развълнувани сме, че имаме възможността да подкрепим доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в неговите изследвания върху климатичните промени.“

Доц. Кендеров започва тези изследвания в Антарктида, около българската база на остров Ливингстън, и сега ги продължаваме в Арктика.

„Така усещаме, че нашата експедиция не е просто авантюра, а същевременно допринася с нещо за науката и евентуално за опазването на околната среда.
Баща ми, дядото на Макс, проф. Огнян Димитров, беше преподавател в същия Биологически факултет повече от 50 години, а сестра ми Емилия завърши Молекулярна биология в него.“ – споделя Стефан Иванов.

Приключенията

 

СподелиShares

The post „Неверест“ през Северния ледовит океан: Мисията е успешна! appeared first on 360mag.

Рекорд за Цанко Цанков: 100 км непрекъснато плуване по Дунав

СподелиShares Цанко Цанков (снимка: Фейсбук, Христо Иванов)

Исторически успех постигна Цанко Цанков! Той преплува 108 километра и 250 метра в река Дунав за 18 часа, 12 минути и 32 секунди.

Плуването бе непрекъснато, осъществено по всички правила на Световната федерация по плуване в открити води – без докосване до твърди предмети. Цанко стартира в 03:17 часа на 6 септември, деня на Съединението, в село Кошава, видинско. Той завърши своето рекордно плуване в добро здраве, в 21:31 часа на кораба „Радецки“ в Козлодуй, където бе посрещнат тържествено.

Вижте още: Феноменално постижение: Цанко Цанков преплува залива Кук с рекордно време

снимка: Фейсбук, Ники Илиев

От неговия щаб съобщават, че очакват времето да бъде признато за рекорд за дистанцията от 100 км по река Дунав. До момента такъв резултат не е записан в официалните данни.

Вижте още: Цанко Цанков: Първият българин, преплувал Гибралтарския проток

СподелиShares

The post Рекорд за Цанко Цанков: 100 км непрекъснато плуване по Дунав appeared first on 360mag.

„Кралицата на вълните“ Гертруда Едърли: първата жена, преплувала Ламанша

СподелиShares Гертруда Каролайн Едърли – тялото ѝ е покрито с мазнина, преди да започне опита си по преплуване на Ламанша (снимка: Sport History/Фейсбук)

Гертруда Каролайн Едърли (23 октомври 1905 г. – 30 ноември 2003 г.) е американска плувкиня, олимпийска шампионка и световен рекордьор в пет дисциплини. На 6 август 1926 г. тя става първата жена, преплувала Ламанша. Още по-впечатляващо е, че го прави по-бързо от всеки от петимата мъже, които преди нея успяват да преплуват разстоянието ​от 35 км. Наред с други прозвища, пресата понякога я нарича „Кралицата на вълните“. Постигнатото от нея, за времето си е подвиг и освен това  тя заслужава признание за това, че успява да вдъхнови поколение млади жени.

Спортна кариера

Едърли израства в Манхатън, където баща ѝ държи месарница на Амстердам авеню и се научава да плува в Хайлендс, Ню Джърси. По-късно тренира в Асоциацията на жените по плуване (WSA). Присъединява се към клуба, когато е само на дванадесет и веднага започна да учи американския кроул, разработен в WSA от Луис Хендли. Същата година тя поставя първия си световен рекорд на 880 ярда свободен стил, като става най-младият световен рекордьор в плуването. След това поставя още осем световни рекорда, седем от които през 1922 г. в Брайтън Бийч. Общо Едърли поставя 29 световни и национални рекорда на САЩ в периода от 1921 до 1925 г.

Гертруда Едърли (източник: Wikipedia, Bundesarchiv, Bild 102-10212 / Unknown / CC-BY-SA 3.0)

На Летните олимпийски игри през 1924 г. в Париж тя печели златен медал, като член на първия отбор на САЩ в щафетата 4×100 метра свободен стил. Заедно със своите съотборнички в американската щафета, те поставят нов световен рекорд от 4:58.8 във финала на събитието. Индивидуално, тя получава бронзови медали за завършване на трето място в състезанията на 100 метра свободен стил за жени и 400 метра свободен стил за жени. Олимпийският отбор на САЩ е имал свой собствен парад през 1924 г.

Вижте още: Най-трудните спортове: Плуване в открити води

Професионална кариера

През 1925 г. Едърли става професионален спортист. Същата година тя преплува 35 км от Батъри парк до Санди Кук за 7 часа и 11 минути, рекордно време, подобрено едва 81 години по-късно от австралийската плувкиня Тами ван Висе. Племенникът на Едърли, Боб, по-късно описва плуването на леля си като „среднощно забавление“ и „загрявка“ за по-късното ѝ плуване през Ламанша.

Преплуването на Ламанша

През 1925 г. Асоциацията на жените по плуване спонсорира Хелън Уейнрайт и Гертруда Едърли за опит да преплуват Ламанша. Хелън Уейнрайт се отказва поради контузия, така че Едърли решава да замине за Франция сама. Тя тренира с Джабс ​​Улф, плувец, който се е опитал да преплува Ламанша 22 пъти. На 18 август 1925 г. Едърли прави първия си опит, но е дисквалифицирана, когато Улф нарежда на друг плувец (който ѝ прави компания във водата), Ицхак Хелми, да я извади от водата. Тя изразява бурно несъгласие с решението на Улф. Има доста спекулации, че той не иска Едърли да успее.

Гертруда Едърли, минаваща по Бродуей – парадът, в нейна чест (снимка: Wikipedia, New York World-Telegram and the Sun Newspaper Photograph Collection)

Тя се завръща в Ню Йорк и започва да се подготвя с треньора Бил Бърджис, който е вторият човек, преплувал канала – през 1911 година.

Едърли е част от поколение момичета, чиято запазена марка е подстриганата коса (по-практично решение за една млада жена, която винаги е в движение). Техните снимки се появяват редовно в новите вестници и таблоиди и когато Едърли обявява, че ще прави още един опит да преплува канала, се съгласява да напише ексклузивна седмична рубрика за New York Daily News и Chicago Tribune, срещу привлекателната сума от $ 5000 (с допълнителни 2500 долара, ако успее да го преплува). Първата статия, излязла под нейно име, е написана от таен автор.

Вижте още: Първата жена, която обикаля света с колело

И така, Едърли е отново на брега на Кале. Този път прекарва няколко седмици в тренировки, изучаване на теченията и привикване към студа. Междувременно четири други момичета (три американки и една англичанка) пристигат, като целта им е да победят Гертруда, но никоя не успява да се справи с предизвикателния маршрут. Неуспехите им само затвърждават вярата, че една жена не е в състояние да преплува такава водна отсечка, сломила десетки силни мъже, включително генерал Бърнард Фрайбърг. Щом военен герой не може да преплува канала, какво остава за една жена?

Приблизително година след първия си опит Едърли успява да преплува Ламанша. Стартира от нос Gris-Nez във Франция в 07:08 ч. сутринта на 6 август 1926 г. и излиза на брега в Кингсдаун, Кент, 14 часа и 34 минути по-късно. Първият човек, който я поздравява, е британски имиграционен служител, който иска да види паспорта ѝ. Нейният рекорд остава, докато Флорънс Чадуик не преплува Ламанша през 1950 г. за 13 часа и 23 минути.

Трудностите

След като е плувала 5 часа в студените води, Едърли е изминала 19 километра, а Доувър (крайната ѝ цел) е на на около още толкова на северозапад. Тя напредва стабилно през целия следобед, но в късния следобед, около 17:00 ч. времето се влошава. Трудните условия принуждават Бил Бърджис да смени курса на север, нагоре по брега на Кентиш. През следващите четири часа Едърли плува на границите на изтощението, докато в 21:48 ч. излиза на каменистия плаж в Кингсдаун, на 7 километра северно от Доувър, 14 часа и 39 минути след като тръгва от Франция.

Когато Едърли се събужда на следващата сутрин в хотела си в Дувър, тя е световна суперзвезда.

Преди Едърли само петима мъже са завършили преплуването на Ламанша, като най-доброто време от 16 часа и 33 минути е на Енрике Тирабоки.

Вижте още: Екстремно видео: през 1926 г. жена сменя колело на самолет по време на полет

Когато Едърли се връща у дома, е посрещната с парад в Манхатън, с повече от два милиона души по маршрута на парада.

* * *

Гертруда Едърли играе себе си във филм (Swim Girl, Swim с участието на Bebe Daniels) и обикаля водевилната верига. Има песен и танцова стъпка, кръстени на нея. Нейният мениджър, Дъдли Фийлд Малоун, не успява да се възползва от известността ѝ, така че кариерата на Едърли във водевили не е голям финансов успех. Голямата депресия също намалява финансите ѝ. Падане по стълбите в жилищната ѝ сграда през 1933 г. я оставя прикована на легло за няколко години, поради травма на гръбнака, но тя се възстановява достатъчно добре, за да се появи на Световния панаир в Ню Йорк през 1939 г.

Едърли има лош слух от детството си поради морбили и до 1940 г. е почти напълно глуха. Освен участията си във водевили, тя преподава плуване на глухи деца. Никога не се омъжва и живее в старчески дом през 2001 г. Умира на 30 ноември 2003 г. в Уайкоф, Ню Джърси, на 98-годишна възраст. Погребана е в гробището Woodlawn в Бронкс, Ню Йорк.

Легендарната плувкиня е въведена в Международната зала на славата на плуването като „Почетен плувец“ през 1965 г. и в Националната зала на славата на жените през 2003 г.

Ежегодно плуване от Батъри Парк в Ню Йорк до Санди Хук, Ню Джърси, се нарича Ederle Swim в памет на Гертруда Едърли и следва курса, който тя плува.

През 2013 г. в Upper West Side на Манхатън е открит център за отдих със закрит плувен басейн, носещ името Gertrude Ederle.

През 2008 г. излиза книгата на Гавин Мортимър „The Great Swim“, посветена на рекорда на Едърли, а през 2010 и 2012 г. по нея е излъчена пиеса на BBC Radio 4.

Биографичен филм, „Младата жена и морето“, базиран на едноименната книга на Глен Стаут, е продуциран от Уолт Дисни Пикчърс и Джери Брукхаймър, режисиран от Йоахим Рьонинг и с Дейзи Ридли в ролята на Едърли. Филмът е пуснат на 31 май 2024 г.

СподелиShares

The post „Кралицата на вълните“ Гертруда Едърли: първата жена, преплувала Ламанша appeared first on 360mag.

На 81 години проф. Момчилова лети по трасето на Дунав Ултра

СподелиShares Проф. Антоанета Момчилова по трасето на Дунав Ултра (снимка: Dunav Ultra)

Има едни хора – вдъхновение! Хора, които не просто живеят. Те светят и увличат хората около себе си. Такава е проф. Антоанета Момчилова от Русенския университет.

От няколко дни професор Момчилова е по трасето на ултрамаратона Дунав Ултра със своя велосипед и по всичко личи, че напредва в отлично настроение. Преди няколко дни тя навърши 81 години, а това е нейно трето поредно участие в колоездачния ултрамаратон от над 700 км, които тя обичайно изминава за 5 дни!

Проф. Антоанета Момчилова на Емона, 2022 г. (снимка: Фейсбук)

Проф. Момчилова вече има в актива си сериозни преходи. През 2022 г. тя изминава „Ком – Емине“ за 19 дни и следващата седмица стартира и завършва Дунав Ултра. Тази година е направила „Ел Камино“ и е обходила планините на Кавказ. Преходите по родните планини пък сякаш са нещо обичайно за нея.

Проф. Момчилова е пример за това, че възрастта не е критерий за възможностите на човека да се движи и да бъде активен. Тя подчертава, че физическата активност е важна не само за физическото здраве, но и за психическото благополучие.

#td_uid_1_66d8660701136 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66d8660701136 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66d8660701136 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66d8660701136 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66d8660701136 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Проф. Момчилова


1 на 5















Проф. Антоанета Момчилова по "Камино" (снимка: Фейсбук)Проф. Антоанета Момчилова







Проф. Антоанета Момчилова на Кончето в Пирин (2021 г.) / (снимка: Фейсбук)Проф. Антоанета Момчилова







Проф. Антоанета Момчилова продължава да се занимава с научна дейност (снимка: Фейсбук)Проф. Антоанета Момчилова







Проф. Антоанета Момчилова винаги е в движение (снимка: Фейсбук)Проф. Антоанета Момчилова







Проф. Антоанета Момчилова в Кавказ, 2024 г. (снимка: Фейсбук)Проф. Антоанета Момчилова

„Възрастта не е критерий за възможностите на човека да се движи“, споделя проф. Момчилова пред БНР. Тя признава, че не спортува за постижения, а защото движението е естествена потребност за нея и смята, че с него си осигурява физическо и психическо благосъстояние. Казва, че не пие лекарства и грижата за здравето й се състои в това да поддържа активен начин на живот.

Пожелаваме успех на проф. Момчилова и очакваме с нетърпение нейния финал на Дунав Ултра: Следващо ниво 2024!

СподелиShares

The post На 81 години проф. Момчилова лети по трасето на Дунав Ултра appeared first on 360mag.

6 от най-красивите национални паркове в Европа

СподелиShares Национален парк Екрен (снимка: Daniel Roche – PNE)

Всички европейски национални паркове са девствени зони на дива природа и имат строги закони за използване за отдих. В някои обаче може да откриете модерни барове, сервиращи аперол, с паркирани отвън веспи. В един хърватски национален парк има зоопарк, обитаван от слон, щрауси и зебри. И докато Словения има само един парк, Финландия разполага с десетки.

Всички те обаче имат едно общо нещо. Заслужава си да бъдат посетени, за да се види нещо смислено, независимо дали това са блестящи ледници, грандиозни планински върхове, висящи мостове над пълноводни гърмящи реки или древни лозя, залепени за скалите над морето. Днес се спираме на 6 от тях:

1. Национален парк Триглав, Словения Връх Триглав, Словения

Защо да отидете?

Словения е страна, която ще ви очарова с пасищата, красивите църкви, разположени на фона на планини и сини езера, и столицата на университетския град Любляна, която със своите авангардни метални конструкции и талисман на дракон, определено придава пънк усещане. Но национален парк Триглав (Triglavski Narodni Park) е съвсем друго нещо.

Сгушен срещу италианската граница и почти докосващ Австрия, Триглав е дом на гъсти гори, реки, планински села и големи върхове, които ще ви накарат да се влюбите в планината. Връх Триглав е перлата в короната на парка, но много други също са впечатляващи. Ски курортът Vogel е притегателен център за много туристи.

Вижте още: 11 вълнуващи дестинации в Словения

Национален парк Триглав, Словения (снимка: Barnabas-hertelendy, Unsplash)

Най-добрите приключения:

Повечето посетители на парка се тълпят в района на езерото Бохин, ледниково издълбана долина, пълна с наситено синя вода, където можете да наемете традиционни дървени гребни лодки, наред с други плавателни съдове. Фогел е в този район и можете да вземете кабинков и седалков лифт, и да се разходите до върха. Дългата 9 км пътека Vogel Summit не е технична, но е стръмна на места, обезопасена с кабели и колчета. Дръжте очите си отворени за козирозите и дивите кози, които живеят тук.

В няколко традиционни хижи в планината можете да се насладите на местно сирене и планински ястия. Въпреки че районът на Бохин е най-популярен, навлизането по-навътре в парка абсолютно си заслужава. Насочете се нагоре и над стръмния и тесен проход Vršič, към по-отдалечената западна страна на Триглав, където е толкова вероятно да срещнете стадо овце, блокиращо пътя, колкото и велосипедисти, каращи по него.

Вижте още: Словения – прекрасна за летене, почивка и туризъм

Национален парк Триглав, Словения (снимка: Barnabas-hertelendy, Unsplash)

Преминете към 15-километровия маршрут на река Соча, преход, който може да бъде извършен в рамките на ден или на части, като в този случай да прекарате нощта в едно от няколкото села по пътя. Красивата пътека следва реката, която е толкова чиста и ярка, че почти боли да я гледаш. Спуснете се постепенно надолу по долината под кичести дървета и по люлеещи се мостове.

Ако наистина искате да избягате от цивилизацията, може да го направите по някой от  дългите трекинг маршрути, включително червения маршрут Via Alpina (над 2000 км) и Alpe Adria Trail (750 км), минаващи през Триглав. Ако търсите не толкова дълги преходи, отидете в долината на Седемте езера на многодневна екскурзия, където можете да прекарате нощта в няколко поддържани малки хижи (не е разрешено къмпингуване в провинцията).


Как да стигнете:

Словения има отлична система за обществен транспорт, която улеснява стигането от Любляна до Блед с влак (40 минути) и след това от Блед до Бохин с автобус (40 минути), така че можете да отседнете в столицата и да продължавате да разглеждате парка. Автобусите се движат и до други части на Триглав, но обърнете внимание на разписанията, тъй като те са по-рядко и взимането на такси или споделено пътуване няма да е опция в отдалечени части на парка.

Най-добро време за посещение:

Юни до септември е активен сезон за пешеходен туризъм и има подходящи хижи. Но имайте предвид, че именно тогава има и най-много посетители.

Вижте още: Защитени територии: Природните паркове на България

2. Национален парк Оуланка, ФинландияОуланка, Финландия (снимка: Datingscout, Unsplas)

Защо да отидете:

Ако искате да попаднете в някои от най-отдалечените кътчета на континента, отидете до Национален парк Оуланка във Финландия.  Той се намира на територията на Северна Остроботния и Източна Лапландия в Североизточна Финландия.

Планирането на пътуване до тази отдалечена земя, пълна с бореални гори (смърч, бор, лиственица и ела), бързи реки и варовикови клисури, не е лесно, но най-трудната част ще бъде да изберете кой сезон да посетите – зимата или лятото? През дълбоката зима паркът е обгърнат от вечна нощ и тогава можете да ходите със снегоходки, да карате ски и да имате шанса да видите Северното сияние. Лятото, в разгара на топлите месеци, там има много дневна светлина и е чудесно за каране на кану и пешеходен туризъм.

Най-добрите приключения:

Посетителите през лятото имат два основни избора да изследват територията: по вода или по суша. Любителите на водните спортове могат да наемат канута и екипировка за къмпинг от Oulangan Taika, за да се впуснат в пътуване по река Oulankajoki. По протежение има няколко къмпинга и хижа. В горната част на реката има бързеи, така че я пропуснете, ако не сте опитен в гребането.

Вижте още: На стоп до Финландия

Оуланка, Финландия (снимка: Datingscout, Unsplas)

Ако сте от пешеходните туристи, опитайте 7-километровата пътека Pieni Karhunkierros, обиколка, която минава по някои от известните висящи мостове на парка. През летните месеци пътеката е еднопосочна (по часовниковата стрелка).

Любителите на дълги преходи могат да се отправят към 80-километровия Bear’s Ring, известен още като Karhunkierros Trail. Най-популярният преход във Финландия пресича парка от север на юг, като всеки етап завършва с автобусен маршрут, в случай че предпочитате да спите в истинско легло. За по-непретенциозните вариантите са къмпинги и малки хижи по пътя. Гърмящи реки, спокойни потоци, тресавища, висящи мостове и нежнолилави орхидеи ви очакват. А може и да срещнете пастири и техните северни елени…

Използвайте приложение като My Aurora Forecast, за да наблюдавате условията на северното сияние – кога има най-добър шанс да забележите цветове на дъгата, покрили нощното небе.

Вижте още: Фотогалерия: Най-приятните начини да се насладите на Северното сияние

Северно сияние във Финландия (снимка: Vincent-Guth, Unsplash)

Как да стигнете:

Най-близкото летище до парка е Куусамо, което има няколко полета от Хелзинки всеки ден, плюс няколко други големи европейски града, като Брюксел и Франкфурт. Въпреки че наемането на кола в Куусамо е най-лесният начин за пътуване, автобусен маршрут от летището води до пътеката Karhunkierros, посетителския център на националния парк Oulanka и Ruka, ако желаете да добавите ски спускане към маршрута си. Ски курортът Ruka е най-известният във Финландия и има дълъг сезон от октомври до май.

3. Национален парк Чинкуе Тере, Италия Чинкуе Тере (сн.: exoticholiday.bg)

Защо да отидем:

Ярко оцветените италиански къщи, прилепнали към скали над лазурно море, на петте селца, съставляващи Cinque Terre, които сигурно сте виждали в интернет, всъщност са национален парк. Стръмните хълмове, водещи направо в морето, са терасирани и култивирани повече от 1000 години. Е, гледката е смайваща, на живо дори повече.

Най-добрите приключения:

Най-популярният пешеходен маршрут е Синята пътека (наричана още Sentiero Azzuro или SVA). Това е основната пътека, която исторически е свързвала всичките пет села. През 2019 г. свлачище отнася участъка между Корнилия, Манарола и Риомаджоре, и работата по поддръжката продължава, въпреки че участъкът от Манарола до Риомаджоре е отворен отново през юли.

Винаги, когато решите да пътувате, започнете възможно най-рано през деня или планирайте пътуване късно следобед, за да избегнете претъпканите обедни часове. Връщането с влак също винаги е опция.

Вижте още: Алпийски курорти: Италия

Чинкуе Тере, Италия  / снимка: Karsten Winegeart, Unsplash

Участъкът от Синята пътека, от Корнилия до Вернаца (вземете фокача, направена с прочутото песто в региона за закуска по средата на прехода) и до Монтеросо е 6,5 км в едната посока с 600 м денивелация. По-малко популярен, но може би още по-добър преход по нея е високият маршрут между Корнилия и Манарола. Ще се изкачите до малкото градче Воластра, кацнало над Чинкуе Тере, а след това ще се върнете надолу към Манарола. Намерете време да се разходите за чаша вино и брускета в Cantina Capellini, винарна, произвеждаща бялото вино Cinque Terre DOP. Семплият вътрешен двор е точно на пътеката, разположен сред лозите и гледа към морето. Уверете се, че имате място в раницата си за бутилка за вкъщи.

Cantina Capellini (снимка: winedering.com)

Насочването на юг от Корнилия и завършването в Манарола е 6 км в едната посока, с 450 м денивелация. Спускането по този маршрут е трудно, ако не сте в добра физическа форма.
Докато сте по пътеката, може да се възползвате от невероятна храна (корнети, песто, вино, пържена аншоа, фокача) или може направо да се насочите към водата. Всеки град има достъп до морето за плуване, въпреки че няма да намерите голяма плажна ивица никъде, освен в Монтеросо. Но можете да разстелите кърпа върху скалите и да си направите слънчеви бани.

Как да стигнете:

С полет до Флоренция, Милано или Рим. Влаковете се движат директно от тези големи центрове до La Spezia Centrale, най-близкия град до Чинкуе Тере (Cinque Ter), или можете да шофирате до La Spezia Centrale и да паркирате колата си под наем в големия гараж на гарата. Оттам е 7 минути с влак до първото село, Риомаджоре. Всяко следващо село е само на няколко минути по-нагоре по пътя. Ако планирате да използвате както влака, така и пътеките, закупете карта Cinque Terre предварително, която позволява неограничени пътувания с влак между селата, достъп до пътеките и безплатно използване на тоалетните на всяка гара.

4. Доломити, Италия Национален парк Доломити (снимка: thenaturaladventure.com)

Защо да посетите Национален парк Доломити:

Всеки регион на европейските Алпи има свое неповторимо очарование. Италианските Доломити обаче са особено впечатляващи. Скалистите планини, обвитите в мъгла долини и обширните гори осигуряват един незабравим пейзаж.

Неслучайно Доломитите са обявени за част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО. Като за начало може да се запознаете с езерото Брайес, в чиито кристални води се оглеждат околните върхове. Високо над Кортина, перлата на Доломитите, можете да видите на длан някои от най-зашеметяващите върхове на Алпите.

Вижте още: Доломитите в снимки и кратки факти

Доломити (снимка: Sara Nudaveritas, Unsplash)

Най-добрите приключения:

Доломитите са известни с внушителните скални върхове, издигащи се високо над планинските долини. Тези върхове предоставят много възможности за алпийско катерене. Те представляват характерната “доломитна скала” – вертикални образувания в светли цветове, които създават уникални пейзажи.

Летният период предлага възможности за планински туризъм, планинско колоездене и дълги трекинги. В това число може да се възползвате от многото виа ферати там.

През зимния сезон Доломитите се превръщат в рай за ски и сноуборд. Снегът и множеството ски писти в региона предлагат невероятно изживяване за любителите на зимните спортове, като най-предпочитаната дестинация за зимните спортове е Вал Гардена.

Разбира се, преход до Трите Чими на Лаверадо заслужава да бъде специално споменат. Обиколката гарантира страхотни впечатления от Секстенския масив – долината на планинарите и планинските водачи.

Вижте още: Първото изкачване на северната стена на Чима Гранде

Снимка: Wikipedia

Не е лесно човек да обхване в едно пътуване най-доброто от тази планина. Ако сте фенове на адреналина и височинните изкачвания, може да се включите към някое организирано, като например това до Пунта Пеня, в масива Мармолада. Друг добър вариант може да бъдат зашеметяващите виа-ферати на масива Падон, масива Сассолунго и масива Тофана.

Велосипедистите могат да изпробват силите си на изтощителния етап 20 от маршрута Giro d’Italia (2022 г.), който се простира на 168 километра от Белуно до Мармолада, пресичайки парка по SR203.

Каквито и дейности да решите да предприемете, не забравяйте да отделите малко време в двата края на пътуването си за бързо отклонение до така наречения Път на просекото и да направите дегустация.

Как да стигнете:

От България може да стигнете и с кола. Иначе във Венеция е най-близкото голямо летище, а услугата с влак до Белуно отнема приблизително два часа. Оттам автобусът Dolomiti обслужва много от пътищата в парка.

5. Национален парк Самария, ГърцияНационален парк Самария, Гърция (снимка: Gabriel M)

Защо да отидете:

Обхващайки най-дългия пролом в Европа, Националният парк Самария показва най-доброто от Средиземноморието, от извисяващите се скали, до ароматните кипариси и от белите варовикови речни корита, до самото искрящо море.

Тъй като паркът се състои почти единствено от един дълъг, стръмен проход от около 14 км, можете да се насладите на мястото в неговата цялост – от Белите планини до Средиземно море, за един ден. Дефилето на Самария се намира в западната част на Крит, най-големият гръцки остров.

Вижте още: Катерачен гидовник: Кастели, Гърция

Национален парк Самария (снимка: Lea Sun, Unsplash)

Най-добрите приключения:

Паркът е отворен от май до октомври. Входът отваря в 7 часа сутринта и е отлична идея да тръгнете тогава, преди жегата на деня. Голяма част от пътеката е открита и напечена от слънцето, така че е разумно да отидете през първия или последния месец от сезона, за да избегнете големите горещини. Паркът се затваря по време на прекалено горещи периоди или ако е вероятно наводнение в дъждовен период.

Обикновено преходът се минава за пет до седем часа и е добре да си носите храна и много вода. По маршрута има извори, но не разчитайте на тях. Разбира се, ще имате силна нужда от слънцезащита, под формата на козметика и шапка с голяма периферия. За каменистия терен е важно да обуете туристически обувки.

Вижте още: На планина в Гърция: 8 от най-впечатляващите туристически маршрути

При прехода в каньона ще се насладите на гледки към околните Бели планини, преди да продължите през борова и кипарисова гора и да стигнете до църквата „Свети Никола“ в руините на древен храм. Може да срещнете диви критски кози. Като пресечете няколко потока, ще се озовете в древното село Самария, което сега е обитавано само от служители на парка.

Национален парк Самария, Гърция (снимка: Georgia F)

Паркът затваря в 18:00 ч., така че се уверете, че сте минали през изхода дотогава. Или извървете още 4 км пеша, или вземете транспорт, за да стигнете до село Агия Румели, където можете да вечеряте в един от няколко ресторанта и, ако времето позволява, да се потопите в Средиземно море .

Единственият ферибот тръгва от селото в 17:30 ч., така че не го пропускайте или ще трябва да вземете таксиметрова лодка, или да останете в селото.

Как да стигнете:

От Атина с полет до летище Ханя, където можете или да наемете кола и да стигнете до дефилето, или да закупите автобусен билет до Ксилоскало, където е входът към дeфилето Caмария (от платотο Омалoc нa планинатa Лефка Ори), а изходът e близο дo южния бряг. Bceки ден имa ранни oбщински автобyси οт Хaня Таун дo Kcилосκалο, кaктo и организирани еκскурзии c гид. Общaта дължина нa нациoналния пaрк e 13-14 км, но за да cтигнете дο Aгия Рyмeли, имaте oще 3 κм в дeфилето, затοва се считa, чe маршрутът е 16 км. От Aгия Рyмeли мoже дa cи тръгнетe само с ферибοт или пеша, нямa път за кoли. Haй-чecтo маршрyтът се изминавa по следния начин:

– Bлизатe в дефилетο oт ceвер (Kсилоскaлο);
– Cтигате дo южния бряг и ceло Aгия Румели, къдетο мoжeте да си починетe/пοплувaте или дoри да пренощyватe в няκοй oт xотелите;
– Хвaщатe ферибοта oт Агия Румели до Хοрa Сфакиoн;
– Качвaтe се на автобуc οт Хoрa Сфакион дο Ханя Тayн или дo друго мястο на oстрова (рaзпиcанията сa направени тaκа, чe да имa автοбус cлед пoследния фeрибот οт Αгия Рyмели).

Вижте още: 10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция

Трябвa да ce има предвид oбaче, чe и на отиване изкaчванетο дo начaлотο на нациoнaлния парк нe е малκо. Maршрyтът в Cамария e cъс среднa труднocт и не e подxοдящ за малки децa.

6. Национален парк Екрен, Франция Национален парк Екрен (снимка: ТА 2М-КО, Фейсбук)

Национален парк Екрен (Parc National des Écrins), пълен с ледници алпийски рай с повече от 150 върха, достигащи 3000 метра, се намира близо до италианската граница в югоизточна Франция. Той е един от 10-те национални парка на страната. Покрива площ от 918 кв. километра високопланински местности с високи върхове, глетчери, алпийски пасища, субалпийски гори и езера, най-високата му точка е 4102 метра.

Най-добрите приключения:

В границите на парк Екрен има няколко ски зони, от които може да се възползвате през зимата.

Националният парк има около 160 км маркирани велосипедни пътеки. Велосипедният парк Les Deux Alpes е един от най-големите в Алпите и предлага курсове за различни нива – от начинаещи, до състезателни нива, във всички стилове – спускане, ендуро, крос кънтри и всичко това, сред девствени алпийски гледки.

Вижте още: Наслади се на чудесата на Френските Алпи

снимка: J.P. Nicollet – PNE

Alpe d’Huez предлага едно от най-емблематичните изкачвания на Tour de France в допълнение към Megavalanche, състезание по планинско колоездене с масов старт на ледник.

Вижте още: Тур дьо Франс идва в България с два масови старта за любители

Как да стигнете:

Най-близкият голям град е Гренобъл, Франция. Летете до Лион, Женева, Марсилия или дори Париж и вземете високоскоростен влак до Гренобъл. От там може да наемете кола, но има и автобусна услуга до Les Deux Alpes, ако ще се придържате към курортите или ще наемате водач.

Национален парк Екрен (снимка: T. Maillet – PNE)

Къде да отседнете:

Ски курортите и селата в и около Екрен осигуряват достатъчно места за настаняване, но за да избягате от шума и суетата, резервирайте престой в планинска хижа. Някои от тях служат чисто и просто за подслон на преминаващите, в други има персонал през лятото, предлагайки топла вечеря и закуска. Сигурно, е че вечер, когато пътниците стигат за отмора, от всички тях се открива гледка на залязващото слънце в прекрасна високоалпийска обстановка.

Вижте още от нашите предложения за пътуване!СподелиShares

The post 6 от най-красивите национални паркове в Европа appeared first on 360mag.

Витоша ще посрещне Home Mountain Bike Cup 2024 през септември

СподелиShares

От началото на юни, до сега, всяка събота и неделя лифтовете Витошко лале 1 и 2 превозиха хиляди туристи и колоездачи до подножието на Черни връх, а съоръженията ще продължат да работят и през септември.

Много жители и гости на столицата това лято преоткриха Витоша и заведоха децата си за първи път до Черни връх, с помощта на лифтовете, които спестяват голяма част от ходенето и правят разходката до върха много по-лесна, бърза и приятна.

По случай празничния 6 септември и официалния почивен ден на 23 септември, се планира двата лифта да работят за туристи и колоездачи, в зависимост от метеорологичната обстановка. Витошко лале 1 и 2 са с работно време от 9:00 до 16:30, за актуален статус на съоръженията следете www.vitoshaski.com

През цялото лято множество колоездачи също се възползваха от двата работещи лифта, които са оборудвани и с куки за по-лесно превозване на велосипедите. С помощта на лифтовете много бързо и лесно се достига до множество колоездачни трасета и маршрути из цялата планина, а за колоездачите се предлагат специални „МТБ карти“ за полудневно, целодневно и уикенд ползване на съоръженията.

Едно от най-посещаемите трасета за колела над столицата този сезон е трасето за спускане „Витошко лале“, разположено в непосредствена близост до едноименната ски писта. Трасето се обслужва от лифт Витошко лале 1 и в края на месеца ще приеме голямо международно състезание.

От 20 до 22 септември Витоша ще приеме първото в историята си състезание по спускане част от календара на Международния колоездачен съюз, носещо точки за световната ранглиста.

Над 80 са записаните за участие към момента, сред които има представители на цяла България, Франция, Великобритания, Гърция, Босна и Херцеговина и Република Северна Македония, като се очаква броя на състезателите и участващите нации да се увеличи още.

Витоша Home Mountain Bike Cup 2024 ще се проведе за 11-а поредна година и по традиция е част от календара на Столична Община и се провежда с подкрепата на Фондация София Европейска Столица. Официален медиен партньор на събитието е международния телевизионен канал Extreme Channel, който ще промотира събитието в ефира и социалните си медии и ще излъчи специален репортаж от събитието в над 40 държави по цял свят.

В края на септември, в зависимост от метеорологичната обстановка, на Витоша предстоят още няколко интересни събития, сред които финалния кръг на „Витоша Family Day” и откриване на нов семеен кръгов маршрут за пешеходни и вело разходки.

СподелиShares

The post Витоша ще посрещне Home Mountain Bike Cup 2024 през септември appeared first on 360mag.

12 000 вата енергия, генерирана с човешка сила и монетизирана в 6 000 лв. за млади авто изобретатели от Русе

СподелиShares

От 30 август до 1 септември, под Младежкия хълм в Пловдив, в рамките на събитието Shake that Хълм, стотици хора посетиха щанда на Photomate, където имаха възможност да разберат какво е това енергия, как се използва, как се създава и сами да генерират такава.

За да покажат нагледно как се генерира енергията и каква е нейната стойност, две успешни компании – Photomate и DECATHLON, обединиха сили в проект, който има за цел да образова, вдъхновява и да помага.

С общите усилия на посетителите, бяха събрани 12 кW енергия, което се монетизира в 6000 лева от Photomate, в подкрепа на отборите на Русенския университет, разработващи екологични автомобили.

За реализиране на благотворителната идея, на специален щанд бе осигурен свободен достъп до 5 броя тренажори, предоставени от DECATHLON: 2 велотренажора, 1 кростренажор и 2 гребни тренажора. В рамките на трите фестивални дни, стотици хора от всякакви възрасти и националности се спираха да разберат повече за случващото се на място и се включваха ентусиазирано в предизвикателството.

Изключително вълнуваща, а и образователна беше възможността на специално създаден за събитието интерфейс всеки да следи в реално време генерираните от него ватове и да се мотивира допълнително. Така за мнозина стана ясно, че производството на енергия не е лесна работа и колко е важно интелигентното ѝ съхранение.

Мъже, жени и деца от всички възрасти и националности не оставиха уредите да почиват нито за миг. Поздравяваме всички участници, които независимо от своята възраст, физическа подготовка и липса на подходящата екипировка се впуснаха ентусиазирано да произведат енергия с кауза. Всеки от тях получи студена крафт бира, а за най-младите участници имаше шарени подаръци, осигурени от Photomate.

Истински вдъхновяващо бе да се наблюдава надпреварата, която си спретнаха двама гребци – младежи на 16 и 17 години. Ватовете буквално хвърчаха наоколо, в унисон със спортния хъс и ентусиазъм на младите спортисти. Оспорваната им битка създаде рекордно количество енергия. „Рекордът на събитието“ беше поставен отново на един от гребните тренажори от професионален гребец, който успя да генерира 30 вата за 6 минути.

Най-вълнуваща бе историята на участник, дошъл за събитието специално от София. Оказа се, че той учи майсторско шофиране в НСА и е почитател на отборите от Русенския университет, без специално да ги познава. С голяма отдаденост той „навъртя“ 480 вата, на което посвети над 2 часа, като така сам дари на младите изобретатели близо 250 лева.

На финала на третия ден на фестивала, целта на събитието бе дори преизпълнена. Желаещи да генерират енергия на тренажорите имаше във всеки от дните до полунощ и общо събраната и заредена в Huawei батерията енергия беше цели 10 200 вата (10,2 kW). Допълнително екипът на Photomate генерира още 2 kW със собствена сила и така общо дарението се закръгли на 12 kW. Както бе обявено предварително, събраната енергия беше монетизирана с по 500 лв. на kW и дарена на двата отбора на Русенски университет, разработващи автомобили с минимален разход на енергия Team Avtomobilist и Team Hydru Racing.

Представители на двата отбора бяха на събитието и със свежото си присъствие увличаха посетителите на щанда. Те разказваха подробности за колите, а паралелно бяха излъчвани клипове от състезанията, в които участват. Всичко това предизвикваше жив интерес в аудиторията и породи много въпроси. Гостите от университетските отбори отговориха на всички тях и показаха своите най-нови прототипи, като на най-ентусиазираните малки посетители бе предоставена възможност да седнат в купето и да се докоснат до автомобилите на бъдещето.

Отбор Team Avtomobilist разработва автомобил в категория „прототипи“, задвижван с електрическа батерия. Отборът се състезава в световните серии за най-екологични автомобили. Най-добрият постигнат от тях резултат е 594 km/kWh, при автомобил със самоносеща конструкция, с тегло до 28 kg, изработен от въглеродни влакна (карбон). Team Avtomobilist доказва високото ниво на своята работа, класирайки се регулярно в Топ 10 в своята категория. Две поредни години печели награда за дизайн.

Другият изследователски отбор на Русенския университет – HydRU Racing Team, се състезава в категория „градски тип“, задвижван от водородна горивна клетка. Техният автомобил печели награда за най-добър дизайн в предварителния кръг на състезанието Shell Eco-marathon Challenger Event в Турция.

Екипът на Photomate и представители на авто отборите на РУ

Събитието се проведе на събитийна територия на открито Plovdiv Stage Park. – много красива локация в подножието на Младежкият хълм в Пловдив, с голяма поляна и красива гора. Наоколо има трасета за велосипеди, въжени паркове, пътеки за разходка и още много възможности за спорт. Случайно или не цялото събитие се проведе именно в града с най-активните хора – според проучване, изнесено от DECATHLON, със своите близо 70% спортуващи граждани в активна възраст, Пловдив е най-спортуващият град у нас.

СподелиShares

The post 12 000 вата енергия, генерирана с човешка сила и монетизирана в 6 000 лв. за млади авто изобретатели от Русе appeared first on 360mag.

Oceans Seven за 173 дни: Петър Стойчев със световен рекорд

СподелиShares снимка: Фейсбук/Петър Стойчев

Българският плувец в открити води Петър Стойчев подобри световния рекорд, като преплува Oceans Seven за 173 дни!

Досегашният рекорд на планетата принадлежеше на Анди Доналдсън. Той пръв плува „големите седем“ Oceans Seven за по-малко от 1 година. В периода от 7 август 2022 г. до 27 юли 2023 г. Доналдсън преплува седемте маратона – протокът Кук, протокът Гибралтар, протокът Молокай, каналът Каталина, Северният канал, протокът Цугару и Ламанша за време 355 дни.

снимка: Фейсбук/Петър Стойчев

Сега Стойчев преплува седемте най-големи маратони в открити води за по-малко от 6 месеца (5 месеца и 20 дни.): от 14 март до 2 септември 2024 година!

Вижте още: Петър Стойчев стана първият българин с Oceans Seven

Новият световен рекорд е български и е за повече от два пъти по-кратко време – 173 дни.

Припомняме, че на 14 август Петър Стойчев направи Oceans Seven, преплувайки и протока Цугару. Тогава той заяви, че смята да преплува още веднъж Ламанша, за да постави световен рекорд за време.

Прозорецът ни за старт на плуването беше от 27 август до 1 септември. Стартирахме в 23:34 часа, 26 минути преди да ни изтече слотът. Чакахме дали времето няма да се подобри. Не се случи. Но това не ме отказа. Напротив – мотивира ме още повече. Както каза легендарният ми лодководач Майк Орам: „Петър, с никой друг не бих тръгнал да плува в такива условия. Ти си Аквамен.“

Това написа Стойчев във Фейсбук, където споделя, че голямата част е плувал на тъмно, при силен вятър и големи вълни, стигащи над 2 метра, а във финалната част към Франция имало и много медузи.

„Въпреки всичко, плуването ми беше успешно. Трето преплуване на Ламанша и първо през нощта – 17 години, след като станах първият човек, преплувал Ламанша за под 7 часа, и 18 години, след като го преплувах за първи път.“

Изключително горд съм, че станах едва 32-ият човек в целия свят и първият от България с постижението Oceans Seven. А вече и световен рекордьор с преплуването на седемте маратона за 173 дни.

Петър Стойчев изказа благодарности към „всички българи, които не спират да ми показват огромната си подкрепа“, към Иван Златинов и треньора си Красимир Туманов, както и на всички организации и лодководачи, оказали съдействие по време на сериозното предизвикателство.

Вижте още: Шест от седем: Петър Стойчев преплува и Северния канал

СподелиShares

The post Oceans Seven за 173 дни: Петър Стойчев със световен рекорд appeared first on 360mag.

„Alpine Connections“: Килиан Жорнет счупи рекорда на 82 х 4000

СподелиShares снимка: facebook.com/kilianjornet

Легендата в трейл бягането и алпинизма Килиан Жорнет отново ни кара да затаим дъх пред поредния му успех. Той реализира проекта „Alpine Connections“, свързвайки само с човешка сила – пеша и с колело, 82 алпийски върха, високи над 4000 м.

Цифрите зад това нечовешко постижение са смайващи: 1207 километра (пеша и с колело), 75 344 метра разлика в надморската височина, само за 19 дни. Времето за движение е било 267 ч., 45 минути и 16 секунди или той се е движел по 14 часа за денонощие. Средно дневното време за сън е било 5:17 часа.

снимка: facebook.com/kilianjornet

С това Килиан детронира италианците Франко Николини и Диего Джованини, които през 2008 г. изкачиха 82-та „4000“ за 60 дни.

19 дни след като започнах на Пиц Бернинa, мечтата ми да изкача всичките 82 4000-метрови върха на Алпите, използвайки само човешка сила, като ги свържа заедно, се сбъдна на Дом и Бар дез Екрен, най-западният от всички тях.

Това без съмнение беше най-предизвикателното нещо, което съм правил в живота си, ментално, физически и технически, но може би и най-красивото.

Трудно е да отработя всичките си емоции точно сега, но това е пътуване, което никога няма да забравя.

– сподели Килиан в социалните си профили.

снимка: facebook.com/kilianjornet

Но за каталунеца „Alpine Connections“ е преди всичко себенадминаване, както миналата година в Пиренеите. Това също е възможност за него да отдаде почит на своите ментори, и по-специално на неговия спътник в катеренето Ули Щек (известен още като „швейцарската машина“, който има време от 62 дни за 82-те „4000“).

Към всичко това трябва да добавим и научен аспект – екип от изследователи, специализирани в областта на съня, е бил част от проекта.

снимка: @joelbadiavisuals

Не е за подминаване и фактът, че Килиан стартира „Alpine Connections“ само два дни след невероятния финал в бягането на Sierre-Zinal, където постави рекорд на трасето.

Този ​​проект беше невероятен. Мисля, че това е едно от най-трудните неща, които съм правил. Да останеш в състояние на пълна концентрация в продължение на 20 дни отнема много енергия, но е необикновено.

Спомням си всички изгреви и залези и всички приятели, които ме придружаваха в планината. Много съм щастлив и горд от това, което постигнахме през последните три седмици.

Сега е време да си почина и да обработя всичко, което се случи, защото мисля, че ще ми отнеме известно време, за да го оценя напълно.

снимка: strava/Kilian Jornet Burgada

За да усетите част от емоцията и свръхадреналина на този проект, вижте едно от характерните видеа на the G.O.A.T., от които обичайно ви спира не само дъхът, но и сърцето:


Всичките 16 етапа на осъществяване на проекта може да се проследят и в профила на Килиан Жорнет в Strava.

СподелиShares

The post „Alpine Connections“: Килиан Жорнет счупи рекорда на 82 х 4000 appeared first on 360mag.