Списание 360's Blog, page 78

Сънят. Откровено с летящите хора Тодор Тодоров и Петя Гавазова

СподелиShares

Всички знаем колко е важен сънят за човешкото тяло и неговото качествено възстановяване. Пълноценният сън носи ползи на физическото ни здраве и на нашата психика, осигурява ни бодрост и готовност за справяне с предизвикателства. Заедно с Magniflex се срещаме с активни хора, за да разберем как спят и възстановяват. Представяме ви двама души, които са превърнали екстремното в свой начин на живот – Тодор Тодоров-Батмана и Петя Гавазова. 

Те са семейство. За тях летенето е начин на живот – нещо, с което се занимават вече почти 30 години. В началото летят за удоволствие, а през 2013 г. хобито им прераства в бизнес. Така се появява семейната им фирма “Полети и приключения”, основната атракция, в която са тандемните полети с парапланер. Провеждат и курсове за начинаещи пилоти. През останалото време запълват програмата си с разнообразни дейности сред природата. Нeзависимо дали яздят коне или карат колела в планината, или пък гребат в някое красиво езеро, приключението с тях е гарантирано!

Тодор Тодоров-Батмана е една добре позната в екстремните среди личност. Той е републикански шампион по джудо, вещ в конната езда, каскадьор, дублирал Ник Нолти и… Хелбой. Бивш състезател по джудо и самбо – европейски шампион по самбо.

Петя Гавазова е бивша състезателка по фигурно пързаляне. Представяла е България на две европейски и три световни първенства, а също и на Зимните олимпийски игри в Калгари през 1988 г. В момента в семейната фирма „Полети и приключения“ е оператор на лебедка, занимава се с организация и логистика.

Надникваме зад навиците на всеки от симпатичното семейство, за да разберем какво ги държи будни, усмихнати и щури.

снимка: личен архив

Сънят е много важен и за двамата. За Тодор е най-важната част от денонощието. „Рестарт, презареждане. Психическо и физическо. Колкото и да си силен и енергичен все някога трябва да презаредиш.“ – казва той.

За Петя сънят е блаженство. Удоволствието е несравнимо, казва тя, когато се отпусне в леглото след натоварен и изморителен ден. „Харесва ми, когато много ми се спи, зверски съм уморена и заспивам веднага.“ Споделя, че обича да спи непробудно, без да сънува. Такъв сън описва като тежък и плътен.

Количеството необходим сън за Тодор с годините става все по-малко, но затова пък вече е по-взискателен към условията. 6-7часа сън са му достатъчни, но определено, само ако мястото е удобно, в противен случай, дори да има достатъчно време, не успява да се възстанови напълно. Той споделя още, че в различните сезони времето за достатъчен сън за него е различно. „През зимата, в студено и гадно време, ми трябват поне 8 часа сън. При възможност дори си подремвам през деня. Пролетта и лятото, когато е сезонът на любимите ми занимания, 6 часа са ми достатъчни. Така, средно пресметнато, спя по 7 часа.“

Обикновено около 7-8 часа спи и Петя. Това време ѝ е достатъчно, дори когато се е преуморила физически през деня. „Важното е тези часове да са качествен сън, истински и непробуден – казва тя – всеки човек го е изпитвал, когато си неспокоен, мъчат те някакви мисли или трудни решения, не заспиваш лесно и бързо, будиш се често или спиш, но сякаш си буден и сутрин ставаш уморен.“

снимка: личен архив

И двамата си лягат преди полунощ. Тодор става в 7 ч. или по-рано, Петя се буди около 7.30 ч. Тя признава, че ѝ се иска да си ляга към 22.00 ч., но това е постижимо само през зимата и то не всяка вечер. Споделя, че се наспива по-добре, ако е заспала до 23.00 ч. и допълва:

През лятото обаче това е невъзможно. Поради естеството на нашите занимания, се стараем да използваме максимално светлата част на деня и лягаме доста късно.

Тодор ни казва, че събуждането му протича „без усложнения и съпротива“, ако е спал добре и удобно. За това явно спомагат принципите, които спазва преди лягане:

Обикновено преди да заспя, чета или гледам телевизия. Когато ми е възможно, се храня поне 3-4 ч. преди да заспя, не пия алкохол (по принцип), избягвам обилната храна, многото течности.

По подобен начин стоят нещата и при Петя. Преди да заспи, ако е уморена, гледа телевизия, но не повече от 20-30 мин. Ако пък е по-свежа, чете книга. Споделя, че се старае последното хранене да не е непосредствено преди лягане, което невинаги се получава: „Но има дни, в които съм много гладна още в 16.00 ч. Тогава се нахранвам пълноценно и това е последно за деня.“ Казва, че по принцип опитва да се храни здравословно. „Няма нещо специално във вечерното меню. Течностите си набавям през деня и непосредствено преди лягане не пия.“

снимка: личен архив

Как протича сънят им

Тодор споделя, че спи настрани и по-рядко по гръб. Заради множеството травми често се върти, но като цяло не се буди и спи дълбоко. През нощта не пие вода, само няколко глътки понякога. Случва се рядко да става нощем. Казва, че качеството на съня зависи от дневните емоции и натоварвания, „затова избягвам да се занимавам с глупости, ако все пак ми се е случило, гледам да не мисля за тях“.

През повечето време спи настрани и Петя, и по-рядко по гръб. „Обръщам се няколко пъти нощем. Ако съм спокойна и се чувствам комфортно, спя дълбоко и непробудно.“ Не пие вода нощем. Разказва, че когато понякога ѝ се налага с дни да е извън дома и да спи на легло, което не ѝ е удобно, с наближаването на нощта е в очакване на поредното неприятно изживяване. Резултатът е: „Трудно заспивам, будя се често или страдам от безсъние, а сутрин се чувствам уморена и измъчена.“

снимка: личен архив

Недоспиването

Липсата на сън не води до добри усещания. Тодор описва последствията така:

Недоспиването не ми доставя удоволствие, но се справям, когато ми се наложи.
Най лошото е, че недоспал съм разконцентриран и немотивиран. Честата смяна на настроението също така ме прави раздразнителен.

Най трудно за него след недоспиване е шофирането в продължение на часове с не висока скорост. Признава, че за съжаление му се налага често, тъй като през зимата със съпругата му карат камиони за транспорт на спортни коне и не е налице така необходимият комфорт за пълноценен сън.

Когато не се е наспала добре, и Петя е в лошо настроение и е раздразнителна. Разказва, че когато се случва да спи 2-3 часа и да става през нощта, защото трябва да пътуват, полага много усилия, за да се държи възпитано.

Толкова съм заядлива и кисела, че се възхищавам на мъжа ми как ме изтърпява. Аз дори за себе си съм непоносима.

Времето, в което правят дълги пътувания и през зимата с Тодор работят като шофьори, като транспортират коне до различни места в Европа или Турция, е доста тежко и натоварващо. Пътуванията са трудни, защото не е добре за животните да прекарват много дни в камиона или караваната. „Караме без почивка, понякога по 7-8 дни и само се редуваме през няколко часа. Единият кара, другият спи, но на седалката в колата не е особено приятно. Абстрахирам се от дискомфорта, презареждам докато спя 3-4 часа и продължавам. Тогава чакам с нетърпение момента, когато ще стигна отново до леглото си“, разказва Петя.

Тодор Тодоров-Батмана и Петя Гавазова с техния син Пламен-Калоян Тодоров (снимка: Личен архив)

Наваксването на съня

След недоспиване Тодор обича да спи на тъмно, тихо и прохладно място. Изключва телефона и се опитва да прекара в сън или покой поне 10-11 часа. Признава, че когато е гладен, спи спокойно и дълбоко.

На Петя са необходими няколко дни, в които да спи нормално, за да се почувства отново добре и да възвърне нормалния си ритъм на живот. Споделя, че никога не е можела да спи по 12-14 часа или пък до следобед. Не обича и следобедния сън: „Предпочитам да върша нещо, но ако някога през деня заспя, бъдете сигурни, че съм се предала, умората ме е победила.“ Тодор, от друга страна, не пропуска възможностите за възстановителна дрямка: „Тъй като работя когато има какво, с удоволствие подремвам през деня, когато времето е гадно и нямам какво да правя.“

И двамата никога не са следили съня си с уред. Тодор казва, че щом е свеж и бодър, „значи всичко ми е наред и никакъв уред не може да ми каже кое е добре и кое не“.  Петя вече е разглеждала графика на съня на своя приятелка и е любопитна за своите показатели, затова смята в най-скоро време да си купи някакъв смарт часовник.

Вкъщи спят на умерено твърд матрак.

Години наред спяхме на много твърд матрак, тънък, без никакви екстри, докато накрая проумях, че не е нужно да си го причинявам.

– разказва Тодор. За този период ни споделя и Петя:

Бяхме решили, че е много полезно против болките в гърба да спим на твърдо. Тошо даже донесе 2 татамита от джудо залата. Поспахме, поспахме, нощем не смея да мръдна, знам че ще боли, сутрин ставам все едно някой ме е бил и… приключих с японските традиции.

Тъй като спят на подиум, а не на нормално легло, са си избрали максимално широк, дебел и удобен матрак.

снимка: личен архив

Петя споделя, че матракът и удобната възглавница са най-важни за пълноценния сън и добрата кондиция на следващия ден, но за нея има и други фактори, важни за добрия сън. „Например аз обичам в стаята да е студено, дори и през зимата. Не повече от 17°. Харесва ми да спя на отворен прозорец и когато вдишвам, да усещам въздуха студен.“

При толкова интересен и динамичен начин на живот, не е странно, че на двамата се е случвало да спят не нетипични места. Тодор ни разказва, че най-странното място, на което е спал, е конска каравана, върху бали слама, завит с конска попона (завивка за коне). За Петя това е нощувка в кемпера им на паркинга пред Националния исторически музей. „По-скоро ситуацията беше комична. Пристигнахме от морето през нощта, уморени, имахме много багаж за разтоварване, а не искахме да го оставим без надзор. С Тошо се разбрахме само с поглед, решихме че ще пренощуваме пред НИМ. Смешното беше, че се намирахме само на 300 м от дома ни“, разказва с усмивка тя.

Попитахме „летящите хора“ чии отговори на същите въпроси биха искали да видят и ето какво ни отговориха:

Тодор Тодоров: На някой мой връстник, който се занимава с изкуство.

Петя Гавазова: Би ми било интересно да чуя мнението на фигуристките, на Етери Тутберидзе или да сравня мнението на световнозначими състезатели, които се занимават с коренно различни спортове, например парапланеристи, скейтъри, колоездачи.

Разберете повече за навиците за сън и възстановяване и на други активни и целеустремени хора в рубриката ни за съня тук. 

 

СподелиShares

The post Сънят. Откровено с летящите хора Тодор Тодоров и Петя Гавазова appeared first on 360mag.

Природните феномени по света: Фантастичното „Драконово око“ в Норвегия

СподелиShares „Окото на дракона“, Норвегия (снимка: reddit.com)

„Окото на дракона“ е естествена вдлъбнатина в скалите до Uttakleiv Beach на северозападното крайбрежие на Норвегия, която изглежда точно като окулус на влечуги. Камък, който седи на дъното на кухината, се откроява на фона на легло от бял пясък и водорасли, образувайки зеницата на окото.

Става дума за природна особеност, която много вероятно се е образувала през последната ледникова епоха“, казва доц. Франсис Шантел Никсън, от Норвежкия университет за наука и технологии Live Science.

Вижте още: Изчезващи забележителности: 4 любими дестинации, които можем да изгубим

„Окото на дракона“ (снимка: photohound.co)

Огромен ледник е покривал Скандинавия, както и части от Северна Европа и северозападна Русия, по време на последния ледников период, преди около 20 000 години. Заледяването може да доведе до всякакви видове геоложки образувания, включително такива, които са резултат от ерозия на скалната основа под ледената покривка.

Разтопената от ледниците вода съдържа седименти, парчета скали с всякакви форми и размери, вариращи от фин пясък до гигантски камъни. Водните потоци, движещи се под леда с високо налягане, могат да „изваят скалната основа във вдлъбнатини с гладки стени, които могат да бъдат прави, извити или кръгли, и от порядъка на сантиметри до няколко метра на ширина и дълбочина.

Вижте още: 15 странни природни образувания

Дупки като „Окото на дракона“ се смята, че са оформени от особено бурни течения на стопена вода, които концентрират абразията и ерозията в кръгови модели. „Когато стопената вода в крайна сметка се забави или изчезне, грубите утайки ще се утаят от суспензията и ще останат в капан в дупката“, казва Никсън.

„Окото на дракона“ вероятно се е появило изпод леда преди около 16 000 години, при отстъплението на ледената покривка, когато се разкрива основната скала и нейните дупки, направени от гнайс – вид метаморфна скала с цветни минерални ивици, които добавят щрихи към фантастичния вид на окото.

Вижте още: Природните феномени на България

СподелиShares

The post Природните феномени по света: Фантастичното „Драконово око“ в Норвегия appeared first on 360mag.

Защо небето е синьо?

СподелиShares снимка: Wikimedia

Защо небето е синьо, а облаците не са? Защо небето не е зелено или оранжево, както се пееше в една детска песничка? Слънцето жълто ли е? На всички тези въпроси има конкретни научни отговори и сега ще се спрем на тях.

И така – защо небето е синьо? Какво е небето на други планети? Ето отговорите:Спектърът на слънчевата светлина

Целият диапазон на светлинния спектър се състои от инфрачервени лъчи,  ултравиолетови лъчи и видими лъчи. Приблизително 50% от енергията на слънчевото излъчване съставлява видимата светлинна енергия. Това е единствената област от електромагнитния спектър, която може да бъде видяна с невъоръжено око. В същото време инфрачервените и ултравиолетовите лъчи са невидими за нашите очи.

Видимата слънчева светлина се състои от: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо и лилаво. Както ще се досетите, това са цветовете на дъгата.

Червената светлина има най-дългата дължина на вълната и най-ниска честота на вибрациите, както и най-ниската енергия. Лилавата светлина (също така и синята) има най-късата дължина на вълната и най-висока честота на вибрации във видимия спектър. Тъй като енергията е право пропорционална на честотата, то виолетовата светлина има и най-голяма енергия.

Разпространение на светлината до Земята

Слънчевите лъчи се разсейват във всички посоки, когато срещнат всички газове и частици, намиращи се в земната атмосфера.

Нашата атмосфера е изградена от малки невидими частици – молекулите на газовете азот, кислород, въглероден диоксид и на водата, атоми на аргон. Те разсейват светлина от всички дължини на вълните, като светлина с по-къси дължини на вълните се разсейва много по-ефективно.

снимка: Kumiko Shimizu, UnsplashКаква е причината небето да бъде синьо

Синият цвят на небето се дължи на явление, което се нарича „Разсейване на Рейли“. Понятието формулира разсейването на светлината или на друго електромагнитно излъчване от частици, със значително по-малки размери от дължината на вълната на излъчването.

Слънчевата радиация (излъчване), която достига повърхността на земята след разсейване в атмосферата, се нарича разсеяна небесна радиация. Както стана ясно по-горе, вълните на светлината с най-късите дължини се разсейват лесно. Това са сините светлинни вълни, ето защо виждаме небето в синьо.

Ретината на кучетата пък е така устроена, че те не виждат червения, оранжевия и жълтия цвят на залеза.

снимка: Sean Oulashin, UnsplashЗащо небето не е синьо по залез и изгрев

При изгрев и залез ъгълът на проникване на слънчева светлина в атмосферата се променя рязко. Повечето от сините и зелените светлинни вълни са разсейват още преди да достигнат ниските слоеве на атмосферата и не можем да ги видим, затова виждаме повече оранжеви и червени нюанси в небето.

Отразява ли се небето в океана

Някои хора мислят, че океанът е син, защото като огледало отразява небето, но това не е така. Водата изглежда синя, защото нейните молекули поглъщат червената светлина. При проникване във водата, светлинните вълни с различна дължина последователно се филтрират. Водните молекули поглъщат червената светлина, но пък отразяват синята. Затова плитките водни басейни обикновено изглеждат по-малко сини от дълбоките.

Какъв е цветът на слънцето

Като деца го рисуваме жълто или оранжево, но то всъщност е бяло и това е така заради смесването на всички цветове.

Какво е небето на другите планети 

Цветът на небето на планетата зависи от състава на нейната атмосфера. Например атмосферата на скалисти планети, като нашата, съдържа определено количество газове, и тяхната комбинация определя цвета на атмосферата на дадената планета.

Газовата обвивка на Марс е съставена предимно от въглеродни оксиди и малки прахови частици, които разсейват светлината по различен начин. Снимки на НАСА показват, че нещата на Марс са противоположни на това, което се случва на Земята. Небето на огнената планета придобива оранжев или червеникав оттенък през деня, докато при залез става сиво-синьо.

Атмосферата на двата ледени гиганта Нептун и Уран има невероятни нюанси на синьото, заради съдържащият се в нея метан. Уран обаче е малко по-зелена, заради наличието и на амоняк.

Амонячните кристали в горните слоеве на атмосферата на Сатурн ѝ придават бледожълт оттенък. Колкото до Юпитер – кафевите и оранжеви ивици се дължат на газовете, които имат в състава си фосфор и сяра.

По материали на Al Jazeera.

СподелиShares

The post Защо небето е синьо? appeared first on 360mag.

Първото българско изкачване на Матерхорн

СподелиShares Първото българско изкачване на Матерхорн: отляво надясно са Иван Василев, Борис Маринов, Михаил Гайдаров, Петър Москов и Драголюб Костов (архив на доц. Сандю Бешев)

След 18 безплодни опита и с цената на 4 жертви, на 14 юли 1865 година е осъществено първото изкачване на идеалния връх, на един oт най-красивите и популярни върхове в света Матерхорн /4471 м/. Това изкачване бележи нов етап в развитието на алпинизма – той се превръща в спорт.

Италианците го наричат Матерхорн „Монте Червиньо”, а французите „Монт Сервин” – за всички останали той си е Матерхон. Един от най-трудните и красиви върхове в Алпите, застанал като страж на границата между Италия от юг и Швейцария от север, върхът, чието изкачване от която и да е страна изисква специална алпийска подготовка.

Photo: chil, camptocamp.org/Wikipedia

Матерхорн има четири симетрични ръба – Швейцарският, познат на алпинистите повече като „Хьорнли”, Италианският и ръбовете „Фурген” и „Цмут”, започващи от около 3000 м н.в., се издигат стръмно нагоре, за да се съберат в една точка на 4471 метра.

Първите изкачвания на всеки един от тях изискват много героизъм и бележат важен момент в историята и развитието на световния алпинизъм. От българска страна върхът е изкачен през 1965 г.

През 1964 г. по решение на Генералната асамблея на УИАА, на БТС е възложено да организира и проведе Международния алпийски сбор и среща на младите алпинисти. За участие в това голямо международно събитие в Българи пристигат 50 алпинисти от 18 страни. Между тях са и представителите на швейцарския студентски клуб от Женева. Благодарение на създадените връзки с българските студенти, през 1965 г. петима наши алпинисти от „Академик” София, получават покани за гостуване в Швейцария /нещо изключително трудно по тези времена/. Като представители на нашата академична младеж заминават – мс Борис Маринов, ръководител, мс Петър Москов, треньор, Иван Василев, Драгомир Костов и Михаил Гайдаров. В Швейцария към групата се присъединява и Наталия Машерска, бивш член на софийския клуб, а в момента студентка в Швейцария.

Вижте още: Първото българско зимно изкачване на Матерхорн

По време на 20-дневното посещение /31 юли – 16 август 1965 г./ нашите студенти правят редица изкачвания, като за тренировка преди това катерят в планината Салев, близо до Женева. Там, където преди 70 години друг български студент, Параскев Стоянов, се готви в продължение на 7 дни за своя подвиг – изкачването на вр. Гран Комбен /4318 м / – първо българско изкачване на висок алпийски връх. /1 август 1895 г./.

На 3 и 4 август Петър Москов – Иван Василев, заедно с Апдре Донанд /Швейцария/ и Мишо Гайдаров – Драгомир Костов с Кондрат Кирш /Швейцария/ изкачват Иглата Ла Пел. Най-сериозното изкачване, което нашите алпинисти осъществяват, обаче е това на вр. Матерхорн и то е осъществено на 7 август 1965 г.

На тази дата още в 4.00 часа сутринта по Швейцарския ръб /„Хьорнли”/, тръгват швейцарецът Габ – Борис Маринов и Шмил – Наталия Мащерска. По същото време швейцарците Андре и Жан Луи, заедно с Петър Москов, Иван Василев, Михаил Гайдаров и Драгомир Костов, започват изкачването по ръба „Цмут”.

Снимка: Wikipedia

След 7-часово катерене групата, тръгнала по швейцарския път е на върха. Борис Маринов и Наталия Мащерска стават първите българи, стъпили на този толкова популярен връх. Тъй като не само подходът до началото на ръба „Цмут”, а така и самото изкачване е значително по-трудно, втората група достига върха късно вечерта. Това налага при слизането, вече по тъмно, шестимата алпинисти да пренощуват на слизане по Швейцарския път.

При това положение Москов, Василев, Костов и Гайдаров правят и първото траверсиране на върха – изкачване по ръба „Цмут” и слизане по „Швейцарския” ръб.

Първото българско изкачвате по „Италианския” ръб е направено на 7 октомври 1965 г. от Георги Атанасов /сам/. За българско изкачване на четвъртия, най-труден ръб „Фурген” поне авторът няма информация. За сметка на това много по-значими са българските изкачвания на Матерхорн по неговата Северна стена, както при летни, така и при зимни условия, но за тях някой друг път.

Вижте още: Когато 330 км не ти стигат: Как Пирин Галов изкачи Пунта Гнифети и Матерхорн на път за TOR

С историята на първите български изкачвания по ръбовете на Матерхорн направи опит да ви запознае доц. Сандю Бешев.

Вижте всички статии от поредицата: Ветераните в българския алпинизъм!СподелиShares

The post Първото българско изкачване на Матерхорн appeared first on 360mag.

С бодра крачка: 5 маршрута около Шумен

СподелиShares Паметникът „Създатели на българската държава“, Шумен (снимка: Yelkrokoyade, Wikipedia)

Ако пътувате в Североизточна България, една много добра идея е да посетите град Шумен и забележителностите в близост до него.

Разположен в Шуменското поле, градът се простира на надморска височина от 180 до 300 м. На около 300 м над него пък се извисява Шуменското плато. Градът се пресича от малката река Поройна.

3 км западно от града, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка. Емблематичен за града е паметникът „Създатели на българската държава“, до който водят 1300 стъпала.

Шумен е на 360 км от град София, на 291 км от Пловдив, на 88 км от Варна и на 127 км от Бургас.

Представяме ви 5 идеи за разходка в околностите на град Шумен:

Местността „Кьошкове“Парк „Кьошкове“, Шумен (снимка: Стефи Динева, Фейсбук)

Местност Кьошковете се намира в Природен парк „Шуменско плато“ и започва непосредствено от западните квартали на град Шумен. Това е една от най-красивите и посещавани местности в парка. В нея може да видите малко изкуствено езеро, да се разходите из сенчести алеи, да поседнете в кътове с пейки, чешми с изворна вода и детски площадки. Там е началото на много туристически маршрути.

Наименованието на местността идва от турската дума „кьошк“ – лятна къща. Някога така са наричали постройките в околните лозя, които служели за отдих.

Вижте още: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута около Варна

Парк „Кьошкове“ (снимка: varnamaps)

Залесяването на местността е започнало през 1897 г. и по-късно е оформен като парк.  Залесен е с черен бор, дугласка ела, смърч, явор, клен, бук, габър и др. Централната алея е очертана с помощта на вековни кестени, липи и явор.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България

Пещера „Зандана“ / „Бисерна“

Това е най-красивата и най-дълга (3000 м) пещера в Шуменското плато. Намира се на 1 км от град Шумен, в местността Кьошковете, в природен парк Шуменско плато.

До нея се достига по обозначени екопътеки, тръгвайки от местността Кьошковете или от района на Стария град. Изграден е информационен център, от който непосредствено се влиза в пещерата.

Пещера „Зандана“ / „Бисерна“ (снимка: Izvora, Wikipedia)

За пещерата има сведения още от началото на 19 век, въпреки това проучвания започват едва през 1968 г. През 2019 г. са напълно облагородени за достъп на посетители около 800 метра от галерията. Входът към пещерата е с изграден отделен проход за посетители, с цел отделянето на потока от хора от този на прилепите, влизащи или излизащи от пещерата.

Естественият вход към пещерата е трудно достъпен. В нея се влиза през изкуствено прокопан тунел. Пещерата е разделена на два етажа, като долният представлява подземна река. В нея живеят 14 вида прилепи.

Любопитно е да се знае, че през 1987 г. водоизточникът е каптиран за водоснабдяване на град Шумен. По тази причина пещерата все още е била затворена за посещения. Преди това водата от нея е използвана за производството на бира в разположената в близост фабрика на Шуменско пиво. Характерно е, че водата е горчива и е придавала естествена горчивина на произведеното пиво.

Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)

Шуменска крепост

Крепостта се намира на два километра западно от град Шумен. Известна е и като Старият град. Разположена е на Шуменското плато. Мястото е било заселено преди повече от 3000 г. Археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети.

Шуменската крепост (снимка: Vislupus, Wikipedia)

Общата площ на крепостта е около 32 декара, но сведения сочат, че значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието. Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.

Сред находките заслужава да бъдат споменати: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, плочката с изображение на танцуващ мъж; надписът на „Остро… богоин“ (според Вера Антонова, това е първият надпис на кирилица в България); сграфито- и  букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации, златни литургични съдове и голям брой монети от почти всички периоди.

Историко-археологически резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно и към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България.

Хан-Крумски скален манастир

Хан-Крумският манастир (или Ханкрумовски, или скален манастир „Хан Крум“) е скален манастир, разположен по югоизточната част на скалния венец на Шуменското плато. Намира се в близост до село Хан Крум и отстои на 10 км от град Шумен. Част е от комплекса скални манастири, църкви и монашески килии, обитавани от монаси исихасти през XII – XIV век.

Скален манастир „Хан Крум“ / снимка: Ралица Стоименова

Подстъпът до манастира е от юг, по коларски път от село Хан Крум и от север през Шуменското плато. От информационния център на природен парк „Шуменско плато“ започва туристически маршрут. По него минава покрай „Паметника на курсистите“, до който може да се стигне и с автомобил и оттам се продължава пеша.

За направата на манастира е използвана естествена пещера, която допълнително е била пригодена и дообработена за нуждите на монасите. Храмът е изсечен изкусно и прецизно направо в скалата.

Вижте още: Защитени територии: Природните паркове на България

#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66b4bfe9aaa1d .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 8















Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Shamo ShamooСкален манастир "Хан Крум"







Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Христина ТеноваСкален манастир "Хан Крум"







Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Ралица СтоименоваСкален манастир "Хан Крум"







Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Ралица СтоименоваСкален манастир "Хан Крум"







Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Милена ВеликоваСкален манастир "Хан Крум"







Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Милена ВеликоваСкален манастир "Хан Крум"







снимка: Албена ВолтаСкален манастир "Хан Крум"







Скален манастир "Хан Крум" / снимка: Ваня ИлиеваСкален манастир "Хан Крум"

Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До нея се достига по изсечени в скалата стъпала. Поради тази си особеност се нарича още и Стълбената пещера.

Вижте още: Древните светилища в България (част 1)

Осмарски скални манастири и скален феномен „Окото“

Скалните манастири при село Осмар са уникален феномен. Намират се в Шуменското плато, на около 3 км на север от с. Осмар. Счита се, че са изградени през 12-14 век, като в тях са намирали подслон много монаси, изиграли много важна роля в културно и религиозно отношение са по време на Второто Българско Царство.

Скален феномен „Окото“ край Осмар, ПП „Шуменско плато“ (снимка: Izvora, Wikipedia)

Най-популярният и най-запазен сред тях е Костадиновият манастир. Точно над него се извисява впечатляващото природно творение „Окото“ или още наречено „Халката“, получило тези имена заради формата си.

За да стигнете до Костадиновия скален манастир, можете да оставите автомобила си в края на село Осмар и после да продължите пеша. Очаква ви около 3 км приятна разходка през гориста местност. В подножието на манастира ще видите чешма с каменен кръст и дървена беседка. Следва стръмно изкачване, което включва и метални стълби, но гледката накрая си струва усилието.

Село Осмар също буди интерес. В него се произвежда ароматното вино „осмарски пелин“ с 30 билки и плодове, които му придават неповторим аромат. В Осмар е произведено първото шампанско в България. Днес в селото има винарска изба – „Осмар“, където може да опитате бял или червен пелин. Село Осмар отстои на 14 км от град Шумен.

Виж и останалите дестинации от рубриката „С бодра крачка“! За още интересни маршрути и вълнуващи срещи, последвай 360° в Инстаграм и Фейсбук, и не изпускай нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и природосъобразния начин на живот.СподелиShares

The post С бодра крачка: 5 маршрута около Шумен appeared first on 360mag.

Петър Атанасов Москов – човекът, който модернизира ПСС

СподелиShares Петър Москов (снимка: Пенчо Бабукчиев)

Роден е на 14 април 1930 г. в София. Има средно техническо образование. На 19-годишна възраст завършва първия републикански курс за начинаещи алпинисти, който се провежда през 1949 г. на скалите край град Враца. Ръководители на курса са двама от най-добрите ни катерачи Александър Белковски и Константин Дюлгеров. И двамата се оказват не само добри катерачи, но и добри педагози, тъй като успяват да завладеят духа на почти всичките 40 курсисти.

Няколко месеца по късно Петър Москов влиза в казармата и там се включва много активно в работата на алпинистите, където под ръководството на Енчо Петков и в партньорство с Тодор Игнатиев, Валентин Филипченко и Йордан Мачирски и още няколко души продължава много активно да катери, като осъществява редица изкачвания главно в Пирин.

Малко след като е завършил с отличие курса по алпинизъм, проведен във Враца, Петър Москов взема много активно участие в едно много важно и отговорно, за времето си, мероприятие. Когато на 2 юли 1949 г. умира Георги Димитров, ръководството на ЦКА /Централен комитет по алпинизъм/ взема решение да изпрати по двама души до първенците на четирите най-високи планини у нас – Мусала, Вихрен, Юмрук чал и Черни връх. Задачата им там, с намиращите се, по това време туристи, е да проведат спонтанни митинги и издигнат черното траурно знаме. Петър Москов и Крум Попов са определени да заминат за Мусала, като там Москов говори за живота и дейността на българския министър председател Георги Димитров.

Години по-късно, като член на клуба на армейските алпинисти, Петър Москов става един от най-важните участници в трагичното изкачване на Северната стена на вр. Вихрен на 5 август 1954 г. когато загиват трима от четиримата катерещи алпинисти – Тодор Игнатиев, Валентин Филипченко и Аспарух Атанасов. Останал единствен жив свидетел на това трагично изкачване, Петър Москов дълги години е обвиняван от Ганчо Игнатиев, за смъртта на сина си Тодор Игнатиев /Тотко/. Това за известно време го откъсва от алпийска дейност. Напуска клуба на ЦСКА, като за известно време, дори се отдръпва от активна алпийска дейност. Кръвта, обаче вода не става и през 1961 г. той много активно се включва живота на Студентския алпийски клуб „Академик”, където членува до 1965 г.

Вижте още: 5 август 1954 г. – тъжен ден за българските армейски алпинисти

Превъзмогнал трагичната случка и най-вече несправедливите обвинения към него, в студентския клуб Петър Москов развива много активна дейност, като често изпълнява и треньорски задължения. Под името на този клуб той осъществява много изкачвания на категоризираните, по това време, алпийски обекти. Активно участва и в провежданите клубни, градски и национални зимни траверси, вкючително и в Гигантските зимни траверси Рила-Пирин, както по това време се наричаха. През това време той покрива нормите за престижното спортно звание майстор на спорта по алпинизъм, с което е удостоен на 31 август 1964 г.

Успоредно с алпинизма той взема активно участие в работата и на ПКСС, където членува още от 1949 г. .

Най-впечатляващото му постижение в клуба на „Академик” и въобще в цялостната му дейност в алпинизма е участието му в двустранната среща на софийските студенти с колегите им от Швейцария. По време на Републиканския алпийски сбор, проведен на Партизанска поляна /днес, а преди това Кирилова поляна/. Тогава нашите студенти-алпинисти се сприятеляват с колегите си от Женева, като това приятелство довежда да взаимна размяна на по 5 алпинисти. Така в края на юли и началото на август 1965 г. петима наши студенти гостуват в Швейцария. ин технически ръководител. Да, по това време имаше такава длъжност, която отговаряше пряко за изпълнение на спортно-техическата дейност. В групата са включени още трима студенти – Иван Василев, Драголюб Костов и Михаил Гайдаров. Длъжността общ ръководител бе поверена на Борис Маринов.

Снимка на студентите след изкачването на вр. Матерхорн. На нея Петър Москов е вторият отдясно наляво (от архива на Борис Маринов)

На Швейцарска територия нашите алпинисти осъществяват няколко интересни изкачвания. Петър Москов, Иван Василев, Драголюб Костов и Михаил Гайдаров се изкачват на вр. Егюѝй дю Мидѝ /3842 м/ по трудния и интересен маршрут Контамин. В края на своето гостуване нашите алпинисти правят и първото българско изкачване на един от най-красивите и популярни върхове, не само в Алпите, но и в света – вр. Матерхорн /4471 м/. На 7 август 1965 г. по ръба Хьорнли до върха достигат ръководителят на групата Борис Маринов и българката от руски корен Наталия Мащерска, която по същото време се намира в Швейцария. Двамата правят това заедно с швейцарските алпинисти Габ и Шмил. На същата дата Петър Москов повежда Иван Василев, Драголюб Костов и Михаил Гайдаров по малко по-сложен маршрут – ръбът Цмут, като и с тях участие в изкачването става със съпровод от швейцарски алпинист. Така на 7 август 1965 г. петимата стават първите българи, стъпили на този толкова популярен връх.

Вижте още: Александър Белковски – учителят

След 1966 г. Петър Москов напуска студентския клуб, за да се отдаде изцяло на планинското спасяване. Както в алпинизма, така и в спасителната дейност Петър Москов е все още само като любител, който изпълнява това успоредно с пряката си дейност като поддръжник на счетоводните машини към електронното снабдяване.
Истинските си възможности Петър Москов, обаче реализира в сферата на планинското спасяване. Както още в началото споменах, той става член на ПСС, веднага след като е завършил курса за начинаещи алпинисти във Враца през 1949 г.

В спасителната служба бавно и методично Москов преминава през всичките етапи на обучение. За него обаче самото завършване на даден курс не спира с положения изпит. Той продължава да търси и винаги намира нещо свое, което може да внесе към това, което му е показано и предадено по време на курсовете.

Интересува се не само от това, което се прави в момента на наша почва, а търси и намира богата информация за работата на спасителните служби в Западна Европа. И това, което е още по-важно, той търси начини и средства да приложи всичко научено в нашите условия, като винаги внася и нещо чисто негово. Чете много. Събира богата информация и замисля как натрупаните негови знания и опит да станат достояние до всички, които са се посветили на високопатриотичното дело и не само на тях.

Книга-ръководство „Техника на планинското спасяване”, автор Петър Москов (снимка: доц. Сандю Бешев)

Така се ражда идеята за издаване на книга-ръководство „Техника на планинското спасяване”. Книгата е отпечатана през 1976 г. и веднага става настолно четиво не само за планинските спасители, но и за всички, които са се отдали на планинарството като хоби и професия.

Вижте още: Инцидентът на Витоша от 1923 г., след който се заговаря за създаване на спасителна команда

Огромната работа, която Петър Москов прави, не остава незабелязана от ръководството на БЧК и ПСС и през 1974 г. му предлага постоянна платена длъжност в централата на ПСС – Главен инструктор по планинско спасяване. Длъжност, която напълно покрива това, на което той в продължение на години е правил, само като доброволен сътрудник. Длъжност, която му дава широко поле за работата, която той толкова много обича. Тук възможностите му са неограничени и той започва мащабна модернизация на българското планинско спасяване.

Проследих внимателно дейността на Петър Москов, както преди, когато е бил само доброволен сътрудник, така и като щатен служител. Записах си проведените курсове, както за начално планинско спасяване, опреснителните курсове на действащите спасители, курсовете за инструктори по планинско спасяване, така и някои новости като спасяване при трудни планински условия, хеликоптерни спасявания и още някои други. Списъкът ми стана доста дълъг, че поместването му тук би заело няколко страници. Към това бих прибавил и контактите, които Петър Москов бе установил и редовно поддържа с най-добрите спасителни служби в Австрия, Германия, Полша и Чехословакия.

Приживе той бе наричан „Учителят”. Една титла, която не се присъжда по повод на някоя кръгла годишнина, а титла, излязла спонтанно от хората, с които си работил, от тези, които си научил на нещо ново и с които си изпил много чаши планински чай и изпял много песни.

Вижте още: Планинското спасяване

Второ издание на книгата-ръководство по планинско спасяване, с автор Петър Москов снимка: доц. Сандю Бешев)

Още преди последните екземпляри на книгата „Техника на планинското спасяване” да са изчерпани, Петър Москов разбира, че в книгата той не е успял да включи редица важни неща, които е знаел и при първата редакция или научил в процеса на работата и затова започва подготовката на второ, преработено и допълнено издание. За съжаление това той не успя да направи, защото на 7.12.1985 г. при сърдечната му операция, организмът му не издържа и той се пренася в отвъдното. В негова памет екип от негови приятели, съмишленици обаче събира, подрежда и редактира подготвеното от него Второ издание „Техника и тактика на планинското спасяване”, /в зелена корица/.

Изкушавам се да завърша разказа си за Петър Москов с думите на инж. Пенчо Бабукчиев, който през 1990-1991 г. е председател на ПСС, а от 1991 до 2009 г. е началник на ПСС и като такъв и най-вече като близък негов приятел го познава много добре:

„На 7 декември 1985 г. след продължително сърдечно боледуване, на 55 години, почина Петър Атанасов Москов – УЧИТЕЛЯТ. Спасителната служба се раздели с един от най-деятелните радетели на съвременното техническо развитие на ПСС, основоположник на модерните тенденции в учебната и аварийно-спасителна работа на организацията.”
Поклон пред паметта му!

доц. Сандю Бешев

Вижте всички статии от поредицата: Ветераните в българския алпинизъм!СподелиShares

The post Петър Атанасов Москов – човекът, който модернизира ПСС appeared first on 360mag.

10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)

СподелиShares

Във втори пореден материал ще спрем вниманието си на 10 от нашите красиви язовири. Макар те да не са естествени водоеми, водната им шир има голяма притегателна сила. Язовирите са подходящи както за кратък отдих, така и за практикуване на спорт, риболов, един уикенд на палатка или дори къмпингуване за повече дни. 

Язовир Пчелина (на Струма)Снимка: Михаела Стоянова

Язовирът е в експлоатация е от 1974 г. и носи името „Лобош“ до 1976 година. Намира се в Югозападна България, област Перник, община Ковачевци.

Стената му е земнонасипна и с дължина над 600 м, дълбочината на язовира е над 18 м, а цялата му обиколка е 34 км. Река Струма се влива в него от югоизток и изтича при стената му на югозапад, близо до село Лобош. Името на язовира е свързано с намиралото се преди на това място изселено и заличено село Пчелинци.

Природата в околността е много красива. За това допринася не само огледалната повърхност на водата, но и скалните образувания, както и една интересна постройка…, тази на средновековната църква „Свети Йоан Летни“. В нея може да видите стенописи от 16 век. Тя е единствената запазена част от потъналото през 70-те години село.

Църква „Свети Йоан Летни“ на яз. Пчелина (снимка: Sarbinska, Wikipedia)

В резултат на процеса на утаяване, на дъното на язовира са натрупани големи количества утайки. Край него има почивни станции на БАН, както и изграден развлекателен комплекс с басейни и дискотека. На брега на язовира се намира средновековната църква „Свети Йоан Летни“.

Вижте още: Идея за активен уикенд: разходка до язовир Пчелина

Язовир Пчелина (до Разград)

Язовир Пчелина е част от Лесопарк Пчелина, на територията на Разградски регион. Разположен е на около 10 километра, югозападно от Разград, сред смесена борова и брезова гора.

Язовир Пчелина (до Разград) / снимка: Razgrad Photo News

Долината е с дължина 4 км, разположена е в посока юг-север върху полупланински терен. Именно там са разположени и два язовира. Наименованието на околността произлиза от това, че е място за отглеждане на пчели. Хората я наричат още Варнело, защото пътят през гората е между Русе и Варна. Старото му име пък е било Кувънлък.

Двата язовира са разположени един след друг на Пчелинската река. Те са истинско богатство, защото дават възможност за развитие на различни видове воден спорт и риболов. Околността е подходяща за практикуване на планинско бягане и колоездене, като там се провежда и „Лудогорски маратон“.

Освен че околността е много красива и всяка разходка е много зареждаща, язовир Пчелина е единственият в България, в който е разрешено плуването.

Язовир Калин

Язовир Калин е един от най-високо разположените язовири на Балканския полуостров. Намира се на внушителните 2394 м н.в. и определено е гледка, която не се вижда всеки ден.

„Калин“ е язовир в югозападна България, част от Каскада „Рила“, разположен в землището на село Пастра. Собственост е на Националната електрическа компания.

Язовир Калин (снимка: Martin8430, Wikipedia)

Язовирът е построен между 1940 и 1947 година,  като разширение на съществуващо дотогава ледниково езеро. Язовирната стена е бетонна, с височина 15 метра и дължина по короната 390 м. Съставена е от няколко прави сегмента, образуващи начупена линия. Залятата площ е 35 ха.

Язовир „Калин“ събира води по естествен начин, както и подавани от по-високо разположения язовир „Малък Калин“, и от водохващане на река Дебращица по дългия 2,4 км събирателен канал „Калин“.

Вижте още: Магията на Рила: Язовир Калин

Пътят към язовир Калин (снимка: meteo-ride.com)

До местността се достига по живописен път, започващ от село Пастра и преодоляващ около 1700 м денивелация по склоновете на Рила. Пътят е частен служебен и не е отворен за обществен достъп с автомобили.

В близост до язовира се намира туристическата хижа Иван Вазов. Оттам е най-популярният и най-лесен маршрут до язовира.

Язовир Въча

Язовир Въча е в Родопите. Намира се северно от Девин, в близост до Осиково, на границата между областите Смолян, Пазарджик и Пловдив. Част е от Каскадата „Доспат-Въча“ на Националната електрическа компания.

Язовир Въча (снимка: Вера Александрова, worldofvera.com)

Стената му е най-високата сред язовирите в България – 144,5 м, дължината ѝ е 420 м. Язовирът е дълъг около 18 км.

Язовир Въча е годишен изравнител и е второто по значимост водохранилище (след язовир Доспат) на Каскада „Доспат-Въча“, като събира преработените води от ВЕЦ „Девин“, заедно с допълнителния приток на река Въча.

Язовир Въча е подходящ за улов на бял амур, платика, бяла риба, бабушка, каракуда, кефал, костур, шаран, червеноперка, скобар, сом, уклей, слънчева риба и щука.

Язовир Въча (снимка: Ненко Темелков, Фейсбук)

В язовира има голям брой понтони с постройки, включително риборазвъдна ферма. Някои от понтонните къщи се отдават под наем и през лятото се посещават от туристи. Около тях може да се кара водно колело, лодка или джет.

Край бреговете на язовир Въча има добри условия за туризъм, с наличните почивни станции и хотели. Край язовира минава пътят Кричим – Девин. Красива гледка към местността се разкрива от връх Свети Илия.

Вижте още: Рафтинг и каяк през лятото: къде?

Язовир Горни ДъбникЯзовир Горни Дъбник (снимка: Велислав Великов, Фейсбук)

Язовир Горни Дъбник е сред най-големите язовири в Северна България. Залятата му площ е 11 800 декара. Намира се на 30 километра от Плевен и на 130 километра от София. До него може лесно да се стигне по път Е83 София-Русе.

Язовирът е с подходящи условия за риболов. Може да се хване бибан, платика, каракуда, бяла риба, уклей, шаран и червеноперка. Предлага добри условия и за практикуване на водни спортове.

Вижте още: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута, около Плевен

Язовир Огоста

Язовир Огоста се намира в Северозападна България. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица, и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, и на 60 метра над нивото на града. Със своите 23,6 кв. км е четвъртият по площ и вторият по обем изкуствен водоем в страната. Неговият общ обем е 506 млн. куб. метра.

Язовир Огоста (снимка: Станислава Стоева, Фейсбук)

Въведен е в експлоатация през 1986 г. Под водите му остават две села – Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков. Жителите на тези села са изселени в Монтана и Берковица

През 1999 г. язовирът е определен за подходящ за промишлен риболов. В него има голямо разнообразие на риба – шаран, платика, костур, каракуда, червеноперка,  скобар, мряна, сом, щука. В настоящето водата от язовира почти не се използва за напоителни цели, а предимно за производство на електрическа енергия в двете водноелектрически централи – Кошарник и Огоста.

Поради опасения, че язовирът е опасен за разположения в непосредствена близост областен център и околните села, от 2003 година язовирната му стена се охранява от жандармерия.

Вижте още: Защитени територии: Природните паркове на България

Язовир Тича

Тича е язовир на река Голяма Камчия, намира се в Североизточна България, на територията на Шуменска област, на по-малко от 10 км до Велики Преслав.

Язовир Тича (снимка: Пламен Пенчев, Фейсбук)

Той е седмият по големина в страната. Стената му е с височина 55,50 м. Обиколката му е надхвърля 100 км, което я прави най-голямата язовирна обиколка в България.

В язовир Тича могат да се ловят разнообразни видове риба. Богат е на бабушка, бяла риба, слънчева риба, сом, каракуда, кефал, костур, уклей, шаран и червеноперка. Рекордът на Тича, а и на България, за улов с въдица е 112 кг сом с дължина 254 см. Язовирът се използва за напояване.

По долината на река Камчия са най-гъсто разположените в Североизточна България тракийски могилни некрополи от периода V – III в. пр.н.е. Немалък брой от тях се откриват край бреговете на съвременния язовир „Тича“.

Вижте още: Екопътека до Скалните манастири край Шумен

Язовир Ивайловград

Язовир Ивайловград е в Източните Родопи, по долното течение на река Арда. Заедно с вградения в стената му ВЕЦ „Ивайловград“, образуват третото и последно стъпало на Каскада „Арда“ на Националната електрическа компания.

Язовир Ивайловград (снимка: Иво Лалчев, Фейсбук)

Построен е през 1964 г. Бреговата му ивица е дълга 64 км, като голяма част от нея е покрита с широколистни гори. Площта на езерото е 15,1 км², а реалният обем е 156 млн. куб. м.

Язовирът е подходящ за риболов, тъй като във водите му плуват различни видове риба – сом, шаран, бяла риба, кефал, костур, червеноперка, уклей и други сладководни видове.

Язовир Ивайловград предлага условия, подходящи за водни спортове. Всяка година там се провежда Републиканската регата по кану-каяк.

Вижте още: Горски център „Чатъма“ – оазис сред дивата природа на Родопите

Язовир „Александър Стамболийски“

Язовир „Александър Стамболийски“ се намира на територията на областите Велико Търново и Габрово. Построен през 1954 г., той е първия голям язовир в България. До 1953 г. е носел името „Росица“.

Язовир „Александър Стамболийски“ (снимка: Петър Георгиев, Фейсбук)

Изграден е на мястото на село Бара и при спад нивото на водата, дъното могат да се видят следи от постройки и кръста на селската църква.

Общата му дължина е 18 км. Язовирната стена е с височина 66 м и дължина по короната 380 м. Общата залята площ е 17 кв. км. Покрай северния му бряг, по протежение на около 6 км, между селата Крамолин и Горско Косово, преминава участък от Републикански път III-3011.

Язовирът е построен на средното течение на река Росица и събира води от горната част на водосборния ѝ басейн. Освен Росица, в язовира се вливат реките Крапец, Магъра и Каракайнак.

Язовирът е подходящ за плаване с лодка, риболов и къмпинг. В него плуват различни видове риба: бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, слънчева риба, сом, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.

Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Велико Търново

Язовир ТополницаЯзовир Тополница (снимка: facebook/Σταβρέφ Γκόραν)

Язовир Тополница е построен на река Тополница. Намира се в южната част на дълбока долина между източната и средна част на Средна гора. За построяването му през 1965 г. са изселени 12 махали от община Панагюрище. Водоемът има площ от 570 хектара и капацитет от 137 млн. куб. м вода. Водите му се използват за напояване на обработваема земя.

Недалече от язовир Тополница се намира историческото място „Оборище“. Язовирът е на 75 км от София и на 18 км от Панагюрище. В близост е и ВЕЦ Тополница.

В района има много вили и бунгала, удобни за туризъм и пренощуване. Има добри условия за риболов на шаран, бяла риба, каракуда, червеноперка, костур.

Вижте още: 

10 от най-живописните екопътеки в България
10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко
10 каньона в България: истории за силата на водата
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция
10 от най-красивите езера в България (част 1)
10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
10 красиви водопада в България (част 2) Както и цялата поредица: 10 идеи за пътуванеСподелиShares

The post 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2) appeared first on 360mag.

Новото отборно предизвикателство: „По велопътеките с приятел“

СподелиShares

Задава се ново, вълнуващо предизвикателство на хоризонта. Тази есен ще се проведе първото издание на отборното приключение „По велопътеките с приятел“.

Състезанието по планинско колоездене е под шапката на ТД „Боерица“ и се появява като логично допълнение на добре познатата надпревара „По стъпките на Алеко с приятел“.

Както става ясно от името, „По велопътеките с приятел“ е за любителите на планинското колоездене. То е дело изцяло от ентусиасти и любители на този екстремен спорт, а организаторите са създали две уникални трасета, по които да предизвикате себе си в отбор с най-близките си хора.

Какво ви очаква в „По велопътеките с приятел“?

Две трасета:
– Късо трасе: Витоша ~ 20 км, 550 м денивелация
– Дълго трасе: Витоша и Люлин планина – 45 км, 1500 м денивелация
Възможност за участие с електрически велосипеди.

За най-големите ентусиасти е предвидена възможност да се предизвикат в категория „Дуатлон“, като вземат участие на 5 октомври с бягане и на 6 октомври с велосипед.

Хора в неравностойно положение, които имат желание и физическа възможност да преминат през някое от двете трасета, могат да се включат в отбор напълно БЕЗПЛАТНО в „По стъпките на Алеко с приятел“, заедно с един техен придружител.

Надпреварата се провежда с кауза: „Изграждане на STEM център в 86 ОУ „Св. Климент Охридски“, с. Владая.

Всичко за състезанието следете на неговия уебсайт и във фейсбук.

Регистрацията ще бъде ЗАТВОРЕНА на 21-ви септември!

СподелиShares

The post Новото отборно предизвикателство: „По велопътеките с приятел“ appeared first on 360mag.

8 причини, поради които бегачите не отслабват

СподелиShares снимка: ctfassets.net

Какво си представяте, когато стане дума за маратон и участниците в него?

Слаби, здрави хора, с добре очертани мускули и без допълнително тегло. Точно така изглеждат повечето професионални бегачи на дълги разстояния. Въпреки това, ако погледнем участниците в масовите маратони, може да се изненадаме да открием, че много от тях имат излишни килограми.

Някои любители бегачи, в опит да свалят килограми, увеличават обема си на бягане и изминават по-големи разстояния, но теглото им остава в застой или, още по-изненадващо, се покачва.

Освен това физическите трансформации не са толкова значителни, колкото се очаква: дори маратонци, както мъже, така и жени, могат да запазят изпъкнал корем, въпреки че имат стегната физика.

Както се оказва, бягането на дълги разстояния не гарантира идеално тяло. Защо се случва това и как можем ефективно да отслабнем чрез бягане? Нека разгледаме по-задълбочено тези въпроси.

Професионалните бегачи на дълги разстояния обикновено са в перфектна форма и нямат излишни телесни мазнини (снимка: facebook/Abdul Sem Sports)Защо бягането може да доведе до наддаване на тегло

Разчитането само на числата, показани на скала, не е точно. Съставът на тялото, по-специално балансът между мастна и мускулна тъкан, служи като много по-надежден показател.

Когато започнем да тренираме, нашата мускулна маса се увеличава. Тъй като мускулите са по-плътни от мазнините, ако теглото остане същото, но дрехите започват да се чувстват по-свободни, това показва увеличаване на мускулната маса и намаляване на съдържанието на мазнини.

В някои случаи може да има леко увеличение на теглото, особено ако сте имали малки мускули и нисък процент телесни мазнини, преди да започнете да тренирате.

Въпреки това, за повечето любители бегачи на дълги разстояния, липсата на напредък в загубата на тегло може да означава значим проблем.

Вижте още: 10 съвета – как да направим тяло за плаж

Latoya Shauntay Snell е опитен маратонец и ултрамаратонец (снимка: Bryan Derballa)Защо мазнините се запазват или се увеличават

Може да има няколко потенциални причини, поради които процентът на телесните мазнини остава непроменен или дори се увеличава:

Грешки в тренировъчния процес.Ограничаващи фактори, свързани с начина на живот.Здравословни проблеми, които влияят на теглото.

Освен това, някои маратонци може да имат излишни мазнини в областта на корема, дори ако като цяло не са с наднормено тегло. Това може да направи физиката им да изглежда по-малко атлетична и привлекателна. Има причини за това, които също ще споменем в статията.

Грешки в процеса на трениране1. Прекалено голям обем/интензивност на тренировката

И начинаещите, и опитните бегачи на дълги разстояния често правят грешката да тренират прекомерно. Това може да включва обема на бягане, като изминатото разстояние за тренировъчна сесия или седмица, както и интензивността на тренировката.

Всяка тренировка натоварва тялото, предизвиквайки производството на хормони на стреса, включително кортизол. Когато тялото се справя ефективно с този стрес, настъпва правилно възстановяване, което води до нормализиране на нивата на кортизол и липса на отрицателни последици.

Въпреки това, ако интензивността на бягане и/или пробегът са твърде високи, нивата на кортизола ще останат повишени, което от своя страна затруднява изгарянето на мазнините и води до други негативни ефекти. Освен това тренировките с ниска интензивност всъщност насърчават изгарянето на мазнини.

Ето уловката: интензивността на натоварването определя енергийните източници, използвани от мускулите. Например, когато се занимавате с упражнения с висока интензивност при анаеробния праг, тялото изгаря предимно въглехидрати вместо мазнини.

Обратно, по време на продължителни сесии с ниска интензивност, мазнините се превръщат в основен източник на енергия.

Така че, тялото може да използва както въглехидрати, така и мазнини като източници на енергия. Какви са разликите между тези източници? Те се различават по отношение на скоростта на използване и количеството произведена енергия:

Получаването на енергия от въглехидрати е по-бързо, отколкото от мазнини.

Въглехидратите се съхраняват директно в мускулната тъкан, под формата на гликоген, докато мазнините трябва да се транспортират от мастните депа, до мускулните клетки, което изисква повече време.

Вижте още: 25 причини защо мъжете и жените имат различни постижения в спорта

Мазнините обаче дават повече енергия.

Докато 1 грам гликоген произвежда 4,1 kcal, 1 грам мазнина дава 9 kcal, което е два пъти повече. Следователно, когато започнем да бягаме, първоначалното снабдяване с енергия идва от въглехидрати. Преходът към използване на мазнини като основен източник на енергия става след приблизително половин час непрекъснато упражнение.

Тази продължителност позволява на дихателната и кръвоносната система да „загреят“ и да доставят мазнини на работещите мускули. Добре обучените маратонци, чиито системи работят по-ефективно, може да имат по-кратко преходно време.

Ето защо, за ефективно изгаряне на мазнини, тренировките трябва да са непрекъснати, с ниска интензивност и да продължават поне един час.

Кортизолът е един от основните врагове на отслабването (снимка: nappy, pexels)2. Адаптиране към стрес

Друга причина, поради която бегачите на дълги разстояния се борят да свалят излишните килограми, е липсата на промени в тренировъчния им режим.

Например, някой може да свикне да бяга 8 км, 5-6 пъти седмично, с темпо от 6:30 минути на километър и да продължи тази рутина в продължение на няколко години. Въпреки че може да чувства лекота в бягането, това не допринася за постигането на по-добра физика.

Причината се крие в способността на тялото да се адаптира към тренировъчните обеми.

Нашето тяло се променя, само когато е изправено пред външни предизвикателства, което означава, че реагира на променящите се условия.

Ако условията останат комфортни и рутинни, очакването на значителни промени става нереалистично.

Всяка тренировъчна програма, насочена към конкретни цели, като повишаване на издръжливостта при бягане, изграждане на мускулна маса или загуба на тегло, трябва да въвежда стрес в тялото. С други думи, изисква се създаване на необичайни условия, които ще доведат до определени трансформации.

Ако сте свикнали да бягате 30 минути, време е постепенно да увеличите продължителността и да се стремите към един час.

Ако целта ви е да бягате по-дълго, трябва да правите по-дълги тренировки. Въвеждането на този непознат обем, ще инициира намаляване на теглото.

Важно е да избягвате да прекалявате с храната след по-дълга сесия.

Ако обемът на бягане е нов за вас, съществува риск да се справите със стреса, като консумирате богати на калории ястия. В такива случаи не се изненадвайте, ако числото на кантара ви разочарова. За храненето ще стане дума по-късно.

Не се принуждавайте да бягате възможно най-дълго, за да предизвикате реакция от тялото си. Вместо това изберете умерено ниво на стрес.

Когато си съставяте план за подготовка, имайте предвид следните неща:

Избягвайте прекомерното натоварване, тъй като прекалено интензивните тренировки могат лесно да доведат до претрениране и наранявания;Не е възможно непрекъснато да увеличавате един параметър, като пробег или тегло на щанга, и да очаквате непрекъснат напредък. Телата ни имат граници, които в крайна сметка ще достигнем. По-нататъшният растеж става невъзможен, ако се фокусираме само върху един аспект.Ето защо включването на периодизация в процеса на обучение, е от решаващо значение. Този подход включва разделяне на плана за обучение на специфични периоди или цикли, които се отнасят до различни цели на обучението, като същевременно включват различни упражнения.

ПЛАНИРАНЕ: При тренировки по бягане, различните периоди служат за различни цели:

Базов период:

По време на тази фаза ние се фокусираме върху създаването на солидна основа за бъдещи увеличения на обема и скоростта. Това се постига чрез значително количество функционални тренировки и плиометрични упражнения.

Период на натрупване:

В този период основната цел е да се натрупа текущ обем.

Период на интензификация:

Тук основният фокус се измества към ускоряване на развитието. Включваме скоростна работа върху съществуващата основа, за да подобрим представянето при бягане.

Състезателен период:

Тази фаза се върти около подготовката за състезания. Тренирането е насочено към върхови резултати на конкретни събития.

Важно е да се отбележи, че това е обща схема и конкретните периоди може да варират, в зависимост от използваната система за обучение.

Основният извод от тази статия е, че прогресът зависи от намирането на правилния баланс на упражненията и тяхната комбинация.

Вижте още: 10 неща, които се случват в тялото ни, когато бягаме маратон

Интензивните тренировки ще помогнат за изгарянето на мазнините (снимка: RF._.studio, pexels)3. Липса на интензивни тренировки

Прекаленото съсредоточаване върху дългите, бавни бягания, като същевременно се пренебрегват скоростта и интервалните сесии, е друга грешка, която може да доведе бегачите на дълги разстояния до наддаване на тегло.

Бегачите, особено начинаещите, често дават приоритет на бавното бягане, като единствен компонент от своята тренировъчна програма. Несъмнено той е необходим и полезен за безопасно натрупване на обем за бягане, без да се натоварва прекомерно сърцето.

Въпреки това, за подобряване на издръжливостта, интервалните тренировки са от съществено значение. В този контекст ще разгледаме две важни понятия, каквито са VO2 max и анаеробния праг.

VO2 max

VO2 max представлява максималното количество кислород, което тялото ви може ефективно да използва по време на 1 минута физическа активност. Измерва се в милилитри на килограм телесно тегло за минута.

Тялото получава кислород от въздуха, доставя го на работещите мускули и го използва за генериране на енергия чрез сложни химични процеси. Това е основният показател, който характеризира аеробния капацитет, който значително влияе върху представянето при маратонско бягане.

Вижте още: 10 съвета: Как да се възстановим след тежко физическо натоварване

Анаеробен праг

Анаеробният праг се отнася до нивото на стрес (интензивност, темп на бягане), след което скоростта на образуване на лактат надвишава скоростта на неговото използване. В резултат на това се натрупва лактат, което възпрепятства по-нататъшното представяне.

Целта на тренировките за маратон е да подобри тези показатели, позволявайки на бегачите да постигнат по-високи скорости, като същевременно поддържат по-ниски сърдечни честоти, без да достигат анаеробния праг.

За да постигнете това, понякога е необходимо тялото да работи на своя предел по време на тренировка, по-специално на нивото на VO2 max.

Интервалното обучение е от решаващо значение в това отношение, тъй като включва покриване на сегменти от разстояние с тази интензивност. Независимо от това, тези сесии са физически натоварващи и изискват правилно възстановяване, така че не трябва да се провеждат прекалено често.

Именно поради високата си интензивност, такива тренировки генерират необходимия стрес за стартиране на процеса на изгаряне на мазнини. Но защо се случва това? 

Както споменахме по-рано, изгарянето на мазнини изисква продължително бягане при ниска сърдечна честота. Например, ако кросът ви продължи 1,5 часа, мазнините се използват като източник на енергия за около един час. За този час бавно бягане изразходвате около 350-400 калории (средна стойност).

От един грам мазнини се извличат 9 калории, което води до приблизително 45 грама изгаряне на мазнини от тези 400 калории.

С други думи, само 45 грама мазнини се използват за един час бягане.

Въпреки че може да не изглежда съществено, основното предимство на такива тренировки е безопасността за сърдечно-съдовата система.

По време на високоинтензивни интервални тренировки няма значително увеличение на енергийния разход (калории). Вместо това се получава значителен разход на енергия след тренировка, по време на периода на възстановяване.

Причината е, че всички тъкани в тялото, включително мускулната тъкан, постоянно преминават през процеси на клетъчен синтез и разпад.

По време на тренировка, когато активно натоварваме мускулите, процесът на разграждане надвишава синтеза. Въпреки това, по време на почивка след сесията, синтезът се активира, което позволява на увредените мускулни влакна да бъдат възстановени и този възстановителен процес изисква значителна енергия.

Следователно интервалните сесии се оказват полезни не само за повишаване на издръжливостта, но и за загуба на тегло.

Вижте още: 10-седмична програма, която ще ви помогне да избягате първия си полумаратон

4. Нередовни тренировки

Бегачите могат да получат наддаване на тегло поради нередовни тренировки и продължителни почивки в тренировъчния си режим.

Много бегачи ограничават тренировките си до топло време и през зимата занижават тренирането. Липсата на последователност в тренировките е значителен недостатък както за представянето на състезание, така и за състоянието на тялото.

Спорадичното трениране, особено когато е само до участие в състезания и събиране на медали всеки летен уикенд, поставя предизвикателства при установяването на ефективна тренировъчна рутина. Освен това не успява да създаде необходимия стрес върху тялото, за предизвикване на промени в неговия състав (мускули-мазнини).

Възможна е и обратната ситуация – бягането на състезания веднъж седмично, без спазване на систематичен тренировъчен план, всъщност може да постави тялото под силен стрес. Особено, ако всяко състезание се изпълнява с максимално усилие, преминавайки границите, което може да доведе до това тялото да складира мазнини, вместо да ги изгаря, наподобявайки ефекта от претрениране.

За съжаление, има случаи, при които наднорменото тегло продължава, въпреки спазването на добре структурирана тренировъчна програма, без големи грешки. В такива случаи причините могат да бъдат приписани на фактори, свързани с начина на живот. Нека сега разгледаме тези причини по-подробно.

Влияние на начина на живот върху теглото и тренировките5. Недостатъчно възстановяване

Влиянието на правилното възстановяване за един спортист не може да бъде надценено. На първо място, това включва достатъчно сън.

За хората, занимаващи се с интензивни тренировки, е необходим минимум 7-8 часа сън. За предпочитане е да заспите преди полунощ, тъй като тогава се произвежда хормонът на растежа, който подпомага процеса на възстановяване.

Освен това продължителността на съня влияе върху нивата на грелин и лептин, хормоните, които регулират апетита.

Лептинът е отговорен за усещането за ситост и нивата му намаляват, когато сънят е недостатъчен.

Едновременно с това лишаването от сън води до повишаване на грелина, хормон, който сигнализира за глад към мозъка. В резултат на това хроничният дефицит на сън допринася за преяждането.

Също така, без съзнателно осъзнаване, ние ще сме склонни да избираме нездравословни храни – храни с високо съдържание на мазнини, захар и калории, които се усвояват бързо. Тази реакция също е свързана със стреса от необходимостта от бързо засищане на глада и съхраняване в тялото на енергия за „черни дни“.

Липсата на сън влияе и върху функцията на инсулина. Недостатъчният сън намалява ефективността на инсулина при регулиране на нивата на глюкозата, което ги кара да остават повишени. Това създава състояние, подобно на инсулиновата резистентност, което може да доведе до развитие на диабет тип 2.

В комбинация с повишено количество мастни киселини в кръвта, друга последица от лишаването от сън, това в крайна сметка може да доведе до затлъстяване.

Вижте още: Бягане и дълголетие: 10 бегачи, за които възрастта е само число

Ежедневният стрес може да е причина за поддържане на наднормено тегло (снимка: static01.nyt.com)6. Високи нива на ежедневен стрес

Стресът не се ограничава до тренировките, той може да обхваща ежедневието ни. Повишените натоварвания, конфликтите и други стресови ситуации предизвикват същото повишаване на нивата на кортизола, както тренировките.

Когато нивата на стрес са управляеми и тялото ни може да се справи с тях, спортуването може да бъде ефективен начин за справяне със стреса и намаляване на повишените нива на кортизол, като по този начин минимизира отрицателното му въздействие.

Има обаче случаи, в които в опит буквално да „избягаме от проблемите“ се озоваваме в по-лоша ситуация: тялото се претоварва и трудно се справя с прекомерния стрес, което води до продължително повишаване на кортизола. Както споменахме по-рано, това може да допринесе за увеличаване на теглото.

Следователно, бегачите трябва да дадат приоритет на грижата за себе си и да избягват да се натоварват твърде много, както физически, така и емоционално. Ако не го направите, това може да попречи на способността ви да постигнете желаните спортни резултати и да доведе до нежелано наддаване на тегло.

7. Лошо хранене

Това включва както преяждане, така и спазване на много нискокалорична диета, което в крайна сметка води до наддаване на тегло.

На пръв поглед храненето може да изглежда съвсем просто:

Ако консумираме повече, отколкото изразходваме, напълняваме;Ако харчим повече, отколкото консумираме, отслабваме.

Въпреки това, някои нюанси могат да повлияят на теглото. Нека да разберем от какво се състои дневният разход на енергия.

Основният метаболизъм се отнася до енергията, необходима за поддържане на основни телесни функции, като нервната, дихателната, сърдечно-съдовата и ендокринната система, когато храносмилателната система е неактивна и няма физическа активност. Той представлява енергията, която изразходваме, когато сме в покой, без дори да използваме енергия за храносмилане.

Общият метаболизъм включва основния метаболизъм и комбинирания разход на енергия от всички дейности през деня. Основният метаболизъм зависи от фактори като пол, възраст, здравословно състояние и мускулна маса.

Вижте още: Метаболизъм: Как да бъдем в добра физическа форма?

Мускулите са наши съюзници в битката с наднорменото тегло, тъй като те продължават да изгарят значително количество енергия дори в покой. Това имаме предвид, когато говорим за „ускоряване на метаболизма“.

Концепция за „равномерна скорост на метаболизма“ не съществува; вместо това телата на всички индивиди претърпяват химични процеси по един и същи начин, като основната разлика е количеството енергия, което всяко тяло изразходва за единица време.

Въпреки че прекомерната мускулна маса не е необходима за маратонците, те все пак се нуждаят от определено количество мускули за ефективно бягане. Затова на бегачите за издръжливост се препоръчва да не пренебрегват тренировките за сила и скорост, тъй като тези дейности помагат за поддържане на мускулната маса.

Най-точният метод за определяне на основния метаболизъм включва анализ на телесния състав с помощта на специализирано устройство. Това устройство измерва проводимостта на електрическите импулси през различни телесни тъкани, предоставяйки ценна информация за мастната, мускулната тъкан и енергийната консумация на индивида.

За да изчислите общия си метаболизъм, трябва да вземете предвид нивото на вашата активност. В допълнение към основния си метаболизъм, трябва да включите калориите, които изгаряте чрез работа, ежедневни задачи и упражнения.

Ако консумирате повече калории с храната, отколкото изгаряте през деня, ще наддадете на тегло – това е доста очевидно. Ето защо е важно да следите диетата си, дори когато тренирате активно.

Тренировките могат да ви накарат да се чувствате гладни и може да е трудно да устоите на изкушението да хапнете допълнително след дълго бягане. Въпреки това, ако целта ви е да отслабнете, важно е да устоите на това желание.

За да отслабнете чрез намаляване на мазнините в тялото си, трябва да създадете калориен дефицит. Това означава да приемате по-малко калории, отколкото изразходвате за един ден.

Не е необходимо дефицитът да е драстичен – в идеалния случай около 10%.

Това ниво на дефицит е достатъчно, за да даде тласък на тялото ви да използва мастните резерви. Това също не е твърде голям стрес за тялото ви, така че няма да предизвика натрупване на калории, което е риск при нискокалорични диети.

Ако следвате диетичен план с калориен дефицит от 20% или повече, особено ако приемът на калории е под основната ви метаболитна скорост, това поставя огромен стрес върху тялото ви. Този стрес води до контрапродуктивни резултати.

Мускулната ви маса ще започне да намалява и съответно основният ви метаболизъм ще спадне, което ще доведе до по-нисък разход на енергия. Вместо да отслабнете, тялото ви ще пести ресурси за „черни дни“.

Понякога зад излишното тегло се крие здравословен проблем (снимка: wsj.com)8. Здравни проблеми

Понякога, дори ако тренировъчният план е правилно структуриран и няма значителни недостатъци в диетата и рутината, наднорменото тегло все още не изчезва. Здравословни проблеми, като хормонален дисбаланс, могат да бъдат възможна причина за това.

Хората със заболявания на щитовидната жлеза често са с наднормено телесно тегло.

Този орган играе решаваща роля в метаболизма: хормоните на щитовидната жлеза контролират всички метаболитни процеси в клетките, производството на енергия, метаболизма на мазнините и нивата на кръвната захар. Не е чудно, че хипофункцията на щитовидната жлеза може да допринесе за увеличаване на теглото.

Метаболитен синдром

Важно е да споменем състояние, известно като метаболитен синдром, което вече се смята за „болестта на 21 век“.

Това състояние възниква от намалена инсулинова чувствителност, причинена главно от фактори като лошо хранене, заседнал начин на живот и нарушен режим на сън и почивка. По същество метаболитният синдром може да се определи като заболяване, свързано с начина на живот.

Метаболитният синдром се проявява с няколко симптома, включително:

Наднормено тегло;Висцерално затлъстяване (натрупване на мазнини около органите в коремната кухина, затрудняващо нормалната им функция);Повишено кръвно налягане;Високи нива на холестерол и глюкоза в кръвта.

Основното безпокойство е повишеният риск от развитие на диабет тип 2. Следователно промяната в начина на живот става решаваща не само за решаване на естетически проблеми като загуба на тегло, но и за поддържане на цялостното здраве.

снимка: sportcoaching.co.nzЗащо някои бегачи могат да имат мазнини по корема

1. Висцерално затлъстяване

Въпреки че имат нормално телосложение, без наднормено тегло и видимо изразени мускули на ръцете и краката, бегачите все още може да имат упорити мазнини около корема. Този проблем може да засегне както мъжете, така и жените, оставяйки ги озадачени, въпреки редовното им бягане.

Една от причините за изпъкналия корем е висцералното затлъстяване, което често е свързано с повишени нива на кортизол, причинени от хроничен стрес. Това явление понякога се нарича „кортизолов корем“, поради отличителните му характеристики.

Коремът с кортизол се характеризира с натрупване на мазнини около талията, докато крайниците поддържат строен вид. Освен това може да има „гърбица“ от мастна тъкан на гърба.

Наред с тези физически прояви, могат да се появят и други симптоми, включително високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, повишена умора, депресия и повишени нива на кръвната захар.

Борбата с този тип затлъстяване може да бъде доста предизвикателна, тъй като се причинява от значителни системни неизправности в тялото. Въпреки това все още е възможно да се постигне напредък.

Ето какво можете да направите:

Първо и най-важно, съсредоточете се върху намаляването на нивата на стрес и установяването на редовен модел на сън. Това постепенно ще намали нивата на кортизола.

Прегледайте диетата си: Уверете се, че включвате протеини (нискомаслено месо, риба, яйца), сложни въглехидрати (пълнозърнести храни, тестени изделия от твърда пшеница), „здравословни“ мазнини (ядки, авокадо, растителни масла, мазна риба, яйца) и достатъчно количество диетични фибри (плодове и зеленчуци).

Избягвайте бързо хранене, мазни и пържени храни, пушени храни, бързо смилаеми въглехидрати и прекомерно количество захар.

Освен това, ангажирането с умерена физическа активност, особено аеробни упражнения, ще бъде от полза. Например лекият джогинг би бил отличен избор.

Вижте още: Средиземноморската диета – път към здраве и дълголетие

2. Неправилна стойка

Друга причина, поради която коремът може да остане изпъкнал, е неправилната поза.

Повишената лумбална лордоза и предния наклон на таза допринасят за коремната протрузия. Обикновено тази поза често се свързва със слаби коремни мускули и често се наблюдава при жени, които са раждали.

За да подобрите външния вид на корема и да постигнете по-плосък корем, е необходимо да се съсредоточите върху укрепването на вътрешните коремни мускули, а не на външните.

Напречният коремен мускул играе жизненоважна роля при оформянето на талията, тъй като неговите влакна обграждат коремната кухина отвътре, минавайки хоризонтално. Традиционните коремни преси не са ефективни за трениране на този мускул, защото той остава неактивен по време на тези движения.

Напречният коремен мускул е най-добре ангажиран, когато се изисква стабилност, като например по време на упражнения, изпълнявани върху нестабилни повърхности, различни дъски, TRX тренировки и други функционални упражнения, които включват поддържане на специфични позиции на тялото.

7 съвета за отслабване за бегачи1. Приспособете плана си за обучение към вашите индивидуални нужди

Всички сме уникални, така че е важно да имаме план за подготовка, въз основа на нашите индивидуални показатели за ефективност и способности. Вместо сляпо да копираме програмите на други спортисти, трябва да се съсредоточим върху това, което работи най-добре за нас.

Наднорменото тегло може да бъде причинено както от претрениране, така и от липса на физическа активност.

2. Приложете периодизация в подготовката

По време на тренировка тялото се адаптира към стреса, на който е подложено. С течение на времето може да стане по-малко отзивчиво, което води до плато на теглото или дори до наддаване на тегло.

За да продължите да напредвате, е изключително важно да променяте вида и интензивността на упражненията. Микро- и мезоциклите са ефективни начини за структуриране на тези вариации.

3. Тренирайте редовно

Последователността в осъществяването на тренировките е от съществено значение за постигане на резултати и загуба на излишно тегло.

4. Спете достатъчно

Липсата на сън повишава нивата на кортизола, което пречи на изгарянето на мазнините, повишава апетита, а това води до преяждане и нарушава функцията на инсулина, като по този начин повишава риска от затлъстяване.

Препоръчителната минимална продължителност на съня за правилно възстановяване е 7-8 часа или повече. Индивидуалните нужди обаче може да варират.

Ако въпреки достатъчното сън, все още се събуждате с чувство на умора, сякаш изобщо не сте спали, може да има проблеми с качеството на съня или други основни здравословни проблеми. Препоръчително е да потърсите съвет от специалист.

5. Намалете нивата на стрес

Премахването на стреса от живота ни в днешния свят може да не е осъществимо, но е изключително важно да се опитаме да го сведем до минимум. Можем да преразгледаме подхода си към неприятни ситуации, като реагираме с по-малка интензивност и избягваме да се занимаваме прекалено много с тривиални неща.

Витамините от група В и магнезият могат да помогнат за поддържане на нервната система, но е важно да се консултирате с лекар, преди да приемате каквито и да било добавки.

снимка: Sam Moghadam Khamseh, Unsplash6. Поддържайте здравословна диета

Правилното хранене играе жизненоважна роля в регулирането на теглото. Погледнете по-обстойно избора си на храна, като си водите хранителен дневник или използвате специализирано приложение, за да записвате всичко, което ядете през деня. Тази проста стъпка може да ви помогне да идентифицирате и премахнете нездравословните храни от вашата диета.

7. Водете активен начин на живот

Въпреки че бягането е полезно, едночасов джогинг след работа не може напълно да компенсира липсата на движение през целия ден. Стремете се да включите повече физическа активност в рутината си.

Разхождайте се повече, ходете по време на обедната почивка, ако е възможно, и прекарвайте уикендите си на открито, вместо да лежите на дивана и да гледате телевизия.

Правейки тези малки промени, вие неволно ще изгорите допълнителна енергия, създавайки калориен дефицит, необходим за загуба на тегло.

източник: runningstate.com

СподелиShares

The post 8 причини, поради които бегачите не отслабват appeared first on 360mag.

5 август 1954 г. – тъжен ден за българските армейски алпинисти

СподелиShares Северната стена на Вихрен и загиналите на 5 август 1954 г. армейски алпинисти (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

На 5 август 1954 г. по време на един от традиционните си тренировъчни лагери на Пирин, армейските алпинисти започват изкачването на Северната стена на вр. Вихрен. По предварително приет работен план, в този ден по стената тръгват две двойки – Тодор Игнатиев – Петър Москов /първа свръзка/ и Валентин Филипченко – Аспарух Атанасов /втора свръзка/.

Обект на тяхното изкачване е тур „Триъгълника”, намиращ се в централната част на огромната, както по височина /450 м/, така и по ширина /около 350 м/ северна стена. Маршрутът е от най-висока категория на трудност, за тази стена /IV Б/. Предвидено е първата свръзка да катери при смяна на водачеството, или, както в алпинизма е прието – смяната да се прави на всяко следващо въже, а тук те са 15. Това обаче може да става само тогава, когато двамата партньори са в равностойно спортно-техническо отношение. Тъй като при втората свръзка няма такава равностойна подготовка, водачеството е поверено само на Филипченко.

Първото изкачване на върха по този маршрут е осъществено също от армейски алпинисти – Енчо Петков, Георги Василев /Геш/ и Асен Бекярски и то, само година по-рано /14 август 1953 г./.

При добри атмосферни условия, изкачването върви нормално. Когато обаче водачът на първата свръзка, в случая Петър Москов, преодолява най-трудната част от маршрута – характерна скална камина и излезнал също на характерна площадка, се случва непоправимото. По неизяснени точно причини, втората свръзка Филипченко-Атанасов пада от 450-метровата пропаст, до основата на стената и загива. Вторият алпинист на първата свръзка, в случая Тодор Игнатиев, е ударен от падащ камък и загива, увиснал на въжето между него и водача, в случая Петър Москов.

Трагедията е голяма и нейният отзвук продължава дълго време, тъй като бащата на загиналия Тодор /Тотко/ Игнатиев – Ганчо Игнатиев, който е голяма фигура в ранното ни алпийско движение, обвинява водача на свръзката Петър Москов в предумишлено убийство. Обясненията на единствено останалия жив от четиримата Петър Москов не се приемат за правдоподобни и той съкрушен от загубата на тримата си приятели и най-вече от упреците към него, напуска клуба на  армейските алпинисти. Дори временно се отдръпва от активна алпийска дейност.

Едва през 1961 г. Москов отново се включва в алпинизма, но вече  в дейността на студентския алпийски клуб „Академик”, където до 1967 г. е и нещатен треньор в клуба. Това е и един от най-активните периоди на студентите, които по време на взаимната размяна на групи от софийските и женевски студенти, през месец август на 1965 г. осъществяват две трудни изкачвания на много популярните върхове в Алпите – вр. Матерхорн /4471 м/ и Егюѝй дю Мидѝ. Изкачването им на Матерхорн на 7 август 1965 г. е първо българско.

Вижте още: Първото българско зимно изкачване на Матерхорн

Братската молила на Бъндеришка поляна в памет на загиналите армейски алпинисти: старши лейтенант Тодор Игнатиев, младши сержант Валентин Филипченко и редник Аспарух Атанасов (снимка: доц. Сандю Бешев)

А ето и част от спомените на майстора на спорта и треньор на армейските алпинисти Енчо Петков за това трагично събитие през лятото на 1954 година, което предавам почти по памет. „Към 13 часа излезнахме от хижата. Надявахме се, че другарите ни вече се връщат. Нещо обаче не ни бе комфортно. Нямахме апетит. Оставаха само 15 минути от контролното им време за завръщане в хижата. Неспокойствието ни нарастваше с всяка минута. И ето, че в този момент дочухме тревожни викове за помощ. Познахме гласа на Петър Москов. Ужас ни скова за миг. Но ние действахме светкавично. Снаряженията са само метнати на гърбовете ни, готови в случай веднага да влезнат в употреба. Уведомихме хижата за случилото се и тичахме нагоре. Срещаме Петър. Гласът му е задъхан:

„Валентин и Пури паднаха по стената. Тотко е ударен от падащ камък и виси на въжето в Камината. Вероятно е още жив”. Неговите думи парнаха в сърцата ни и седмината затичахме към Казана. О, мили приятели, само в очите ви да има малка искрица на живот, ще ви спасим. Скачаме по морените към основата на стената. Скоро върху белия сняг различавам Валентин, похлупен по очи. Недалеч от него и Пури. Между тях здраво въже, по средата на което два карабинера и два клина-значи клиновете не са издържали. Над казана се носеха зловещите крясъци на планински гарги. От този миг намразих тези планински птици, които дотогава обичах. А горе на страховитата стена висеше моят най-добър приятел. И аз, като че ли чух неговия зов за помощ. Затичах нагоре по Кулоара. Там в края на Камината видях другата група, която идваше от върха. На площадката забих 5 железни клина, пуснах 60-метровото въже. На 15-ина метра видях окървавеното лице на моя приятел. Тотко бе споделил участта на своите другари.“

Вижте още: Енчо Петков – една легенда, която диктуваше модата в българския алпинизъм през 50-60 и 70-те години на миналия век

Местоположение на Тотковата камина (снимка: доц. Сандю Бешев)

Така на 5 август 1954 г. там горе в усоите на гигантската стена трагично загинаха трима от най-добрите алпинисти на народната  армия – старши лейтенант Тодор Игнатиев, младши сержант Валентин Филипченко и редник Аспарух Атанасов. Три години по-късно на прекрасна полянка, най-прекрасната в цялата Бъндеришка долина, под величествените мури е изградена братска могила с паметник, на който е написано: ”На смелите армейски алпинисти, на гордите планински орли – многократни покорители на непристъпните върхове на Пирина, загинали при изпълнение на служебния си дълг – от алпинистите на българската народна армия”.

Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини

А камината, в която Тодор Игнатиев /Тотко/ загива, остава в историята като „Тотковата камина”.

За първата голяма трагедия, в ранния период на българския алпинизъм, ви припомни доц. Сандю Бешев.

Вижте всички статии от поредицата: Ветераните в българския алпинизъм!СподелиShares

The post 5 август 1954 г. – тъжен ден за българските армейски алпинисти appeared first on 360mag.