Списание 360's Blog, page 47

Първо място за българско кайтсърф видео на IKSURFMAG Readers Awards 2024

СподелиShares Фотограф: Никола Багаров

В началото на февруари 2025 г. клипът “Chase of the trade winds” на българина Никола Багаров пребори 16 други участници и зае престижната първа позиция във видео категорията от конкурса IKSURFMAG Readers Awards 2024 на списание IKSURFMAG.

Никола е оператор и фотограф на свободна практика, изявяващ се в областта на екстремните спортове. Работи с професионални атлети по различни проекти, а в последните години пътува по света, за да снима реклами и видео съдържание най-вече за кайтсърф индустрията. 

“Monkey bay”, остров Масира. Фотограф: Никола Багаров

През юли 2024 г. Никола посещава Оман, за да заснеме видео, представящо арабската страна като гореща кайтсърф дестинация. Снимките на “Chase of the trade winds” отнемат три седмици и включват някои от най-популярните спотове в страната – лагуната Бар ал Хикман и остров Масира. Сред атлетите, които вземат участие са имена като Giel Vlugt, Zara Hoogenraad, Mike MacDonald, Jasmine Cho, Mostafa Abbas, Janek Grzegorzewski, Mostafa Abbas и други.

Освен, че вдигат адреналина, шеметните кадри ни разкриват и едно неподозирано лице на тази екзотична страна, а именно, че наред с пясъците там си имат още много море и вятър:



Пълната история от пътешествието на Никола в Оман прочетете в специалния материал, посветен на него.

СподелиShares

The post Първо място за българско кайтсърф видео на IKSURFMAG Readers Awards 2024 appeared first on 360mag.

Как се прескача самолет с кайт?

СподелиShares снимка: Sebastian Marko/Red Bull Content Pool

Кайтсърфистът, атлет на RedBull, Ласе Уокър постигна перфектен синхрон с пилота на въздушни състезания Лукаш Чепиела, изстрелвайки се с кайтборда си над летящ самолет в безпрецедентно изпълнение, което постави нов еталон в този спорт.

Световен рекорд в големите скокове на кайтсърфинг

Ласе Уокър извърши уникален подвиг край бреговете на Кейптаун, Южна Африка, осъществявайки зрелищен скок над ниско летящия самолет на виртуозния пилот Лукаш Чепиела.

Как е възможно да прескочиш самолет с кайт?

Този скок е изисквал изключителна прецизност както от страна на Уокър, така и от Чепиела. Полският пилот успява да задържи самолета почти неподвижен във въздуха, летейки срещу вятъра, докато Уокър търси перфектната вълна за отскок. С впечатляващ скок на височина 15 метра, той прелита точно над перката на самолета – маневра, възможна единствено благодарение на перфектната координация между двамата атлети.

Вижте още: Изтрещели локации: Любимите сърф спотове на кайтсърфиста Никола Абаджиев-Коки

Нещо, което никога досега не е правено

Ласе Уокър не е непознат в света на големите въздушни скокове в кайтсърфинга и е известен със зрелищните си скокове над необичайни препятствия. В миналото той е прескачал товарен кораб, пристан и дори кит! Въпреки това сътрудничеството с Чепиела е ново, уникално предизвикателство.

„Идеята се зароди преди няколко години. Бях в самолет с насрещен вятър и се замислих: Ако бавен самолет лети срещу вятъра, мога ли да скоча над него?“ – обяснява Ласе.

С тази цел в ума си, Уокър работи усърдно през последните няколко години, усъвършенствайки скоковете си.

Вижте още: Ая, която живее и учи в кемпер, и печели световни титли по кайтсърф

Ако бавен самолет лети срещу вятъра, мога ли да скоча над него?

Като насочва носа на самолета право срещу вятъра и лети с възможно най-ниската скорост, Чепиела успява да го задържи почти неподвижен – изключително трудно постижение за толкова лек самолет, при тези условия. По време на подготовката си той тренира, летейки възможно най-бавно във ветровити дни, без да загуби контрол и да падне.

Вижте във видеото как изглежда този невероятен рекорд:



СподелиShares

The post Как се прескача самолет с кайт? appeared first on 360mag.

Най-смъртоносните лавини в историята

СподелиShares снимка: snowbrains-com

Лавините са едни от най-опасните природни бедствия в планините, способни да заличат цели селища за минути. Те се предизвикват от обилни снеговалежи, земетресения, резки температурни промени или човешка дейност.

През историята някои лавини, като бедствието в Уаскаран (1970) и „Белия петък“ (1916), са отнели хиляди животи. Днес те продължават да представляват сериозна опасност не само за жителите на планински райони, но и за туристи, алпинисти и скиори.

В този материал ще разгледаме най-смъртоносните лавини в света, техните причини и последици, както и мерките, които могат да помогнат за намаляване на риска.

1. Лавината в Уаскаран, Юнгай, Перу (1970) – 22 000 жертвиСнимка, направена след лавината през 1970 г., показваща затрупаните градове Юнгай и Ранрахирка / снимка: G. Pflafker, U.S. Geological Survey, Wikipedia

Още през 1872 г. град Юнгай в Перу е ударен от лавина, която почти унищожава населеното място. Бедствието от 1970 г. – катастрофалната лавина с отломки от връх Уаскаран – е от същата величина. Смята се, че лавината от 1970 г. започва от северния връх на Уаскаран, който е бил нестабилен още от 1962 г.

Трагичните събития от тази лавина се случват на 31 май 1970 г. – неделя, когато много хора се събират на пазара. Това неочаквано бедствие води до повече жертви, отколкото би се предполагало. Мощното земетресение в областта Анкаш разтърсва ледника и масите сняг, което води до ужасяваща лавина от отломки, която помита всичко по пътя си, включително напоени с вода маси, почва и фрагментирани скали. С огромна скорост тази кална маса разрушава Юнгай, Ранрахирка и още десет села, отнемайки приблизително 22 000 живота.

Докато калният поток се движи надолу, той натрупва огромни количества скали, повърхностни води и рохкава пръст, като изравнява целия град. След като навлиза в река Санта, лавината допълнително увеличава щетите, продължавайки движението си надолу по тясна долина на разстояние от 160 километра чак до Тихия океан. Земетресението и лавината заедно водят до огромни разрушения и загуба на над 70 000 живота. Това бедствие се смята за една от най-смъртоносните лавини или катастрофи, свързани с ледници, в световната история.

Вижте още: Легендата в телемарк ските Катрин Ригби е загинала в лавина

2. „Белият петък“ – лавината на връх Мармолада, Италия (1916) – 2 000 до 10 000 жертвиЛавината на връх Мармолада, Италия (1916) / снимка: Wikipedia

През 1916 г. поредица от лавини от връх Мармолада в Италия, отнемайки живота на хиляди. Въпреки че първата ливина се случва в сряда, заради разрушителния си характер, остава в историята като „лавината на Белия петък“.

Събитията се случват на италианския фронт по време на Първата световна война, като някои доклади твърдят, че воюващите страни са се опитвали умишлено да предизвикват лавини, за да затрупат противниковите войници.

Първата лавина на 13 декември 1916 г. започва със 100 000 тона сняг, скали и лед, които се спускат от връх Мармолада право върху казармите на австрийските войници, убивайки 300 от тях. Това е само началото на поредица от други катастрофални лавини, предизвикани от силния снеговалеж през тази година.

Като част от поредица от лавини, свързани с това бедствие, лавината на Белия петък е втората най-смъртоносна лавина в историята след тази в Уаскаран през 1970 г.

Исторически изчисления сочат, че поне 2 000 войници и много цивилни загиват в този ден, но е трудно да се определи точният брой. По-нови данни, публикувани през 2016 г., предполагат, че около 2 000 австро-унгарски войници са загинали, а същият брой италиански войници също са загубили живота си. Най-добрата оценка на жертвите според различни източници е между 9 000 и 10 000 войници, загинали до края на зимата в резултат на лавините, породени от бедствието на Белия петък. Тъй като ледниците се оттеглят, понякога се откриват останки и вещи на войници.

3. Лавината в Уаскаран, Перу (1962) – 4 000 жертвиВръх Уаскаран (южна страна), Перу / снимка: MrBasically, Wikipedia

Връх Уаскаран, намиращ се в Андите, се издига на 6 768 метра надморска височина и е заобиколен от няколко перуански общности, чийто поминък е зависел от земеделието в долината на река Санта.

Докато много от нищо неподозиращите жители приключват работния си ден и се събират за вечеря на 10 януари 1962 г., внезапно масивната ледникова периферия на върха се откъсва и с гръмотевичен тътен се спуска надолу.

С тегло почти шест милиона тона и с размерите на два небостъргача, лавината предизвиква силен тътен, чут в околните села. Между звука от пропукването на леда и самото свличане има кратка пауза, която дава на някои хора време да потърсят убежище на по-високо място. Въпреки това, лавината набира скорост и преминава 15 километра само за седем минути, унищожавайки цели селища, преди жителите да успеят да избягат.

Лавината от 1962 г. погребва градовете Ранрахирка и Хуараскучо под 12 метра сняг, като продължава да убива хора, докато достига река Санта, предизвиквайки наводнение, след като блокира течението ѝ. Много тела остават затрупани под снега, чакащи да бъдат открити.

Със загубата на близо 4 000 души, унищожаването на ферми, добитък и реколта, както и наводнението в река Санта, лавината унищожава девет града и седем по-малки села.

Вижте още: „Академия за безопасност“- основи на познанието за лавини

4. Лавините в Афганистан (2015) – 310 жертвиЛавина в Памир / снимка: Jaan Künnap, Wikipedia

Афганистан е страна, податлива на природни бедствия като лавини, земетресения, свлачища, обилни снеговалежи и наводнения. В периода 1980 – 2015 г. в страната са регистрирани поне 15 големи лавини, като вследствие на природни бедствия Афганистан се нарежда на второ място в света по брой жертви.

2015 г. е особено трагична поради поредица от смъртоносни лавини в поне четири североизточни провинции. Обилните снеговалежи, снежните бури и падналите дървета само влошават ситуацията. Около сто къщи са затрупани под снега, погребвайки хората вътре. Най-тежко засегната е провинция Паншир, която се намира на около 100 километра североизточно от столицата Кабул. По време на лавините през 2015 г. са засегнати поне 33 000 души, 72 са ранени, а 6 560 души губят домовете си.

Доклади съобщават, че най-малко 124 души загиват в североизточен Афганистан, като общият брой на жертвите от тези катастрофални събития достига приблизително 300. Спасителните операции са бавни поради лошото време – проливни дъждове, паднали дървета и снежни бури, които затрудняват достъпа до пострадалите райони.

В планинските вериги на Афганистан около 80% от годишните валежи падат като сняг. Засегнатият регион е на кръстопътя между планините Хиндукуш и Памир, където топографията и климатът несъмнено допринасят за бедствието. Характеристиките на региона включват склонове с голям наклон, 7000-метрови върхове, дълбоки проломи и стръмни долини, където големите снежни бури и лавини са обичайни.

5. „Зимата на терора“, Австрия, Швейцария, Италия (1950-51) – 265 жертвиПочистване на път след една от лавините / снимка: ETH-Bibliothek, Wikipedia

„Зимата на терора“ е наименованието на страховития тримесечен период, през който множество лавини опустошават Алпите в Австрия, Швейцария и Италия.

Катастрофата започва след януарска снежна буря, продължила два дни и натрупала два допълнителни метра сняг върху вече двойно надвишеното за сезона количество. Тази необичайна снежна буря възниква в резултат на сливането на полярен студен фронт с топъл атлантически фронт.

След това следва каскада от 649 лавини, които се спускат по склоновете заради лошите метеорологични условия. За три дни са унищожени над 600 сгради, а 40 000 души остават блокирани под снега.

Най-тежко засегната е Австрия, където загиват 135 души и много села са разрушени. Швейцарият кантон Вале губи 900 сгради, 92 души и около 500 глави добитък. Град Андермат, разположен в Алпите, е ударен от шест лавини за един час, отнемайки живота на 13 души.

Общо лавините водят до огромни загуби – разрушаване на жилища, сгради, инфраструктура и загуба на 265 човешки живота.

Вижте още: Лавинни инциденти: Световната шампионка по сноуборд Жюли Помагалски загина в лавина

6. Лавините в Афганистан (2012) – 201 жертвиСело в северен Афганистан, затрупано от лавината през 2012 г. / снимка: OCHA

През февруари 2012 г. серия от лавини удря планинската провинция Бадахшан в североизточен Афганистан. Цели села са затрупани под снежни и ледени маси.

Лавините са предизвикани от обилни снеговалежи и необичайно топло време, което кара снега да се топи и да стане нестабилен. Спасителните операции са силно затруднени, тъй като засегнатите райони са достъпни само пеша или с хеликоптер.

Афганистанското правителство и международни хуманитарни организации осигуряват помощи и медицинско осигуряване на оцелелите, но трудният терен и суровите метеорологични условия затрудняват усилията им. Някои от телата са открити през следващата година, а други все още са в неизвестност

7. Лавината в долината Лахаул, Индия (1979) – 200 жертвиЛавина в Лахаул, Индия (снимка:.outlookindia.com)

Смъртоносната лавина през 1979 г. се случва в началото на март (6 март 1979 г.) в долината Лахаул-Спити в щата Химачал Прадеш, Индия.

Поредица от силни снеговалежи в продължение на пет дни и множество снежни бури,  водят до лавина. Красивата долина, населена от нищо неподозиращи хора, бива затрупана под шест метра сняг.

По време на лавината са погребани четири села, а животът на 200 души е отнет внезапно под огромните снежни маси.

Властите все още не са въвели ефективна система за ранно предупреждение в лавиноопасните райони на Лех, Лахаул и Кинаур, където има висок риск от нови катастрофи.

8. Лавините в Саланг, Афганистан (2010) – 172 жертви

Още едно трагично събитие за афганистанския народ настъпва през февруари 2010 г., когато внезапна снежна буря в планинската верига Хиндукуш предизвиква поредица от 36 лавини.

Тунелът Саланг, Афганистан / снимка: Scott L. Sorensen / mawg64, Wikipedia

Общо наречени „лавините в Саланг“, те удрят южния район на тунела Саланг – ключова пътна връзка, разположена северно от Кабул.

Неочакваната снежна буря, придружена от проливен дъжд и силни ветрове, предизвиква хаос, докато тунелът и околните пътища са затрупани.

Първите 17 лавини затрупват тунела, блокирайки пътя и хващайки в капан хиляди пътуващи хора. Стотици автомобили са погребани под снега.

Спасителните операции са организирани от Афганистанската национална армия, НАТО и Международните сили за сигурност. Въпреки всички усилия, общият брой на загиналите достига 172 души.

Вижте още: Лавинни инциденти: Анализ на лавината в Бъндеришка гора

9. Лавините в Мицумата и Асахи, Япония (1918) – 158 и 154 жертвиПоследици от лавините в Мицумата, Япония, 1918 г. / снимка: theverybesttop10.com

Япония никога няма да забрави лавините от 1918 г., когато обилният снеговалеж достига зашеметяващата височина от 60 метра на някои места. Това не само предизвиква хаос по пътищата, нарушавайки трафика, но и води до невъобразими разрушения и човешки загуби.

Считана за една от най-смъртоносните лавини в историята на Япония, лавината удря малкия град Мицумата на 9 януари 1918 г., унищожавайки 34 домове, блокирайки пътища и отнемайки живота на 158 души.

Лавината е предизвикана от силен снеговалеж и районът остава изложен на риск от повторение на подобно бедствие.

На 20 януари същата година втора смъртоносна лавина удря село Асахи, отнемайки живота на 154 души.

И двете лавини са причинени от т.нар. „пухкав сняг“, който съдържа по-малко вода и следователно се движи с много по-висока скорост.

10. Лавината в Гаяри, Пакистан (2012) – 140 жертвиПоследици от лавината в Пакистан 2012 г./ снимка: TripWire, Wikipedia

На 7 април 2012 г. мощна лавина изцяло унищожава пакистанска военна база в Гаяри, разположена в подножието на ледника Сиачен. Няма оцелели.

Тази военна база се намира близо до спорната зона на ледника Сиачен, където периодично избухват военни конфликти между Пакистан и Индия. Въпреки че ледникът е известен като „най-високото бойно поле в света“, суровият климат в района е убил повече войници, отколкото самите битки.

Лавината от 2012 г. е истински кошмар за спасителните екипи, които не успяват да проникнат през дебелия слой сняг и скали, покриващ военната база. В официално изявление пакистанското правителство публично обявява прекратяването на спасителните операции. Всички изчезнали са обявени за мъртви.

Вижте още: Какво трябва да знаем при избора на лавинна лопата и сонда?

11. Ледниковото свлачище Колка-Кармадон, Русия (2002) – 125 жертвиЛедникът Колка / снимка: rgo.ru

Кавказките планини представляват естествена граница между Русия на север и Грузия и Азербайджан на юг.

През 2002 г. връх Джимарай-Хох в Северна Осетия преживява свличане на земни маси, което води до една от най-тежките лавини в региона. Големи скални маси падат върху ледника Колка, като силата на удара разцепва ледника, предизвиквайки масивна лавина.

Скоро лавината затрупва няколко села и убива повече от 100 души. Ледникът Колка има дълга история на лавини, но след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. мониторингът на лавините в този регион е изоставен.

12. Лавината в Кохистан, Пакистан (2010) – 102 жертвиснимка: geologyscience.com

Лавините са често срещано явление в планинските райони на Пакистан, а обилните снеговалежи през февруари 2010 г. значително увеличават този риск.

На 17 февруари голяма лавина затрупва стотици хора в отдалечено село в района Кохистан.

Още на следващия ден спасителни екипи и доброволци откриват телата на 38 жертви, но в следващите дни броят на загиналите продължава да расте. Общият брой жертви от бедствието достига 102 души.

Вижте още: Пълна торба със знания за лавините

Лавина в Аляска / снимка: Ark Media13. Лавината в Уелингтън, Вашингтон, САЩ (1910) – 96 жертви

Една от най-смъртоносните лавини в историята на САЩ се случва в края на февруари 1910 г., когато силна снежна буря удря района на Уелингтън, щата Вашингтон.

По това време влакът „Спокейн Експрес“ пътува от Спокейн, Вашингтон, към Сиатъл. Снежната буря блокира жп линиите и прекъсва телеграфните връзки, оставяйки пътниците и екипажа без възможност да потърсят помощ.

Два дни по-късно, на 1 март, огромна лавина се спуска от близката планина Уинди, затрупвайки влака и убивайки 96 души.

Тъй като телеграфните линии са прекъснати, няма начин да бъде повикана помощ. Опасността от нови лавини остава висока, но въпреки това няколко местни жители се осмеляват да излязат и да започнат разкопки в снега, за да спасят оцелели. 23 души са извадени живи.

* * *

Въпреки че съвременните технологии и мониторингови системи могат да помогнат за предсказването на лавини, те остават непредсказуеми и смъртоносни.

Факторите, които най-често предизвикват лавини, включват стръмни склонове, обилни снеговалежи, бури, земетресения, снежните слоеве с различна структура, вятър,  и дори човешка дейност, като обезлесяване и използване на експлозиви.

Макар природата да е непредсказуема, проучванията показват, че 90% от лавините са предизвикани от човешка намеса, което подчертава необходимостта от повишено внимание и отговорно поведение в планинските райони.

СподелиShares

The post Най-смъртоносните лавини в историята appeared first on 360mag.

Страници отъ миналото: „По хижите на Витоша“ от Павел Делирадев, 1946 г.

СподелиShares

Роден в Панагюрище през 1879 г., в семейството на опълченец, Павел Делирадев е ярка фигура – учител, революционер (секретар на четата на Яне Сандански през 1907 г.), редактор и учен, един от основателите на пещерното дело и един от най-дейните организатори на туризма в България.

Павел Делирадев и Пейо Пеев, водят група софийски туристи на 8 април 1923 г., с които правят първото масово зимно изкачване на Мусала. Той е и първият планинар, който през 1933 г. (когато е на 54 години) изминава билото на Стара планина по маршрута Ком – Емине за тридесет дни, докато прави редица важни изследвания.

Безспорни са неговите заслуги за възраждането на българския туризъм, за които доц. Сандю Бешев разказва в материала: Павел Делирадев: Възродителят на българския туризъм. А сега ние искаме да ви представим част от неговото безценно творчество – очеркът „По хижите на Витоша“, от 1946 г.

* * *

Предвижданията на великия пътешественик (Ами Буе) се сбъднаха. Вместо мечтаната единична хижа или хотел, по Витоша има вече десетки такива, които дават подслон на хиляди и хиляди поклонници на каменната хубавица.

На снимката: Павел Делирадев вляво (снимка: Българска държавна агенция „Архиви“)

Починът за изграждане на първата туристическа хижа на Витоша е взет през май 1904 г. и на 6 август с подобаваща тържественост е поставен основният ѝ камък над Капаклиевец, до вододела между реките Драгалевска, Боянска и Янчева, на около 2000 м надморска височина. Но на тази точка замръзна. Чак след приключване с голямата война (1914 – 1918 г.), започва нов подем в туристическото движение и въпросът за постройката на хижата изпъква отново като належаща нужда. В това време туристическият дом в Търново, започнат преди войната, бе доизкаран в 1922 г. През същата година се изгради и първата планинска хижа в Рила планина – „Скакавица“ – дело на дупнишките туристи. Същата година започна постройката и на витошката хижа Алеко. И занизаха се хижа след хижа.

Преди построяването на хижите, при няколкодневни излети се спеше на открито край огън, под палатки или в набързо струпани колибки. При лошо време и особено зиме обаче, спането на открито е невъзможно и опасно за здравето. Но тъй като зимното излетуване на Витоша започна преди изграждането на хижите, често сме използвали така нареченото Каменно здание, което обслужва витошкото водоснабдяване, или пък говедарските колиби. Такива се правеха и от самите туристи. И тъкмо зимният туризъм постави още по-настойчиво, направи „актуален“ въпроса за планинските хижи. Последните дойдоха да задоволят вече назрели планинаро-туристически нужди.

За един-два-три деня, според туристическите пориви и възможности на нашите читатели, нека обходим тези орлови гнезда в нашата гиздава планина.

Тръгваме към х. „Алеко“.

Най-близкият и най-удобният път е през Драгалевци. Типично софийско село, макар и твърде загрозено от „модерните“ градски постройки. Разположено е на голям наносен конус или къжел, създаден през хилядолетия от едноименната река. Средната му надморска височина е около 750 м. По-рано селото е било по-долу в полето, при така наречения Рустемов кладенец. Но поради золумите на башибозуците, пък и на редовната турска войска, селяните полека-лека взели да напускат старите си огнища и да се поселват по-високо в планинските поли и така било заселено днешното село под старото име.

Добър народ. Сами обичат да се хвалят, че не приличат на боянчане и горнобанчене, но си попийват като тях.

Тесните и криви селски улички са превърнати в „булеварди“. Вървим нагоре край реката с нейните романтични едно време, а сега вече запустели воденички. И тук е плъзнала Голяма София.

Вижте още: Алековото изкачване на Черни връх – начало на организирания туризъм в България

Павел Делирадев, Яне Сандански и Тодор Паница (източник: книга: FOR FREEDOM AND PERFECTION. The Life of Yané Sandansky from Mercia Macdermott, Wikipedia)

Минаваме моста и по един кръшен завой изкачваме на малка равнинка, на която е кацнал историческият драгалевски манастир „Св. Богородица“, също много пострадал от „модерните“ сгради на летовници.

Малката похлупена църквица, високомерно поглеждана от минувачите, е един от редките оцелели исторически и художествени паметници, които ни свързват с Второто българско царство. Манастирът е построен и уреден от цар Иван Александър, ала точната дата не е известна. След поделянето на държавата между двамата му сина, изпърво манастирът попаднал във владенията на Иван Срацимир, а по-късно (1370 г.) в пределите на Шишмановото царство. Види се по този случай Иван Шишман е дарувал манастира с грамота, нарочно съставена за него. Но скоро след това Софийско (1382 г.) попада под османска власт и манастирът пострадал и заглъхнал около стотина години. Едва в 1476 г. той е отново възобновен от софийския болярин Радослав Мавър. Оттогава са запазени три надписа и стенописът, в реда на който са и образите на Радославовото семейство. В този смисъл манастирската църква е ценен документ за развитието на българската живопис и нейната история. От манастира нагоре шосето прави няколко завоя, за да намали големия наклон, а нашата пътека след коритото на Драгалевската река, като се прехвърля на десния бряг, минава край хубавия извор Лява бара. Общото планинско рамо на реката е заето от старите твърдини Горно градище и Долно градище. Следите от крепостите са отдавна заличени, ала имената им са ги надживели и служат като извор за проучването на нашата историческа география, а заедно с това и на нашата история.

Със зигзаги се издигаме все нагоре и стигаме шосето, което също от реката се е устремило към същия склон, наричан с общото име Голи рид.

Вижте още: Страници отъ миналото: Народни поверия за рилските езера (1941 г.)

Ето ни пред хижичката на общоизвестния на туристите бай Кръстьо (по името на заслона на бай Кръстьо, който вече не съществува; сега така се нарича целият район около горната лифтова станция на първата въжена линия). По едно време той бе домакин на хижа „Алеко“ и така се сроди с Витоша, че не му се иска да слезе в мъгливото поле и задушния град. Издействал си позволение да построи малката си хижичка, която предоставя на разположение на излетниците. Чорбица ще свари, яхнийка ще сготви, чаец ще приготви, но бай Кръстьо ще намери с какво да нагости или да стопли измръзналите си гости.

– Ако аз бях тук, нямаше да загинат двете момиченца, сгушени ей там в храстите под нас! – често се вайка сърдечният бай Кръстьо.

Павел Делирадев, на Рилския манастир (снимка: Държавна агенция Архиви)

Тръгваме нагоре по шосето или по пряката пътека.

Повей от боров аромат, който се излъчва от младата борова гора. Софийските туристи имат и тази голяма културна заслуга, че повдигнаха въпроса за залесяването на Витоша. И не се задоволиха само с „повдигането на въпроса“, както често се прави у нас, а преминаха и към неговото удовлетворяване – залесяване. Добрият почин и твърдата воля бяха най-после оценени по достойнство и горската власт взе върху си своята собствена задача: залесяването на Витоша стана държавна грижа и само така то ще може да се осъществи.

Минаваме край Вълчата скала, вървището на вълците, когато им се наложи „евакуация“. Под нас остават Алековите водопади и Желязната врата. По шосето има два малки туристически заслона – спасителни домове при лошо време.

Под Вълча скала е Сергиевото кладенче, наречено по името на починалия на Витоша секретар на „Алеко“ Георги Сергиев (29 юни 1923 г,). По-горе е Алековото кладенче, а над него са Сините скали. Над тях е Петров гроб. На път за недоправената още хижа „Алеко“ загина той в една свирепа снежна буря на 23 декември 1923 г.(Петър Димитров – Петрето). Открит бе едва след разтопяването на снеговете и погребан на това свидно място. Млади и стари хвърлят върху гроба му китки от планинските цветя, които той тъй много обичаше през своя не твърде радостен живот. Петрето намери своя гроб сред бурната природа и заклопи очи като безкористен идеалист и скромен борец за общочовешко братство. И свобода…

Ето и хижа „Алеко“, забулена от вечнозелените листа на стара самородна борова гора, подсилена и разширена с млади насаждения.

Пощенска картичка: Хижа “Алеко” в строеж, 1923 г. / снимка: архив ДПП Витоша / archives.bg

Местността е известна под името Дервишка бачия, част от голямо пасище, по-рано владение на панагюрските скотовъди Хаджияновци, които го препродали на Стамболов и Греков, а последният преотстъпил своя дял на Иван Ев. Гешев. По закона за пасищата (яйлаци) държавата го отчужди, но съдебните разправии още продължават.

Това е първата туристическа хижа на Витоша, строена от първото българско туристическо дружество „Алеко“. Постройката продължи три лета – 1922, 1923 и 1924 г. През последната строителна година бе привършена и осветена с подобаващо планинарско тържество. През целия период на хижестроенето пишещият бе председател на клона и на строителната комисия. През това време на мен се падна да се изкача на хижата 99 пъти, и то най-често с различни строителни материали в раницата. Броих изкачванията не от туристическа суетност, а от статистически подбуди: да се види какви усилия са необходими за изграждането на една високопланинска хижа без предприемачи.

Вижте още: Преди 100 години: построяването на хижите на Витоша

Скоро хижата се оказа съвсем недостатъчна за големия наплив от членове и гости, затова през 1934 г. започна изпълнението на големия план за разширението ѝ и през следващата година бе завършена западната част от хижата. Изградено бе и отделно помещение върху 261 м2. Има 25 легла и нарове за 130 души, а при нужда се сместват и двойно повече.

Надморската ѝ височина е 1735 м. Най-добър подстъп е за излетуване до Резньовете и Черни връх.

Пътищата към Черни връх, хижите „Кумата“ и „Селимица“, а чрез тях и към другите хижи са маркирани. През така наречената „забранена зона“ минаването трябва да стане точно по обозначения път и да се пази най-голяма чистота, тъй като с това е свързано общественото здраве.

Най-често се преспива на хижа „Алеко“ и сутринта рано се поема стръмната пътечка към Малкия Резен, що е надвесил каменното си чело над хижата и като че ли я заплашва ежеминутно да я залее със своите каменни реки.

Минаваме край клеково дърво – голяма рядкост за витошката висша растителност. Гнезда от този изроден обитател на високите планини се срещат само тук-там по Витоша. Казват, че в миналото Витоша била доста богата с тази борова природа и че пастирите с палежи я унищожили, за да разширят кръга на пасищата.

Прехвърляме Малкия Резен, надзъртаме улея с голямата преспа, на която софиянци понякога се любуват отдалече до новите снегове, покатерваме се по скалите на Големия Резен и устремяваме погледа си на югозапад към витошкия първенец, буреносния Черни връх.

Сега всред сиенитните грамадаци надзърта масивна сграда, олтар на българската теоретическа и приложна климатология. Това е метеорологическата наблюдателница, издигната през 1934 г. с дейното участие на туристите. Като благодарност за тези услуги, станцията е отделила една широка стая за излетниците. При лошо време ще се приберем вътре да пием по един ароматен чай. Било е и пак ще бъде!

Вижте още: Заслон „Черни връх“

Тук сме на 2286 м над морето и 1730 м над София. Ненагледни картини на вси страни, близки и далечни.

От векове, още от римско време Витоша е водоснабдителница на София. Чак когато нарастващата ежегодно столица почувства водния глад, бяха подирени услугите на многоводната Рила планина. Но и сега водата на Витоша е добър принос. От Витоша се водоснабдява от няколко години и бившата столица на Кракра, а сега богатият извор на черното злато – Перник. Затова старото шетане по високите дялове на Витоша е ограничено за излетниците. И Черни връх е точно по средата на двете зони.

Затова тръгваме по маркираната пътека за х. „Еделвайс“. Спускаме се на югозапад от върха под неговото каменисто ребро Балабаница, и спадаме в седловината Самара.

Поемаме нагоре по широкия гръб на вр. Селимица и стигаме Мачовото пасище, където над боровата гора стърчи китна хижа с името на любимото на туристите цветенце еделвайс. И тук нашите панагюрски скотовъдци са оставили имената си за исторически спомени. Маджеви и Ланджеви са владеели околните пасища. Хижа „Еделвайс“ е построена през 1934 г. от едноименното дружество в София. Нарове за 50 души. Обширни изгледи към Рила, Осогово и планините на Краище с китния Руй и спретнатата Момина могила.

Надморската ѝ височина е 1850 м. (всъщност е 1771 м.)

От х. „Еделвайс“ се спускаме право на запад по голите и каменисти склонове на Витоша.

Над нас е вр. Селимица, а долу в подножието му едноименната хижа „Селимица“, строително дело на пернишките туристи. Посетителите ѝ от София са твърде много.

Разполага с нарове за около 50 души гости.

Надморската ѝ височина е 1305 м.

Хижа “Селимица”, снимка, 1933 г. / архив ДПП Витоша

Под хижата, на мястото на стара витошка крепост, наричана и досега Градището, е издигнато летовищното здание на мина Перник, а под него е старинният манастир „Св. Никола“. Най-близката гара за връщане до София и Перник е Драгичево, ала нашата работа не е привършена и затова се сбогуваме с винаги гостоприемните пернишки туристи и поемаме пътя си през каменните реки при изворите на Рударщица за дръзката чука Острица, надигаща се 400 м над х. „Селимица“. Зад нея тече Мърчаевската вада, която носи бистрите и студени води на Трите кладенци от водоема на Владайската река и ги прехвърля в Мърчаево. Напоследък край тази вада възникна спретнатата хижичка „Острица“, направена по почин на енергичните пернишки туристи. (Хижа Острица изгоря през 1966 г.)

Минаваме през красиви поляни, забулени от смърчова гора; тя преди няколко години попадна под ударите на страшна буря, която народът ни нарича „горолом“. Сума дървета бяха поломени в пространството между трите хижи „Острица“, „Еделвайс“ и „Фонфон“. (Такъв горолом връхлетя в този район и през 1956 г.) От лявата страна ни остава стъпаловидният Владайски Черен връх, а ние се спускаме в долинката между същия връх и Даутица, най-често наричана Златните мостове. Приказва се, че тъдява някога се добивало злато  – водно или промивно злато. Но рударските вади и купищата сгурия ни показват, че сме в една от областите на витошкия железодобив, една планинска индустрия може би още от траките, а изчезнала около нашето Освобождение.

Вижте още: 1889 г.: Пътуването на Алеко Константинов и Никола Тантилов, което „тури основата на организираната туристика“

Китна и свежа долинка, заветна и добре облъчена. Най-често тук почивахме при завръщането си от Черни връх или пък нощувахме на път за първенеца. И взеха да никнат колибка след колибка, докато излетната група „Фонфон“ построи малката си хижичка, а след това и новата си масивна двуетажна хижа. Самото име „Фонфон“ е една безсмислица, наложена от другарските закачки. В замяна на това хижата е добре обзаведена и гостоприемна. Лекодостъпна – от Княжево е само на 2 – 3 часа път, и много удобна за семейни излети с жени и деца. Чай, пък и друга топла храна се намираше винаги. Около „Фонфон“ са малките хижички на излетните групи „Св. Иван Кукузел“, „Кукуряк“ и др. (Хижа „Фонфон“ изгоря и сега предстои изграждането ѝ наново. Около тази хижа се намират много малки, но модерни ведомствени хижи.)

Хижа „Фонфон“ (ДПП Витоша)

Оттук трябва да направим малко отклонение от прекия път на Княжево, за да се изкачим към връх Черната скала или Боерица, за да посетим хижата на младите туристи от Софийския клон „Витоша“ от бившия Юношески туристически съюз.

Масивна сграда, издигната на романтична полянка, закътана от хубава смърчова гора. Бистър поток шурти край нея и освежава и въздух, и хора. Същински пчелен кошер през време на цветобер. Тук излетниците са предимно млади, които са наследили хижата като дар от по-старото поколение, отдавна възмъжало и подтиснато от грижите на живота. Така ще се нареждат поколение след поколение, за да се възхищават от вечно младата природа и на хубавото дело на своите братя, бащи и деди. Ще остарее и хижата, но нейните посетители ще бъдат все тъй млади и самонадеяни момци и девойки.

И в тая хижа могат спокойно да нощуват стотина души.

Обноските между младите са свободни, но чинни, както и всичко сред майката природа. Пихме по един планински чай и продължихме из сенчестия път към лесовъдния дом „Боерица“. Наоколо разсадник на борчета. Хубаво планинско, в готически стил помещение на лесовъда и прислугата, които подеха от ръцете на туристите залесяването на Витоша (Постройката е предадена на ГС на БТС и е част от комплекса „Планинарска песен“. Тук са изградени още хижа „Боерица“ и почивният дом на СНС.). И с право се възхищават от плодовете на своя труд. Тук вече „горският“ съдействува на природата, влязъл в истинската си роля.

Над нас примамливо поглежда Черната скала, една от най-дръзките и най-красивите чуки на Витоша. И ние съкращаваме пътя си към нея. От нейната челна скала, на която има място само за няколко души, се разкриват дивни гледки. Особено привечер. Казват, че старото ѝ име било Боерица.

Под нас е Каменното здание, а малко по-долу от него се издигат туристическите домове на финансовите и на банковите служещи, на железничарите и на общинските служещи (Хижите „Бор“, „Тинтява“, „Родина“ и „Средец“). Те са работени в размерите на планинските хотели в чужбина, само че не са частно, а колективно владение на организацията. Докато другите туристически хижи са изцяло дело на самопочин, самодейност и саможертва, на творчески пориви, в тези големи домове прякото или косвеното участие на държавните и обществените учреждения е очевидно. Затова и вътрешната уредба в тях е повече хотелска, отколкото хижна. Тези домове засилиха и употребата на спиртните напитки в планината, бодливи тръни в хубавия венец на планинарски добродетели. Ще се рече: въпроси на личен вкус. Към което може да се добави: и такива на социално и здравно възпитание. Затова и последният туристически конгрес отново забрани пиенето на спиртни напитки в хижите.

Вижте още: От архива: ПРАВИЛНИК за вътрешния ред на туристическите хижи от 1950 г.

Под хубавите хижи на държавните и общинските служители са сгушени малките хижички „Момина скала“ и „Камен дел“. Хубави местни имена от витошки именослов. Момина скала е дръзката чука при устието на Боянската река със следи от старинна кула. А Камен дел се нарича красивият връх над хижичката, що изпъква на първия план на витошките висини.

Хижа „Момина скала“, 1938 г. / снимка: sofiahistorymuseum.bg

От х. „Момина скала“ спускането към София може да стане из Боянската река, като се мине край живописния водопад, тъй възторжено описан от Вазов, а също и край Момина скала, по каменното чело на която витае тъжна легенда. Но задачата на този излет не е още привършена.

Зад нас е Тодевата мандра. Обслужваше едно време стадата на скотовъдеца Методий Тодев, а сега е превърната в малка хижичка за денуване на туристите. И тук често ще намерите фасул чорба или някоя по домашному сготвена яхния. (На това място сега се издига хижа „Септември“)

До хижичката клокочи чешма със студена и бистра като сълза витошка вода.

Не минали и един километър надолу между нови борови насаждения, храстови горички и полянки, и ето ни при последната хижа на нашия криволичен път за обикаляне на хижните поселения на нашата каменна хубавица Витоша.

Това е малката хижа „Планинец“. Първоначално това бе само една отделна стаичка на малка туристическа излетна група, която бе принудена да преотстъпи своите права на д-во „Планинец“. Станала дружествено притежание, хижата бе разширена и приспособена единствено за нощувка на туристите. В празник, както и по другите хижи, се готви топла храна, а чай се намира винаги. Помещението е под режима на една постоянна влага, срещу която управлението на клона води усилена, но винаги безуспешна борба. Природните закони са понякога много капризни. Тук като че имаме игра на закона за скачените съдове. Навярно ще трябва надвесният над хижата скат да се прокопае още по-широко, че отцеждащата се от него вода да не възлита върху хижата.

Пихме и тук един чай, платихме си данъка за „денувката“ (В миналото се плащаше такса за денуване в хижата) и като че ли с освободен от гърба си товар поехме обратния път за София. За два дни обиколихме всички хижи по Витоша, въздигнати през последните две десетилетия. Вървим и се възхищаваме от видяното, което е малка частичка от големите творчески постижения на българските туристи. Парите са събирани лев по лев, тухлите са носени тухла по тухла. Съдействието от страна на държавата, много щедра към други организации, в тази област е било до Девети септември много слабо.

Голямо удобство са хижите за излетуването. Това са истински спасителни домове в планината! Без тях зимният туризъм и скиорството току-речи са немислими. В х. „Алеко“ хубаво преспахме. Щеше ми се да преспим още една вечер на хижа, но работата ни чака.

Княжево. Трамвайната спирка. Блъскане за място.

Градът хвърля върху ни плащеницата на всекидневието.

 Коментарите в скоби, в италик и подчертани, са направени от редактора на изданието от 1989 година.източник: alexontop.wordpress.com Вижте още материали от рубриката “Страници отъ миналото”! СподелиShares

The post Страници отъ миналото: „По хижите на Витоша“ от Павел Делирадев, 1946 г. appeared first on 360mag.

5000 км с каяк! Първото в света пътешествие от Дъблин до Истанбул

СподелиShares снимка: Johnny CoyneДвама ирландци предприеха първото в света пътешествие с каяк до Истанбул

Приключенията не са чужди на Джони Койн и Лиъм Котър (Johnny Coyne, Liam Cotter), но предизвикателството да гребат с каяк от Ирландия до Истанбул се очертава като най-трудното им досега. 5000 километра, през 17 държави, за повече от пет месеца – с цел да станат първите хора в света, които ще прекосят цяла Европа с каяк. Те са тръгнали на 5 септември 2024 г. от река Лифи в Дъблин. Сега са достигнали средата на своя път, преодолявайки бурни морета, замръзнали канали и логистични кошмари.

Техният маршрут включва да прекосят Ирландско море, да преминат през Ла Манша, да гребат по реките Темза, Рейн и Дунав.

Маршрутът им ще ги преведе през Ирландия, Англия, Франция, Германия, Австрия, Унгария, Полша, Италия, Хърватия, Сърбия, Румъния, България, Беларус, Литва, Молдова и Украйна, преди да стигнат до Турция през март.

Двамата предприемат това невероятно пътуване, за да съберат средства за Daisy Lodge – рехабилитационен център за деца с рак и техните семейства. Те се надяват да успеят да съберат 30 000 паунда за каузата.

Джони и Лиъм, на 24 години, са близки приятели от няколко години. Срещат се на рейв партита в Кинсейл още през 2019 г., докато учат в тамошния колеж.

Джони прави видеа за приключения, за които винаги е „драстично неподготвен“ и които се превръщат в истинска сензация. В предишни пътувания той е карал колело до Португалия с най-евтиния велосипед, който успял да намери, и само три дни подготовка. Джони също е преминал пеша цял Непал през джунгли, пълни с тигри, а най-скорошното му пътешествие е с колело от Канада до Коста Рика, без да знае и дума испански. „Затова, простете, че дори не повдигнах вежда, когато обяви, че ще прекоси Европа с каяк, ще премине през две морета и ще завърши в Истанбул“, казва Лиъм.

Вижте още: 3200 км с колело, каяк и ски: от Болоня до Норвегия

снимка: Johnny Coyne

Двамата тръгват от Карнлоу, Северна Ирландия, и се насочват към Шотландия. Това е една от най-напрегнатите части на пътуването, тъй като двамата влизат в открито море. Лиъм и Джони прекосяват водните пътища на Европа с каяци, като носят всичките си вещи на лодките – лиофилизирана храна, литри вода, палатки и един-единствен чифт резервни чорапи. В началото изминават по около 25 км на ден, после увеличат разстоянието, когато стигат по-лесните за навигация канали на Западна Европа. Всяка вечер е неизвестност къде ще спят, изцяло зависими от това какви места ще открият край бреговете на реките.

„Пристрастен съм към приключенията“, отговоря Джони, когато го питат дали намира удоволствие в тежките физически и психически изпитания.

Има баланс между болката и съвършенството, но можеш да го постигнеш само ако излезеш от зоната си на комфорт.

– добавя Джони.

Неговата философия е, че това е много прост живот: „Греба, спя, ям.“ Според Лиъм в сравнение с удобствата на градския живот, това приключение задоволява първичния инстинкт за оцеляване, от който може би се отдалечаваме повече, отколкото осъзнаваме. „Но на Джони му отне години, за да се научи да намира удовлетворение в тази простота“, казва Лиъм.

Израснал в трудни условия, Джони загубва баща си още като дете, и открива света на приключенията чрез програма на TUSLA, която въвличала младежи в активности сред природата. За него приключенията първоначално били форма на бягство от миналото, но с времето се превърнали в начин да си изгради ново бъдеще.

Вижте още: 5 безумно опасни каякинг дестинации

Това пътуване се оформя като най-голямото изпитание, което Джони е поемал досега. За първи път по време на неговите приключения, продуцентска компания го следва, за да документира професионално пътешествието му, с цел създаване на филм.

„Мисля много за наследството си, искам един ден да напиша книга. Искам хората да знаят, че не съм някакъв специален човек – всеки може да направи това.“ – казва Джони и допълва: „Всичко, което искам, е да вдъхновявам хората. Това е моята цел.“

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Johnny Coyne (@johnnybegood.1)

СподелиShares

The post 5000 км с каяк! Първото в света пътешествие от Дъблин до Истанбул appeared first on 360mag.

Три златни медала спечели Цанко Цанков на Световната купа по зимно плуване

СподелиShares снимка: Tsanko Tsankov/Фейсбук

Българският плувец Цанко Цанков приключи участието си на Световната купа по зимно плуване в Балтийско море с три златни медала. Той взе победата в стартовете на 1000 метра, на 200 и 450 метра свободен стил в Гдиня, Полша.

За представянето си беше отличен като най-добър плувец на Световната купа при мъжете.

„Изключително съм щастлив и горд от трите златни медала. Тренирах доста и дойдох подготвен. Целта ми беше да се представя достойно и мисля, че успях да зарадвам всички българи с трите отличия и с наградата за най-добър плувец на Световната купа. Това е огромна чест за мен и за плуването в България. Благодаря на всички, които ме подкрепяха в последните години“, коментира Цанко Цанков след успешното си представяне.

Вижте още: Феноменално постижение: Цанко Цанков преплува залива Кук с рекордно време

СподелиShares

The post Три златни медала спечели Цанко Цанков на Световната купа по зимно плуване appeared first on 360mag.

Микропластмаса и в най-отдалечените райони на Антарктида

СподелиShares снимка: Deanna Wong, Unsplash

Изследователи от Британската aнтарктическа служба (BAS) сa открили микропластмаса в снега близо до отдалечени полеви лагери в Антарктида. Това е първото доказателство за присъствието на такива малки пластмасови частици в толкова изолирани райони, съобщава MailOnline.

За първи път толкова малки парчета пластмаса – някои от които са с размери на човешка червена кръвна клетка, сa открити на толкова отдалечени места. Анализите предполагaт, че източникът е местен – от дрехи, въжета и флагове, използвани в лагерите.

За целите на проучването изследователите анализирали проби, събрани от три полеви лагерa в ледника Юниън и ледника Шанц – два отдалечени района край Южния полюс.

При предишни изследвания учените са събирали частици и влакна от пробите за анализ. Този път екипът на BAS използвал по-новa техника, която включва разтапяне на сняг през филтърна хартия и сканирането му с по-високa разделителна способност.

Вижте още: Учени откриха „пластмасови скали“ в отдалечено убежище на костенурки

Въпреки строгите екологични регулации, резултатите показват, че дори Антарктида не е защитена от замърсяване с микропластмаса. Пробите от ледниците Юниън и Шанц разкриват концентрации между 73 и 3099 частици на литър сняг, като 95% от тях са с размер под 50 микрометра.

По-усъвършенстваните методи за анализ разкриват 100 пъти повече микропластмаса в сравнение с предишни изследвания.

снимка: James Eades, Unsplash

Идентифицирани са различни видове пластмаса, включително полиамид, полиетилен терефталат и синтетичен каучук. Въпреки че учените подозират местен произход, необходим е допълнителен анализ за потвърждение. Остава неясно как микропластмасата влияе върху околната среда – тя може да ускорява топенето на снега и да влияе върху въглеродния цикъл.

Антарктида е дом и на редица животни, включително пингвини, тюлени и риби – за много от тях вече е установено, че съдържат микропластмаса.

Изследователите подчертават необходимостта от по-стриктен мониторинг на замърсяването с пластмаса, за да се ограничи разпространението му. Те смятат, че Антарктида може да служи като индикатор за глобалните тенденции, а резултатите от проучването могат да подпомогнат политическите решения в рамките на Глобалния договор за пластмасите.

Вижте още за мисията: „Мисията Шакълтън“ застава зад кауза за опазването на Южния океан (петиция)

СподелиShares

The post Микропластмаса и в най-отдалечените райони на Антарктида appeared first on 360mag.

360° представя новата лимитирана серия дизайнерски мултитул „Вихрен“

СподелиShares

В началото на новата 2025 г. настъпи времето да ви представим новата версия на дизайнерското ни джобно ножче. То е продължение на серията ни за оригинални швейцарски ножчета с илюстрация на български върхове.
След успеха на предишното ножче с изображението на Мальовица, новото попълнение в семейството ни джобни аксесоари идва с илюстрации на величествения пирински ръб с първенца връх Вихрен, връх Кутело и емблематичното седло“кончето“, което създадохме в сътрудничество с професионалистите от Victorinox.

Съчетавайки отличителен дизайн с леко и оптимизирано тяло, снабдено с най-необходимите за аутдор приключенията инструменти, това ново решение на дизайнерския мултитул го прави неустоим спътник в аутдор предизвикателствата.

Новата серия джобни ножчета с уникален приключенски облик е произведена в три модела функционалности, всеки от които е в лимитирана серия по 100 броя. Ограниченият тираж несъмнено ще ви помогне да се откроявате сред останалите. Оригиналните илюстрации на Аменун Женева, изобразяващи любимия ни връх Вихрен в неговото великолепие през зимата и през лятото, пък ще ви радват през цялата година, мотивирайки ви за нови и нови приключения!

Колкото до функциите – погрижили сме се да имате подръка най-полезното, в най-компактната форма! Ергономични и леки, с дължина 91 мм, ножчетата разполагат с между 12 и 15 есенциални функции, в зависимост от модела, които ще ви гарантират, че нито една консерва със запаси или бутилка с питие няма да остане неотворена, а спешните ремонти на екипировката ще можете да извършите сами и на терен.

Ето и какво точно ви очаква:

ХАРАКТЕРИСТИКИ Модел #1

Дължина: 91 мм
Широчина: 26.5 мм
Тегло: 59 г

Функции: 12 бр.

1. Голямо острие
2. Малко острие
3. Тирбушон
4. Отварачка за консерви
5. Мини отвертка
6. Отварачка за капачки
7. Голяма отвертка
8. Улей за оголване на кабели
9. Шило
10. Халка за ключове и/или верижка
11. Пинцета
12. Клечка за зъби

Модел #2

Дължина: 91 мм
Функции: 13 бр.
Тегло: 74 г

Функции: 13 бр.

1. Голямо острие
2. Малко острие
3. Тирбушон
4. Отварачка за консерви
5. Мини отвертка
6. Отварачка за капачки
7. Голяма отвертка
8. Улей за оголване на кабели
9. Шило
10. Трион за дърво
11. Халка за ключове и/или верижка
12. Пинцета
13. Клечка за зъби

Модел #3

Дължина: 91 мм
Функции: 13 бр.
Тегло: 95 г

Функции: 15 бр.

1. Голямо острие
2. Малко острие
3. Тирбушон
4. Отварачка за консерви
5. Мини отвертка
6. Отварачка за капачки
7. Голяма отвертка
8. Улей за оголване на кабели
9. Шило
10. Ножица
11. Трион за дърво
12. Многофункционална кука
13. Халка за ключове и/или верижка
14. Пинцета
15. Клечка за зъби

Актуалните ни продукти търсете в онлайн магазина на списанието.

СподелиShares

The post 360° представя новата лимитирана серия дизайнерски мултитул „Вихрен“ appeared first on 360mag.

БАССЕС предоставя безплатни ежедневни таймлапс видеа на времето в планините

СподелиShares

От Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) разпространиха извънредно полезна и радостна новина. На уебсайта на асоциацията е предоставена една нова и напълно безплатна функционалност, която е много важна за всички любители на планината!

снимка: meteoblue.com

В секция „ВРЕМЕТО“ на befsa.com вече всеки може да гледа ежедневни таймлапс видеа от някои от най-често посещаваните места в българските планини – ски курорти, хижи и други важни локации.

Видеата предоставят реaлна представа за динамиката на времето през деня: облачност, валежи, снеговалеж и други метеорологични условия.

Може да се направи реална съпоставка на това каква е била прогнозата за времето и какво реално е било то.За някои от локациите, на видеата се изобразява и актуална информация от метео станция, ако в близост има активна такава.Освен това, за проследяване на времето в дългосрочен план, има и месечни обзорни видеа, които показват цялостната картина на времето през изминалия месeц.

Информацията е изключително ценна за всеки, който планира да кара ски или сноуборд, да прави преход или други зимни приключения в планината.

х. Мальовица / екранна снимка: Web Cam Time Lapses

С видеата на БАССЕС всеки може да направи по-добра преценка на условията и да се подготви по-ефективно за своите планински изживявания, казват от организацията.

Актуалните видеа за всеки ден са достъпни онлайн и могат да бъдат гледани свободно на сайта на befsa.com (секция Времето).

Пълният списък с всички видеа е достъпен в ютюб канала @WebCamTimeLapses.

За актуални новини следете фейсбук страницата BEFSA.

СподелиShares

The post БАССЕС предоставя безплатни ежедневни таймлапс видеа на времето в планините appeared first on 360mag.

История на ски-алпинизма в България

СподелиShares снимка: Adventure Sky Run

През последните години дисциплината ски алпинизъм набира популярност в цял свят, като международни събития се провеждат в много държави. Първото Световно първенство по ски алпинизъм е проведено през 2002 г. във Франция и оттогава международното събитие се организира на всеки две години, редувайки се с континенталните първенства. Освен това всяка година се провежда Световна купа с минимум пет етапа.

Корените на ски алпинизма

Ските могат да бъдат проследени до праисторически времена, когато хората са се нуждаели от ефективен начин за придвижване през хълмисти и планински терени през снежните зимни месеци. Археолозите са открили изображения на фигури, които се придвижват по снега върху предмети, наподобяващи дървени ски. Живописни сцени от Средновековието също показват използването на „колани“ за изкачване по заснежени склонове. Освен това в торфени блата в Северна Европа са намерени запазени дървени дъски с различни размери и форми.

Ски алпинизмът води началото си от Европа, като се счита, че първото му значимо постижение е пресичането на Бернските Алпи със ски, извършено през 1897 г. от германеца Вилхелм Паулке.

снимка: Рали Пирин (ralipirin.com)История на „ските“ у нас

3а първи път се провеждат ски състезания, организирани от дружество „Момина скала“ през 1925 г. на Люлин планина, в близост до манастира „Св. Крал“, наричани  „българския Сен Мориц“. Жените и мъжете са се състезавали заедно. По-късно най-популярното място за каране на ски се мести около хижата на Бонсови поляни и там са направени две ски писти („Стената“ и „Тепавичаров“) и две ски-шанци за ски скокове. Много преди да се построи ски-шанцата на Черния кос. ( изт. Йордан Рангелов-2019 г.).

Ски-шанцата на Черния кос е уникално за времето си съоръжение строено още през 1930-33 година и е първото по рода си в България. Било е освен спортна и туристическа атракция, като има данни, че на откриването през 1935 г. е имало над 3000 души.

Първото в историята на българския ски спорт състезание по спускане е едва през 1930 г. Юношеският туристически съюз – клон “Рила” организира такова през гората от Ситняково до Боровец. Състезателите се изкачват пеша до Ситняково и след дружен обяд синът на един от установилите се тук чужденци – Михаил Кръшняк, се спуска през гората, за да очертае трасе за останалите.

На 13 и 14 декември 1931 г. е учредена национална скиорска организация – Български ски съюз. Първият председател става Стефан Чапрашиков, а членове са Илия Секулов, Александър Дишков, Александър Колушки, Никола Ничев, Франц Меншик и Бончо Бонев. От 13 до 15 май 1932 г. по време на заседание на ФИС, Българският ски-съюз е приет за член на Международната федерация. На 9.11.1945 г. Българският ски съюз се обединява с БТС, БАК и ЮТС, под името Народен туристически съюз. Така пътищата на организациите се събират отново.

Вижте още: 1843: Провежда се първото официално състезание по ски

снимка: Рали Пирин (ralipirin.com)Ски рали

През 1968 г. българските алпинисти са поканени да вземат участие в едно ново за тях състезание – алпийско ски рали. Без да имат ясна представа за начина на провеждане и без да са водили предварителна подготовка, нашите алпинисти се отзовават на поканата и през февруари заминават за град Леко – Италия (б.р. състезанието е под патронажа на легендарния Рикардо Касин). Дебютът им е повече от успешен.

Състезанието продължава три дни (01 – 03.03.1968 ), като етапите включват изкачвания и спускания, слалом, транспортиране на пострадал, както и… бивак. Въпреки недотам добрата екипировка и липсата на опит в подобен род състезания, българският отбор се превръща в голямата сензация, заемайки трето място, нареждайки се след отборите на Германия и Италия. В надпреварата участват 24 патрула от Австрия, Италия и Федерална Република Германия /ФРГ/. С престижното трето място, нашите представители: Енчо Петков – капитан, Кънчо Долапчиев, Младен Катранджиев – участници и Христо Борисов – водач, печелят купата на Министерството на отбраната на Италия.

Вижте още: Хората зад марките: Рикардо Касин

След като се прибира в България неуморният Енчо Петков включва ски-ралито в програмата на Зимната републиканска алпиниада в Пирин (31.03 – 05.04.1968).
В ранната утрин на 04.04.1968 г. на старта пред х. „Вихрен“ застават 12 отбора, от по трима състезатели. Самото състезание е разделено на три етапа:

Първи: от х. Вихрен, с траверс на Дончови караули и Бъндеришки чукар, и продължаващ през Превала, до Жабешкото езеро.Вторият етап е гигантски слалом. Трасето е с дължина 2000 метра и с разлика във височините от 300 метра. По него са разположени 26 врати.През третия етап всеки отбор пренася “пострадал” с импровизирана шейна.

При участието на 12 патрула, в крайното класиране първото място е за отбора на „Народна армия” – София в състав: Борис Овчаров, Четин Алиев и Димитър Дончев. Втори е отборът на ОС на БТС – Благоевград: Ганчо Кокошкаров, Георги Глушков и Чавдар Рахов, а третото място е за ВИФ /I-ви отбор/ – Георги Атанасов, Кънчо Долапчиев и Елисавет Георгиев.

Началото е поставено. Нашето участие в реномираното състезание в Италия вече става традиционно, а класирането ни неизменно е в призовите места. В следващите години освен представителния отбор, в тези състезания вече вземат участие и няколко клубни патрула – „Народна армия”, ВИФ „Г. Димитров”, ГС на БТС – София, „Планинец”, гр. Банско, гр. Троян, които също се представят много добре. Най-голям успех нашите патрули завоюват през 1976 и 1977 г. През 1976 г. патрулът на ВИФ в състав Димитър Бърдарев, Райчо Тодоров и Димитър Глушков печели първото място и купата на президента на Италия. Успехът е подсилен и от други наши състезатели, класирали се на IV, VII и IX място, при участието на 24 патрула.

Още по-успешно е представянето ни през 1977 година, когато патрулът на ВИФ в състав: Кънчо Долапчиев – капитан, Димитър Бърдарев и Радко Марков, при силна конкуренция на 34 патрула, отново печели първото място, а в шестицата намират място още три наши патрула.

снимка: Рали Пирин (ralipirin.com)Състезанията по ски-алпинизъм в България

С неотслабващ интерес продължават състезанията и у нас, като в продължение на три години те са в програмата на зимните алпиниади. През 1972 г. се провежда и първия републикански шампионат.
От 1973 г. за първи път се обособяват като самостоятелно състезание и в него участват 19 патрула. Тогава званието „републикански шампион” печелят алпинистите на „Народна армия” – Кънчо Долапчиев, Димитър Дончев и Радко Марков.

Заявените за участие 22 патрула за 1974 г. налагат обособяването на две групи – „А”, в която влизат 7 патрула, определени съобразно класирането им от предишните три години и „Б” група. Съгласно регламента победителят от група „А” става „републикански шампион”, а победителя от „Б” група придобива право за влизане в „А” група.

През 1975 г. за първи път в нашето републиканско първенство вземат участие и три патрула от чужбина – ФРГ, Полша и Унгария. С цел да се направи състезанието по- динамично, патрулите стават по двама души, като етапът „сваляне на пострадал с шейна” отпада.

Вижте още: Достоен 70-годишен юбилей: Армейските алпинисти или школата на Енчо Петков

снимка: Рали Пирин (ralipirin.com)

Продължаващият интерес към тези състезания довежда на старт през 1984 г. рекорден брой патрули – 64 от България и 8 от чужбина. Този голям интерес създава много трудности както по провеждането, така и при настаняването за нощувки, което налага нов регламент. БФА определя две квалификационни състезания – рали „Амбарица” с домакинство Троян и рали „Бояна” с домакин София. На тези състезания класиралите се до 16-о място добиват право на участие в републиканското първенство.

За да ръководи многостранната и обемна работа по състезанията, през 1973 г. към бюрото на БФА е изградена комисия по алпийско ски рали. Освен провеждането на състезания, тя има за задача да подготви и усъвършенства правилника, съдиите, както и да решава всички въпроси, свързани с тази нова форма на алпийска дейност.

През 1985 г. в изискванията за ЕРСК ски ралито е отделено като самостоятелен вид спорт и за него са въведени отделни от класическия алпинизъм нови разрядни изисквания – от III разряд до “майстор на спорта”. Ски ралито започва да се провежда и от окръжните съвети на БТС, както и от отделни по-големи алпийски клубове. Свои открити състезания започват и „Академик” София, Банско, Кюстендил, Самоков, като победителите в тях стават носители на специални купи.
От 1988 г. комисията по ски рали се преобразува в комисия по ски алпинизъм.

До 1994 година ски-рали Пирин е неотменна част от програмата на шампионата. След 5 годишно прекъсване през 2000 година пиринското рали е възстановено по инициативата на един от най-добрите ни състезатели в тази дисциплина – Николай Проев – Пройката. Началото е трудно – състезанието е загубило много от популярността си. Ентусиазмът на организаторите обаче дава резултат и само за няколко години то се превръща в най-популярното и масово зимно събитие.Вижте още: Никола Калистрин: българската надежда в ски алпинизмаПрез 2011 Пройката загива на слизане от вр.Чако в Непалските Хималаи. Оттогава до сега организатор на състезанието е сдружението носещо неговото име.Ски-рали Пирин се провежда всеки първи уикенд на април, а трофеят за победителя е Купа “Пройката”.

 

Източници: Книгата „Истории за началото на планинарството в България“ (автор: доц. Сандю Бешев); www.ralipirin.com.

СподелиShares

The post История на ски-алпинизма в България appeared first on 360mag.