Списание 360's Blog, page 48

Допинг с въглероден оксид: Колоезденето забранява опасната практика

СподелиShares Генерирано изображение от Сhatgpt.com

Професионалното шосейно колоездене е реализирало големи крачки в борбата срещу измамите след седемгодишното господство на Ланс Армстронг в Тур дьо Франс. Въпреки това, запалените фенове и запознати анализатори все още се опасяват, че измамите продължават да определят победителите на най-високо ниво. Пълното доверие в най-добрите състезатели и отбори остава трудно постижимо, а всяка следа от нечестна игра предизвиква изострено внимание.

От барбитурати, стероиди, болкоуспокояващи, ЕПО (еритропоетин), кръвопреливания и дори използването на миниатюрни двигатели – професионалното колоездене винаги е търсило начини за постигане на дори минимални предимства. Затова не е изненадващо, когато се заговори за нов, високотехнологичен метод за подобряване на представянето.

Миналата година се появиха слухове, че водещи колоездачи и отбори вдишват отровен газ, за да подобрят представянето си – новина, която шокира дори най-отдадените фенове.

Вижте още: Принос към историята на екстремното колоездене

Но вчера (5.02.2025 г.) Международният съюз по колоездене (UCI) официално забрани тази потенциално смъртоносна практика, свързана с многократно вдишване на въглероден оксид (CO), във всички състезания под негова юрисдикция.

Официалното прессъобщение обобщава забраната по следния начин:

„Новият регламент забранява притежаването, извън медицинско заведение, на комерсиалнодостъпни системи за повторно вдишване на въглероден оксид, свързани с кислородни и CO-бутилки. Тази забрана се прилага за всички лицензирани състезатели, отбори и/или организации, подчинени на правилника на UCI, както и за всеки друг, който може да притежава такова оборудване от името на състезатели или отбори.“

Новото правило влиза в сила на 10 февруари.

Допинг с въглероден оксид: защо колоездачите го използват?

Въглеродният оксид (CO) е невидим и безмирисен газ, който може да бъде смъртоносен. Затова в домовете и кемперите се използват детектори за CO. Газът има много по-силна връзка с хемоглобина в червените кръвни клетки, отколкото кислородът.

При вдишване, въглеродният оксид измества кислорода, което в крайна сметка води до вътрешно „задушаване“.

Ироничното е, че тази силна връзка между въглеродния оксид и хемоглобина може потенциално да подобри аеробното представяне. Всеки процес, който намалява нивото на кислород в кръвта за продължителен период, стимулира компенсаторна реакция за възстановяване на този капацитет. Това е същият механизъм, поради който спортистите тренират на голяма надморска височина.

На голяма височина въздухът съдържа по-малко кислород, което води до по-ниско насищане на хемоглобина. В отговор тялото увеличава производството на кръв, хемоглобин и други фактори, за да компенсира. Тази подобрена способност за пренос на кислород осигурява предимство при слизане на по-малки височини.

Многократното вдишване на CO има сходен ефект, но чрез различен механизъм – вместо по-малко кислород в околния въздух, CO активно измества кислорода от червените кръвни клетки. В крайна сметка това води до по-малко кислород, достигащ до мускулите.

Проучвания подчертават, че този процес предизвиква същите адаптации като тренировките на височина. За разлика от тях обаче, вдишването на CO може да бъде изключително опасно.

Вижте още: Видео: Екстремно колоездене в града с Фабио Уибмер

Как се използва въглеродният оксид в колоезденето?

Използването на CO като „допинг“ произлиза от диагностичен тест, използван от отборите за измерване на ефективността на тренировките. Специфично, тестът с  „повторно вдишване“ на CO помага да се определи кръвният обем и масата на хемоглобина – ключови показатели за ефективността на тренировките на височина.

Процесът работи така:

Установява се базово ниво на CO в кръвта на състезателя чрез кръвни и дихателни тестове. После той вдишва малко количество CO, разредено с кислород, в затворена система за две минути. CO се свързва с хемоглобина и формира карбоксихемоглобин.
След тези две минути се измерва нивото на карбоксихемоглобина и се сравнява с базовото, за да се изчисли масата на хемоглобина.

Макар че тези тестове са законни и не предполагат автоматично измама, възможността за злоупотреба (и потенциалните рискове за здравето) предизвикват спекулации и дискусии. Когато медиите свързаха водещи отбори и претенденти за Тур дьо Франс с CO-тестове, слуховете се засилиха.

Измама чрез вдишване на въглероден оксид

Разликата между законния тест и измамата невинаги е ясна. При CO-повторно вдишване, тестът трае две минути, само за измерване на масата на Hb. Но измамата, според UCI, се случва при повтарящо се вдишване на CO с цел изкуствено увеличаване на хемоглобина и подобряване на представянето.

Някои спортисти комбинират тази техника с тренировки на височина, наричайки я “super altitude.”

Какво следва?

Само времето ще покаже как тази новина ще се отрази на професионалния спорт. UCI няма да тества кръвта на състезателите за CO измама, а просто забранява притежанието на CO повторно вдишващи системи извън медицински заведения.

„Ако трябва да съм оптимист, вярвам, че колоездачите и отборите ще спазват правилата. Но опитът ми казва друго. В миналото подобни забрани за медицинско оборудване само водеха до по-скъпи и сложни заобиколни методи. Трябва да се надяваме, че професионалните колоездачи ще спазват забраната и ще уважават рисковете. Спортът не се нуждае от нова „ера на супер височината“.

– споделя Seiji Ishii от gearjunkie.com.

Вижте още: Кратка история на Българските колоездачни серии

СподелиShares

The post Допинг с въглероден оксид: Колоезденето забранява опасната практика appeared first on 360mag.

21-годишна британка завърши историческо гребане през Атлантика

СподелиShares снимка: TeamForces

Зара Лахлан стана първата жена и най-младият човек, който сам, без чужда помощ и без спиране, прекоси с гребна лодка Атлантическия океан от континентална Европа до континентална Южна Америка, съобщава Еxplorersweb.

21-годишната Лахлан тръгва от Лагос, Португалия, на 27 октомври 2024 г. и изминава 6 670 км до Френска Гвиана за по-малко от три месеца — точно 97 дни, 9 часа и 20 минути.

По време на това изпитание Зара Лахлан чупи пръст, наранява ръката си, едва не се сблъсква с друг плавателен съд и се изправя срещу жестоки метеорологични условия, които чупят едно от греблата ѝ, преобръщат лодката ѝ и причиняват множество повреди в оборудването.

„Беше трудно“, споделя тя пред Women in Sport. „На моменти – наистина много трудно. Но точно в тези моменти разбираш от какво си направен. В много отношения нямам избор – просто трябва да стисна зъби и да греба.“

снимка: Zara LachlanНай-трудната част

Началото на пътешествието ѝ е най-тежката част. Оказва се далеч по-трудно от очакваното да се измъкне от брега и Канарските острови. Седмици наред времето се сменя между силни ветрове, които я принуждават да използва паракотва, и толкова спокойни води, че сякаш гребе през лепкава меласа.

Случва се да гребе по 21 часа на ден срещу насрещни ветрове, но почти не напредва – сякаш е на бягаща пътека. Веднъж се отклонява толкова далеч, че ѝ отнема девет часа гребане, за да навакса загубеното разстояние.

Тя описва този етап като „разбиващ душата“.

Всеки ден през първия месец исках да се прибера вкъщи и мислех, че това е глупава идея, защото беше толкова трудно,

– казва Лахлан пред BBC.

„Но ако някой беше дошъл с лодка и ми беше предложил да ме изтегли и да ме прибере със самолет, щях да му кажа да се маха. Исках да се откажа, но никога не исках да спра.“

Борба със страховете

Първоначално почистването на корпуса на лодката е особено стресиращо за нея, тъй като не плува добре.

„Да скоча във водата и да се гмурна под лодката, за да я почистя, беше нещо, което ужасно ме плашеше“,

– спомня си тя.

„Но в края на пътешествието вече го обожавах. Дори очаквах с нетърпение момента да се потопя в морето и всеки ден влизах във водата.“

Спиращи дъха гледки

Както при много океански гребци, срещата с  представители на дивата фауна и природните гледки са едни от най-незабравимите моменти.

„От косатки и делфини, до зашеметяващите изгреви и кристално ясното нощно небе – имаше моменти, в които просто трябваше да се ощипя, за да повярвам, че всичко това е реално.“

Когато пристига във Френска Гвиана, Лахлан е посрещната от семейството си и местни жители, заинтригувани от нейния подвиг.

Беше невероятно да видя хора и да ги прегърна. Никога няма да забравя това чувство.

Сега Лахлан ще се присъедини към британската армия като технически офицер.

Генерал-майор Ламонт Къркланд, изпълнителен директор на Team Forces, коментира: „Беше изключително впечатляващо да видим как нейният фокус никога не се разклаща… И всичко това е още по-удивително, като си припомним, че тази 21-годишна млада жена не беше гребала в открито море през живота си – до тази година.“

Вижте още: „Неверест“: да гребеш 4444 мили в океана в сезона на бурите

* * *

През 2010 г. 16-годишната Джесика Уотсън обикаля света с лодка за 210 дни по море и над 22 000 изминати морски мили, прекосявайки Атлантика по друг маршрут. През 2021 г. пък 21-годишната Джасмин Харисън, също от Великобритания, прекосява Атлантическия океан от Канарските острови до Антигуасамо, сама, за 70 дни, 3 часа и 48 минути, преодолявайки 4800 км.

СподелиShares

The post 21-годишна британка завърши историческо гребане през Атлантика appeared first on 360mag.

10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа – част 2

СподелиShares

Европа е известна не само с богатата си история и култура, но и с природните си богатства, сред които термалните извори заемат особено място. Тези природни лечебни басейни са популярни сред туристите, търсещи релакс и възстановяване. Представяме ви още десет от най-добрите термални извори и басейни в Европа, които си заслужава да посетите.

1. Edipsos Thermal Springs, ГърцияЕдипсос / снимка: Λουτρά Αιδηψού- Εύβοια

Едипсос е най-популярният спа град в Гърция. Симпатичното малко градче се намира в Северната част на остров Евия и е свързано със сушата с ферибот от Аркица или по шосе от Халкида. Баните са най-големите и модерни в страната, включващи вътрешен и открит басейн, джакузи и хидромасаж. Баните от десетилетия привличат именити посетители. Аристотел Онасис, Мария Калас, Уинстън Чърчил, Грета Гарбо, Омар Шариф и много други са се наслаждавали на вечните блага на изворите.

В Едипсос минералната вода е навсякъде – гореща вода, бликаща от скали и пукнатини в морето, и в басейните на много хотели и лечебни центрове.

снимка: Eduard_777, tripadvisor.com

Остров Евия е един от най-близките до Атина и същевременно един от най-непознатите гръцки острови. При все, че е един от най-красивите гръцки острови, той не е рекламиран толкова често, колкото по-бляскавите му братя и сестри в Егейско море.

Температура на водата и здравословни ползи:
Водите варират от 28°C до 86°C и са богати на минерали като сяра, калций и магнезий. Те са полезни при лечение на хроничен ревматизъм, ишиас, артропатии и неврити.

Комплексът разполага с модерни хидротерапевтични съоръжения, включително закрити и открити басейни, сауни и спа услуги. Термалните бани са отворени целогодишно, предлагайки услуги през всички сезони.

2. Les Bains de Saint Thomas, Францияснимка: catalunyaventure.com

Намира се близо в Пиренеите, южна Франция. До там може да се стигне с автомобил от Перпинян или Тулуза.

Температура на водата и здравословни ползи:
Водата е с температура около 58°C и е богата на сяра и други минерали, полезни при лечение на кожни и дихателни заболявания.

Комплексът разполага с открити и закрити басейни, пещерни сауни и хидромасажни зони. Отворен е целогодишно, предлагайки различни услуги през всички сезони.

Вижте още: Природни сили за силен имунитет

3. Caldea, Андораснимка: runawayexperiences.com

Намира се в град Ескалдес-Енгордани, Андора. До там може да се стигне с автомобил.

Температура на водата и здравословни ползи:
Термалната вода е с температура около 68°C и е богата на сяра, натрий и други минерали, полезни за кожата и мускулите.

Caldea е голям спа комплекс с различни басейни, сауни, хидромасажни зони и други съоръжения. Отворен е целогодишно.

4. Hévíz Lake, Унгарияснимка: Hévíz.hu

Намира се в град Хевиз, близо до езерото Балатон в Унгария. До там може да се стигне с автомобил.

Обратно към природата! Пълна с водни лилии водни басейни, добре поддържани паркове… Ако това не е достатъчно, този град може да се похвали и с най-голямото в света биологичноактивно езеро с естествена лечебна вода. Термалният комплекс може да бъде посетен и през зимата, а естествената му термална вода е с температура около 38°C през лятото и 30°C през ноември.

5. Reykjadalur Hot Springs, Исландияснимка: Olena Shmahalo

Разположени са близо до град Хверегерди, на около 45 км от Рейкявик. До там може да се стигне с автомобил или автобус до Хверегерди, след което следва пешеходен преход от около 3 км до горещите извори.

Температурата на водата варира в различните участъци на реката, като някои места достигат до 40°C. Минералната вода е известна с релаксиращите си свойства.

Няма изградени съоръжения – това е природна зона. Посещението е възможно целогодишно, но зимата пътеките могат да бъдат хлъзгави.

Вижте още: Топъл минерален басейн в студен зимен ден – перфектната комбинация

6. Termy Maltańskie, Полшаснимка: termimaltanskie.com.pl

Намира се в град Познан, западна Полша. Леснодостъпен с обществен транспорт или автомобил.

Температурата на водата в различните басейни варира, като някои достигат до 40°C. Минералната вода подпомага релаксацията и подобрява кръвообращението.

Комплексът разполага с множество басейни, сауни, спа зони и аквапарк. Отворен е целогодишно.

Има входна такса, която варира в зависимост от избраните услуги.

7. Les Sources de Vichy, Францияснимка: Vichy Thermalia Spa Hotel Moulay

Намира се в град Виши, в централна Франция. До там може да се стигне с влак от Париж за около 3 часа или с автомобил по магистрала A71.

Минералните извори във Виши имат температура между 16°C и 43°C. Водите са богати на минерали и се използват за лечение на храносмилателни разстройства, ревматизъм и кожни заболявания.

Термалният спа център разполага с басейни, хидротерапевтични съоръжения и зони за релакс. Отворен е целогодишно.

8. Grotta Delle Ninfe, Италияснимка: gocalabria.com

Разположен е близо до град Черкиара ди Калабрия в южна Италия. До там може да се стигне с автомобил от Неапол за около 4 часа или от Бари за около 3 часа.

Комплексът включва естествена пещера с термален басейн и външни басейни. Водата в пещерата е с температура около 30°C и е богата на сяра, което я прави полезна за кожни заболявания и респираторни проблеми.

Комплексът е отворен през летните месеци. Има входна такса. В близост има няколко малки хотела и къщи за гости.

Вижте още: Голямото зимно киснене

9. Gesundheitszentrum Waldsee-Therme, Германияснимка: stephytse, tripadvisor.it

Gesundheitszentrum Waldsee-Therme се намира в град Бад Валдзее, Германия. До там може да се стигне с автомобил от Щутгарт за около 1,5 часа или с влак до гарата в Бад Валдзее, последвано от кратко пътуване с автобус или такси.

Термалната вода в комплекса е с температура между 28°C и 37°C, което я прави подходяща за релаксация и терапия на мускулни и ставни проблеми.

Комплексът разполага с модерна баня с площ от над 720 м² водна повърхност, както и сауна и уелнес зона с площ около 4000 м², предлагащи разнообразни съоръжения за релаксация и терапия.

Валдзее Терме е отворен целогодишно. В близост до комплекса има различни възможности за настаняване, включително хотели и къщи за гости, които предлагат удобен достъп до термалния център.

10. Baile Herculane (Hercules Baths/Байле Херкулане)снимка: Baile Herculane/Facebook

Байле Херкулане е най-старият термален курорт в Румъния и в Югоизточна Европа. Легенда разказва, че умореният Херкулес спрял в долината, за да се изкъпе и отдъхне. Първите писмени сведения за него датират от 153 г. сл. Хр., когато е бил наричан Ad Aquas Herculi Sacras Ad Mediam („Свещените води на Херкулес от Ад Медиам“).

Откритите каменни релефи показват, че римските аристократи са превърнали града в център за отдих. Намерени са шест статуи на Херкулес от това време. Бронзова реплика на една от тях, излята през 1874 г., може да се види в центъра на града. При посещението си през 1852 г. император Франц Йосиф I заявява: „Сега най-красивият курорт на континента е в долината на Черна“. Мястото е било любимо и на императрица Елизабет (Сиси), която е посещавала курорта пет пъти. Байле Херкулане започнал да се развива като център за лечение, отдих и култура, привличайки посетители от цялата империя.

Васил Попович споменава курорта през 1870 г. в своя „Един епизод от Мехадия“: „Тъй или инак, къде половината на юния Херкулес-Бад представяше вече едно общество от временни жители, съставено от разни народности, от различен пол, различни звания, нрави и характер. От утрото до вечерта всичко се движеше и се суетеше: едни бързаха да киснат в подземните горещи вани; други се разхождаха, пръснати по горите и върховете на планините; трети са забавляваха в ресторантите и кафенетата; четвърти посещаваха модните магазини или пък се движеха назад-напред по обширната, чиста и гладка площад. Имаше и такива господа джентелмени, на които ремеслото беше карточната или азартната игра (комарът); заврени в стаята на някое кафене, тий старателно премятаха картите и великодушно обираха един другиго.“

В Байле Херкулане има 16 термални извора, всеки с различен минерален състав, като температурата на водата обикновено варира между 35° и 45°C, а на някои места достига до 62°C. Те са богати на минерали, което ги прави идеални за лечение на респираторни и кожни заболявания.

Едва преди няколко години една от най-старите бани в Европа е отворена за туристи. Благодарение на лечебните води, направените инвестиции и красивата природа, курортът започва да се възражда, изграждат се много хотели и къщи за гости.

Байле Херкулане се намира в югозападната част на Румъния, в близост до град Дробета-Турну Северин, който е разположен на около 40 километра на юг от курорта. Курортното градче се намира в Национален парк Домоглед–Черна, разположен в живописната долина на река Черна, заобиколена от величествени планини. Очарователната архитектура на града, съчетана със спокойната му природна среда, го прави идеално място за почивка и лечение. Намира се на 340 км от София и може да се достигне с автомобил през Сърбия.

Вижте още: 10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа

СподелиShares

The post 10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа – част 2 appeared first on 360mag.

Безименния връх в Рила (2792 м) вече ще носи името на Людмил Янков

СподелиShares

С указ №11/25.01.2025 г. на президента Румен Радев, на Безименния връх в Рила планина се дава името Людмил Янков – в памет на покойния български алпинист и герой от експедицията „Еверест ’84“.

Върхът е на надморска височина 2792 метра и е с координати: географска ширина 42.184514º и географска дължина 23.581545. Намира се на билото – между връх Мусала и връх Алеко, и е познат в туристическите среди като Безименния. Върхът е част от емблематичния „Мусаленски траверс“ и е четвъртият по височина в Рила планина.

Людмил Янков загива на 35 г., на 17 април 1988 г., под връх Камилата в Рила, заедно с още един алпинист от Кюстендил – Стоян Наков.

Инициативата за това Безименния връх да получи името Людмил Янков е подета от комитет в състав: Зорница Шепкова, Мариана Енева, Антония Димитрова, Калин Иванов и Петър Стоянов. Ние се свързахме с тях, за да научим повече детайли за зараждането на идеята и стъпките по нейното осъществяване.

Кой стои зад инициативата за именуване на Безименния връх на името на алпиниста Людмил Янков?

– Петима приятели и планинари я започнахме. Обичаме природата, пазим я, радваме ѝ се! За нас Людмил Янков е един от истински достойните българи, раждали се в страната ни – алпинист, поет и изключителен човек!
Искахме да събудим спомена за този човек и да почетем за поколенията напред паметта му.

Как се зароди идеята?

– Импулсивно! По случай навършването на 70 години от рождението на Людмил Янков, през 2023 г. се заговорихме, и ни хрумна, че можем да се задействаме и да направим дружно и нещо реално, така че да почетем паметта на този забележителен българин.

От дума на дума, се „изкатерихме“ до идеята да именуваме планински връх. Людмил Янков е познат и обичан от много хора, свързани с планината, и поезията…
За широката съвременна общественост обаче името му не говори много…

И така – ние стигнахме до идеята, че кръщавайки на него планински връх, ще скъсим дистанцията до съвременниците.

С това ни дело искаме и да популяризираме, включително сред младото поколение (което в последните години сякаш се завръща към планинския туризъм), наистина „нечовешките“ постижения на българския алпинизъм и за златното българско алпийско поколение…

А действията, които Людмил Янков извършва там, под вр. Еверест, над 7000 м н.в., през 1984 г. – изкачвайки на „един дъх“ денивелация от 1 330 м., в опит да спаси Христо Проданов – са истински подвиг! За който и получава международната награда „Феърплей“.

Самият Людмил – освен постиженията си като алпинист, е оставил и едно много лирично, до болка откровено и докосващо, литературно наследство. Думи, идващи от дълбините на една душа, от вечния стремеж, но и борба на човека със суровата природа на високите планини, неговите търсения, съкровени копнежи…

Вижте само това:

“Всеки ден
едно изгоряло
око е цената
за слънцето.
Всеки огнен нов
изгрев
човеците плащат
с очите на ослепелите.
Всеки залез едно
око по-малко се
избистря в пожара
небесен …”

Людмил Янков, „Гранитна вода“

* * * * *

И сякаш пророчески, ден преди да загине там, под Рилския вр. Камилата, Людмил написва:

„Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята… На скалните прагове останаха скъпите спомени… Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх… Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина… Оставах гол, сам и далечен…“

Вижте пълния текст тук: Людмил Янков – алпинистът с нежно сърце

Как избрахте върха, който да носи името на Людмил Янков?

– Сякаш водени от думите на самия Людмил: „…Искам да се преродя в бляскав леден връх…“ – търсихме неименован (трудно и безсмислено е да променяш с години утвърдени названия), ала ярък, висок и личен връх – достоен за високия полет на душата на Людмата.
Обсъдихме различни варианти, но накрая единодушно избрахме планината да е Рила, където душата му намери вечен покой. А мястото – досега познатият като „Безименен“ връх (висок 2792 м н.в.), част от легендарната Мусаленска „корона“ – сякаш чакащ от незапомнени времена, своето кръщение…

Какви бяха първите ви действия? – Проучихме законовите изисквания за преименуване на географски обекти в Република България.
Учредихме инициативен комитет и организирахме както хартиена подписка, така и електронна петиция, в подкрепа на инициативата ни.
Разбира се, преди да пристъпим към всичко това, споделихме идеята си с роднини на Людмил Янков. Получихме пълното одобрение и подкрепата им.

Колко души се включиха в петицията?

– Към момента на подаване на документацията към Президентството, почти хиляда души бяха подкрепили електронната петиция с много позитивни коментари под нея.
Отделно, и над 50 човека – се подписаха на хартия.

Имаше ли противници на идеята? С какви доводи?

– Както всяко ново и неправено до този момент нещо – обяснимо е да има и такива. Ние обаче вярваме в това наше благородно намерение и дело, и се обединихме около хората, които не само ни подкрепиха, но и от сърце приветстваха идеята с коментарите, които оставиха.
Тук е мястото да благодарим освен на отделните българи, заявили с подписа си одобрение за нашето дело, но и на туристически дружества, на община Кюстендил – които писмено също декларираха своята подкрепа, в България да има връх, на името на Людмил Янков.

Коя институция отговаря за имената на върховете?

– Президентството и подопечната му Комисия по наименуване на обекти с национално значение и населени места. Именно посочената Комисия обсъжда такива предложения, и разглежда документацията. В нашия конкретен случай, след първоначалното предоставяне на събраните документи за инициативата ни, президентската Комисия изиска и допълнителни неща.
Приложихме и официално писмо на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващо, че на територията на Република България няма друг връх с името „Людмил Янков“. Добавихме също и писмо на Началника на военно-географската служба, потвърждаващо, че в държавните топографски карти на Република България липсва наименование на избрания от нас Рилски връх.

След одобрение на Комисията – последната стъпка бе издаване на Указ на Президента.

Вижте още: В памет на алпиниста Людмил Янков

Кога внесохте документацията и колко време отне разглеждането ѝ?

– Документите внесохме през май 2023 г. На 31 януари 2025 г. Указът на Президента бе обнародван в Държавен вестник.

Кое е най-важното нещо, което съвременниците ни трябва да знаят за Людмил Янков?

– Людмил е човек – ВСЕЛЕНА! Ярка, неординарна личност, с огромно сърце – доброволно пожертвала мечтата си за достигане до „покрива на света“ – вр. Еверест, да спаси и помогне на свой приятел!
Качествен алпинист, талантлив поет, добър съпруг и баща – достоен човешки пример, от каквито толкова имаме нужда в съвременното ни общество.

СподелиShares

The post Безименния връх в Рила (2792 м) вече ще носи името на Людмил Янков appeared first on 360mag.

„Планина с покрив“: закритият ски курорт L+SNOW

СподелиShares снимка: SSWBoardHouse / Whitemileage

Когато Китай строи закрит ски курорт, той наистина строи закрит ски курорт. Все едно са взели планински курорт, преместили са го край Шанхай и са сложили покрив над него, коментират експерти.

Закритият ски курорт L+SNOW е разположен край езерото Дишуй в района Линганг в Шанхай. Той е част от огромен туристически комплекс, съчетаващ спорт, развлечения, търговски обекти и три луксозни хотела. Комплексът заема внушителните 350 000 кв.м, а само закритият ски курорт – около 99 000 кв.м, което е повече от 10 футболни игрища. Големината му е три пъти над този в Дубай.

снимка: snow-forecast.comL+SNOW: За какво става дума

Шанхайският закрит ски курорт L+SNOW отваря врати на 6 септември 2024 г. и веднага е сертифициран от Гинес като най-големият закрит ски курорт в света (надминавайки друг закрит курорт в Китай).

Този закрит ледено-снежен тематичен парк е наистина грандиозен:

Характеристики на най-големия закрит ски курорт в светаОбхваща точно 98 828,7 квадратни метра, което го прави най-голямото закрито ски съоръжение в света.Ски пистите са с обща дължина от близо 1 200 метра.Паркът е с денивелация от 60 метра.L+SNOW има четири ски писти с различна трудност, включително една за напреднали, с дължина 340 метра.Поддържа се температура от -5°C.Средната дебелина на снежната покривка надхвърля 70 см. Снегът се произвежда от 33 машини за сняг (и 72 агрегата).Съоръженията могат да работят при външна температура от 30°C. Може да се създаде снеговалеж вътре в сградата!L+SNOW е проектиран да обслужва до 8 000 посетители едновременно.Курортът разполага с четириместен лифт, въздушна гондола и снежен влак, който обикаля покрай ръба на съоръжението.Ски курортът е изграден в скандинавски стил, с ели и приказни къщички.Атракциите извън сградата и на покрива надминават всяко въображение – изграден е цял тематичен парк с водни пързалки, хотел, магазини и ресторанти.

Вижте още: 5 притеснително необичайни ски курорта

снимка: smartshanghai.comПосещение

Шанхайският закрит ски курорт L+SNOW е започнал предварителната продажба на билети на 8 август, като до откриването му (само за месец) са били продадени над 100 000 билета. Очаква се специалната зона Лин-ган да приема 15 милиона туристи годишно, според управителния ѝ комитет.

Как да стигнете до там:

С кола: 30 минути път от международното летище Шанхай Пудонг.
С метро: Линия 16 до станция Lingang Avenue, след което около 10 минути пеша.

Курортът и околната среда

След всичко това изниква въпросът за въглеродния отпечатък на този обект. И то на фона на стремежа на Китай за намаляване на въглepoднитe eмиcии и пocтигнe на въглepoдeн нeyтpaлитeт дo 2060 г.

Зa да отговаря на тези изисквания, ĸypopтът L+ЅNОW залага на peдицa eнepгийнoeфeĸтивни тexнoлoгии. Cpeд тях са изпoлзвaнeтo нa cлънчeвa eнepгия – 37 000 ĸв. м фoтoвoлтaични пaнeли, мoнтиpaни нa пoĸpивa, ще работят за нaмaляване на eмиcиитe нa въглepoдeн диoĸcид c пoвeчe oт 2000 тoнa гoдишнo.

Освен това ĸypopтът изпoлзвa и cиcтeмa зa cъxpaнeниe нa лeд, а специални тexнoлoгии служат за oпoлзoтвopявaнe нa oтпaднaтa тoплинa, зa дa се cвeдe дo минимyм пoтpeблeниeтo нa eнepгия.

Вижте още: “Boleron travel stories”: 10 от най-привлекателните ски курорти в Европа

снимка: smartshanghai.comДруги впечатляващи закрити ски курорти:

Alpincenter, Ботроп, Германия

Той е най-дългият закрит ски курорт в света, с основна писта от 640 метра. В комплекса се намира и най-дългата писта за шейни в закрито съоръжение в Европа.
Освен това име съоръжения за сноуборд, предлага зиплайн, картинг, панорамна тераса и бирария в баварски стил.

Ski Dubai, Дубай, Обединени арабски емирства

Един от най-известните закрити ски курорти в света, предлагаща уникално изживяване в пустинята с обща дължина на пистите 400 м, една от които черна. В уникалния парк се поддържат минусови температури и има дори шоу с живи пингвини.

SnowWorld, Ландграф, Холандия

Разполага с пет писти, най-дългата от които е над 396 метра. Курортът привлича над 600 000 посетители годишно.

Тези съоръжения предоставят възможност за целогодишно практикуване на зимни спортове, независимо от климатичните условия.



СподелиShares

The post „Планина с покрив“: закритият ски курорт L+SNOW appeared first on 360mag.

Еверест: статистика за всички времена

СподелиShares Снимка: Wikipedia

През последните години значително нараства потокът от туристи и алпинисти, желаещи да изкачат най-високия връх на планетата. Увеличава се броят на издадените разрешителни, реализираните изкачвания и поставени рекорди, но нараства и броят на нещастните случаи. Представяме ви синтезирана информация за статистиката на Еверест от 1921 г. досега.

ГеографияВръх Еверест е висок 28 848,86 метра.Върхът се намира на границата между Непал – на юг и Китай (Тибет) – на север.Планината е на повече от 60 милиона години.Еверест се е образувал от движението на Индийската тектонска плоча, която се избутва нагоре срещу Азиатската плоча.Планината нараства с около 0,64 см всяка година.Състои се от различни видове шисти, варовик и мрамор.Скалният връх е покрит с дълбок сняг през цялата година.ВремеСтруйното течение (Jet Stream) преминава през върха почти през цялата година.
Ветровете могат да надвишават 320 км/ч.Температурите могат да паднат до -62°C.В средата на май струйното течение се измества на север, което води до по-спокойни ветрове и по-високи температури – този период е известен като „прозорец за изкачване“. Подобен период има и през ноември.В определени зони, като например Western Cwm, температурите могат да надхвърлят 38°C.

Вижте още: Метеорологичната станция на покрива на света

Снимка: pixabay.comИсторияТибетците наричат Еверест „Чомолунгма“ (Jomolangma), което означава „Богиня-майка на Вселената“.В Непал го наричат „Сагарматха“, което означава „Богиня на небето“.Планината е идентифицирана за западния свят от британска експедиция, ръководена от сър Джордж Еверест през 1841 г.Първоначално е наречен „Пик 15“ и през 1856 г. е измерен на 8 839 м.През 1865 г. е преименуван на „Еверест“ в чест на сър Джордж Еверест.През 1955 г. височината му е коригирана на 8 848 м.Китай е използвал височината 8 844 м.През 2020 г., чрез GPS технология, Непал и Китай измерват височината на 8 848,86 м.Изкачвания – актуализирано декември 2024 г.Първи опити и успешни изкачванияПървият опит за изкачване е направен през 1921 г. от британска експедиция от северната страна (Тибет).Първото успешно изкачване е на 29 май 1953 г. от сър Едмънд Хилари (Нова Зеландия) и шерпа Тензинг Норгей (Непал).Първото успешно изкачване от северната страна е на 25 май 1960 г. от тибетеца Няванг Гомбу и китайците Чу Ин-Хау и Ван Фу-Джоу.Най-младият човек, изкачил върха, е американецът Джордан Ромеро на 13 години и 11 месеца (23 май 2010 г.).Най-възрастният е японецът Миура Йиучиро на 80 години (23 май 2013 г.).Първите алпинисти, които достигат върха без допълнителен кислород, са италианецът Райнхолд Меснер и Петер Хаблер през 1978 г.Меснер е единственият човек, който е изкачил Еверест напълно сам и без кислород (1980 г. от тибетската страна).

Вижте още: 30 изкачвания на Еверест: Ками Рита Шерпа с пореден рекорд

Source: t13.clСтатистика на изкачваниятаДо декември 2024 г. има 12 884 изкачвания от 7 269 различни души.6 285 са били клиенти (членове на експедиции), а 6 593 – наети (шерпи).962 жени са достигнали върха.Шерпите държат рекорда с 6 623 изкачвания от 2 003 различни души.229 души са изкачили върха без допълнителен кислород.Страната с най-много изкачвания е САЩ – 1 078, следвана от Китай (683), Индия (605) и Великобритания (560).От непалска страна изкачванията са 9 156, при 225 смъртни случая (2,7% смъртност). От страната на Тибет: 3 728 изкачвания, 110 смъртни случая (3,0% смъртност).Статистика за смъртните случаиОт 1922 до декември 2024 г. на Еверест са загинали 335 души (смъртност 2,7% от изкачилите се).203 са западни алпинисти, а 129 – шерпи.Най-висока смъртност има сред алпинистите на възраст 65–69 години (2,94%).Основни причини за смърт: лавини (77), падания (75), височинна болест (48), измръзване (26).Между 1922 и 1999 г. смъртността е 14,5%, но между 2000 и 2023 г. тя намалява до 1,4%.Най-фаталните години са 2014 г. (17 загинали), 2015 г. (14), 2019 г. (11) и рекордната 2023 г. (18).157 души са загиналите без използване на допълнителен кислород, което представлява 47% от всички смъртни случаи на Еверест (335).

Вижте още: Рекорд 14х8000: Кристин Харила и Тенджен Шeрпа изкачиха всички осемхилядници за 92 дни

Статистика по години

2006: 494 изкачвания / 11 смъртни случаи;
2007: 634 изкачвания / 7 смъртни случаи;
2012: 581 изкачвания / 10 смъртни случаи;
2013: 684 изкачвания / 8 смъртни случаи;
2014: 134 изкачвания / 16 смъртни случаи;
2016: 679 изкачвания / 5 смъртни случаи;
2023: 668 изкачвания / 18 смъртни случаи;
2024: 681 изкачвания / 6 смъртни случаи.

*Хималайската база данни брои смъртните случаи над базовия лагер, а не само тези, които са изкачили Еверест

Български траверс на Еверест 8-9 май 1984 г.МаршрутиИма 18 различни маршрута за изкачване.Изкачването отнема около 40 дни, за да може тялото да се адаптира към височината.Въздухът на върха съдържа с 66% по-малко кислород, отколкото на морското равнище.Катерачите използват въжета, котки и пикели.Носенето на пухени дрехи, пълни с гъши пера, е силно препоръчително.Повечето катерачи използват допълнителен кислород.Минималната възраст за изкачване от непалската страна е 16 години, а от китайската – в границите между 18 и 60 години.Средната експедиция продължава около 37 дни.

Вижте още: Николай Петков: Най-трудното в катеренето и алпинизма е да оцениш и контролираш риска

Кристин Харила и Тенжен Шерпа на К2 (снимка: Seven Summit Treks, Фейсбук)ШерпитеШерпите са етническа група, обитаваща Източен Непал, произхождаща от Тибет.Първото име на шерпите обикновено е денят от седмицата, в който са родени.
Nyima – неделя
Dawa – понеделник
Mingma – вторник
Lhakpa – сряда
Phurba – четвъртък
Pasang – петък
Pemba – събота.Те са наемани като водачи, носачи и готвачи в базовите лагери.Те са по-издръжливи на големи височини от чуждестранните алпинисти.Смятат за неуважително да стъпват на самия връх, защото вярват, че там живее богинята Мийолангсангма.Любопитни фактиПрез 1999 г. Бабу Чири Шерпа е прекарал нощта на върха.Всяка година се използват над 33 000 фута фиксирано въже.Катерачите изгарят по 10 000 калории на ден, а в деня на върха – двойно.Средно губят между 10 и 20 кг по време на експедицията.2014 г.: Сезонът приключва рано, когато 16 шерпи загиват при ледопад в Кхумбу.2015 г.: Сезонът е прекъснат заради земетресение, което предизвиква лавина, убила 10 души в базовия лагер.През 2024 г. Ками Рита Шерпа има най-голям брой – 30 изкачвания на Еверест.

Вижте още: Еверест: Историята на една невероятна надпревара

СподелиShares

The post Еверест: статистика за всички времена appeared first on 360mag.

Каква можеше да е София, ако беше станала олимпийска столица

Сподели2Shares2 снимка: socbg.com

Поглеждайки назад във времето, може да въздъхнем носталгично и да си помечтаем поне за няколко лифта на Витоша, но уви! Страната ни не е успяла в нито една от трите си кандидатури за домакин на Зимни олимпийски игри. Нека все пак обърнем взор към тях и им отдадем нужното внимание.

Кандидатурата за зимна олимпиада 1992 г.

През 1986 г. България излиза на спортната сцена с грандиозен проект за домакинство на Зимната олимпиада през 1992 година. В него са предвидени магистрала до Боровец и стадион за хокей под планината. В проекта са впрегнати сили на всички нива.

Значимо предимство на кандидатурата ни била Витоша. Наличието на планина до голям град е голям плюс на родния проект и нейното евентуално интегриране в градоустройството, щяло да бъде нещо невиждано дотогава. Един от неофициалните девизи на проекта бил „От Витоша по-високо нема!“.

Лога на страните кандидати за домакини на Зимната олимпиада 1992 г. / снимка: socbg.com

През 1984 г. зимната олимпиада се провежда в Сараево, а 2 години по-късно сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) в Лозана (Швейцария) разглежда 7-те предложени проекта за домакин на олимпиадата през 92-ра.

Конкуренти на София са: Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Лилехамер (Норвегия), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ)  и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е представена от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската – от легендата в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските номинации лобират дори техните крале – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.

снимка: socbg.com

Българската делегация е водена от зам.-председателя на МС Георги Йорданов, ген. Владимир Стойчев – член на МОК и почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и гордостта на България в ските по онова време – Петър Попангелов.

При първото гласуване нашата кандидатура е победител с 25 гласа, а френската е втора – с 19. Следва втори тур с напрегнато тайно гласуване. При последвалото пренасочване на гласовете на загубили кандидатури към френската, вотът се решава в полза на Албервил. Той печели с 51 гласа срещу 25 за София.

Обикновено олимпиадите отиват в някоя добре развита страна, а и изглежда политическото разделение на света тогава предопределя развоя, и е предпочетен представител на западния свят, пред малката социалистическата държава. Разочарованието на местна почва не може да бъде заглушено дори от новината за последвалия организационен провал на спечелилия френски курорт Албервил – на игрите цари транспортен хаос, пътува се до пистите с часове…

Вижте още: Необичайните спортове, които отпаднаха от зимните олимпийски игри

снимка: socbg.comПлановете на БългарияСпортните комплекси и съоръжения

Какви все пак са били грандиозните планове, залегнали в българския проект? Нека видим.

Преди почти 40 години, през 1986 г. София се кандидатира за домакин на зимни олимпийски игри. Надпреварата е за ХVI зимна олимпиада през 1992 г. Нямаше да е чудно, ако сега имахме дори магистрала от София до зимния курорт Боровец.

Плановете, заложени от председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков, са наистина сериозни. В онези години на неограничено финансиране на държавни проекти, едно такова значимо събитие би донесло на българската столица много нови обекти. Сред плановете са фигурирали изграждането на цял национален център за зимни спортове със стадион и леден овал, плюс няколко зимни спортни обекта.

Стадионът, наречен „София-92“ (номер 2 на плана), е бил предназначен за хокей на лед и фигурно пързаляне. Предвидено е било да се изгради в близост до Околовръстното шосе, в подножието на Витоша. В комплекса, заедно с него, е щял да бъде изграден и овал за бързо пързаляне с кънки (номер 3).

снимка: socbg.com

Както всяка олимпиада и тази е щяла да си има олимпийско селце, а в случая то е било заложено то да се построи в квартал „Малинова долина“. Предвиденият капацитет бил от поне 5000 легла.

В района на кв. Бояна пък е бил предвиден друг голям център  – за състезанията по бобслей, шейнички и ски-скокове. Алпийският център (5) пък и щял да бъде на „Алеко“. За него били предвидени писти за спускане и супергигантски слалом, както и такива за гигантски слалом и слалом, а също и тренировъчна писта. На друга добре позната на столичани точка, „Златните мостове“, било планирано изграждането на център по ски северни дисциплини и биатлон (6).

Вижте още: На 25 декември 1955 г. Драгалевският лифт е официално открит

снимка: socbg.comОлимпийското село

Според документите този нов софийски комплекс е трябвало да бъде изграден до май 1991 г. Той щял да се състои от малки сгради на 3 до 5 етажа, а кабинковия лифт за „Алеко“ щял да тръгва на 200 метра от него.

Пресцентърът е щял да се помещава в Националния дворец на културата, тогава носещ името „Людмила Живкова“.

Срокове

Пистите на „Алеко“ трябвало да са готови през 1989 г., а тези на „Златните мостове“ – през 1987 г. Малко по-късно, до 1990 г., там е трябвало да се изградят стадион за биатлон и нов хотел.

Обектът за ски-скокове се е предвиждало да бъде готов през 1989 г., а този за бобслея – през 1990 г.

„Град в планината. Планина в града“ е мотото на кампанията. Всички снимки, поместени в агитационните материали и в проспекта, даващ отговори на изискванията на международните федерации по зимни спортове, са изобразявали спортни и други обекти от София, на фона на заснежена Витоша. Дори храм-паметник „Александър Невски“ е сниман така, че да изглежда в самото подножие на планината.

снимка: socbg.comШансовете на България

Още по онова време обаче мнозина смятат, че ако София получи домакинството, плановете няма да бъдат спазени. Очаквано било повечето състезания да бъдат преместени в Боровец, където има по-добри обекти за професионален спорт. В столицата София пък щели да бъдат настанени спортисти и журналисти.

Предвиждало се  всички строителни усилия да се насочат максимално към улесняване на транспорта между София и Боровец. Между града и курорта щял да бъде изграден съвсем нов път – истинска магистрала, по която да се стига до Боровец само за половин час.

Смятало с е обаче, че метрото ни е сигурно. През 1986 г. то било включено в обещаната от София инфраструктура за олимпиадата, като дори е щяло да има станция в олимпийското село.

Вижте още: Кой е най-олимпийският български град?

снимка: socbg.comПолзи за София

Дори и частично изпълнени, плановете за провеждане на олимпийските игри в София са щели да донесат на страната ни няколко нови, модерни за времето си спортни обекти. Обявено било, че финансирането на комуникациите и инфраструктурата е заложено в проекта за държавния бюджет през петилетката 1986-1990 г. В документите било записано, че националният зимен комплекс ще бъде построен на доброволни начала от софийските граждани.

Японският хотел (днес „Маринела“), който тогава се казва „Витоша – Ню Отани“, е трябвало да подслони членовете на МОК за неговата редовна му сесия по време на игрите.

Кандидатурите за зимните олимпиади през 1994 и 2014 г.

Очакванията са били голяма част от финансирането да дойде от Международния олимпийски комитет. Причините амбициозният български проект (за 1992 г.) да не бъде избран, може да се коренят в нежеланието на МОК да се даде такова финансиране на социалистическа държава. Все пак, тъй като представянето на София се счита по-скоро за успешно, това провокира втора кандидатура за изненадващо обявената зимна олимпиада през 1994 г. (по принцип те са на 4 години). Българската кандидатура е изпреварена отново, този път от малкото норвежко градче Лилехамер.

Страната ни се кандидатира и трети път за домакин на зимна олимпиада – тази през 2014 г. Тогава проектът включва София, Боровец и Банско, където да се изградят три олимпийски села. Кандидатурата ни отпада след преглеждане на седемте кандидати от изпълнителния комитет на МОК.

Източници: www.capital.bg, socbg.com, trud.bg

Сподели2Shares2

The post Каква можеше да е София, ако беше станала олимпийска столица appeared first on 360mag.

Словашка спортистка с нов рекорд за най-бързо изкачване на Аконкагуа

СподелиShares снимка: Jan Polacek

Ленка Полачкова от Словакия е подобрила рекорда за най-бързо известно време (FKT) за жени на връх Аконкагуа, съобщава Еxplorersweb.

Първото ѝ изкачване на върха е било на 22 януари, заедно със съпруга ѝ Ян Полачек, като част от екипа на Summitclimb, воден от Феликс Берг. Три дни по-късно тя е предприела опита си за рекорд.

Две седмици по-рано двойката е изкачила връх Винсън (4 892 м), най-високата точка на Антарктида.

Времето на Полачкова при скоростното изкачване на Аконкагуа миналата събота (25 януари) е 6 часа, 19 минути и 23 секунди от базовия лагер Пласа де Мулас (4 350 м) до върха на 6 961 м. Общото ѝ време за отиване и връщане (базов лагер – връх – базов лагер) е 8 часа, 17 минути и 34 секунди, според нейния часовник Suunto, потвърждава Берг.

Вижте още: FKT: Рекордът на Пътеката на Апалачите отива в женски ръце

Ян Полачек, Ленка Полачкова и Феликс Берг / снимка: Lenka Polackova/FacebookЕдин час по-добро време

Все още няма подробности за самото скоростно изкачване. Феликс Берг съобщава, че алпинистите са използвали логистична подкрепа в базовия лагер, както и храна и вода на Нидо де Кондорес (Лагер 2 на Аконкагуа, 5 550 м). Според уебсайта Fastest Known Time предишният женски рекорд за изкачване от базовия лагер до върха е бил 7 часа, 58 минути и 34 секунди, поставен от Рейчъл Боим на 15 февруари 2023 г. Полачкова прави изкачването с над един час по-бързо.

Вижте още: Кортни Доуолтър – учителката, която се превърна в Кралица на ултрамаратоните

Тя споменава, че маршрутът е бил доста заснежен след скорошен снеговалеж. Снимките от 22 януари (когато е била на върха със съпруга си) показват ясно време и тънък слой сняг на земята.

Без кислород на Еверест

Миналата година Полачкова става първата жена от Словакия и едва десетата жена в света, която изкачва Еверест без допълнителен кислород. Това е първото ѝ преживяване на осемхилядник.

Освен алпинистка, Полачкова е актриса и телевизионна водеща, която се специализира в планински бягания и ултрамаратони. Сред постиженията ѝ са:

снимка: Lenka Polackova/Facebook15 юли 2023 г.: Участва в състезанието Nízkotatranská stíhačka 2023 (102 км с 5740 м положителна денивелация) в Словакия, където завършва 1-ва сред жените с време 13 часа и 32 минути и е на 2-ро място в общото класиране.7 октомври 2022 г.: Участва в 100 Miles Sud De France 2022 (170,2 км с 8470 м положителна денивелация) – заема 1-во място сред жените с време 31 часа, 16 минути и 27 секунди и е на 6-а позиция в общото класиране.17 юли 2021 г.: Участва в Monterosa EST Himalayan Trail 2021 – ULTRA 105K (105,8 км с 7380 м положителна денивелация) в Италия, където побеждава при жените с време 20 часа, 15 минути и 51 секунди и завършва на 9-то място в общото класиране.

Вижте още: 200 х 50 км: феноменалният рекорд на Кандис Бърт

СподелиShares

The post Словашка спортистка с нов рекорд за най-бързо изкачване на Аконкагуа appeared first on 360mag.

Спортът на голяма надморска височина намалява мъжката фертилност?

СподелиShares снимка: Alessio Soggetti, UnsplashСпортните активности на голяма надморска височина намаляват ли мъжката плодовитост?

Ново изследване показва, че ниските нива на кислород, характерни за спортовете на голяма височина, влияят върху качеството на сперматозоидите и намаляват мъжката фертилност, съобщава explorersweb.com, позовавайки се на доклад на учени от Университета на Нюкасъл, Австралия.

Проучването разглежда значителния спад в мъжката плодовитост през последните пет десетилетия. От 70-те години насам броят на сперматозоидите е намалял с 50%, като няма признаци за забавяне на този процес, съобщават учените.

Различни изследвания показват, че недостатъчното снабдяване с кислород на тестисите може да застраши репродуктивното здраве. В медицински аспект, за мъжко безплодие се говори, ако след 12 месеца опити за забременяване, не е настъпил резултат.

Както инфертилността (пълно безплодие), така и ниската фертилност са се увеличили драстично през последните години, сочи статистиката.

Основни медицински фактори, водещи до безплодие при мъжете:
Варикоцеле (разширени вени в скротума) – причина за 45% от случаите на мъжко безплодие.
Сънна апнея – среща се при 13% до 30% от мъжете.
Тестикуларна торзия – усукване на тестиса, което нарушава кръвоснабдяването му.

Влиянието на височинния туризъм и трекинг върху сперматозоидите

Ефектът върху спермата от височинното катерене и трекинга е временен, но все пак съществува риск.
Ниското съдържание на кислород не води до трайно безплодие, но предизвиква:
– Намаляване на броя на сперматозоидите;
– Влошаване на качеството им;
– Нарушения в хормоналния баланс.

Д-р Теса Лорд, биолог и ръководител на изследването, коментира:️

Ефектите върху фертилността са краткосрочни, но възстановяването може да отнеме няколко месеца след връщане на морското равнище.

Дългосрочните ефекти от недостига на кислород върху плодовитостта все още не са напълно изяснени. Според последните доказателства, д-р Лорд предполага, че хипоксията на тестисите при мъжете може да доведе до проблеми в развитието на ембрионите, а техните деца могат да имат репродуктивни затруднения в бъдеще.

Вижте още: Свива ли се сърцето при продължително плуване и дълъг престой в космоса?

снимка: Alessio Soggetti, UnsplashФизиология на височинната хипоксия

В сравнение с други области на изследване като сърдечно-съдова и дихателна физиология, ендокринна и метаболитна физиология, мускулна физиология, съществуват малко проучвания върху физиологичните адаптации, свързани с мъжката фертилност на голяма височина.

От биологична и еволюционна гледна точка, физиологичните процеси, които гарантират мъжката репродуктивна хомеостаза (баланс), трябва да се адаптират към външните предизвикателства, включително хипоксията на голяма надморска височина. Това е естествена бариера, която човешкото тяло трябва да преодолее.

Много автори описват отрицателни, но обратими ефекти на височинната хипоксия върху фертилитета при животни и хора, изразяващи се в намалена концентрация на сперматозоиди, промени във функцията им и биохимични изменения.

Сериозен колектив от италиански учени пък провежда свое изследване (2022 г.), чиято цел е да оцени острите и хронични ефекти от пребиваването на голяма надморска височина, върху класическите параметри на сперматозоидите, редокс-статуса (окислително-редукционния баланс) и мембранния състав при група пътешественици.

Вижте още: Homo sapiens: колко адаптивно е човешкото тяло в екстремни условия?

Опит и наблюдения

Петима здрави италиански мъже, всички обитаващи малки надморски височини и непривикнали към голяма височина, са били изследвани след 19-дневен преход през малки, средни и големи височини в Хималаите.

снимка: unich.it

Анализираните проби от сперма са взети в три периода: преди експедицията (Pre), 10 дни след експедицията (Post) и 70 дни след експедицията (Follow-up).
Измерени са медицински показатели като концентрацията на сперматозоиди, съдържанието на холестерол и оксистероли в мембраните, както и редокс-статусът.

Резултатите показали, че височинният преход е довел до значително намаляване на концентрацията на сперматозоидите и обема на семенната течност.

Освен това, произведеното количество свободни радикали (реактивни кислородни видове РКВ / ROS) се е увеличило с 86%, докато антиоксидантният капацитет е намалял с 37% в Post периода, с частично възстановяване на Follow-up етапа.

Тези резултати са интегрирани с предишни данни за хормоналния отговор на организма – функцията на щитовидната жлеза, хипоталамо-хипофизо-гонадната ос, както и пролактиновите и кортизоловите пътища.

Изследователите заключават, че неконтролираното производство на свободни радикали е основната причина за влошеното качество на сперматозоидите.

Вижте още: Как да тренираме за преход на голяма надморска височина и ниско съдържание на кислород

Какво причинява повишено производство на свободни радикали?Физически стрес и интензивни тренировки;Височинна хипоксия (недостиг на кислород);Възпалителни процеси и оксидативен стрес.снимка: Jackman Chiu, UnsplashКак се компенсира високото ниво на свободни радикали?Антиоксидантни ензими и молекули;Диета, богата на антиоксиданти (витамини C и E, цинк, селен);Избягване на прекомерен физически стрес.

Това проучване показва, че хипоксията на голяма височина увеличава производството на ROS (свободни радикали), което може да доведе до намаляване на качеството на спермата, което за щастие е временно.

Източници: International Journal of Molecular Sciences и University of Newcastle, Australia

СподелиShares

The post Спортът на голяма надморска височина намалява мъжката фертилност? appeared first on 360mag.

Ново приложение за феновете на къмпинга дава до 50% отстъпка от таксите за настаняване

СподелиShares

Иновативното приложение Euro Trip Camp е създадено по идея на camping.bg – единствената специализирана медия в България къмпинг туризъм и организатор на събитието „Къмпинг и караванинг експо“.

То има за цел да улесни хората при планирането на пътешествия, като предостави изчерпателен списък от над 40 локации в България и Румъния. Приложението е наследник на популярната програма с клубни карти и дава до 50% от цената за настаняване в участващите къмпинги. Условията и размерите на отстъпките са посочени отделно за всеки къмпинг.

„Имаме огромно желание и амбиция да развиваме къмпинг и караванинг туризма в България. В последните години се забелязва огромен ръст при продажбите на къщи на колела и това става все по-предпочитан начин за почивка. Хората искат истинска природа и свобода на придвижване, без да са зависими от нищо. Затова приложението е особено полезно на всички настоящи и бъдещи фенове на къмпингуването, като предстои партньорство и с други къмпинги в региона“, сподели Веселин Вълев, основател на camping.bg.

Клубните карти могат да се закупят през мобилното приложение. Те са индивидуални и важат за едно къмпинг място за цяло семейство. Ползването им се осъществява през мобилното приложение, като наред с картата, името на притежателя ѝ и валидността ѝ, се визуализира и индивидуален QR код, който служи за удостоверяване пред къмпингите. Валидността е една година от датата на закупуване.

Повече за приложението и всичко най-ново от света на аутдор приключенията, ще може да видите по време на осмото издание на „Къмпинг и караванинг експо“ от 11-ти до 13-ти април в София Ленд.

СподелиShares

The post Ново приложение за феновете на къмпинга дава до 50% отстъпка от таксите за настаняване appeared first on 360mag.