Списание 360's Blog, page 45

Отиде си алпинистът Богдан Дуков

СподелиShares Богдан Дуков (снимка: Ognyan Baldzhiyski/Facebook)

Почина алпинистът Богдан Николов Дуков, роден на 10 септември 1942 г. в село Зелениград, Трънско. С характерната си силна физика той оставя ярка следа с трудни изкачвания. Свръзка на друго голямо име в българския алпинизъм Атанас Кованджиев. Дуков е носител на отличието Майстор на спорта.

За кратко е бил в „алпийските“ среди, като прави и изкачвания в Доломитите – на  Чима Пиколисима и Чима Гранде. Той е алпинист, който счита, че няма „невъзможни за преодоляване скални пасажи“. Тази негова увереност му помага да реализира  редица премиери по отвесните скали у нас.

Мнозина алпинисти тръгват по неговия път, като извършват стопански и ремонтно- строителни дейности с използване на алпийски инвентар и сръчности и днес, това е една привлекателна професия.

снимка: Ognyan Baldzhiyski/Facebook

Ще бъде изпратен към вечния му път на 21.02.2025 г. от 11.00 ч. на Централни гробища, София.

Поклон пред паметта му!

СподелиShares

The post Отиде си алпинистът Богдан Дуков appeared first on 360mag.

10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа – част 3

СподелиShares

Европа е известна не само с богатата си история и култура, но и с природните си богатства, сред които термалните извори заемат особено място. Тези природни лечебни басейни са популярни сред туристите, търсещи релакс и възстановяване. След като ви запознахме с част от това природно богатство в Част 1 и Част 2, сега ви представяме още десет от най-добрите термални извори и басейни в Европа, които си заслужава да посетите.

1. Chocholow Thermal Baths, Хохолов, Полшаснимка: Tripadvisor

Посещението на термалните бани в Хохолов е идеалният начин да се поглезите за един ден. Релакс в гореща минерална вода, плуване в открити и закрити басейни, приказни планински гледки. Закупувайки билет, може да останете в комплекса 8 часа. Насладете се на лечебните термални води, плюс джакузита, сауни, зони за релакс и ресторант. Добавете незадължително посещение и на град Закопане, ако желаете. Може да го съчетаете и с разходка с лифт и фуникуляр в подножието на красивите Татри. От Краков до Хохолов ще стигнете за около час и половина с автомобил или автобус.

2. Thermal Corvinus Veľký Meder (Термал Корвинус Велки Медер), Словакияснимка: снимка: Martin V, Tripadvisor

Thermal Corvinus Veľký Meder е целогодишен термален аквапарк, разположен в град Велки Медер, Словакия. Комплексът е заобиколен от 100 хектара лесопарк и се намира между градовете Комарно и Дунайска Стреда.

Басейни: Комплексът разполага с общо 13 басейна, от които 7 са целогодишни и 6 са външни. Температурата на термалната вода варира между 25°C и 38°C, което я прави подходяща както за релаксация, така и за плуване.

Уелнес и спа: На разположение са различни уелнес съоръжения, включително сауни, масажи, перлени вани, биосолариум и козметичен салон.

За забавление на посетителите са предвидени водни пързалки, детски басейни с игрови елементи и други водни атракции.

Термалният комплекс е отворен целогодишно, включително по време на официални празници. Работното време е ежедневно от 9:00 до 20:00 часа. Цените на входните билети варират в зависимост от продължителността на престоя и възрастта на посетителите. Предлагат се и многодневни билети.

Може да стигнете с автомобил или автобус – Велки Медер се намира на около 66 км от Братислава и на 35 км от Гьор, Унгария. Пътуването с кола е удобно, като следвате местните пътни указания към града.

Посещението на Thermal Corvinus Veľký Meder предлага отлична възможност за релаксация и забавление за цялото семейство в сърцето на Словакия.

3. Terme Antica Querciaiolaia (Антика Кверчолая), Италияснимка: Фейсбук, Terme Antica Querciolaia

Разположен в сърцето на Тоскана, в Раполано, спа центърът Antica Querciolaia ви дава възможност да се възползвате от лечебните качества на термалните води чрез множество терапевтични и уелнес процедури.

Основната сграда на спа комплекса (от втората половина на XIX век) разкрива неразривната връзка с извора: формата на подкова е проектирана така, че да обгърне и почти да защити извора. Травертинът с топли нюанси и древни жилки ви връща назад във времето, в свят, в който всичко се дължи на водата.

Историята припомня именит гост, който се е възползвал от лечебните свойства на извора: в Terme Antica Querciolaia са се погрижили за Гарибалди.

Сградата е с разширена и подобрена функционалност и гостоприемство. Спа центърът разполага със система от вътрешни и външни терапевтични термални басейни с променливи температури:
– горещи бани (39° – 40°C),
– умерени бани (30° – 34°C),
– студени бани (22° – 25°C),

които се използват в зависимост от сезона и най-подходящия термален курс на лечение.

Научете повече и за термалните извори в България: Топъл минерален басейн в студен зимен ден – перфектната комбинация

4. Aigües Termals de Montanejos (Айгес Термалс де Монтанехос), Испанияснимка: tripadvisor

Монтанехос е малък град в провинция Кастейон, в автономната област Валенсия, Испания. Намира се на около 90 км северозападно от град Валенсия. За да стигнете до там от Валенсия, можете да използвате автомобил, като пътувате по автомагистрала A-23 и след това по CV-195, което отнема приблизително час и половина.

Градът е известен с природните си термални извори, като най-популярният е „Fuente de los Baños“ (Фонтанът на баните). Този естествен басейн е създаден от извор, който изхвърля около шест хиляди литра вода в минута. Водата е кристално чиста и прозрачна, с температура около 25°C през цялата година, което я прави идеална за къпане. Максималната дълбочина не надвишава 2 метра, което я прави подходяща за семейства с деца.

Водата в Монтанехос е богата на минерали и се смята, че има лечебни свойства, полезни за кожата и общото здраве. Местният балнеологичен център предлага различни оздравителни процедури, използващи тези води. Освен релаксация в термалните извори, посетителите могат да се насладят на дейности като пешеходен туризъм, рафтинг и каяк по река Михарес, която протича през района.

Посещението на изворите и паркирането са безплатни, което прави Монтанехос достъпна и привлекателна дестинация за любителите на природата и релаксацията.

Вижте още: Най-добрите европейски дълги преходи

5. Hvammsvík Hot Springs (Хвамсвик Хот Спрингс), Исландияснимка: Tripadvisor

Уникалният термален комплекс, разположен в залива Хвалфьордур, на около 45 минути път с кола от Рейкявик, Исландия, се състои от осем естествени горещи извора с температури, вариращи от 10°C до 42°C, които се променят в зависимост от приливите и отливите, предоставяйки различно изживяване при всяко посещение.

Водата в Hvammsvík е комбинация от геотермална и морска вода, като геотермалната вода извира от дълбочина 1400 метра. Тази уникална смес е богата на минерали и се смята, че има терапевтични свойства, които спомагат за релаксация и облекчаване на мускулни болки.

Там ще намерите и естествена парна пещера, заобиколена от океана. Предлагат се каяк турове и възможности за наблюдение на дивата природа.

Hvammsvík Hot Springs се намира на около 56 км от Рейкявик. Пътуването с автомобил отнема приблизително 45 минути. Има и организирани трансфери от Рейкявик за тези, които предпочитат обществен транспорт.

Вижте още: 7 приказни градове в Европа, които да посетим

6. Uniejów Thermal Spa (Термален спа център Унейов), Полшаснимка: www.termyuniejow.pl

Uniejów Thermal Spa се намира в град Унеюв, Централна Полша, и е първият сертифициран термален спа център в страната от 2012 година.

Геотермалната вода се извлича от дълбочина около 2000 метра и има температура между 68°C и 70°C. Тя е богата на минерали като сяра, радон, флуор, желязо, йод и хлориди, които са известни с благоприятното си въздействие върху здравето, особено при лечение на ревматични и кожни заболявания.

[image error]снимка: europeincoming.com

Комплексът предлага вътрешни и външни басейни с геотермална вода, поддържани на комфортна температура, подходящи за целогодишно ползване. Освен това има и разнообразие от сауни, включително инфрачервена, руска баня, ароматна и турска баня, както и ледени басейни и солен басейн. Налице са и допълнителни атракции, като водни пързалки, детски басейни с пиратски кораб и зони за хидромасаж.

Как да стигнете: Унейов се намира в централната част на Полша, на около 50 км северозападно от град Лодз. Най-удобният начин за достигане е с автомобил, но има и автобусни връзки от по-големите градове в региона.

7. Banos Termales de La Hermida (Термалните бани в Ермида), Испанияснимка: guiarepsol.com

Баньос Термалес де Ла Ермида е балнеологичен център, разположен в селцето Ла Ермида, в региона Кантабрия, Испания. Комплексът се намира в живописното дефиле на река Дева, заобиколен от впечатляващи планински пейзажи.

Състав на водата и ползи: Термалните води на Ла Ермида имат висока концентрация на минерални соли, до 3 грама на литър, и извират с температура между 60°C и 70°C. Тези води са препоръчителни за лечение на ревматични и дерматологични състояния.

Там ще може да се насладите на различни услуги: термална пещера с външни горещи басейни с температура на водата около 38°C, създаващи уникално изживяване на открито; разнообразни терапии с минерална вода, специализирани медицински консултации и физиотерапия, масажи, сауни и парни бани.

снимка: guiarepsol.com

Докато се наслаждават на различни термални и спа процедури, посетителите могат да се любуват на заобикалящата природа и спокойствие на региона.

Как да стигнете: Ла Ермида се намира на пътя между градовете Потес и Ла Ермида. Най-близките големи градове са Сантандер и Овиедо, като от Сантандер пътуването с автомобил отнема около 1 час и 30 минути.

Вижте още: 10 приказни дестинации в Европа, които пазят магията на миналото

8. Sky Lagoon, Исландияснимка: Tripadvisor

Геотермалният спа център Скай лагун е разположен на брега на океана, само на няколко минути от центъра на Рейкявик, Исландия. Открит през 2021 година,  той предлага на посетителите уникално изживяване, съчетаващо традиционната исландска култура на къпане с модерни удобства.

На разположение на посетителите е инфинити басейн, с температура на водата между 38°C и 40°C, която има има благоприятно въздействие върху кожата и общото благосъстояние. Басейнът предоставя панорамни гледки към Северния Атлантически океан и околните планини, включително Снайфедлсйокутл и връх Кейлир.

Гостите може да се насладят на седемстепенен спа ритуал, включващ различни етапи като парна баня, студен басейн и маски за тяло, които спомагат за релаксация и подмладяване.

В комплекса има и традиционна исландска торфена къща: създадена с цел да пресъздаде автентичната атмосфера на исландската култура и архитектура.

Как да стигнете: Sky Lagoon се намира в пристанището Карснес в Коупавогур, на кратко разстояние с автомобил от центъра на Рейкявик. До там може да се стигне и с обществен транспорт.

9. Tarnowskie Termy, Полшаснимка: Tripadvisor

Tarnowskie Termy (Тарновские терми) е модерен плувен басейн и комплекс за отдих в Tarnowo Podgórne. Комплексът се намира на по-малко от 30 км от центъра на Познан, където ни очаква уникално място, пълно с атракции за цялото семейство.

Този аквапарк черпи вода от геотермални източници на 1200 метра под земята – от термални води с температура над 45,7°C. Отдавна е известно, че този вид вода има положителен ефект върху тялото ни, подобрявайки неговата ефективност и благосъстоянието ни.

В парка има три зони: рекреационна, спортна и сауна с басейни и множество водни атракции за децата. Отвън има огромен пясъчен плаж с детска площадка, солна кула, игрище за плажен волейбол и места за почивка.

Ако пътувате с кола, насочете се към село Tarnowo Podgórne, което се намира приблизително на 20 км северозападно от центъра на Познан. Следвайте указателните табели към комплекса. Може да стигнете и с обществен автобус.

Вижте още: 10 идеи за запомняща се ваканция в Гърция

10. Benja Thermal Baths (Термални бани Беня), Албанияснимка: Tripadvisor

Може да съчетаете пътуването до тях с разходка из Албанските Алпи и посещение на средновековния град Гирокастра, от страната на Проклетия.
Задължителна атракция, разположена близо до Пърмет, термалните води на Benje са уникални и красиви. Основният басейн, разположен близо до стария вековен мост, е прекрасно място за плуване, а по-малките басейни са скрити по-нагоре по реката. Водата е кристално чиста и хладка (не пламтящо гореща), въпреки че се чувства по-топла през зимата.

Местните казват, че всеки басейн има различни лечебни свойства и е много забавно да ги изследвате и изпробвате всички! В горещ ден пътуването по-навътре в каньона Лангарица е идеалният начин да победите жегата. Най-добро време за посещение са пролетта и есента, когато има по-малко туристи. През лятото е добре да пристигнете рано сутрин или късно вечер.

Вижте още от поредицата:

10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа
10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа – част 2

СподелиShares

The post 10 от най-добрите термални извори и басейни в Европа – част 3 appeared first on 360mag.

Сънят. Откровено с Емилиян Колевски

СподелиShares

Катеренето изглежда като свобода в най-чистата ѝ форма – движение нагоре, адреналин и връзка с природата. Но зад всяко изкачване стоят огромни усилия и непрекъснати предизвикателства, които катерачите трябва да преодоляват ежедневно. За тях възстановяването е ключово, а сънят играе централна роля в този процес. Ето защо, в рубриката ни с Magniflex, посветена на съня, се срещаме с Емилиян Колевски, в опит да узнаем неговата формула за успех.

Емилиян Колевски е едно от най-изявените имена сред българските катерачи. Започнал да се занимава с катерене на 18-годишна възраст и преминал през обучение в Националната спортна академия, той посвещава живота си на „вертикалния свят“.

Сред най-забележителните му постижения е изкачването на емблематичния маршрут „Хип-Хоп“ (категория 8c+) в пещерата Проходна. 

Емилиян Колевски и Виктор Варошкин по време на снимките на филма „Aiguille du Midi Operation: Electric Avenue” / снимка: Ивайло Дончев

През 2022 г., заедно с Виктор Варошкин, правят нещо забележително във Френските Алпи. По високия 50 метра гранитен монолит Gendarme des Cosmiques те прокарват изцяло нова линия – Electric Avenue (7b). Също така преминава Cosmiq Arete, 8a маршрут, който се намира на същата скала, където е Electric Avenue.

Освен спортните си успехи, Емилиян Колевски се изявява и като филмов каскадьор. Най-значимата му роля в тази област е участието като дубльор в холивудската продукция „Критична точка 2“, където изпълнява катерачни сцени по стените на най-високия водопад в света – Салто дел Анхел във Венецуела.

За Емилиян очевидно катеренето е много повече от спорт – то е начин на живот, който изисква пълна отдаденост. И за да разберем как се справя с това да започва всеки ден, зареден с енергия и нови сили, му зададохме няколко въпроса. Ето какво ни сподели той за своите навици за почивка и пълноценен сън.

Емилиян Колевски (автор: Ивайло Дончев) Отношението към съня

Емилиян изключително много цени съня. Дава си сметка, че сънят е нещо много важно за възстановяването му след тренировки. За да бъде пълноценен на следващия ден, се стреми да прекарва в сън между 7 и 8 часа. А за да поддържа високо интензивния си режим, вечер ляга около 22:00 – 22:30 ч. и сутрин се събужда в 7:00 ч.

Ставането от сън

Като всеки активен спортист, и той има добре изградена рутина: алармата звъни в 6:50, в 6:55 вече е станал, прави си кафе, закусва и в 7:30 вече излиза от вкъщи.

Какво влияе на съня

За пълноценния си сън Емилиян Колевски се стреми да си ляга спокоен. „Гледам да не ми е висок пулсът“, казва  ни.

Ако има възможност, вечеря поне два часа преди времето за сън – около 20:00 ч. „Зависи с какво съм се хранил през деня, но предпочитам да имам лека вечеря, например салата, малко месо и евентуално чаша вино.“

Сънят

Обичайно спи настрани и не се буди, нито става. Спи на твърд матрак, но без пружини. „Важно ми е да е тихо, спокойно и затъмнено, за пълноценен сън“, споделя още. 

Недоспиването

Лошо ми влияе. Когато си свикнал да се наспиваш добре, и когато не си се наспал, след това си ленив през деня, нямаш енергия за работа, тренировки. Когато съм недоспал или са се събрали няколко дни, в които да не мога да се наспя, гледам да не тренирам усилено и да не се напъвам, защото тогава много лесно може да се контузя.

Емилиян признава, че когато не се е наспал, най-неприятна му черта е като на повечето хора – кисел и изнервен.

Емилиян Колевски, пещера Проходна / снимка: Иван Тотев Как наваксва със съня след недоспиване

„Гледам да си легна по-рано вечерта или, ако мога през деня – 20 минути един power nap много помага“, признава Колевски.

Когато вече се чувства преуморен, сънят му може да продължи и 10 часа. В случай, че  разполага с такава възможност, би предпочел да подремне през деня.

Следи ли съня си с някакъв уред? 

Разказва ни, че е опитвал да спи със смарт часовник. Смята, че получените данни са доста полезни, но за момента няма пряка необходимост да ги следи.

снимка: Never Know Productions Най-странното място, на което е спал

Без съмнение такива места е имало много. Едно обаче ярко изплува, когато питаме Емилиян.

Бяхме в Испания и трябваше да прекарам нощта на един хълм. Нямах палатка, а просто с едно шалте и един чувал. Толкова силен вятър имаше, че имах чувството, че ако малко си повдигна главата, веднага ще ми издуха възглавницата, която беше надуваема. То и така стана, и трябваше да си я гоня надолу по склона, през нощта. А някъде там в ниското имаше една скала… (смее се)

снимка: Never Know Productions Кой е най-интересният сън, който е сънувал?

Топ катерачът не може да се оплаче от липсата на запомнящи се сънища, но най-интересните са му когато лети.

Повечето такива сънища с летене са как летя и после някой тръгва да ме гони и вече не мога да излетя и да избягам. И се опитвам да излетя, и скачам, и почти винаги ме хващат… Но приземяването винаги е плавно. После отскачаш  от земята и почваш да летиш!

Следете историите и на други целеустремени личности, които правят всичко възможно, за да поддържат ежедневно най-добрата си форма в рубриката ни за съня с Magniflex.СподелиShares

The post Сънят. Откровено с Емилиян Колевски appeared first on 360mag.

За пети път фондация „Ела и ти“ ще помогне на Ñ Ð¾Ñ€Ð° с увреждания да се качат на Черни връÑ

СподелиShares

За пета поредна година фондация „Ела и ти“ ще помогне на хора с увреждания да се качат до Черни връх на Витоша. Събитието се казва „Панти, шейни, усмивки“ и ще събере желаещи трудноподвижни участници и доброволци на 22 февруари.

Целта е да им покажем зимната планина. Идеята е събитията да са отворени за всички, затова маршрутите са подходящи и за хора с обувки, но шейните с участниците с увреждания се свалят от хората със ските – т.нар. „панти“

– разказва учредителят на фондацията Гергана Дойчинова.

Шестима участници и над 70 доброволци се очаква да се включат в тазгодишното събитие. Шейните за инициативата ще бъдат предоставени безвъзмездно от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК).

Фондация „Ела и ти“ организира редица посещения на труднодостъпни места за хора със затруднена или невъзможна подвижност.

Целта ми беше тези хора да влязат под земята, да бъдат на земята, да полетят, да бъдат във водата, споделя Дойчинова.

До момента фондацията е организирала преходи до редица забележителности у нас, между които пещерите Проходна, Бачо Киро, Снежанка, Съевата дупка.

С въжен тролей преминахме над Фотинските водопади, с лодки и водни колела преминахме през язовир „Батак“ и по река Искър. Посетихме водопад Скаловитец, хижа „Иван Вазов“, хижа „Рибни езера“. Зимата ходихме до Рилските езера, качихме с шейни до хижа „Вихрен“ в Пирин, казва още Гергана Дойчинова.

По думите ѝ основната цел на едно приключение е изграждането на връзка човек-човек. „Тя наистина се получава и е достатъчно силно емоционално и за хората с увреждания, но и за самите доброволци“, казва основателката на „Ела и ти“ и посочва, че в събитията много от доброволците за първи път се сблъскват с хора с увреждания и споделят, че си дават сметка какво имат.

Събитията през погледа на участниците

Един от редовните участници в събитията Красимир Цветанов споделя, че много се вълнува да се включва във всички прояви. „Ако не беше фондацията, нямаше да мога да изпитам такъв адреналин, нямаше да мога да посетя нито Черни връх, нито пещерата Проходна. Най-много ми хареса на язовир „Батак“, който преминахме с водни колела, на Костенския водопад и преминаването с лодки през Панчаревското езеро“, разказва той и добавя, че по време на едно от зимните приключения за първи път е видял кабинков лифт.

Гергана Дойчинова споделя, че хората с увреждания, които са „изтикани малко в периферията от обществото“, с нетърпение очакват всяко следващо приключение. „Предизвикваме ги да излязат от зоната си на комфорт, което е доста трудно и ми коства доста усилия да ги убедя, че трябва да се престрашат и да се доверят. Светът, в който живеят, е доста изолиран. Знанията им за планината, за зимата, са доста оскъдни, но когато се престрашат, наистина емоцията е много силна“, казва Дойчинова.

Ролята на доброволците

Всички събития се реализират с човешка сила. „Винаги отхвърлям предложения за коли, джипове и други. Идеята е хората се изморят, да дадат нещо от себе си, да покорят вътрешните си върхове, за да могат да оценят колко много имат, колко малко дават и колко много могат да направят някого щастлив, каза Дойчинова. В един преход, със споделената умора и емоция, е много по-различно. Самият факт, че една шейна се придвижва от 10 души не е маловажен. Хора с увреждания са ми споделяли, че са участвали в други инициативи, но никога не са се чувствали толкова приобщени“, разказва Гергана Дойчинова.

Един от доброволците, проф. Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, участва в събитията вече трета година.

„След първото ми участие в едно състезание по планинско бягане в отбор със специализирана количка емоцията, която остави това преживяване у мен, беше толкова силна, че оттогава винаги, когато имам възможност, се включвам в инициативите, каза тя за БТА. Всички ние обичаме природата и искаме да споделим преживяванията си там с нашите трудноподвижни приятели, добави проф. Сталянова. Миналата година, когато пет шейни стигнаха до Рилските езера, една участничка разказа, че най-много я е развълнувало това, че е видяла и усетила сняг отблизо“, отбелязва тя.

„Когато сме заедно – доброволци и участници, се случва магия. Да гледаш толкова много хора как са оставили личния си живот и проблеми, за да са там и да помогнат на хора, които без помощ може би няма да могат да видят красотата на природа и планина; да могат тези хора, макар и за малко да се откъснат от проблемите си, да излязат от панелните кутийки, да дишат чист въздух и да са сред приятели – това е нещо неописуемо, както за тях, така и за нас като доброволци“, добавя Тодор Агайн.

„Участвайки в тези инициативи, искам да покажа на дъщеря си, която е на 8 години, че няма нищо невъзможно, че не е трудно нито да помогнеш, нито да поискаш помощ, и че всеки може да прави добри дела по своя начин. Благодарение на тези срещи, създадохме много нови приятелства. Фондация „Ела и ти“ върши трудна, но изключително важна работа. Радвам се, че мога да бъда, макар и малка, част от тази общност – общност от хора с големи сърца и силен дух“, споделя през БТА друг от доброволците Виктория Акбаш.

Предизвикателствата пред фондация „Ела и ти“

В началото Гергана Дойчинова напуска нормалната си работа, за да се посвети напълно на каузата. Създала е арт магазин, приходите от който отиват за издръжката на фондация „Ела и ти“.

„По принцип, ако трябва едно събитие да се обезпечи на 100 %, е много скъпо. Целта ми е да мога да подсигуря необходимия инвентар, подаръчета за доброволците, скромна почерпка и традиционния сертификат, който всички си чакат. Транспортът е доста голямо перо и затова всеки път разчитаме на споделен транспорт. Друго голямо препятствие е липсата на място, на което да се съхранява необходимия инвентар“, казва Дойчинова.

Организацията на едно събитие отнема много време. Има и административни ангажименти – разрешителни, които се вадят 14 дни преди всяко събитие. Но, по думите на Гергана Дойчинова, поуката от всичко е, че има смисъл. „Самият факт, че участват няколко поколения доброволци, говори за приемственост. Примерът, който даваме, е по-силен от хиляди думи. Най-силното е да бъдеш причината за нечия неволна усмивка. Усмивката е издайник на вътрешния, неподправен свят, която трудно можем да скрием“, коментира оптимистично тя.

Ако искате да подпомогнете по някакъв начин изкачването на Черни връх, следете събитието „Панти, шейни, усмивки`25“.

Подкрепа за дейността на фондацията може да направите по банков път:
BG77FINV91501016961387 Фондация „Ела и ти“
или по друг начин, който може да намерите на elaiti.com.

СподелиShares

The post За пети път фондация „Ела и ти“ ще помогне на хора с увреждания да се качат на Черни връх appeared first on 360mag.

Историята на TrueRiders

СподелиShares

За пионерството, общността, уличната култура и алтернативните спортове отпреди 20 и… години и сега говорим с човека, който стои не просто зад магазин TrueRiders, но и редом до идеята за развитие на различните спортове – Дойчин Дойчинов.

Пием кафе на стълбите пред магазина и по време на целия разговор на мястото пристигат хора, които не просто търсят ново попълнение в арсенала си от екипировка, а идват, за да се потопят в културата. Обърнала съм назад козирката на шапката си Globe, а Дойчин правилно отбелязва, че в едно отминало време тази ми шапка би означавала принадлежност към дадено общество, култура, начин на живот. Такъв, какъвто не можеш да си купиш от мола и такъв, какъвто могат да имат само различните, разграничаващите се от масовото, търсещи нови алтернативи. … Но да се върнем на разказа на Дойчин.

* * *

„В края на август – началото на септември 1997 г. отворихме едно празно помещение с пет ръкавици за сноуборд, четири дъски, пет чифта обувки, един шах, стари колони „Респром“ и така. Всичко започна заради идеята, че бяхме затворено общество и се възползвахме от това, че бяхме единствени и можехме много бързо да наберем сила. Цялото това общество много ни помагаше и около 2000-та успях да наема 2-3 помещения тук. И така сме на улица „Голо Бърдо“ 5 повече от четвърт век.“

Не познавам Голо Бърдо отпреди повече от две десетилетия. Била съм на три, когато трите помещения на сенчестата уличка в Лозенец започват да събират по рафтовете си продукти на някои от най-големите марки в световната стрийт култура. Че Etnies, Osiris и Globe са култови за начина на живот на цяла една общност, разбрах в тийнейджърството си – 13 години след създаването на мястото. Тогава разбрах и откъде можеш да си ги набавиш – BAS/TrueRiders в София.

* * *

Кънки и скейт на Паметника на Съветската армия

„Израснахме в една среда, долу на Паметника на съветската армия, където се събираше обществото от хора, каращи скейт и кънки. Имаше леки войнички между скейтъри и кънкьори, но самото общество беше напреднало и си остана такова. Развиваше се заедно, а в годините между 1985 и 1995 то беше това, от което тръгнаха всички по-алтернативни спортове. Аз живеех на кънките, учех в VII училище и ходих до него с тях и облечен в униформата.“

Между кънките, около 1989, започват да се прокрадват и колелата. Дойчин започва работа в работилница за шосейни велосипеди, където научава занаята, свързан с ремонт на колелата.

„Около 1993 нещата много се промениха в държавата, което за първи път ни даде възможност да имаме досег до неща от чужбина. Можеха да ни донесат нещо – колела, кънки, да ни пратят истински неща, а ние в това общество – което все пак е било ограничено до този момент, имахме късмета да бъдем първите, които имаха досег с новостите. Маунтинбайкът например, в чужбина се ражда още през 80-те, но тук до 1993 нямаше такива колела, а когато се появиха, ние бяхме първите, които имаха честта да ги ползват.“

По същото време се появяват и сноубордовете, а същата тази общност от приятели започва да приема новостите като свое супер важно хоби, тласкащо ги в посока да започнат да дерзаят за развитието му. Дойчин си спомня за десетте сноуборда, донесени от приятел от Австрия, уж с цел търговия, но „разпределени“ между групата, за да бъдат карани:

„Общо взето започнахме да караме сноуборд в един пълен куриоз – по пуловери, горе на Витоша, с кубинки или вкарали чорап от ски обувка или туристическа обувка в едни тогавашни шушлякови апрески с дебели подметки. Когато започнахме да караме колела по планината през 90-те, бяхме с едни куриозни колела без амортисьорна вилка, без амортисьорна задница. Носеха се торби с гуми, лепенки, хелметекс, ключета, чукове. Нямаше каски, нямаше нищо. Ако искаш каска, можешe да вземеш тази на дядо си, обаче ще си най-смешният на света с нея и не я взимаш. Прояви ми се обаче ентусиазъм да работя това, което ме кефи и общо взето още от 1993 датира някаква начална търговия – някой и друг чарк за колело, някой сноуборд, обувка, които внасяхме по всевъзможни начини – с куфари, в торби, със съдействието на хора, приятели.“

На Голо Бърдо преди 

„Мои приятели чужденци ме стимулираха, след смяната на поредната офис работа, която не ме интересува, да се захвана с нещо, което ме вълнува. Беше през 1997 – единият ме подпомогна с една супер смешна сума, която обаче за мен тогава беше много голяма, а другият – американец, донесе от САЩ малко стока и ме срещна със собствениците на първия и най-голям американски сайт за онлайн търговия, с които успяхме да осъществим някаква колаборация.“

За няколко години се обособяват помещенията на познатата улица, а в тях представителство намират световноизвестни марки, изграждащи стила на цяло едно общество не само у нас, но и по света.

„Благодарение на това, че средата развиваше всичко това, се получи така, че която и да е марка от новите модерни стрийтстайл-бордстайл течения, можеше да се намери при нас. Оказа се, че ние самите сме способни да налагаме тенденции, защото всички марки, които и в момента са популярни, са минали през нас по един или друг начин, а всеки нов вносител, който излизаше на пазара, излизаше и при нас, и имаше първото си представяне в България.“

Нов век

„Сагата с колелата“, както я нарича Дойчин, продължава и с наместването на двайсетицата в изписването на годините. Появява се необходимост от развиване на вело сегмента, докато „бордаджийските“ спортове и лайфстайл – сноуборд, скейт, сърф, продължават да се радват на прогрес. През 2000-та Голо Бърдо се оформя като комплекс с магазин за колела, магазин за бордове и магазин за облекла и лайфстайл, а помещенията в даден момент наброяват 7, обслужвани от почти 40 души работна ръка.

„Оформиха се двете дивизии – бордове и колела. Започнахме да внасяме някои от най-определящите марки, а при нас първо представяне и първо продаване на артикули са имали такива от рода на Giant, Cannondale, Specialized и други световни марки. След това, в началото на XXI в. започнахме да правим и по-сериозни неща, като в партньорство участвах в създаването на една от най-известните в момента български марки колела.“

Отвъд предлагането на продукти на големи марки обаче, започва развитието на спортовете и сцената чрез създаване на отбори и подпомагане на отделни спортисти в момента, в който търговията става достатъчно голяма:

„Имахме си отбор по скейт, по сърф, по маунтинбайк и наистина жънехме успехи. Почти винаги сме имали първи места в състезанията, които сега погледнати може и да изглеждат лаически, но тогава си бяха реални събития и успехи. В момента, в който се видя, че покрай нас върви, започнаха и в провинцията да се отварят магазини, да се развива някаква сцена, да се появяват състезанийца в Пловдив, във Варна, Бургас.“

Алтернатива

Интересът към различните спортове започва да се засилва, а това идва с отварянето на пазара и възможността да откриеш там повече от това, което ще ти помогне да следваш интересите си.

„Определено дадохме някаква алтернатива на младите хора със сходно виждане като нас. Обществото, което поддържахме и от което бяхме част, беше изградено от хора с желание да бъдат по-различни, да се занимават с различни спортове от футбол, например. Да не карат колело, просто за да отидат на работа и на училище, а да скачат с байка, да пускат планината и така нататък. Цялата работа е, че хората, които бяха потребители на уличната мода и начин на живот, сами станаха проводник за развиването му.“

[image error]Вike weekend

„Между 2000-та и 2003 се получи някаква експанзия, вертикално изригване. Почнаха състезанията, поддържахме отбори постоянно, докато и ние участвахме в състезания. Жънехме купи, аз имам една шампионска титла през 2001/2002, а колегите ми всички имаха първи, втори, трети места. Когато се „пенсионирах“ от състезанията няколко години по-късно, останах супер фен на спортовете и продължих да работя.“

Конкуренцията и печалбата на търговеца

„Имаше един момент около 2004, когато на стотици хора им се стори, че ние правим най-невероятния бизнес на света и съответно се почна хипер разрастване от гледна точка на това да се отварят непрекъснато нови магазини, да се вкарват нови брандове. Проблемът беше обаче, че те трябваше да намерят място във все още малката публика. Това беше градивно само до един момент, след което по-скоро стана прекалено, защото бизнесите нямаше как да продължат да бъдат успешни, без да има достатъчно публика за предлаганите от тях неща. Изведнъж например, се появиха 50 магазина за мода, облекла, които предлагаха повече, отколкото имаше търсене и този бизнес изведнъж замря.“

А замирането на бизнеса всъщност може да има много по-големи последствия за цялата сцена, отколкото просто за конкретния търговец:

„Зад един спорт, зад развиването или подпомагането на един състезател, стои печалбата на търговеца и тя е супер важна за развитието на спорта. В момента, в който търговецът няма възможност да отдели рекламен бюджет, с който да помогне на състезателя, да помогне за организиране на състезание, за направа на трасе и така нататък, в този момент спортът започва да загива. За съжаление, за всички тези години сме видели това загиване няколко пъти. Скейт сцената ни е полумъртва, BMX сцената ни е полумъртва, за съжаление. Абсолютен респект за тези момчета, които все още успяват да поддържат нещо в тази посока, но за съжаление и в сравнение с онези лаически години, всичко в България страда и замира главно заради това, че на колеги и бъдещи колеги им се вижда много лесен и интересен бизнесът, който ние правим, а в същото време няма място за всички. Просто България все пак е малка, а пък и ние – почитателите на спортовете с по-лудите глави, не сме чак толкова много.“

„В момента практически няма готин фешън магазин, разположен на някое кюшенце или малка уличка – всички са в моловете. А едно време бяхме 4-5 колеги, част от супер готино общество, с хейта помежду си, но с възможността да отидем на състезание, да направим парти.“

Косака

Преместването на стрийт сегмента в моловете довежда до разширяване на аудиторията, която има достъп до него, но ощетява уникалността му. Повлиява на пряката връзка търговец-клиент и на възможността, отивайки в магазина, не просто да си купиш нещо, което в момента е супер модерно, но и да станеш част от общност. Да изпиеш едно кафе на пейката пред магазина, да разкажеш какви си ги свършил през уикенда, да организираш следващия, да се почувстваш част от групата на хората, които правят това, което обичат – също като теб.

„Все още се опитваме. Аз държа магазинът да не от типа мегапочистен, готин и подреден. Ние сме си сърфисти, по-освободени хора, които по-скоро разчитат на това да си отворят по бира с човека, който идва при нас, да седнем да си полафим, да измислим какво ще правим, кое е най-готиното. Като собственик с удоволствие си работя и най-елементарната работа пряко с клиента, да му вържа сноуборд обувките, ако трябва. Да му кажа всичко, което знам, без да му го натрапвам, защото всеки си има някакво мнение, но да му кажа какво съм научил.“

ДойчинСпециални марки за специални хора

„Общо взето, от 2009 работя с такава публика, която е наистина посветена на спортовете, на които и ние се кефим. Опитваме се всячески да направим така, че да предлагаме неща, в които вярваме, директно на човека. Да имаме възможност да извършваме пряка консултация, пряк контакт е нещо, което сме градили години и сега разчитаме изцяло на това, че можем да бъдем първата комуникация между производителя и клиента, и наистина да предлагаме неща, които са от райдър за райдър.“

„Разбира се, съм далеч от мисълта, че нашият бранш, на ниво производство, обича клиентите си като собствени деца и прави всичко възможно, за да им даде най-доброто, но това какво ще стигне до клиента, по-скоро зависи от конкретния търговец и най-вече от първичния подбор на стоката.“

Така например в TrueRiders можем да открием сноуборд дъски на фирма, която прави само сноуборд дъски, или сплитборд автомати на марка, която се занимава с производство единствено и само на автомати.

Екипировката днес и преди 

„Комерсиализацията, която има в спортовете като цяло, я има и в екипировката, както и консуматорското мислене, което се наблюдава в абсолютно всеки аспект в момента, присъства и в нашите спортове. Просто брандовете станаха ужасно много, през много кратко време се наблюдава смяна на генерации, стандарти, а целта е потребителят да бъде накаран да пазарува неща, които са все по-нови и нови. Целта е да си купиш нещо сега, то да е здраво след 2 години, но генерацията да е тотално сменена и ти да нямаш шанс да си монтираш старите автомати на новата дъска например.“

Дойчин и Косьо

„Аз се опитвам да избягам от това, на базата на опита, който съм натрупал през тези години, запознанствата с повечето фирми, включително и като собственици. Опитвам се като търговец да издърпам по-доброто, нещата, за които вярвам, че са по-добри от другите и които, без да бягат толкова от стандарта, да могат да поддържат някаква традиция. През всички тези години неведнъж съм имал възможността да представлявам бранд, който има всичко – от колело, през яке, до шапка, но винаги съм гледал да бягам от тях и по-скоро ми се иска да имам и да продавам фирма, която е изцяло посветена само на едно конкретно нещо. По този начин знам какво ще предложа.“

Разбира се, автоматично, с развиването на пазара, се променя и нуждата на хората от екипировка: „Когато погледнеш какво е било преди, по отношение на екипировката, буквално можеш да се напикаеш от смях. Как сме се търкаляли едно време, с какви колела, в сравнение с това къде е екипировката сега, просто говорим за други вселени.“

Освен разлика в екипировката, има разлика и в броя на практикуващите, а вероятно нарастването на спортуващите се определя от самата възможност повече хора да имат достъп до екипировка за конкретните спортове:

„През 1993 бяхме 20-30 човека сноубордисти. Когато отворихме, се появихме като първия сноуборд магазин, а година след това хората станаха 200 и се увеличаваха – 500, 1000 души, а в момента говорим за десетки хиляди хора. До 2002 всеки сноубордист познаваше другия, докато сега вече е абсолютно възможно да видиш хиляди хора, които не познаваш. По същия начин стана и с колелата – първо бяхме десетина човека, които карахме планинско, после почнаха да се развиват нещата и станахме 200-300-500. Спомням си рекордни състезания по спускане в продължение на няколко години, когато имаше по 300 души участници в едно състезание – нещо, което дори и в момента не се случва.“

Събитието, което ще остане

Дългогодишната история на TrueRiders помни участия на състезатели от отбора в редица надпревари, немалко спечелени състезания и няколко жестоки събития. Едно от тези, които ще останат като най-емблематични, е Байк уикендa.

“Байк уикенд беше идея, която се роди тук между нас, когато бяхме в най-големия апогей на това общество през 2003-2004, имахме много приятели, много желание за всичко.

Успяхме да направим сайт на събитието, възможност за онлайн записвания, да реализираме видеа. Това не беше просто състезание по спускане, имаше скокове, дърт джъмп, форкрос, даунхил, имаше постоянно парти, диджеи, готини неща за хапване, имаше обособени места за всеки един от отборите. Състезателите, които се пускаха, казаха, че такова нещо не са виждали, защото цялото трасе от 3 км от горе до долу беше запълнено от плътна колона от хора отстрани. Нещо, което в момента можеш да видиш само в YouTube в някакви рали състезания.“

„Още по-грандиозно за Байк уикенд беше, че след събитието успяхме да разпространим 3000 диска с видео за състезанието, които изчезнаха за отрицателно време. След това пуснахме видеото за безплатно теглене и стигнахме 50 хиляди сваляния, което за 2003-2004 е огромен брой. Но ние работихме 40 човека за това нещо, 2 месеца по-рано, а най-важното е, че бяхме изцяло ориентирани към публиката. Подканвахме я да дойде, за да слушаме музика, да пробва колелата.“

СподелиShares

The post Историята на TrueRiders appeared first on 360mag.

Ски между огън и лед (видео)

СподелиShares screenshot

През февруари 2025 г. вулканът Етна отново демонстрира своята мощ с впечатляващо изригване, при което лавата се спуска по заснежените му склонове. Това създаде уникална възможност за група скиори и сноубордисти, които решиха да се спуснат по осветените от лавата писти, създавайки зрелищни кадри, които бързо станаха вайръл.

Сред тях е сноубордистът и планински колоездач Марко Басот, който описва преживяването като „най-невероятното спускане в живота ми“. В своите социални мрежи той споделя видео, в което се вижда как се спуска на метри от лавов поток с дължина над 1000 метра.

Видял съм много неща през моите 40 години, но да се плъзгам до река от лава е едно от най-впечатляващите и поразителни преживявания, които съм имал,

– споделя той.

screenshot

Етна, с височина от 3403 метра, е популярна дестинация за скиори в Сицилия, особено през този период на годината, когато снежният сезон е в разгара си. Въпреки студа на зимата, топлината от разтопените скали се усеща интензивно на 3100 метра надморска височина.

Вижте още: Себастиан Алварец – първият човек, който влиза в активен вулкан и излиза жив от него (видео)

Заснетите кадри показват уникален контраст между бялата снежна покривка и червената нажежена лава, демонстрирайки впечатляващата сила на природата и смелостта на тези, които търсят екстремни преживявания.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Marco Bassot (@marcobassot)

Преди да предприемете подобно приключение, е от съществено значение да се информирате за текущата активност на вулкана и да се консултирате с местните власти или ски училища. Изригванията могат да бъдат непредсказуеми, затова безопасността трябва винаги да бъде на първо място.

СподелиShares

The post Ски между огън и лед (видео) appeared first on 360mag.

Празнуваме световния ден на телемарка в Пампорово на 1 март

СподелиShares снимка: moviment.it

За всички фенове на телемарк ските и за онези, които са любопитни да изпробват този елегантен стил на каране, предстои страхотен празник!

На 1 март отбелязваме Световния ден на телемарка и у нас това ще стане по подобаващ начин на Пампорово.

Restart Zona 82 Pamporovo организира безплатно събитие за споделяне на екипировка, опит, умения, ракийки и мезе… на местни и гостуващи каращи и не-каращи телемарк фенове.

Free heel, free mind, free spirit! 

Ако търсите предизвикателство и удоволствие в планината, този стил може да ви предложи нещо наистина специално.

Целта на това събитие е да популяризираме телемарка и да се съберем и споделим ОГЪН!

– казват организаторите.

снимка: thesnowpros.org

Запазете си датата и газ към Пампорово на 1 март, събота! Ако нямате екипировка, организаторите ще споделят наличната такава, с която разполагат (ски и обувки) – FOR FREE!

Вижте още: Освободи петата и душата ще я последва

Какво да очаквате?

В 10:00 ч. е срещата и екипирането на желаещите. После започва забавното. От вр. Снежанка ще се стартира с „първи стъпки“ в телемарка, като след забавни и подкрепителни събития идва ред и на „втори стъпки“. В ранния следобед се сформира група „стъпка напред/стъпка назад“, а малко по-късно и „стъпка назад“. Времето от 15:00 – 19:00 ч. е отредено за „Телемарк пози“ – обмяна на позьорски снимки и видео клипове от „По света и у нас“.

Подробности за събитието следете във Фейсбук!

снимка: Restart Zona 82 Pamporovo

Телемаркът е един от най-старите стилове на каране, характерен с дълбоки, елегантни завои.

Въпреки че алпийските и ски туринг стиловете изместват телемарк ските от масовия интерес, те остават предпочитани от ентусиасти, които ценят автентичността, техническите предизвикателства и свободата на движение.

Днес телемарк карането преживява възраждане, особено сред любителите на фрирайда и беккънтри ските. Въпреки че не е толкова популярно, колкото традиционните алпийски стилове, то има своята лоялна общност от последователи по целия свят.

Вижте още: Игрите на зимата: Телемарк

СподелиShares

The post Празнуваме световния ден на телемарка в Пампорово на 1 март appeared first on 360mag.

Стопанинът на заслон „Ботев“ отново спасява турист в Стара планина

СподелиShares снимка: pss-bg.bg

Валентин Ангелов стопанисва заслон „Ботев“ в Стара планина и редовните туристи знаят, че могат да разчитат на подслон и топло посрещане. Нещо изключително важно, особено в суровите условия на зимата.

На 15 февруари, в 18.55 ч. в ПСС е получен сигнал от турист, намиращ се на билото на Стара планина, в района на вр. Млечен чал. Поради влошаване на времето и падналата мъгла, той не е в състояние да продължи.

Тъй като мястото е отдалечено, на планинските спасители от отрядите на ПСС в района на Централна Стара планина би отнело часове, за да стигнат до бедстващия. Затова те се свързват със стопанина на заслон „Ботев“ Валентин Анегелов и той организира транспорт със собствена снегоходна машина. След откриването на туриста е оказано съдействие за безопасно достигане до заслона.

Човек нищо не може да направи сам. Добре че са приятелите ми, които често са тук, за да ми помагат. Веднага включиха GPS устройство и така успяхме да стигнем до туриста,

– признава Вальо пред „360“.

Той не приема постъпката си за нещо изключително и не иска да говори за това. Но на питането ни отговаря, че за щастие не са чести случаите, в които се налага да спасява туристи и се надява да останат рядкост, защото срещу природата човек не може да се бори.

От коментар във Фейсбук на турист, който същата вечер е бил в заслона, става ясно, че спасеният турист не е бил адекватно подготвен:

„Вальо беше премръзнал от опити цял следобед да осигури вода за заслона… Тръгна 30 секунди, след като му се обадиха от ПСС. Респект!
Не искам на коментирам младежа – обувки за лятна екопътека, раничка за лаптоп, тръгнал за х. Плевен в 7 ч. вечерта в мъгла с 5/6 метра видимост.“

Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст отново изказа своята огромна благодарност на стопанина на заслон „Ботев“, който за пореден път, със собствени сили и средства, оказва помощ на пострадали туристи.

ПСС при БЧК напомня на туристите да се информират за обстановката в планините преди да тръгнат и да бъдат оборудвани с подходяща за условията екипировка.

Вижте още: ПСС – София: Боянският водопад е „горещата“ ни точка

СподелиShares

The post Стопанинът на заслон „Ботев“ отново спасява турист в Стара планина appeared first on 360mag.

Стопанинът на заслон „Ботев“ отново спасява турист в Стара планина

СподелиShares снимка: pss-bg.bg

Валентин Ангелов стопанисва заслон „Ботев“ в Стара планина и редовните туристи знаят, че могат да разчитат на подслон и топло посрещане. Нещо изключително важно, особено в суровите условия на зимата.

На 15 февруари, в 18.55 ч. в ПСС е получен сигнал от турист, намиращ се на билото на Стара планина, в района на вр. Млечен чал. Поради влошаване на времето и падналата мъгла, той не е в състояние да продължи.

Тъй като мястото е отдалечено, на планинските спасители от отрядите на ПСС в района на Централна Стара планина би отнело часове, за да стигнат до бедстващия. Затова те се свързват със стопанина на заслон „Ботев“ Валентин Анегелов и той организира транспорт със собствена снегоходна машина. След откриването на туриста е оказано съдействие за безопасно достигане до заслона.

Човек нищо не може да направи сам. Добре че са приятелите ми, които често са тук, за да ми помагат. Веднага включиха GPS устройство и така успяхме да стигнем до туриста,

– признава Вальо пред „360“.

Той не приема постъпката си за нещо изключително и не иска да говори за това. Но на питането ни отговаря, че за щастие не са чести случаите, в които се налага да спасява туристи и се надява да останат рядкост, защото срещу природата човек не може да се бори.

От коментар във Фейсбук на турист, който същата вечер е бил в заслона, става ясно, че спасеният турист не е бил адекватно подготвен:

„Вальо беше премръзнал от опити цял следобед да осигури вода за заслона… Тръгна 30 секунди, след като му се обадиха от ПСС. Респект!
Не искам на коментирам младежа – обувки за лятна екопътека, раничка за лаптоп, тръгнал за х. Плевен в 7 ч. вечерта в мъгла с 5/6 метра видимост.“

Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст отново изказа своята огромна благодарност на стопанина на заслон „Ботев“, който за пореден път, със собствени сили и средства, оказва помощ на пострадали туристи.

ПСС при БЧК напомня на туристите да се информират за обстановката в планините преди да тръгнат и да бъдат оборудвани с подходяща за условията екипировка.

Вижте още: ПСС – София: Боянският водопад е „горещата“ ни точка

СподелиShares

The post Стопанинът на заслон „Ботев“ отново спасява турист в Стара планина appeared first on 360mag.

Витоша прие зрелищно фрийстайл ски и сноуборд състезание през уикенда

СподелиShares

На 16 февруари се проведе четвъртото поредно издание на „Витоша Freestylerz”!
Събитието тази година имаше не само демонстрационен характер, но и за първи път се проведе официално състезание във фрийстайл рейл дисциплината, част от държавния календар на Българска Федерация Ски.

Някои от най-изявените родни скиори и сноубордисти се включиха в събитието и демонстрираха своите умения по изцяло новата арена във „Витоша Сноупарк“ на Меча поляна, която предостави голямо разнообразие от интересни и сложни за каране уреди, които се позиционират за първи път в България.

Най-добре сред сноубордистите в категория мъже елит се представи Анастас Сунков от клуб „Сноуборд Общество“ Смолян, който впечатли съдиите с много чисто каране и сложни трикове, които му донесоха резултат от 41.47 точки, който бе и най-високия през целия ден! След него на второ и трето място се класираха Петър Гьошарков от „НСА“ и Кристиян Димитров от „Мотен“.

При жените златния медал завоюва Яна Попова от „Бороборд“, следвана от Стефания Тончева от „Мотен“ и Анелия Ахтаподова от „Бороборд“. Най-висок резултат сред всчички дами – 26 точки, успя да постигне 15 годишната Радостина Славова, която оглави класирането при девойките.

При децата до 13 години в сноуборда конкуренцията бе много голяма, а най-добре се представи Кристиян Пенев от „Бороборд“ с 29.12 точки. С минимална разлика от 0.89 точки след него се класира Славян Янчев от „НСА“. Трети остана Деян Сивилов.

Скиорите също е представиха на много високо ниво, а първото място успя да завоюва смолянчанинът Георги Масурски. Втори след него се класира Александър Кандев от „Фриски.бг“, а трети остана съотборника му Валентин Дайски.

Победителите в отделните категории получиха медали и награди от партньорите и организаторите на събитието от Витоша Ски АД, Ред Бул, магазини Бордшоп, Допелхерц и Керхер България.

След малко повече от месец, на 23 март, Витоша ще бъде домакин на финалния кръг на Европейската купа по сноуборд във фрийстайл рейл дисциплината, а страната ни за първи път ще бъде домакин на такъв форум. Подобен тип състезания са много интересни и атрактивни за публиката и често по света се организират също в градска среда.

Междувременно сезонът на Витоша е в разгара си, а условията за зимни спортове са много добри. Днес планината осъмна с нова порция сняг, а прогнозите са за още валежи през следващите дни. Съоръженията работят, както за дневно, така и на нощното каране, което се провежда всяка седмица от сряда до събота включително, при благоприятни метеорологични условия.

Актуална информация за метеорологичната обстановка и отворените в релно време писти и съоръжения следете на www.vitoshaski.com

 

СподелиShares

The post Витоша прие зрелищно фрийстайл ски и сноуборд състезание през уикенда appeared first on 360mag.