Списание 360's Blog, page 43
February 25, 2025
Беглика Фест се завръща за своя 15-ти юбилей
снимка: Мила ДрумеваБеглика 2025: Поколението, което гледа напредСлед две години на очакване, един от най-устойчивите фестивали в България – Беглика Фест – се завръща за своя 15-и юбилей с нова визия, енергия и мащаб.
С нова концепция и разширена програма, между 7 и 10 август 2025 г., край яз. Голям Беглик, фестивалът ще предложи четири дни, посветени на изкуството, музиката, малките и големи общности и устойчивите практики.
снимка: Мила ДрумеваТазгодишното издание, което ще се проведе под мотото #ПоколениетоБеглика, стъпва на изгражданата с години сплотеност в беглишката общност, на човешката креативност и съзидателност, както и на споделените вдъхновения, които да осмислят пътя за следващите поколения.
снимка: Мила ДрумеваВ рамките на четирите дни фестивалът ще предложи богата програма, в която всеки може да кандидатства със свой концептуален проект. Тя включва:
Международна арт резиденция. За първи път Беглика ще бъде домакин на пространство за творци от цял свят. Художници, скулптори, сценографи, танцьори и визуални артисти ще имат възможност да създадат лендарт инсталации и пърформанси, които ще се слеят с естествените форми на Родопите. Вижте как може да кандидатствате като индивидуален артист и като арт колектив или организация.
снимка: Мила ДрумеваФорум „Солария“ за млади родители с въпроси и идеи за развитието на децата – своите и на съседите. Заедно с експерти те ще дискутират теми като семейно здраве, раждане, отглеждане и възпитание, а 5% от стойността на всеки закупен билет ще подпомогне разгръщането на проекта. Може да заявите своето участие в него чрез формата за заявка.
Музикални предложения. Традиционното и модерно звучене отново ще се срещнат на Беглика под формата на каба гайди, ecstatic танци, хороводни срещи и отворени музикални сесии, в които също може да се включите. Сред акцентите е и представянето на ОРФЕИКА – лейбълът на фестивала за автентична българска музика и модерен етно фолк.
снимка: Мила ДрумеваПрограмата „Колективен дух“ включва визуални, музикални и театрални споделяния, общностни инициативи, образователни формати, игри, работилници, практики в сферата на личностното развитие и себепознание и други творчески начинания с отворен код. Кандидатствайте в програмата тук.
Играй. Твори. Бъди!Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
снимка: Мила ДрумеваСподелиShares
The post Беглика Фест се завръща за своя 15-ти юбилей appeared first on 360mag.
Туристическо дружество „Васил Левски“ – Карлово се готви за своя 15-и благотворителен бал
Добрите примери в туристическата общност са не един и два. Казват, че хората в планината са различни. Различни са и хората, които обичат и милеят за планината.
Така, всяка година, вече 15 поредни, в Карлово се провежда традиционният благотворителен бал на Туристическо дружество „Васил Левски“. На него се събират около 200 организирани туристи и планинари, за да подкрепят дружеството и да дадат своята лепта за поддържането на карловските хижи.
Обичайно балът се провежда в началото на март, а тази година неговото 15-о издание ще бъде на 28 февруари. Това е едно от най-чаканите събития в града, на което си дават среща планинари, туристи и хора, вдъхновени от Балкана. Освен че се забавляват и си споделят истории, преживени в планината, те са там, за да подкрепят каузата, посветена на карловските хижи в Стара планина и Средна гора.
х. Васил Левски / снимка: Туристическо дружество „Васил Левски“ТрадицияВ продължение на 14 години традиционният благотворителен бал на ТД „Васил Левски“ събира между 12 000 и 20 000 лева, всяка година. В този период с набраните суми са извършени значими ремонти на карловските хижи, сред които изграждане на санитарни възли на „Васил Левски“, вътрешни тоалетни и бани, както и парно на „Хубавец“, поставени са по 2 нови ел. табла на „Балкански рози“ и „Хубавец“, извършени са ремонт, благоустрояване и подобряване на водохващането на обектите. През последните две години са закупени и доставени нова турбина и нов двигател (за турбината) за ВЕЦ-а на „Хубавец“, направена е хидроизолация за плочата на същата хижа. През 2024 г. е поставена фотоволтаична система на х. „Равнец“, а „Хубавец“ се сдобива с чисто нова готварска печка, разказва секретарят на дружеството Ангел Рунташки.
Началото на благотворителния бал е поставено от инициативата на инж. Христо Тахчиев, заместник-председател на ТД „Васил Левски“, който има значим принос за развитие на организираното туристическо движение в Карлово. В негова памет неотдавна на стената на хижа „Васил Левски“ е поставен негов барелеф от приятелите му.
Вижте още: Историята на хижа „Васил Левски“ („Юмрукчал“)
х. Хубавец / снимка: Туристическо дружество „Васил Левски“Подпомагане на хижитеСредствата, които ще бъдат събрани тази година, ще бъдат предназначени основно за хижа „Свежен“ в Средна гора и хижа „Равнец“ в Стара планина, над Карлово, които тази година честват 50-годишен юбилей от изграждането си и от приемането на първите туристи. Туристическо дружество „Васил Левски“ възнамерява с част от приходите от бала да изгради до хижа „Свежен“ навес от 50 кв. м, а в хижа „Равнец“ да бъде довършена изолацията на водохващането. Ще продължи и оборудването на хижа „Васил Левски“ с четири фотоволтаични панела и акумулаторни батерии, и ще бъдат сменени 9 матрака.
Вижте още: В сърцето на Балкана: Екопътека Бяла река
х. Свежен / снимка: Туристическо дружество „Васил Левски“ПриходитеЧаст от приходите от бала постъпват от кувертите, но повечето са от търга и томболата, които се разиграват.
Тази година участниците в събитието ще наддават за картина на карловския художник Атанас Сеизов и за пано дърворезба от Атанас Господарски. Бизнесменът Теодор Шойлеков пък, който е сред най-запалените туристи в Карлово, приготвя за благотворителния търг кошница със суджуци, луканки и други месни деликатеси, които неговият приятел Ненко Трифонов, фермер с цехове за месо и млекопреработка, ще предложи за наддаване.
Най-очаквано е наддаването за огромната торта с площ над 1 квадратен метър, изработена от Цена Костова. Любопитно е, че тази година тортата ще бъде дори по-голяма отпреди, тъй като на нея ще бъдат изобразени двете хижи-юбилярки „Свежен“ и „Равнец“. След като сладкото изкушение бъде продадено на търга, то ще бъде разрязано на 200 парчета и така ще подслади вечерта на всеки от участниците в бала.
Балът ще се проведе на 28 февруари, петък, от 19:00 ч. в ресторант „Карлово“. Цената на куверта е 70 лв., като 30 от тях отиват за благотворителност.Отговорни за празничната атмосфера и този път ще бъдат DJ Батата и две от най-обичаните карловски формации – фолклорен ансамбъл „Розова долина“ и певческата школа „Карловойс“.Местата са вече почти запълнени, но все още може да се включите, като си направите резервация при секретаря на дружеството Ангел Рунташки, на телефон 0896 688 523. Подробности за събитието може да следите и във Фейсбук страницата на дружеството.СподелиShares
The post Туристическо дружество „Васил Левски“ – Карлово се готви за своя 15-и благотворителен бал appeared first on 360mag.
Полярният полумаратон в Швеция завърши със световен рекорд на босо бягане
снимка: Pawel Durakiewicz, ФейсбукПрез изминалия уикенд, по време на едно от най-екстремните състезания в света – Леденския морски маратон в Люлео, Швеция – полският маратонец Павел Дуракевич се изправи срещу ледените стихии. 46-годишният смелчага пробягва трасето бос върху сняг и лед, поставяйки нов Световен рекорд на Гинес за най-бърз полумаратон, проведен в такива условия.
Дуракевич пресича финалната линия за 1 час, 50 минути и 29 секунди, подобрявайки предишния рекорд (поставен миналата година) с 11 секунди. Въпреки че няколко атлети са постигали по-добри времена, техните резултати не са официално признати. Според правилата на Световните рекорди на Гинес, постижението трябва да бъде измерено в официално състезание.
снимка: Pawel Durakiewicz, ФейсбукЛеден маратон с екстремни условияЛеденският морски маратон в Люлео е един от само двата полумаратона в света, които се провеждат изцяло върху замръзнало море. Другото такова състезание се организира в Ботническия залив, който разделя Швеция и Финландия.
Участниците се наслаждават на зашеметяващи арктически пейзажи, но също така трябва да се справят с опасен заледен терен и минусови температури. Тази година температурата пада до -10 градуса по Целзий, което е по-студено от сезонната средна стойност от -5 градуса.
Докато официалният сайт на състезанието подчертава необходимостта от специализирани обувки за безопасност върху лед и сняг, Дуракевич избра да бяга напълно бос.
Вижте още: „Победих в Монголия“: Петър Стойчев се наложи на 1 миля в ледените води на езерото Хьовсгьол
снимка: Pawel Durakiewicz, ФейсбукОпитен рекордьор с кауза46-годишният бегач не е непознат за екстремните предизвикателства. Той вече притежава няколко световни рекорда на Гинес, включително за най-дълго бягане бос (3 409 км) и най-бърз олимпийски триатлон бос, като завършва формата за 2:57:40 часа. Олимпийският триатлон включва 1 500 м плуване, 40 км колоездене и 10 км бягане.
Но този полумаратон не беше просто гонене на рекорди – Дуракевич направи всичко това в името на благотворителна кауза. Чрез участието си в Леденския морски маратон в Люлео той набира средства за своята фондация Diamond Soul, която се бори със злоупотребата с наркотични вещества и алкохолна зависимост, и насърчава здравословен начин на живот чрез бягане, фитнес и правилно хранене.
Вижте още: Българин на 69 години е световен шампион по плуване в ледени води
В профила си във Фейсбук Дуракевич написа:
Преди осем години бях на ръба да загубя всичко, в капана на дълбока зависимост към алкохола. Днес, на 46, съм в най-добрата форма в живота си.
Ако аз успях да обърна живота си, ти можеш да постигнеш всичко, което си поставиш за цел. Вие сте чудо, което чака да бъде открито, а не проблем, който трябва да бъде поправен, Diamond Soul Foundation
СподелиSharesВижте тази публикация в Instagram.
Публикация, споделена от Paweł Durakiewicz (@pawel_durakiewicz)
The post Полярният полумаратон в Швеция завърши със световен рекорд на босо бягане appeared first on 360mag.
February 24, 2025
Ветераните на българския алпинизъм: проф. Васил Захариев
снимка: архив на доц. Сандю БешевПроф. Засил Захариев е роден на 8 юни 1895 г. в Самоков, което го прави връстник на организираното туристическо движение в България. По специалност е график – изкуствовед. Счита се за основоположник на българската графика.
Основното си образование завършва в родния си град Самоков. През 1911 г. записва Художественото индустриално училище в София. Поради настъпилите военни години, в които той участва, на три пъти прекъсва следването си и го завършва едва през 1919 г.
Две години след дипломирането си работи като волнонаемен учител в родния си град Самоков, а през 1922 – 1924 години специализира Декоративно изкуство и графика в Лайпциг, при най-известните по това време професори А. Колб и Х. Мюлер.
Завърнал се в България, той е назначен за преподавател в Художествената академия в София. Години по-късно става професор и като такъв той работи от 1929 до 1945 г., като от 1934 до 1943 г. е избран и за ректор на Академията. През това време той е и активен общественик и най-вече един от водещите художници-преподаватели.
Негова е инициативата за съставянето на списък на архитектурните и художествени паметници в България от национално значение, които да бъдат защитени от закона. Допринася извънредно много за музейното дело в родния си град Самоков.
Многобройни са и научните му публикации на теми като – илюстрации на книги, пощенски марки и банкноти. Проф. Васил Захариев е и първият българин, чиито творби са изложени на международни изложби, между които Загреб 1929 г. Автор е и основоположник на черно-бели и цветни гравюри на дърво. През 1971 г. е удостоен със званието „Заслужил художник”.
През всичкото това време той е и много активен в областта на туризма и то във високото планинарство. Най-често в планината е в компанията на негово царско Височество Цар Борис III. Известно време е и зам.-председател на Българското туристическо дружество, член е на ръководството на ЮТС и на БАК.
Вижте: Ветераните на българския алпинизъм: проф. Георги Щерев
В планината проф. Васил Захариев, освен въжето и пикела, носи четки и бои, защото първопричината, за да бъде в планината е рисуването, което го прави и родоначалник на планинската гравюра. И не след дълго той става и най-добрият планински художник на българските планини. Рисува най-вече рилските върхове – Мусала, Купените, Злия зъб, Орловец, Петлите и Мальовица. Много интересен обект за него е и Страшното езеро.
А зимно време към всичките тези атрибути той прибавя и ските, защото участва и в не един ски туристически преход във високата планина. Той е и един от първите планинари, разучили, преминали и дали имена на поредицата върхове от Попова шапка до Мальовица, които днес познаваме като „Петлите”. Често обект на неговата четка са и красивите Рилски езера.
Под неговото перо са и редица статии в излизащите по това време туристически издания – Годишник на БАК, списанията „Български турист”,” Млад турист” и „Туристически организатор”. Като западен възпитаник и най-вече човек от свитата на царското обкръжение, след 1945 г. той, както и много други активни планинари, са отстранени от развитието на туризма, ските и алпинизма.
Дългогодишният си много активен и осмислен жизнен път завършва на 29. 11.1971 г. , което го прави малко познат на днешното поколение планинари.
Автор на текста и архив снимки: доц. Сандю Бешев
Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт.
СподелиSharesThe post Ветераните на българския алпинизъм: проф. Васил Захариев appeared first on 360mag.
Стефан Иванов представи останалите гребци в експедицията през Индийския океан
Както вече ви разказахме, Стефан Иванов ще се отправи на следващата си експедиция през месец май 2025 г. Това ще бъде неговата четвърта океанска експедиция, като за гребането през Индийския океан ще разчита на още трима гребци – Ралф Тюин от Нидерландия, Евгений Судир от Украйна и Лиу Йонг от Китай.
За екипажа Стефан споделя: „Ралф беше наш навигатор по време на първата ни експедиция през Атлантика и е участвал в множество океански гребни експедиции. Лиу Йонг също е прекосявал Атлантика с други гребци. Само Евгений ще гребе за първи път в океан, но той е по-як от всеки от нас.“
А ето и представянето на всеки от екипажа:
Ралф Тюин е роден в Холандия през 1971 г. Има 20-годишна дъщеря – Айсис и 15-годишен син – Рави. Ралф е гребал в 12 презокеански експедиции за общо 958 дни. Има 22 спортни световни рекорда.
Изминал е с колело повече от 10 000 км по целия свят, пресичайки девет пъти цял континент. Прекосил е Австралия два пъти с гребен велосипед през континента. Поставил е рекорд за прекосяване на Африка с колело през лятото. Пробягал е 1 500 км за 24 дни през централната част на Австралия през лятото. Изкачвал е планини на повечето континенти. Участвал е в няколко арктически експедиции.
Евгений Судир е роден в Украйна през 1984 г. Живее в Германия от 2014 г. Работи в сферата на информационните технологии и има страст към спортовете, свързани с издръжливост и приключенията. Интересите му включват свободно и водолазно гмуркане, колоездене и бягане на дълги разстояния, постоянно търсене на предизвикателства, които изпитват неговите физически и психически граници.
Евгений е женен и е баща на три деца: 16-годишна дъщеря от първия му брак и двама сина на 2 и 3 години. Балансирайки между семейния живот, професионалните ангажименти и екстремните спортни предизвикателства, той вярва, че растежът идва чрез издръжливост – физическа, умствена и професионална. „Излизането извън зоната на комфорт е това, което прави живота наистина удовлетворяващ“.
Лиу Йонг е роден в Китай през 1969 г. Работи в Университета по туризъм в Съчуан като професор по културно наследство и развитие на туризма. В момента е главен директор на Научноизследователския център за развитие на планинския туризъм и развлекателния спорт.
Лиу се занимава с алпинизъм и други приключения над 30 години. Интересите му включват алпийско катерене, скачане с парашут, парапланеризъм, летене с уингсют и колоездене на дълги разстояния. Пътувал е по света, за да изследва много недокоснати места. Неговата страст е да общува с природата, хората и различните култури, чрез приключения. През 2023 г. Лиу успешно прекосява Атлантика с петима френски гребци.
Сред целите им ще бъдат най-бързо прекосяване на Индийския океан и най-дълго гребане в Индийския океан. Както и в предишните си три гребни експедиции, Стефан ще посвети и тази на каузата „Да! За живот!” на българското Министерство на здравеопазването, която цели да насърчи повече хора да вземат решение да дарят органите си след смъртта си, за да могат с тях да бъдат осъществени животоспасяващи трансплантации.
Всичко за експедицията четете тук: По вълните на Индийския океан: новата гребна експедиция на Стефан Иванов
СподелиShares
The post Стефан Иванов представи останалите гребци в експедицията през Индийския океан appeared first on 360mag.
Първо зимно преминаване по Тур Странджа: 177 км за 33 часа
снимка: Dimitar Tzankov Dimitrov / Mitakis FotosПолина Маврева и Стоян Стоянов завършиха успешно първото зимно преминаване по Тур Странджа, с подкрепящ екип. Те изминаха пеша 177-те километра през Странджа – от Елхово до Ахтопол, в сериозни зимни условия. Тяхното време е 33:04:04 часа, съобщава Runalizator.
Стартът на прехода бе даден в 07:00 ч. на 22 февруари и завърши на 23 февруари, в 16:04:04 ч.
В първоначално обявения формат преходът трябваше да се осъществи в дамски състав от Полина Маврева и Златка Вълчева. Двете изминаха заедно 60 км, но поради стомашни проблеми, Златка прекрати участието си. Вместо нея, с Полина продължи тръгналият като пейсър Стоян Стоянов. Участници в подкрепящия екип бяха още: Петър Христов (Adventure Peter), Димитър Димитров (Митакиса) и Стилян Аврамов.
Междувременно на 23 февруари Полина отпразнува в движение своя рожден ден.
Участници и подкрепящ екип на първо зимно преминаване по Тур СтранджаДо момента има още три пешеходни преминавания на маршрута, но те не са в зимни условия:
Димитър Кутев 22:40:45
Николай Дерменджиев 28:19:34
Иван Шишманов 29:27:54
The post Първо зимно преминаване по Тур Странджа: 177 км за 33 часа appeared first on 360mag.
Радостина Славова: сноубордът като мечта и вдъхновение
Снимка: Actiongraphers/Perelik AdventureСноубордът за нея не е просто спорт, а предизвикателство, което приема със сърце и душа. Всяко спускане носи следа от часовете, прекарани в упорити тренировки и вярата, че всяко усилие води до успех. Въпреки препятствията, тя доказва, че страстта и волята могат да издигнат духа над ограниченията.
Радостина Славова, известна още „Светкавичката“, е млада сноуборд надежда, чийто талант прави впечатление отрано. Тя е от Варна и е на 14 години. Любовта към сноуборда се предава към нея от родителите ѝ. Когато е едва на тригодишна възраст, баща ѝ я закрепва на своята дъска, и цял сезон карат заедно.
Година по-късно, когато е на четири, тя вече съзнателно започва да се учи да кара, а с всяка следваща година уменията ѝ се развиват все по-бързо. На осем години постъпва в самоковския клуб „Бороборд“ и започва да тренира на сериозно спортно ниво.
Вижте още: Изгряват звезди: Андреа Коцинова и Радостина Славова – новата надежда в българския сноуборд
Радостина Славова стъпва на борда самостоятелно на 4-годишна възрастДа живееш на морския бряг и да се подготвяш за екстремен зимен спорт, не е лесно. Но водена от огромното си желание и подкрепяна от своите родители, Радост успява. През зимата тренира с отбора си два пъти на ден и учи вкъщи, между тренировките.
Към днешна дата Радост вече има в актива си забележителна колекция от трофеи, състояща се от над 100 завоювани медали и купи, 90% от които са златни. Младата надежда се класира на първо място и на повечето държавни първенства през последните 6 години.
Радостина Славова е участвала и на няколко международни състезания, където също печели златни медали. Два пъти е награждавана от БФСки с купа „Надежди“, а през 2024 година заема пето място в класацията за спортист на годината на град Самоков.
Благодарение на постоянното и силно представяне на Радост в състезанията, през сезон 2023/2024 тя заслужено печели покана за участие на финалите на престижния световен формат „World rookie tour“ в Австрия. Там представя страната ни достойно и става четвърта в дисциплината “халфпайп”, за която тя дори няма условия да се подготвя в България.
Вижте още: Българските сноуборд таланти: Андреа Коцинова и Радостина Славова
Повечето медали и купи на Радост Славова са златниРадост тренира почти всички дисциплини в сноуборда – слоупстайл, бордъркрос, бигеър и слалом, което е практика при младите сноубордисти, за да се даде възможност да се изяви най-силната им страна.
Екипировката, която ѝ е необходима, включва различна сноуборд дъска за всеки стил сноуборд, автомати за дъските, обувки, екипи, каски и др. части на екипировката, специфични за всеки стил.
Радост Славова с родителите си Иван Славов и Николина МилановаПрез сезон 2024/2025 за Радост предстоят общо 14 състезания, като целта е да участва в повече международни надпревари от календара на FIS и Европейската купа:
В календара ѝ са минимум два старта за Европейска купи, четири Държавни първенства в борба за общо осем купи, в различните дисциплини.
Радост и семейството ѝ подхождат изключително сериозно към нейната подготовката на спортист, което изисква голяма отдаденост. За да поддържа физическо ниво през топлите месеци, тя тренира и други спортове като уейкборд, плуване, сърф и др.
Вижте още: Фрийстайл сноуборд надеждата ни Радостина Славова завоюва победа в Унгария
За да бъде винаги на ниво и да има нужните условия за тренировки и възстановяване, подходяща екипировка, и средства, които да подсигурят участията в престижни състезания и турнири, както и пътуването, свързано с тях, на Радост ѝ е необходима финансова подкрепа.
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67bc7ae63b252 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
Светкавичката
1 на 8
Може да подкрепите Светкавичката като поръчате чрез лично съобщение на
https://www.facebook.com/share/16FVBb2Rk6/ или на мейл: ninka201987@abv.bg
Цената е:
Тениска 50 лв.
Суитчър: 100 лв.
Заплащането на тениската или суитчъра, или подкрепата за Светкавичката може да направите чрез revolut.me/nikoli3anm или на сметка BG81STSA93001527485665, титуляр: Nikolina Milanova.
Подкрепете Радостина Славова през този сезон! Бъдете част от пътя ѝ към върха на световният сноуборд и помогнете да постигне високите цели, за които работи усърдно всеки ден! СподелиSharesThe post Радостина Славова: сноубордът като мечта и вдъхновение appeared first on 360mag.
February 23, 2025
Фрийстайл сноуборд надеждата ни Радостина Славова завоюва победа в Унгария
снимка: СК “БороБорд”В неделя надеждата на българския фрийстайл сноуборд Радостина Славова постигна невероятен успех, завоювайки първо място в надпреварата World Rookie Tour в Унгария.
Състезателката от СК “БороБорд” спечели първо място в категории до 15 и до 18 години, като пребори сериозната конкуренция на представителките на Словакия, Чехия, Унгария и Сърбия.
Вижте още: Радостина Славова: сноубордът като мечта и вдъхновение
Като награда за своята победа Радост получи едноседмичен лагер в Австрия през есента.
Поздравления за големия успех!
СподелиSharesThe post Фрийстайл сноуборд надеждата ни Радостина Славова завоюва победа в Унгария appeared first on 360mag.
February 21, 2025
Историята на Туристическо дружество „ОРЕЛА 1935” – Хисаря
През есента на 1934 година неколцина младежи от Хисар, които учат в Карлово, участват в няколко туристически излети на карловските туристи. Те вземат участие и в строителството на карловската хижа „Васил Левски”. Това им харесва и решават да основат свое дружество под името „Богдан”, на името на най-високия връх в Средна гора (1604 м). През пролетта на 1935 година дружеството е утвърдено от Българския туристически съюз и това поставя началото на туристическото движение в Хисаря.
За първи председател е избран свещеник Никола родом от с. Паничери, а за секретар Желязко Колев, служител в инвалидния дом „Хисар” (санаториума на Министерство на отбраната). За една година членовете на дружеството от двадесет нарастват с петдесет човека. Това ги ентусиазира и решават да си построят и те хижа в местността „Коритата” по подобие на карловските им приятели. За тази патриотична идея хисарските туристи организират редица мероприятия за събиране на средства – вечеринки, певчески групи, томболи, коледуване и лазаруване.
Така до 1941 г. туристите събират 300 000 лв. Председател на дружеството по това време е Евтим Сотиров, а секретар Борис Бормалийски. Тъй като според тогавашните закони, големи суми не могат да се държат в частни лица, те ги внасят в банката. След 1945 г. цялата сума обаче е приватизирана. После уж предадена на Почивно дело, а след това парите изчезват незнайно къде. Това отчайва хисарските туристи – пропаднали са години на упорит труд и дейността им бавно замира. С това завършва първият етап на организирания туризъм в Хисаря.
С възстановяването на БТС през 1957 г. се създават по-оптимистични възможности и хисарските туристи не ги пропускат. Още на 21 декември 1957 г. тридесет и един ентусиасти създават ново туристическо дружество „Орела”, кръстено на едноименния връх над „Коритата”, който е на територията на хисарска община, а не както преди на връх Богдан, който се намира на софийска територия. За председател е избран Петър Конов, а Желязко Колев за секретар. Само за една година членовете стават 100 души, а на отчетно-изборното събрание през 1958 г. за председател е избран многообещаващия учител по география Енчо Енчев и секретар Васил Колчев.
Вижте още: Историята на хижа „Фенера“
Енчо Енчев оправдава надеждите, като остава на тази изборна длъжност 40 години. Той е заслужил деятел на БТС и почетен гражданин на гр. Хисаря. Дружеството става член на БТС със свое знаме и печат. Една от първите задачи на новото дружество е да построи туристически заслон „Сакар”, който е почти на половина път от с. Хисаря до плануваната тяхна хижа.
Хижа “Фенера”
Успешното му и бързо завършване през 1959 г. ги насърчава да вземат решение за построяване и на хижа “Фенера”, която да бъде под едноименния връх. За целта дружеството възлага на архитект Духнев да изготви проект за хижата. Строителството продължава до 06.09.1964 год., когато е и официалното откриване на хижата. В строителството голяма помощ оказва Министерство на отбраната, което предоставя два хеликоптера, с които се изнася цялото вътрешно оборудване, за което решаваща роля изиграва тогавашният министър Добри Джуров. Неоценима е и помощта на Райко Дамянов – зам.-председател на МС и председател на БТС, както и секретаря на БТС Георги Божков.
Към откритата хижа проявяват интерес много ръководни лица като Станко Тодоров, който през 1967 г. в лицето си на министър-председател, посещава хижата с голяма част от министрите. Няколко пъти с целия Генерален щаб на хижата празнува рождения си ден ген. Добри Джуров. Чест гост тук е патриарх Кирил, който има отношение не само към туризма, но дори и към алпинизма. Пътят до хижата се поддържа проходим за автомобили до 1990 г. В момента хижата е достъпна само с високопроходими автомобили.
В този период се развива и активна туристическа дейност, в която участват ученици, служители и работници от различни ведомства в Хисаря. Ежегодно се организират градски състезания по туризъм, окръжни и републикански състезания по ориентиране с участие на туристи от Хисаря. Екскурзионни групи в Рила, Пирин, Родопи, Средна гора, Осогово. Правят се редовни походи по Ком-Емине, по р. Марица със салове, по Дунав със салове и лодки, както и едномесечно плаване с каяци по брега на Черно море – от с. Блатница до с. Резово.
Вижте още: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Фенера“
В годините на прехода, настъпват промени в дружеството, които засягат и туристическото движение. През 1991 г. за председател е избран Живко Гаргов, който в този период трябва да изпълни най-тежката задача – пълна ликвидация на имущество и персонал. Дружеството, с управителния съвет и членовете, запазва своята дейност и традиции с лични средства.
През 2004 година, със съдействието на Община Хисаря, по повод включване на града в списъка на 100-те национални обекти, се провежда учредително събрание и за председател е избран Иван Чавов, който предприема необходимите законови действия за възстановяване и вписване на дружеството, като дружество с нестопанска цел. В това си качество дружеството поема и стопанисването на х. „Фенера”. Въпреки всички проблеми с наематели и сключени договори, туристическата дейност не прекъсва. Отпуснати са средства от община Хисаря по спортния календар за ежегодно провеждане на туристически походи с ученици.
Вижте още: Хижа „Фенера“
След изтекъл мандат, през 2008 г. за председател на дружеството е избрана Ваня Бегова, с основна мисия – повишаване на интереса към туризма и привличане на младежите и децата от общината в дейностите на туристическото дружество, създаване на навици за движение в планината; Интерес към туристическите обекти в България, включени в движението „Опознай България”. Провеждат се велопоходи, вело-състезания, които стават традиционни по време на празниците на града.
От 2012 г. за председател на дружеството е избран Стоян Чолаков. Основните задачи, които си е поставило новото ръководство, са за активиране на учащите в туризма, регистрация на дружеството в Министерството на правосъдието и Министерство на туризма, и подготовка на документи за собствеността на хижата. Хижа „Фенера” е с 36% собственост на БТС и 64% собственост на дружеството, регистрирана с нотариален акт от 2014 г. За осемгодишен период са проведени пешеходни преходи в Рила, Пирин, Стара планина, Осогово, Витоша, Олимп и посетени туристически маршрути от движението „100 Национални обекта”. През 2017 г. хижа „Фенера” е категоризирана с “два еделвайса”.
От 2020 г. за председател на дружеството е избрана Дияна Денкова – пешеходният туризъм продължава и се осъществява с активното участие на туристи ветерани. Комуникацията между туристи и БТС на база технологични въведения става по-достъпна и информативна за всички членове. В този период хижа „Фенера” става на 60 години. Открита е чешма в памет на г(Енчо Енчев и паметна плоча на хижата в памет на строителите.
От 2024 год. всички мероприятия по план- графика са осъществени, но някои се променят, поради лоши метеорологични условия. Създадена е ФБ група за информираност на членовете и привличане на нови. Членската маса се увеличава двойно и към момента е 57 души.
Дружеството предприема акция „Да спасим дърветата” в нашия „Зелен град на България”. Организира присъединяването на деца любители на пешеходния туризъм. Организирано е официално връчване на значките на движението „100 Национални туристически обекта”.
Предстои официалното честване на 90-ата годишнина от създаването на дружеството, на 25 март 2025 г., с различни мероприятия.
Вижте поредицата: Историите на българските хижи и заслони
СподелиSharesThe post Историята на Туристическо дружество „ОРЕЛА 1935” – Хисаря appeared first on 360mag.
ÐÑÑоÑиÑÑа на ТÑÑиÑÑиÑеÑко дÑÑжеÑÑво âÐÐ ÐÐÐ 1935â â ХиÑаÑÑ
ÐÑез еÑенÑа на 1934 година неколÑина младежи Ð¾Ñ Ð¥Ð¸ÑаÑ, коиÑо ÑÑÐ°Ñ Ð² ÐаÑлово, ÑÑаÑÑÐ²Ð°Ñ Ð² нÑколко ÑÑÑиÑÑиÑеÑки излеÑи на каÑловÑкиÑе ÑÑÑиÑÑи. Те Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð°Ñ ÑÑаÑÑие и в ÑÑÑоиÑелÑÑвоÑо на каÑловÑкаÑа Ñ
ижа âÐаÑил ÐевÑкиâ. Това им Ñ
аÑеÑва и ÑеÑÐ°Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ñ Ñвое дÑÑжеÑÑво под имеÑо âÐогданâ, на имеÑо на най-виÑÐ¾ÐºÐ¸Ñ Ð²ÑÑÑ
в СÑедна гоÑа (1604 м). ÐÑез пÑолеÑÑа на 1935 година дÑÑжеÑÑвоÑо е ÑÑвÑÑдено Ð¾Ñ ÐÑлгаÑÑÐºÐ¸Ñ ÑÑÑиÑÑиÑеÑки ÑÑÑз и Ñова поÑÑÐ°Ð²Ñ Ð½Ð°ÑалоÑо на ÑÑÑиÑÑиÑеÑкоÑо движение в ХиÑаÑÑ.
Ðа пÑÑви пÑедÑедаÑел е избÑан ÑвеÑеник Ðикола Ñодом Ð¾Ñ Ñ. ÐаниÑеÑи, а за ÑекÑеÑÐ°Ñ ÐелÑзко Ðолев, ÑлÑжиÑел в Ð¸Ð½Ð²Ð°Ð»Ð¸Ð´Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð¼ âХиÑаÑâ (ÑанаÑоÑиÑма на ÐиниÑÑеÑÑÑво на оÑбÑанаÑа). Ðа една година ÑленовеÑе на дÑÑжеÑÑвоÑо Ð¾Ñ Ð´Ð²Ð°Ð´ÐµÑÐµÑ Ð½Ð°ÑаÑÑÐ²Ð°Ñ Ñ Ð¿ÐµÑдеÑÐµÑ Ñовека. Това ги енÑÑÑиазиÑа и ÑеÑÐ°Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° Ñи поÑÑÑоÑÑ Ð¸ Ñе Ñ Ð¸Ð¶Ð° в меÑÑноÑÑÑа âÐоÑиÑаÑаâ по подобие на каÑловÑкиÑе им пÑиÑÑели. Ðа Ñази паÑÑиоÑиÑна Ð¸Ð´ÐµÑ Ñ Ð¸ÑаÑÑкиÑе ÑÑÑиÑÑи оÑганизиÑÐ°Ñ ÑедиÑа меÑопÑиÑÑÐ¸Ñ Ð·Ð° ÑÑбиÑане на ÑÑедÑÑва – веÑеÑинки, певÑеÑки гÑÑпи, Ñомболи, коледÑване и лазаÑÑване.
Така до 1941 г. ÑÑÑиÑÑиÑе ÑÑбиÑÐ°Ñ 300 000 лв. ÐÑедÑедаÑел на дÑÑжеÑÑвоÑо по Ñова вÑеме е ÐвÑим СоÑиÑов, а ÑекÑеÑÐ°Ñ ÐоÑÐ¸Ñ ÐоÑмалийÑки. ТÑй каÑо ÑпоÑед ÑогаваÑниÑе закони, големи ÑÑми не Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ Ð´Ð° Ñе дÑÑÐ¶Ð°Ñ Ð² ÑаÑÑни лиÑа, Ñе ги внаÑÑÑ Ð² банкаÑа. След 1945 г. ÑÑлаÑа ÑÑма обаÑе е пÑиваÑизиÑана. ÐоÑле Ñж пÑедадена на ÐоÑивно дело, а Ñлед Ñова паÑиÑе изÑÐµÐ·Ð²Ð°Ñ Ð½ÐµÐ·Ð½Ð°Ð¹Ð½Ð¾ кÑде. Това оÑÑайва Ñ
иÑаÑÑкиÑе ÑÑÑиÑÑи – пÑопаднали Ñа години на ÑпоÑÐ¸Ñ ÑÑÑд и дейноÑÑÑа им бавно замиÑа. С Ñова завÑÑÑва пÑÑвиÑÑ ÐµÑап на оÑганизиÑÐ°Ð½Ð¸Ñ ÑÑÑизÑм в ХиÑаÑÑ.
С вÑзÑÑановÑванеÑо на ÐТС пÑез 1957 г. Ñе ÑÑÐ·Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ Ð¿Ð¾-опÑимиÑÑиÑни вÑзможноÑÑи и Ñ Ð¸ÑаÑÑкиÑе ÑÑÑиÑÑи не ги пÑопÑÑкаÑ. ÐÑе на 21 декемвÑи 1957 г. ÑÑидеÑÐµÑ Ð¸ един енÑÑÑиаÑÑи ÑÑÐ·Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾ ÑÑÑиÑÑиÑеÑко дÑÑжеÑÑво âÐÑелаâ, кÑÑÑÑено на ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑÑÑ Ð½Ð°Ð´ âÐоÑиÑаÑаâ, койÑо е на ÑеÑиÑоÑиÑÑа на Ñ Ð¸ÑаÑÑка обÑина, а не какÑо пÑеди на вÑÑÑ Ðогдан, койÑо Ñе намиÑа на ÑоÑийÑка ÑеÑиÑоÑиÑ. Ðа пÑедÑедаÑел е избÑан ÐеÑÑÑ Ðонов, а ÐелÑзко Ðолев за ÑекÑеÑаÑ. Само за една година ÑленовеÑе ÑÑÐ°Ð²Ð°Ñ 100 дÑÑи, а на оÑÑеÑно-избоÑноÑо ÑÑбÑание пÑез 1958 г. за пÑедÑедаÑел е избÑан многообеÑаваÑÐ¸Ñ ÑÑиÑел по геогÑаÑÐ¸Ñ ÐнÑо ÐнÑев и ÑекÑеÑÐ°Ñ ÐаÑил ÐолÑев.
ÐижÑе оÑе: ÐÑÑоÑиÑÑа на Ñ Ð¸Ð¶Ð° âФенеÑаâ
ÐнÑо ÐнÑев опÑавдава надеждиÑе, каÑо оÑÑава на Ñази избоÑна длÑжноÑÑ 40 години. Той е заÑлÑжил деÑÑел на ÐТС и поÑеÑен гÑажданин на гÑ. ХиÑаÑÑ. ÐÑÑжеÑÑвоÑо ÑÑава Ñлен на ÐТС ÑÑÑ Ñвое знаме и пеÑаÑ. Ðдна Ð¾Ñ Ð¿ÑÑвиÑе задаÑи на новоÑо дÑÑжеÑÑво е да поÑÑÑои ÑÑÑиÑÑиÑеÑки заÑлон âСакаÑâ, койÑо е поÑÑи на половина пÑÑ Ð¾Ñ Ñ. ХиÑаÑÑ Ð´Ð¾ планÑванаÑа ÑÑÑ
на Ñ
ижа.
Хижа âФенеÑаâ
УÑпеÑноÑо Ð¼Ñ Ð¸ бÑÑзо завÑÑÑване пÑез 1959 г. ги наÑÑÑÑава да Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð°Ñ ÑеÑение за поÑÑÑоÑване и на Ñ Ð¸Ð¶Ð° âФенеÑаâ, коÑÑо да бÑде под ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑÑÑ . Ðа ÑелÑа дÑÑжеÑÑвоÑо вÑзлага на аÑÑ Ð¸ÑÐµÐºÑ ÐÑÑ Ð½ÐµÐ² да изгоÑви пÑÐ¾ÐµÐºÑ Ð·Ð° Ñ Ð¸Ð¶Ð°Ñа. СÑÑоиÑелÑÑвоÑо пÑодÑлжава до 06.09.1964 год., когаÑо е и оÑиÑиалноÑо оÑкÑиване на Ñ Ð¸Ð¶Ð°Ñа. Ð ÑÑÑоиÑелÑÑвоÑо голÑма Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð²Ð° ÐиниÑÑеÑÑÑво на оÑбÑанаÑа, коеÑо пÑедоÑÑÐ°Ð²Ñ Ð´Ð²Ð° Ñ ÐµÐ»Ð¸ÐºÐ¾Ð¿ÑеÑа, Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñо Ñе изнаÑÑ ÑÑлоÑо вÑÑÑеÑно обоÑÑдване, за коеÑо ÑеÑаваÑа ÑÐ¾Ð»Ñ Ð¸Ð·Ð¸Ð³Ñава ÑогаваÑниÑÑ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑÑÑ ÐобÑи ÐжÑÑов. ÐеоÑенима е и помоÑÑа на Райко ÐамÑнов – зам.-пÑедÑедаÑел на ÐС и пÑедÑедаÑел на ÐТС, какÑо и ÑекÑеÑаÑÑ Ð½Ð° ÐТС ÐеоÑги Ðожков.
ÐÑм оÑкÑиÑаÑа Ñ
ижа пÑоÑвÑÐ²Ð°Ñ Ð¸Ð½ÑеÑÐµÑ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ÑÑководни лиÑа каÑо СÑанко ТодоÑов, койÑо пÑез 1967 г. в лиÑеÑо Ñи на миниÑÑÑÑ-пÑедÑедаÑел, поÑеÑава Ñ
ижаÑа Ñ Ð³Ð¾Ð»Ñма ÑаÑÑ Ð¾Ñ Ð¼Ð¸Ð½Ð¸ÑÑÑиÑе. ÐÑколко пÑÑи Ñ ÑÐµÐ»Ð¸Ñ ÐенеÑален Ñаб на Ñ
ижаÑа пÑазнÑва ÑÐ¾Ð¶Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñи ден ген. ÐобÑи ÐжÑÑов. ЧеÑÑ Ð³Ð¾ÑÑ ÑÑк е паÑÑиаÑÑ
ÐиÑил, койÑо има оÑноÑение не Ñамо кÑм ÑÑÑизма, но доÑи и кÑм алпинизма. ÐÑÑÑÑ Ð´Ð¾ Ñ
ижаÑа Ñе поддÑÑжа пÑоÑ
одим за авÑомобили до 1990 г. РмоменÑа Ñ
ижаÑа е доÑÑÑпна Ñамо Ñ Ð²Ð¸ÑокопÑоÑ
одими авÑомобили.
Ð Ñози пеÑиод Ñе Ñазвива и акÑивна ÑÑÑиÑÑиÑеÑка дейноÑÑ, в коÑÑо ÑÑаÑÑÐ²Ð°Ñ ÑÑениÑи, ÑлÑжиÑели и ÑабоÑниÑи Ð¾Ñ ÑазлиÑни ведомÑÑва в ХиÑаÑÑ. Ðжегодно Ñе оÑганизиÑÐ°Ñ Ð³ÑадÑки ÑÑÑÑÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ ÑÑÑизÑм, окÑÑжни и ÑепÑбликанÑки ÑÑÑÑÐµÐ·Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ оÑиенÑиÑане Ñ ÑÑаÑÑие на ÑÑÑиÑÑи Ð¾Ñ Ð¥Ð¸ÑаÑÑ. ÐкÑкÑÑзионни гÑÑпи в Рила, ÐиÑин, Родопи, СÑедна гоÑа, ÐÑогово. ÐÑавÑÑ Ñе Ñедовни Ð¿Ð¾Ñ Ð¾Ð´Ð¸ по Ðом-Ðмине, по Ñ. ÐаÑиÑа ÑÑÑ Ñалове, по ÐÑнав ÑÑÑ Ñалове и лодки, какÑо и едномеÑеÑно плаване Ñ ÐºÐ°ÑÑи по бÑега на ЧеÑно моÑе – Ð¾Ñ Ñ. ÐлаÑниÑа до Ñ. Резово.
ÐижÑе оÑе: (ÐÑе)РазказиÑе на Ñ Ð¸Ð¶Ð°ÑÑ Ð¾Ñ Ñ Ð¸Ð¶Ð° âФенеÑаâ
РгодиниÑе на пÑеÑ
ода, наÑÑÑÐ¿Ð²Ð°Ñ Ð¿Ñомени в дÑÑжеÑÑвоÑо, коиÑо заÑÑÐ³Ð°Ñ Ð¸ ÑÑÑиÑÑиÑеÑкоÑо движение. ÐÑез 1991 г. за пÑедÑедаÑел е избÑан Ðивко ÐаÑгов, койÑо в Ñози пеÑиод ÑÑÑбва да изпÑлни най-ÑежкаÑа задаÑа – пÑлна ликвидаÑÐ¸Ñ Ð½Ð° имÑÑеÑÑво и пеÑÑонал. ÐÑÑжеÑÑвоÑо, Ñ ÑпÑавиÑÐµÐ»Ð½Ð¸Ñ ÑÑÐ²ÐµÑ Ð¸ ÑленовеÑе, запазва ÑвоÑÑа дейноÑÑ Ð¸ ÑÑадиÑии Ñ Ð»Ð¸Ñни ÑÑедÑÑва.
ÐÑез 2004 година, ÑÑÑ ÑÑдейÑÑвиеÑо на ÐбÑина ХиÑаÑÑ, по повод вклÑÑване на гÑада в ÑпиÑÑка на 100-Ñе наÑионални обекÑи, Ñе пÑовежда ÑÑÑедиÑелно ÑÑбÑание и за пÑедÑедаÑел е избÑан Ðван Чавов, койÑо пÑедпÑиема Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸Ñе законови дейÑÑÐ²Ð¸Ñ Ð·Ð° вÑзÑÑановÑване и впиÑване на дÑÑжеÑÑвоÑо, каÑо дÑÑжеÑÑво Ñ Ð½ÐµÑÑопанÑка Ñел. Ð Ñова Ñи каÑеÑÑво дÑÑжеÑÑвоÑо поема и ÑÑопаниÑванеÑо на Ñ . âФенеÑаâ. ÐÑпÑеки вÑиÑки пÑоблеми Ñ Ð½Ð°ÐµÐ¼Ð°Ñели и ÑклÑÑени договоÑи, ÑÑÑиÑÑиÑеÑкаÑа дейноÑÑ Ð½Ðµ пÑекÑÑва. ÐÑпÑÑнаÑи Ñа ÑÑедÑÑва Ð¾Ñ Ð¾Ð±Ñина ХиÑаÑÑ Ð¿Ð¾ ÑпоÑÑÐ½Ð¸Ñ ÐºÐ°Ð»ÐµÐ½Ð´Ð°Ñ Ð·Ð° ежегодно пÑовеждане на ÑÑÑиÑÑиÑеÑки Ð¿Ð¾Ñ Ð¾Ð´Ð¸ Ñ ÑÑениÑи.
ÐижÑе оÑе: Хижа âФенеÑаâ
След изÑекÑл мандаÑ, пÑез 2008 г. за пÑедÑедаÑел на дÑÑжеÑÑвоÑо е избÑана ÐÐ°Ð½Ñ Ðегова, Ñ Ð¾Ñновна миÑÐ¸Ñ – повиÑаване на инÑеÑеÑа кÑм ÑÑÑизма и пÑивлиÑане на младежиÑе и деÑаÑа Ð¾Ñ Ð¾Ð±ÑинаÑа в дейноÑÑиÑе на ÑÑÑиÑÑиÑеÑкоÑо дÑÑжеÑÑво, ÑÑздаване на навиÑи за движение в планинаÑа; ÐнÑеÑÐµÑ ÐºÑм ÑÑÑиÑÑиÑеÑкиÑе обекÑи в ÐÑлгаÑиÑ, вклÑÑени в движениеÑо âÐпознай ÐÑлгаÑиÑâ. ÐÑÐ¾Ð²ÐµÐ¶Ð´Ð°Ñ Ñе велопоÑ
оди, вело-ÑÑÑÑезаниÑ, коиÑо ÑÑÐ°Ð²Ð°Ñ ÑÑадиÑионни по вÑеме на пÑазниÑиÑе на гÑада.
ÐÑ 2012 г. за пÑедÑедаÑел на дÑÑжеÑÑвоÑо е избÑан СÑоÑн Чолаков. ÐÑновниÑе задаÑи, коиÑо Ñи е поÑÑавило новоÑо ÑÑководÑÑво, Ñа за акÑивиÑане на ÑÑаÑиÑе в ÑÑÑизма, ÑегиÑÑÑаÑÐ¸Ñ Ð½Ð° дÑÑжеÑÑвоÑо в ÐиниÑÑеÑÑÑвоÑо на пÑавоÑÑдиеÑо и ÐиниÑÑеÑÑÑво на ÑÑÑизма, и подгоÑовка на докÑменÑи за ÑобÑÑвеноÑÑÑа на Ñ Ð¸Ð¶Ð°Ñа. Хижа âФенеÑаâ е Ñ 36% ÑобÑÑвеноÑÑ Ð½Ð° ÐТС и 64% ÑобÑÑвеноÑÑ Ð½Ð° дÑÑжеÑÑвоÑо, ÑегиÑÑÑиÑана Ñ Ð½Ð¾ÑаÑиален Ð°ÐºÑ Ð¾Ñ 2014 г. Ðа оÑемгодиÑен пеÑиод Ñа пÑоведени пеÑÐµÑ Ð¾Ð´Ð½Ð¸ пÑÐµÑ Ð¾Ð´Ð¸ в Рила, ÐиÑин, СÑаÑа планина, ÐÑогово, ÐиÑоÑа, Ðлимп и поÑеÑени ÑÑÑиÑÑиÑеÑки маÑÑÑÑÑи Ð¾Ñ Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸ÐµÑо â100 ÐаÑионални обекÑаâ. ÐÑез 2017 г. Ñ Ð¸Ð¶Ð° âФенеÑаâ е каÑегоÑизиÑана Ñ âдва еделвайÑаâ.
ÐÑ 2020 г. за пÑедÑедаÑел на дÑÑжеÑÑвоÑо е избÑана ÐиÑна Ðенкова â пеÑеÑ
одниÑÑ ÑÑÑизÑм пÑодÑлжава и Ñе оÑÑÑеÑÑвÑва Ñ Ð°ÐºÑивноÑо ÑÑаÑÑие на ÑÑÑиÑÑи веÑеÑани. ÐомÑникаÑиÑÑа Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ ÑÑÑиÑÑи и ÐТС на база ÑеÑ
нологиÑни вÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑава по-доÑÑÑпна и инÑоÑмаÑивна за вÑиÑки Ñленове. Ð Ñози пеÑиод Ñ
ижа âФенеÑаâ ÑÑава на 60 години. ÐÑкÑиÑа е ÑеÑма в Ð¿Ð°Ð¼ÐµÑ Ð½Ð° г(ÐнÑо ÐнÑев и памеÑна плоÑа на Ñ
ижаÑа в Ð¿Ð°Ð¼ÐµÑ Ð½Ð° ÑÑÑоиÑелиÑе.
ÐÑ 2024 год. вÑиÑки меÑопÑиÑÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ план- гÑаÑика Ñа оÑÑÑеÑÑвени, но нÑкои Ñе пÑоменÑÑ, поÑади лоÑи меÑеоÑологиÑни ÑÑловиÑ. СÑздадена е ФРгÑÑпа за инÑоÑмиÑаноÑÑ Ð½Ð° ÑленовеÑе и пÑивлиÑане на нови. ЧленÑкаÑа маÑа Ñе ÑвелиÑава двойно и кÑм моменÑа е 57 дÑÑи.
ÐÑÑжеÑÑвоÑо пÑедпÑиема акÑÐ¸Ñ âÐа ÑпаÑим дÑÑвеÑаÑаâ в наÑÐ¸Ñ âÐелен гÑад на ÐÑлгаÑиÑâ. ÐÑганизиÑа пÑиÑÑединÑванеÑо на деÑа лÑбиÑели на пеÑÐµÑ Ð¾Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑÑÑизÑм. ÐÑганизиÑано е оÑиÑиално вÑÑÑване на знаÑкиÑе на движениеÑо â100 ÐаÑионални ÑÑÑиÑÑиÑеÑки обекÑаâ.
ÐÑедÑÑои оÑиÑиалноÑо ÑеÑÑване на 90-аÑа годиÑнина Ð¾Ñ ÑÑздаванеÑо на дÑÑжеÑÑвоÑо, на 25 маÑÑ 2025 г., Ñ ÑазлиÑни меÑопÑиÑÑиÑ.
ÐижÑе поÑедиÑаÑа: ÐÑÑоÑииÑе на бÑлгаÑÑкиÑе Ñ Ð¸Ð¶Ð¸ и заÑлони
СподелиSharesThe post ÐÑÑоÑиÑÑа на ТÑÑиÑÑиÑеÑко дÑÑжеÑÑво âÐÐ ÐÐÐ 1935â â ХиÑаÑÑ appeared first on 360mag.
Списание 360's Blog
