Списание 360's Blog, page 40

Княз Фердинанд и българските планини

СподелиShares Княз Фердинанд (снимка: Архив на доц. Сандю Бешев)

На мнозина от българските читатели това заглавие навярно ще се стори малко странно. И вие уважаеми читатели, сега когато четете тези редове навярно ще си зададете основателните въпроси. Какво все пак младият български Княз /1887 – 1908 г./ и Цар /1908 – 1918 г./ е направил, за да заслужи настоящото ни внимание по въпроси, които по право биха били далеч от неговите държавнически дела на току-що освободената ни държава? Да си призная преди доста години, с часове и дни прелиствах пожълтелите страници на редица ежедневни, седмични и месечни издания, за да открия, и най-важното, да облека в законовата форма на историята, това което сега излагам. И тогава, както и сега ме интересуваха делата на високопланинския туризъм и най-вече на алпинизма.

Бях чувал от първоучредителите на Българския планински клуб /БПК/, а след 1935 г. вече Български алпийски клуб /БАК/, за подчертано големия интерес на цялото семейство на княз /цар/ Фердинанд към планините и техните върхове. И най-вече за направените от тях изкачвания на три от най-личните ни върха – вр. Мусала /2925 м/, първенец не само на България, но и на Балканите, за втория по височина у нас и трети на Балканите вр. Елъ Тепе /2914 м/ и за Юмрукъ – чалъ, който с 2376-те си метра без каквито и да е съмнения се е извисил най-високо почти по средата на най-голямата ни планина – Стара планина.

Впрочем ето и самите факти, които много по-добре от мен биха защитили тезата на заглавието, което поставих в началото на един опит за историята на първите документирани изкачвания на посочените по-горе три върха – Мусала, Вихрен и връх Ботев.

снимка: доц. Сандю БешевИзкачването на вр. Юмрукъ – чалъ

В дните преди 9 август 1887 г., когато младият принц Фердинанд е стягал куфарите за България, за да седне на княжеския български престол, не е пропуснал да сложи в тях и туристическата си екипировка. Като запален турист, посещавал не един път върховете на Алпите, Фердинанд навярно добре се е осведомил, че и в страната, където той се готви да прекара следващите години, има красиви планини и примамливи върхове.

Затова когато, вече като Княз, по време на розобера, той прекарва няколко дни в Калофер, не пропуска възможността да се изкачи и на най-високия връх на Стара планина. Извисил мощната си снага над малкото градче, върхът не дава покой на младия ни княз и Фердинанд предприема едно смело начинание. По това далечно време върхът носи впечатляващото име Юмрукъ чалъ, а и все още няма яснота дали някой, някога е дръзнал да завладее 2376- метровия му купол. Сведенията, които са достигнали до нас за това важно за историята на нашето туристическо движение събитие, са твърде оскъдни, но все пак ни дават основа да проследим историята на това изкачване, както и развилите се впоследствие събития около върха и Княза.

Вижте още: Първото българско изкачване на Матерхорн

Княз Фердинанд в планината (снимка: Архив на доц. Сандю Бешев)

Дълги години турското име Юмрукъ чалъ се задържа, дори още десетина години след освобождението ни. Развръзката с новото име на върха става едва след 1888 г., когато на 25 юни 1888 г. Фердинанд осъществява, първото официално отбелязано изкачване на върха. Противно на изкачването на вр. Мусала, през следващата година, когато в него участва и Захари Стоянов, това изкачване е разгласено в обширен негов материал /в. „Свобода”, бр. 289 от 1 август 1889 г./. Тук, за изкачването на Юмрукъ чалъ официално съобщение и подробно описание няма, или поне не е намерено. На събитието обаче е обърнато много сериозно внимание от кметството на гр. Калофер, като няколко дни след това на върха е поставен циментов стълб, на който е отбелязан този факт. И нещо много по-важно. За ознаменуване на това важно събитие от страна на кметството е направено предложение върхът да се преименува от Юмрукъ – чалъ на Фердинандов връх.

Новото име обаче е отбелязано 20 години по-късно, когато Димо Гендов, краевед на града, публикува това важно събитие в Сборника „Калоферска дружба”, кн. 1, София 1908 г. На географските карти обаче новото име е нанесено през 1912 г. Много по-късно, едва през 1942 г., при мащабното подменяне на старите арабски или турски имена, Юмрукъ чалъ официално е получил името Фердинандов връх. Смяната на името е публикувана в бр. 139. на „Държавен вестник” /Заповед № 2186 от 15 юни 1942 г. на Министерството на народното просвещение/ и е в изпълнение на чл. 3 от закона за наименованията с народностно и обществено значение. От посоченото по-горе става ясно, че от 1888 г. до 15 юни 1842 г. името Фердинандов връх се е споменавало в говоримия и писмен език, но не е било легитимно.

Вижте още: Българинът, който владееше 40 езика: Светослав Колев – уникално явление в културния живот на България

Както е известно политиката водена от Фердинанд, и то най-вече в последните години на царуването му, не се харесва на новите управляващи. Въпреки това, след Втората световна война, управляващото Отечествено-фронтовско правителство не взема отношение към новото име на върха. Не се предприемат никакви действия за официална смяна на името. Нещо повече, при построяването на метеорологичната станция през 1940 г. на върха, на една от стените й е поставен метален барелеф с лика на цар Фердинанд и обяснението, че на 25 юли 1888 княз Фердинанд е изкачил този връх. Днес незнайно кога и как барелефът е изчезнал и не се знае къде е и дали въобще е запазен?..

снимка: Архив на доц. Сандю Бешев

По това, което е изнесено в печата от Кънчо Пеевски, директор на училището в гр. Карофер, се знае следното. По време на партизанското движение, под предлог, че данните, събирани от построената вече наблюдателница, обслужват немските войски, партизани от отряд „Васил Левски” нападат станцията и разрушават цялата инсталация. Навярно още тогава, а и след това върху барелефа са извършвани покушения, но до свалянето му не се е стигнало, тъй като барелефът е бил закрепен доста стабилно.

След края на войната, когато обстановката у нас малко се поуспокоява, през месец юни 1945 г. Кънчо Пеевски провежда излет със своите ученици. Станцията по това време е изоставена и необитаема, но на директора му прави впечатление, че на една от стените й все още стои металният барелеф на „омразния от всички българи цар”- /Цитатът е по Кънчо Пеевски/. По него обаче ясно личали белези от неуспешни опити той да бъде свален. Опити за свалянето му и замерването му с камъни са правени и от неговите ученици, а навярно и от самия него. Оказало се, че за свалянето е било нужно много време и специални инструменти, каквито те не са имали.

Възмутен от грозната гледка и факта, че повече от година Отечествено-фронтовска власт, барелефът още стои на върха, и най-важното, че името му не е сменено, веднага след завръщането си в Калофер, Пеевски посещава кмета Димо Сотиров. Двамата дълго обмислят какво може да се направи по случая и накрая стигат до извода, че отдавна е трябвало някой да се заеме с тази задача и този някой трябва да бъдат точно те двамата. Без много умуване (двамата) решават, че най-приемливо и достойно за калоферци и за целия български народ би било вместо Фердинандов връх, върхът да бъде наименуван на името на техния съгражданин – поета-революционер Христо Ботев. Веднага пишат молба от името на кметството, която изпращат до Регентството. Не след дълго в община Калофер пристига съобщение, че смяната на името единодушно е приета, но не и с предложеното от тях име – връх Ботев. Регентството счита, че е по-уместно да се върне старото име Юмрукъ – чалъ, с което народът е свикнал.

Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини

снимка: Архив на доц. Сандю Бешев

Така с указ на Регентството № 4 от 1948 г., на върха официално е върнато старото име Юмрукъ – чалъ. Пет години по-късно, когато Регентството вече е в историята и въпросите от национално значение се решават от новото правителство, във вестник „Известие” , бр. 61, 1950 г., предложението на община Калофер е узаконено. Така вече 74 години най-личният връх на Стара планина носи името на великия българин Христо Ботев. Точното му име се изписва Връх Ботев.

Вижте още: Предизвикателството „Връх Ботев“: Маршрутите, инцидентите и безопасността по пътя

Изкачването на връх Ботев от Фердинанд

Както отбелязахме по-горе, считаме, че това изкачване може да се приеме за първо, тъй като никъде в някакви документи няма официално съобщение за такова изкачване. Доводите, които някои автори излагат, че някога, от някои пастири, горски работници, хайдути или някои други лица може би са се изкачили на върха, не биха могли да се приемат, тъй като в историята може би не се приема. За историята важни са точни дати, точни имена и къде даденият факт е официално регистриран. Що се отнася до годината 1888, трябва да отбележим, че точно по това време са били изкачени редица важни и популярни върхове по световните планини, което означава, че годината 1888-ма може да се приеме нито като подранила, нито като закъсняла. Та нали точно по това време са изкачени няколко много популярни върха: Чимборасо /6310 м/, в 1880 г, Килиманджаро /5895 м/, Аконкагуа /6962 м/, в Аржентина и Мусала /2925 м/, и трите през 1889 г. Нали най-високият връх на Гърция Митикас е изкачен едва през 1913 г., когато Гърция е освободена от турско робство.

P. S. Със Заповед № 2186 от 15 юни 1942 г. на Министерството на народното просвещение са сменени още 233 имена на селища, местности, върхове, реки и други обекти, носещи турски или арабски имена.

доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post Княз Фердинанд и българските планини appeared first on 360mag.

Невероятна Милена Тодорова! Българката с второ място за Световната купа по биатлон

СподелиShares снимка: Българска федерация по биатлон

Милена Тодорова завърши на второ място в масовия старт на 12,5 км от Световната купа по биатлон в Поклюка, Словения, на 15 март 2025 г. Така 27-годишната българка записа най-доброто представяне в своята кариера за Световната купа по биатлон.

Със сензационното си представяне през този сезон Милена Тодорова влезе в „Топ 15“ на ранглистата при жените. С представянето си в сезон 2024/25 Тодорова заема вече 14-а позиция в общото класиране с актив от 370 точки.

На старта в Поклюка в съботния ден Тодорова бе перфектна в стрелба с 20 от 20, без нито една грешка. Тя остана на 16,4 секунди зад победителката Лу Жанмоно от Франция. Милена бе единствената състезателка в топ 5, завършила с перфектна стрелба.

снимка: Biathlonworld

Така България има своя най-силен резултат в Световната купа по биатлон от 21 години насам. За последно България е имала второ място в състезание от Световна купа преди малко над 21 години, когато Екатерина Дафовска печели сребро в преследването в Осло, на 13 март 2004 г.

С този си резултат Милена Тодорова изравни и най-доброто българско постижение в масов старт за Световна купа – също дело на Екатерина Дафовска, от Оберхоф, на 12 януари 2003 г.

снимка: БФ Биатлон / Bulgarian BiathlonСподелиShares

The post Невероятна Милена Тодорова! Българката с второ място за Световната купа по биатлон appeared first on 360mag.

Бегаческите състезания по света: Полумаратонът на Лисабон

СподелиShares

Стартираме рубриката „Бегаческите състезания по света“, за да споделяме полезна и интересна информация за състезанията по бягане, които са отворени за любители и представляват интерес както за постигане на нови лични рекорди, така и като туристическа дестинация с впечатляващи природни забележителности, културни и исторически паметници.

Полумаратонът на Лисабон: EDP Lisbon Half MarathonИстория и факти

EDP Полумаратонът на Лисабон е част от IAAF Road Race Label Events и притежава златен етикет („Gold Label“) на Световната атлетика. Той е създаден през 1991 г. и е поставил високи стандарти, ако говорим за елитна атлетика.

Трасето от 21,0975 км, с нищожна денивелация от около 40 м и малко завои, е признато за едно от шестте водещи състезания от серията SuperHalfs, редом с полумаратоните във Валенсия, Копенхаген, Кардиф, Прага и Берлин.

Състезанието е известно с рекордните си времена. 57:31 минути е невероятното време, поставено от угандиеца Джейкъб Киплимо през 2021 г., когато той е едва 19-годишен.

През последните години в надпреварата стартират по 35 000 участници. Толкова се допускат до старта. Надпреварата се провежда в началото на месец март. В неделния ден, когато е стартът на 21 км, има старт и на 10 км, а в събота се провежда бягане на 7 км.

Старт и трасе

Особеното тук е, че стартът и финалът са на различни места. Като основен коз на трасето е мястото на стартиране от и преминаването по емблематичния мост „25-ти април“ (Ponte 25 de Abril). Рекламата също гласи, че бегачите ще се насладят на някои от най-емблематичните исторически паметници на Португалия: Белем – символът на португалските географски открития; Кулата Белем (Torre de Belém) – част от световното наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.; Паметникът на откритията (Padrão dos Descobrimentos) – почит към великите мореплаватели; Фондация „Шампалимо“ (Champalimaud Foundation) – център за научни изследвания и медицински открития; Националният дворец в Белем – официалната резиденция на президента на Португалия.

Вижте още: Предизвикателството 7-7-7: Седем маратона, за седем дни, на седем континента

EDP Lisbon Half MarathonФиналът

Финалът е в градините на Площада на Империята (Praça do Império) – място с интересна архитектура, създадено за Португалската световна изложба през 1940 г., която отбелязва 800-годишнината от независимостта на страната. Наблизо е и манастирът Жеронимуш (Jerónimos Monastery) в Белем.

През 2025 г. на 9 март се проведе 34-ото издание на полумаратона, за 35-и път той ще стартира на 8 март 2026 година.

Полумаратонът на Лисабон – изданието през 2025 г.

Ако все още сте начинаещ бегач и нямате опит в състезания или пък планирате да отидете точно на този полумаратон, следващите редове може да са ви от полза.

Ще разкажа от първо лице впечатленията си за EDP Lisbon Half Marathon, защото през 2025 г. и аз бях един от хилядите участници. В действителност пътуването ми до Лисабон бе изцяло заради самия Лисабон и славата му на красив град, с много история. Но поводът най-после да го посетя, стана полумаратонът, за който приятели вече се бяха организирали.

Лисабон, Триумфалната арка Руа Аугуста (снимка: Даниела Манева)Лисабон

И Лисабон, като всеки друг град, си има свое излъчване и енергия, различен е и не смея да го определям или сравнявам. Може би бих го нарекла спокоен, може би е меланхоличен, такова е моето усещане. Но със сигурност заслужава да бъде посетен. За да се видят всички забележителности, е добре да отделите два дни. Може спокойно да използвате градски транспорт, макар че най-трудното е да намерите карта, която съчетава забележителности и линии на градския транспорт. Но с питане, и в Лисабон ще се оправите. Освен това може да си отделите време да отидете до Синтра и Кашкаиш – туристическите гайдове твърдят, че двете може да се видят в един ден. Още един ден ще ви е необходим и за да стигнете до Назаре и да видите огромните океански вълни.

А сега, да си дойдем на думата.

Положителното в организацията на полумаратона:още на летището имаше хора от организаторите, които да отговарят на въпроси на кацащите бегачи, най-вече да обяснят как се стига до Експото, но радушно обясняваха и как се стига до старта на маратона;получаването на стартовите пакети ставаше бързо;в деня на маратона, можехме да използваме безплатно градски транспорт до 16 ч., само като покажем състезателния си номер;сутринта преди старта, при качването на влака имаше достатъчно доброволци, които да ни насочват;преди да стигнем старта, имаше достатъчно тоалетни;на гарата в Прагал (където се слиза за старта) имаше музикален състав, който вдигаше настроението.EDP Lisbon Half Marathon: карта на трасетоЗа трасето

Стартът на маратона е извън основната част на града и до него може да стигнете единствено с влака до Сетубал, опериран от компания Фертагус. Финалът е на друго място – близо до манастир Жеронимуш. Това усложнява задачата с избор на място за настаняване. Аз взех решение да отседна близо до метро и до гара за влака, който води към старта. Така да се каже, бях на едно от най-комуникативните места, макар извън центъра. Отне ми много часове да проучвам, но си струваше улеснението после.

Експото

Както на всички състезания, експо зоната е на различно място от провеждането на самото събитие. В случая беше в MEO Arena, до която се стига много лесно с метро директно от летището. За съжаление, след като видяхме огромната сграда, започна лутане. Нямаше означения откъде се влиза и масово хората се въртяха и чудеха, стигаха изхода, вместо входа и бяха връщани. След като си взех номера, се сетих да попитам за тениската и ми казаха, че трябва да сляза на долния етаж. Ако не бях питала, щях да остана без нея. Но това не ме впечатлява толкова, защото пък в Париж през 2019 г. щях да остана без раница и там шансът беше много по-голям. Като цяло, по тези състезания не всичко е „цветя и рози“…

Вижте още: Какво се случва в тялото ни след като пробягаме маратон?

MEO Arena (снимка: Helder Palma, Wikipedia)Неделя, 9 март 2025 г.: денят на полумаратонаВлакът

Още рано сутринта валеше доста сериозно дъжд. Времето и през другите дни беше дъждовно, но тази сутрин облаците наистина се раздаваха. Прогнозата беше за дъжд през целия ден и аз се облякох стабилно, сложих дъждобран, взех в багажа и чадър, и отидох на гарата доста рано, така че взех влака в 7:20 ч. Тогава още нямаше много хора. След 20 минути, от Рома – Арейро стигнахме гара Прагал и слязохме (влакът се движи по долното ниво на моста). На гарата нямаше табели, следвахме потока от хора с надежда, че знаят къде отиват. За да стигнем до старта, трябваше да вървим 15 минути. Не съм ги засичала, но така пишеше на сайта. Може да са били повече.

Когато от перона се качихме на повърхността, от небето започна да се изсипва истински порой, а на тази ширина, заради океана, почти винаги има и много вятър. Сбутахме се доста хора под една козирка и изчакахме да превали за около 10 минути и продължихме по пътя. Някъде по средата на разстоянието имаше 20-ина тоалетни, които повечето използваха предвидливо.

Придвижване към старта на полумаратона в Лисабон (снимки: Даниела Манева)Към старта

След може би 2/3 от разстоянието ни посрещна пропускателен пункт. В едната колона минаваха хора без багаж, а в другата – тези с багаж. Проблем #1 беше, че голяма част от хората не бяха прочели условията, а именно, че, за да оставиш багаж, трябва да платиш 5 евро при регистрацията и също, че това е възможно само за първите 6000 желаещи. Така се наложи доста хора да си хвърлят, буквално, багажа, а други – да бягат с него. Проблем #2 засегна и мен – наложи се да си изхвърля чадъра, като опасно средство… Хубав беше. Проверяваха ни сериозно – с металдетектори.

Вижте още: 10 съвета: как да се възстановим след маратон

Монументът Santuário de Cristo Rei в Алмада, Лисабон (снимка: @rubenmneves)

Продължихме да вървим и вече видяхме зоната на старта с извисяващия се монумент Santuário de Cristo Rei (вдъхновен от статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро), а напред в далечината придвижващите се бегачи изглеждаха като малки точици. В действителност стартът е в ниското, под хълма, на който е разположен паметникът и ние като участници му виждахме гърба, някъде доста високо над нас. Прощавай, внушителна гледка! Ще те видим после.

снимки: Даниела Манева

Когато стигнахме до зоната за старт, всичко изглеждаше спокойно и подредено. Можеше да се разгрява, виждаха се и доста тоалетни (това е съществена част за бегачите). Около 50 минути преди старта се наредих на една опашка пред такова съоръжение, вече бях чакала в Рим доста дълго и реших да подраня и тук… Забелязала съм, че на тези състезания има една зависимост – всеки ужасно бърза, докато е на опашката, но като влезе в тоалетната, се чувства като цар и забравя за времето. Така и тук, опашките никак не вървяха, а времето си течеше безпощадно. Доста хора си дадоха сметка, че няма да успеят по общоприетия начин и поеха нагоре по хълма… Някои дори не отиваха много нагоре.

Вижте още: Проблемът с кърпичките: Екоакане или природосъобразните начини за ходене наповънка

В очакване на старта на EDP Lisbon Half Marathon, 9 март 2025 г., сред море от себеподобни (снимка: Даниела Манева)Стартът

Когато най-после се отправихме към стартовите блокове (те бяха само 4 за над 20 000 бегачи), стана ясно, че са само проформа и няма шанс някой да си намери блока. Всъщност всички ние образувахме една човешка маса, която се уголемяваше и сгъстяваше. Така че, по-бързите и съобразителни, вече бяха минали напред. И тук искам да уточня, че на повечето състезания никой не следи за този ред. От неголемия ми опит от други 4 състезания извън България, само в две имаше истински контрол – в Атина и на ССС (надпревара в Алпите). Колкото и да не ми се иска, ще призная, че в Рим и Париж – уж титулувани и елитни стартове, кашата е пълна.

EDP Lisbon Half Marathon

Въпреки че де факто си стартирах в моя 3-ти блок, се оказа, че пред мен има хиляди много по-бавни от мен бегачи. По моста не беше достатъчно широко и не можеше да се изпреварва. Ако изпреварвах, беше много трудно и понеже съм учтива – с извинение и странично провиране – нещо, което бави, изисква излишно изразходване и натоварва психически. В един момент дори прескочих един парапет, разделящ платната в двете посоки. Бягайки по моста, за бегачите гледка няма – виждат се многото хора наоколо, високите метални конструкции на съоръжението, при късмет – малко от светлозелено-синята вода на река Тежу. Да, гледката е впечатляваща, ако се направи снимка отгоре и се види морето от хора по моста.

Вижте още: Мирослав Спасов след маратона в Берлин: следващата цел е 2:18

снимка: EDP Lisbon Half MarathonПо трасето

За мен бягането в задръстване продължи чак до края. Просто такова беше съотношението между капацитета на уличните платна, спрямо бягащите. Давам си сметка, че при по-бързите бегачи не е било така, но какво да се прави – съдба. Все пак имаше един интересен момент – там, където трасето прави завой, направо си завива на фльонга, и виждахме няколко потока от бегачи, които се движат в различни посоки. Ето това беше впечатляващо!

Пунктовете

Иначе, времето се стопли, изгря слънце, и аз трябваше да се опитвам да устоя на жегата. По трасето имаше достатъчно вода (подаваха се затворени бутилки), но при този плътен поток от хора, ставаше сбутване на пунктовете – това е така на големи маратони и полумаратони… До 10-и километър даваха само вода, след това на един пункт имаше енергийни гелове. После отново само вода и едва към края раздаваха парчета портокали и банани.

Към финала

За мен е силно казано, че трасето минава край големи забележителности. Щях да съм доволна да минава край реката или океана, но няма начин, защото от реката ни делеше железопътната линия и различни промишлени постройки. Към края се виждат Паметникът на откритията и кулата Белем, но те не са в непосредствена близост. Като цяло – нищо интересно. Ако искате да бягате и да се дивите на забележителности – отидете да бягате маратона на Париж!

В последните километри повечето хора забавят бягането заради умората, потокът от бягащи се сгъстява и, въпреки че можех и исках да бягам по-бързо, това не беше възможно. Имаше ентусиасти, които си проправяха път с лакти, един дори ме спъна, за щастие без фатални последици. Малко преди финала се радвахме на малка, но концентрирана и ентусиазирана публика. Самият финал не беше впечатляващ – на доста тясно място и без видимост на нещо интересно. Знаех, че някъде отсреща е манастирът Жеронимуш, който бях видяла предишния ден, но изобщо нямахме видимост към него.

Вижте още: 10-седмична програма, която ще ви помогне да избягате първия си полумаратон

снимки: Даниела МаневаФинал

След финала започна истинското задръстване. Все повече хора се събираха на едно място, а аз тръгнах да търся камионите с багаж. Когато ги открих, изпитах облекчение, но за кратко, тъй като в следващия момент забелязах, че липсва организация, започва да се скупчва море от хора, които протягат ръка с номера си. Чаках 40 минути, за да си получа багажа, притисната от всички страни от бегачи като мен, започнах да изстивам, а в допълнение започна отново да вали. Масата от хора ставаше неспокойна и нетърпелива и започваше блъсканица, а аз вече обмислях дали да не си тръгна без багажа си. За щастие си видях торбата и успях на петото извикване да привлека вниманието на едно от момчетата. Той успя да разбере инструкциите ми и да ми даде пакета.

Тръгнах с огромно облекчение и чувство за споходил ме късмет, но и това не трая много. Трябваше да се прибера, а финалът е в западния край на града. Тръгнах към спирката, на която трябваше да взема автобус или трамвай и вътрешно ликувах, че съм проучила възможните вариант. Дори имах резервен трети, който в един момент се превърна в основен, защото виждах автобуси с въпросния номер да минават прекалено често, НО изобщо не спираха. Отне ми около 20 минути, в които обиколих още две спирки, за да се досетя, че качването на автобусите става от спирка „назад“, т.е. автобусите не спираха там, където се бяха събрали бегачите, а на предишната спирка, докато на тази не спираха и не отваряха врати.

Вижте още: Предизвикателството 7-7-7: Седем маратона, за седем дни, на седем континента

Междувременно успях да си сменя мокрите дрехи, като се преоблякох на една пейка, под отново рукващия дъжд, но с малко го изпреварих, преди да засили. Наметнах едно спасително фолио и се добрах до ценната спирка. Стигнала вече там, успях да се кача на втория автобус, защото имаше все пак някаква регулация и не позволяваха автобусите да се препълнят, дори по „БГ“ стандарта направо си бяха празни – с трима-четирима правостоящи. Сега вече можех да отдъхна. След 20 минути щях да сляза на метрото и оттам много бързо да се прибера. По пътя обаче виждахме, че много хора са се отказали от чакането и вървяха пеша. Става дума за 5-10 км. Не че не могат да се изходят, но са в „забутан“ квартал и след полумаратон не ви се прави точно това, освен това тялото започва да се охлажда и се усеща лека треска. В този ден не се виждаха и таксита, а и става дума за наистина море от хора.

Ако трябва да обобщя, ще кажа – идете да видите Лисабон. Нищо не е задължително. Има и други полумаратони, а мнения за състезания може да намерите на racecheck.com/races.

EDP Lisbon Half Marathon

Ако „сглобявате шлема“ на SuperHalfs*, ще трябва да участвате и в EDP Lisbon Half Marathon. Моите съвети са: потърсете си хотел или апартамент, близо до метро, с него може да се движите лесно из града и също да стигнете до някоя от гарите, от които да отидете до старта. Не оставяйте багаж, вземете си колан за бягане и в него носете телефона и евентуално гелове. Облечете някаква стара дреха и дъждобран, които може да изхвърлите на старта (остава въпросът какво ще облечете след финала). Наредете се поне 30 минути преди старта на позиция, която да ви позволи да бягате спокойно.

Пожелавам ви вдъхновение и успехи!

Вижте още: 10 съвета: Как да се възстановим след тежко физическо натоварване

*SuperHalfs – трябва да завършите 6-те полумаратона – в Лисабон, Валенсия, Копенхаген, Кардиф, Прага и Берлин, за което получавате специален паспорт и супермедал. От 2025 г. серията SuperHalfs вече няма времево ограничение за завършване.

Ако и вие имате впечатления от състезания по бягане и бихте искали да ги споделите, пишете ни на magazine@360mag.bgСподелиShares

The post Бегаческите състезания по света: Полумаратонът на Лисабон appeared first on 360mag.

НП Централен Балкан: Ограничава се движението на посетителите в южните части на парка

СподелиShares снимка: Lviatour, Wikipedia

Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ информира за въведено временно ограничение за движение на посетителите извън туристическите маршрути и пътищата в южните части на Национален парк „Централен Балкан“.

Ограничението се въвежда до 30.04.2025 г. /със заповед № РД-61/11.03.2025 г. на Директора на Дирекция “Национален парк „Централен Балкан“ (ДНПЦБ)/. Целта е предотвратяване на безпокойството в зимните местообитания на благородния елен (Cervus elaphus).

Временната забрана за движението на посетители извън маркираните туристически маршрути и пътищата се въвежда върху цялата територия на паркови участъци Тъжа и Калофер в Национален парк „Централен Балкан“. Това е територията, обхващаща площта между южната граница на Националния парк и главното старопланинско било в неговите югоизточни части.

Заповедта може да видите тук. Информация за туристическите маршрути в Парка:  Приложение № 3.1.8, за пътищата в Приложения: № 3.1.16, № 3.2.3 и № 3.2.5 към Плана за управление на НПЦБ, 2016 – 2025 г.

СподелиShares

The post НП Централен Балкан: Ограничава се движението на посетителите в южните части на парка appeared first on 360mag.

Кои са „лекарите“ на ледопада на Еверест?

СподелиShares снимка: SPCC

Преди дни осем шерпи алпинисти и няколко души поддържащ персонал са напуснали Намче Базар и са се отправили към базовия лагер на Еверест, съобщава explorersweb.com. Тяхната мисия е да намерят маршрут през лабиринта от сераци (ледени кули) и цепнатини на разбития ледник Кхумбу. Те вършат тази работа всяка пролет от 1993 г. насам.

Всеки алпинист, който се опитва да изкачи Еверест, както и тези, които се насочват към Лхотце и Нупце, разчитат на тях, за да създадат проход през това смъртоносно препятствие, което се простира от подножието на планината на 5 400 м до Западния циркус на 6 000 м.

Вижте още: Еверест: статистика за всички времена

снимка: SPCCПо-смъртоносен от „зоната на смъртта“

Сред всички опасности на южния маршрут на Еверест, ледопадът Кхумбу е тази, която не може да бъде избегната. Никаква технология, допълнителен кислород или алпинистки умения не могат да спасят катерач, ако серак се срути, докато той преминава през ледопада.

От 340 души, загинали на Еверест от 1953 г. насам, 48 са намерили смъртта си именно в ледопада. Повечето от тях са били шерпи, които са работели по планината. Само през 2014 г. лавина се срутва в ледопада и убива 16 работници.

За да бъде сведен рискът до минимум, този специализиран екип търси относително стабилен маршрут и го поддържа през целия сезон.

Екипът през 2025 година

Мениджър на базовия лагер е Tshering Tenjing Sherpa, „докторите“ са: Ang Sarki Sherpa (водач на екип A), Dawa Jangbu Sherpa (водач на екип B), Dawa Nuru Sherpa, Nima Tenji Sherpa, Mingma Gyalzen Sherpa, Dawa Chhirri Sherpa, Lhakpa Sona Sherpa и Tendu Sherpa. За кухнята ще отговарят Wangdi Gelbu Sherpa и Ngawang Thaten Sherpa.

„Лекарите“ на ледопада ще останат на място през следващите три месеца, тъй като маршрутът трябва да се проверява и поддържа непрекъснато. Анкерите на въжетата и стълбите отслабват бързо, тъй като ледникът Кхумбу се движи с около един метър на ден.

Вижте още: Непал вдигна с 36% таксите за изкачване на Еверест

снимка: SPCCОценка на риска

С течение на времето условията са се подобрили. Създаденият от местната общност на шерпите Комитет за контрол на замърсяването на Сагарматха (SPCC) организира работата на „Лекарите“ на ледопада от 1993 г. насам. От 1997 г. до днес SPCC има годишен договор с Департамента по туризъм на Непал (DoT) , за да продължава тази опасна, но по-добре платена и обезпечена с по-добро оборудване дейност.

SPCC също отговаря за управлението на отпадъците в огромния базов лагер на Еверест по време на катерачния сезон и за минимизиране на вредите върху околната среда.
Освен това организацията проверява разрешителните за катерене, следи за незаконни изкачвания и прилага стратегии за управление на отпадъците в различните базови лагери в долината Кхумбу, включително този на Еверест.

Вижте още: Непал въвежда забрана за употребата на еднократни пластмасови изделия под Еверест

За „лекарите“ на ледопада Кхумбу

В документален филм за историята и работата на „лекарите“ на ледопада, Анг Нима Шерпа, който е работил като такъв в продължение на 37 години, обяснява откъде идва името на отряда. Новозеландските водачи Роб Хол (загинал при трагедията през 1996 г.) и Гари Бол са измислили това прозвище, когато видели как групата шерпи използва ледени клинове и чукове, за да изгради пътека през този терен. Видяното ги накарало да направят аналогия с работата на хирург.

Документалния филм може да гледате по-долу.


Оригиналният текст е написан от Angela Benavides за explorersweb.com.

СподелиShares

The post Кои са „лекарите“ на ледопада на Еверест? appeared first on 360mag.

Три приятелки и едно Subaru до Бузлуджа и Копаоник

СподелиShares снимка: Полина Димитрова

Разполагахме със супер яка кола за една седмица и щеше да е наистина грехота да не изберем живописни пътища и по-дълги маршрути за шофиране, през които да можем да усетим наистина удоволствието от пътуването с последен модел автомобил на Subaru, а именно последния модел Crosstrek. Ето защо първо поехме към Централен Балкан и по-конкретно към района на Карлово и Шипка.

Като дългогодишни партньори на Subaru Bulgaria, ние имаме възможността да караме всички най-нови модели на марката, защото Subaru знаят, че истинският приключенец се нуждае от сигурност на пътя. Колата е меко казано удобна и разполага с какви ли не екстри, които дори и ние жените можем да оценим, въпреки че често ни подценяват като шофьори.

Всичките си впечатления от Subaru Crosstrek ще споделим накрая, но нека първо ви разкажем накъде шофирахме.

Посока Бузлуджа

На тръгване избрахме да се движим по подбалканския път, който е по-къс като разстояние (около 140 км), но по-бавен, за сметка на другата ни опция – автомагистрала Тракия, която е около 190 км маршрут (с 50 км повече), но по която се стига за същия интервал от време, както при подбалканския. В случая опцията да сме на магистрала, не ни грабна, защото там щяхме да сме заобиколени от стотици други автомобили и нямаше да се насладим на гледките и красотата, които се откриват по подбалканския. За разлика от него, по магистралата не можеш да спреш просто ей така, за да се любуваш на гледката, да се снимаш за спомен с приятелките си или да хванеш по някой черен път, който липсва на картата, за да вдигнеш малко адреналина.

снимка: buzludzhaski.com

Прогнозата си беше за спокойно зимно време, със значително ниски температури, на места достигащи до -14 градуса. Имахме много и различни опции за отсядане и разглеждане в този район, но на нас, освен че ни се гледаха красоти по пътя,  ни се караха и ски, и сноуборд, че не се знаеше още колко зима ни очаква. На всичко отгоре, понеже обичаме и да си угаждаме, като едни истински дами, трябваше да има и вкусна храна наблизо, защото “гладна мечка, хоро не играе”.

И къде, къде…

Как къде, ако не до най-добрата хижа за 2024 г. в категория “Най-добра хижа, обслужвана с помощта на автомобил” в кампанията Хижа на годината 2024 – хижа “Малка Бузлуджа стара”!

Хижа „Бузлуджа – стара“ (снимка: Полина Димитрова)

И така, всичко за едно безметежно и презареждащо изкарване на уикенда е налице.

Живописни панорами към Стара планина, Масива Триглав, китните възрожденски градове Сопот, Карлово, Калофер, Шипка…Бюджетни условия за ски и сноуборд на пистата.Домашно приготвени изкушения в хижата – бобец, тарама хайвер, пресни пържени картофки, домашен шоколад по тайна рецепта, домашно червено вино, сок от бъз, топли питки за закуска…

В хижата имахме и случайна среща с нашите приятели от Български планинарски съюз, които се бяха събрали, за да планират дейностите през 2025 г. и да изберат нов председател на съюза.

снимка: Полина Димитрова

Разбира се, в един от дните се качихме за залез до паметника Бузлуджа. Гостувахме на близък приятел в Шипка, който ни даде идея да посетим и старинните гробници в района на Шипка – Голяма Косматка и Малка Косматка.

През цялото време на престоя ни в района – 3 дни, времето беше много ясно и слънчево, въпреки че беше много студено. Затова и залезите бяха наистина много красиви и си заслужаваха всеки поглед.

Залез на яз. Копринка

Обсъдихме ситуацията и единодушно си казахме, че няма как да сме до язовир „Копринка“ и да не си подарим един залез от там. Намерихме си супер спот директно до водата, до който се стига само по черен път. Имаше си доста технични участъци, но ние бяхме спокойни, тъй като Subaru Crosstrek няма никакъв проблем да се справи с такива предизвикателства.

Посока Копаоникснимка: skiresort.info

В обратната посока към София, откъдето е пътят за Копаоник, карахме по магистрала „Тракия“, за да можем да усетим истинските възможности на колата при ускоряване и изпреварване. А и вече закъснявахме за уговорка с приятели за вечеря в Копаоник, защото типично по женски се захласваме с какво ли не по пътя.

Избрахме Копаоник, тъй като знаехме, че е много добро място за ски и сноуборд и искахме да проверим дали наистина там е толкова готино, както всички, които са били, споделиха.

снимки: Ваня Илиева

Копаоник е разположен в сърцето на сръбския Национален парк Копаоник в планината Копаоник, на границата с Косово. Той се намира на 300 км от София. Това е най-големият ски курорт в Сърбия и се простира между 1060 и 2017 м надморска височина, достигайки Панчичев връх. Разполага с 55 км писти за ски и сноуборд, и 26 различни лифта. Няколко 6-местни и 4-местни седалкови лифтове (някои от които с отопляеми седалки) правят курорта за зимни спортове един от най-модерните в страната и превръщат карането на ски в комфортно удоволствие.

снимка: skiresort.info

Пистите са разнообразни и добре поддържани. Има снежен парк, ски детска градина. Нощното каране и пистите за ски бягане предлагат допълнително разнообразие в Копаоник. Масовото производство на изкуствен сняг и обикновено обилните естествени снеговалежи осигуряват дълъг сезон за ски и сноуборд, от ноември до началото на май.

Стихнахме целта по много живописен път през Калотина, Ниш и Пирот. На отиване пътувахме вечерта и в сумрака и тъмнината много ни помогна това, че сензорите на фаровете на Subaru-то следват завоя. Така че, особено наближавайки Копаоник, където районът е планински и с много завои, тази функция помагаше много на младата шофьорка от компанията, чийто ред беше да кара. Определено се чувствахме много комфортно и в пълна безопасност.

Втората вечер заваля сняг и Subaru Crosstrek отново се справи блестящо. Освен че е много голяма красавица, колата е много пъргава и се държи много добре на пътя. За такъв тип пътуване, с много завои и планинска обстановк, 4х4 е идеалният вариант. Колата не е поднасяла, нямаше никакво усещане на дискомфорт. Справяше се много добре.

снимка: skiresort.info

В Копаоник има много места за настаняване, на много достъпни цени, за предлаганото качество. Има СПА към съответния комплекс, което се заплаща допълнително и цените са малко по-скъпички. Местата за свободно паркиране са твърде малко, но има платен паркинг по 10 евро на ден.

Влюбихме се в местата за хранене – ресторантчета, които предлагат супер вкусна храна на много достъпни цени. Като цяло в Сърбия, в планинския район, това са едни уникални, автентични… колиби. На 20-30 минути с кола преди Копаоник, има много известен ресторант, „Колибата“, където за 20 лв. на човек се яде на корем, пие се биричка и винаги има жива музика, като свирят на акордеон, на чело и на китара.
Хората са много мили и сървисът е на много по-добро ниво от този при нас, дори когато им е „лудница“.

На 10 минути от мястото, където бяхме отседнали, е началото на ски зоната, откъдето тръгват всички лифтове. Има платен паркинг и на 4 минути пеша, със ски обувките или с борда, стигаш до кабинките. Билети може да се закупят предварително онлайн или на място, като не стават големи опашки. Има различни опции за карти – за 1 или няколко дни, за дневно и нощно каране и е много готино, че тяхното сутрешно каране е от 9:00 до 13:00 часа, а следобедното започва още в 12:30. Лифтовете са супер бързи. Разнообразието от писти е голямо и няма да излъжем, ако кажем, че понякога се изгубвахме. (Смеят се.) Ако бяхме останали още няколко дни, сме сигурни, че нямаше да повторим писта.

снимка: skiresort.info

Много удобно е, че по пистите отново има от тези места за хранене, тип колиби. Може да се подкрепите с греяно вино, чай, кебапчичи. Около началото на пистите има много луксозни хотели, които да задоволят и по-изискания вкус. А и те са по-добрия вариант за хора, които обичат ол-инклузив. Там също има СПА, което човек може да ползва, без да е отседнал в хотела.

снимка: skiresort.info

В селцата в района има опции за ползване на градски бани, където човек може да се потопи в минералната вода на малко басейнче, да релаксира и след това да отиде на ресторантче. Цената е около 5 евро.

Дори и да има много посетители в Копаоник, това не може да се усети, поради мащаба на комплекса – има невероятно много писти и лифтовете са бързи, така че опашката минава бързо. Има фън влакче и зона за забавление на деца. На разположение са много ски учители. Копаоник може да се посети и през лятото, има кабинков лифт, подходящи маршрути за преходи. Препоръчваме с две ръце тази дестинация.

Впечатленията ни от Subaru Crosstrek

По време на пътуването ни времето беше много ясно и приятно. Карали сме през повечето време по сух асфалт, освен когато решим да се отклоним по някоя случайна отбивка. В участъците, където имаше сняг, отключвахме пълния потенциал на новия Crosstrek с функцията X-MODE с два режима на работа. Бързо, лесно и удобно, превключваме между [SNOW/DIRT] за хлъзгави пътни настилки или [D.SNOW/MUD] за особено предизвикателни пътища чрез 11,6-инчовия сензорен екран според пътните условия.

Много ни помагаха системите за сигурност, които включват сигнализация при дълго отклоняване на погледа на шофьора от “правия” път, автоматично задържане на лентата на движение, функцията за автоматично завиване на фаровете, заедно с маневрирането на колата и още много други.

Освен, че направо с влюбваш в лекотата, с която се управлява, със Subaru Crosstrek наистина се чувстваш супер обезопасен. Маневрира се без никакво затруднение. Всички копчета и бутони са разположени удобно, за да не изискват прекалено усилие за превключване на различни режими на колата. Дисплеят на колата е достатъчно голям, за да виждаш добре навигацията и всякакви други настройки, които не можеш да устоиш да търсиш, защото колата е много юзър френдли и сама те подтиква да се ровиш и търсиш какво още може.

Оказа се, че автомобилът разполага с технологията SI-DRIVE (Subaru Intelligent Drive), която има способността да адаптира реакцията на двигателя, според стила ви на шофиране, за да осигури мигновена мощност и пъргавина, когато това е необходимо. А някои от нас определено си падат по по-високите скорости. Тъй като в компанията имаше и не толкова опитна шофьорка, тя пък гарантира, че се е чувствала уверена, благодарение на автоматичните скорости и всички „асистиращи“ системи.

Тъй като пътувахме в зимен период, важно е да кажем, че студеното време не влияеше на Subaru-то по никакъв начин. Дори и в ранните утрини, в които ставахме по тъмно, за да поемем нанякъде, след цяла нощ на открито, колата нямаше никакви проблеми със запалването на двигателя, бързото стопляне вътре и плавното потегляне към нови дестинации.

Ако ни питате какво ни хареса в нея най-много, ще ви кажем: Цветът! (Смеят се).  Хареса ни това, че можем без притеснение да караме по предизвикателни места, въпреки че на пръв поглед колата изглежда по-градска и ниска, но в същото време е истински приключенец, който се държи еднакво стабилно на асфалт, на черен път, на сняг, на пясък и на ситен чакъл.

Разбира се няма как три жени на път за една седмица с екипировка за ски и сноуборд, трекинг и градски срещи с приятели, да не оценят багажника на колата, който събра багажа на трите ни без никакви затруднения и даже можеше да вземем на автостоп още три като нас.

Не ни хареса само това, че не можем да караме трите едновременно. Всяка от нас искаше да се наслади на удоволствието да шофира тази готина кола. Всяка от нас, разбира се, има собствен стил на шофиране и нужда от определена доза адреналин. И, въпреки че сме три различни жени, които се държат като около 30 такива (смеят се), колата не изненада неприятно или разочарова в нито един момент, а това си е истинско предизвикателство.

В историята се забъркаха: Полина Димитрова, Венета Тошева и Ваня Илиева – „Хепи Ванче“

За повече информация за Subaru Crosstrek и тест драйв, посетете subarubg.bg.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от vanya ilieva Хепи Ванче (@happyvan4e.official)

СподелиShares

The post Три приятелки и едно Subaru до Бузлуджа и Копаоник appeared first on 360mag.

Истории от подземния свят: Пещера „Бездънният пчелин“

СподелиShares снимка: блог на Сергей Герджиков / www.gherdjikov.com

Пещерата „Бездънният пчелин“ се намира в Предбалкана, между град Ябланица и село Гложене, в близост до закритото село Нановица. Тя е пропастна пещера и впечатлява с огромния си вход с размери около 25 на 40 метра. На дълбочина достига 105 метра.

Пещерата е образувана в горноюрски титонски варовици. След отвесната част от 90 метра, следва силно наклонен сипей от паднали каменни късове, който е висок 15 метра и води до залата с почти правоъгълна форма и размери 30 на 40 метра, чиято височина на места достига повече от 30 метра.

Достъп

„Бездънният пчелин“ не е облагородена и не е пригодена за масови туристически посещения. Тя е идеално място за практикуване на скално катерене и спелеология, но посещението ѝ изисква специализирано оборудване и подготовка поради нейната дълбочина и сложност.

Пещерата е била известна на местното население от стари времена. Отвесът и дълбочината ѝ разпалвали въображението на хората и те хвърляли камъни в очакване да чуят удара от падането им.

За пръв път дъното на Бездънният пчелин е достигнато от експедиция през 1931 г.

Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера

снимка: блог на Сергей ГерджиковЛегендата

Според едно от преданията сред местните на 15-ина метра под входа имало голям пчелин, който тормозел хората и говедата, минаващи наблизо. Веднъж мъжете от махала Нановица се събрали и спуснали един от тях, здраво вързан с въже, седнал за по-удобно върху конско седло. Той успял да извади 12 бакъра с мед от пчелина и оттогава дивите пчели напуснали мястото и не жилили повече преминаващите хора. Името на пропастта обаче си останало същото.

Очевидно средностатистическият турист може само да отиде до мястото на входа и да усети енергията му. Все пак в района се намират и други забележителности, като пещера Нановица и Гложенския манастир „Св. Георги Победоносец“, които могат да обогатят вашето пътуване.

Вижте още: Истории от подземния свят: 8 пещери в региона на Карлуково

СподелиShares

The post Истории от подземния свят: Пещера „Бездънният пчелин“ appeared first on 360mag.

Джесика Уотсън – най-младия човек, обиколил света сам с лодка, без спиране

СподелиShares

Джесика Уотсън / снимка: AustralianosЧесто използваме клишето „годините са само цифра“, но обичайно това се случва, когато говорим за хора в напреднала възраст. Джесика Уотсън е австралийска мореплавателка, която през 2009 – 2010 г., на 16-годишна възраст извършва самостоятелно, непрекъснато околосветско плаване, превръщайки се в най-младия човек, направил това постижение. 

снимка: Herald SunБиография и идея за плаването

Родена на 18 май 1993 г. в Голд Коуст, Австралия, Джесика израства в семейство с интерес към мореплаването. От малка тя мечтае за големи приключения в открито море. Идеята за околосветско плаване се заражда, когато чете за други млади мореплаватели, като Джеси Мартин, който също извършва самостоятелно околосветско плаване в млада възраст.

Подготовка

Подготовката за пътешествието включва интензивно обучение по навигация, метеорология и оцеляване в открито море. Джесика избира 10-метрова яхта с името „Ella’s Pink Lady“, специално оборудвана за дълги океански преходи. Лодката е снабдена със съвременни навигационни системи, комуникационно оборудване и допълнителни мерки за безопасност.

Вижте още: Джасмин Харисън прекосява Атлантика сама на 21 години

Джесика Уотсън / снимка: Brett CostelloМаршрут и трудности

На 18 октомври 2009 г. Джесика отплава от Сидни, насочвайки се на североизток, преминавайки екватора в Тихия океан, след което пресича Атлантическия и Индийския океан. По време на пътуването си тя се сблъсква със сериозни предизвикателства, включително седем нокдауна, при които лодката се накланя до степен, при която мачтата докосва водата. Тези инциденти изискват изключителна физическа и психическа издръжливост, но Джесика успява да се справи с тях и да продължи напред.

Постижение и признание

След 210 дни в морето, на 15 май 2010 г., Джесика се завръща в Сидни, където е посрещната като национален герой. Тогавашният министър-председател на Австралия я приветства, наричайки я „истински австралийски герой“. През 2011 г. тя е обявена за „Млада австралийка на годината“, а през 2012 г. получава медал на Ордена на Австралия.

Вижте още: 21-годишна стана най-младият човек, стигнал самостоятелно със ски до Южния полюс

снимка: jessicawatson.com.auЖивот след плаването

След успешното си приключение Джесика продължава да вдъхновява мнозина. Тя публикува книга, озаглавена „True Spirit“, в която описва своето приключение. По-късно книгата е адаптирана във филм.

Джесика също така завършва магистърска степен по бизнес и работи като мотивационен лектор, споделяйки своя опит и насърчавайки хората да преследват мечтите си, независимо от предизвикателствата.

Историята на Джесика Уотсън е пример за смелост, решителност и вяра в собствените сили, вдъхновявайки хората по целия свят да се стремят към постигане на своите мечти.

Вижте още: 10-годишната Села е най-младият катерач, достигнал върха на Ел Капитан

СподелиShares

The post Джесика Уотсън – най-младия човек, обиколил света сам с лодка, без спиране appeared first on 360mag.

360 тест: Панталони за активни дами

СподелиShares

Като медия, която следи изкъсо случващото се в родната и международна приключенска сцена, често ни се налага да сме на мястото на събитието, независимо колко високо, колко стръмно или колко студено е то. Понякога тръгваме без предварителна подготовка, както си седим в офиса, а климатът редовно ни черпи с разнообразните си условия.

Ето защо държим на качественото облекло. Такова, каквото ще ни свърши работа в широк спектър от ситуации. Здраво, с адекватна защита срещу атмосферните влияния, но и достатъчно представително за моментите в града.

В обобщение, за да не ни се налага да бедстваме, се налага да сме добре екипирани. А за да сме добре екипирани, особено по отношение на облеклото, се доверяваме на шведските професионалисти от Fjällräven. И това не го казваме, защото трябва да напишем поредното ревю, а защото вече няколко години продуктите на компанията ни осигуряват надеждна защита срещу капризите на времето. Изпробвали сме доволно много дрехи на марката и можем да твърдим със сигурност, че по отношение на мултифункционалност, надеждност и естетична стойност те винаги са топ!

А дали са топ панталоните,тествани от нас последните няколко месеца, ще разберем от Поли и Венета, които имаха възможност доволно да ги разходят из планинските ни маршрути, докато подготвят кампанията “Хижа на годината”.

FJÄLLRÄVEN GAITER TROUSERS NO. 1 W

Панталоните на Венета са дамската версия на може би най-усъвършенствания трекинг модел на марката. Създадени буквално за всичко и навсякъде. Подходящи за употреба от ранна пролет до късна есен, че дори и през зимата /Вени ги изкатери в сняг до колената към хижа “Бузлуджа”- стара, където присъства на избора на нов председател на БПС/. 

Високо адаптивни към различни климатични условия и терен, Gaiter trousers са изработени от специалната материя на Fjällräven – G-1000, а подсилените зони при коленете, от по-здравата разновидност на материала G-1000 HD (Heavy Duty). Това решение придава на модела завидна здравина, ветро и водо устойчивост и добра дишаемост.

Сред най-важните свойства на модела са: Възможността за превръщането му в къс панталон – крачолите се отципват при колената; Употребата на свалените крачоли като гети – областта на прасеца е снабдена с ластик за затягане, а долната част с куки за обувка. По този начин можете да си осигурите прохлада в горещините, както и допълнителен аксесоар за защита на краката в условията на сняг и драки. Също така, в големи студове е предвидено панталонът да бъде носен върху основен слой. За да бъде осигурена адекватна вентилация по протежение на бедрата отстрани са разположени, регулируеми с ципове, вентилационни отвори. 

Gaiter trousers са снабдени с общо шест джоба – два задни, два странични при кръста и два големи карго такива, разположени отпред на бедрата, които разполагат със скрита кука за закрепване например на ключове.

GAITER ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Венета вя тези гащи през цялата зима, като я мориха както снеголики студове, така и пролетни температури, дъжд и културни събития. Ето с какви впечатления остана тя:

“Fjällräven Gaiter е идеален панталон за преходи в по-студените месеци когато настаналия хлад, често бива изместен от краткотрайно затопляне. В тези случаи вентилационните отвори са топ функция, а ако си смел можеш директно да си свалиш крачолите. 

На мен тези отвори ми свършиха чудесна работа при един краткотраен дъжд над Стрелча. Когато леко започнах да извирам – дръпнах циповете за охлаждане и хоп-троп! Панталонът впрочем почти не се намокри, освен леката влага при бедрата, които поеха най-много капки. В една песен се пееше – “плисна в миг и отшумя”… Това се случи с нашия дъжд. С подобна бързина изсъхна и влагата от крачолите ми. 

Иначе панталонът е много удобен. Отстрани изглежда масивен, но е лек и изобщо не се усеща като ходиш – имаш пълна свобода на движенията. Готино е и че има много джобове, където смело можеш да буташ най-необходимите неща, за да са ти „под ръка“. Особено двата големи джоба отпред, които са като дамска чанта за жени-планинарки. 

Харесва ми и че, като за толкова сериозен трекинг панталон, кройката му е изключително градска и не се чувствах като Тарзан, когато приятелите ме замъкнаха без предупреждение на откриването на една изложба в СБХ. 

Тъй като съм почитател на преходите с бивакуване и използвах Gaiter trousers при последният ми бивак през декември, в района на Кътина, мога с две ръце да гласувам, че това е идеален панталон за този тип употреба, особено в по-хладно време като късна есен и ранна пролет.” 

BERGTAGEN ECO-SHELL W

Винаги лъчезарната Поли пък се озова, напъхана във водоустойчиви трислойни еко шел панталони за целогодишна употреба над границата на дърветата. При това оранжеви! 

Bergtagen Eco-Shell W са предназначени за сериозни експедиции във високата планина. Могат да се ползват както за преходи, така и за ски турове. Изработени са от специалната Eco-Shell материя на Fjällräven, комбинация от Ripstop и рециклиран полиестер, която осигурява надеждна защита от влага и отлична вентилация.

Панталоните са с предварително оформени колена, подсилени на подбедрицата и в долначат част на крачолите, които разполагат и със сваляеми снегозащитни ленти. Снабдени са RECCO рефлектор, а отпред на бедрата са разположени два големи джоба за бърз достъп.

По цялата дължина отстрани-отвън преминават водозащитени ципове, които имат двояко предназначение. От една страна това са циповете на вентилационните отвори, чиито размери се регулират според нуждите ви. В другия им смисъл пък могат да се разкопчаят напълно, като по този начин позволяват лесно да свалите/обуете панталоните директно върху тези, с които сте в момента. Циповете се разкопчават и в двете посоки, за да имате лесен достъп до ски обувките си. 

BERGTAGEN ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Поли използва панталоните в разгара на зимата като ги разтъпка доволно из снеговете на Витоша и Стара планина, откъдето се върна суха и неизмръзнала, за да ни разкаже дали е останала доволна:

“Много съм доволна! Това бяха най-сухите ми излизания в мократа планина! Панталонът е с чудесна кройка, която дава максимална свобода на движение, и едновременно с това е супер лек. Разкопчаваш страничните ципове и за нула време си свалил панталоните – като онези специалните при стриптийз – сгъваш надве-натри и в раницата!

Още нещо, което ме впечатли е закопчаването – копчето се заключва с приплъзгане и след това щракване, като по този начин няма вариант самоволно да се откопчае, както често се случва при тик-так копчетата. Също така има много приятна фина регулация на талията с еластични велкро ленти и две странични тик-так копчета – ако качиш някое друго килце да отпуснеш без да се налага да сменяш панталона. 

Доволна съм и от подсилката от вътрешната страна долу на крачолите, която е от значително по-твърда материя като сложиш котки въобще не се притесняваш дали случайно няма да скъсаш нещо. От вътрешната страна пък са направили едни пристяжки, които могат да се свалят. Те са с ластик на глезена и играят ролята на нещо като вътрешни гети – един вид двойна защита при дълбок сняг. Бяха ми много полезни!

Оранжевият цвят на моя панталон също много ми допадна. Освен, че е супер топъл и свеж, е и много сигнален, което си е важно в зимната планина, за да можеш да се виждаш отдалеч. Има само един минус – много лесно се цапа – затова пък цветовата гама на модела разполага с различни варианти, според предпочитанията.”

Открийте Gaiter Trousers No.1 W и Bergtagen Eco-Shell W, заедно с останалите продукти на Fjällräven, онлайн на fjallshop.bg, в магазините на марката в The Mall, ниво Партер и в Paradise Center, ниво -1, както и в Sport Depot MEGA STORE или на www.sportdepot.bg

СподелиShares

The post 360 тест: Панталони за активни дами appeared first on 360mag.

Йожен Кристоф: най-нещастният човек в историята на колоезденето

СподелиShares 1922 г. Йожен Кристоф отново чупи вилка (снимка: Agence Meurisse)

Съдбата понякога си прави шеги.
Има елитни състезатели с огромен потенциал, които са вечните втори…
Разказваме ви историята на един такъв състезател, наричан от някои хроникьори „най-нещастният човек в историята на колоезденето“.

Йожен Кристоф е френски състезател по шосейно колоездене и пионер на колокроса. Той е професионалист от 1904 до 1926 г. През 1919 г. става първият колоездач, който носи жълтата фланелка на Тур дьо Франс. 11 пъти стартира на „Тур дьо Франс“ и финишира осем.

Началото на една легенда

На 22 януари 1885 г., в малкото градче Малако, близо до Париж, се ражда Йожен Кристоф. Родителите му дори не подозират, че малкият им, жилав син ще стане един от най-известните професионални колоездачи. А самият Кристоф, когато за първи път се качва на велосипед, не може да си представи, че

…ще остане в историята не с победите си, а с липсата им.

И никой друг не губи Тур дьо Франс по начина, по който го прави Кристоф…

1910: Колелото на съдбата се завърта

Кристоф се доказва като изключително издръжлив още през 1910 г., когато стартира в 289-километровото състезание Милано-Сан Ремо.

На 3 април, в 5:50 сутринта, 10 минути преди старта, пристига новината за обилен снеговалеж в планината Туркино. Част от състезателите се отказват на място. Останалите 63 души тръгват по непредсказуемия маршрут.

След три часа състезание остават само 30. Изкачването на Туркино се оказва невъзможно за каране – велосипедите се носят на рамо през снежните преспи. Кристоф е пети, на 10 минути зад лидера.

При 100-тния километър студът го поразява жестоко.

Трябва да спра – стомахът ми се свива от спазми. С едната ръка държа велосипеда, с другата – стомаха си. Сядам на един камък край пътя. Бях премръзнал. Не мога да мръдна, само леко въртя глава наляво-надясно.

Виждам малка къща наблизо, но не мога да стигна до нея. Не осъзнавам в каква опасност съм. В главата ми има само една мисъл – да стигна първи в Сан Ремо.

– спомня си Кристоф.

Някакъв мъж го намира и го завежда в къщата. Там той сменя дрехите си и прави упражнения, за да се стопли. Когато пресича финала в Сан Ремо, той няма представа, че е победил. От 63-ма стартирали, завършват само четирима.

Вижте още:  Кратка история на Българските колоездачни серии

Йожен Кристоф след финала на Тур дьо Франс 1912 г. (снимка: Agence Rol, Wikipedia)1913: трагедията на Сен-Мари де Кампан 

През 1913 г., в своя първи истински шанс за победа в Тур дьо Франс, Кристоф води след етап 6.

Спускам се с пълна скорост към долината. Според изчисленията водя с 18 минути. Изведнъж, на около 10 километра от Сен-Мари де Кампан, усещам, че кормилото ми се разклаща. Спирам – вилката е счупена.

Всички зад него го задминават. Сълзите от гняв му пречат да вижда добре пътя, но той тръгва пеша, носейки велосипеда си 10 километра. В селището Сен-Мари де Кампан сам поправя вилката си в ковачницата – защото правилата забраняват външна помощ.

Но съдиите му добавят 10 минути наказание, защото едно седемгодишно момче му е помагало да раздухва огъня!

1919: На крачка от победата… отново

Първият Тур след Първата световна война – Кристоф води с 28 минути преди предпоследния етап.

Но… „Щрак!“ – вилката отново се чупи.

Той ремонтира велосипеда си, но губи два часа и половина, а с тях – и победата. В знак на уважение организаторите му дават същата премия като на победителя.

Вижте още: С колелото около кълбото

1922: Проклятието продължава

В 1922 г., в третото си участие, отново с шанс за победа, вилката му се счупи за трети път, този път на спускането от Галибие.

Днес в Сент-Мари-де-Кампан има плоча, която гласи:

Йожен Кристоф – жертва на механичен инцидент, сам поправи вилката си. Въпреки че загуби ценни часове, той не се отказа, показвайки върховен пример за воля.

Първият носител на „жълтата фланелка“

Йожен Кристоф участва 11 пъти в Тур дьо Франс, без нито една победа. Той никога не спечели Тур дьо Франс, но все пак има едно важно място в историята на състезанието – той е първият колоездач, който някога е носил жълтата фланелка (Maillot Jaune).

През 1919 г., за първи път в историята на Тура, организаторите решават да въведат жълтата фланелка, която да обозначава лидера в генералното класиране. И първият човек, който някога я носи, е именно Йожен Кристоф.

Йожен Кристоф е първият носител на жълтата фланелка (снимка: crankpunk.com)

Иронията? Въпреки че е лидер в състезанието, фланелката не му носи късмет. Както вече знаем, вилката му отново се счупва малко преди финала на състезанието, което му коства победата.

Наследството на Кристоф

Въпреки че никога не печели Тура, Йожен Кристоф остава легенда в историята на колоезденето. Историята му е история за несломим дух, издръжливост и почти трагична лоша съдба.

Днес, ако посетите френските Пиренеи и се отправите към село Сент-Мари де Кампан, ще откриете паметната плоча, поставена през 1951 г.

Йожен Кристоф може и да е бил „най-нещастният човек“ в историята на колоезденето, но неговата легенда живее и днес – не като победител, а като пример за чистата същност на спорта и човешкия дух.

Вижте още: Първата обиколка на света с колело от жена

Паметна плоча в Гренобъл в чест на първата жълта фланелка, 19 юли 1919 г. (снимка: Milky, Wikipedia)Човек на реда и детайлите

Кристоф е методичен и организиран. Винаги носи със себе си монети от 20 и 10 франка, резервна верижна връзка и инструмент за спици, съхранявани в малка кожена торбичка, закачена на врата му.

Журналистът Джок Уадли, който го посещава в Малако, описва дома му:

Г-н Кристоф има подреден ум. Работилницата му е подредена, с чисти инструменти, подредени на мястото си. Домът му е също толкова организиран. Само споменах някаква тема и той веднага изважда папка с надпис ‘Тур 1912’ или ‘Париж–Рубе 1920’. Всяка снимка има старателно изписано описание на гърба.

В хотелите по време на състезания той разполага екипировката си като пожарникар, за да не губи време сутрин.

През годините продължава да кара – през 1934 г. изминава 185 км за 8 часа и половина, носейки 5 кг багаж.

Тур дьо Франс, 1913 – първа счупена вилка (снимка: crankpunk.com)Краят на легендата

Прекарва целия си живот в Малако, остава верен на клуб L’Étoile Sportive de Malakoff от първото си състезание до последния си ден.

През 1965 г., в края на Тур дьо Франс, Жак Анкетил му връчва почетен медал.

Умира в Париж на 1 февруари 1970 г., на 81 години, но остава безсмъртен в историята на колоезденето.

СподелиShares

The post Йожен Кристоф: най-нещастният човек в историята на колоезденето appeared first on 360mag.