Списание 360's Blog, page 39

Маратонът „Баркли“ 2025: без финиширали

СподелиShares Организаторът на Баркли ултрамаратон подрежда регистрационните табели, донесени му от участващите за пръв път / снимка: Geoffrey S. Baker

Най-ексцентричното състезание, Баркли маратон, тази година се разви доста драматично.

От стартиралите 40 участници, само 10 успяха да завършат първата обиколка – от възможни пет, в рамките на определеното време. Третата обиколка пък беше финиширана само от един бегач, при това в удълженото контролно време.

Джон Кели, Маратонът Баркли 2025 / снимка: Jacob ZochermanБез финиширали в Barkley Marathons тази година

За над 30 години в сегашния си формат, състезанието от 160 км на много труден терен, е било завършено само 20 пъти – за сравнение, повече хора са стигнали до Луната.

Но осем души завършиха само през последните две години, включително първата жена – Джасмин Парис (2024 г.), което повиши очакванията. Затова едва ли е изненада, че предизвикателството за 40-те бегачи тази година беше значително увеличено, а това се отрази в статистиката още от самото начало.

Томоказу Ихара / снимка: Jacob Zocherman

След втората обиколка останаха само четирима – японецът Томоказу Ихара, американецът и трикратен финиширал Джон Кели, както и френското дуо Себастиен Райшон и Максим Годуен.

Годуен отпадна скоро след това, а останалите бяха далеч от темпото, необходимо за успешно завършване на състезанието. Наречено „Fun Run“ – завършване на трета обиколка, трябваше да стане в рамките на 36 часа, но участниците, в добавка към безмилостното трасе получиха дъжд и силен от 80 км /ч. Ето защо организаторите направиха реверанс, като им дадоха шанс да го завършат в рамките на 40 часа.

Себастиен Райшон / снимка: Jacob Zocherman

Кийт Дън, единственият официален източник на информация за състезанието, публикува информация в последния час, че Джон Кели е завършил Обиколка 3 за 39:50:27. След това обаче той сам се е оттеглил и Дън официално обяви, че Barkley Marathons тази година няма финиширали.

Всичко за Barkley Marathons четете тук: Маратонът „Баркли“: Състезанието, което почти никой не завършва

СподелиShares

The post Маратонът „Баркли“ 2025: без финиширали appeared first on 360mag.

Маратонът „Баркли“ 2025 без финиширали

СподелиShares Организаторът на Баркли ултрамаратон подрежда регистрационните табели, донесени му от участващите за пръв път / снимка: Geoffrey S. Baker

Най-ексцентричното състезание, Баркли маратон, тази година се разви доста драматично.

От стартиралите 40 участници, само 10 успяха да завършат първата обиколка – от възможни пет, в рамките на определеното време. Третата обиколка пък беше финиширана само от един бегач, при това в удълженото контролно време.

Джон Кели, Маратонът Баркли 2025 / снимка: Jacob ZochermanБез финиширали в Barkley Marathons тази година

За над 30 години в сегашния си формат, състезанието от 160 км на много труден терен, е било завършено само 20 пъти – за сравнение, повече хора са стигнали до Луната.

Но осем души завършиха само през последните две години, включително първата жена – Джасмин Парис (2024 г.), което повиши очакванията. Затова едва ли е изненада, че предизвикателството за 40-те бегачи тази година беше значително увеличено, а това се отрази в статистиката още от самото начало.

Томоказу Ихара / снимка: Jacob Zocherman

След втората обиколка останаха само четирима – японецът Томоказу Ихара, американецът и трикратен финиширал Джон Кели, както и френското дуо Себастиен Райшон и Максим Годуен.

Годуен отпадна скоро след това, а останалите бяха далеч от темпото, необходимо за успешно завършване на състезанието. Наречено „Fun Run“ – завършване на трета обиколка, трябваше да стане в рамките на 36 часа, но участниците, в добавка към безмилостното трасе получиха вятър от 80 км /ч и силен вятър. Ето защо организаторите направиха реверанс, като им дадоха шанс да го завършат в рамките на 40 часа.

Себастиен Райшон / снимка: Jacob Zocherman

Кийт Дън, единственият официален източник на информация за състезанието, публикува информация в последния час, че Джон Кели е завършил Обиколка 3 за 39:50:27. След това обаче той сам се е оттеглил и Дън официално обяви, че Barkley Marathons тази година няма финиширали.

Всичко за Barkley Marathons четете тук: Маратонът „Баркли“: Състезанието, което почти никой не завършва

СподелиShares

The post Маратонът „Баркли“ 2025 без финиширали appeared first on 360mag.

Следите от диви животни – как да ги разпознаем

СподелиShares

Често, разхождайки се в дивата природа, може да забележим оставени следи от животни. Те са отчетливи, когато има паднал сняг или почвата е мека. Ето някои полезни съвети как да познаем от какво животно са следите.

Котки и кучета

Сигурни сме, че разпознавате добре следите на котките и кучетата, но ето някои любопитни подробности – защо и какво ги отличава, освен размерът, в повечето случаи. Те са сходни, но основната разлика е, че при кучетата се отбелязват и ноктите.

Често срещани са следите от куче както в населени места, така и около тях, а нерядко и в планината. Ето съпоставка на дирите, оставени от куче, вълк и лисица. Правим уточнението, че отпечатъкът от вълчата лапа обичайно е по-голям от този на куче, а за лисицата е характерна подредбата на ноктите.

Как да различим следите на вълк от тези на куче?

Разликите между следите на куче и вълк са фини, но разпознаваеми, ако сте наясно какво да търсите. Ето основните различия:

1. Форма и структура
Вълк: Следата е по-издължена и симетрична, с по-ясно изразени пръсти и централна възглавничка.
Куче: По-закръглена и компактна, често с по-раздалечени пръсти.

Следите, оставени от вълци върху тънка снежна покривка или рохкава почва, са с дължина 8–13 см и ширина 6–9 см, докато в условия на дълбока снежна покривка тези размери могат да бъдат малко по-големи.

2. Нокти
Вълк: Ноктите са тънки, остри и винаги оставят отчетливи следи, защото вълците рядко ги прибират.
Куче: Ноктите може да са по-тъпи и невинаги оставят отпечатък, особено ако кучето живее в градска среда и ноктите му се изпилват.

3. Начин на ходене

Следа от вълк / източник: sidorovich.blog

Вълк: Върви в права линия, икономично и уверено (наречено „прецизно ходене“ – задните лапи стъпват почти точно върху отпечатъците на предните).
Куче: По-често върви хаотично, с по-широка стойка и без толкова строга последователност в стъпките.

Следата на вълка е значително по-подредена. Крачката на вълка е осезаемо по-дълга – 60–70 см в сравнение с 30–40 см при кучето.

4. Дължина на крачката
Вълк: По-дълга и равномерна крачка, защото е адаптиран за дълги преходи.
Куче: По-къса и разпръсната крачка, особено ако тича или играе.

Ако видите големи, ясни следи с дълга крачка, подредени в права линия, вероятно сте на следите на вълк. Ако са разхвърляни и с различна големина, по-вероятно е куче.

Вижте още: Изкуството, уловено в лицата на животни

Рисът оставя следи, подобни на тези на котка, но с по-големи, по-кръгли отпечатъци от лапи и без следи от нокти.

Следите от мечка не могат да бъдат сгрешени. За тях е характерна разлика между следата от предна и задна лапа.

Вижте още: Животните, създадени да оцелеят при екстремно ниски температури

Следата на дивото прасе се различава значително от описаните досега. Нека видим как изглежда.

Сърната е животно, което има много грациозни и характерни следи. Те обикновено са във формата на сърце или стрела, а удължените копита създават впечатление за неподвижност. Трябва също да се отбележи, че предните и задните копита на сърната почти винаги вървят едно до друго, което отличава следите им от следите на другите копитни животни.

Вижте още: За хората, лешоядите и други животни в Източните Родопи

При елена, за разлика от сърната, следите са по-широки и плътни. Също така елените се различават от другите копитни животни по това, че имат характерна тенденция да се движат по средата на пътеката, а не по нейните краища.

Зайците обикновено оставят следи по двойки, разположени близо една до друга. Следите им са с трапецовидна форма, а предните им лапи имат пет пръста, докато задните им лапи имат четири. Освен това дирята от заек обикновено е доста лъкатушеща.

Вижте още: Катерачи и алпинисти за опазването на дивите животни по скалите

Катериците оставят следи, които са с форма на дъга и често са разположени около ствола на дървото.

Язовец, таралеж, къртица

В снега е малко вероятно да видите следи от язовец, защото през по-голямата част от зимата той спи. В допълнение, язовецът е много потаен и предпочита да стои далече от хората. И таралежът не се среща често, а къртиците живеят под земята. Въпреки това в градини и вилни местности често срещаме следите им.

Снимки: agrozona.bg

Вижте още: 7 от най-странните животни на планетата

СподелиShares

The post Следите от диви животни – как да ги разпознаем appeared first on 360mag.

Български ученици ще разговарят на живо с астронавти от Международната космическа станция

СподелиShares

Първата директна радиовръзка на български ученици с астронавти от Международната космическа станция (МКС) ще бъде осъществена през последната седмица на март 2025 г. от ученици от училище Maple Bear.

Връзката ще се осъществи на 24 март 2025 г. от 16:23 ч. по програмата ARISS (Amateur Radio on the International Space Station) и ще бъде излъчвана на живо на: spacecontact.bg. На сайта може да се намери любопитна информация за космическата станция, предизвикателства за Космоса и радиолюбителството, снимки от НАСА.

Връзка Земя – Космос

Разговорът с космонавтите ще продължи около 10 минути. Докато МКС преминава над  учениците, те ще задават своите въпроси от Земята и ще получават отговори директно от Космоса.

Идеята да кандидатстваме с българско училище по програмата ARISS се зароди преди около година, когато се запалих от това невероятно хоби – радиолюбителството. Преди това дори и не предполагах, че МКС може да бъде толкова достъпна за всички нас. 

– споделя Мариян Рангелов, член на радиолюбителския клуб на Нетера и финансов директор на компанията.

По думите му благодарение на сътрудничеството между LZ1KRN – радиоклуба на Нетера, и училище Maple Bear, тази идея ще стане реалност. Директният разговор с космонавтите на МКС несъмнено „ще вдъхнови много от децата да се насочат към науката, технологиите, а надявам се и към радиолюбителството“, смята още той.

Всеки има нужда да мечтае и да се стреми към нещо по-голямо от самия него. Досегът с научно постижение от ранга на Международната космическа станция чрез програмата АRISS е невероятна възможност за учениците да повярват, че мечтите са достижими. Изисква се само смелост, въображение и упорита работа.

– казва Лиляна Николова, основател и управител на училище Maple Bear.

Програмата ARISS е една от редица възможности, които училище Maple Bear предоставя за образование извън рамките на класната стая.

„Вярваме, че именно реалните преживявания вдъхновяват децата да учат и да откриват света. Този проект е ярък пример за това как можем да разпалим любопитството им към науката чрез непосредствения им личен опит.“ – допълва Николова.

В подготовка за това забележително събитие, през месец март бяха проведени образователни семинари:

На 7 март семинарът „Въведение в радиолюбителството“ бе воден от Невен Дилков – радиолюбител с инициал LZ1COM и основател и управител на Нетера. На 14 март се проведе семинар за връзката на радиолюбителството с Космоса, воден от Виктор Маринов – един от най-изтъкнатите радиолюбители в България с повиквателен знак LZ1NY. Презентациите и на двамата могат да се гледат като видео и да се изтеглят от https://spacecontact.bg/.

ARISS (Amateur Radio on the International Space Station) е програма, която дава възможност на ученици от цял свят да осъществят директен радиоконтакт с астронавти на борда на МКС, насърчавайки интереса към науката, технологиите, инженерството и математиката.

Училище Maple Bear София е основано през 2020 г. То е част от глобалната образователна мрежа на Maple Bear Canadian Schools, най-голямата училищна група в световен мащаб, с присъствие в 39 държави на 5 континента, над 400 училища и над 60 000 ученици, където „Детето и неговото цялостно развитие – физическо, интелектуално, емоционално и социално – са поставени в центъра на учебния процес.“

Клубът на радиолюбителите LZ1KRN е учреден на 14 юни 2017 г. от служители
на компанията Нетера, които обичат да популяризират знанията, свързани с
технологии, и да създават приятелства с различни хора по света. Те участват в международни състезания и организират интерактивни радиоработилници.
Нетера е глобална компания – доставчик на свързаност, телекомуникационни решения и управление на ИТ ресурси. Носител е на наградата „Най-добър доставчик на свързаност в Централна и Източна Европа“ за 2023 г. и 2024 г. от Capacity Global Connectivity Awards.

СподелиShares

The post Български ученици ще разговарят на живо с астронавти от Международната космическа станция appeared first on 360mag.

„Атлети без възраст“: Хариет Андерсън

СподелиShares

Хариет Андерсън записва своето име в историята на спорта като най-възрастната жена, завършвала Ironman World Championship. Това се случва, когато е на 78 години. 

Надпреварата в този супер тежък триатлон включва последователно 3,86 км плуване, 180,25 км с велосипед и бягане на 42,196 км.

снимка: Ironman Europe

Хариет Андерсън започва своето триатлонско пътешествие едва на 53-годишна възраст. Тя не просто участва – тя доминира. Печелила е 20 състезания Ironman, доказвайки, че решимостта може да победи времето.

Дори на 74 години Хариет не забавя темпото, а доказва отново неимоверна воля. През октомври 2009 г., Хариет финишира емблематичното състезание Kona – световния шампионат на Ford Ironman, пресичайки финалната линия едва седем минути преди контролното време, с ръка, прикрепена отстрани. Причината е, че на 120-ия км от колоезденето се оказва със счупена ключица, когато друг колоездач се блъска в нея. Това обаче не я възпира!

Истинска легенда, Хариет показа на света, че издръжливостта и волята нямат възрастова граница.

Вижте още: Бягане и дълголетие: 10 бегачи, за които възрастта е само число

снимка: IRONMAN World Championship Kona

Хариет Андерсън е завършила повече от 100 триатлона през последните 20 години. Трикратна национална шампионка на САЩ и световна шампионка във възрастовата си група на Световното първенство по спринт триатлон на ITU през 2001 г., Андерсън се е състезавала на всички дистанции – от спринтови до ултрадълги състезания.

Нейният първи IRONMAN е през 1989 г., а тя е финиширала на Световното първенство IRONMAN в Кайлуа-Кона, Хавай, 21 пъти, като е печелила във възрастовата си група 11 пъти.

Вижте още: 103-годишна лекоатлетка поставя световни рекорди

Андерсън печели своята възрастова категория на Световното първенство IRONMAN всяка година от 2006 до 2013 г. и държи рекорда като най-възрастната жена, завършила състезанието, на 78-годишна възраст.

През 2016 г. тя е въведена в Залата на славата на триатлона на САЩ.

Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони

СподелиShares

The post „Атлети без възраст“: Хариет Андерсън appeared first on 360mag.

„Атлети без възрас“: Хариет Андерсън

СподелиShares

Хариет Андерсън записва своето име в историята на спорта като най-възрастната жена, завършвала Ironman World Championship. Това се случва, когато е на 78 години. 

Надпреварата в този супер тежък триатлон включва последователно 3,86 км плуване, 180,25 км с велосипед и бягане на 42,196 км.

снимка: Ironman Europe

Хариет Андерсън започва своето триатлонско пътешествие едва на 53-годишна възраст. Тя не просто участва – тя доминира. Печелила е 20 състезания Ironman, доказвайки, че решимостта може да победи времето.

Дори на 74 години Хариет не забавя темпото, а доказва отново неимоверна воля. През октомври 2009 г., Хариет финишира емблематичното състезание Kona – световния шампионат на Ford Ironman, пресичайки финалната линия едва седем минути преди контролното време, с ръка, прикрепена отстрани. Причината е, че на 120-ия км от колоезденето се оказва със счупена ключица, когато друг колоездач се блъска в нея. Това обаче не я възпира!

Истинска легенда, Хариет показа на света, че издръжливостта и волята нямат възрастова граница.

Вижте още: Бягане и дълголетие: 10 бегачи, за които възрастта е само число

снимка: IRONMAN World Championship Kona

Хариет Андерсън е завършила повече от 100 триатлона през последните 20 години. Трикратна национална шампионка на САЩ и световна шампионка във възрастовата си група на Световното първенство по спринт триатлон на ITU през 2001 г., Андерсън се е състезавала на всички дистанции – от спринтови до ултрадълги състезания.

Нейният първи IRONMAN е през 1989 г., а тя е финиширала на Световното първенство IRONMAN в Кайлуа-Кона, Хавай, 21 пъти, като е печелила във възрастовата си група 11 пъти.

Вижте още: 103-годишна лекоатлетка поставя световни рекорди

Андерсън печели своята възрастова категория на Световното първенство IRONMAN всяка година от 2006 до 2013 г. и държи рекорда като най-възрастната жена, завършила състезанието, на 78-годишна възраст.

През 2016 г. тя е въведена в Залата на славата на триатлона на САЩ.

Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони

СподелиShares

The post „Атлети без възрас“: Хариет Андерсън appeared first on 360mag.

10 красиви водопада в България, които да посетим (част 3)

СподелиShares

Водопадът е дарен с магична сила. Отдалеч те примамва с грохот или мелодична песен. Видиш ли го – оставаш хипнотизиран и не можеш да спреш да съзерцаваш бързея на водите му. А в България водопадите никак не са малко.

Избрахме за теб 10 дестинации, до които да се разходиш с любими хора и да се заредите с приятни емоции.

#1 Докузакснимка: Вилия Михова, Facebook

Водопад Докузак е най-големият водопад, намиращ се в Природен парк Странджа. Той носи името на реката, от която е захранван.

Името му в превод от турски означава 9 извора. Самата река води началото си от 9 карстови извора, явявайки се приток на река Айдере.

Водопад Докузак е висок едва около 5 метра, но има няколко пада и е много красив. Той е една много подходяща възможност за приятна, зареждаща разходка, ако се намирате в района на Малко Търново. Отстои на 7,5 километра от Малко Търново, намира се преди село Стоилово.

Вижте още: Защитени територии: Природните паркове на България

#2 Райски кът, Вършецснимка: Ivka Petkova, Facebook

Това е относително малък водопад. Той е разположен в близост до Вършец, на река Бащица, приток на река Ботуня. До него се стига за около 20 минути ходене в спокойно темпо. Теренът на маршрута, започващ от парка до старите обществени бани, предразполага за лека и приятна разходка. Минава през Иванчова поляна, а след това през Марийкина поляна, където са обособени места за пикник.

Водопад Райски кът представлява красива, не голяма двустепенна водна каскада. В близост до него има място за отдих, където са изградени беседки, маси, барбекю, люлки и пързалка за децата, къщичка на Баба Яга, има и кладенец.

Вижте още: 10 пълноводни водопада в България, които да посетим

#3 Дермендере, Първенецснимка: Stellentina, Wikipedia

Този водопад се намира на река Дермендере, която е продължение на река Първенецка, след Храбрино (на 15 км югозападно от Пловдив). Водният праг е висок 5 метра и самият водопад е създаден изкуствено като водозащитна дига. В пълноводните месеци водопадът е внушителен, а пръските му образуват мъгла.

До водопада може да се стигне по 2 пътеки (от двете страни на реката). Те водят началото си от паркинг, намиращ се пред ресторант „Старият явор“.

Вижте още: 10 красиви водопада в България (част 2)

#4 Бачковски водопадснимка: Shrek~bgwiki, Wikipedia

Бачковският водопад се намира над Бачковския манастир, от лявата страна на туристическата пътека в посока към хижа „Марцаганица“, на територията на резерват „Червената стена“. Мястото е много красиво, а водопадът, с височина от 10 метра, радва окото на посетителя и с множеството си ръкави и разклонения. Надолу по течението (в двора на ресторант „Водопада“) ще откриете още един по-малък водопад, който е с 2 ръкава и е също не по-малко красив.

#5 Скока, Калейцаснимка: Raissa, Wikipedia

Водопад „Скокът“ се намира на малката река Лопошница, край село Калейца. Той е един от леснодостъпните водопади. Височината на водния му пад е около 8 метра. Под него е образувано красиво езеро с дълбочина около 4 метра.

Село Калейца е разположено на 7 км северозападно от град Троян и на 35 км южно от Ловеч. Водопадът се намира на около 2 километра западно от селото.

Вижте още: 10 от най-красивите езера в България (част 1)

#6 Антоновски водопад – „Пеперудата“снимка: Niko Karaboff, Wikipedia

Водопад „Пеперудата“ е също леснодостъпен водопад. Разположен е в Национален парк „Централен Балкан“, близо до село Антон, непосредствено до Подбалканския път. Това го прави подходяща спирка за пътуващите в района.

Водопадът е с пад от около 10 метра и водата се спуска директно от скален венец. През пролетта водата му се увеличава значително.

Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията му протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.

Вижте още: 10 каньона в България: истории за силата на водата

#7 Попинолъшки водопадСнимка: Михаела Стоянова

Попинолъшки водопад се намира в Северен Пирин. Намира се на 69 километра от град Сандански, в местността Попина лъка. Тази местност предразполага за различни дейности. Тя се намира на 1230 м н.в., а мястото е оживено – има хижи и заведения.

Ако 5-6-минутното вървене до водопада не ви е достатъчно и искате да продължите, имате възможност да се разходите в околността. Някои от местата, до които се стига от Попина лъка, са Туричка черква (около час) и хижа Беговица (около 2 часа), от която тръгват различни красиви маршрути в по-високите части на Пирин.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България

#8 Самодивско пръскалоВодопад Самодивско пръскало (снимка: Gery D. Orlando, Фейсбук)

Водопад Самодивско пръскало се намира на десен приток на река Девинска, западно от град Девин, в Западни Родопи.

Той се намира в защитена местност. Представлява двоен воден пад с обща височина от около 70 метра. Първият пад е висок около 25 метра, а вторият – 45 м. Пълноводен е през пролетта и есента.

Водопадът се намира в местността Струилица и до него се достига чрез отклонение на екопътека „Струилица – Калето“ по поречието на река Девинска.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България (част 2)

#9 Водопадите на Локорскоснимка: World of Vera, Facebook

Водопадите край Локорско са чудесна дестинация за кратка разходка в близост до столицата. Те са разположени край с. Локорско и представляват поредица от изкуствено изградени водни прагове по Локорска река, оформени с редени камъни.

По реката над селото са формирани около 6 – 7 малки водопада, като най-големият от тях е не-повече от 6 – 7 метра висок. Въпреки че не са естествено образувани, всеки от тях има свой чар. Зимата те замръзват и образуват приказни ледени каскади.

Маршрутът е лек и подходящ за семейни разходки. Пътеката завършва на просторна поляна, подходяща за пикник и детски игри, а до някои от водопадите има обособени зони за отдих и барбекю.

Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само

#10 Къпиновски водопад (Капиновски водопад)снимка: Костадинка Вангелова, Фейсбук

Къпиновски водопад се намира на река Веселина, в село Къпиново, община Велико Търново. Той е разположен почти в края на каньона на Еленските височини, на около 20 километра от Велико Търново и на около 5 километра от с. Велчево. До него се стига по добър асфалтов път.Височината на водоскока е 7 метра. От водопада водата попада в малко езеро, дълбоко около 7 метра, с диаметър 10 метра.

Височината на водоскока е 7 метра, водата попада в малко езеро, с диаметър 10 метра и дълбоко около 7 метра.

На около 300 метра северно от водопада е Къпиновският девически манастир „св. Никола Чудотворец“.

Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)

Вижте още идеи за активен уикенд и други вълнуващи предложения за активна ваканция сред природата. Не спирайте да изследвате красотите на България! СподелиShares

The post 10 красиви водопада в България, които да посетим (част 3) appeared first on 360mag.

18 март: Годишнина на организираното пещерно дело в България

СподелиShares снимка: Фейсбук – Пещера „Бачо Киро“ / „Bacho Kiro“ cave

Пещерите имат особена привлекателна сила. Тези природни феномени до ден днешен крият „бели петна на планетата“. В много от тях или в отделни кътчета под земята все още не е стъпвал човешки крак. Пещерите са и последното убежище за онези романтици, които все още са в търсене на непокътнати, автентични и необезпокоявани от шум и суета места в природата.

Спелеологията е пристан за хората с изследователски дух. Тя е една от малкото дейности, при които все още са възможни открития.

Карстът е широко разпространен у нас – над 25% от територията на България е покрита с варовиков или карбонитен слой на земната повърхност. При преминаването на водата през такъв слой, се образуват пещери или пещерни образувания. У нас са описани над 6000 карстови пещери, като 15 от тях имат статут на „туристически“, а останалите се посещават и изследват само от обучени спелеолози.

Пещера „Венеца“ (снимка: Надя Стоянова, Фейсбук)Организираното пещерно движение

Организираното пещерно движение в България възниква в първата третина на миналия век. На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват първото Българско пещерно дружество. Поставено е началото на активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове.

Сред учредителите са проф. д-р Стефан Петков (ботаник), инж. Павел Петров (минен инженер), д-р Иван Буреш (директор на Царските научни институти), Ненко Радев (асистент в Естествено-историческия музей), университетските геолози Васил Арнаудов и Цоню Димитров. За първи председател на дружеството е избран проф. Петков.

След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Започва проучване на едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на “народната власт”. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския Университет.

Научете повече: Кратка история на спелеологията в България

Федерация

През 1958 г. пещерните клубове в страната са обединени в „Българска федерация по пещерно дело“ (БФПД). В днешно време обединител на българските пещерняци е „Българска федерация по спелеология“ (БФСп), която е официален представител и дългогодишен активен член на Европейската федерация по спелеология (FSE), Международния съюз по спелеология (UIS) и други международни спелео-организации, обединяващи пещерняците от съответните страни.

Пещера „Бисерна“ (снимка: ТВ Шумен)Петър Трантеев

Основите на модерната спелеология и организираното пещерно движение в България са поставени от Петър Иванов Трантеев – Хера, българският учен-спелеолог, който е в основата и на организираното пещерно движение в България.

Като административен ръководител на пещерното движение, Петър Трантеев решително се противопоставя на всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква всяка пещерна експедиция да има изработена, научна програма, която да бъде изпълнена.

Трантеев е ръководител и лектор на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело) от първия курс за водачи и картировачи през 1959 г., до 1979 г. Към края на 1978 г. инструкторите по пещерно дело вече са 678, а завършилите курсовете за значката „Пещерняк-НРБ“, са около 4000. Пещерняците са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи.

Вижте още: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)

Пещерното дело днес

Понастоящем пещерното движение у нас е най-бързо развиващото се на Балканския полуостров, а България има значима роля в сферата на пещерното спасяване.

Всяка година БФСп провежда национални курсове за обучения за млади пещерняци, техническо усъвършенстване на завършили пещерняци, обучение за картиране на пещери и пропасти, курсове за инструктори по спелеология и пещерни спасители.

Тази година от 14 до 16 март 2025 г. се проведе поредният 5-и Национален форум по спелеология „Явор Шопов“, организиран от БФСп. Домакин на тазгодишното му издание бе обновеният Национален пещерен дом „Петър Трантеев“ край с. Карлуково.

Вижте всичко от категория Спелеология!

СподелиShares

The post 18 март: Годишнина на организираното пещерно дело в България appeared first on 360mag.

28 май: Ден на парковете в България

СподелиShares снимка: Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, Фейсбук

Европейският ден на парковете е 24 май. Той е обявен от Европейската федерация на националните и природните паркове EUROPARC.

У нас, Министерството на околната среда и водите определя датата 28 май като Ден на парковете в България. Така се дава възможност пълноценно да отбележим значимостта на природните и националните паркове, без да има дублиране с честванията по повод Деня на българската просвета и култура.

Инициативата стартира през 1999 г. и има за цел да създаде у хората усещането за близост с природата, да повиши общественото разбиране за значението на естествените екосистеми, опазвани в защитените територии.

Избраната дата е свързана с 24 май 1909 г., когато в Швеция са създадени първите в Европа девет национални парка.

Вижте още: 6 от най-красивите национални паркове в Европа

Ползите, които парковете и защитените територии носят, надхвърлят изпълнението на глобални, национални или регионални политики за природата. Тези територии опазват едни от най-забележителните и емблематични природни кътове и съхранена природа в Европа. Ежедневно природните паркове ни осигуряват чиста вода, въздух и места за почивка, като същевременно насърчават устойчивото регионално развитие и ползи за местните общности.

От федерацията EUROPARC призовават всички институции, организации и лица, ангажирани с опазването на природата, да организират в дните около 24 май 2024 г. събития, които да демонстрират ролята на защитените територии.

Вижте още: Защитени територии: Природните паркове на България

Ежегодно с Деня на парковете в България оценяваме „мостовете“, изградени от защитените територии, които свързват хората с природата по един устойчив начин в хармонично съжителство.

Всяка година Дирекциите на българските национални паркове предвиждат разнообразни инициативи по повод Деня на парковете в България. Основно те са насочени към децата, за да разкажат повече за многообразието на защитените територии и за действията за тяхното опазване.

Вижте още: Защитените територии

СподелиShares

The post 28 май: Ден на парковете в България appeared first on 360mag.

Идея за активен уикенд: екопътека „Бели Искър“

СподелиShares снимка: Веселин Гълъбов

Времето вече е пролетно и пред нас се открива перспективата на цели три сезона, в които с бодра крачка да обходим красивите кътчета на Родината. Днес в рубриката ни „Идея за активен уикенд“ ще ви разкажем за една приказна и същевременно лесна екопътека, много подходяща за семейна разходка.

Екопътека „Бели Искър“ се намира в Рила и носи името на реката със същото име, по чието поречие е изградена. Тя се намира приблизително на 70 километра от град София. Отстои на 11 км от град Самоков и е в близост до едноименното село Бели Искър – на почти 4 км от него. До началото на екопътеката има паркинг, на който може да оставите автомобила си. Вляво, преди паркинга, като ориентир ще видите малък параклис.

снмика: Антоанета Йорданова

Тази екопътека не е с голяма денивелация. При обща дължина от 7,5 км, изкачването е около 300 метра. Тя е добре поддържана и със спокоен ход може да я изминете за 3,5 часа. Ще успеете да се насладите на гледки на красивата рилска природа, а и местата за отдих по нея са доста, така че разходката е подходяща за малки и големи.

Вижте още: В сърцето на Балкана: Екопътека Бяла река

снимка: Евгения Бандерова

По протежение на екопътека „Бели Искър“ са изградени цели 13 моста – осем големи и пет малки, и всеки от тях има име. Най-дълъг е четвъртият и на този си признак дължи името си – „Дългия“. Още достигайки първия мост, пред вас ще се открие чудна гледка – на местността Орлови скали, чиято най-висока точка е връх Соколец (2021 м н.в.).

Вижте още: „Дяволската пътека“: Една от най-атрактивните и динамични екопътеки у нас

снимка: Peter Johannesen

В източна посока, пада се отдясно, в долината на Бели Искър ще забележите и някои от притоците на реката. На всеки от тях е кръстена малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Горен сухар, Долен сухар. Преди да достигнете седмия мост, ще видите да се извисяват други скални местности – Самоковище и Виднище.

Вижте още: До водопад Скакля по Вазовата екопътека

снимка: Татяна Гроздева

По пътеката са обособени шест места за отдих. Заслoн, оборудван с пейки за сядане и  място за отдих ще откриете между 7-и и 8-и мост. Останалите 5 обособени места за отдих са на Езерото, Камъка, Средорек, Здравец и Къщата. На тях са поставени маси и пейки, и може да направите кратка почивка.

снимка: Емил Мартинов

По протежение на цялата екопътека ще видите поставени информационни табели, които разказват за всяка от околните местности, наред с полезна и любопитна информация за различните природни елементи, които могат да бъдат видени там – скалите, водата, растенията и животните.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България

снимка: Ивелина Иванова

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България (част 2)

Вижте още идеи за активен уикенд и други вълнуващи предложения за активна ваканция сред природата. Не спирайте да изследвате красотите на България! СподелиShares

The post Идея за активен уикенд: екопътека „Бели Искър“ appeared first on 360mag.