Списание 360's Blog, page 37

Електрическо колело или електрическа тротинетка?

СподелиShares снимка: ardes.bg

Придвижването в града се променя, а изборът между ел. колело и тротинетка става все по-актуален. И двата варианта предлагат удобство, екологичност и икономия на време, но кой е по-подходящ за вашите нужди? За да вземете информирано решение, е важно да се запознаете с основните критерии при избор и да разгледате характеристиките на всеки от тях.

Как да изберете между електрическо колело и тротинетка?

Всеки тип превозно средство има своето предназначение, което определя кога е най-удобен. Ето няколко ключови фактора, които трябва да обмислите:

разстояние и пробег – този фактор показва колко дълго може да се използва превозното средство с едно зареждане. Той зависи от капацитета на батерията, ефикасността на двигателя и стила на каране;маневреност – способността на превозното средство да се движи лесно в трафик, да завива рязко и да се побира в тесни пространства е от ключово значение за градско придвижване;скорост – максималната скорост зависи от мощността на двигателя и аеродинамиката на превозното средство;максимално натоварване – този параметър определя какво тегло може да издържи превозното средство, без да се компрометира работата му. Включва както теглото на водача, така и допълнителния товар, като раници или покупки.

Разглеждането на тези фактори ще ви помогне да намерите баланса между удобство, функционалност и безопасност, за да се наслаждавате на ефективно и комфортно пътуване, било то с електрическо колело, или тротинетка.

Спецификации на ел. колелото и тротинетката

За да направите информиран избор, е важно да знаете как се различават по отношение на основните технически параметри. Нека ги разгледаме подробно.

Електрическо колело

То предлага изключително удобство за дълги пътувания, благодарение на своя по-голям пробег и мощност. С по-големите батерии и възможността за педалиране, този вид превозно средство позволява изминаването на значителни разстояния без притеснение за заряда. Високата мощност на двигателя улеснява изкачването на наклони и прави карането по-стабилно дори при висока скорост.

Освен това, ел. колелото е подходящо както за градско, така и за извънградско каране, предлагайки надеждност и комфорт на различни терени. В зависимост от модела, скоростта може да бъде значително по-висока в сравнение с тротинетките, а по-голямото максимално натоварване го прави подходящо за хора, които често пътуват с багаж.

Единственият му недостатък е по-голямото тегло и размери, което може да ограничи удобството при пренос и спрямо това къде може да се държи през времето, през което не се използва.

Електрическа тротинетка

Ел. тротинетката, от друга страна, е изключително лека, компактна и лесна за транспортиране. Тя е идеалният избор за градско придвижване и кратки разстояния, осигурявайки бърз и лесен начин за избягване на задръстванията. Благодарение на опростеното управление, не се изискват специални умения за каране, което я прави достъпна за всеки. Тротинетките са и по-достъпни в ценово отношение в сравнение с колелата.

Въпреки всички предимства, техният пробег е по-ограничен, а малките гуми могат да намалят комфорта при движение по неравни терени. Това ги прави по-малко подходящи за дълги пътувания, но изключително удобни за динамичното ежедневие в града.

Всеки вариант има своите плюсове и минуси. Внимателно преценете какво ще ви е по-удобно в ежедневието. Решението зависи от вашите нужди и приоритети, така че изберете мъдро и се насладете на удобството на този тип мобилност!

СподелиShares

The post Електрическо колело или електрическа тротинетка? appeared first on 360mag.

Включи се в кръга на DEVIN – заедно за по-чисти хижи и планини

СподелиShares

DEVIN Минерална за втора поредна година се включва в подкрепа на кампанията “Хижа на годината”. След като през 2024 година те брандираха категорията “Най-чиста хижа/заслон”, съвсем очаквано и естествено продължение на партньорството им е реализирането на инициатива в планината, която да обърне сериозно внимание върху възможностите за опазване на ресурса и чистотата в природата.

“Включи се в кръга на DEVIN – заедно за по-чисти хижи и планини!” е цялостна интерактивна информационна кампания, която има за цел да повиши осведомеността на любителите на природата и активния начин на живот, за ползите от рециклирането и да възпита у тях отговорно отношение към пластмасата като ресурс.

Основният акцент е поставянето на преси за пластмасови бутилки в 12 хижи на ключови маршрути из цяла България. Там посетителите ще могат да пресоват празните опаковки, за да заемат минимално място в раницата им. Така лесно ще могат да ги пренесат до най-близкия контейнер за разделно събиране, вместо да предадат тази отговорност на хижарите или да ги изхвърлят сред природата.

За да стимулира повече хора да започнат да проявяват отношение към собствения си отпадък, в подкрепа на кампанията, ще бъдат създадени и различни информационно-образователни мултимедийни материали, които ще бъдат споделяни на страницата на “Хижа на годината”.

“Включи се в кръга на DEVIN – заедно за по-чисти хижи и планини!” се реализира благодарение на обединените усилия на Девин, хижите партньори, кампанията “Хижа на годината”, доброволното сдружение “Crazy Bears” и любителите планинари.

снимка: Margot Richard, UnsplashDEVIN Минерална в помощ на хижарите

Инициативата ангажира вниманието на планинарите и към казуса със събирането и извозването на отпадъците, генерирани в районите на хижите и заслоните.

При недобросъвестно отношение на туристите се създава прекомерно натрупване на отпадъци и стопаните на тези обекти трябва да отделят допълнително време за почистване на околните пространства, да обособят специално място за складиране на събрания отпадък, както и да осигурят подходяща логистична мрежа за извозването му до местата за разделно сметосъбиране. Последното е особено трудно за хижите, до които няма възможност за автомобилен досег, а е и свързано с допълнителни финансови разходи. В резултат на невъзможността за справяне с тези проблеми, голяма част от битовите отпадъци никога не напускат планината…

С поставянето на пресите за пластмасови бутилки в хижи по ключовите туристически маршрути, кампанията иска да подпомогне хижарите в тази им нелека задача, възпитавайки едновременно с това правилна нагласа у посетителите на обектите.

Освен към туристите, кампанията се обръща и към широката общественост, защото всеки един в ежедневието си има роля за това, материалът да се върне обратно в производството.

снимка: Девин ЕАД

Всъщност точно това представлява “кръгът на DEVIN” – затваряне на цикъла от производството до рециклирането. Част от него е и тяхната rPET бутилка, направена от… бутилки. Тя е изработена от 100% рециклиран PET материал от вече събрани разделно бутилки и освен, че запазва натуралните качества на водата и полезните ѝ свойства, запазва също така и природата. Запази я и ти. Защото отговорността за връщането на материала в производство е на всеки от нас. Необходимо е да превърнем този навик в масово поведение!

Още през 2024 г. от DEVIN Минерална произвеждат първият стек от 8 500-милилитрови бутилки от 100% рециклирани бутилки, но ако тези бутилки на свой ред не се изхвърлят разделно от потребителите и попаднат в природата – се намалява ефектът от този процес. И тук идва ролята на всеки един човек. Без активното участие на крайните потребители в разделното събиране, процентът на събраните опаковки, годни за рециклиране не би могъл да обезпечи нуждите на екологично насочените производства. Затова – “Включи се в кръга на DEVIN – заедно за по-чиста природа!”

Защо пластмасата е ценен ресурс?

Пластмасата навлиза трайно в живота ни през втората половина на ХХ век, като буквално предизвиква революция. Тази голяма група материали има изключително широко приложение и висока икономическа ефективност.

Пластмасата притежава отлични електроизолиращи свойства, водоустойчивост, голяма химическа устойчивост, а в някои случаи добра корозионна и термоустойчивост което в съчетание с ниската ѝ себестойност на практика я прави незаменим ресурс в почти всички сфери на човешката дейност.

Според данни от различни изследвания производството ѝ изисква по-малко енергия в сравнение с това на алтернативните материали като стъкло, метал, дърво, текстил и други. В сравнение с тях, е и много по-ефективна.

Според проучване на PlasticEurope от 2022 г. производството на пластмасови опаковки изисква до 50% по-малко енергия, спрямо стъклените. От Европейската асоциация за опаковки и фолио (PAFA) пък подчертават, че увеличената трайност и херметичните свойства позволяват по-дълъг живот на произведените материали, както и на различни храни. В резултат на това времевият интервал, при който няма нужда един продукт да бъде заменен с друг, е много по-дълъг.

Също така изделията от пластмаса изискват по-малко транспортни разходи, благодарение на ниското си тегло. Американският съвет по химия (ACC) отбелязва, че пластмасовите бутилки са с 90% по-леки от стъклените и намаляват с до 40% транспортните емисии.

снимка: Inna Skosyreva, Unsplash

Изолиращите материали, изработени от пластмаса пък, бидейки по-ефективни от останалите, на свой ред спомагат за повишаване на енергийната ефективност. Според Европейския институт за изолационни материали Eurima и Американския енергиен департамент използването на пластмасови изолационни материали може да намали консумацията на енергия за отопление/охлаждане с до 70%.

В допълнение пластмасата позволява многократно да бъде преработвана в нови продукти, а различни иновативни технологии превръщат отпадъците в суровини. Ето защо разделното събиране и рециклирането са от ключово значение за ефективното управление на този ресурс.

И тук се намесваш ти! Ролята на всеки човек в натрупването на този глобален отпадък е значителна. Липсата на осведоменост, навици и неправилното изхвърляне, особено когато това се случва сред природата, е причина голяма част от общия генериран отпадък да се дължи на нас потребителите. Тоест от твоето отношение към отпадъка, който оставяш след себе си до голяма степен зависи как ще изглежда светът около теб!

снимка: Девин ЕАД

С DEVIN Минерална за по-чиста природа

Повече от 30 години „Девин“ ЕАД е неизменен новатор и двигател за развитието на сектора на минералните и изворни води в България. Поддържа високо качество на своите продукти, работи с грижа за своите служители и за местната общност, а също така активно прилага устойчиви екологични практики за опазване чистотата на природата.

От “Девин” ЕАД вярват, че преминаването към кръгова икономика и устойчив бизнес може да стане само с предприемане на практически и лесно измерими действия. Резултатът е, че още от 2021 г., компанията е въглеродно неутрална, като това е постигнато чрез прилагането на устойчиви модерни технологии за производство и рециклиране, както и чрез различни инициативи, стимулиращи опазването на околната среда.

Така компанията за първи път въвежда бутилката със скъсено гърло, с цел да се намали количеството на разходваната суровина, както и специалната rPET бутилката DEVIN, изработена от 100% рециклиран PET материал. По този начин се редуцират отпадъците, пести се място за съхранение и като общ ефект се намалява въглеродния отпечатък и вредните емисии в природата. С бутилки като тези се оползотворяват опаковките от консумираните продукти и се подпомага връщането им в кръговата икономика.

снимка: Joshua Woroniecki, Uunsplash

Управляващият директор Марк дю Боа споделя:

„В крайна сметка никой не иска да вижда празни опаковки на паркинга, в градинката, в природата, навсякъде. По дефиниция най-добрата опаковка е тази, която не съществува. Добре, но това не винаги е възможно. Например водата, това е нещо уникално и трябва да го пазим. Ако имаш хубаво бижу или часовник, когато няма да го носиш, го слагаш в кутия, за да го пазиш от светлината или от замърсяване, нали? Същото е и с водата, трябва да се съхранява добре, за да остане чиста и с високо качество за определен период от време.

Първоначално, начинът за защита бяха стъклените бутилки. Недостатъкът им обаче е, че са тежки и чупливи. Понякога се замърсяват и изглеждат зле. Освен това изискват управление на два потока – пълни и празни бутилки.

Установихме, че най-добрата опаковка, ако живеете на разстояние до 80 км от завода, е стъклото. Ако живеете по-далеч, най-добрата опаковка от гледна точка на устойчивост е тази за еднократна употреба, но само ако се изхвърля в правилния контейнер за рециклиране. Това ѝ дава втори живот. Това е кръговата икономика. Така не е нужно да се транспортират бутилките два пъти – пълни и празни. Спестяват се и разходи за енергия, почистване и т.н. За нас опаковката е суровина, която следва да е част от една кръгова икономика, а за да избегнем отпадъците, трябва да имаме ясна цел, около която да се обединят всички участващи страни”.

Кампанията “Включи се в кръга на DEVIN – заедно за по-чисти хижи и планини!” вече е активна и ще се развива през цялата година. Очаквайте допълнителна информация за хижите, които ще бъдат оборудвани с преси за рециклиране, както и постигнатите резултати.

СподелиShares

The post Включи се в кръга на DEVIN – заедно за по-чисти хижи и планини appeared first on 360mag.

4 медала завоюваха Станимир Беломъжев и Антония Григорова на Световните военни игри

СподелиShares Най-добрите ни състезатели в ски ориентирането, Станимир Беломъжев и Антония Григорова, записаха изключителни успехи на Зимните световни игри за военни в Люцерн (Швейцария), спечелвайки 4 медала – три златни и един сребърен!

В средната дистанция в състезанията по ски ориентиране Беломъжев се наложи при мъжете и взе златото, а в надпреварата при жените Антония завоюва сребро.

Състезателят на Хемус Троян премина дистанцията за 39:59 минути, изпреварвайки с 4 секунди шведа Расмус Викбом и с 13 секунди Нис Гуи (Франция). В същата дисциплина при жените Антония Григорова зае второто място. Тя финишира дистанцията за 40:11 минути, а времето на победителката Евелина Викбом (Швеция) е 40:01 минути. Трета стана Дорис Кудре с над две минути изоставане.

Беломъжев и Григорова доминираха и в спринта, където заеха първите места. 

Станимир Беломъжев и Антония Григорова спечелиха още два медала във втория ден на състезанията по ски ориентиране от световните зимни военни игри.

Беломъжев финишира с 9 секунди преднина пред естонеца Яма Оле Илар. Третото място зае шведът Расмус Викбом с пасив от 22 секунди. Българският състезател има вече четири медала от най-големия спортен форум за военни, след двата сребърни медала, спечелени на Игрите в Сочи през 2017 година, в спринта и в средната дистанция.

Антония Григорова също спечели първото място при дамите в спринта. След изключително оспорвана надпревара за лидерската позиция, Тони успя да финишира само със секунда преднина пред втората Евелина Викбом (Швеция).

В петък Беломъжев и Григорова ще застанат на старт и в смесената спринтова щафета.

Над 1400 военни спортисти от 43 държави от цял свят участват в Петите световни военни зимни игри. Стартовете са в десет зимни дисциплини. България се представя от 18 състезатели, в пет дисциплини: ски алпийски дисциплини, ски ориентиране, биатлон, ски бягане и крос кънтри. Игрите  продължават до 30 март.

СподелиShares

The post 4 медала завоюваха Станимир Беломъжев и Антония Григорова на Световните военни игри appeared first on 360mag.

9000 км етапно плуване без съпорт: 65-годишен швед стартира предизвикателството от Истанбул

СподелиShares

Яри Дженет Тамми бавно, но сигурно следва своята цел – да преплува 9 000-километра по средиземноморско крайбрежие от Истанбул (Турция) до Кадис (Испания). Очаква се това приключение да му отнеме над 7 години.

снимка: @swim_trek

65-годишният шведски плувец е потеглил от турския мегаполис Истанбул в края на октомври 2024 г. Той ще плува неасистирано (без чужда помощ) по северното средиземноморско крайбрежие.

Представете си: ще дърпа, влачи, носи цялата си екипировка от 35 кг зад себе си с Pro Drybag 100L – специален водонепромокаем сак, със стабилизираща „перка” в долната част.

Плуването на Яри Тами ще бъде етапно / снимка: @swim_trek

По време на своето пътешествие Тамми планира да се движи по бреговете на около 10 различни държави. Ще плува на етапи, като ще покрива цялата дистанция на малки части. Ще нощува в палатки, къщи за гости, при приятели и навсякъде, където се окаже възможно. Той подчертава, че напредналата му възраст е по-скоро предимство, отколкото недостатък в този труден процес, като посочва, че остаряването го е направило по-самостоятелен.

„Животът и къмпингуването сам ми носят огромна радост, затова го правя“, обяснява той мотивацията си зад тази цел.

Вижте още: След брутално непрекъснато плуване: рекорд от 510 км за 62 часа

Яри Тамми маже неопрена си с лепило (снимка: @swim_trek)

Яри казва, че когато се впуснеш в такова етапно плуване, научаваш разни неща и сочи като пример:

Неопреновите ми костюми винаги се износват в областта на раменете заради движенията и слънчевите лъчи. Затова на костюма, с който стартирах в Истанбул, използвах неопреново лепило като защита от слънцето върху раменете. Когато се износи, нанасям нов тънък слой с неопреново лепило. Докато разнасяш лепилото, трябва да носиш костюма поне един час, за да изсъхне, преди да го свалиш.

Шведският приключенец е специалист в неасистираните плувания и вярва в сентенции като тази:

Не можеш да доплуваш до нови хоризонти, докато не събереш кураж да изгубиш брега от поглед.

Той възнамерява след края на седемгодишното си пътешествие да напише книга и чрез нея да предаде този уникален опит (от 9000 км плуване) на бъдещите поколения.

След 7 години Яри Дженет Тамми ще бъде на 72 години и при успех на експедицията му, това ще бъде наистина впечатляващо постижение. Стискаме му палци!

Вижте още: Българин на 69 години е световен шампион по плуване в ледени води

снимка: @swim_trekДруги постижения на Яри Тамми

През лятото на 2023 г., на 64-годишна възраст, Яри Тамми завършва 52-дневно неасистирано етапно плуване от 541,7 км от Стокхолм (Швеция), до Хелзинки (Финландия), теглейки 105-килограмов каяк, в който носи храната и оборудването си.  Това е бил вторият му опит. Първият опит е бил прекъснат след 180 км, когато е пропуснал планирано място за акостиране.

С това плуване той подобрява рекорда за най-дълго неасистирано етапно плуване от 456 км, поставен от Йонас Дайхман през 2020 г. по време на първия етап от неговия триатлон около света.

По време на това етапно плуване той също така завършва 33,3-километрово еднопосочно прекосяване на морето Ålands, което е рекорд за най-дълго неасистирано плуване през море.

Сред постиженията му е и това от 2021 г., когато Тамми завършва 328-километрово неасистирано етапно плуване от Оаксен до Йорегрунд.

Вижте още: “Кралицата на вълните” Гертруда Едърли: първата жена, преплувала Ламанша

СподелиShares

The post 9000 км етапно плуване без съпорт: 65-годишен швед стартира предизвикателството от Истанбул appeared first on 360mag.

Димитър Христов: Пещерното гмуркане иска много дисциплина и педантизъм

СподелиShares

Да надхвърляш лимита си, докато си строго лимитиран от външни фактори. Така накратко може да се опише пещерното гмуркане. Едно смело и отговорно занятие, което привлича неколцина души у нас, дарени с буден изследователски дух. Какво ги води към дълбините, където няма видимост, проходимостта е под въпрос, осигуровката трябва да е тройна и излизането особено внимателно? Как приема рисковете и какви знания и умения са необходими, за да ги избегне, питаме 36-годишния пещерен спасител и гмуркач Димитър Христов от София.

Какъв опит натрупа, преди да стигнеш до пещерното гмуркане? Повече гмуркане или повече спелеология?

Противно на очакванията, пещерното гмуркане никога не ми е било самоцел. Пещерен спасител съм и впоследствие, малко от скука, се записах на водолазен курс. След това постепенно, постепенно започнах да искам да уча повече и да ставам по-добър в гмуркането.

Владимир, с когото се гмуркаме основно, беше малко по-напреднал и също с желание да се усъвършенства, така се напаснахме и почнахме да се развиваме.
В началото изобщо не сме планирали да влизаме в подводни пещери, макар и двамата да сме пещерни спасители. Но явно си е намерило път.

Принципно повече пещери, но сега фокусът май е в гмуркането. Като цяло и двамата не се гмуркаме от много отдавна, може би 5-7 години, което за пещерни гмуркания не е чак толкова много.

Връзване въже в суха зала (снимка: личен архив) В какво се състои разликата между стандартно и пещерно гмуркане?

Стандартното (рекреационното) гмуркане обикновено се извършва в открити води, като морета, езера или плитки рифове. Винаги има пряк път до повърхността. Използва се основно за удоволствие, фотография, наблюдение на морски живот и др.
Пещерното гмуркане е форма на техническо гмуркане и изисква сериозно обучение и опит. Изискванията за екипировката и нейното окомплектоване са доста различни. Всичко по екипировката е дублирано, понякога дори три пъти. Бутилки, регулатори, осветление и т.н. Спазват се много стриктни правила и протоколи, които за съжаление са писани с цената на човешки животи.

Основните рискове, в допълнение към нормалното гмуркане, са загуба на ориентация, заклещване, проблеми с екипировката, психически стрес, студ, декомпресионна болест. В България видимостта е изключително малка и понякога се гмуркаме почти в нулева видимост. Това създава предпоставка за възникване на инциденти.

При нормалното гмуркане декомпресионните усложнения са сведени до минимум, но при дълбоки технически гмуркания има сериозни рискове, породени основно от – азотната наркоза, кислородна токсичност, грешно планирано количество газ, не спазване на декомпресионни задължения, студ и т.н. Проблемът идва от това, че при дълбоко гмуркане не можеш просто да излезеш като “тапа” на повърхността, ако има проблем.

Връзване на разклонение под водата

Дълбоките пещерни гмуркания комбинират рисковете както на техническото гмуркане, така и на пещерното, което ги прави особено предизвикателни. Голямата разлика идва освен от споменатите проблеми, и от това, че планирането е още по-сложно, тъй като стигането до дадената дълбочина и обратно отнема понякога доста време.

За сравнение – в извора на Глава Панега, първото влизане ни отне около 35 минути, докато стигнем до 50 метра дълбочина. Трябва добре да сме сметнали нужното количество газ за отиване, връщане и поне още толкова за инцидентни ситуации.

Пилотното въженце

Характерно при пещерното гмуркане е ползването на пилотно въженце, което се опъва от сушата и го използваме, за да намерим пътя обратно. При слаба видимост и загуба на ориентация, без такова въженце едва ли бихме имали шанс да намерим пътя обратно и да оцелеем. Просто решение, но също иска тренировки и има доста специфики за правилното му “полагане”.

Откъм газови смески, всичко зависи от дълбочината на планираното гмуркане. Може да влизаме само на въздух, но например в извора на Глава Панега влизахме с 3 различни газа – тримикс, нитрокс и чист кислород. Всяко гмуркане е специфично и е хубаво да се планира индивидуално.

На доста места спрягат пещерното гмуркане като най-опасния спорт в света, но към днешна дата с развитието на техниката и натрупването на опит в общността, този риск е в доста контролирани граници.

Вижте още: Научи повече за водолазното дело

Димитър Христов, Владимир Георгиев, Александър Стоев / снимка: личен архив Колко хора в България се занимават с това?

В България нямаме силна школа за пещерно гмуркане. Има отделни хора, карали курсове по света, но много малко от тях са наистина активни. Пещерите за гмуркане в България са труднодостъпни и често се налага да имаш и опит като пещерняк, а не само като водолаз.

През годините е имало по двама-трима активни пещерни водолази, през поколение и, за жалост, много от опита се губи между поколенията. В момента активните, по моя информация, сме аз и Владимир, в София и още няколко момчета основно от Пловдив. Старите пещерни водолази не са активни, но често обменяме информация, когато търсим нови места.

С Владимир (отляво) Как се подготвяш?

Гмуркането като цяло, и още повече пещерното гмуркане, е дейност при която сме на 100% зависими от екипировката. Не можем да разчитаме на импровизация или, че ще дойдат спасители за нас, това налага цялата ни подготовка да е фокусирана главно върху екипировката. Поддръжката и, правилната и употреба.

Често ходим на водоемите около София и тренираме – разкачане на бутилки, опъване на въженца, контрол във водата, симулации на инциденти, смяна на бутилки, комуникация, движение на тъмно и т.н. Привидно лесни неща, но когато си под стрес, на тъмно, на 5 градуса температура на водата, дълбоко, и в пещера, трябва да ги владееш много добре, защото нямаш право на грешки и импровизации.

Психическата настройка също е важна. Това обаче е нещо, което идва с времето и се натрупва с опита. За пореден път споменавам планирането, но то е най-важното нещо. Ако планираме добре гмуркането и спазваме стриктно плана, всичко трябва да е наред.

Вижте още: Гмуркане в пещерите на Юкатан

Защо го правиш, какво те привлича в пещерното гмуркане?

Сложен въпрос. Всичко започна постепенно – желанието да научиш повече, да пробваш нещо по-сложно, по-трудно. Постепенно натрупахме опит и стигнахме до ниво да започнем да ходим по пещери.

Сега вече се появи желанието да изследваме и проучваме нови места, които още не са посещавани.

Няма как да скрия, че всеки от нас се вълнува от идеята, че е пръв на дадено място. Вече се появи интерес и от различни биолози и геолози, така че в скоро време и на тях ще бъдем в помощ с различни проби и измервания.

Лично на мен ми харесва, че пещерното гмуркане иска много дисциплина и педантизъм. Не става просто да си хванеш плавниците и да тръгнеш.

Бутилките с газовеq вързани под вода, очакват гмуркачите по пътя наобратно Кога изпитваш най-голямо удоволствие по време на процес на пещерното гмуркане – планиране, изпълнение след гмуркането?

Целият процес е част от удоволствието. Всяка стъпка крие различни предизвикателства и трудности. Като при много такива спортове, от планирането до изпълнението нерядко има напрежение и притеснение, които след края на дадено гмуркане изчезват. Често си казваш “никога повече”, но това бързо ти минава, още докато събличаш екипировката. (смее се)

В кои пещери в България си се гмуркал?

Пещерите за гмуркане в България са доста малко все още. Твърде често се изисква организация на цели експедиции от опитни пещерняци, за да се стигне до водната част на дадена пещера. Това ги прави много трудни за проучване – Глава Панега, Янтра, Душника, Жабокрек.

Гмуркали сме се и в други държави. Организирането на проучване на даден сифон често налага неколкодневна експедиция, изграждането на подземни лагери, опитни пещерняци да носят екипировката, храна, бивачна екипировка. Всичко това, и предвид, че сме малко хора, прави задачата сложна. Но пък добрата новина е, че за нас има още много за проучване.

Водолазният компютър, показващ 60 м в Глава Панега. Засега най-дълбоко стигната точка Какви са постиженията които имаш и какви са тези към които се стремиш?

Постижения е доста субективен термин в случая. Важното е да излизаме живи от всяко гмуркане. Няма линейна скала за сравнение, за да можем да говорим за постижения. Целите, от друга страна, стават все повече след всяко проучване. Искаме да картираме Глава Панега, който в момента е най-дълбокият и най-дълъг сифон в България. Имаме да довършим картирането на Душника, а също така и да проучим едно място вътре. Отделно ми се иска до края на годината да успеем да проучим както трябва Кипилово, няколко пещери до сръбската граница.

Май месец се организира експедиция за Падалото, където проучихме 2 сифона и стигнахме до 3-ти, който сега искаме да продължим. Отделно имаме идеи да влезем и в най-голямата изобщо пещера в България – Колкина дупка, където има също места за гмуркане и бихме се радвали да помогнем на местния клуб.

В търсене сме на спонсори, защото техниката е основната ни лимитация, и, ако се сдобием с някои от съвременните “играчки”, тогава бихме могли да влезем още по-навътре в Глава Панега, където сме минали може би 350-400 м от потенциални 6-7 км.

Имаме няколко покани от пещерни водолази в Македония и Сърбия да участваме в техни проучвания. Вероятно също ще имаме и гмуркания с цел събиране на проби и измервания. Като цяло имаме какво да правим за доста месеци напред.

Кои са пещерите, в които искаш да се гмурнеш в България и света?

Вече споменах целите, които сме си поставили за България, надявам се там някъде да намерим и някоя голяма и красива пещера. Твърде малко са проучени тези места и вярвам, че ще намерим нещо интересно.

Всяка пещера, независимо дали в България, или по-света, е уникална сама по себе си и ти носи различен опит и удовлетворение. Естествено бих се гмуркал в пещерите из Мексико и Флорида, където е съвсем различно от нашите пещери. Има много интересни пещери във Франция, Vrelo Une в Босна/Хърватска, Plura в Норвегия, мината Мария Koнкордия в Полша.

Кои са големите препятствия в България?

Пещерите за гмуркане са трудни за достъп, това често изисква сериозна помощ от приятели пещерняци. Отделно екипировката е доста скъпа, а без нея няма как да прогресираме. Това налага общността в България да е доста свита и малка. Няма много проучени пещери и тренирането също става трудно, когато нямаме голям избор от места.

Вижте още: Най-опасните спортове в света

СподелиShares

The post Димитър Христов: Пещерното гмуркане иска много дисциплина и педантизъм appeared first on 360mag.

Станимир Беломъжев е шампион на световните военни игри, Антония Григорова със сребро!

СподелиShares

Най-добрите ни състезатели в ски ориентирането, Станимир Беломъжев и Антония Григорова, записаха изключителни успехи на Зимните световни игри за военни в Люцерн (Швейцария)!

В средната дистанция в състезанията по ски ориентиране Станимир се наложи при мъжете и взе златото, а в надпреварата при жените Антония завоюва сребро.

Състезателят на Хемус Троян премина дистанцията за 39:59 минути, изпреварвайки с 4 секунди шведа Расмус Викбом и с 13 секунди Нис Гуи (Франция).

За двукратния световен шампион това е трети медал от такъв форум след двете сребърни отличия в спринта и в средната дистанция от Сочи през 2017 година.

В същата дисциплина при жените Антония Григорова зае второто място.  Тя финишира дистанцията за 40:11 минути, а времето на победителката Евелина Викбом (Швеция) е 40:01 минути. Трета стана Дорис Кудре с над две минути изоставане. От надпреварата в Сочи, 2017, Григорова има бронзов медал в същата дистанция.

 

СподелиShares

The post Станимир Беломъжев е шампион на световните военни игри, Антония Григорова със сребро! appeared first on 360mag.

Американка е първата жена, преминала “Parallel World” – Yaniro Style

СподелиShares Снимка: Katie McKinstry Stylos, Фейсбук

Кейти Маккинстри Стайлос (Katie McKinstry Stylos) записа името си като първата жена, преминала “Parallel World” – Yaniro Style. За опита си тя се готви цяла година. 

Стайлос след успеха

Този маршрут ме изтласка далеч отвъд границите ми и се превърна в непрестанен ангажимент за цяла една година – 30 сесии по маршрута, две пътувания в чужбина и безброй часове във фитнеса.

Предизвика ме да се развия, да стана по-силен, по-динамичен и по-търпелив катерач. В крайна сметка, той ме научи истински да вярвам в себе си. Никога досега не съм преживявала толкова голям личностен растеж, докато преследвам една-единствена цел, и сега, когато излизам от този процес, се чувствам горда със своята упоритост и отдаденост на нещо, което ме изтласка далеч извън зоната ми на комфорт.

Снимка: Katie McKinstry Stylos, Фейсбук

Кейти Стайлос е американска катерачка, графичен дизайнер и художник. Родена е в Бойзи, Айдахо, а понастоящем живее в Бозман, Монтана. ​

Известна е със своите постижения в леденото и драйтулинг катеренето, като през 2023 г. става първата американка и четвъртата жена в света, изкачила маршрута “A Line Above the Sky” с категория D15. Също така има значими изкачвания на маршрути като “Oblivion” (D14) и “Edge of Tomorrow” (D13).​

Parallel World – история и категоризация

Parallel World е 60-метров, почти хоризонтален таван в пещерата Tomorrow’s World в Доломитите, Италия, който миналата година Виктор Варошкин преодоля за 30 минути чист стил – DTS. Така българинът стана вторият човек в света, преминал маршрут в драй тулинга от категория на трудност D16, след поляка Дарек Соколовски. Линията е една от едва няколкото с тази категория, а Соколовски я преодолява за 50 минути.

Стилът DTS означава без “яниро” – движение, улесняващо катерача, и без използване на състезателни сечива с тройни дръжки. Точно обратно, както става ясно, Кейти Стайлос е направила преминаването в “Яниро” стил, известен и като “Фигура 4” (Figure 4, Yaniro). Това е начин за преодоляване на таван или надвесен пасаж, като катерачът прекарва крак над едната захванала се ръка, за да създаде допълнителна опора и да достигне по-далечни хватки. Тази техника е кръстена на американския катерач Тони Яниро, който я популяризира през 80-те години на миналия век, особено с изкачването си на маршрута “Chouca” във Франция през 1986 или 1987 година.

Вижте още: Варошкин преминал „Parallel World“ D16 DTS за 30 минути

Снимка: Katie McKinstry Stylos, Фейсбук

„Parallel World“ е установен от Дарек Соколовски през 2018 г. в DTS стил, от когото получава революционната оценка D16. През януари 2019 г. Куон Йънг Хе преминава маршрута в стил Яниро и му дава оценка D15+. След това маршрутът е изкачен в стил Яниро от Матео Пилон през 2021 г., Крис Снобек през 2023 г. и Кевин Линдлау през 2024 г., като всички те му дават оценка D15+. През май 2024 г. Виктор Варошкин го преминава в DTS стил, и му дава оценка D16.

Когато за първи път започнах да работя по маршрута през 2024 г., разбрах, че Дарек наскоро е възстановил оригиналните движения в ключовия пасаж, като е премахнал две хватки, които бяха добавени след първото преминаване. Това възстановяване върна най-трудната част от маршрута – мощна последователност от две движения, по-големи и по-взискателни от всички останали движения в изкачването. Макар тези две движения да не променят оценката, за мен те бяха на абсолютната граница на размаха на ръцете ми.

– споделя Кейти.

Тя определя маршрута като значително по-труден от „A Line Above the Sky“ (D15). “Въпреки че според мен „Parallel World“ е по-труден от D15+, все още не съм сигурна дали напълно достига D16. В крайна сметка бих искала да изкача още маршрути в този диапазон, като „Aletheia“ (D16) на Матео Пилон и „Ascension“ (D15+) на Куон Йънг Хе, за да изясня по-добре своята гледна точка относно оценките”, казва тя.

Вижте още: Катерачите Емилиян Колевски и Виктор Варошкин прокараха нова линия във Френските Алпи (видео)

Снимка: Katie McKinstry Stylos, Фейсбук

Катерачката допълва, че това е едно от най-предизвикателните решения за категоризация, с които се е сблъсквала. Признава, че зад нейния успех стои саможертвата на съпруга ѝ:

Той прекара безброй часове с мен във фитнеса, търпеливо ме осигуряваше по време на безкрайните ми опити по маршрута, утешаваше ме през сълзите на разочарование и доброволно се отказа от целия си сезон по ледено катерене, за да можем да се върнем в Италия тази пролет. (…) И когато моментът най-накрая настъпи, той отпразнува успеха с мен, споделяйки всички емоции от завършването на маршрута. Наистина няма думи, с които да опиша неговата всеотдайност – безкрайно съм му благодарна.

Снимка: Katie McKinstry Stylos, Фейсбук

Това изкачване не беше само мой успех, а резултат от невероятната подкрепа на много хора. Благодаря на всички! – завършва Стайлос и обещава да разкаже повече съвсем скоро.

Вижте още: Драй тулинг състезанията в България: сблъсък на поколения и разпознаваеми традиции

СподелиShares

The post Американка е първата жена, преминала “Parallel World” – Yaniro Style appeared first on 360mag.

Стефан Иванов от Neverest стана първият българин, член на The Explorers Club

СподелиShares

Клубът на изследователите или The Explorers Club отскоро има ново попълнение в своите редици. Става дума за Стефан Иванов, който е първият българин, приет за негов член. В емоционален пост във Фейсбук той написа:

Изключително съм щастлив да стана първият български член на The Explorers Club! Още по-вълнуващо е, че след задълбочен процес на одобрение, получих честта да нося знамето на клуба по време на предстоящата ни гребна експедиция през Индийския океан с Ралф Тюин, Евгений Судир и Лиу Йонг.

Вижте още: По вълните на Индийския океан: новата гребна експедиция на Стефан Иванов

Повече от столетие знамето на The Explorers Club е било развявано по време на едни от най-емблематичните експедиции в историята, сред които:

1969 г. Нийл Армстронг и Едуин „Бъз“ Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната.1953 г. Тенсинг Норгей и сър Едмънд Хилари първи изкачват връх Еверест.1947 г. Тур Хейердал и петима негови спътници прекосяват Тихия океан от Перу до островите Туамоту със сала Кон-Тики.1911 г. Роалд Амундсен и екипът му стават първите хора, достигнали Южния полюс.1909 г. Робърт Пири и Матю Хенсън първи достигат Северния полюс.

Започвам да се чувствам повече като изследовател отколкото авантюрист…

– допълва Стефан.

А ние му пожелаваме още много нови успехи!

Вижте още: Новото приключение на „Неверест“ – прекосяване на Северния ледовит океан (обновена)

СподелиShares

The post Стефан Иванов от Neverest стана първият българин, член на The Explorers Club appeared first on 360mag.

Княз Фердинанд на връх Мусала

СподелиShares По пътя към в. Мусала, княз Фердинад отдясно / снимка: архив на доц. Сандю Бешев

„На 26 юли 1889 г. голяма група от около 30 души се изкачва на най-високия връх не само на България, но и на Балканите Мусала /2925.40 м/”.

Това съобщение става публично достояние няколко дни по-късно, когато един от участниците в него Захари Стоянов го публикува във вестник „Свобода”, бр. 289 от 1 август 1889 г. Според тогавашния Председател на Народното събрание групата е предвождана лично от Негово Величество княз Фердинанд и в нея е и Захари Стоянов, по рождение Джендо Стоянов Джендов. И той, не само че се изкачва на върха, но чрез пресата прави това изкачване достояние на бъдещото поколение. Прави това, благодарение на което ние днес можем да се докоснем в оригинал и прочетем за него, в стил „Захари Стоянов”, подробности за Първото официално изкачване на първия ни връх.

Това важно за историята на туристическото и алпийското двиежение е озаглавено „Н.Ц.Височество в планините на Рила, Родопите и Мусала”. Държа дебело да подчертая, че не претендирам за първооткривателство на този факт, но когато в началото на 70-те години на миналия век събирах материали за докторската си дисертация „Принос към историята и развитието на българския алпинизъм”, за това изкачване ми бе разказал покойният вече Васил Радев, един от учредителите на БПК и бивш председател на БАК.

Тръгнах по следите на това, което той ми посочи и открих този материал в Регионалната пловдивска библиотека „Иван Вазов”, която е една от най-богатите в страната. Самия вестник не получих, тъй като всички документи от онова далечно време са под особена закрила. Ползвах обаче автентичния материал, на електронен запис и то, само в специалната читалня на библиотеката. Част от това, което прочетох, трябваше да намери място в моята дисертация.

По онова време обаче на някои хора не им се искаше да е така и аз бях посъветван от научния ми ръководител проф. Васил Цонков, който бе и зам.-ректор на ВИФ „Г. Димитров”, да пропусна този факт. /Впрочем не само него/. Но, историята е точна и не търпи подобни неща. Този материал, както и за първото зимно изкачване на Мусала от Цар Борис III, не намериха място в дисертацията ми и дори във в. „Ехо”. Много години по-късно /1993 г./, когато това бе възможно, част от този материал намери място във в. „Ехо”.

Вижте още: Княз Фердинанд и българските планини

За това събитие и най-вече за публикацията му във в. „Свобода” навярно също по-рано е знаел и Светослав Колев, който едва през 1986 г. и съобщава този факт в книжката си „Мусала” от Малка туристическа библиотека. И с това нещата приключват. Въпреки че прелистих доста туристически публикации за историята на туристическото ни движение, никъде по-късно не открих някакво съобщение, което да изясни този въпрос. Днес обаче, когато се пише пълната история на БТС, считам, че този факт трябва да намери подобаващото му се място.

Това, че на 27 август 1895 г. Алеко Константинов извежда 300 души на Черни връх, съвсем не избледнява, защото точно тогава българският туризъм създава своята първа организационна форма и съвсем основателно това е голямото начало на Българския туризъм. И така, нека чрез Захари Стоянов, се опитам да разкажа за това първо официално, организирано и отразено в пресата изкачване на вр. Мусала.

На 25 юли група от 30-тина души тръгва от Рилския манастир и вечерта преспива в гр. Самоков, а сутринта на следващия ден – 26-и, още в 3 ½ часа, „когато се пука зората”, към тях се присъединява жандаринът Христо Марков, който ще изпълнява ролята на водач. „Пътят от Самоков до Мусаллата – пише Захари Стоянов – е 6-7 часа. За 3 ½ часа, обаче Н.Ц.В. достига благополучно първото езеро на р. „ Бистрица”. Тук групата се разделя с конете и хората, които отговарят за тях, като оставя и голяма част от багажа си заедно с храната. Това те правят, защото „нагоре става тежка дори и тютюневата кутия. Господарят взема само един револвер и една тояга в ръце, но тя бе някаква специална”. Тук авторът не описва формата на тоягата, но това навярно е от алпийските геги, които по това време ползват планинските водачи /гидове/ в Алпите.

снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Нагоре групата почива много често, а горещината не е голяма – до 17 градуса. Н.Ц.В. обаче не позволява на никого да пие вода от езерата, защото тя е много студена и това е опасно. По време на една от многото почивки „Старият жандарин Христо развързва старата си кърпа, в която е взел комат хляб и дава на всеки по хапка. Когато Господарят ни видя, че дъвчем хляб, попита откъде сме взели хляба. Посочихме му жандарина – Нека г. жандаринът даде и Мене малко хляб”. Всички с удоволствие изяждат малкото парче хляб, който предвидливо е взел Христо, а князът учтиво добавя: „Вкусен хляб”…

Захари Стоянов

От горното езеро /б.а. – Леденото/ групата обсъжда въпроса от къде да се премине – през преспата вляво или по скалите. Всички приемат това, което е предложил князът – изкачването да стане по скалите. Там, където днес има опънато телено въже. „Почна се – пише Захари Стоянов – качването. Представете си, че 2 часа път имахме още до върха, който изключително от камънаци се състоеше. Почивахме на всеки пет минути”. А когато стъпват на върха, с облекчение отдъхват. „Най-после свърши се качването, стъпи ни кракът на равна земя и на мека трева. Дълго време пред величието на картината, която се откриваше, Н.Ц.В. и свитата му забравиха глада и трудностите. И гледайки наоколо, Човек неволно се чувства тук, че е обкръжен с величието, гордее се, че гледа на България от най-високия й отечествен връх”.

Слизането се оказва по-леко и само за час и половина всички са при долното езеро, където ги очакват конете. В София князът се прибира едва към 12 часа през нощта, като по пътя е аплодиран от жителите на селищата, през които преминава, тъй като те вече са знаели откъде идва князът.

За нас сведението, което получаваме от самия Захари Стоянов, ни дава богата информация. То потвърждава факта, че няма друго документирано изкачване на върха. Ние, както и редица още автори, обаче допускаме, че отделни жители на близките селища, пастири или ловци може би са били на върха, но това не е документирано, или дори и коментирано, за да стане обществено достояние. Никъде в описанието на самия Захари Стоянов, не се споменава и за евентуално предишно изкачване на върха, дори и от водача им Христо Марков.

Снимка: Михаела Стоянова

Базирайки се на всичко разказано по-горе и това, че историята се нуждае само и единствено от категорични данни – дати, имена и описание на дадените факти, можем с пълно право да говорим и приемем това за първо изкачване на родния ни и Балкански първенец Мусала. От описанието става ясно, че макар и малък, но при всички случаи с най-голям опит от всички участници, е бил самият княз Фердинанд. Опит, който той е придобил от предишни свои изкачвания в Алпите, преди още да се е възкачил на българския трон.

Вижте още: Боровец: Първият курорт

В допълнение нека добавим още един факт, който по най-категоричен начин би потвърдил значимостта на това изкачване. Ето и една справка за изкачванията на някои от най-значимите върхове в световен аспект. През 1786 г. е изкачен връх Монблан, дата, станала рождена за алпинизма. През 1829 г. са изкачени Елбрус и Арарат. През 1837 г. се предава и вр. Демавенд. А през 1880 г. след като двамата големи от Матерхорн Едуард Уимпър и Жан-Антоан Карел си прощават обидите от Матерхорн, обединяват усилията си, за да триумфират над вр. Чимборасо /6310 м/. – върхът, който още през 1745 г. е обявен за най-високият връх на планетата. През 1889 г.са изкачени още три върха – Килиманджаро /Ухуру/, Аконкагуа и Мусала. Едва през 1913 г. и на вр. Митикас, най-високият връх на планината Олимп, стъпват първите, истинските, хора, а не само боговете. След 16 неуспешни експедиции, през 1953 г. пред устрема на много алпинисти не устоява и световният първенец Еверест /8848 м/.

По въпроса за първото изкачване на вр. Мусала има и други предположения, но те са повече в сферата на митологията и догадките, като се обясняват с поясненията „Може би”, „Твърде е възможно”… Така например древногръцки историци считат, че още през 181 г. пр.н.е. македонският цар Филип V е осъществил изкачване на един голям връх в пределите на днешна България, но никой не е конкретизирал, и доказал, че това е именно вр. Мусала. Различни исторически величия допускат, че това е може би Черни връх, Вежен, Юмрук чал, Вихрен, а в последно време се споменава и че това може да е пиринският връх Пирин.

доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post Княз Фердинанд на връх Мусала appeared first on 360mag.

Туристическо дружество предлага на Български туристически съюз мащабен план за развитие на туризма в Люлин планина

СподелиShares снимка: Иван Попов

Настоящият стопанин на х. “Бонсови поляни” Иван Попов и членовете на Туристическо дружество “Манастирска Кория” разработиха проект с предложение към Българския туристически съюз (БТС) за капиталови инвестиции, включващи развитие, възстановяване и поддръжка на материалната база на обекта, както и прилежащата техническа и туристическа инфраструктура. Отделно от капиталовите инвестиции дружеството ще инвестира и в развитието на социалния туризъм, за провеждане на зелени училища, излети и детски лагери,  регионални, национални и международни спортно-туристически мероприятия.

Стопанисващите хижа “Бонсови поляни” в продължение на близо две и половина години се грижат за съхранението и развитието на спортно-туристическата база и за провеждането на редица събития и мероприятия. С огромен труд и постоянство хижата в момента е превърната в привлекателна дестинация както за социален туризъм, така и в средище за провеждане на спортно-туристически, семейни и фирмени мероприятия. Услугите, които предлага са високо ценени както от местната общност, така и от случайни туристи. Само през 2024 посетителите на хижата са десетки хиляди с устойчива тенденция към увеличение.

Като професионалисти с богат опит настоящите стопани знаят, че за да се осъществяват адекватна, полезна и приятна спортно-туристическа дейност и социален туризъм е необходимо да се изгради и поддържа адекватна инфраструктура. Познавайки всички характеристики на обекта, потенциала на планината, наличната материална база и туристическата инфраструктура, както и очакванията на съвременния турист, предлагат редица подобрения със значителни капиталови инвестиции. 

Една от основните цели е да превърнат хижата във водещ и единственият по рода си в Столична община център за обучение, развитие на туристически кадри и средище за мероприятия на клубовете-членове на БТС, младежки и детски организации под егидата на Юношеския туристически съюз, възроден и поддържан от БТС.

Също така проектът включва да се възроди и популяризира Люлин планина и местността Манастирска кория, на чиято територията се намира хижа Бонсови поляни.  Да се възстанови и изгради напълно туристическата маркировка, да се поставят информационни табели за флората и фауната на района, да се облагороди инфраструктурата (пейки, беседки, места за отдих) към връх Дупевица, Добринова скала, Кърлежа, Горнобанския манастир „Св.св.  Кирил и Методий“, Параклис “Вси Светии”, пътеките към кв. Княжево, с. Владая, гр. Банкя и други места с хубави гледки и растителност, подходящи  за пикник и отдих. Предложението е да се направят и природосъобразни атракциони за ДЕЦА.

“Искаме да обърнем специално внимание на децата, защото тази планина е най-близкото място около София, което те могат да посетят и по този начин да обикнат заобикалящата ги природа, да се чувстват щастливи и свободни да развиват своите двигателни и умствени способности” – заяви Иван Попов, който освен стопанин на хижа Бонсови поляни е и председател на туристическото дружество, автор на проекта.

Вижте още: Иван Попов от хижа „Бонсови поляни“: Да бориш предизвикателствата и те да се отплащат!

Подробното предложение е входирано в централата на Български туристически съюз и се очаква решение на Управителния съвет на съюза, който ще приеме или отхвърли така предложените мащабен план и инвестиционно намерение. 

По-долу са представени само някои от предложените подобрения:

Проектиране, обособяване, маркиране и поддръжка на цялостна схема туристически маршрутиПроектиране и изграждане на спортно-туристически съоръжения Проект за възстановяване на изгоряла сграда на Бонсови поляни и създаване на Учебен център на БТС СподелиShares

The post Туристическо дружество предлага на Български туристически съюз мащабен план за развитие на туризма в Люлин планина appeared first on 360mag.