Списание 360's Blog, page 36

От 18 април в кината: документалният филм „Жестокият път“. Еверест 1984″

СподелиShares Постер на филма „Жестокият път“. Еверест 1984″ (снимка: личния архив на Дойчин Василев, дизайн: Олег Даневски)

Първата българска експедиция към най-високия връх на планетата Еверест е организирана през 1984 г., в чест на 40-годишнината от социалистическата революция. Осемнадесет алпинисти се готвят да щурмуват върха по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен като „жестокият път“. Неимоверни усилия, героизъм, взаимопомощ, но и фатални грешки и кризи в отношенията между алпинистите стоят скрити повече от четири десетилетия. Но документалната лента, режисирана от Деян Барарев, ги изважда и отупва праха от тях.

„Непубликувани досега записи от радиовръзките и откровените разкази на главните участници в събитията ще разкрият всички тайни на този велик български момент.” – споделят създателите на „Жестокият път“.

Вижте още: 20 април 1984 г. – когато “Българският Еверест” бе в центъра на световните новини

Обща снимка на Българската експедиция за Еверест, 14 май 1984 г., денят, в който експедицията напуска базовия лагер. На снимката липсват Христо Проданов и Методи Савов (снимка: личен архив на Николай Петков) Филмът дава редица отговори:

Защо Христо Проданов нарушава плановете на експедицията и изпреварва всички в щурма към върха? Коя е фаталната грешка, поради която загубва живота си?

Какво спасява Иван Вълчев и Методи Савов в нощта на 9 май – единствените хора, нощували под открито небе на 8700 м, без палатка и без кислород – в „зоната на смъртта“, където никой не иска да заспива…, защото никой не се събужда.

Как Николай Петков и Кирил Досков достигат Еверест за време, считано за невъзможно и защо се налага да го изкачат два пъти?

Вижте още: Николай Петков: Най-трудното в катеренето и алпинизма е да оцениш и контролираш риска

40 години по-късно, ветераните от Еверест`84 споделят своите спомени в откровени интервюта. Във филма участват алпинистите: Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Дойчин Василев, Кънчо Долапчиев, Огнян Балджийски. Филмът ще може да бъде гледан в кината от 18 април 2025 г.

Вижте трейлър на „Жестокият път“:



Режисьор – Деян Барарев
Сценарий – Елена Ермова, Станислав Грозданов, Дилян Павлов
Оператор – Георги Маринов
Продуценти – Радослав Спасов, Иван Спасов

СподелиShares

The post От 18 април в кината: документалният филм „Жестокият път“. Еверест 1984″ appeared first on 360mag.

Вижте плана на общината за Витоша

СподелиShares снимка: Столична община

На 2 април 2025 г. кметът на Столична община ще представи „Визия за Витоша“. Събитието ще може да бъде проследено онлайн.

Кметът Васил Терзиев ще представи позиция за ролята на Столична община в развитието на планината Витоша. Ще бъдат предложени и възможни последващи действия, които да се реализират единствено след задълбочени обществени консултации с граждани, общински структури, държавни институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.

Част от темите на събитиетовизията на общината за бъдещето на Витоша;как едно от най-големите богатства на София да стане истински достъпно;как да бъде съхранена природата в планината;необходимостта от сътрудничество между институциите, граждани, общности, неправителствен сектор и заинтересовани страни.

Може да следите на живо представянето онлайн – линк ще бъде публикуван в събитието тук, а записът ще остане активен и след това.

СподелиShares

The post Вижте плана на общината за Витоша appeared first on 360mag.

Включи се в пролетното почистване заедно със сдружение „За Земята“!

СподелиShares

Ако ви предстои да организирате почистване около дома, в квартала, в парка или някъде сред природата, сами ще видите купища пластмасови или стъклени бутилки и кенчета, захвърлени без шанс за рециклиране!

Сигурни сме, че и вие се замисляте колко много от отпадъците сред природата и в града нямаше да са там, ако у нас действаше депозитна система за събиране на опаковки от напитки.

В такъв случай, може да бъдете още по-полезни, като се включите в кампанията на сдружение “За Земята” и поискате по-скоро въвеждането на депозитна система в България да стане реалност!

Как да се включите?Попълнете формуляра за регистрация: https://forms.gle/dQ8zxQRfnsQjiq4QAОт сдружение “За Земята” ще ви осигурят чували, ръкавици, банер на кампанията и подарък, който ще ви помогне да намалите отпадъците си.Направете снимка с хората, с които сте чистили, събрания боклук и банера на кампанията.Тагнете Министерство на околната среда и водите с надпис „Искаме депозитна система!“.

Срок за записване: 6 април 2025 г.

Да действаме сега за по-чиста България утре!

Защо депозитната система е необходима

Поради ниската ефективност на разделно събиране, голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и ТЕЦ-ове. По този начин за всяка нерециклирана пластмасова опаковка в България плащаме в троен размер – като купувачи (продуктова такса), като местни данъкоплатци (такса “Битов отпадък”) и като европейски данъкоплатци (националната вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки).

Една от възможностите за намаляването на отпадъците е да ги изхвърляме разделно в контейнерите за пластмаса. Там обаче често пластмасата е замърсена и с по-лошо качество. Това е сред причините депозитната система или системата за възвръщаем депозит да е толкова предпочитана в повече от 40 държави. Тя може да се прилага не само за пластмасовите бутилки, но и за кенчета, стъкло и дори някои картонени кутии за еднократна употреба. Най-важното е, че депозитната система може да работи паралелно с разделното събиране на опаковки. Проблемът е силният отпор от страна на организациите по оползотворяване на отпадъци.

Какво представлява депозитната система

При депозитната система потребителите, които купуват даден продукт, заплащат допълнителна сума (депозит), която ще им бъде възстановена при връщането на опаковката в магазин или мобилен автомат. В основата на тази система е това да се предложи на потребителите икономически стимул, за да връщат празните бутилки във всеки магазин, така че те да бъдат използвани повторно или рециклирани.

Парите от депозита не остават за магазина, а за управителя на системата – сдружение с нестопанска цел, съставено от търговци и производители, което отговаря за управлението на депозитната система. Системният оператор от своя страна покрива директни разходи на търговеца на брой обработена бутилка.

Предимствата на депозитната система

Лесна е за използване – за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране, които вече десетилетия не можем да свикнем да използваме.

Депозитите водят до повече рециклиране – по-доброто качество и чистота на върнатите бутилки позволяват по-лесното им рециклиране отново в бутилки.

Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, но Министерството на околната среда и водите трябва да предложи справедлив подход за нейното управление взимайки предвид добрите практики по света и аргументите на заинтересованите страни.


СподелиShares

The post Включи се в пролетното почистване заедно със сдружение „За Земята“! appeared first on 360mag.

Полудял морски лъв ухапа сърфист

СподелиShares снимка: RJ-LaMendola, Facebook

Когато си мислим за опасностите, с които сърфист може да се сблъска в океана, обикновено първо се сещаме за акулите. Но атаката, на която бил подложен RJ LaMendola, била съвсем неочаквана за него, докато сърфирал край Окснард, Калифорния. На около 140 метра от брега той бил подгонен и ухапан от морски лъв.

Проявявайки силно неадекватно поведение, животното се втурнало към него с плашеща скорост, със зейнала уста и втренчен поглед. Въпреки усилията на LaMendola да избегне нападението, обезумелият морски лъв го ухапал в лявата седалищна част и го завлякъл от сърфборда му във водата. Сърфистът успял да се измъкне от хватката на животното и да се добере обратно до брега, където потърсил медицинска помощ.

Вижте още: Сърфистът Крис Бъртиш прекоси Атлантическия океан с гребане

В публикация във Facebook, LaMendola споделя за инцидента:

Всичко започна като обикновена сесия… Океанът беше спокоен, ритъмът на вълните – познат, докато изведнъж, от нищото, от водата изригна… морски лъв, устремен към мен с пълна скорост… Сърцето ми подскочи, докато инстинктивно дръпнах дъската настрани и започнах отчаяно да греба, за да избегна сблъсъка.

снимка: Ray Aucott, Unsplash

Морският лъв го атакува веднъж, а той успява да се измъкне. Но след това животното отново се нахвърля върху него с оголени зъби:

„В последния възможен момент, когато зъбите му вече бяха на сантиметри от лицето ми, замахнах с ръка, за да се защитя – нескопосан опит за удар. Но с ужасяваща пъргавина животното извъртя врата си и избегна удара ми, след което се хвърли отново. Челюстите му се затвориха здраво около лявата ми седалищна част, пронизвайки 5 мм неопренов костюм, сякаш беше хартия. Болката беше остра и мигновена, но ужасът беше още по-голям – морският лъв разтърси глава, издърпвайки ме от дъската, захапал плътта ми, и ме завлече под водата.“

Продължаващо нападение

Дори след като морският лъв го ухапал и го свалил от дъската, той не се отказал и продължил да преследва LaMendola, докато той се опитвал да се добере до брега.

Изражението му беше свирепо, почти демонично, напълно лишено от любопитството или игривостта, които винаги съм свързвал с морските лъвове,

– спомня си той.

Когато стигнал до сушата, LaMendola сам се закарал до болницата, където раната била обработена. Очаква се да се сърфистът да се възстанови напълно, но въпреки това той остава силно разтърсен и несигурен дали ще се върне скоро във водата.

„За съжаление, няма да излизам с дъската скоро.“ – пише в профила си във Фейсбук пострадалият сърфист.

Вижте още: Сърфисти VS Бяла акула

Растяща екологична криза

Атаката се случва на фона на увеличаващите се инциденти с морски лъвове и делфини в районите на Санта Барбара и окръг Вентура. Това е част от нарастваща екологична криза по крайбрежието на Калифорния, съобщава explorersweb.com.

Морските лъвове и други морски бозайници проявяват безпрецедентна агресия поради отравяне с домоинова киселина, заявяват учени. В основата са вредни цъфтежи на водорасли, разпространяващи се по крайбрежието, които отделят невротоксина Pseudo-nitzschia. Той се натрупва в рибите, като аншоа и сардини, които са основен хранителен източник за морските лъвове и делфините. Когато тези морски бозайници консумират заразената риба, токсинът прониква в мозъка им, причинявайки гърчове, дезориентация и агресивно поведение.

Вижте още: “Мисията Шакълтън” застава зад кауза за опазването на Южния океан

LaMendola в търсене на отговор за поведението на животните

Междувременно LaMendola се е свързал с местните служби за дивата природа, за да докладва за нападението.

„Още се боря с посттравматичното стресово разстройство, но искам да бъде ясно – не тая гняв към това великолепно животно. Този морски лъв не беше в състояние да контролира поведението си – вероятно беше отровен с домоинова киселина от токсичните цъфтежи на водорасли“, пише преди дни в профила си във Фейсбук пострадалият сърфист. Той допълва в поста, че е решен да търси отговорите за това.

Животът ми е посветен на това да повишавам осведомеността и да защитавам световния океан – той е в сърцето ми, както и всички негови създания. Моля ви, нека заедно повишим осведомеността. Не можем да загубим това, което обичаме.

Вижте още: Каякар беше погълнат и изплют от гърбат кит край Чили (видео)

СподелиShares

The post Полудял морски лъв ухапа сърфист appeared first on 360mag.

Епично: серия от три състезания за финал на снежния сезон в Пампорово

СподелиShares

На 29, 30 и 31 март писта “Стената” в Пампорово се превърна в сцена на незабравим снежен празник. В рамките на три дни атлети от всички възрасти премериха сили в сноуборд, ски и телемарк, демонстрирайки завидни умения и безгранична страст към зимните спортове.

Силно начало с Купа AmerSports PSL

Първият ден от серията състезания започна с надпревара в традиционната Купа AmerSports, в която сноубордистите се състезаваха в паралелен слалом. В неделя, поради сложните метеорологични условия, Купа “Радо Янков” се проведе в класически двуманшен слалом, а кулминацията настъпи в понеделник с финалната надпревара – Купа reSTART, комбинираща сноуборд и ски в гигантски слалом в три манша, два манша сноуборд и един манш ски.

снимка: реСТАРТ ЗОНА 82

Фамилия Замфирови – символ на успеха

И тази година Малена и Тервел Замфирови отново заеха челните позиции, доказвайки, че традицията и упоритият труд водят до върха, не само в сноуборда, а и в ските.

Но те не бяха единствените, които оставиха отпечатък в състезанието. Видяхме как спортният дух се предава през поколенията, а редица млади таланти, наследници на ски и сноуборд легенди, заеха призови места и показаха, как огънят се предава напред през поколенията:

Лора и Ева Атанасови – дъщери на Георги “Джоко” Атанасов;Рая Керин – дъщеря на Ники Керин и Ваня Михайлова;Александър Георгиев – син на сноубордиста Александър Георгиев и Зора Коларова;Габриела Карамитева – дъщеря на Георги Карамитев, един от първите сноубордисти в Родопите;Георги Караджинов и Петър Гьошарков – представители на самоковската школа и наследници на Илиян Караджинов;Петър Кръшняк – най-малкият син на Михаил Кръшняк, брат на световния шампион за юноши Александър Кръшняк.

Сноуборд и ски – спортове без граници

Тазгодишното издание на reSTART OPEN CUP 2025 доказа, че зимните спортове са за всички. Сред участниците имаше не само професионалисти, но и любители, ученици и туристи, които съвсем скоро са открили магията на ските и сноуборда.

Съревнованието в цифри:70 участници в сноуборд гигантски слалом.14 възрастови категории – от най-малките (9-годишни), до Masters 35+30 души в комбинираното състезание ски и сноуборд.

Отлична организация и безопасност

Въпреки капризите на времето, състезанието премина с перфектна организация. Благодарение на усилията на техническия екип, трасето остана в отлично състояние и нямаше нито един инцидент, което позволи на всички да се насладят на надпреварата, без притеснения. Перфектно обработените писти от “Пампорово” АД не позволи на топлото време да бъде пречка.

Организаторите изказват благодарност на всички партньори за това събитие, които са осигурили множество предмети награди за призьорите:
Ски и сноуборд училище и огнище за снежни спортове реСТАРТ ЗОНА 82, Пампорово АД, Община Чепеларе, Спортен магазин АЛПИ, СПОРТЕН МАГАЗИН SPORT 365, СПОРТЕН магазин RideZone, MAZE extreme, ARAGORN Print on Textile, ORION SKI Чепеларе, алпийски тролей Чепеларе Zipline Chepelare, българската вакса MOM’S WAX, енергийни барчета MOJO BITE, тонизиращи и изотонипни напитки ISOSPORT и MIKI, иновативна бонбонена фабрика Алпи, Термоси и термочаши Доставени от Stanley Bulgaria, SWING SURF сърф, уинг, кайт сърф и SUP училище остров Лимнос, Гърция, бира Шикалка, TATRATEA, MONKEY SHOULDER, ОСВ.

Наследството на Купа Орион като комбинация ски и сноуборд

Надпреварата reSTART OPEN CUP 2025 е естествено продължение на ски и сноуборд комбинацията, провела се, като такава в далечната 2006 г. експериментално, като част от сноуборд състезание от легендарната Купа Орион на местния клуб в Чепеларе.

Състезанието не само пази традицията, но и вдъхновява ново поколение спортисти да усъвършенстват уменията си и да предизвикват себе си на две различни уреда – сноуборд и ски.

След успеха на това тридневно събитие, събрало професионалисти и любители от различни възрасти, организаторите си поставят за цел при следващите издания стартът да бъде по-рано през сезона, събитието да бъде включено в официалния календар на Българската федерация по ски.

снимки: реСТАРТ ЗОНА 82

СподелиShares

The post Епично: серия от три състезания за финал на снежния сезон в Пампорово appeared first on 360mag.

Българин участва в най-екстремното сноукайт ендуро състезание на планетата

СподелиShares снимка: Ekaterina Golitsyna

През 2025 г. на Varanger Arctic Kite Enduro има българско участие в лицето на Владимир Кривцов, който е част от отбор Delta Kite Force, заедно с Nick Levi (United States). 

VAKE е изключително предизвикателно състезание, което тества границите на издръжливостта и уменията на участниците в суровите арктически условия на Норвегия.

VAKE е ежегодно многодневно състезание по сноукайтинг, което се провежда от 2009 година насам. Състезанието обикновено продължава четири или пет дни и изисква от участниците да преминат около 210 километра през полуостров Варангер. Стартът е в Берлевог, а финалът във Вардьо.

Участниците, организирани в отбори по двама, прекосяват разнообразен и предизвикателен терен, използвайки само силата на вятъра за придвижване.

Вижте още: Трябва да прочетеш това, ако си решил да караш сноукайт

Маршрут и етапи

Трасето е с дължина около 200 километра по права линия, но реално изминатото разстояние често е двойно по-голямо, поради посоката на вятъра и теренните условия. Състезателите стартират от Берлевог и преминават през полуостров Варангер, като преминават през задължителни контролни точки. Теренът варира от планини и дълбоки долини, до открити тундрови пространства, което води до резки промени в условията на вятъра, времето и снега. ​

По трасето има 17 предварително зададени точки и девет контролни пункта, като на три от тях е задължителна няколкочасова почивка. Например, на контролния пункт Stjernevatn е предвидена двучасова задължителна почивка, а на Bergebyvann – едночасова.

снимка: Ingerid JordalКой може да участва?

VAKE е предназначено за отбори от по двама участници. За да бъдат допуснати, те трябва да имат:

Сериозен опит в сноукайтинга и способност да карат с шейна в разнообразен и труден терен.Умения за оцеляване в студени условия и опит с зимно туристическо оборудване.Знания по навигация с карта, компас и GPS.

Участниците трябва да бъдат напълно самостоятелни, носейки цялото необходимо оборудване за оцеляване в дивата природа за поне пет дни.

снимки: Varanger Arctic Kite Enduro, Facebook

Проследяването на отборите в реално време става чрез GPS тракери за всеки отбор.

Надпреварата може да следите на официалния сайт на състезанието. За 2025 г. проследяването е на следния линк.

СподелиShares

The post Българин участва в най-екстремното сноукайт ендуро състезание на планетата appeared first on 360mag.

Спечели награди от Fjällräven за летния сезон

СподелиShares

Искаш ли да носиш надеждни дрехи, които не променят качеството си с времето? Fjällräven са тук, за да ти предложат новата си колекция за сезон Пролет – Лято 2025 и ще зарадват до 9 човека със супер награди в съвместна игра с 360mag.

Условия на играта# Кога

Играта стартира на 1 април 2025 г. и продължава до 13 април 2025 г.

# Къде

Участието е възможно на три различни места, всяко от които дава награда за трима от участвалите! Може да се регистрираш, посещавайки магазините на марката в София, съответно в The Mall и Paradise Center, както и като участваш онлайн в социалните мрежи.

# Условия

За да се включиш онлайн, коментирай постовете в социалните мрежи, като тагнеш възможно повече приятели, за по-голям шанс.
Може да посетиш един или двата магазина на Fjällräven в София и да разгледаш новата колекция на място. Там можеш да се регистрираш за участие в играта, като оставиш имейл адрес.

Може да участваш в играта, като се включиш и в трите канала: както онлайн, така и във всеки от магазините – така увеличаваш шанса си за награда тройно!

# Какво

3 сета с награди ще бъдат разпределени на случаен принцип измежду всички участници, а именно:

Един (сет) за хората, посетили магазина на марката в The Mall, ниво Партер, в периода от 1.04. до 13.04. и регистрирали се за играта на място в магазина.Един за хората, посетили магазина на марката в Paradise Center, ниво -1, в периода от 1.04. до 13.04. и регистрирали се за играта на място в магазина.Един за хората, които са се включили в разпространението на играта в социалните мрежи.

*Имаш шанс да спечелиш един от продуктите във всяко от отделните тегления на награди, за което си регистриран (чрез имейл или онлайн коментар).

Запознай се с наградитеFärden Carry-On Pack

40-литрова ръчна туристическа раница с множество полезни функции за безпроблемно пътуване. Произведена без PFAS.

Перфектно оразмерена за удобство при ръчен багаж, тази 40-литрова туристическа раница разполага с множество функции, които ще направят пътуването ви лесно и безпроблемно. Презрамките за носене като раница и четирите дръжки осигуряват различни опции за носене, а добре обмислената вътрешна структура ще поддържа екипировката ви организирана и защитена от удари и сътресения по време на пътуването. Компресионните ремъци и стабилизаторите на товара придържат тежестта близо до гърба ви за по-голям комфорт.

Abisko Hybrid Trail Trs M

Многофункционални туристически панталони от еластична материя и G-1000 Lite Stretch. Произведени без PFAS.

Многофункционални трекинг панталони в автентичния стил на Fjällräven. Abisko Hybrid Trail Trousers разполагат с G-1000 Lite Stretch отпред и напълно еластична рециклирана полиамид/еластанова материя на гърба. Предната част може да бъде обработена с вакса за подобрена устойчивост на атмосферни условия, докато задната част осигурява отлична вентилация и свобода на движение. Еластичната талия допринася за допълнителен комфорт и по-добро прилягане. Имат ципове за вентилация отстрани, отворени джобове за ръце и закопчаващи се джобове на крачолите, единият от които е с цип.

1960 Logo Långtradarkeps

Удобна шапка с козирка от G-1000 и мрежа от рециклиран полиестер. Произведена без PFAS.

Добрата шапка решава проблема с лошата прическа и ви спасява от присвиването на очите в слънчеви дни. Този класически модел шапка с мрежа има твърда, изправена предна част, изработена от G-1000, докато останалата част е мрежеста и направена от рециклиран полиестер. Логото на Fjällräven е разположено отпред, а размерът на шапката може да се напасва чрез регулируем захват отзад.

Допълнителни условия

В социалните мрежи играта се провежда в Instagram и Facebook профилите на „360“, като тримата победители за онлайн играта се теглят измежду всички участвали в двете платформи. Това ти дава шанс, ако не си от София или нямаш възможност в този период да посетиш магазините, да участваш за награди. Може да участваш неограничен брой пъти – възползвай се и отбележи повече приятели в коментар.
Ако искаш да увеличиш още повече шансовете си за печалба, може да посетиш и двата физически магазина в София и да се регистрираш за участие и там.

Теглене на наградите

Победителите ще бъдат изтеглени и обявени на 14 април. За онлайн играта те ще бъдат публикувани на стори във FB и IG профилите на „360“, а спечелилите в офлайн играта (с регистрация в магазините), ще получат известие на своя имейл.

СподелиShares

The post Спечели награди от Fjällräven за летния сезон appeared first on 360mag.

Михаил Кръшняк – фотографът на алпинистите

СподелиShares

В 20 часа вечерта на 19 ноември 1929 г. в берхале „Славянска беседа” в София се събират 18 млади и много ентусиазирани планинари. Шестнадесет от тях са от София, а двама – Иван Шехтов и Михаил Кръшняк, пристигат от Самоков специално за събранието. За да бъда обаче още по-точен, би трябвало да отбележа, че вписаният в списъка под № 2 Васил Радев – стажант юрист, също е от Самоков, но от няколко години живее в София.

Целта на срещата е да се учреди клуб на българските планинари, за които отъпканите туристически пътеки вече са се оказали незадоволителни и те са погледнали планинските върхове и откъм по-трудните им пътища – отвесните скали. Целта на тази среща е поставяне началото на една нова за България организация – Български планински клуб /БПК/.

Инициаторът на това дело, Стефан Попов, разяснява целите и задачите на тази организация, след което 18-те участници в срещата слагат подписите си под Учредителния протокол. И там, под № 13 на протокола четем Михаил Кръшняк – студент, художник. А в списъка на избраното ръководство – отново Михаил Кръшняк – касиер. Така официално започва пътят на този 23-годишен младеж в голямата планина. Отбелязвам официално, защото много преди това Мишо обикаля родните планини, а те около двореца Сарагьол и Ситняково, където той се е родил, съвсем не са малко.

В края на ХIХ век /1899 г./ Михаил Иванов Кръшняк (Михаил Кръшняк – баща) от малкото Словашко селце Телгарт – Ниските Татри, пристига на работа в България, като служител на княз Фердинанд. Малко по-късно той довежда в София и жена си Мария Оравец от Добшина, Словакия. Първоначално семейството се настанява в София, където им се раждат две момчета – Иван и Йосиф. Поради познанията си в редица планински умения, семейството се мести в Чамкория, където Михаил започва работа като управител на царските дворци в Сарагьол, Ситняково.

Вижте още: Ветераните на българския алпинизъм: проф. Васил Захариев

Михаил Кръшняк е съучредител на БПК

На 31 август 1906 г. там се ражда и трето им дете, също момче, което родителите кръщават Михаил – Михаил Михайлов Кръшняк. Роден в сърцето на нашата най-алпийска част на Рила, Мишо ѝ остава верен до края на живота си, който обаче е твърде кратък…

Освен че в първото ръководство на БПК /БАК/ той е избран за касиер, в следващите години още няколко пъти е избиран в ръководството на клуба и като съветник. От 10 ноември 1929 г. до края на съществуването на клуба, когато през 1945 г. БАК се вля в Народния физкултурен съюз, Михаил Кръшняк остава верен на клуба, плаща редовно членския си внос и носи картата си в портфейла. /Виж сн 3-4/.

Основно и средно образование Михаил-младши завършва в Народното смесено педагогическо училище „Константин Фотинов”. В училището Мишо и още няколко негови приятелчета попадат под влиянието на известния самоковски турист Иван Велчев, който пръв ги насочва към тайните на природата. Така те стават едни от най-активни членове на ЮТС, което по това време развива много по-активна дейност от дружеството на възрастните туристи. За известно време Мишо дори е и председател на самоковското ученическо туристическо дружество.

След завършване на средното си образование /1926-1929 г./ Мишо работи като учител в селата Ковачевци и Доспей Махала, сега част от с. Говедарци. Това съвпада и с началото на най-активната му планинарска дейност. Планината тогава е дива, непозната и предизвикателна. Въпреки че все още нямат необходиия планинарски опит, младежите стават чести гости на Мальовишкия дял на Рила, главно по долините на Преките реки и езерата, които малко по-късно ще бъдат назовани, съответно Йончевото и Страшното езера.

Вижте още: Ветераните на българския алпинизъм: проф. Георги Щерев

Гeорги Димитров – Гошето, един от най-добрите български скиори и Михаил Кръшняк, 1930 г. / снимка: архив на доц. Сандю Бешев

Често младите планинари достигат и до подножието на Рупите, както по това време са наричани поредицата върхове по веригата от Попова Шапка до Мальовица. През този период самоковските младежи се сприятеляват с няколко свои връстници от София, между които са Любен Телчаров, Пепи Енглиш, Руди Давидов, Ганчо Игнатиев и редица още предани на идеята за високото планинарство и алпинизма, с които обменят опит и правят няколко интересни първи изкачвания в  Мальовишкия район. Информация за достиженията в тази област те добиват от излизащите у нас списания „Български турист” и „Млад турист”.

През 1924 г., по инициатива на директора на Самоковската гимназия Иван Велчев, с доброволен труд е построена хижа „Мусала” или Клековата хижа. При изграждането на тази хижа младежите, в това число и Мишо, дават своя съществен принос. С участието на Михаил Кръшняк са свързани първите билни преминавания на най-източните върхове от Мальовишкия дял на Рила. През 1926 г. при лятна обстановка и през 1935 г. през зимата.

Един връх обаче не дава покой на мнозина младежи от това поколение и това е Мальовица, върхът, който затваря долината над „Меча поляна”. Най-активни и напористи, обаче са тримата самоковски младежи Иван Шехтов, Михаил Кръшняк и Васил Ненков. След като са направили няколко целенасочени катерачни опити в района главно на Острия връх /Злия зъб/ и Орловеца, споменатата тройка предприема дързък опит и към царицата на върховете Мальовица. Още в първите дни на месец юни 1930 г. тримата, вече мога спокойно да ги наричам, алпинисти, натоварени с 25-30-килограмови раници тръгват към отдавнашната си мечта – Източното крило на Северната стена – един чисто скален маршрут. /Виж сн.1/.

Приятели на Михаил Кръшняк – ветерани алпинисти от 30-те години, на връх в района на Двуглав – Мальовишки дял / снимка на Михаил Кръшняк

За това много сериозно изкачване те вземат „най-доброто”, което имат като алпийско съоръжение – войнишки нож, специална мотичка, която родителите им ползват за окопаване на картофите, 17-метрово „алпийско” въже, свалено от простора за дрехи, един чифт четиризъби котки, самоковско изделие, което ще ползва само Васил, тъй като той дори няма туристически обувки, а само някакви ботуши…

На 7 юни 1930 г., още в 2 часа през нощта тримата поемат от с. Говедарци към вр. Мальовица. По това време път почти няма и едва в късния следобед в края на „Меча поляна” разпъват своята палатка. Въпреки носените за завивки одеяла, през нощта им е много студено. Това не ги отчайва и те тръгват. Нагоре е още по-трудно, тъй като в топлите летни дни, от топящия се сняг, реката е много буйна. Трудно намират брод. На помощ им идва повален бор, който с мъка прехвърлят през реката. Преминават вдясно срещу течението /днешният път вляво на реката е открит и разработен много по-късно/.

Вижте още: В памет на Иван Шехтов: 111 години от рождението на един голям алпинист

Придвижването им върви бавно. Раниците са тежки, а пътеката не обработена.
В 8 часа са под избрания предварително път. Трудностите им започват още в началото. Как да ползват носеното въже.

„На запад хората имат литература за това, но тя до нас не е стигнала, а ние дори и имена нямаме на заобикалящите ни върхове” – подмята закачливо Мишо.

„Ще се справим”- ги успокоява Иван Шехтов, нали той е малко по-добре запознат с техниката на алпинизма. Бил е за известно време по Алпите. И омотава въжето около кръста си…

Пръв по стената тръгва най-опитният Иван. Освен това в него е и алпийският клин /разбирай войнишкия нож/. По принципите на алпинизма, по маршрута като водачи последователно се сменят и тримата. Изкачването им не преминава без рисковани изпълнения. На 15-метрова отвесна плоча водещият Иван Шехтов увисва, но се задържа със здравите си ръце. Малко по-нагоре, за да преодолее труден скален пасаж, дори се събува. Най-накрая, след много драматични моменти, в 13.30 часа (на 9 юни 1930 г.) тримата са на върха. Направили са нещо, за което преди тях не само, че никой не е направил, но дори и не бе помислил. Първото голямо постижение във високата планина на членове от току-що учредения Български планински клуб /БПК/.

Опитите за нови маршрути в Мальовишкия дял на Рила продължават и на 27 септември 1934 г. на страниците на специално излизащото списание „Излетен бюлетин” четем ново интересно съобщение.

Официални сведения, че за пръв път през 1934 г. в България при изкачване е забит клин, дотогава е използвано само свободно въже

Михаил Кръшняк и вр. Дяволските игли.

Както прочетохте още в началните редове, върховете по днешната верига на „Петлите” не са имали имена, а това е станало в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Без име е било и едно чудно красиво съчетание на остри ръбове, отвесни стени и шилести върхове. През 1949 година при едно от честите си посещения на Рилския манастир, Михаил Кръшняк излиза до Кирова поляна /Позната ни до преди няколко години като Партизанска поляна/. От там той прави няколко снимки на вр. Двуглав, Иглата и въпросното скално образувание. Доволен от това си откритие, в София Мишо бърза да го покаже на приятелите си. Всички харесват находката и започват да ѝ търсят подходящо име. По това време в София от цяла седмица по кината върви френски планински филм с чудновато име „Дяволски игли”. В миг някой от групата възкликва: „Ето ги и нашите Дяволски игли”. В групата е и проф. Асен Христофоров, който много по-художествено описва този случай. И така чудно красивото скално съчетание се сдобива с много познатите ни днес „Дяволски игли”.

Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини

Дяволските игли – снимка на Михаил Кръшняк

В годините след 1945 в алпийското движение настъпват промени – на мястото на ентусиастите идват професионалистите. През 1949 г. се създава и Републиканска секция по алпинизъм. Михаил Кръшняк продължава в свободното си време да бъде в планината, предавайки щафетата на младата генерация алпинисти – Енчо Петков, Цанко Бангиев, Константин Дюлгеров, Георги Атанасов и редица още млади алпинисти.

Кръшняк активно участва с познанията си за Мальовишкия дял на Рила, със заснемане и набелязване на маршрути в малко познатия и непроучен дял около Двуглав. Неговото участие в дейността на алпинизма вече става чрез най-голямата му сила – познаването на района, опита му в планината и умението му да подбере най-интересните върхове, долини и всичко, което планината може да предостави на неговия фотоапарат. Там Михаил Кръшняк се очертава като най-добрият алпийски фотограф и не случайно е удостоен със званието „художник-фотограф”. И съвсем не е случайност, че именно той пръв от всичките си колеги въвежда цветната фотография у нас, на която отдава цялото си умение. Аз, обаче не се чуствам достатъчно знаещ, можещ и силен в тази област, поради което ще се позова на това, което казва за Мишо неговият най-добър приятел проф. д-р Любен Телчаров, по-късно виден професор, съосновател на пловдивския мецински институт и създател на катедрата по Патофизиология. Та нали точно с него те са преминали по много скални маршрути, със ски са кръстосвали дългите планински ръбове на най-големите и популярни наши планини Рила и Пирин. Нали точно той, под зоркото око на Мишо и доктора (б.р. Михаил Кръшняк и проф. Любен Телчаров) навлиза и в тайните на фотографията и предоставя много свои снимки на, излизащите по това време туристически издания.

„Художественнят и пропаганден успех, който имаше фотографското високопланинско творчество на Кръшняк, се дължеха на силното му желание да ни запознае с планинската красота. Но те се дължаха на онзи личен морал, който можеше да накара един човек да навлезе дълбоко в снежната Рилска пустиня и въпреки самотата и опасностите, да постигне своята цел – да хване образа на тази планина в един нов момент, за да го покаже на тези, които още не са го видели”.

доц. Сандю Бешев

СподелиShares

The post Михаил Кръшняк – фотографът на алпинистите appeared first on 360mag.

46-годишен мъж измина без съпорт „Емине – Ком – Миджур“ в зимни условия за 22 дни

СподелиShares Седлото между вр. Амбарица и малък Купен; Цветан Христов / снимки: личен архив

Цветан Христов от Етрополе е преминал успешно в зимни условия маршрута „Емине–Ком–Миджур“ с дължина над 700 км. Освен че е сменил посоката на популярния международен пешеходен маршрут Е3 или „Ком – Емине“, той е добавил още 60 км, за да достигне най-високия връх на Западна Стара планина и Сърбия – Миджур (2169 м).

Условията

През 22-та дни на прехода 46-годишният Христов имал и лоши дни, но споделя пред rnews.bg, че времето през по-голямата част е било благоприятно за туризъм. Имал едно влошаване на времето за 2-3 дни в Централен Балкан. След тежък четиричасов преход във виелица и ураганен вятър, той стига заслон „Маринка“, източно от връх Ботев, и пренощува там. На следващия ден осъществява преход през връх Ботев до заслон „Ботев“, в който е следващата му нощувка.

Трудните участъци

Като най-тежка част на маршрута, Цветан определя върховете на запад от връх Ботев до връх Амбарица. За да успее да ги мине за един ден при зимни условия, той се е позиционирал възможно най-близо до тях. Друг тежък участък е бил от връх Ком до връх Миджур, когато вече е бил на ръба на силите си и е трябвало за още два дни да измине около 60 километра, при това през първия ден в компанията на дъжд и силен северозападен вятър.

снимка: Цветан ХристовЕкипировката

Цветан Христов отделя специално внимание на екипировката си. Движи се тежка раница, в която има всичко необходимо, за да може да реализира прехода, без да разчита на нощуване в хижи. За целта той носи палатка, както и винаги има в себе си 2-3 литра вода. Количеството храна, което носи, преценява спрямо разстоянието до следващата хижа. На прохода „Кашана“ приятели от ТД „Старопланински турист“ – Етрополе му носят храна.

снимка: Цветан ХристовПодготовката и опитът в планината

Цветан Христов има силна връзка с планината. Още когато е на 10 години, участва в  туристически поход от Етрополе до местността „Жерково“, в Стара планина. През 1991 г., когато е на 12-годишен, заедно с баща си преминава „Ком – Емине“ през лятото за 14 дни.

През 2019 г. прави втория си преход по този маршрут за 22 дни, от 10 март до 1 април. Пленен от красотата на заснежената планина, в него се ражда идеята да реализира прехода по обратния път.

Вижте още: Млад мъж измина маршрута Ком – Емине за рекордно време при зимни условия

Христов споделя, че не е провеждал специална подготовка за прехода. Той обаче е запален турист, който почти непрекъснато обикаля планините. Споделя, че познава отлично Стара планина и многократно е преминавал туристическите маршрути за връх Ботев. Катерил е също така в Андите и Тян Шан. През миналата година пък е преминал маршрута Е4 „Черни връх до Гоцев връх“ за 10 дни.

Смята, че добрата физическа подготовка е много важна за успеха на такъв преход, но не е достатъчна. Заедно с това човек трябва да е добре подготвен и ментално, казва той и счита, че двете неща трябва да бъдат в синхрон. „Този преход е тест на собствените физически сили и съзнание.“ – казва етрополчанинът.

снимка: Цветан Христов

Цветан Христов смята, че всеки може да направи подобен преход, стига да обича планината и да има необходимата подготовка. Подчертава обаче, че към планината трябва да се отнасяме с внимание и уважение.

„Понякога забравяме колко съществена е връзката ни с природата. По-честото излизане в планината укрепва физически човека, дори, хора като мен, които са постоянно в планината, не боледуват. Лекари и аптеки са чужди за мен. Надявам се с моя пример все повече ентусиасти да открият красотата на Балкана“ – споделя Цветан Христов.

Вижте още: Божидар Антонов изкачи последователно върховете Ботев, Мусала и Вихрен за 26 часа и 6 минути

СподелиShares

The post 46-годишен мъж измина без съпорт „Емине – Ком – Миджур“ в зимни условия за 22 дни appeared first on 360mag.

Пещера „Капанът на времето“ – Червен бряг

СподелиShares

Уникална пещера, приличаща повече на декор от фентъзи филм, се намира близо до Червен бряг. Тя е проходна и всъщност множеството колони, куполи и прорези към откритото небе, създават впечатление за портали на времето. Което и обяснява името ѝ – „Капанът на времето“. Според градските легенди, мнозина я наричат и „Замък на орките“.

Пещера „Капанът на времето“ (снимка: Anelia Petrova)

За разлика от пещера Проходна край Луковит, Капанът на времето има повече очи, гледащи към небето: тя е с 5 входа, 3 очи и 4 скални прозореца. Точното ѝ местоположение е с координати: 43.313785,24.110974. Разстоянието от Червен бряг е около 2 км в посока, при денивелация под 100 м. В посока към пещерата има слизане, а качването е на връщане. Един значително стръмен участък (около 30 м) се намира точно под пещерата. Там се изисква повече внимание както заради наклона, така и заради остатъци от счупени бутилки, според хора, които вече са я посетили.

Как да стигнете

Засега няма обозначена пътека, която да води до пещерата. Освен координатите, ви предоставяме и описание на един от възможните маршрути:

Ако пътувате от София или от посока Плевен, Русе по главния път I-3, в с. Радомирци трябва да се отклоните към с. Рупци. Карате направо и след табелата за Червен бряг продължавате направо през квартала, вместо да следвате главния път, който завива наляво. След като излезете от квартала, продължете под ж.п. линията и вилната зона на Червен бряг и продължете като карате само направо, докато отляво видите електрическа подстанция. На около 300-350 метра след нея, завийте надясно по бетонов път. След  около 2 км ще достигнете ниви и троен разклон.

Вижте още: Истории от подземния свят: 8 пещери в региона на Карлуково

снимка: Александър Чикеров, Фейсбук

Оттук нататък имате няколко варианта за придвижване, според сезона и времето. При хубаво и сухо време, е удачно да карате по земния път през нивата, докато стигнете полянка, на която може да паркирате. На 50 м оттам ще видите ловна вишка.

Минавате покрай вишката и веднага вдясно започва пътека в гората. Вървейки по нея около 300 м, достигате горски път и тръгвате по него наляво. След около 200 м, почти в края на пътя, вдясно се отделя пътечка, по която се слиза надолу, към дерето, и след около 500-600 м ще достигнете пещерата.

Минаването покрай вишката може да се окаже опасно през откритите ловни сезони. Тогава може да ползвате алтернативен маршрут – когато стигнете до обработваемата земя, не завивате наляво, а продължавате направо по земния път, до бетонна настилка, където се завива наляво. Ориентир за началото на пътеката, от нивата през гората, може да ви бъде едно самотно дърво (голям храст). 

Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)

Вижте галерия от снимки на пещера „Капанът на времето“:

#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_67e6c1f51fde5 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Пещера „Капанът на времето“


1 на 11















снимка: Аnelia Рetrova







снимка: Аnelia Рetrova







снимка: Аnelia Рetrova







снимка: Аnelia Рetrova







снимка: Julie Kostova







снимка: Julie Kostova







снимка: Julie Kostova







снимка: Julie Kostova







снимка: moetopatuvashtoaz.com







снимка: Vera Ulinska







снимка: Вяра Пейчева

 

СподелиShares

The post Пещера „Капанът на времето“ – Червен бряг appeared first on 360mag.