Svyatoslav Albireo's Blog: From Firokami, page 30

Ревю за книгите на Елена Владова

Запознах се с авторката по време на Нощта на музеите, присъствах на нейния семинар, хареса ми нейният начин на изказване и това, което каза, намерих нейния подход интересен и професионален - например, тя беше облечена с тениска с илюстрация от книгата си, а в един от разказите й за Амигов има момент, в който той издава вестник. И така, Елена също направи няколко екземпляра от вестника, в който нейният герой е посочен като главен редактор. Мисля, че това е готин подход към мърчандайза. Е, по-интересно от книжки, въпреки цялата им несъмнена полезност (Елена също имаше книжки, като всички ние, писателите) и случайни картички. Харесва ми например идеята, че продуцентският екип, създал поредицата "Касъл", е написал книгите на Ник Касъл за Ники Жара)), винаги се усмихвам, когато ги виждам по панаирите на книгата (тази поредица е преведена на български).
Купих си книга за Амигов, а с книгата получих и екземпляр от вестника, така че и него имам.

Героят на Владова е Амигов - приветливо човече, което е любопитно за всичко, обича живота и се опитва да измисли всякакви интересни неща, които да прави. С какво живее той? От родителите си е получил стара къща, точно в парка край морето, а една пристройка дава под наем. В общи линии, както мнозина тук, за да не му се налага да мисли за пари и да прекарва времето си в... е, това е, в което бихте прекарвали времето си, ако не ви се налагаше да мислите за пари и живеехте в стара къща край морето. Въпреки очевидната жизнерадостна фарсовост на подобни истории, когато са добри, а тези на Владова са добри, те са много автентични и правдиви.
Това е един много жив образ на един животорадостен българин.
Обаче за мен тази книга стана по-сакрална и по-лична.
Затова сега ще кажа няколко думи за лингвистиката (между другите имам лингвистическо образование). "Приятел" - на български е "друг" на руски, "другар" - е "товарищ" (тази дума за съвсем други хора, светът не е дорасъл до нея сега). В български език няма думата "приятел" като руски "приятель" (това е много добър познат, с който приятно ни е да правим неща). Но в действителност... По смисъл, български "приятел" е руски "приятель", като и в Русия се смятаме. Българи наричат така всички свои добри познати. По принцип, точно като нас. Ние наричаме всеки приятел, както и те. Обаче българите са запазили думата, която не използват (много рядко) в речта си, но понякога я използват за прякори. Знаете я, разбира се, ако сте прочели моя книгата #Безднища. Авер. Това е истински приятел. Родна душата. Един от братя по душа, бромансер (от bromance). И тъй като почти никой няма авер, в речта почти няма такава дума. Вече казах, българският език, някакво по-душевен и по-точен, сякаш е по-прост, по-стар и... по-честен, можем да кажем.

И така, в приключенията на Амигов авторка пише, че Амигов е прякор, а истинското му име било друго, но всички го наричали така. И така, в книгата има един герой, полицай. Той нарича главния герой Аверков. Да, това е същото като Амигов, обаче на български. И това е по-силно.

За първи път видях тази дума Емил Манов, в книгата "Синът на директора" на Емил Манов, където главният герой имаше прякора Авер. А после забравих тази дума и някак си говорих с моя български авер и му казах в момент на обидата: ви не знаете какво значи дружбата, само добро познатство, приятелство знаете, затова и дума нямате за човек от дружбата. И тогава той ме погледна с болка и каза тъжно: може ти си прав, само приятели имаме, и затова имаме само дума приятел. А после изведнъж поклати глава и каза: Авер. Ние си имаме специална думата за дружбата! Тогава значи можем да имаме и авери и имаме дружбата!

Да, имат, имат най-красива дума и това е голяма радостта за мен, и пазят тази думата, повече дори от това, като руснаци пазят дума "друг", защото сега ние наричаме (аз не е част от тези "ние") "друг" всички добри познати. Българи поне не наричат "авер" всекиго, с който им приятно е да пият кафето.

Така че за мен беше удоволствие да прочета приключенията на Аверков. Хубаво е, че писателката е избрала тази дума, за да подчертае душевната откритост на своя герой. Защото Авер е този, когото всички търсим.

Много светла и лека книгата, с красив език, обаче още повече с красив смисъл. Много я препоръчам и много съм рад, че бях на тоз воркшоп, че купих тази книгата, и че откриех за себе си добра писателка.

Отзыв на книги Елены Владовой

Отзыв на книги Елены Владовой

"Истории с Пупа земли" и "Обыкновенные приключения господина Амигова, который живет у моря".
Это все малая проза.
"Обыкновенные приключения" это сборник небольших рассказов, объединенных одним главным героем. А "Истории с Пупа земли" сборник небольших рассказов, про разных героев, которые объединены касанием крыла синего ворона из места, которое называется Пуп земли.
Познакомился я с автором на Музейной ночи, посещал ее воркшоп, мне понравилось как и что она говорила, показался интересным и профессиональным подход - на ней была майка с иллюстрацией из ее книги, и еще в одном из рассказов про Амигова есть момент, когда он выпускает газету. И вот Елена тоже сделала несколько экземпляров газеты, указав главным редактором своего героя. Я считаю, это крутой подход к мерчу. Ну, интереснее закладочек-открыточек, несмотря на всю их несомненную пользу (закладочки у Елены тоже были, как у нас всех, писателей). Мне вот, например, офигенно нравится сама идея, что продюсерская группа, которая выпустила сериал Касл, понаписала книг под авторством Ник Касл, про Ники Жару)), вообще всегда улыбаюсь, видя их на книжных ярмарках (на болгарский переведен, например, этот цикл).
Я купил книжку про Амигова, а экземпляр газеты шел с книгой, поэтому тоже мне достался.
А теперь про сакральное.
Персонаж Владовой - Амигов, дружелюбный мужичок, которому все любопытно, который любит жизнь и старается придумать себе всякие интересные занятия. На что он живет? Ему достался старый дом от родителей, прямо в парке у моря, и он сдает пристройку. В общем, как многие тут, поэтому ему не нужно думать о деньгах и он тратит время на… ну вот на что бы вы тратили время, если бы вам не нужно было думать о деньгах и вы жили в старом домике у моря. Несмотря на очевидную веселую фарсовость таких рассказов, они, когда хороши, а у Владовой они хороши, очень достоверны.
Это очень живой образ неунывающего болгарина.
А теперь к лингвистике. "приятел" - на болгарском это "друг", "другар" - товарищ (это слово для других людей, мир до него сейчас не дорос). Слова "приятель" у них нет. Как принято считать. Но на деле… "приятел" это приятель. Они всех друзьяшек, добрых знакомых, так зовут. В общем, собственно, как и мы. Мы друзьями называем кого попало, и они тоже. Только вот болгары сохранили слово, которое не используют в речи, но иногда используют его для прозвищ. Вы его, конечно, знаете, если читали #Безднищу. Авер. Это друг. Родная душа. Один из бромансеров. И так как почти ни у кого нет друзей, то в речи почти нет и этого слова. Я уже говорил, болгарский язык, какой-то душевно-точный, он словно проще, старше и… честнее, что ли.

Так вот, в приключениях Амигова, автор пишет, что Амигов - это прозвище, а настоящее его имя какое-то другое, но все его звали так. Так вот, в книге есть герой, полицейский. Он называет главного героя - Аверков. Да, это то же самое, что Амигов. Только сильнее.

Я первый раз увидел это слово у Эмила Манова, в книге Сын директора, там у героя-властителя было прозвище Авер. А потом я забыл это слово и как-то шипел на Марияна и говорю: у вас ни друзей нет, ни слова даже такого, только приятели. И он тогда посмотрел на меня с болью и сказал: да, наверное, так и есть. А потом вдруг мотнул головой и сказал: Авер. Есть у нас такое слово!

Так что было очень приятно читать приключения Аверкова. Приятно, что писательница выбрала это слово, чтобы подчеркнуть душевную открытость своего героя. Потому что авер - это тот, кого мы все ищем.
Интересно, что в книжке про Аверкова есть героиня - Иванка Иванова. А у меня есть два маленьких комикса про нее же))

There was a city, for sure!

#Hi_from_reality
Art&concept by Ol Albireo
Feel free to write your stories and name arts.
You also can do not only write, but draw, sing, create music and sculptures, translate into other languages you learn for practicing (and never simplify text when you translate it!). Show us that you did.

There was a city, for sure!

https://us-a.tapas.io/a/e7/459f54c1-6...

The creative challenge of the day

The creative challenge of the day for the game #I_am_here_eternity. You have the freedom to join the game (and quit it) whenever you want. Follow your curiosity and do the tasks that spark your interest. And those that you don't like - ignore them. The reward of the game (with consistent and diligent effort (and practice) of tasks) - a richer and happier life.
438. Draw cats. You can draw a few. Hang them up somewhere (maybe not at home)
#I_am_here_eternity
https://albireo-mkg.com/2023/08/11/th...

Do you need me?

#Hi_from_reality
Art&concept by Ol Albireo
Feel free to write your stories and name arts.
You also can do not only write, but draw, sing, create music and sculptures, translate into other languages you learn for practicing (and never simplify text when you translate it!). Show us that you did.

Do you need me?

Extra puzzles-2. Smiling killer.

'I see a trail, follow it,' Mergen said.
'I'm coming your way,' Shan relayed, 'Rodon?'
'Yeah, all is right, the camera says he's on the third floor,' the criminalist echoed.
XXXX
'Get out through the roof. You have seven minutes,' an unaddressed notification popped up on the man's gadget.
The sleek man got up and walked quickly, but not hurriedly, toward the roof.
'Why are you helping me?' He wrote back to the stranger.
'I don't want you to get caught.'
'Why? Do you need me?'
The killer realized that only a future client, someone who needed his services, would help him.
The dead cherry look froze on the received answer. Needed? He hadn't thought about it. He'd never needed anyone.
XXXX
'There's no one here. Gone' - Shan cast a cold glance around the café hall.
Mergen shook his head.
'Again. It's as if he knows when we're around,' the detective chuckled, 'does he feel you?'
Shan hesitated and nodded briefly.
'Not as if. He knows.'

https://us-a.tapas.io/a/f3/3438c088-5...

The creative challenge of the day

The creative challenge of the day for the game #I_am_here_eternity. You have the freedom to join the game (and quit it) whenever you want. Follow your curiosity and do the tasks that spark your interest. And those that you don't like - ignore them. The reward of the game (with consistent and diligent effort (and practice) of tasks) - a richer and happier life.
437. Write down what you do all day today. Pay attention to both the process and the result. In the evening, look at what your day went to.
#I_am_here_eternity

Deep ties

#Hi_from_reality
Art&concept by Ol Albireo
Feel free to write your stories and name arts.
You also can do not only write, but draw, sing, create music and sculptures, translate into other languages you learn for practicing (and never simplify text when you translate it!). Show us that you did.

Deep ties
https://us-a.tapas.io/a/96/25f8c862-4...

The creative challenge of the day

The creative challenge of the day for the game #I_am_here_eternity. You have the freedom to join the game (and quit it) whenever you want. Follow your curiosity and do the tasks that spark your interest. And those that you don't like - ignore them. The reward of the game (with consistent and diligent effort (and practice) of tasks) - a richer and happier life.
436. Try to make the whole day so that things, places, and things stay better after you than they did before you.
#I_am_here_eternity

A piece of the Real

#Hi_from_reality
Art&concept by Ol Albireo
Feel free to write your stories and name arts.
You also can do not only write, but draw, sing, create music and sculptures, translate into other languages you learn for practicing (and never simplify text when you translate it!). Show us that you did.

A piece of the Real

The crackling and rumbling grew stronger and louder
'What is it?' Radha looked around, but nothing could be seen in the darkness.
'The darkness has gone out to hunt,' Alisher squeezed Radha's hand tighter and led her forward with purpose.
'Hunting? For us?'
'No, or rather, it doesn't care. It just needs something to eat and it goes out to hunt.'
'It eats the inhabitants?'
'It doesn't eat them, it sucks the light out.'
'And then what?' Radha tried not to stumble or lag behind, to keep pace with Alisher.
'Nothing. No light, no hope. No desire. Nothing to strive for. Nothing to want.'
Radha shivered.
'Should... should we run?'
'We can't, then it'll think we're victims.'
'Do... do you know what to do? How to escape it'
'From the Darkness? In the real light.'
'Is there real light here on the Dark Side?'
'I've told you before, there's the real everywhere, including the light.
An emerald patch of forest glowed before them in the featureless darkness.
'This way,' Alisher jerked Radha sharply, rushing there.
The girl almost fell down, but leaned on the man and held her ground.
Radha looked around, wanted to touch the trunk of the tree, but cut off the movement.
'The present was not dangerous. Or rather... it's dangerous, but only for a lie.
The man sat down on the grass.
'Let's wait over here.'
Radha expected the Darkness to howl around the patch where the couple had taken refuge, to try to lure them out, but it was as if the Darkness didn't notice them or the emerald oasis that had somehow miraculously ended up on the Dark Side.
There was a shriek, someone rushed toward them, screamed even louder, twitching from the burns, the Darkness suddenly quieted, the screaming too, and the humming began to recede. The creature, dim and faded, froze in the darkness, staring blankly before it.
Radha shivered and touched Alisher's hand.
'It is gnetko. An unclean that oppresses people at night. Feeds on their fears and grief. It won't do that anymore. It'll do nothing now, just hang around the Dark Side.
'So the Darkness did a good thing?'
Alisher grinned.
'Every deed is a good for someone.'

On the Dark Side. AlbireoMKG
https://us-a.tapas.io/a/00/69481fb0-2...

The creative challenge of the day

The creative challenge of the day for the game #I_am_here_eternity. You have the freedom to join the game (and quit it) whenever you want. Follow your curiosity and do the tasks that spark your interest. And those that you don't like - ignore them. The reward of the game (with consistent and diligent effort (and practice) of tasks) - a richer and happier life.
435. Recall one of your vivid dreams and write a story or parable based on it
#I_am_here_eternity