Venuto al mondo Quotes

“The weirdest love stories are always the best”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- Ще ми липсваш цял живот.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- Как успяваш винаги да си толкова щастлив?
- Много просто, гади ми се от тъгата.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“„Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Вече знае, че и обратният път е възможен, че един дявол би могъл да се превърне в ангел. Може би поуката е точно в това.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Добър дом беше, свидетел на сдържани, умерени съществувания, на загасвани набързо лампи, за да не се харчи ток. Когато взехме ключовете и за пръв път останахме сами, все едно влязохме в светилище. Галехме стените, докосвахме ги с бузи, целувахме ги. Сякаш бяха живи, защото тази вар и тези тухли сега трябваше да защитават нашия живот.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- Да си вървим у дома, бебчо.
- Довиждане, татко, довиждане, мамо ...
Аз се вмъкнах набързо в асансьора, той се бавеше върху старческите бузи.
- Довиждане, мадежи, до скоро!
Да, наричаше ги младежи...”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- На теб спи ли ти се? - пита ме
- Да
- Тази нощ говориш пълни измишльотини ...”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Il destino è come il cuore: è dentro di noi fin dal primo istante, perciò è inutile cercare di cambiarlo.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“You don’t adopt a single child, you adopt the pain of the world. It’s a litmus test of your incapacity.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Сърцето му хлопа като ръка, хлопаща по врата, която никой не отваря. Вратата на смелостта, която тази нощ не се отваря за него.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Бяхме една от онези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от обращение пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а после на внезапен разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова различни бяхме... Той отпуснат, аз винаги наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все така бяха една в друга по улиците, телата ни спяха едно в друго, без да си омръзват, като два зародиша в един и същ плоден сак.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния й живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“- Искам едно дете с такива крака.
Гойко прави гримаса.
- Какво им е хубавото?
- Неговите са.
- Даа...”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Татуировките са нови белези, избрани от теб. Вкарваш нещо между своята кожа и съдбата. Глътка кураж.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Ставаше мъчна и даже неприятна за гледане. Седеше си там, върху стената на двора, да си смуче косите и да отговаря зле на всеки, който я доближаваше. „Ей, Бяло пиперче”, прегръщах я. И все едно прегръщах една непоколебима гордост, най-малко примамливата част от самата мен. Онази безкрайно твърда скала, която никога не би позволила някой да ме обича безрезервно. Себина бе в състояние да достигне до моята самота, бяхме еднакви. Високомерни и глупави. Залепваше се за врата ми, носех я у дома при майка й, краката, увиснали до тялото ни нагоре по стълбите. Вече оздравяла, мракът се беше разсеял. Никога не съм била от онези хора, имащи усет за децата, нямам това търпение, не говоря с детско гласче. Но Себина беше друг случай. Божи дар, предвестница на любовта. Виждам отново площадката, където спирах да си поема дух между етажите, защото тежеше, сивия вътрешен двор през високия лъскав прозорец, помръкващата вече светлина ... а на врата ми тя, нейният дъх, нейната мистерия.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“„Не съм си представял, че можем да се върнем толкова назад към злото, че моето поколение ще се захване да следва омразата напук, да рови костите на мъртвите от Втората световна война и на онези от борбите с турците... само за да се зарие в ненавист... не мога да повярвам, животът беше обещаващ... концертът на U2, момичетата, които ни обичаха и щяха да споделят всичко с нас... какво ни липсваше? Защо избрахме семената на омразата, отровените кладенци, разложените трупове?”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Gli amori che sembrano assurdi certe volte sono i migliori.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Ci sono cose. Piccole cose che non dimenticherò, che sono niente e invece restano più forti di tutto.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Halte du ein Ende des Fadens,
mit dem anderen in der Hand
wandere ich durch die Welt.
Und falls ich mich verlaufe,
meine Mama, ziehe.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Вместо това тръгнали в друга посока, излезли от шахматната дъска на живота, без да подозират. Вървели, притегляни от нишката, която ги свързвала.

Хвани края на нишката,
с другия край в ръка
ще пребродя света.
Ако ме изгубиш от очи,
майчице моя, тегли.


Смъртта изтеглила нишката им, дръпнала здраво. Отнякъде влетял снаряд.
Точно в същия миг се били срещнали. Майка и дъщеря. Утроба и плод.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Тук е погребано половината Сараево. Рождените дати са различни, тези на смъртта се повтарят. Съдбата е била като черен чувал. В онези три години смъртта е прибрала извънредна реколта.
Смъртта е самота и те са били лишени даже от тази интимност, принудени да измират масово като насекоми. Да бъдат лишени от живот е изглеждало почти приемливо в края на краищата, но да ограбят смъртта им е ужасяващо...да свършат в насипно състояние, омешани като мръсни дрехи, като изгнили плодове.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“... Puzzavo di libri e di onestà.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Sa zadovoljstvom mislim na Andrića...i kada bih mogao da kažem u samo jednoj reči šta me to tera da pobegnem iz Bosne, rekao bih ti: mržnja.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Nella vita capita di rinunciare alle persone migliori a favore di altre che non ci interessano, che non ci fanno del bene, semplicemente ci capitano tra i passi, ci corrompono con le loro menzogne e ci abituano a diventare conigli.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Майка и дъщеря се срещнали по средата на пътя. Тичали да се търсят по това стълбище, едната се качвала, другата слизала.”

Ако били останали там, където се намирали , щели само да глътнат малко прах, да се поизплащат и толкова.
Близо били до напускане на обсадата. Вече склонили. Гойко горовил с приятел журналист от Белград, който щях да ги отведе със себе си.

Вместо това тръгнали в друга посока, излезли от шахматната дъска на живота, без да подозират. Вървели, притегляни от нишката, която ги свързвала.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Имаше проснато пране, беше пролет, сезонът на голямото чистене, на отворените прозорци. От време на време някой гарван вдигаше врява по улиците, никой не му обръщаше внимание. Градът беше мирен, никой не се питаше кой знае колко от какъв етнос е другият, съседът или жената. Обичаха се или се ненавиждаха по вътрешен усет, заради излъчването, както навсякъде по света.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Гойко си запали цигара, не успя да дръпне дори веднъж. Сложи ръце на лицето си и започна да хълца, без да се стеснява. Гледах димящата между стиснатите пръсти цигара, която по някое време падна, угасна на пода. Ужасен плач, непохватен като на някой звяр. С ръцете, залепени на лицето, поддържаше развалините на онова трагично бъдеще, което го беше застигнало вече. Като си помисля, за мен този плач бе началото на войната.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Слагам ръка върху тази на Диего, хваща я, както се хваща стара ръкавица. В изминалите вечери се опитвахме да правим любов, но само се прегръщахме, без да продължим нататък. Смяхме се, това се случва на свършени любовници. Едно време бях неговото момиче, сега ходи нагоре-надолу с фотоапарата си, прави любов с това, което му се случва в околния свят, като някой свещеник. После се връща у дома при своята вечност.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born

“Не е случайност, че е влязъл в онази стая. Знае, че е бил уловен. Като риба, като тона от консервената кутия.
Не е доволен, но няма значение. Видял е малката избледняла дъга, тази истина там долу. Господ се е показал в нея.
Момчето се колебае, вероятно и безсмисленият ужас има своето място в меката геометрия на света. Може би смисълът е това дете, което сега излиза от черната кутия. Той също се бои, че би могло да е с три глави, пет опашки и злобно сърце. Той също се бои, че от онова зло не може да покълне друго освен зло. Но е готов да рискува.
Може би детето ще бъде отплатата.”
― Margaret Mazzantini, Twice Born