“„Не съм си представял, че можем да се върнем толкова назад към злото, че моето поколение ще се захване да следва омразата напук, да рови костите на мъртвите от Втората световна война и на онези от борбите с турците... само за да се зарие в ненавист... не мога да повярвам, животът беше обещаващ... концертът на U2, момичетата, които ни обичаха и щяха да споделят всичко с нас... какво ни липсваше? Защо избрахме семената на омразата, отровените кладенци, разложените трупове?”