“Майка и дъщеря се срещнали по средата на пътя. Тичали да се търсят по това стълбище, едната се качвала, другата слизала.”

Ако били останали там, където се намирали , щели само да глътнат малко прах, да се поизплащат и толкова.
Близо били до напускане на обсадата. Вече склонили. Гойко горовил с приятел журналист от Белград, който щях да ги отведе със себе си.

Вместо това тръгнали в друга посока, излезли от шахматната дъска на живота, без да подозират. Вървели, притегляни от нишката, която ги свързвала.”