“Не е случайност, че е влязъл в онази стая. Знае, че е бил уловен. Като риба, като тона от консервената кутия.
Не е доволен, но няма значение. Видял е малката избледняла дъга, тази истина там долу. Господ се е показал в нея.
Момчето се колебае, вероятно и безсмисленият ужас има своето място в меката геометрия на света. Може би смисълът е това дете, което сега излиза от черната кутия. Той също се бои, че би могло да е с три глави, пет опашки и злобно сърце. Той също се бои, че от онова зло не може да покълне друго освен зло. Но е готов да рискува.
Може би детето ще бъде отплатата.”