Green Shadows, White Whale Quotes

“I went to bed and woke in the middle of the night thinking I heard someone cry, thinking I myself was weeping, and I felt my face and it was dry.

Then I looked at the window and thought: Why, yes, it's just the rain, the rain, always the rain, and turned over, sadder still, and fumbled about for my dripping sleep and tried to slip it back on.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Sure, it’s money runs the world," Doone agreed, seated there. "But it is music that holds down the friction.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Nearby, an old man was similarly engaged in finding the pattern of his life in the depths of his glass.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Is there a Bible chapter, I wonder? Futilities, verse four, paragraph two?'
'There will be.'
'And will I write it?'
'I have faith in you, Father!'
'Reverend!' he cried.
'Reverend,' I said.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“What’s worse than a Protestant? A Unitarian! It was no church and no faith at all.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“And Ireland itself? Is the largest open-air penal colony in history”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“The speedometer read 110. My stomach was stone like the stone walls rushing left and right. Up over a hill, down into a valley. “Can’t we go a bit faster?” I asked, hoping for the opposite. “Done!” said Finn, and made it 120. “That will do it nicely,” I said, in a faint voice, wondering what lay ahead.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Случвало ли ти се е да се събудиш посред нощ и да усетиш отвън, зад прозорците, първия полъх на лятото след мразовитата зима? Будиш ли тогава жена си, за да ѝ изкажеш благодарността си? Не, просто лежиш като дръвник, подхилквайки се тихичко, насаме с новото време!”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“- Живеете ли в грях?
Настъпи бездиханен момент. Видях как мускулите под червеното сако на Том се напрягат от два противоположни порива – да го удари и да се помоли.
Понеже го гледах в профил, видях също и как кристалният похлупак се спусна над едното от горящите му очи, изолирайки бедния свещенослужител.
Езикът на Лиза пообиколи горната ѝ устна в търсене на отговор и след като не го намери, се плъзна в изходна позиция.
- Бихте ли повторили? – Очите на Том бяха две искрящи лещи. Ако действието се развиваше отвън на слънце, преподобният отдавна щеше да се е превърнал в купчина пепел.
- Грях – рече отново той. – Живеете ли в грях?
Тишина.
- Всъщност – каза Том накрая – да, живеем.
Лиза го сръчка с лакът, вторачена в пода. Разнесоха се приглушени покашляния.
- А – каза отчето. – Е, добре тогава.
Онова, което последва, бе по-скоро проповед, отколкото церемония, и по-скоро лекция, отколкото проповед. Темата бе грехът, а контекстът – брачната двойка.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Мелодиите създаваха усещане като от шампанско, налято догоре в голяма чаша, чиито ситни пръски гъделичкат клепачите ти и галят нежно челото.
На бузите ми разцъфнаха испански портокали. Дъхът засвири в ноздрите ми като флейта. Краката ми скритом зашаваха, танцувайки в неподвижните обувки.
Арфата засвири „Янки Дудъл“.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“За момент, докато говорехме под студените струи, акордеонът на просяка беше замлъкнал. А сега, сякаш времето го бе събудило за живот, той го разтегна енергично. От виещия се мях на инструмента се изтръгнаха серия астматични звуци, които обаче с нищо не предвещаваха онова, което последва.
Той отвори уста. И запя.
Сладкият, ясен баритонов глас, който се понесе над моста О‘Конъл, бе възхитително стабилен и уверен, без всякакво потрепване или фалш. Сякаш разтваряйки устни, мъжът бе отключил в себе си някакви тайни, съкровени врати. Това бе не толкова песен, колкото пускане на воля на самата душа.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“- Искам да кажа – продължи той, като махна на Рики за още кафе и я изчака да напълни чашите, - че на земята няма мъж, момче или старец, които по едно или друго време да не са копнели за друг мъж. Прав ли съм, Джейк?
- Това е общоизвестна истина – отвърна другият.
Рики само свиваше устни, въртеше се на стола си и ме стрелкаше с погледи, казващи: „Бягай, обирай си крушите оттук!“.
- Не е ли напълно човешко, при цялата тази любов, заложена в нас – продължаваше Хюстън, - да се влюбим в треньора си по футбол, в най-добрия атлет или оратор в класа? А момиченцата пък си падат по своите учителки по тенис или танци. Какво е твоето мнение, Рики?
Рики отказа да отговори и изглеждаше готова да скочи и да побегне от стаята.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Слушахме, докато той пееше не без ирония за прекрасния град Дъблин, в който цяла зима вали по четирийсет дни в месеца.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Представи си, че си американски писател, търсещ материал далеч от дом, жена, деца и приятели, в унил хотел, в безрадостен сив ден, с душа, изпълнена единствено с натрошено стъкло, сдъвкан тютюн и изпоцапан в сажди сняг. Представи си, че както бродиш из проклетите студени улици, свиваш зад един ъгъл и не щеш ли, попадаш на малка жена със златна арфа и всичко, което тя свири, е от други сезони – есен, пролет, лято, раздавано безплатно на който пожелае. И ето че ледът се стопява, мъглата се вдига, вятърът се сгрява от юнски полъх и десет години се смъкват от плещите ти. Можеш ли да си го представиш?”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“Сякаш някои издърпа запушалка и всичката сива морска вода се устреми с рев надолу през обувките ми – почувствах как тъгата ми изчезва.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“- Къде в Ирландия един мъж може да легне с жена?
Той остави фразата да попие.
- Триста двайсет и девет дни в проклетата година вали дъжд. През останалото време е толкова мокро, че няма нито едно местенце, нито късче земя, където да се осмелиш да проснеш някоя жена от страх да не би да се вкорени и да пусне листа – ще го отречете ли?
Тишината не го отрече.”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale

“„Случвало ли ти се е да се събудиш посред нощ и да усетиш отвън, зад прозорците, първия полъх на лятото след мразовитата зима? Будиш ли тогава жена си, за да ѝ изкажеш благодарността си? Не, просто лежиш като дръвник, подхилквайки се тихичко, насаме с новото време!”
― Ray Bradbury, Green Shadows, White Whale