“- Живеете ли в грях?
Настъпи бездиханен момент. Видях как мускулите под червеното сако на Том се напрягат от два противоположни порива – да го удари и да се помоли.
Понеже го гледах в профил, видях също и как кристалният похлупак се спусна над едното от горящите му очи, изолирайки бедния свещенослужител.
Езикът на Лиза пообиколи горната ѝ устна в търсене на отговор и след като не го намери, се плъзна в изходна позиция.
- Бихте ли повторили? – Очите на Том бяха две искрящи лещи. Ако действието се развиваше отвън на слънце, преподобният отдавна щеше да се е превърнал в купчина пепел.
- Грях – рече отново той. – Живеете ли в грях?
Тишина.
- Всъщност – каза Том накрая – да, живеем.
Лиза го сръчка с лакът, вторачена в пода. Разнесоха се приглушени покашляния.
- А – каза отчето. – Е, добре тогава.
Онова, което последва, бе по-скоро проповед, отколкото церемония, и по-скоро лекция, отколкото проповед. Темата бе грехът, а контекстът – брачната двойка.”