“- Искам да кажа – продължи той, като махна на Рики за още кафе и я изчака да напълни чашите, - че на земята няма мъж, момче или старец, които по едно или друго време да не са копнели за друг мъж. Прав ли съм, Джейк?
- Това е общоизвестна истина – отвърна другият.
Рики само свиваше устни, въртеше се на стола си и ме стрелкаше с погледи, казващи: „Бягай, обирай си крушите оттук!“.
- Не е ли напълно човешко, при цялата тази любов, заложена в нас – продължаваше Хюстън, - да се влюбим в треньора си по футбол, в най-добрия атлет или оратор в класа? А момиченцата пък си падат по своите учителки по тенис или танци. Какво е твоето мнение, Рики?
Рики отказа да отговори и изглеждаше готова да скочи и да побегне от стаята.”