“Представи си, че си американски писател, търсещ материал далеч от дом, жена, деца и приятели, в унил хотел, в безрадостен сив ден, с душа, изпълнена единствено с натрошено стъкло, сдъвкан тютюн и изпоцапан в сажди сняг. Представи си, че както бродиш из проклетите студени улици, свиваш зад един ъгъл и не щеш ли, попадаш на малка жена със златна арфа и всичко, което тя свири, е от други сезони – есен, пролет, лято, раздавано безплатно на който пожелае. И ето че ледът се стопява, мъглата се вдига, вятърът се сгрява от юнски полъх и десет години се смъкват от плещите ти. Можеш ли да си го представиш?”