Tales of Galicia Quotes

“Учителите губят много време, за да открият основни истини.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Телефонът мълчеше спокойно.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Z powrotem jechali szybko, lecz pewnie. Gacek pił z butelki i trzeźwiał za każdym łykiem.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“- Ej Maryśka! Noc się kończy! - i porwał kobietę do tańca. Zderzyli się ciężko, bezwdzięcznie i cieleśnie, by z brzękiem wywalcowac zza stołu pod drzwi, a potem wzdłuż sciany i na powrót, jak ciężarny, dziecinny bąk. Spadła szklanka, brzękneła, ale chrzęst deptanego szkła przepadł w śmiechu Maryśki. Zamiotła czerwonymi włosami powietrze i ogień smagnął nagie ramiona Gacka. Upał jak czarny miód wlewał się oknem i ciała tancerzy wirowały wolno, splecione, związane tą pewnością która zjawia się od pierwszego dotyku i wszystko, co ma się stać, własciwie już się stało. Ciężki od krwi wir wciągał wszystko wokół. Ściany w rzucik, półnagą Sandy z gazety, żółtą kulę żyrandola, stół i satelity popielniczek i naczyń, wersalkę i ciemną Czestochowską za szkłem, podłogę, dreszcz przenikał dom aż po miekką skórę nieba, w którym gwiazdozbiory ocierały się o siebie nazwajem, sunąc ku ciemniejszej niż noc rozpadlinie zachodu i tylko Gacek pozostawał nieruchomy.
Muzyka urwała się raptem, lecz oni kołysali się dalej, jakby dzwięki nie były im potrzebne. Krzesło upadło na podłogę. Edek posłał je kopniakiem w kąt i próbował coś zrobić z kasetą, chociaż nie chciał ani na chwilę wypuścić tancerki z rąk.
- Pić! - zawołała Maryśka, ale butelka była już pusta.
- Co Gacek? Po wódkę też strach? - zaśmiał się Edek.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“- Strachliwego masz chłopa, Maryśka. - Edek nalał kieliszek i podał męzczyźnie. - Pij! Na odwagę!
- Jaki on mój. Tak przychodzę... - powiedziała kobieta i obciągneła bluzkę na baniastych piersiach.
- A do mnie byś przyszła? - Edek wetknął kciuki za pasek i odchylił się z krzesłem do tyłu.
- Ja bojąca nie jestem. - Łysneła srebrnym zębem i wypuściła pogardliwy kłąb dymu.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Air, however, closed within a solid form, and space, shaped by vaulting, walls and architectural detail, becomes the most perfect representation of nostalgia. You can walk into it, feel its touch on your skin, but it all flows between your fingers, you can hold it in your lungs, but just for a moment.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Тъмносиният чадър на небето се издигна над хоризонта. От югоизток под увисналата надиплена яка от облаци се промуши тънко златно острие. На площада в Бардейов полягаха първите вечерни сенки.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“А после се опита да ги повтори. Онези няколко секунди, когато се озова между насън и наяве, в тъмната бездна, в която пропадаше уплашен, но с неясното съзнание, че преживява нещо подобно на вярата и желанието на онези стари жени.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Такъв е вкусът на бурния, изпълнен с електричество въздух, когато Дяволът навлича човешка обвивка, а човекът се успокоява, защото знае, че вече няма да отстъпи от това, което трябва да направи.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Пейката е на слънце, сенките се местят и това малко наподобява бавно пътуване. По черните мустаци на ковача Крук белотата е толкова, колкото е и глазурата на поничките. Снегът се опитва да се смъкне от подутите кореми на полята, но не успява. […] Децата от ТКЗС-то са накачулили люлката. Наоколо всичко потъва и само люлката се издига нагоре и нагоре, а ковачът Крук, обърнат към слънцето, гледа хвърчащите дечурлига и лицето му се превръща в огледало на детските смехове. Сбръчкано и небръснато, но вярно огледало.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Кошчейни с удвоена сила почувства, че не съществува. Когато излизаше, инстинктивно потопи ръка в светената вода. Тя не помръдна. Архангелът над олтара надуваше тръбата си. Струйка леки като въздуха прашинки се вливаше в слънчевото петно и трептеше като златна нишка. Дървояд прояждаше Гавраил.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Помислих си, че мъжът вероятно погрешка е снимал мястото, където се е намирал иконостасът. Сега то беше изпразнено от форми, но изпълнено със светлина. Както обикновено става преди залез слънце. В слънчевите есенни следобеди слънцето се е намирало срещу входа. Достатъчно е било да се бутне вратата и блясъкът е потичал вътре. Светла вълна преминавала през изпълнения с мирис на гнило църковен кораб, замитала набързо олющените изографисани стени и се разбивала точно в иконостаса. През тези няколко минути изтлялото злато по дърворезбите и посивяващите багри на иконите си връщали първичния, свръхестествен блясък, който се ражда във въображението и меланхолията на селските художници. Моментът бил кратък. Слънцето се скривало зад покритото с трева възвишение и в храма се връщал полумракът. Лицето на свети Димитър потъмнявало, отново ставало човешко, голото тяло на Адам придобивало тъмносивия цвят на глината.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Та, ето го Владек, с жена и дванадесет деца и покрив, чийто гръб е прекършен. Владек е на четиридесет, плоди се по библейските закони, макар че това тук не е нещо необичайно. Тук винаги е било така – малък разход и осезаема печалба. Земята най-вече раждаше камъни, чиито купчини редовно покриваха слоговете, освен това малко овчици, две крави, житото май беше по-скоро изкуство заради самото изкуство и пък по навик – като изключим сенокоса и картофите, все нещо трябва да се прави. Така или иначе благосъстоянието тук винаги ще е под формата на по-малка или по-голяма бедност.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Потокът, разделящ селото на две, бил в зеления цвят на надеждата, а бирата „Лежайско“ имала нагарчащ есенен вкус.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Тези, които си тръгват, не утъпкват пътеки. Шест дъщери поеха към широкия свят по този път. Седмата, най-голямата остана и когато питат Бабичкта на колко години е, Бабичката с черната забрадка отговаря: „Ами роди се горе-долу, когато оттук минаваше фронтът.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Под обвивката на трола текат тъмните сокове на номадите. Разредили са ги алкохолът, кръвта на уседналите поколения и безнадеждността на затворения кръгозор, където слънцето изгрява иззад оградата, окичена с пелени и женски парцалак. Домовете са изпълнени с викове на дечурлига. Все още това не е пищене от глад, но никой не знае, какво ще донесе бъдещето. Под формата на пролет то ще разголи упадъка; старците, както винаги, ще умират, а отстъпващият сняг ще оголи бавната гангрена на нивите, постройките, трудолюбиво натрупаните неща, чиито купчини гният, прекатурват се настрани и отново се превръщат в сънлива и ленива земя.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Старите и млади жени, децата се откъсват от витрината. Трудно е да се отгатнат техните мисли, макар че промените не се извършват в мислите. По-скоро докосват чувствата, местата, където се раждат учудването или възхитата.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Снегът се опитва да се смъкне от подутите кореми на полята, но не успява.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“...и така напуска селото си, тази държава от глъч на жени, на деца и на случайности, които след известно време се превръщат в закон и са нужни много сили и много непукизъм, за да се измъкнеш и потънеш в гората за няколко месеца.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia

“Потомци на втория син на Ной, в неведение за този си корен, омотани единствено в спомените на бащите, на дядовците си, защото, каквото очите не видят, паметта няма да го съхрани.”
― Andrzej Stasiuk, Tales of Galicia