“Под обвивката на трола текат тъмните сокове на номадите. Разредили са ги алкохолът, кръвта на уседналите поколения и безнадеждността на затворения кръгозор, където слънцето изгрява иззад оградата, окичена с пелени и женски парцалак. Домовете са изпълнени с викове на дечурлига. Все още това не е пищене от глад, но никой не знае, какво ще донесе бъдещето. Под формата на пролет то ще разголи упадъка; старците, както винаги, ще умират, а отстъпващият сняг ще оголи бавната гангрена на нивите, постройките, трудолюбиво натрупаните неща, чиито купчини гният, прекатурват се настрани и отново се превръщат в сънлива и ленива земя.”