Thousand Cranes Quotes

“Does pain go away and leave no trace, then?’
‘You sometimes even feel sentimental for it.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Now, even more than the evening before, he could think of no one with whom to compare her. She had become absolute, beyond comparison. She had become decision and fate.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“You've always been fond of understanding people too well."
"They should arrange not to be understood quite so easily.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“In a gourd that had been handed down for three centuries, a flower that would fade in a morning.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Your mother was such a gentle person. I always feel when I see someone like her that I'm watching the last flowers fall. This is no world for gentle people.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“He could not call up the faces of his own mother and father, who had died three or four years before. He would look at a picture, and there they would be. Perhaps people were progressively harder to paint in the mind as they near one, loved by one. Perhaps clear memories came easily in proportion as they were ugly.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“But love flowed into the apology, to coddle and mollify the guilt.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Father's life was only a very small part of the life of a tea bowl.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“He could not call up the faces of his own mother and father, who had died three or four years before. He would look at a picture, and there they would be. Perhaps people were progressively harder to paint in the mind as they were near one, loved by one. Perhaps clear memories came easily in proportion as they were ugly.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“When you're held by the dead, you begin to feel that you aren't in this world yourself.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Cocorii albi de pe baticul tinerei Inamura zburară în amurgul care-i mai zăbovea sub pleoape.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Anyway, it’s hardly a problem worth worrying about.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Kawabata’s novels are among the most affecting and original works of our time.” —The New York Times Book Review”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“It's the good things that attract the villains.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“She died because of herself. If you say it was you who made her die, then it was I even more. If I have to blame anyone, it should be myself. But it only makes her death seem dirty, when we start feeling responsible and having regrets. Regrets and second thoughts only make the burden heavier for the one who has died.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Worrying oneself over the dead - was in most cases a mistake, not unlike berating them? The dead did not press moral considerations upon the living.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“I think it's enough if the dead person can be forgiven.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“The dead are our property, in a way. We must take care of them.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Does pain go away and leave no trace, then?”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Кад је певао о пупољцима, он није размишљао о пупољцима, кад је певао о месецу, он није мислио на месец. Кад је за то била прилика, кад би осетио инспирацију, тад је писао поезију. Црвена дуга преко неба била је попут неба које добија боју. Бела сунчева светлост била је попут неба које се осветљава. Ипак, празно небо, по својој природи, не може да се осветли. Оно не може ни да се обоји. Са духом попут празног неба, он је давао боју свим призорима, мада од тога њему ништа није остало.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Al principio, es probable que fuera una pieza común para la mesa, pero ha pasado mucho tiempo desde que se convirtió en un tazón para té. Hubo personas que lo cuidaron y lo pasaron, algunas de ellas pueden haberlo llevado durante largas travesías con ellas. No puedo romperlo sólo porque me dices que lo haga.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“- Яка краса... - промовив Кікудзі ніби сам до себе. - Батько возився з чашками, хоч таке заняття і не в його вдачі... Мабуть, хотів заглушити цим докори сумління...
- Докори сумління?..
- Бо дивишся на чашку і забуваєш, що і її колишнього власника могли бути гріхи... А батько прожив лише часточку того, що випало на долю цієї чашки.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Гріх ніколи не змиєш, а горе минає.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Коли вона померла, я з жалем подумала: навіть якщо її не розуміли, то все одно смерть не можна виправдати. Смерть виключає будь-яку надію на порозуміння.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“А паметта продължаваше да живее. Той виждаше сега не госпожа Оота, а залеза, който видя от прозореца на вагона, вече на път за в къщи, след нощта в камакурския хотел. Зад стъклото изплува очарователното очертание на храма Хоммон-дзи в Икегами. Слънцето — червено и кръгло като топка, бавно се спускаше от клон на клон. Короните бяха съвсем черни и релефно се очертаваха на фона на заревото. Провиращите се между клоните лъчи на залязващото слънце заслепяваха очите на Кикудзи и той ги затвори. И тогава у него се появи усещането, че хилядата бели жерави, изпърхали от розовата фурашики на Юкико и прелетели през багровочервения залез, влетяха под неговите плътно затворени клепачи.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Нейната алена фукуса не изглеждаше крещяща за обреда и дори подсилваше чувството за пролетна свежест. Сякаш алено цвете цъфтеше в ръцете на момичето. Още малко и като че ли около нея ще закръжат хиляди малки бели жерави.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Умрял е човек. Останалите живи или осъждат мъртвите, или страдат и се разкайват. И в единия, и в другия случай има нещо изкуствено, нещо лицемерно. А на мъртвите им е все едно. Тях не ги интересува нашият морал.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Инамура-сан дори не подозираше, че Тикако иска да я покаже на Кикудзи. Съвсем спокойно тя му приготви чая и без всякакво смущение подаде чашката на Кикудзи. След като отпи от нея, той започна да й се любува. Това беше черна чашка. От едната й страна имаше ивица бяла глазура, върху която с черно бе нарисувано стръкче от папрат.
— Би трябвало да я помните — каза Тикако.
— Да, да — замислено отговори Кикудзи и отпусна ръката, в която държеше чашката.
— Това стръкче папрат създава усещането за планинска местност. Чашката е подходяща за чайна церемония в началото на пролетта и баща ви обичаше да пие от нея през същия сезон. Въпреки че вече е малко късно за нея, предлагам ви я, защото си помислих, че ще ви бъде приятно да я подържите в ръце.
— Баща ми твърде кратко време е притежавал тази чашка. Тя си има своя история и ако не се лъжа, тя е преминала дълъг път — от майстора Рикю, епоха Момояма, за да стигне до нас. В продължение на няколко столетия тя е била съхранявана от много ценители на чайната церемония и е била предавана следващите поколения. Така че тук баща ми стои по-настрана — каза Кикудзи, стараейки се да забрави съдбите, които се преплитаха около тази чашка.
От господин Оота чашката е станала собственост на вдовицата му, след това е била подарена на бащата на Кикудзи, който от своя страна я подарил на Тикако. И сега от четиримата, двамата мъже са починали, а двете жени присъствуват тук на чайната церемония. Само по себе си това вече е достатъчно съдбата на тази чашка да бъде считана за необикновена. А тук на чайната церемония колко много други момински ръце и устни са се докосвали до тъмната й повърхност.
— Аз също с удоволствие бих пила от тази чашка. По-рано пиех от друга — неочаквано за всички каза госпожа Оота.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“– Понимаете, Кикудзисан, человек не может быть благоразумным и мудрым, если в нем слишком сильно мужское или женское начало.
– Да? Значит, мудрость среднего пола?
– Иронизируете? Ну, ну… Однако, когда превращаешься в существо среднего пола, начинаешь насквозь видеть и мужчин и женщин.”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes

“Una de las muchachas era hermosa. Llevaba un bulto envuelto en un pañuelo con un diseño blanco de mil grullas sobre un fondo rosado de crespón”
― Yasunari Kawabata, Thousand Cranes