The Same Sea Quotes

“Говоря за тихо, не за безмълвие.”
― Amos Oz, The Same Sea

“АДАЖИО „Светлината си свети навън от сутрин до вечер, без да съзнава, че е светлина. Високите дървета вдишват тишина, без да е нужно да дирят дълбоката същност на дървесината. Пустите степи се излягат по гръб и протягат снага до безкрай, без да се питат за патоса на своята пустота. Подвижни пясъци просто се движат, не мислят за нищо, докога, накъде. Цялото това удивително съществувание е удивително, без то самото да е удивено. Червената луна прилича на разцепено око, прогаря мрака на небето, без да се чувства изненадана от свойта самота. И котка дреме на оградата. Спи, диша. Толкоз. Вятърът не спира нощ след нощ, духа над гори и планини. Вихри се безспир. И духа. Не се замисля и не се оплаква. Само ти, о, тленна плът, пишеш цяла нощ и триеш, търсиш смисъл и причина да поправиш.”
― Amos Oz, The Same Sea

“...lo que ocurre ahora
es que todo el mundo en este país exclama El rey está desnudo
y quizás por eso el niño deba encontrar un grito nuevo”
― Amos Oz, The Same Sea

“Há boas e más novas no café. A má, é que o tempo corre. A boa, é que o tempo cura.”
― Amos Oz, The Same Sea

“Denk eraan dat je alles kant en klaar hebt aangetroffen, van sterrenlicht tot olijven, of zeep, van klein tot groot, van laken tot herfst. Het kan geen kwaad om in ruil een paar fatsoenlijke regels na te laten.”
― Amos Oz, The Same Sea

“Passadas duas semanas, no quarto dela, lá em cima, na água-furtada, entre uma pancada de chuva e a outra pancada de chuva, ele lhe pediu a mão. Não disse, Seja minha esposa, mas pediu assim: Se você se casar comigo, eu também me caso com você.”
― Amos Oz, The Same Sea

“Обагрена утрин в оранжева радост, угасват желания, страсти, и само лъчът на блаженството свети. Скръб, страх и срам са далече от мен в този ден, толкоз далече, колкото може да бъде един сън от друг. Събувам обувките, усещам маркуча върху краката си, върху моите посеви и по тревата, забравям, каквото съм изгубил, изчезва, както ме е наранило, отказал съм, каквото съм отказал, и ще направя това, което ми остава. Онези трийсет пръста на децата ми, четирийсет на моите внуци, и градината, и тялото ми, двете изречения, които тази сутрин изникнаха от нищото, и прелестната ми жена, ей там е, на прозореца, която, близо до ядрото на живота, вика всички ни във къщи, там ни чака топъл хляб, сирене, маслини и салата, и кафето всеки миг ще стане. По-късно аз ще се завърна при моето бюро и може да успея да върна онзи млад човек, който замина за онези планини да търси синьото море, а то си беше тук през цялото това време, точно пред вратата на дома му. Достатъчно скитахме с него. Вече е време да се помирим.”
― Amos Oz, The Same Sea

“Слагаш ръка на челото му, а друга на своето, сякаш си негова майка. Мека и морна, главата му пада на твоите гърди, същинско дете, и тъмнината извлича от тебе детска мелодия на българска песен без думи или със думи, които не помниш или само отчасти си спомняш, че си забравил.”
― Amos Oz, The Same Sea

“КЪДЕ СЪМ

Защо не те виждаме никъде, питат го те, защо се погребваш сам в тази дупка, не спират да питат, далече от всички приятели, без сбирки с познати, без ресторанти, без забавления, трябва да излизаш понякога, да се виждаш със хора, да имаш режим, да ти видят лицето навън, поне покажи някакви признаци, че все още си жив. Не става, отвръща им той. Събуждам се в пет, пия кафе и докато напиша и после изтрия шест или седем реда, току-виж денят минал и вечерта вече напира да го замести.”
― Amos Oz, The Same Sea

“ПРЕЗ ДВАМАТА

Преди „извинете, това място свободно ли е“,
преди цвета на очите ти и преди „да те черпя едно“,
преди „Аз съм Рико“, „а аз пък съм Дита Инбар“,
преди да постави уж случайно ръката на рамото ѝ, то
премина през двамата
и отвори път към твоя сън като врата.”
― Amos Oz, The Same Sea

“… сам и ти също с
многото пътешествия и вечната мания да обикаляш
света, да преживяваш все повече, ти също мъкнеш
своята клетка на гръб
към далечния ъгъл на тоз зоопарк. Всеки си има своя
затвор. Дебели стени го отделят от другите. И ако онзи
снежен човек съществува наистина, ако броди из тез
планини от хиляди години без секс, без партньор, без
раждане, смърт и потомство, гол и безгрижен,
как ли се смее, когато ни вижда във клетките?”
― Amos Oz, The Same Sea

“Харем от сенки под покрива на твоя дом.”
― Amos Oz, The Same Sea

“В тази нечувана жега би било супер да си будистка в Тибет.”
― Amos Oz, The Same Sea

“Само самотникът може да бъде прецизен.”
― Amos Oz, The Same Sea