“КЪДЕ СЪМ

Защо не те виждаме никъде, питат го те, защо се погребваш сам в тази дупка, не спират да питат, далече от всички приятели, без сбирки с познати, без ресторанти, без забавления, трябва да излизаш понякога, да се виждаш със хора, да имаш режим, да ти видят лицето навън, поне покажи някакви признаци, че все още си жив. Не става, отвръща им той. Събуждам се в пет, пия кафе и докато напиша и после изтрия шест или седем реда, току-виж денят минал и вечерта вече напира да го замести.”