“… сам и ти също с
многото пътешествия и вечната мания да обикаляш
света, да преживяваш все повече, ти също мъкнеш
своята клетка на гръб
към далечния ъгъл на тоз зоопарк. Всеки си има своя
затвор. Дебели стени го отделят от другите. И ако онзи
снежен човек съществува наистина, ако броди из тез
планини от хиляди години без секс, без партньор, без
раждане, смърт и потомство, гол и безгрижен,
как ли се смее, когато ни вижда във клетките?”