“Слагаш ръка на челото му, а друга на своето, сякаш си негова майка. Мека и морна, главата му пада на твоите гърди, същинско дете, и тъмнината извлича от тебе детска мелодия на българска песен без думи или със думи, които не помниш или само отчасти си спомняш, че си забравил.”