Divine Child Quotes

“Вече никъде не присъстваше бавността, освен може би в манастирите и храмовете, но дори и там нямаше свобода. Всички и навсякъде залагаха на бързането, защото онзи, който беше по-забързан и изпълняваше задълженията си с такава скорост, сякаш всеки миг ще се разпадне от бързане, той беше успешен и за пример, на него собственикът плащаше с готовност. Трябваше само да маршируваш решително като на военен парад, да блъскаш с пръсти по клавиатурата, сякаш с всеки удар искаш да унищожиш буквите завинаги, да издаваш сметки като автомат, да пишеш рецепти и да удряш печати толкова яростно, че ръката ти едва ли не да изскочи от рамото...
Отвсякъде изчезна спонтанността, защото всичко се беше устремило да осъществява на дело предсказанията на футуристичните романи, според които един ден хората ще се превърнат в роботи. И този ден дойде. Незабелязано.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“На нас целият ни живот премина в човечност, каза майка ми, но това вече го няма.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Тя вярва, че студенината и сдържаността са добри, а мекотата и топлотата – лоши, защото създават слабаци, а животът е борба и сблъсъкът с него е твърде тежък, за да с топъл и мек, така мисли жената в своята програма за самовъзпитание.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Баща ми странно и не твърде последователно почиташе властта. От една страна я прозираше и постоянно я критикуваше, а от друга всъщност я искаше, за да се чувства в безопасност. Смяташе, че енергично подписаните документи с виолетов печат най-отдолу са гаранция за държавните интереси и сигурност. Харесваше му от време на време да посрещне у дома някой служител с чанта с книжа и да вписва в тях различни данни – година и месторождение, бащино име, образование…. Вярваше, че служителят е част от нещо голямо и общо, което бди над всички и няма да позволи да се случи нещо лошо, макар че точно под прикритието на общото ставаха доста лоши неща, което не ни доведоха до благоденствие, а до разпад, вражди и смърт.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Но в пределите на болницата всички бяха равни сред равни. Никой не изпитваше нужда да говори за страшните дни, защото всички бяха упоени с хапчета и затова мълчаливо и с наведени глави влачеха крака в тежки обуща като пребити от умора затворници след целодневен физически труд. Така изглеждаше отстрани, но невинаги беше толкова мрачно и черно, защото понякога, според бюлетините на майка ми, пееха и танцуваха, а с песни и танци всичко се забравя и душата се устремява към божествени златни висини, в които царуват хармония, чистота и доброта и в които никой не се интересува от твоя произход и географска принадлежност, защото там горе подобни понятия не могат нито да се формулират, нито да се обяснят.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Майка ми отлично прикриваше страха си. Всичко беше толкова добро, затова беше невъзможно да съществува страх, защото той е лош. Не е зле да има малко страх, но не прекалено, а понеже майка ми живееше с твърде много страх, самата тя не биваше да знае за неговото съществуване. Затова винаги беше шумна и весела, а ако се случеше да не е такава, беше нервна и ядосана. Тя неизменно изразяваше много силни чувства само и само да не допусне тихите и нежни емоции, какъвто е страхът, да се измъкнат навън като дебела черна змия, изпълзяла изпод матрака на леглото.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Както майка ми вярваше, че всеки път, когато си помисли, че би могла да направи нещо лошо, Бог Отец я наказва, така пък баща ми беше убеден, че всичко лошо, което му се случва, е Божие наказание. И двамата вярваха, че Бог наказва, и цял живот живееха с тази мисъл. Все пак понякога се поотпускаха и тогава излизаха от собствените си рамки.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Всички в градчето трябваше да гълтат антидепресанти, по цели шепи, при това непрекъснато, защото там имаше нещо, което се беше случило в близкото минало и за което никога и по никакъв повод не биваше да признава, че се е случило, защото дори самото споменаване на това страшно и нечовешко събитие от близкото минало вече се смяташе за своеобразно предателство.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Учителката по философия и учителят по история и литература говореха горе-долу едни и същи глупости, дивотиите за списъците с цивилни, ликвидирани през войната – тази последната, случила се само преди двадесет години, за която всички се правеха, че никога не са чули и отдавна са забравили,. Учителите искаха да убедят всеки, който минаваше през болничния комплекс или покрай зелената камина в болничния коридор, че не е възможно всички да са забравили всичко, защото те самите си спомнят някакви хора, изчезнали през нощта, както по времето на Сталиновите чистки. Някои от изчезналите били техни съседи. С други били учили заедно в гимназията или пък били техни ученици.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi

“Човек за човека стана вълк, а може би така е било открай време. Само за Коледа и за Великден всички дружно се преструваха на братя, но и тогава погледът им все бягаше към чинните, вместо към ближните.”
― Tatjana Gromača, Božanska dječica: roman za odrasle koji bi željeli ostati mladi