“Баща ми странно и не твърде последователно почиташе властта. От една страна я прозираше и постоянно я критикуваше, а от друга всъщност я искаше, за да се чувства в безопасност. Смяташе, че енергично подписаните документи с виолетов печат най-отдолу са гаранция за държавните интереси и сигурност. Харесваше му от време на време да посрещне у дома някой служител с чанта с книжа и да вписва в тях различни данни – година и месторождение, бащино име, образование…. Вярваше, че служителят е част от нещо голямо и общо, което бди над всички и няма да позволи да се случи нещо лошо, макар че точно под прикритието на общото ставаха доста лоши неща, което не ни доведоха до благоденствие, а до разпад, вражди и смърт.”