“Майка ми отлично прикриваше страха си. Всичко беше толкова добро, затова беше невъзможно да съществува страх, защото той е лош. Не е зле да има малко страх, но не прекалено, а понеже майка ми живееше с твърде много страх, самата тя не биваше да знае за неговото съществуване. Затова винаги беше шумна и весела, а ако се случеше да не е такава, беше нервна и ядосана. Тя неизменно изразяваше много силни чувства само и само да не допусне тихите и нежни емоции, какъвто е страхът, да се измъкнат навън като дебела черна змия, изпълзяла изпод матрака на леглото.”