J.D. Salinger Quotes

“Изборът му да се оттегли от света не е умишлен. Неговата изолация е подмолно напредващ процес, който бавно го притегля. За жалост той разпознава спускащите се сенки, но се чувства безсилен да промени посоката. Работата му се е превърнала в свято задължение и той приема, че най-вероятно самотата и уединението са цената, нужна за изпълняването на това задължение ...Сам той споделя "...предполагам, че има съвсем реална опасност рано или късо да затъна – а може би напълно да изчезна – в собствените си методи, изрази и маниеризми... Като цяло обаче храня големи надежди.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“Отначало рядко, но после все по-често, в интернет се появяват кратки импровизирани домашни видеозаписи, пуснати от обикновени хора. Първа е една-единствена смела душа, която не се интересува как изглежда през обектива на камерата, не я е грижа дали профилът й е привлекателен или косата й е разчорлена. Само след ден има стотици такива филми. За два дни броят им достига почти хиляда. Всички са обикновени хора – главно млади, - които без стеснение поглеждат право в камерите и започват да говорят без значение дали ще бъдат видени от милиони хора или от абсолютно никого. Говорят за Селинджър. Говорят какво е означавал за тях, какво им е дарил. Те усещат непреодолима потребност да кажат на света, че неговите произведения са докоснали живота им и че той ще им липсва.

После, сякаш по силата на някаква конспирация на масовата интуиция, една и съща спонтанна реакция се появява на почти всички видеозаписи. Всички хора пред камерите вземат книги и започват да четат на глас. Четат от „Франи и Зуи”. Четат от „Сиймор: запознаване”. Четат от „Девет разказа”. Но най-често четат от „Спасителят в ръжта”. Резултатът е внушителен: стотици читатели, четящи едновременно думите на Холдън Колфийлд, гласовете им понякога се пречупват, понякога се повишават, увлечени в четенето, но винаги са искрени и всички те смътно долавят, че не са сами...”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“В непубликуването има удивителен покой – казва Селинджър. – То е блажено. Спокойно. Публикуването е ужасно нахлуване в личното ми пространство. Харесва ми да пиша. Обичам да пиша. Но пиша само за себе си и за собствено удоволствие.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“Двусмисленият завършек на „Спасителят в ръжта“ е това, което често привлича читателите обратно към него. В края на романа положението на Холдън е преднамерено несигурно, защото Селинджър умишлено е оставил на читателите да вмъкнат собственото си „аз“ , собствените си съмнения, стремежи и неудовлетворености, за да завършат пътуването му.

Докато пресата се съсредоточава върху евентуалните лечебни заведения, приносът на читателите разкрива една много различна загриженост. Във вестниците и в интернет все по-често започват да се появяват уводни статии и коментари, писани от хора, които си припомнят първия си прочит на „Спасителят в ръжта“ и разкриват колко много е означавал Холдън Колфийлд за тях в младостта им. Всеки спомен включва Холдън – и въпреки това няма двама Холдъновци, които да са еднакви. Съществуват много версии на Холдън, всяка – ярка, жива и дълбоко лична, като образът му се променя заедно с промените в живота на отделните хора. Един мъж пише, че като юноша можел да се почувства близък и свързан единствено с Холдън и че тази връзка го е поддържала в трудни моменти. Друг си припомня възхищението си от бунта на Холдън и как е носил романа на Селинджър при цялото си следване в колежа. Има и нежни спомени – например една жена свенливо признава, че Холдън Колдийлд е бил първото ѝ любовно увлечение…”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“Триумфът на „Франи и Зуи“ е научил Селинджър, че може да очаква подкрепа от обикновените читатели, независимо от насмешката на критиците. И когато излиза сборникът „По-горе билото, майстори“ и „Сиймор: запознаване“, читателите отново се вдигат в негова защита. Книгата незабавно постига успех, бързо се разпродават повече от сто хиляди екземпляра и тя заема мечталото първо място в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Продажбите не могат да се мерят с тези на „Франи и Зуи“, но новият сборник въпреки всичко става литературна сензация и третата най-продавана книга за 1963 г.

В отговор Селинджър признава колко е задължен на онези читатели, които са почитали творчеството му въпреки съветите на критиката. Във второто издание на „По-горе билото, майстори“ и „Сиймор: запознаване“ той включва закъсняло посвещение на читателите си, в което нежно ги приобщава към членовете на собственото си семейство. Посвещението е наситено с благодарност към обикновените читатели, както и с презрение към професионалните критици. То се е превърнало в едно от най-прочутите литературни посвещения за всички времена:

"Ако на света е останал все още поне един читател аматьор – сиреч някой, който чете и отминава, - аз го моля или я умолявам, с неизразима обич и благодарност, да сподели четворното посвещение на тази книга заедно с моята съпруга и децата ми."

Двайсет и четири години след като Уит Бърнет му е предал своя урок, Селинджър доказва, че го е усвоил добре. Неговото уважение към читателите и вярата му, че те ще почувстват вдъхновението на неговото послание, отново са спасили кариерата му. Докато светът около него се отдръпва, собственото му семейство се отдалечава, а приятелите му изчезват, именно обикновеният читател е този, който се изправя да го спаси.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“Предизвикателството, пред което се изправят както Селинжър, така и героите му, е как да вложат в работата си цялата си сила и да не бъдат прелъстени от плодовете на труда си.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“Когато приключва тази лекция, Селинджър е смутен. Веднъж застанал на мястото на говорилея, той се превръща в актьор и излага на по каза личност, която излъчва привкус на самодоволство. Това явно не е удобна позиция – или по-скоро той се чувства твърде удобно в тази позиция и тя разкрива аспекти от личността му, които не желае да излага на показ. „Изпитах наслада от този ден – доверява Селинджър на максуел, - но не е нещо, което някога бих поискал да направя отново.“ Всъщност това е първата и единствена публична изява на Селинджър. Писателите редовно си служат с подобни прояви, за да продават книгите си, но за Селинджър бъдещите публични изяви и подписвания на книги вече са изключени.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“Семейството означава много за него и той се радва да си го върне, но работата му е на първо място. В най-истинският смисъл на думата той е неин пленник. Поредицата му за семейство Глас се е превърнала в натрапчива идея, която изисква удовлетворение на всяка цена, дори ако има вероятност отново да загуби Клеър и Пеги за пореден път. Впоследствие през цялата 1958 г. и голяма част от 1959 г. животът на Дж. Д. Селинджър и изграждането на следващата творба за семейство Глас се сливат в една история. По времето, когато завършва новата си творба – новела, озаглавена „Сиймор. Запознаване“, - Селинджър е попаднал напълно в капана на собственото си творение.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life

“В „Зуи” Селинджър разголва душата си, излагайки на показ войната, която бушува между неговия дух и егото му. Болката не децата Глас, които се чувстват откъснати от хората около себе си, е болка, която авторът добре познава. Борбата да приеме другите и да познае добротата в света е споделяна не само от Франи и Зуи, но и от автора, дал им живот.”
― Kenneth Slawenski, J.D. Salinger: A Life