“Триумфът на „Франи и Зуи“ е научил Селинджър, че може да очаква подкрепа от обикновените читатели, независимо от насмешката на критиците. И когато излиза сборникът „По-горе билото, майстори“ и „Сиймор: запознаване“, читателите отново се вдигат в негова защита. Книгата незабавно постига успех, бързо се разпродават повече от сто хиляди екземпляра и тя заема мечталото първо място в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Продажбите не могат да се мерят с тези на „Франи и Зуи“, но новият сборник въпреки всичко става литературна сензация и третата най-продавана книга за 1963 г.

В отговор Селинджър признава колко е задължен на онези читатели, които са почитали творчеството му въпреки съветите на критиката. Във второто издание на „По-горе билото, майстори“ и „Сиймор: запознаване“ той включва закъсняло посвещение на читателите си, в което нежно ги приобщава към членовете на собственото си семейство. Посвещението е наситено с благодарност към обикновените читатели, както и с презрение към професионалните критици. То се е превърнало в едно от най-прочутите литературни посвещения за всички времена:

"Ако на света е останал все още поне един читател аматьор – сиреч някой, който чете и отминава, - аз го моля или я умолявам, с неизразима обич и благодарност, да сподели четворното посвещение на тази книга заедно с моята съпруга и децата ми."

Двайсет и четири години след като Уит Бърнет му е предал своя урок, Селинджър доказва, че го е усвоил добре. Неговото уважение към читателите и вярата му, че те ще почувстват вдъхновението на неговото послание, отново са спасили кариерата му. Докато светът около него се отдръпва, собственото му семейство се отдалечава, а приятелите му изчезват, именно обикновеният читател е този, който се изправя да го спаси.”